Р Е Ш Е Н И Е
№…………./…….09.2018г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание
проведено в състав:
ПРEДСЕДАТЕЛ:КОНСТАНТИН ИВАНОВ ЧЛЕНОВЕ:МАЯ НЕДКОВА ТАНЯ КУНЕВА –МЛ.С
като разгледа докладваното от съдия Мая Недкова
въззивно гражданско дело № 2002 по описа на ВОС за 2018 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 463 от ГПК.
Образувано е по
жалба вх. №
7437/20.03.2018г. на „Първа инвестиционна банка“ АД, ЕИК *********,чрез пълномощник
Ивайло Х.Х. –юристконсулт – присъединен взискател по изпълнително дело № 20167110400860
по описа на ЧСИ с per. № 711 Даниела Петрова - Янкова против Протокол за разпределение от
16.03.2018г. на постъпили суми по изпълнителното дело. Извършеното
разпределение е оспорено, със следните
аргументи:1.Неправилно в полза на взискателя Община Варна е разпределена
сумата от 126.00 лв. , на основание чл. 136 ал.1 т.1 от ЗЗД , като такава
следва да е само сумата от 24.00 лв. с ДДС за образуване на изп.производство и
сумата от 18.00 лв. за налагане на запор върху банкова сметка. ***.00 лв. не
било ясно за какво са заплащани авансови
такси и как точно е формирана.
2. Вземането на
Община Варна като взискател в размер на 11 112.65лв. съгласно ЗМДТ
представлява общинско вземане, а не държавно поради което не се ползва с
привилегия. Излага се, че доколкото жалбоподателя е непревилигирован, постъпилите по изп.дело
суми от наложения запор на сметка на длъжника следва да бъдат разпределени
между двамата взискатели по реда на чл. 137 от ЗЗД,т.е. по равно.
Моли за отмяна на
обжалваното разпределение и извършване на ново съгласно изложените в жалбата
аргументи. Претендират се и сторените по делото разноски.
Ответниците по жалбата – Община Варна –взискател и ИНТЕРМЕТАЛ ИНЖЕНЕРИНГ ООД, ЕИК ********* -
длъжник по изпълнителното дело, редовно уведомени не са депозирали становища по
жалбата.
На основание чл. 436, ал.3 ГПК, ЧСИ Даниела
Янкова е приложил писмени мотиви към
жалбата, в които е описал извършените процесуални действия. Изложил е доводи за
неоснователност на същата.
Приложил е копие от изпълнително дело № 20167110400860.
Варненският
окръжен съд, като прецени изложените в жалбата съображения и приложените към
изпълнителното дело доказателства, приема за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена в срок , от процесуално
легитимирано да обжалва лице – взискател по
изпълнително дело, срещу подлежащ на
обжалване акт, поради което е допустима.
По основателността на
жалбата.
Разгледана по същество жалбата е
неоснователна.
От данните в приложеното изпълнително дело се
установява следното от фактическа страна:
Изпълнително
дело № 20167110400860
е образувано на 06.10.2016 г. по молба на ОБЩИНА ВАРНА
с ЕИК *********, гр. Варна, бул. „Осми Приморски полк", № 43, въз основа
на Акт за установяване на задължения по декларация № МД-АУ-30/20.02.2015 г.
влязъл в сила на 14.07.2015 г., срещу длъжника ИНТЕРМЕТАЛ ИНЖЕНЕРИНГ ООД ЕИК
*********, адрес: гр. Варна, бул. Приморски: № 17, за следните задължения суми
в размер на 2 855,68 /две хиляди осемстотин петдесет и пет лева и шестдесет и
осем ст./ лева - данък върху недвижим имот, 2 241,66 /две хиляди двеста
четиридесет и един лева и шестдесет и шест ст./ лева - лихва по акта. 825,18
/осемстотин двадесет и пет лева и осемнадесет ст./ лева - доначислена лихва към
дата 08.09.2016 г., както и законна лихва върху главница от дата 09.09.2016г. до
окончателното погасяване, 2 141,75 /две хиляди сто четиридесет и един лева и
седемдесет и пет ст./ лева - такса битови отпадъци, 1 288,95 /хиляда двеста
осемдесет и осем лева и деветдесет и пет ст./ лева - лихва по акта, 523,73
/петстотин двадесет и три лева и седемдесет и три ст./ лева - доначислена лихва
към дата 08.09.2016 г., както и законна лихва върху главница от дата 09.09.2016
г. до окончателното погасяване.
