Р
Е Ш Е Н И Е
№ 752/14.10.2022г.
гр.
Пазарджик
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Пазарджик, Х състав, в открито съдебно заседание на
четиринадесети септември две хиляди и двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ШОТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. МАРИЯ КОЛЕВА
2. НИКОЛАЙ ИНГИЛИЗОВ
при секретаря Антоанета Метанова и
участието на прокурора Паун Савов, като разгледа докладваното от съдия Шотева
к.а.д. дело № 54 по описа за 2022 г. на Административен съд - Пазарджик, за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208
и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 285 и чл. 284,
ал.1 от ЗИНС.
Образувано е по повод постъпила касационна
жалба от З.Н.К., ЕГН
**********,*** чрез адв. В. Соянов срещу Решение № 904/08.12.2021 г., постановено по АД № 289/2021 г. по описа на Административен съд – Пазарджик. Релевирани доводи за неправилност на решението,
като постановено при допуснати съществени нарушения на процесуални правила и
необоснованост – основания по чл. 209, т. 3 АПК, по които се претендира отмяната
му и да се уважи изцяло предявения иск.
Представителят на
Окръжна прокуратура – Пазарджик, взел участие в настоящото производство,
дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Административен съд-Пазарджик, Х-ти състав, приема касационната жалба за
допустима, като подадена от легитимирано лице, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а
разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба
на З.Н.К. срещу
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ (ГДИН), с която претендира
обезвреда за неимуществени вреди в размер на 50000,00лв., представляващи
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в обида, огорчение, чувство
за малоценност и принуда да търпи и върши неща противни на волята му в периода от 06.08.2018 г. до приключване на производството пред първа
инстанция, претърпени в резултат на наложеното му обитаване в пренаселени,
мръсни, нехигиенични помещения в които има дървеници, хлебарки и гризачи, без
постоянен достъп до течаща вода, наложено съжителство с лице което пуши цигари,
непредоставяне на необходим с оглед здравословното състояние специален матрак,
както и обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на законната лихва
от 15.03.2021г. до окончателното ѝ изплащане.
С решението си Административен
съд Пазарджик – II състав, е отхвърлил като
неоснователен предявения от З.Н.К. иск. Установил е, че К. не е изтърпявал
наказанието си в условия на пренаселеност, като е разполагал с минимум 4 кв. м.
минимална жилищна площ, а почистването и хигиенизирането им е било възложено в
отговорност на самите лишени от свобода. Прието е, че К. е обитавал процесното
пенитенциарно заведени при наличието на необходимата като вид, количество и
калории храна, подходящо отопление и климатичен режим през съответните сезони
на годината, както и че в помещението, обитавано от ищеца, е имало необходимото
естествено осветление и достатъчно проветряване. По делото е прието за неустановено
спрямо К. противоправно да е била отказвана необходима медицинска помощ или
преглед от администрацията на Затвора Пазарджик в рамките на исковия период,
нито пък, че му е било преписано да ползва специален матрак, който
администрацията противоправно не му е осигурила.
Така постановеното
решение е правилно.
Съдът е изяснил
напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното
решаване на спора доказателства, при приложението на чл. 284, ал. 3 ЗИНЗС,
обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и при съобразяване разпоредбата на чл.
284, ал. 5 ЗИНЗС е направил верни правни изводи, които се споделят от
настоящата съдебна инстанция.
Правилно е
отхвърлена претенцията на ищеца за периода от 06.08.2018 г. до 15.03.2021 г.,
в който не e установено същият да е бил поставен в условия, унижаващи човешкото
достойнство. От приложените по делото доказателства се установява, че
затворническата администрация, чрез съответните фирми е извършвала дезинсекция
и дератизация на затворническите помещения. Също така е била създадена
организация за почистване на помещенията, като поддържането на хигиената е
задължение и на самите лишени от свобода. Установено е, че помещенията са били
със сменена дограма, осветени и проветрени. При наличието на писмени
доказателства в подкрепа на отречените от ищеца положителни факти и липсата на
успешно проведено насрещно доказване, съдът правилно е приел за недоказана
претенцията в тази ѝ част. Правните изводи на първоинстанционния съд се
споделят напълно от настоящата инстанция, която на основание чл. 221, ал. 2,
изр. второ от АПК препраща към тях.
Съгласно
разпоредбата на чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени
на лишени от свобода или задържани под стража от специализираните органи по
изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по чл. 3, който в своята ал.
1 предвижда, че тези лица не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко,
нечовешко или унизително отношение. Според чл. 3, ал. 2 ЗИНЗС, за нарушение на
ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на
наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в
липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление,
проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност,
продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на
помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност, действия или бездействия на техни органи и
длъжностни лица при или по повод извършване на административна дейност. Според
чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС в случаите по ал. 1 настъпването на неимуществени вреди се
предполага до доказване на противното.
Тази правна
регламентация, съотнесена към безспорно установеното наличие на минимално
обитаемо пространство в мястото за лишаване от свобода, обосновава правилност
на изводите на административния съд, че в случая не са налице законовите
предпоставки, обуславящи основателност на предявената искова молба за
претърпени неимуществени вреди, произтичащи от неблагоприятни условия при
изтърпяване на наказание лишаване от свобода от ищеца в периодите, през които е
пребивавал в затвора в гр. Пазарджик. Съгласно практиката на ЕСПЧ не е
необходимо да се установява настъпването на някакви конкретни вредни последици
върху психиката или здравето на лишения от свобода, а е достатъчно да се
установи самият факт на нечовешко и унизително отношение, от което автоматично
следва, че ищецът е претърпял неимуществени вреди. При наличието на писмени
доказателства в подкрепа на отречените от ищеца положителни факти и липсата на
успешно проведено насрещно доказване, съдът правилно е приел за недоказана
претенцията в тази ѝ част.
Въз основа на
събраните по делото доказателства, при приложението на чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС в
обжалваното решение е изведен обоснован и логичен извод за характера и степента
на въздействието върху ищеца на условията в Затвора - гр. Пазарджик, където е
изтърпявал наказание „лишаване от свобода“. Тези условия са съответни на
минимални критерии и стандарти на живот. Налице е изпълнение на вменените на
администрацията задължения за създаване на условия за изтърпяване на
наказанията, с оглед недопускане неблагоприятно засягане на личността и накърняване
на човешкото достойнство. От доказателствата по делото не е установена
изключителна пренаселеност, която предпоставя унизително отношение, уронващо
човешкото достойнство, поради което правилно е приета исковата претенция за
неоснователна.
По изложените
съображения съдът приема, че решението е правилно и при постановяването му не
са допуснати нарушения, представляващи касационни основания за неговата отмяна.
Въз основа изяснена фактическа и правна обстановка, при съобразяване с
релевираните в спора факти и обсъждане на доводите на страните,
първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде
оставено в сила.
Водим от изложеното
и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Административен съд-Пазарджик, X-ти състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 904/08.12.2021 г. постановено по адм. дело
№ 289/2021 г. по описа на Административен съд - Пазарджик.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /П/
ЧЛЕНОВЕ: 1. /П/
2. /П/