РЕШЕНИЕ
№ 30
гр. Велико Търново , 12.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на
дванадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Ивелина Солакова
Членове:Йордан Воденичаров
Лилия Ненова
като разгледа докладваното от Ивелина Солакова Въззивно гражданско дело
№ 20204100500743 по описа за 2020 година
За да се произнесе, съобрази:
Производството по делото е образувано по подадена от "Е. С." АД със
седалище и адрес на управление гр.В. против Решение № 260129 /
24.08.2020гпо гр.д. № ../2020г. на ВТРС ,с което е прието за установено по
отношение на"Е.С." АД със седалище и адрес на управление гр.В., 9009,
район В.В., В.Т. - Е, бул. В.В. .., с ЕИК ..., че П. Т. Д. от гр. В.Т., ул. П. № ..,
вх..., ет... с ЕГН **********, не му дължи сума в размер на 5559.47 лв. /пет
хиляди петстотин петдесет и девет лева и четиридесет и седем стотинки/,
начислена по издадена фактура № ********** от 23.04.2020г. за доставка на
ел. енергия за обект с адрес на потребление в гр. В.Т., ул. П. № ., вх... , като са
присъдени разноски съобразно изхода на спора. В жалбата се навеждат
оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания съдебен
акт, както следва : Правно необосновани са изводите на съда , че не
съществува възможност да се установи кога и по какъв начин е възникнало
натрупването на показания по скритата тарифа на електромера. Процесната
сума не се претендира като реално потребена, а като сума, начислена по реда
на чл. 55 ПИКЕЕ. Това правно основание е заявено от ответника още с
отговора на исковата молба. За да е налице хипотезата на този текст е
достатъчно да се установи, че са налице намерени количества ел енергия в
невизуализирани регистри на СТИ. Този факт в случая е установен.
1
-Според вещото лице фактът, че при демонтажа на СТИ в скрития регистър
на електромера са открити показания в размер на 32122квтч ,а при проверката
на БИМ тези показания са вече 32123,2квтч , както и обстоятелството, че
показанията по всички други останали тарифи са непроменени, означава, че
при реално подаване на мощност в лабораторни условия електромерът е
отчитал показания не в активните, настроени за отчет регистри, а именно в
неизведения на дисплея регистър 4. Установено е, че процесният електромер
е монтиран като нов с нулеви показания в имота на ищеца. Предвид това при
доказана метрологична годност и изправност на СТИ е изключена
възможността в неизведените на дисплея регистри да са натрупвани
показания преди монтажа му в обекта и без да е налице реално потребяване
на преминалата през скритата тарифа електрическа енергия. Развиват се
подробни доводи и се отправя искане към съда да постанови решение, с което
да отмени обжалваното такова и да отхвърли предявения отрицателен
установителен иск. В постъпил в законоустановения срок отговор на
въззивната жалба ответникът по същата заема становище за нейната
неоснователност. Според него твърденията на ответника, че са налице данни
за наличието на показания по трета тарифа, което сочи, че през СТИ е
преминало и съответно е потребено количеството от ел. енергия ,понеже така
е изпълнен текстът на чл.55 от ПИКЕЕ, не обосновават ангажиране на
отговорността на потребителя да заплати начислените количества ел. енергия.
Развити са подробни аргументи, като се отправя искане до съда да потвърди
обжалваното решение.
Великотърновският Окръжен съд, в качеството си на въззивна
инстанция, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, отговора на
ответника и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено следното :
Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, против обжалваем
съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение
първо, предложения първо и второ от ГПК и съобразявайки се с
правомощията си, визирани в чл.269, ал.1, изречение първо от ГПК,
въззивният съд констатира, че решението е валидно и допустимо.
Относно валидността.
Постановено е от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в
пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма и е
подписано, като волята на съда е изразена по начин, който позволява да се
изведе нейното съдържание.
Относно допустимостта.
Решението отговаря на изискванията, при които делото може да се
2
реши по същество и съдът се е произнесъл по спорното право, така, както е
въведено с исковата молба.
Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение
първо, предложение трето от ГПК и съобразявайки се с правомощията си,
визирани в чл.269, ал.1, изречение второ от ГПК, въззивният съд счита
решението за правилно. Съображенията за този извод са следните:
С исковата си молба ищецът П. Т. Д. твърди, че е потребител на ел.
