Решение по дело №1007/2019 на Районен съд - Горна Оряховица

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 11 юли 2019 г. (в сила от 6 ноември 2019 г.)
Съдия: Еманоел Вардаров
Дело: 20194120101007
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 29 май 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

      Р Е Ш Е Н И Е

          316

                                                                                    гр.Горна Оряховица,  11.07.2018г.

 

 

       

                                    В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д  А

 

Горнооряховският районен съд, втори състав, в публично заседание на осми юли  през две хиляди и деветнадесета година, в състав:                                                                                                      

                                                                                   Председател: Еманоел Вардаров

при секретаря М.К. и в присъствието на прокурора ………….........., като разгледа докладваното от съдията Вардаров гр.дело№1007/2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Трудов спор. Иск с правно основание чл.360 ввр. чл.358 ал.1 т.1 ввр. чл.188 т.2  ввр. чл.186 ввр. чл.187 т.3 предл.I от КТ.

            Ищецът на Х.Д.Х.(чрез адв.М.С. от ВТАК) твърди в исковата си молба, че „БДЖ-Пътнически превози”ЕООД с ЕИК:**** Локомотивно депо Г.Оряховица са страни по трудово правоотношение, по силата на което Х. изпълнява длъжността „кондуктор” - Превозна служба Г.Оряховица при ППП Г.Оряховица към “БДЖ-Пътнически превози”ЕООД. Със Заповед№29/15.05.2019г. на Директора на ППП Горна Оряховица му е наложено дисциплинарно наказание „Предупреждение за уволнение" за това, че на 20.03.2019г. при обслужването на влак№2615 по направлението гара София - гара Г.Оряховица не е извършил частични проверки на документите за пътуване след гара Плевен и след гара Левски, както и че не е извършил обща проверка на документите за пътуване на пътниците във влака след гара Павликени. Оспорва изцяло оспорва това твърдение на работодателя, като твърди, че не е извършвана проверка на влака, който той е обслужвал и че не могат да му се противопоставят твърдения за извършени нарушения, които не били констатирани в негово присъствие и докато той е обслужвал влака. Моли съда да отмени Заповед№29/15.05.2019г. на Директора на ППП Горна Оряховица като незаконосъобразна. Претендира направените по делото разноски.

            Ответникът „БДЖ-Пътнически превози”ЕООД с ЕИК:**** – Поделение за пътнически превози Г.Оряховица с БУЛСТАТ:****(чрез адв.Д.Х. от ВАК), оспорва предявения иск. Счита  издадената заповед за законосъобразна. Счита, че са били спазени разпоредбите на чл.189 ал.1 от КТ(преди налагане на наказанието работодателят  взел предвид, както дисциплинарното минало на ищеца, неговите обясненията, взети по реда на чл.193 ал.1 от КТ) и факта,  че  ищецът не проявил критичност към поведението си. Процесната заповед за наказание била издадена от работодателя в срока по чл.194 от КТ и при спазване изискванията на чл.195 от КТ. Ищецът не навел твърдения, че при налагане на дисциплинарното наказание, издаване и връчване на процесната заповед работодателя допуснал нарушения на процедурата, определена в КТ. Спорът е единствено по отношение на това, дали ищецът е допуснал нарушението на трудовата дисциплина, за което му е наложено наказанието. Преди налагане на наказанието работодателят е разпоредил извършването на пълна проверка по случая, събиране на обясненията на превозната бригада и докладите от преките участници в инцидента. На 20.03.2019г., в последните два вагона на влак№2615, пътуващи по направление - гара София - гара Г.Оряховица - гара Русе, Х.Д.Х., по време на работа в качеството си на кондуктор на влак№2615, не е извършил частични и общи проверки на документите за пътуване на пътниците, а именно: -не е извършвал частични проверки след гара Плевен и след гара Левски; -не е извършвал обща проверка след гара Павликени. Вследствие на описаното бездействие от Х.Д.Х., същият не бил проверил пътници, притежаващи билети №238010004400; №238010004401 и №238010004402, с маршрут гара Плевен-гара Варна, които са се качили във влак№2615 от гара Плевен, и след като не е извършил дължимите от него проверки на тези пътници, служител Х. не бил установил, че описаните пътници пътуват във вагон, който не е по направление за гара София - гара Г.Оряховица - гара Варна, а е по направление гара София - гара Г.Оряховица - гара Русе, вследствие на което тези пътници не са били информирани от него, че следва да се преместят в друг вагон и да продължат своето пътуване за гара Варна, а са останали в гара Г.Оряховица след заминаването на влака за гара Варна. Описаното представлявало нарушение на чл.14 т.1,  чл.15 т.3, т.7,  чл.17 т.4 и чл.13 т.10 от Инструкция за кондуктора.  Описаното представлява и неизпълнение на задълженията на Х.Д.Х., в качеството му на кондуктор на пътнически влак, съгласно вменените в длъжностната му характеристика задължения, описани в раздели - основни трудови задължения – „Извършва проверка па превозните документи на всички пътници; раздел - основни нормативни документи, които трябва да познава лицето, заемащо длъжността – „Инструкция за кондуктора”. В даденото писмено обяснение Х.Д.Х. заявил, че извършвал частични проверки след гара Плевен и след гара Левски, както и че е извършил обща проверка на влака след гара Павликени. Пояснява, че е информирал всички пътници за предстоящото разделяне на влак в гара Г.Оряховица и необходимостта от преместване на някои пътници. Заявява, че не е имало пътници, които да са останали с непроверени билети. Работодателят не кредитира с доверие дадените от служителя писмени обяснения. Според  Доклад с per.№22-09-35/08,04.2019г. от Ръководител, отдел „ЕРО” при ППП Г.Оряховица до Директор ППП Г.Оряховица, в които са приложени и билети с №238010004400: №238010004401 и №238010004402. с маршрут гара Плевен-гара Варна, се установява, че същите не са проверени/перфорирани/, съгласно разпоредбата на чл.17 т.4 от Инструкция за кондуктора. Описаните бездействия от страна на служителя Х. представлявали виновно неизпълнение на трудовите и задължения, които работодателят приел за извършени неумишлено, по своята същност представлявали небрежно отношение към вменените му трудови задължения. Служителят Х. е бил длъжен да извършва частични и общи проверки на документите за пътуване на пътниците и да им предоставя дължимата информация - негово основно трудово задължение. Последствията на неговото бездействие била невъзможност на пътниците да стигнат своевременно до крайната им гара на пътуване. При определяне на дисциплинарното наказание били взети предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на работника или служителя. Моли съда да отхвърли предявения иск. Претендира направените по делото разноски. 

