№ 5197
гр. София, 25.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 80 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВИЛЯНА Г. МАНОВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ПЛ. КАРАГЬОЗОВА
като разгледа докладваното от ВИЛЯНА Г. МАНОВА Гражданско дело №
20231110158753 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 318 и сл. от Гражданския процесуален
кодекс /ГПК/.
Образувано е по предявен от Ц. Н. Т., ЕГН **********, срещу К. Г. Т.,
ЕГН **********, иск с правно основание чл. 49, ал. 1 СК за развод.
В исковата молба се твърди, че страните са сключили граждански брак, от
който имат навършил пълнолетие син. Отношенията между съпрузите
започнали да се влошават преди десетина години, като противоречията между
тях били почти по всички житейски аспекти. Ищецът твърди, че ответницата
наскоро изгонила него и пълнолетния им син от семейното жилище. Счита, че
бракът му с ответницата е дълбоко и непоправимо разстроен и иска
прекратяването му, без произнасяне по въпроса за вината. В съдебно
заседание ищецът поддържа исковата молба.
В отговора на исковата молба, ответната страна оспорва изцяло
изложените от ищеца обстоятелства. Навежда множество извършени от
съпруга брачни провинения, като липса на финансова грижа за семейството,
противоправно поведение, изневери. Релевира искане за прекратяване на
брака по изключителна вина на ищеца. Отправя и искане за възстановяване на
пребрачното си фамилно име Д, на основание чл. 53 СК.
1
Настоящият съдебен състав, като прецени доказателствата по делото
и доводите на страните съгласно чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Относно прекратяването на брака: Видно от удостоверение за
граждански брак /дубликат/, приложено към исковата молба, страните са
сключили брак на 04.08.1989 г. в гр. София, за което е съставен акт за
граждански брак № 3132/04.08.1989 г. на Столична община, район
„Оборище”. От събраните по делото доказателства съдът приема за
установено обстоятелството, че страните се намират в трайна фактическа
раздяла – от около година и половина, две не поддържат отношения помежду
си /св. Георги Ц.ов, чиито показания съдът кредитира като логични и
непротиворечиви за сочените от него лични възприятия, преценени по реда на
чл. 172 ГПК/. Видно от служебно изисканата справка от Национална база-
данни “Население” по реда на Наредба № 14/2009 г., страните нямат
ненавършили пълнолетие деца, родени от брака помежду им. При така
установените факти за отношенията между съпрузите съдът намира, че бракът
им е дълбоко и непоправимо разстроен, доколкото брачната връзка няма
предписаното от закона и добрите нрави съдържание, поради което следва да
бъде прекратена.
Относно вината: Съгласно чл. 49, ал. 3 СК с решението за допускане на
развода съдът се произнася и относно вината за разстройството на брака, ако
някой от съпрузите е поискал това. Искане за това е направила ответната
страна, поради което съдът следва да се произнесе относно вината за
разстройството на брака. Не се установи в производството ответницата да е
изгонила ищеца от семейното им жилище. Свидетелят Георги Т. /син на
страните/ заявява, че не знае точната причина за раздялата на родителите, но
сочи да са имали караници и скандали. Съдът, като съобрази събраните по
делото доказателства, намира, че вина за дълбокото и непоправимо
разстройство на брака има съпругът, който е нарушил задължението за
взаимност и съвместно живеене, предписани от нормите на чл. 14 и чл. 15 СК,
като е напуснал семейното жилище и е установил интимни отношения с трето
лице. Ищецът в неустановен период е поддържал и извънбрачна връзка с
друга жена /св. Григор Трайков/. Останалите наведени от ответната страна
брачни провинения не бяха доказани по делото. При това положение
2
настоящата инстанция счита, че бракът следва да бъде прекратен по вина на
съпруга.
Относно ползването на семейното жилище: Съдът не следва да се
произнася относно ползването на семейното жилище, защото не е сезиран с
такова искане. Предоставянето за ползване на семейното жилище е последица
от развода между страните, като съставлява елемент от имуществените
последици на прекратяването на брака, а в процесуално отношение
представлява отделна искова претенция, каквато не е предявена надлежно по
делото. Ето защо и доколкото страните нямат родени от брака непълнолетни
деца, за съда не съществува и задължението служебно да се произнесе по този
въпрос.
Относно фамилното име на съпругата: Ответната страна е предявила
искане по чл. 53 СК за възстановяване след развода на предбрачно фамилно
име, което следва да бъде уважено. Установява се предбрачното име на същата
да е Д, поради което следва да бъде постановено след прекратяване на брака
ответницата да носи предбрачното си фамилно име - Д.
Относно разноските: С оглед изхода на делото относно вината, на
основание чл. 329, ал. 1, изр. 1-во ГПК, държавната такса в размер на 50,00 лв.
съобразно чл. 6, т. 2 от ТДТКССГПК, следва да се възложи на ищеца.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 44, т. 3 вр. чл. 49, ал. 1 и ал. 3 СК С
РАЗВОД БРАКА, сключен на 04.08.1989 г. в гр. София, за което е съставен акт
за граждански брак № 3132/04.08.1989 г. на Столична община, район
„Оборище”, между Ц. Н. Т., ЕГН ********** и К. Г. Т., ЕГН **********, като
ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН ПО ВИНА НА СЪПРУГА.
ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 53 СК К. Г. Т., ЕГН **********, след
прекратяване на брака да носи фамилното име Д.
ОСЪЖДА на основание чл. 329, ал. 1 ГПК Ц. Н. Т., ЕГН **********, да
заплати по сметка на Софийския районен съд държавна такса в размер на
50,00 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
3
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, да се връчи на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4