енергия за обект на потребление, находящ се в гр. В.Т., ул. П. №, вх..., с кл.№
. и аб.№ ... Оспорва дължимостта на начислената му от ответника с фактура
№ .. от 23.04.2020г. сума в исковия размер от 5559.47 лв. за процесния обект
на потребление, определена от ответника по негови изчисления в констативен
протокол, съставен от служители на „Е.С." АД, с твърдения, че е начислена с
извършена корекционна процедура, начислена за изминал период от време.
Оспорва констатациите в изгответинте от ответника частни документи. Моли
съда, да постанови съдебно решение, с което да приеме за установено по
отношение на ответника, че не му дължи исковата сума в размер на 5559.47
лв. по фактура № ********** от 23.04.2020г. за ел. енергия за процесния
обект. Претендира направените по делото съдебни разноски.
В постъпил в законоустановения срок отговор на исковата молба
ответникът "Електроразпледеление Север" АД гр.Варна, заема становище за
неоснователност на предявения иск, който оспорва изцяло. Твърди, че
процесната фактура е издадена за начислена ел. енергия на основание чл.55,
ал.1 от ПИКЕЕ. Оспорва наведените от ищеца в ИМ основания за
недължимост на паричното вземане, начислено в процесната фактура. Моли
съда да отхвърли иска. Претендира направените по делото съдебни разноски,
съгласно представен списък по чл.80 от ГПК.
Фактическата обстановка по делото е правилно и всестранно изяснена
от първоинстанционния съд, като същият е съобразил всички събрани по
делото доказателства и е достигнал до правилни изводи относно това какви
факти се установяват с тях. По тези причини настоящата инстанция
възприема изцяло така изяснената фактическа обстановка по делото и не
намира за нужно да я възпроизвежда.
Предявен е иск с правно основание чл. 124 ГПК, с който ищецът цели
да се установи между страните със сила на присъдено нещо фактът на
недължимост на исковата сума.
Правните изводи на първоинстанционния съд, формирани въз основа
на установената от този съд фактическа обстановка, са правилни. Въззивната
инстанция с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК възприема изцяло
мотивите на първоинстанционния съд, които са изчерпателни и са изцяло в
3
съответствие със закона. На основание горепосочения текст въззивният съд
препраща към мотивите на първоинстанционния съд относно
основателността на двата предявени иска и размера, в който претенциите
следва да бъдат уважени.
По оплакванията в жалбата :
Основното оплакване на жалбоподателя касае изводите на
първоинстанционния съд относно приложението на чл. 55 от ПИКЕЕ,
действащи към момента на извършената от негови служители проверка на
процесното СТИ.
Видно от приложения към делото КП № 1502689/19.11.2019г , СТИ е
демонтирано, за да му бъде извършена експертиза в БИМ. При проверката
СТИ е било с показания: тар.1- 002818, тар.2- 011908, тар.З - 000000, тар. 4 -
032212, тар. Обща - 014726.
Съгласно разпоредбата на чл. 55 от ПИКЕЕ в случаите, в които се установи,
че са налице измерени количества електрическа енергия в невизуализирани
регистри на средството за търговско измерване, операторът на съответната
мрежа начислява измереното след монтажа на средството за търговско
измерване количество електрическа енергия в тези регистри. За да възникне
за оператора на мрежата правото да начисли измереното след монтажа на
СТИ количество ел енергия, отразена в невизуализиран регистър на
средството, следва да е доказал първо, че тази ел. енергия е измерена и второ,
че тя е измерена за период след монтажа на СТИ.
Съгласно протокол № 5017717 от 05.11.2015г., представен по делото
от жалбоподателя, процесното СТИ има фабр. № 1115031500777562 и е
монтирано с показания: нощна - 0 и дневна - 0.
Съгласно заключението на изслушаната по делото съдебно-техническа
експертиза, което съдът възприема изцяло като компетентно и обосновано,
процесното СТИ има 4 тарифи, като при монтирането му са отразени в
протокола само две от тарифите, а другите две са с неизвестни показания при
монтажа. Вещото лице посочва, че при настройването на електромера са
указани часовите диапазони на отчитане на потреблението за двете настроени
тарифи- дневна и нощна. По този начин може да се установи точният ден и
час в който двете тарифи са отчели потребление и какво е количеството на
потребената ел- енергия по двете тарифи. За тарифа 4 на процесното СТИ
вещото лице посочва, че тя е ненастроена за отчет, не е визуализирана на
дисплея на СТИ, към момента на изготвяне на експертизата, но има отразено
количество ел. енергия. Вещото лице посочва, че не може да се установи
точният ден и час, от които са регистрирани показанията в Тарифа 4.