            Съдът, след като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства, съобразно разпоредбите на ГПК, приема за установено следното:

            Страните не спорят относно факта, че Х.Д.Х. работи на длъжност „кондуктор” - Превозна служба Г.Оряховица към „БДЖ-Пътнически превози”ЕООД с ЕИК:**** – Поделение за пътнически превози Г.Оряховица - страни по трудово правоотношение.

            На 20.03.2019г. Х.Д.Х. в качеството си на „кондуктор” от превозна бригада на Пътнически център Горна Оряховица обслужвал влак№2615(в състав 4В и 1А)  от гара София до гара Г.Оряховица. След гара Г.Оряховица било предвидено разделение на влака, като последните два вагона(В3 и В4) да продължат за направление гара Русе и първите три вагона(В1, В2, А) да продължат за гара Варна, съгласно ПКВ.

            С писмо  с изх.№66/21.03.2019г.  Ръководител ПЦ Г.Оряховица е уведомил Х.Д.Х.(писмото е връчено на 21.03.2019г.) за образуваното дисциплинарно производство(за това, че на 20.03.2019г. в качеството си на „кондуктор“ на влак № 2615, Х.Д.Х. е обслужвал на влака от гара София до гара Г.Оряховица).  В писмото са отправени въпроси: -по време на пътуването и конкретно след гара Павликени уведомил ли е пътниците за последващо разделение на влака, като последните два вагона(В3 и В4) да продължат за направление гара Русе и първите три вагона(В1, В2, А) да продължат за гара Варна, съгласно ПКВ; -проследил ли е пренастаняването на пътниците в съответните вагони; -уведомил ли е „началник-влака“. На основание чл.193 ал.1 от КТ е указано на Х.Д.Х. в три-дневен срок  да депозира писмени обяснения за описания случай на 20.03.2019г. В депозираните писмени обяснения от 24.03.2019г. Х.Д.Х. твърди, че  на 20.03.2019г. обслужвал влак№2615  от гара София до гара Г.Оряховица. Твърди също, че при проверката на пътниците от гара София до гара Павликени и след нея информирал  всички пътници за предстоящото разделяне на влака на гара Г.Оряховица. След предаването на влака  при извършване на маневрата и по време на престоя „не би могъл да знае кой пътник къде се е озовал“.

            По делото е приложен доклад от Ръководител, отдел „Експлоатация, ремонт и обслужване“ към ППП Г.Оряховица с рег.№22-09-35/08.04.2019г., адресиран до Директор ППП Г.Оряховица. Твърди се, че на 20.03.2019г. около 20h50min. бил уведомен по служебния телефон от Служител, издаване на пътнически билети, информатор, че на гише Информация в гара Г.Оряховица се намират пет пътника от влак№2615, които пътували по направление гара Мездра и гара Плевен за гара Варна. Същите заявили, че не са били проверявани във влак№2615 след гара Мездра, съответно след гара Плевен до гара Г.Оряховица и не са били уведомени от кондуктора на влака, че вагонът,  в който се намират не пътува по направление - гара Варна, а същият пътува по направление гара Русе и в гара Г.Оряховица този вагон щял да бъде подаден към влак№4640. По тази причина в гара Г.Оряховица, след заминаване на влак№2615 за гара Варна,  пътниците били открити от превозната бригада на влак№4640, непосредствено преди неговото заминаване и след като са разбрали, че вагона в който пътуват от гара Мездра, съответно от гара Плевен е с маршрут гара София - гара Русе, а не с маршрут гара София - гара Варна, са слезли от вагона. Установило се, че  билетите на трима от пътниците не били проверени/перфорирани/ от кондуктора на влак №2615, в участъка гара Плевен -  гара Г.Оряховица.  Единият от пътниците предоставил извлечение от своя самолетен билет, според който  се налагало последващо пътуване от летище Варна със самолет, излитащ в 06h20min. на 21.03.2019г. Другите двама пътници от гара Плевен се явявали придружители/изпращачи/ на  пътника. За да успее този пътник да се яви навреме на летище Варна. в ранните часове на 21.03.2019г., по искане на  Ръководител, отдел „Експлоатация, ремонт и обслужване“ и с разрешението на Директор ППП Г.Оряховица, пътниците  били извозени със служебен автомобил до гара Варна. Направено е предложение за извършване на  допълнително разследване, като се изискат отново писмени обяснения от превозната бригада, обслужвала влак№2615 от гара София до гара Г.Оряховица за неосъществени действия по проверка на билети на пътниците/частична проверка след гара Плевен и обща проверка след гара Павликени(приложени са и билет№238010004400,  билет№238010004401 и билет№238010004402 на трима от пътниците).

