№ 18224
гр. С, 06.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:С И
при участието на секретаря П Н А
като разгледа докладваното от С И Гражданско дело № 20231110131158 по
описа за 2023 година
Предявени са искове от “АПС Б Б” ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.С,
бул. ”Б” № 81, бл.3, вх.В, с които е поискало да бъде установено по отношение на ответника
Й. П. К., ЕГН **********, с адрес гр. С, ж.к.Л, ул... № 5, че дължи на ищеца следните суми,
за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по
ч.гр.д.№ 17311/2023 г., а именно: сумата 1 488.80 лева, представляваща главница по договор
за кредит № .../05.11.2017 г., сключен между ответника и "К" ЕАД, заплатена от "А Т"
ЕООД въз основа на договор за поръчителство от 05.11.2017 г., вземането за което е
последното е прехвърлило на ищеца с договор за цесия от 02.03.2021 г., ведно със законна
лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК - 31.03.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 411.70 лева,
представляваща договорна възнаградителна лихва за период от 30.11.2017 г. до 31.03.2017
г., платена от поръчителя; сумата 420.70 лева, представляваща законна лихва за забава по
договора за кредит за период от 30.11.2017 г. до 30.04.2019 г., платена от поръчителя.
Пратандират се направените в хода на производството разноски.
В исковата молба се твърди, че ответникът е сключил с „К” АД договор за кредит за
сумата от 1800.00 лв. по реда и при спазване изискванията на Закона за предоставяне на
финансови услуги от разстояние, Закона за платежните услуги и платежните системи,
Закона за потребителския кредит и Закона за електронния документ и електронния подпис.
Обосновава се становище, че договорът е действителен като съобразен с нормите на чл.10,
чл.11 и чл.22 от ЗПК.
Ищецът сочи, че ответникът не е изпълнил задължениета си по договора, като към
момента на подаване на исковата молба е настъпил падежът на задължения по него. С оглед
на това се претендира заплащане на дължимите суми по договора.
Ищецът аргументира активната си материална легитимация по иска със сключен с
кредитора и с поръчителя договор за цесия, въз основа на който е придобил правата по
процесния договор за заем.
В срока за отговора, ответникът по делото е депозирал такъв, с който оспорва
исковете.
1
Ответникът оспорва както валидно възникнало правоотношение междунеговия стар
кредитор и ищеца, такак и сключения от него с „А Т“ ЕООД договор за поръчителство.
Според ответника, приложим в отношенията му с кредитора и с поръчителя е Закона
2 за потребителския кредит. Отбелязва се, че е налице свързаност между двете дружества –
кредитор и поръчител, поради което с угоговореното възнаграждение на поръчителя се
достига до оскъпяване на кредита, при което се дължи повече от двойната сума на кредита.
Изразява се становище, че в ГПР е следвало да бъде включено и възнаграждението на
поръчителя.
На самостоятелно основание искът се оспорва и поради нищожност на договора за
кредит при противоречието му с чл.10, чл.11 от ЗПК- използване на шрифт по.малък от 12,
липсата на посочен срок на договора, липсата на информация за компонентите на всяка
погасителна вноска.за дължимия лихвен процент на ден.
По отношение договора за поръчителство се твърди, че в случай на съмнение в
платежоспособността на длъжника, кредиторът е следвало първо да поиска обезпечение, а
след това да отпусне кредита. Доколкото в случая тази последователността не е спазена,
изразява се становище, че с процесния договор се цели заобикаляне на закона като се
достига до кумулиране на обезщетение за неизпълнение в размер на законната лихва и
обезщетение за недадено обезпечение. По така изложените съображение се прави ивзод, че
претендираното възнаграждение по договора за поръчителство е недължимо.
Отделно от това се навеждат и доводи, че липсват доказателства за заплащане от
страна на „А Т“ ЕООД на „К“ ЕАД дължимите от ответника суми по процесния договор за
кредит.
Ответницата оспорва да е получила сумата на главницата по договора за кредит,
както и уведомление за предсрочна изискуемост. Също така се прави оплакване, че
ответницата не е получила и уведомление за цесия.
По отношение претендираната възнаградителна лихва се сочи, че същата не е
правилно изчислена, както и че договореният лихвен процент от 41.24% надхвърля
трикратния размер на договорната лихва, поради което клаузата, в която е фиксиран, е
нищожна.