Това според съда е така, не само поради техническата невъзможност да
се отчете началният момент на натрупване на количество ел. енергия в
4
невизуализирания регистър, а и защото по делото липсват доказателства
какви са били показанията по този регистър към момента на монтирането на
СТИ. Оттам и невъзможността да се установи по категоричен начин, че
процесното количество ел. енергия е натрупано в невизуализирания регистър
след монтажа на СТИ.
Не е основателно оплакването на жалбоподателя, че по делото е
доказано, че процесното СТИ е измервало количества ел. енергия преминали
през невизуализирания му регистър . В съдебно заседание вещото лице,
изготвило съдебно-техническата експертиза заявява, че за да се установи дали
отразената енергия се отчита точно по тарифа 4, СТИ трябва да се
препрограмира софтуерно и да се отчете дали пропуснатото количество е
пропуснато точно от тази тарифа. На този въпрос обаче не може да се даде
отговор, защото процесното СТИ не може да бъде изследвано по горния
начин поради техническите си характеристики.
Представеният по делото протокол на БИМ за експертиза на процесното
СТИ не съдържа данни за извършено изследване дали СТИ отчита енергия по
тарифа 4. Дори и да е доказана възможност ищецът да потреби процесното
количество ел. енергия за периода на извършената от ответника корекция, в
случая се създава само едно предположение, въз основа на което съдът не
може да изгради извод, че процесното СТИ действително е измерило
количеството ел. енергия , отразено в тарифа 4.
Гореизложеното мотивира съда да приеме, че макар да е установено
натрупано количество ел. енергия в невизуализиран регистър на процесното
СТИ при спазване на процедурата по чл. 49 от ПИКЕЕ, не е доказано, че това
количество е измерено след монтажа на СТИ. Поради тази причина не са
налице предпоставките за прилагане на чл. 55 от ПИКЕЕ и ответникът
неоснователно е коригирал сметката на ищеца с исковата сума.
За основателността на предявения отрицателен установителен иск е от
значение и обстоятелството, че за част от процесния корекционен период са
действали предходни ПИКЕЕ, при които проверката на СТИ в обектите на
крайните клиенти също се извършва от служителите на оператора на мрежата,
но резултатите от нея и документацията се предоставя на крайния снабдител
– „Е.-П.П.“ АД, който издава фактурата и изпраща писмо до клиента, т.е.
правоотношението по корекцията на сметката е между крайния снабдител и
крайния клиент. Извършвайки корекция за период, обхванат от предходните
ПИКЕЕ, операторът на мрежата всъщност претендира вземане, което не му се
следва доколкото титуляр на същото е крайният снабдител.
Изложените фактически и правни консаттации на въззивния съд
съвпадат напълно с тези на първоинстанционния съд, което обосновава извод
за правилност и законосъобразност на първоинстанционното решение.
5
Същото не страда от пороците ,посочени във въззивната жалба и следва да се
потвърди.
При този изход на делото жалбоподателят следва да заплати на
ответника по жалба сторените от същия разноски по водене на делото пред
въззивната инстанция, които възлизат на 620 лв. адвокатско възднаграждение.
Жалбоподателят е направил възражение за прекомерност на заплатения
адвокатски хонорар, но съдът намира, че с оглед обжалваемия интерес и
фактическата и правна сложност на делото възнаграждението за адвокат,
заплатено от ответника по жалба не е прекомерно и следва да се присъди в
цялост.
Водим от горното, Великотърновският Окръжен съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260129 / 24.08.2020гпо гр.д. № ../2020г.
на ВТРС.
ОСЪЖДА "Е. С." АД със седалище и адрес на управление гр.В., 9009,
район В.В., В.Т. - Е, бул. В.В..., с ЕИК .., ДА ЗАПЛАТИ на П. Т. Д. от гр. В.Т.
ул. П. № .., вх..., ет... с ЕГН **********, сумата от 620 лв. ( шестстотин и
двадесет лева) разноски по водене на делото пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на жалба в едномесечен срок от връчването му на
страните, пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6