            С писмо с  рег.№22-04-31/08.04.2019г.,  работодателят е поискал от  Х.Д.Х.(писмото е връчено на 11.04.2019г.) писмени обяснения във връзка с доклада на Ръководител, отдел „Експлоатация, ремонт и обслужване“ към ППП Г.Оряховица с изх.№22-09-35/08.04.2019г., и конкретно: -извършени ли са проверки на пътниците  на проверяваната част от влак№2615(частични след гара Плевен и гара Левски и обща след гара Павликени). В депозираните писмени обяснения с вх.№22-04-30/17.04.2019г. Х.Д.Х. твърди, че  действително, на 20.03.2019г.  обслужвал влак№2615 в участъка от гара София до гара Г.Оряховица, като последните два вагона  били предназначени за гара Русе, а останалите вагони от  композицията - за гара Варна. Заявява, че извършил всички регламентирани в Инструкцията за влаковия кондуктор проверки, в т.ч. частична проверка на документите за пътуване  след  гарите Плевен  и Левски, както и  и обща проверка след гара Павликени.  На всички пътници, пътуващи  за гари след гара Г.Оряховица съобщавал  за предстоящото на гара Г.Оряховица разделяне на влака и на тези пътници, които не се намирали в съответстващите спрямо направлението им вагони, съобщавал необходимостта да се преместят. Твърди в обясненията си, че нямало непроверени пътници. Не бил присъствал при констатиране на случая и заявява, че той не бил последица от допуснато от него дисциплинарно нарушение.

            На 17.05.2019г. на Х.Д.Х. била връчена Заповед№29/15.05.2019г. на Директор ППП гр.Г.Оряховица при „БДЖ-Пътнически превози”ЕООД, с която му е било наложено дисциплинарно наказание „Предупреждение за уволнение”. На основание на Заповед166/04.04.2019г. e разпоредено да не се начислява премия приход на Х.Д.Х. за м.май.2019г. В мотивите е записано, че: „…на 20.03.2019г., в последните два вагона на влак№2615, пътуващи по направление - гара София - гара Г.Оряховица- гара Русе, Х.Д.Х., по време на работа,  в качеството си на „кондуктор“ на влак № 2615, не е извършил частични и общи проверки на документите за пътуване на пътниците, а именно: -не е извършвал частични проверки след гара Плевен и след гара Левски; -не е извършвал обща проверка след гара Павликени. Вследствие на описаното  бездействие от Х.Д.Х., същият не е проверил пътници, притежаващи билет№238010004400,  билет№238010004401 и билет№238010004402, с маршрут гара Плевен - гара Варна, които са се качили във влак№2615 от гара Плевен, и след като не е извършил дължимите от него проверки на тези пътници, служител Х. не е установил, че описаните пътници пътуват във вагон, който не е по направление за гара София - гара Г. Оряховица - гара Варна, а е по направление гара София - гара Г.Оряховица - гара Русе, вследствие на което тези пътници не са били информирани от него, че следва да се преместят в друг вагон и да продължат своето пътуване за гара Варна, а са останали в гара Г.Оряховица след заминаването на влака за гара Варна. Описаното представлява нарушение на чл.14 т.1; чл.15 т.3, т.7; чл.17 т.4 и чл.13 т.10 от Инструкция за кондуктора. Описаното представлява и неизпълнение на задълженията на Х.Д.Х., в качеството му на кондуктор на пътнически влак, съгласно вменените в длъжностната му характеристика задължения, описани в раздел – - основни трудови задължения – „извършва проверка па превозните документи на всички пътници“; раздел - основни нормативни документ „Инструкция за кондуктора“. В даденото писмено обяснение по случая - Х.Д.Х. заявява, че е извършвал частични проверки след гара Плевен и след гара Левски, както и че е извършил обща проверка на влака след гара Павликени. Пояснява, че е информирал всички пътници за предстоящото разделяне на влак в гара Горна Оряховица и необходимостта от преместване на някои пътници. Заявява, че не е имало пътници, които да са останали с непроверени билети.  В  мотивите на заповедта работодателят заявява, че не кредитира с доверие дадените от служителя Х. писмени обяснения(в Доклад с per.№22-09-35/08.04.2019г. от Ръководител отдел „ЕРО” при ППП Г.Оряховица до Директор ППП Г.Оряховица, в който са приложени билет№238010004400,  билет№238010004401 и билет№238010004402 с маршрут гара Плевен - гара Варна,  и се установило, че същите  не са проверени/перфорирани/, съгласно разпоредбата на чл.17 т.4 от Инструкция за кондуктора.  От обективна страна било допуснато нарушение на трудовите задължения. Описаните по-горе бездействия от страна на служителя Х., същите представлявали виновно неизпълнение на трудовите му задължения(извършени неумишлено), като по своята същност представлявало небрежно отношение към вменените му трудови задължения. Служителят Х. бил длъжен да извършва частични и общи проверки на документите за пътуване на пътниците и да им предоставя дължимата информация - негово основно трудово задължение. По тази причина и с оглед последствията на неговото бездействие - невъзможност на пътниците да стигнат своевременно до крайната им гара на пътуване, работодателят е  счел,  че описаното нарушение е достатъчно тежко по смисъла на чл.189 КТ. Описаното нарушение на трудовата дисциплина, представлявало  по смисъла на чл.186 от КТ „виновното неизпълнение на трудовите задължения е нарушение на трудовата дисциплина... ”,  като съгласно  чл.187 т.3 предл.I от КТ - “неизпълнение на възложената работа”, спазвайки разпоредбите на чл.189, чл.192 ал.1,  чл.193 ал.1 ввр. чл.194 ал.1 от КТ, e  наложено на Х.Д.Х. наказание  “Предупреждение за уволнение” на основание чл.188 т.2 от КТ.