Изразява се и становище, че когато договорът за наем е недействителен, тогава по
него не може да бъде учредявано поръчителство.
По така изложените съображения, от съда се иска да отхвърли предявените искове
като присъди на ответницата направените по делото разноски.
В съдебно заседание ищецът изпраща представител, изразява писмено становище, с
което поддържа предявените искове. Ответникът се представлява от пълномощник, който
оспорва предявените искове.
По делото са ангажирани писмени доказателства.
Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводи
на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа страна
следното:
Приложено е по делото ч. гр. д. № 17311/2023 г. по описа на СРС, 128 състав, от
което се установява, че по заявление на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК срещу длъжника Й. П. К. за вземанията, предмет на настоящия
иск. Длъжникът е подал възражение срещу заповедта в срока по чл. 414 ГПК, поради което
се предявяват настоящите установителни искове за съществуване на вземането. Исковете са
предявени в срока по чл. 415 ГПК, поради което за ищеца е налице правен интерес от
предявените установителни искове по чл. 422 ГПК и същите са процесуално допустими.
С представения и приет по делото договор за потребителски кредит № .../05.11.2017
2
г., се установява, че на 05.11.2017 г. между „К“ АД, в качеството си на кредитодател, и Й. П.
К., в качеството си на кредитополучател, е сключен договор за потребителски кредит.
Неразделна част от договора са общи условия, Приложение № 1 относно условията на
кредита и погасителния план и Стандартен европейски формуляр (СЕФ).
От представеното Приложение № 1 към договора се установява, че кредитодателят се
е задължил да предостави сумата от 1 800 лв. при следните условия: срок на кредита – 18
месеца, брой на погасителните вноски - 18, размер на погасителните вноски - 135, 75 лв.,
лихвен процент на кредита - 41, 24 %, ГПР - 50 %, общ размер на всички плащания – 2 443,
50 лв.
От разписка за изплатена сума по кредит се установява, че на 05.11.2017 г.
кредитодателят е предоставил на кредитополучателя сумата от 1800 лв.
От договор за предоставяне на поръчителство, сключен на 05.11.2017 г. между „А Т“
ЕООД и Й. П. К., се установява, че „А Т“ ЕООД се е задължило да сключи договор за
поръчителство с „К“, по силата на който да отговаря солидарно със Й. П. К. за всички нейни
задължения, възникнали съгласно договор за потребителски кредит, както и за всички
последици от неизпълнението им. Задълженията са индивидуализирани, както следва:
връщане на сума по предоставения потребителски кредит в размер на 1 800 лв.,
възнаградителна лихва, всички дължими от потребителя разноски във връзка със
сключването на договора, лихва за забава при неизпълнение, всички разноски за
извънсъдебно или съдебно събиране на вземанията. За поемането на тези задължения Й. П.
К. дължи възнаграждение на поръчителя, посочено в Приложение № 1 към договора, в
размер на 121, 18 лв. на месец за периода на действие на договора за потребителски кредит.
Съгласно чл. 8, ал. 4 от договора възнаграждението може да се плаща по банкова сметка на
поръчителя „А Т“ ЕООД, или на кредитодателя „К“ АД, или по други начини, установени в
договора за кредит. Съгласно чл. 8, ал. 5 „К“ АД е овластено да приема вместо поръчителя
плащане от Й. П. К. на възнаграждението му, както и на всички други негови вземания.
Договорът за поръчителство между страните е сключен въз основа на раздел III, чл.
12 от ОУ и чл. 4, ал. 1 от договора за потребителски кредит, съгласно които потребителят се
задължава да предостави обезпечение - банкова гаранция в срок до 10 дни от подаване на
заявлението за кредит или да сключи договор за предоставяне на поръчителство с одобрено
от кредитодателя юридическо лице в срок от 48 часа от подаване на заявлението.
От договор за поръчителство, сключен на 05.11.2017 г. между „А Т“ ЕООД и „К“ АД
се установява, че „А Т“ ЕООД се е задължило в качеството си на поръчител да отговаря
пред „К“ АД за изпълнението на всички задължения на Й. П. К., която е кредитополучател
по договор за потребителски кредит, сключен с „К“ АД.