С
постановление за образуване на изп.дело от 06.10.2016 г.,ЧСИ е разпоредил
изпращане на покана за доброволно
изпълнение до длъжника и е извършено пълно проучване на имущественото
състояние/ за което са налични доказателства по делото/.
С
Постановление от 31.10.2016 г. е наложен запор върху притежаваните от длъжника
банкови сметки открити при ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА АД.
На
23.11.2016г. е постъпил отговор от третото задължено лице, ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА
БАНКА АД, че сметката на длъжника ИНТЕРМЕТАЛ ИНЖЕНЕРИНГ ООД, ЕИК ********* е
блокирана за бъдещи постъпления и липсва авоар за изпълнение. На 05.12.2016 г.
е постъпило второ писмо от третото задължено лице, ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА
БАНКА АД, че сметката на длъжника ИНТЕРМЕТАЛ ИНЖЕНЕРИНГ ООД ЕИК ********* е
блокирана, по нея няма авоар, няма наложен предходен запор. На 25.04.2017г. е
постъпила молба от длъжника ИНТЕРМЕТАЛ ИНЖЕНЕРИНГ ООД, с която се иска вдигане
на наложения запор върху банковата сметка след изтегляне на сумата по нея в
размер на 5 973,00 лв. и предложен погасителен план за разсрочено погасяване на
остатъка от задължението. Молбата е разпоредена до взискателя ОБЩИНА ВАРНА,
като на 02.05.2017г. е постъпило
отрицателно становище по нея.
На
05.05.2017г. е постъпила молба от ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА АД с представено
Удостоверение по чл. 456 от ГПК за присъединяване. Молбата е оставена без
движение до заплащане на такса в размер на 60,00 лв. по т. 11 от ТТРЗЧСИ. Същата е платена.
На 27.09.2017 г. по
изпълнителното дело постъпва сума в размер на 8 230,00 лева в изпълнение на
наложения запор върху банковата сметка на длъжника в ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА
АД. Видно от Удостоверение с изх. № 030371800407248/27.02.2018 г., ИНЖЕНЕРИНГ
ООД няма задължения към ТД НАП Варна.
С Протокол от
15.03.2018г. ЧСИ е разпоредило разпределение на постъпилата сума ,както следва:
1.1. В
полза на ЧСИ сума в размер на 104.80 лв. ,представляваща дължими такси по
изпълнението по т.4,5,31 от ТТРЗЧСИ – на основание чл.136 ал.1 т.1 от ЗЗД
1.2. В
полза на визскателя Община Варна сума в размер на 126.00 лв. – на осн.чл.136
ал.1 т.1 от ЗЗД.
1.3. В
полза на визскателя Община Варна сума в размер на 7 293.19лв. – на
основание чл.136 ал.1 т.6 от ЗЗД
1.4. В
полза на ЧСИ сума в размер на 706.01 лв. –представляваща дължими такси по
изпълнението по т.26 от ТТРЗЧСИ.
1.5. В
полза на присъединения взискателя ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА АД на оснв.чл.137
от ЗЗД няма сума за разпределение.
Насрочено е предявяване
на разпределение за дата 16.03.2018 г. от 15.00 часа. На предявяване на
разпределение е присъствала юрк. Галина Дунова като пълномощник на ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА АД.