            По делото са ангажирани гласни доказателства.  Св.М. Ил.Б.(служител издаване на пътнически билети и информатор в  „БДЖ-Пътнически превози”ЕООД ППП Г.Оряховица - ПЦ гр.Г.Оряховица) твърди, че на 20.03.2019г. бързият влак София-Варна, състоящ се от пет вагона, спрял на гара Г.Оряховица. Извършила се маневра. Пътниците слезли и се прекачили вагоните на трети коловоз за  гара Русе към бързия влак. Свидетелката обявила по радиоуредбата, че влакът за гара Варна заминава на първи коловоз. Няколко минути по-късно се появили пътници, които заявили, че са се качили(в последните вагони) от гара Плевен и пътуват за гара Варна. След  като са стигнали в гара Г.Оряховица, като е била извършена маневрата са минали на трети коловоз с вагоните. Тогава кондукторката на влака за гара Русе, след като са прикачили вагоните им е казала, че за влака за гара Варна трябвало да отидат на първи коловоз.  Докато пътниците отидат на първи коловоз, влакът за гара Варна заминал. Пътниците заявили, че били във вагоните за гара Русе и твърдели, че никой не ги бил информирал, че последните два вагона били за гара Русе. Свидетелката им заявила, че също по радиоуредбата информирала пътниците за тези вагони и за местонахождението на влаковете за гара Варна и гара Русе. Отговорили, че не са чули за това. Пътниците заявили, че пътуват от Варна за чужбина и си представили билетите(били неперфорирани). Св.П.Ив.И.(Ръководител, отдел „Експлоатация, ремонт и обслужване“ към „БДЖ-Пътнически превози”ЕООД ППП Г.Оряховица) потвърждава, че М. Ил.Б.(служител издаване на пътнически билети и информатор в  „БДЖ-Пътнически превози”ЕООД ППП Г.Оряховица - ПЦ гр.Г.Оряховица) го информирала на 20.03.2019г.(след 20h30min.) за петима пътници, които били насочени от превозната бригада обслужваща влак от гара Г.Оряховица за  гара Русе, към който влак се прикачат вагони в гара Г.Оряховица към влак движещ се по направление от гара София за гара Варна. Пътниците твърдели пред служителката, че не били проверявани и  не били информирани за  прикачването на последните два вагона. Свидетелят лично извършил проверка и установил, че  трима от пътниците пътували  с билети от гара Плевен за гара Варна(билетите не били перфорирани) и двама от гара Враца за гара Варна(билетите били перфорирани). Тези три  неперфорирани билета(за втора класа) нямало запазени места. Пътниците(три жени) от гара Плевен твърдели, че „са пътували в последните вагони и никой не ги бил  проверил“.  Едната жена показала билет за самолет за чужбина от Варна, а другите две жени били изпращачи. Свидетелят взел билетите и поискал разрешение от директора  и чрез служебен автомобил петимата пътници били откарани през нощта до гр.Варна, а тримата пътници били закарани до летището на гр.Варна. На следващия ден написал доклад до директора(случаят бил в ежедневна справка в „БДЖ-ПП”ЕООД и съответно се взели обяснения за посочените нередности). Началник-влака и кондуктора на влака извършвали проверка на билетите във влаковете.  В задълженията на началник-влака  било също да провери дали влакът бил снабден с необходимите табели и номера на вагона и при някакви несъответствия,  бил длъжен да докладва.  Съдът не намира основание(и предвид разпоредбата на чл.172 от ГПК с оглед служебната обвързаност на двамата свидетели с ответната страна) да не кредитира за достоверни тези гласни доказателствени средства, които не съдържат съществени противоречия, досежно основните факти(взаимно допълващи са, кореспондират си, обективни са), доколкото няма индиции за предубеденост на свидетелите, а и не се опровергават от писмените доказателства, прието по делото и неоспорени от страните. Все пак, свидетелските показания внасят яснота относно пропуска за отпътуването  на пътниците и техните оплаквания, както и задълженията на „влаковия кондуктор“ и „началник-влак“ по вътрешноведомствените инструкции. Истината е достъпна само ретроспективно…

            При така установената фактическа обстановка, съдът намира предявеният иск с правно основание чл.358 ал.1 т.1 ввр. чл.188 т.2  ввр. чл.187 т.3 от КТ за  допустим и основателен, като следва да бъде уважен с произтичащите от това последици.

            Искът е предявен в месечния срок(на 29.05.2019г.) според чл.358 ал.1 т.1 от КТ, с оглед вписаната  в обжалваната заповед дата „17.05.2019г.”,  пред настоящата инстанция, определящо неговата допустимост.