Представен е договор за продажба и прехвърляне на вземания от 02.03.2021 г.,
сключен между „А Т“ ЕООД, „К“ АД и „АПС Б Б“ ЕООД, в качеството им съответно на
цеденти и цесионер, от който се установява, че „К“ АД е прехвърлило възмездно на
цесионера свои парични вземания, произтичащи от просрочени и неизплатени договори за
кредит на физически лица, индивидуализирани в Приложение № 1 към договора, а „А Т“
ЕООД е прехвърлило възмездно на цесионера свои парични вземания, произтичащи от
встъпване на поръчителя в правата на първоначалния кредитор по просрочени и
неизплатени договори за кредит на физически лица.
От правна страна съдът намира следното:
На първо място, по акцесорните претенциите за лихви съдът намира следното:
С доклада по делото съдът е дал указания до ищеца в срок до първото по делото
открито съдебно заседание да конкретизира акцесорните си искове за лихви по период, като
съобрази издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по
ч.гр.д.№ 17311/2023 г. по описа на СРС, доколкото, за да е допустимо производството по чл.
3
422 ГПК, е необходимо да има пълно съответствие между страните, основанието, размера и
периода на предявените искове и задълженията, за които е издадена заповед за изпълнение,
доколкото в исковото производство се установява дължимостта именно на тези вземания, за
които е образувано заповедното такова и за които е издадена заповед за изпълнение. На
ищеца е указано, че при неизпълнение на указанията в дадения срок, съдът ще приеме
исковата молба за нередовна и ще прекрати образуваното по нея производство.
На 20.09.2023 г. ищецът е подал молба, с която не са изпълнени горепосочените
указания на съда.
С оглед на изложеното, съдът намира производството за установяване дължимостта
на претенциите за лихви за недопустимо, доколкото е налице несъответствие в периодите,
посочени в издадена заповед за изпълнение и заявените в настоящото исково производство,
поради което същото подлежи на прекратяване в тази си част, а като последица от
прекратяване на производството следва да бъде обезсилена и издадената заповед за
изпълнение по отношение претенциите за лихви.
Издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 17311/2023 г. по описа на СРС, 128 с-
в, следва да бъде обезсилена и в частта относно вземанията за сумата от 1 684,80 лева,
представляваща възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство, ведно със
законна лихва за период от 31.03.2023 г. до изплащане на вземането, и сумата от 372,95 лева,
представляваща законна лихва за забава по договора за поръчителство за период от
18.02.2021 г. до 02.03.2021 г., доколкото в предоставения на заявителя едномесечен срок за
предявяване на установителни искове за посочените вземания, същият не е представил
доказателства за предявяването им.
За основателност на предявените искове с правно основание чл.422 вр. чл.415, ал.1 от
ГПК в тежест на ищеца е да докаже съществуването на облигационно правоотношение
между праводателя си и ответника и че праводателят му е изпълнил задълженията си по
договора, като е предоставил на ответника в заем договорената сума. Ищецът следва да
докаже и проведено заповедно производство по отношение на претендираното с настоящия
иск вземане.
Формата за действителност на договора за потребителски кредит съгласно чл. 10, ал.
1 ЗПК е писмена, като се счита за спазена, ако документът е на хартиен или друг траен
носител, като по ясен и разбираем начин сочи клаузите, в два екземпляра - по един за всяка
от страните по договора. Съгласно § 1, т. 10 от ДР на ЗПК „траен носител“ е всеки носител,
даващ възможност на потребителя да съхранява, адресирана до него информация по начин,
който позволява лесното й използване за период от време, съответстващ на целите, за които
е предназначена информацията, и който позволява непромененото възпроизвеждане на
съхранената информация.
