РЕШЕНИЕ
№ 2477
Добрич, 28.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Добрич - II състав, в съдебно заседание на пети ноември две хиляди двадесет и пета година в състав:
| Съдия: | ИВЕЛИНА ВЕЛЧЕВА |
При секретар ВЕСЕЛИНА САНДЕВА като разгледа докладваното от съдия ИВЕЛИНА ВЕЛЧЕВА административно дело № 20247100700537 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, вр. чл. 118 от КСО.
Образувано е по жалба на Н. С. В., с [ЕГН] от [населено място], [улица], ет. 7, ап. 38, срещу Решение № 3/20.02.2024 година на Директора на ТП на НОИ Добрич, с което е отхвърлена жалбата му срещу разпореждане [номер]/19.12.2023 г. на ръководителя „ПО“ при ТП на НОИ Добрич, с което на осн. чл. 69б, ал. 1 и чл. 68, ал. 1 и 2 от КСО, на жалбоподателя е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Делото е образувано след връщането му с Решение № 11156/18.10.2024 г. на Върховния административен съд за ново разглеждане от друг състав на съда.
Оспорващият намира атакуваното решение за неправилно поради нарушение на материалния закон, необоснованост и съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Счита, че времето като курсант в Академията на МВР следва да бъде зачетено като стаж от първа категория, съответно той да придобие право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на тази категория труд с оглед осъществяване на предпоставките, визирани в нормата на чл. 69б, ал.1 от КСО.
При тези аргументи се иска отмяна на обжалвания административен акт и произнасяне по същество.
Ответникът по жалбата - Директор на ТП на НОИ – Добрич, чрез своя представител - юрисконсулт М., оспорва жалбата като неоснователна и настоява за нейното отхвърляне.
Административен съд-Добрич, като обсъди становищата на страните и доказателствата по делото и направи проверка на основание чл. 168, ал. 1 от АПК на законосъобразността на оспорения административен акт, приема за установено от фактическа страна следното:
Жалбата е допустима. Подадена е в преклузивния срок по чл. 118, ал. 1 от КСО и от лице, срещу което е постановен неизгоден за него административен акт.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по изложените съображения:
Със заявление вх. № 2113-24-1416/29.09.2023 г. до ТП на НОИ Добрич жалбоподателят е направил искане за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Към преписката са приложени документи, удостоверяващи прослужен стаж първа и трета категория.
С разпореждане [номер]/19.12.2023 г. е зачетен осигурителен стаж от първа категория в размер на 06 г. 00 м. 23 д., от трета категория - 27 г. 05 м. 28 д., или общ осигурителен стаж превърнат по правилото на чл. 104 КСО към трета категория от 37 г. 07 м. 06 д. Въз основа на така зачетения стаж на жалбоподателя е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, тъй като той не отговаря на изискването за навършена възраст, което е условие за отпускане на пенсия по реда на чл. 68, ал. 1 и 2 КСО.
В обобщение мотивите за постановения отказ са: липса на 10 години осигурителен стаж за придобиване на право на пенсия по чл. 69б, ал. 1 КСО, от първа категория (налични 06г. 00м. 23д.) и ненавършена възраст - 56 г.04 м.04 дни и неположен осигурителен стаж в размер на 39 г.04 м. ( наличен стаж 37 г. 07м. 06 д.) за трето категория труд.
Оспореното решение е издадено от компетентен орган, съгласно чл. 117, ал. 1, т. 2, буква „а“ КСО, в рамките на предоставените му материални и териториални правомощия. Същото е в законоустановена писмена форма, спазени са изискванията на чл. 59, ал. 1 и ал. 2, т. 1 - 8 АПК.
Не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при постановяването на атакувания административен акт.
По отношение на възражението за противоречие на решение на материалноправните разпоредби:
С оспорените административни актове е зачетен осигурителен стаж на служителя от първа категория през периода от 01.08.1987 г.-03.08.1988 г. - 01 г. 00 м. 02д.; периода от 10.09.1992 г. до 01.01.1995 г. - 02г. 03м. 21д. и периода от 01.01.1995 г. до 01.10.1997 г. - 02г. 09м. 00д, при обща продължителност на осигурителния стаж от първа категория от 06г. 00м. 23д. Периодът от 25.05.1985г. до 25.05.1987г. - 02г. 00м. 00д., когато се е обучавал в СМУ към Академията на МВР и отбил редовната си наборна военна служба, от 2 г. 00м. и 00д. е зачетен от трета категория. Времето от 01.10.1997 г. до 28.09.2023 г. като самоосигуряващо се лице – адвокат, също е зачетено като осигурителен стаж от трета категория.