            Материалната и процесуална легитимация на работодателя се отклонява от общата в гражданското ни право. При трудовите спорове юридическа правосубектност е придадена не само на юридическите лица, но и на техни поделения, както и на всяко друго икономически обособено образувание/предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество или др./, което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение - §1 т.1 от ДР КТ. Оттук следва, че работодател може да бъде физическо лице, юридическо лице, поделение на юридическо лице и всяко организационно и икономически обособено образувание, което не е юридическо лице. Поделенията на юридическите лица са работодатели без да са правоспособни, когато са организационно и икономически обособени и със съответен акт им е предоставено правото да сключват трудови договори, т. е. специалната правоспособност по §1 т.1 от ДР КТ.

            За работодателя съществуват задължителни процедури наложени от защитните норми на чл.193 от КТ, включващи изслушване на работника/служителя/, проверка на неговото възражение чрез събиране на посочените доказателства. За осъществяването им е необходимо известно време, като е определен  двумесечен срок според чл.194  от KT, в който тези процедури по налагане на дисциплинарното наказание могат да бъдат осъществени. За да наложи дисциплинарно наказание на определен работник/служител/, работодателят е длъжен да проведе дисциплинарно производство, в което най-напред следва да установи факта на нарушение на трудовата дисциплина, което  е възможно да стане  чрез препращане  към друг акт, който обаче следва да  бъде връчен на  работника/служителя/ и става част от заповедта. На второ място - да определи вида на дисциплинарното наказание, да издаде заповед за неговото налагане, и най-накрая да връчи тази заповед на лицето, извършило нарушението. За законосъобразност на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание/от формална страна/ не е достатъчно само да се посочат законовите текстове, които са нарушени и да се възпроизведе тяхното съдържание, каквото е сторено в настоящия случай. Необходимо е да се посочи нарушението - т.е. да се изложат в писмен вид действията/бездействията/ на работника/служителя, за които се твърди, че съставляват нарушение на трудовата дисциплина, датата или периода, в който са извършени и те да се квалифицират правно чрез посочване на законовите разпоредби.

            Съгласно чл.194 ал.1 от КТ дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. Краткият двумесечен срок се поглъща от едногодишния. Съгласно чл.194 ал.3 от КТ сроковете не текат, когато работникът/служителят е в законоустановен отпуск или участва в стачка. Сроковете са преклузивни. С изтичането им се прекратява възможността работодателят да наложи дисциплинарното наказание.  За преклузивните срокове съдът следи служебно в съдебното производство по проверка законосъобразността на заповедта за дисциплинарно наказание.  Дисциплинарното производство е своеобразно санкционно производство.  С изтичането на сроковете се прекратява възможността за търсене на дисциплинарна отговорност.  Моментът на налагане на дисциплинарното наказание е моментът на връчване на заповедта за уволнение. Вярно е, че наказанието е наложено с връчване на заповедта, станало на 17.05.2019г., която дата, а не тази на издаване на заповедта е от значение за изчисляване на двумесечния преклузивен срок, който започва да тече от момента на узнаване от работодателя на нарушението. Датата на узнаване на нарушението от работодателя е от значение за началото на краткия двумесечен срок за налагане на наказанието, като самият работодател е бил уведомен доклад от Ръководител, отдел „Експлоатация, ремонт и обслужване“ към ППП Г.Оряховица с рег.№22-09-35/08.04.2019г.(адресиран до Директор ППП-Г.Оряховица), където са визирани съществените признаци(елементи от фактическия състав) на процесното дисциплинарно нарушение.  По този начин, Заповед№29/15.05.2019г. на Директор ППП Г.Оряховицa при „БДЖ-Пътнически превози”ЕООД, е връчена на ищеца на 17.05.2019г. в рамките на  законоустановения двумесечен срок. Именно, в рамките на двумесечния срок по чл.194 ал.1 от КТ заповедта за налагане на дисциплинарно наказание трябва не само да бъде издадена от работодателя, но и да бъде връчена на работника/служителя(Решение№432/25.03.2002г. по гр.дело№795/2001г. -  IIIг.о. ВКС; Решение№420/21.05.2009г.  по гр.дело№2619/2004г. - IVг.о. ВКС; Решение№256/18.05.2012г. по гр.дело№1036/2011г. –  IVг.о. ВКС).

            Заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е наложена след приемане писмените обяснения на ищеца, наказанието е наложено,  като е издадена от носител на работодателската и в частност дисциплинарната власт, притежава изискуемите от закона реквизити, същата е подробно мотивирана, поради което от външна страна процедурата по налагане на наказанието е спазена(по отношение на срока по чл.194 ал.1 от КТ съдът  изложил мотиви по-горе). Тези обстоятелства не се оспорват от страните, спори се единствено досежно това дали ищецът е извършил вменените му във вина нарушения. Следователно предметът на съдебен контрол е очертан, обезпечено е правото на защита на наказания служител и проверката по същество на спора - за осъществяване на нарушението и съответствието му с наложеното наказание „Предупреждение за уволнение”, което работодателят следва да установи чрез пълно доказване, съобразно чл.154 от ГПК.