При така установената фактическа обстановка
съдът намира от правна страна следното:
Разпределението е акт на съдебния изпълнител, с който
той определя кои притезания подлежат на удовлетворяване, какъв е редът за
удовлетворяването им и каква сума се полага за пълно или частично изплащане на
всяко едно от тях. В разпределението се включват тези вземания, които са били
предявени до деня на изготвянето му - на първоначалния взискател, на
присъединените по право или по искане взискатели, както и разноските по
изпълнението, които не са предварително внесени от взискател и които съдебният
изпълнител има право да събере служебно от длъжника съобразно чл. 79, ал. 2 ГПК. Редът за удовлетворяване на вземанията се
определя съобразно реда на привилегиите по чл. 136 ЗЗД, а степента на
удовлетворяването им - от правилото на съразмерно удовлетворяване на вземания с
еднакъв ред съгласно чл. 136, ал. 3 ЗЗД.
Съгласно чл.460 ГПК, ако събраната сума по
изпълнителното дело е недостатъчна за удовлетворяване на всички взискатели,
съдебният изпълнител извършва разпределение, като най-напред отделя суми за
изплащане на вземанията, които се ползват с право на предпочтително
удовлетворение. Остатъкът се разпределя между другите вземания по съразмерност.
В случая е безспорно , че събраната по изп.дело сума е
недостатъчна за изплащане на задълженията към двамата взискатели по изп.дело.
Съгласно мотивите и решението в т.6 по ТР
№ 2/26.06.2015г. по ТД № 2/2013г. на ОСГТК:Не всички разноски по изп.дело на
първоначалния взискател се ползват с право на предпочитателно удовлетворяване
по чл.136 ал.1 т.1 от ГПК. В настоящия случай ЧСИ е разпределил на Община Варна
, в качеството й на първоначалния
взискател сумата от 126.00 лева, от които по т.1 от ТТРЗЧСИ - 24 лв. за
образуване на делото, по т.2 от ТТРЗЧСИ – 60лв., по т. 5 от ТТРЗЧСИ- 24.00 лв.
и по т.6 от ТТРЗЧСИ- 18.00 лв. , всички суми с ДДС. Видно от материалите по
изп.дело посочените суми са внесени от Община Варна, а ЧСИ е : образувал
изп.дело, извършил цялостно проучване имущественото състояние на длъжника,
изготвил и връчил му е ПДИ, призовки и др.,наложил е запор върху банковите
сметки на длъжника – л.39 от дело.Всички тези разноски се включват в понятието
„осъществяване на изпълнителния способ, постъпленията от които се разпределят“
съгласно мотивите по т.6 по ТР № 2/26.06.2015г. по ТД № 2/2013г. на ОСГТК,
доколкото са на първоначалния взискател
и то по осъществяването на изп. способ , от който е постъпила
подлежащата на разпределение сума , а именно – запор на банкова сметка. ***.
,определени по пера са в размер съгласно ТТРЗЧСИ. Ето защо възражението на
жалбоподателя по т.1 от депозираната жалба е неоснователно.
Относно
възражението на жалбоподателя, че
вземането на Община Варна е непревилигиловано
по смисъла на чл.136 ал.1 т.6 от ГПК, доколкото се касае за вземане на
общината , а не за държавно такова, което е
с право на предпочитателно удовлетворение съгласно посочената
разпоредба, настоящия състав намира ,че същото е неоснователно по следните
аргументи:
Вземането на Община Варна е за дължими данък върху недвижим имот и такса битови отпадъци –
лихви и главници,които не са идентични по характер. Местните данъци са публични вземания съгласно
разпоредбата на чл. чл.162 ал.2 т.1 от ДОПК. Вземането на общината за такси за
битови отпадъци, макар и определено нормата на чл. 162,
ал.2, т.3 от ДОПК като публично общинско вземане, е различно от това
за данъци. Данъкът е публично държавно вземане, установено от закона, срещу
което държавата /съответно общината при дължим местен данък/ не дължи насрещна
престация. Докато таксата за битови отпадъци е заплащане за една вече извършена
от съответната община услуга.Разграничаването е особено важно, когато се
разпределят постъпили суми в хипотезата на чл.136 ал.1 т.2 от ГПК. Трайна е практиката на съдилищата, че в хипотеза на
удовлетворяване на вземането в резултат на публична продан, привилегията по чл. 136, ал.