Съгласно чл. 18, ал. 1, т. 3, ал. 2 и ал. 3 ЗПФУР при договори за предоставяне на
финансови услуги от разстояние доставчикът е длъжен да докаже, че е получил съгласието
на потребителя за сключване на договора. За доказване предоставянето на преддоговорна
информация, както и на изявления, отправени съгласно този закон, се прилага чл. 293 ТЗ, а
за електронните изявления - ЗЕДЕУУ. Изявленията, направени чрез телефон, друго средство
за гласова комуникация от разстояние, видеовръзка или електронна поща, се записват със
съгласието на другата страна и имат доказателствена сила за установяване на
обстоятелствата, съдържащи се в тях. При сключване на потребителски договор за кредит от
разстояние доставчикът на услугата следва да предостави на потребителя стандартния
европейски формуляр съгласно приложение 2 на чл. 5 от ЗПК. Законът придава значение на
подписан документ само на този електронен документ, към който е добавен квалифициран
електронен подпис /чл. 13, ал. 3 ЗЕДЕУУ/, но допуска страните да се съгласят в
отношенията помежду си да придадат на обикновения електронен подпис стойността на
саморъчен. Когато посочените предпоставки са налице, създаден е подписан електронен
4
документ. Неговата доказателствена сила е такава, каквато законът признава на подписания
писмен документ, ако се касае за частен документ, той се ползва с такава сила само за
авторството на изявлението - чл. 180 ГПК /решение № 70 от 19.02.2014 г. по гр. д. №
868/2012 г., IV г. о. на ВКС/.
Съгласно раздел III, чл. 1 от Общите условия на кредитодателя кредитополучателят
кандидатства за кредит, като подава заявление до „К” ЕАД по образец лично или чрез
партньор. Кандидатстването се извършва на сайта или по телефона или по реда, указан в
раздел III, чл. 3. Съгласно раздел III, чл. 6 след като в заявлението бъдат попълнени
наименованието на кредитния продукт, размерът и срока на кредита, „К” ЕАД изпраща на
кредитополучателя по e-mail Стандартен европейски формуляр (СЕФ), съдържащ цялата
необходима преддоговрна ифнормация за желания кредит. Според раздел III, чл. 9, в случай
че кредитополучателят желае да бъде обвързан от договора за кредит и общите условия,
същият следва да въведе команда „Декларирам, че съм получил СЕФ на посочения от мен e-
mail, проверил съм въведените данни и приемам ОУ и договора“ на указаното за това място
в сайта на дружеството, ако същият е кандидатствал за кредит през сайта, или да потвърди
представените му по телефона условия на договора за кредит пред служител на „К” ЕАД,
ако е кандидатствал по телефона. С извършване на посочените действия заявлението се
смята за подадено от кредитополучателя, а ОУ и договорът- приети и подписани от него,
като „К” ЕАД изпраща същите на посочения в заявлението имейл – раздел III, чл. 11 от ОУ.
Според чл. 2, ал. 1 от договора за кредит договорът, ведно с приложенията към него,
ОУ и заявлението представляват цялостно и единно споразумение между страните.
Съгласно чл. 14 от договора за потребителски кредит кредитополучателят декларира, че с
подписването на договора е получил и е запознат със съдържанието на предоставените му
ОУ и приема същите, че му е предоставена необходимата преддоговорна информация.
Преддоговорната информация, както и изявленията, направени чрез телефон, друго
средство за гласова комуникация от разстояние, видеовръзка или електронна поща, се
записват със съгласието на другата страна и имат доказателствена сила за установяване на
обстоятелствата, съдържащи се в тях – чл. 18, ал. 3 ЗПФУР. Според нормата на чл. 3 от
ЗЕДЕУУ, електронен документ е електронен документ, по смисъла на чл. 3, т. 35 от
Регламент /ЕС/ № 910/2014 г. на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г.
относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни
трансакции на вътрешния пазар. Т. е. „електронен документ“ означава всяко съдържание,
съхранявано в електронна форма, по-специално текстови или звуков, визуален или
аудиовизуален запис.
Подаването на електронна заявка за отпускане на кредит, представлява електронно
изявление, записано на предвиден в чл. 3, ал. 1 ЗЕДЕУУ носител с възможност да бъде
възпроизведено, т. е. твърденият за попълнен електронен формуляр за отпускане на кредит,
както и генерираният впоследствие договор, представлява електронен документ. Ищецът не
твърди електронната заявка, попълнена от ответника, от която не е представен
възпроизведен на хартиен носител екземпляр по делото, нито приетият договор за кредит, да
съдържат усъвършенстван или квалифициран електронен подпис. По делото липсват данни
за наличие на уговорка между страните, с която на обикновения електронен подпис да е
придадена стойността на саморъчен. Страните са уговорили, че с подаването на заявлението
се подписва договора за кредит, като чрез подаването на заявлението кредитополучателят
изразява съгласие за сключване на договора, а съобразно уговорките в него договорът, ведно
с приложенията към него, ОУ и заявлението представляват цялостно и единно споразумение
между страните. В случая по делото не е представено подаденото заявление в електронна
форма на хартиен носител, не са представени и никакви други извлечения от електронни
документи във връзка с кореспонденцията между страните. Дори по делото да беше
представено заявлението на хартиен носител, то при липсата на предпоставките на чл. 13, ал.