            В разпоредбата на чл.195 ал.1 от КТ законодателят е визирал изискванията към съдържанието на заповедта, като са посочени задължителните реквизити, които заповедта за налагане на дисциплинарно наказание следва да съдържа: сведения относно нарушителя, конкретното нарушение, описано с обективните и субективните му признаци, кога е извършено нарушението, вида на наказанието и правното му основание. Заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е наложена след приемане писмени обяснения на ищеца, наказанието е наложено,  като е издадена от носител на работодателската и в частност дисциплинарната власт, притежава изискуемите от закона реквизити, същата е подробно мотивирана, поради което от външна страна процедурата по налагане на наказанието е спазена(по отношение на срока по чл.194 ал.1 от КТ съдът  изложил мотиви по-горе). Тези обстоятелства не се оспорват от страните, спори се единствено досежно това дали ищецът е извършил вменените му във вина нарушения. Следователно предметът на съдебен контрол е очертан, обезпечено е правото на защита на наказания служител и проверката по същество на спора - за осъществяване на нарушението и съответствието му с наложеното наказание „Предупреждение за уволнение”, което работодателят следва да установи чрез пълно доказване, съобразно чл.154 от ГПК.

            Следва да се посочи, че съгласно разпоредбата на чл.193 от КТ,  работодателят е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша работника/служителя или да приеме писмените му обяснения и да събере и оцени посочените доказателства. Спазването на разпоредбата на този законов текст е гаранция за ефективно упражняване на правото на защита на работника в дисциплинарното производство. Преди да наложи дисциплинарното наказание работодателят следва да изслуша работника/служителя или да приеме писмените му обяснения точно за тези факти, които е възвел в дисциплинарно нарушение, като друг въпрос е дали ще приеме същите за основателни. Доказването на тези факти може да стане със всякакви доказателствени средства. Съдът счита, че от събраните по делото доказателства не се установява, че работодателят е провел законосъобразно процедурата по чл.193 от КТ. В заповедта се сочат противоречиви обстоятелства за изпълнение на процедурата по чл.193 от КТ за дадени обяснения, респ., че такива са дадени  с вх.№22-04-30/17.04.2019г., а в  приложенията на писмения отговор се установява, че такива са дадени от ищеца още  на  24.03.2019г. във връзка с писмо  с изх.№66/21.03.2019г. на Ръководител ПЦ Г.Оряховица за образуваното дисциплинарно производство(за това, че на 20.03.2019г. в качеството си на „кондуктор“ на влак № 2615, Х.Д.Х. е обслужвал на влака от гара София до гара Г.Оряховица), но без да са посочени каквито и да било нарушения. Остава неяснота и относно откриване на самите нарушения(Ръководител ПЦ Г.Оряховица или Ръководител, отдел „Експлоатация, ремонт и обслужване“ към ППП Г.Оряховица). И доколкото обясненията, депозирани на 24.03.2019г. са депозирани от ищеца Х.  във връзка с писмо  с изх.№66/21.03.2019г.  Ръководител ПЦ Г.Оряховица, то с писмо с  рег.№22-04-31/08.04.2019г.,  работодателят е поискал от  Х.Д.Х. писмени обяснения във връзка с доклада на Ръководител, отдел „Експлоатация, ремонт и обслужване“ към ППП Г.Оряховица с изх.№22-09-35/08.04.2019г. Този доклад, ведно с приложените и цитирани в него други документи(в т.ч. билети)  е следвало да се връчат на ищеца като част от заповедта за налагане на дисциплинарно наказание(Решение№171/23.02.2010г. по гр.дело№68/2009г. -  ІІІг.о. ВКС). Като приложение на процесната заповед не е посочено да са връчвани такива документи на ищеца. Независимо, че той е дал обяснения по посочените нарушения, доколкото са били пресъздадени в писмото с рег.№22-04-31/08.04.2019г., с което работодателят е поискал от  Х.Д.Х. тези обяснения,  не отпада задължението на работодателя за прилагането на съответния доклад и документи(билети), както изначално към отправеното искане за обяснения, така и към заповедта за дисциплинарно наказание, след като тя препраща към тях. Правото на труд е основно право на всеки човек и защитата му, както и общите изисквания към всяко санкционно производство, налагат стриктно спазване на предвидените в закона защитни норми. Посоченoто процесуално нарушение за съда е достатъчно основание обжалваната заповед да бъде отменена като незаконосъобразна.

            Самото нарушение е квалифицирано по смисъла на чл.186 от КТ „виновното неизпълнение на трудовите задължения е нарушение на трудовата дисциплина... ”, ввр. чл.187 т.3 предл.I от КТ – “неизпълнение на възложената работа” и конкретно - нарушение на чл.14 т.1(проверка на редовността на документите за пътуване на пътниците се извършва за всички бързи и международни влакове, след заминаването от началната и след всички гари и спирки, в които влакът спира по разписание); чл.15 т.3, т.7(влаковият кондуктор е длъжен да извършва проверки по отношение редовността на документите за пътуване на пътниците в определената за него част от влака след излизането на влака от изходните стрелки: обща (цялостна) проверка преди крайната за влаковия кондуктор гара, а във всички останали случаи е длъжен да извършва частична проверка на документите за пътуване); чл.17 т.4(при проверките влаковият кондуктор е длъжен да проверява документите за пътуване на пътниците, като проверката се извършва чрез перфорация или анотация на билетите – анотацията на билета се извършва като се вписва с химикалка: номера на влака, датата, месеца и годината, участъка и подписа на проверяващия); чл.13 т.10(по време на пътуването на влака влаковият кондуктор е длъжен своевременно да уведомява пътниците за предстоящото откачване на вагони по пътя, като вземе мерки за настаняването им в другите вагони) от „Инструкция за кондуктора”. В заповедта работодателят е счел,  че описаното представлява и неизпълнение на задълженията на Х.Д.Х., в качеството му на „кондуктор” на пътнически влак, съгласно вменените в длъжностната му характеристика задължения, описани в раздел – основни трудови задължения – „извършва проверка па превозните документи на всички пътници“; раздел - основни нормативни документ „Инструкция за кондуктора“: задължение да извършва частични и общи проверки на документите за пътуване на пътниците и да им предоставя дължимата информация. Разпоредбата на чл.187 т.3 от КТ установява, че нарушения на трудовата дисциплина са неизпълнение на възложената работа, неспазване на техническите и технологичните правила. При проверка законосъобразността на наложеното наказание съдът следва да прецени и обстоятелствата по  чл.189 ал.1 от КТ, съгласно която при определяне на дисциплинарното наказание се вземат предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на работника/служителя. В настоящия казус Х.Д.Х. е бил запознат със съдържанието на нормативните актове, действащи в поделението(ТЦПП)  и конкретно Инструкция за влаковия кондуктор, както и с длъжностната характеристика.