Спорният въпрос в това производство се отнася до признаване на времето от 03.08.1988 г. до 09.09.1992 г., когато Н. В. е бил курсант в Академията на МВР, за осигурителен стаж. В решение № 3/20.02.2024 г. на директора на ТП на НОИ – Добрич изрично се сочи, че периодът от 04г. и 06 д. е период на обучение, а не реално положен осигурителен стаж в някоя от професиите или дейностите по чл. 69 или чл. 69б от КСО, поради което не е зачетен като осигурителен стаж.
Според разпоредбата на чл. 9а, ал. 1, т. 1 от КСО за осигурителен стаж при пенсиониране, ако не е зачетен на друго основание и са внесени осигурителни вноски съгласно ал. 3, се зачита: времето на обучение на лицата, завършили висше или полувисше образование, но за не повече от срока на обучение, предвиден по учебния план за завършената специалност. В ал. 2 е посочено, че за осигурителен стаж при пенсиониране на лицата, навършили възрастта по чл. 68, ал. 1, се зачита и времето, което не им достига като осигурителен стаж за придобиване право на пенсия по чл. 68, ал. 1 и 2, но не повече от 5 години, ако за това време са внесени осигурителни вноски съгласно ал. 3. Съгласно чл. 45, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, времето на обучение, за което са внесени осигурителни вноски по реда на чл. 9а, ал. 1 КСО, се зачита за осигурителен стаж от трета категория.
По делото няма спор и това се установява от приложените доказателства, в т.ч. Уверение с peг. №4581р-15168 от 06.11.2019 г., издадено от Академията на МВР, че жалбоподателят за процесния период е бил курсант в Академията на МВР. Въпреки наведените от оспорващия доводи относно уредения в действащия към онзи момент ЗМВР текст за получаване на възнаграждение по време на обучението в размери, съобразени с възнаграждението за длъжностите, на които може да бъде назначен курсантът след завършване на института; евентуалното третиране на обучението като преквалификация, както и наведеното отсъствие на заповед за прекратяване на трудово му правоотношение преди началото на обучението в Академията, не може да се изведе заключение, че за лицето са заплащани вноски за осигурителните рискове, което да наложи придобиване на осигурителен стаж, както и той да е при условията на първа категория труд.
Осигурителен стаж при пенсиониране, ако не е зачетен на друго основание и са внесени осигурителни вноски по банков път след подадена декларация по ред, определен с наредбата, издадена от министъра на финансите, за сметка на лицата, се зачита времето на обучение им във висше или полувисше образование, но за не повече от срока на обучение, предвиден по учебния план за завършената специалност. В тези случай в чл. 45 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж изрично се указва, че времето по чл. 9а, ал. 1 от КСО, за което са внесени осигурителни вноски съгласно чл. 9а, ал. 4 от КСО, се зачита за осигурителен стаж от трета категория.
По делото не е упражнено правото по чл. 9а от КСО, но дори и това да беше реалност, придобитият осигурителен стаж следваше да се окачестви като трета категория труд, което изключва към датата на подаване на заявлението положен доказан [възраст] осигурителен стаж при първа категория от страна на оспорващия. Към този момент Н. В. няма навършена възраст и необходимия сбор от осигурителен стаж при трета категория, поради което отказът на ръководителя на „ПО“,потвърден и в тази част от директора на ТП на НОИ Добрич, следва да се остави в сила.
Издаденото решение е съобразено с целта на закона.
При тези изводи обжалваното решение се явява законосъобразно, а изложените мотиви обуславят извод за неоснователност на оспорването.
Воден от горните съображения и на основание чл. 172, ал. 2, пр. последно АПК, Административен съд-Добрич, втори състав,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н. С. В., с [ЕГН] от [населено място], [улица], ет. 7, ап. 38 срещу Решение № 3/20.02.2024 г. на директора на ТП на НОИ - Добрич.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
| Съдия: | |