5
4 ЗЕДЕУУ следва да се приеме, че дори действително да е попълнена електронна заявка за
кредит, въз основа на която е съставен процесният договор за кредит, както и самият
договор за кредит, не представляват саморъчно подписани документи и не се ползват с
формална доказателствена сила по смисъла на чл. 180 ГПК.
Ето защо съдът приема, че представените по делото писмени доказателства -
стандартен европейки формуляр, договор и общи условия, имат характер на частни
неподписани документи, които изхождат от ищеца и не са в състояние да обосноват извод,
че фактически са били предоставени на ответника и същият се е запознал с тях. Следва да се
посочи, че получаването на сума не е от естество да обоснове извод за валидно сключено
правоотношение по договора за кредит с индивидуализиращи белези, посочени от ищеца.
Получаването на сумата от ответника, предоставена му от ищеца не е достатъчно, за да
възникне между страните договор за потребителски кредит. Последният за разлика от
договора за заем е формален с изисквания за конкретно минимално съдържание и форма,
постигане на съгласие за съществени белези на правоотношението. Липсата на съгласие има
за последица липсата на договорна връзка между страните.
Дори да се приеме, че с получаването на сумата от 1800 лв. във връзка с договор № ...,
се установява, че Й. К. е изразила съгласие за сключването на договора и се установява
сключеното между страните правоотношение, то съдът следва да се произнесе по изрично
направеното възражение за липса на активна легитимация на цесионера-ищец, направено от
ответника с отговора на исковата молба.
За основателността на иска следва да се установи, че е налице надлежно осъществено
прехвърляне на спорното вземане /включително и уведомяване на длъжника по реда на чл.
99, ал. 3 ЗЗД/, по силата на което ищецът е активно легитимиран да получи изпълнение.
Съдът, обсъждайки съвкупно всички доказателства по производството, намира, че ищецът
не доказва при условията на пълно и главно доказване надлежното прехвърляне на спорното
вземане, поради следните съображения: Договорът за цесия е сключен с двама цеденти „К“
ЕАД и „А Т“ ЕООД.
Първото дружество-цедент е прехвърлило възмездно на цесионера свои парични
вземания, произтичащи от просрочени и неизплатени договори за кредит на физически лица,
индивидуализирани в Приложение № 1 към договора, а второто дружество-цедент е
прехвърлило възмездно на цесионера свои парични вземания, произтичащи от встъпване на
поръчителя „А Т“ ЕООД в правата на първоначалния кредитор по просрочени и
неизплатени договори за кредит на физически лица, индивидуализирани отново в
Приложение № 1 към договора. В частта относно предмета на договора за цесия е посочено,
че „К“ ЕАД продава на цесионера 594 вземания, произтичащи от договори за кредит, а „А
Т“ ЕООД 4111 вземания, произтичащи от встъпването му като поръчител. В пар. 2, т. 3 от
договора за цесия е посочено, че вземанията са индивидуализирани в Приложение № 1 към
договора. Приложението се изготвяло на хартиен носител и съдържало поотделно описани
на вземанията на цедент 1 и на вземанията на цедент 2. По делото не беше представено
Приложение № 1 към договора за цесия, в което са индивидуализирани прехвърлените
вземания, включително и вземането, предмет на настоящия спор, поради което следва да се
приеме, че ищецът не установи активната си материална легитимация по иска.
Това налага извод, че предявените искове се явяват неоснователни и недоказани само
на това основание, като настоящият състав намира за безпредметно да обсъжда останалите
доводи на страните по съществото на спора.
По разноските:
Предвид изхода на спора право на разноски на основание чл. 78, ал. 3 и 4 ГПК има
единствено ответникът.