            Задължението за контрол е вменено в длъжностната характеристика  за заеманата длъжност влаков „кондуктор” и е детайлизирано в нарочната инструкция на работодателя, дефинираща също съдържанието на процесното трудовото правоотношение. Изводът за извършване на дисциплинарно нарушение налага извършване и на преценка съобразно критериите на  чл.189 ал.1 от КТ, която и съдът извършва и която съставлява част от приложението на закона, за съответствието на преценката на работодателя относно извършеното дисциплинарно нарушение и наложеното дисциплинарно наказание. Тази преценка, основният спорен въпрос в настоящата инстанция, обхваща съобразяване на обстоятелствата какво е извършено, при какви условия, поведението на нарушителя, личността му и вредните последици, които са настъпили.

            Наказанието е наложено за това, че ищецът Х. в качеството си на „кондуктор“ на влак№2615, не е извършил частични и общи проверки на документите за пътуване на пътниците в обслужваната от него част от процесния влак. Като последица от това бездействие на Х.Д.Х.(същият не бил проверил пътници, притежаващи билет№238010004400,  билет№238010004401 и билет№238010004402 - с маршрут гара Плевен - гара Варна и след като не е извършил дължимите от него проверки), не бил установил, че описаните пътници пътуват във вагон, който не е по направление за гара София - гара Г. Оряховица - гара Варна, а е по направление гара София - гара Г.Оряховица - гара Русе, вследствие на което тези пътници не са били информирани от него, че следва да се преместят в друг вагон и да продължат своето пътуване за гара Варна, а са останали в гара Г.Оряховица след заминаването на влака за гара Варна. До този извод работодателят е стигнал, като е счел, че наличието на пътници с непроверени билети е резултат от виновно неизпълнение на задълженията на ищцата съгласно цитираните текстове на „Инструкцията за кондуктора”. Тази инструкция е задължителна за лицата, заемащи длъжността „кондуктор” на влак  при ответника. Понятието „частична проверка”, респ. „обща(цялостна) проверка” не са дефинирани нито в нея, нито в друг акт на работодателя или нормативен такъв. Както се посочи, съгласно чл.14 т.1 от инструкцията, кондукторът е длъжен да извършва проверка на редовността на документите за пътуване на пътниците за всички категории бързи и международни влакове след заминаването от началната и след всички гари, в които влакът спира по разписание. В чл.15 от инструкцията са посочени случаите, в които кондукторът е задължен да извършва обща(цялостна) проверка на редовността на документите на пътниците в определената за него част от влака, а именно: от началната гара; след гарата, от която поема влака; преди крайната гара; от посредни гари(когато броят на повече от половината на първоначално пътуващите пътници се е променил); по нареждане на началник влака; при съмнение от негова страна за редовността на документите на пътуващите. Във всички останали случаи кондукторът е длъжен за извършва частична проверка на документите за пътуване - чл.15 т.7 от инструкцията. Съгласно длъжностната си характеристика кондукторът не следва да допуска пътуването на пътници непритежаващи документи за пътуване или такива с нередовни документи за пътуване. Както се посочи, понятията „цялостна проверка” и ”частична проверка” на редовността на документите на пътниците не са дефинирани от цитираната инструкция, но от съдържанието на същата може да се изведе извод, че цялостната проверка обхваща проверка редовността на документите на всички, пътуващи в обслужваната от съответния кондуктор част от влака, а частичната проверка обхваща проверка редовността на документите на пътниците, които се качват във влака на съответните гари/новокачилите се пътници/. При проверките влаковият кондуктор(извършва се съвместна проверка на пътниците от „кондуктор” и „началник-влак”,  като „началник-влак” е длъжен също да проверява билети при повече от един вагон, а всички останали се проверяват от „кондуктор“) е длъжен да проверява документите за пътуване на пътниците, като проверката се извършва чрез перфорация или анотация на билетите. В конкретния случай ищецът е следвало да извърши цялостна проверка на редовността на документите на пътуващите в разпределената му част от влака в началната гара, от която той е поел тази част от влака и преди крайната гара, до която пътува(крайната гара е гара Г.Оряховица), както и  своевременно да уведомява пътниците за предстоящото откачване на вагони по пътя, като вземе мерки за настаняването им в другите вагони.