1, т. 2 ЗЗД се отнася до вземанията
на Общината само за данъци. Останалите вземания на държавата, респ. на
Общината, доколкото същите са установени от закона следва да се удовлетворят в
реда по чл. 136, т. 6 ЗЗД. Ето защо на още по силно основание с такава привилегия се
ползват и вземанията на Общината за данъци, когато сумата за разпределение е постъпила по изпълнението в
резултат на наложен запор на банкова сметка.
***, без да се прави разграничение дали
същите постъпват в общинския или държавния бюджет е предвидено както в чл. 162,
ал.1, т.1 от ДОПК, така и в чл. 169,
ал.4, т.1 от ДОПК. Обстоятелството, че установяването и събирането
на местния данък се извършва от служители на общинската администрация съгласно чл. 4 от ЗМДТ,
не променя същността на вземането като публично държавно такова. Местното
самоуправление е форма на децентрализация на държавната власт. Съгласно чл. 4, ал.5
от ЗМДТ, кметът на общината упражнява правомощията на директор на
дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" при централното управление
на НАП.В този смисъл е и нормата на чл. 1 от
Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания,
в които законодателят приравнява неплатените в срока за доброволно плащане
данъци и такси на другите, посочени неизчерпателно в текста държавни вземания. Общините, като орган на местното самоуправление са
натоварени от Конституцията да осъществяват функции в обществен интерес, които
трябва да бъдат финансово обезпечени.В чл. 3 от Закона за публичните финанси е посочено
предназначението на публичните финанси, както и е определено,че бюджетите на
общините са част от публични финанси - чл.13 ал.2, чл.22 ал.3. Безспорно е, че
общинския бюджет включва приходи от местни данъци и такси/какъвто е характера
на вземането на Община Варна,в настоящия случай/. Публичната собственост –
държавна или общинска, като част от
държавното имущество / съвкупност както от собственост на държавата, така и на
общините във всичките и
разновидности - изключителна държавна, публична и частна държавна и общинска
собственост/ има
предназначение да удовлетворява обществени потребност от национално и/или
местно значение, като паричните суми по бюджетните сметки на общините имат
публичноправен характер и са необходими за осъществяването на различните
функции на местното самоуправление. /в този смисъл Решение № 15/21.12.2010г. по
к.д.№ 9/2010г. КС/.
Изхождайки
от вида на вземанията на първоначалния взискател Община Варна – вземания на
държавата, като част от държавното имущество и доколкото постъпилата по
изпълнението сума не е достатъчна за удовлетворяване на двамата взискатели,
съда счита, че правилно съдебният
изпълнител е разпределил 7 293.19 лв. в полза на Община Варна , като
правилно е приел, че нормата на чл.136
ал.1 т.6 от ЗЗД, следва да намери приложение.
По
изложените съображения жалбата се явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
С
оглед изхода на спора на жалбоподателя не се дължат разноски за настоящото
производство.
Водим от горното,
съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като НЕОСНОВАТЕЛНА жалба вх.
№ 7437/20.03.2018г. на „Първа инвестиционна банка“ АД, ЕИК *********,чрез пълномощник
Ивайло Х.Х. – юрисконсулт,в качеството й на присъединен взискател по изпълнително дело № 20167110400860
по описа на ЧСИ с per. № 711 Даниела Петрова - Янкова против Протокол за разпределение от
16.03.2018г. на постъпили суми по изпълнителното дело.
Решението подлежи на
обжалване пред Варненския апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му
на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.