Съобразно фактическата и правна сложност на заповедното дело и извършените от
6
адвоката процесуални действия /които се изчерпват с подаване на възражение по чл. 414
ГПК/, съдът намира, че възнаграждението следва да бъде определено на 200 лева, който е
минималният размер, предвиден в чл. 6, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. В заповедното производство Й. К. е била
представлявана безплатно от адв. К И Б, поради което на нея следва да се присъди на
основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв минимума от 200 лв.
В исковото производство на ответника е предоставена безплатна правна помощ на
основание чл. 38, ал. 2, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата от адвокат М. Л. Л.,
поради което на него следва да се присъдят 533.00 лв. съобразно предвиденото в чл.7, ал.2,
т.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА производството В ЧАСТТА относно предявените искове от “АПС Б Б”
ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.С, бул. ”Б” № 81, бл.3, вх.В, срещу Й.
П. К., ЕГН **********, с адрес гр. С, ж.к.Л, ул... № 5, с правно основание чл. 422 ГПК вр.
415, ал. 1 ГПК, за признаване за установено в отношенията между страните, че Й. П. К.
дължи на “АПС Б Б” ЕООД следните суми: 411.70 лева, представляваща договорна
възнаградителна лихва за период от 30.11.2017 г. до 31.03.2017 г., платена от поръчителя;
сумата 420.70 лева, представляваща законна лихва за забава по договора за кредит за период
от 30.11.2017 г. до 30.04.2019 г., платена от поръчителя, въз основа на заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № ч. гр. д. № 17311/2023 г. по описа на
СРС, 128 състав, като ОБЕЗСИЛВА частично заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 18.04.2023 г. по ч. гр. д. № 17311/2023 г. по описа на СРС, 128
състав, в съответната ЧАСТ, в която се прекратява производството по делото, а именно за
сумата 411,70 лева, представляваща договорна възнаградителна лихва за период от
05.11.2017 г. до 30.04.2019 г., платена от поръчителя и за сумата от 420,70 лева,
представляваща законна лихва за забава по договора за кредит за период от 05.11.2017 г. до
02.03.2021 г., платена от поръчителя.
ОБЕЗСИЛВА частично заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК от 18.04.2023 г. по ч. гр. д. № 17311/2023 г. по описа на СРС, 128 състав, за сумата 1
684,80 лева, представляваща възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство,
ведно със законна лихва за период от 31.03.2023 г. до изплащане на вземането и за сумата
372,95 лева, представляваща законна лихва за забава по договора за поръчителство за период
от 18.02.2021 г. до 02.03.2021 г.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „АПС Б Б“ ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на
управление: гр. С, бул. „Б“ № 81В, ап. 3, иск против Й. П. К., ЕГН **********, с адрес гр. С,
ж.к.Л, ул... № 5, за признаване за установено, че Й. П. К. дължи на „АПС Б Б“ ЕООД сумата
от 1 488.80 лева, представляваща главница по договор за кредит № .../05.11.2017 г., сключен
между ответника и "К" ЕАД, заплатена от "А Т" ЕООД въз основа на договор за
поръчителство от 05.11.2017 г., вземането за което последното е прехвърлило на ищеца с
договор за цесия от 02.03.2021 г., ведно със законна лихва от подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК - 31.03.2023 г.,
до изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 17311/2023 г.
ОСЪЖДА „АПС Б Б“ ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. С,
бул. „Б“ № 81В, ап. 3, да заплати на адв. К И Б, ЕГН **********, с адрес в гр. С, ул. „Г“ №
7
31, офис - партер, сумата от 200.00 лв., представляваща възнаграждение за безплатно
оказана правна помощ на длъжника Й. П. К., ЕГН **********, по ч.гр.д.№ 17311/2023 г. по
описа на СРС.
ОСЪЖДА „АПС Б Б“ ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. С,
бул. „Б“ № 81В, ап. 3, да заплати на адв. М. Л. Л., ЕГН **********, с адрес в гр. С, ул. „Г“
№ 31, офис - партер, сумата от 533.00 лв., представляваща за безплатно оказана правна
помощ на ответника Й. П. К., ЕГН **********, по настоящето гр.д.№ 31158/2023 г. по
описа на СРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
След влизане на решението в сила препис от същото да се докладва с ч.гр.д.№
17311/2023 г. по описа на СРС, за продължаване на съдопроизводствените действия по
последното.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8