            По отношение на установените от Ръководител ПЦ Г.Оряховица, респ. от Ръководител отдел „Експлоатация, ремонт и обслужване“ към ППП Г.Оряховица,   пътници с непроверени билети, съдът счита, че работодателят не е доказал извършено от ищеца нарушение на изискванията на инструкцията за влаковия кондуктор за тези пътници.  Както се посочи, влакът е бил в състав 4В и 1А вагона. На практика достъпът до влака е свободен и не се извършва предварителна проверка/контрола на пътниците, ограничаваща пребиваването във влака на пътници без билет или с нередовни документи за пътуване. В този смисъл изначално вероятността за наличието на такива пътници(без билет и/или с нередовни документи за пътуване) не е сведена до минимум. По делото е установено, че не целият влак е бил възложен за проверка на ищеца. При това положение е напълно възможно пътниците, чиито билети не са били проверени след гара Плевен, да са се качили и да са били във вагон, неподлежащ на проверка от ищеца в момента, в който той е извършил проверка на пътниците, които са се качили от тази гара в разпределения му вагон/вагони. Работодателят не е изяснил това обстоятелство преди налагане на дисциплинарното наказание, поради което не може да се приеме по категоричен начин за установено, че ищецът не е изпълнил задължението си да провери конкретните пътници. Мотивите на работодателя, касаещи задължението на кондукторите при съмнение да извършват частични, респ. общи проверки на пътниците в случая не обосновават неизпълнение на трудовите функции на ищеца, доколкото съмнението е субективно понятие и зависи изцяло от преценката на ищеца. Дисциплинарната отговорност не може да бъде обосновавана единствено с констатациите на посочените в нея длъжностни лица(които не са и  контролни органи), съдържащи интерпретации на установени от тях факти, предвид визираните в императивната законова разпоредба на чл.195 ал.1 от КТ изисквания, представляващи по същество изисквания за обосноваването и мотивирането на наложеното дисциплинарно наказание за извършено конкретно и безспорно установено дисциплинарно нарушение, с издаването на мотивирана писмена заповед.  Макар, че липсата на доказателства за съществуването на факт, не е доказателство за неговата липса, то достатъчно е да има основателни съмнения във верността на заявените от работодателя факти за съществуването на постъпки, представляващи дисциплинарни нарушения, за да не се носят от другата страна по трудовия договор съответните неблагоприятни последици. Изложеното обосновава извод, че не е налице извършено от ищеца нарушение на трудовите задължения, вменени му с цитираните в заповедта на работодателя за налагане на дисциплинарно наказание разпоредби на Инструкция за влаковия кондуктор.

            Предвид изложеното, Заповед№29/15.05.2019г. на Директора на ППП гр.Г.Оряховица към „БДЖ-Пътнически превози”ЕООД, с която на Х.Д.Х. в качеството му на „кондуктор”  в Превозна служба гр.Г.Оряховица към ППП гр.Г.Оряховица, с която му е било наложено дисциплинарно наказание „Забележка” и е било разпоредено, основание на Заповед166/04.04.2019г.,  да не се начислява премия приход на Х.Д.Х. за м.май.2019г., се явява незаконосъобразна и следва да бъде отменена.

             При този изход на делото и на основание чл.78 ал.1 от ГПК се явява основателна претенцията на ищеца за присъждане на направените по делото съдебни разноски в размер на 200.00лв./адв. възнаграждение/, които следва да се възложат в тежест на ответника.

            На основание чл.78 ал.6 от ГПК ответникът-работодател следва да бъде осъден да заплати в полза на ГОРС, сумата от 50.00лв. - ДТ  по т.1  от ТДТССГПК; сумата 5.00лв. - ДТ за служебно издаване на изпълнителен лист. 

            Водим от гореизложеното и на основание чл.258 и сл. от ГПК, чл.7 от ГПК, съдът

                                                       Р   Е   Ш   И :

 

            ОТМЕНЯ Заповед №29/15.05.2019г. на Директора на ППП гр.Г.Оряховица при „БДЖ-Пътнически превози”ЕООД, с която на Х.Д.Х. с ЕГН**********,***, в качеството му на „кондуктор” в Превозна служба гр.Г.Оряховица към ППП гр.Г.Оряховица при БДЖ-Пътнически превози”ЕООД с ЕИК:****, му е било наложено дисциплинарно наказание „Предупреждание за уволнение” и е било разпоредено, на основание Заповед1 66/04.04.2019г.,  да не се начислява премия приход на Х.Д.Х. за м.май.2019г. 

 

            ОСЪЖДА „БДЖ-ПЪТНИЧЕСКИ ПРЕВОЗИ”ЕООД с ЕИК:**** – Поделение за пътнически превози Г.Оряховица с БУЛСТАТ:****, с адрес: гр.Г.Оряховица ул.”Цар Освободител”№112-А, представлявано от Директор С. С. Г.,  ДА ЗАПЛАТИ на Х.Д.Х. с ЕГН**********,***, сумата 200.00лв./двеста лева/, представляваща направените по делото разноски.

            ОСЪЖДА „БДЖ-ПЪТНИЧЕСКИ ПРЕВОЗИ”ЕООД с ЕИК:**** – Поделение за пътнически превози Г.Оряховица с БУЛСТАТ:****, с адрес: гр.Г.Оряховица ул.”Цар Освободител”№112-А, представлявано от Директор С. С. Г., ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ГОРНООРЯХОВСКИЯ РАЙОНЕН СЪД, сумата 50.00лв./петдесет лева/,  представляваща ДТ  по т.1  от ТДТССГПК; сумата 5.00лв./пет лева/, представляваща ДТ за служебно издаване на изпълнителен лист.

 

             Решението подлежи на въззивно обжалване пред Великотърновския окръжен съд в двуседмичен  срок, считано от датата на получаване на съобщението, че е изготвено и обявено.

             Препис от решението да се изпрати на страните.

 

                                                                                                            Районен съдия: