№ 150
гр. Кърджали, **.11.*0*1 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Валентин К. Спасов
при участието на секретаря Константина Д. Кирева
като разгледа докладваното от Валентин К. Спасов Административно
наказателно дело № *0*15140*00751 по описа за *0*1 година
Делото е образувано по жалба, подадена от А.П.Г. от гр. Х., срещу
наказателно постановление № *1-1947-000**0/ 14.06.*0*1 г., издадено от
Началник сектор към ОДМВР - Кърджали, с което, за нарушение на чл. 140
ал.1 от ЗДвП са му наложени административни наказания “лишаване от право
да управлява МПС за срок от 6 месеца и “глоба” в размер на *00 лв.- на
основание чл. 175 ал.3 предл.1 от ЗДвП.
Претендира се отмяна на атакуваното постановление, като се излагат
доводи за неговата незаконосъобразност и неправилност, както и разноски.
Наказващият орган не е взел участие в производството. Ю.к. на
ОДМВР-Кърджали е депозирал писмено становище, в което излага
съображения за неоснователност на жалбата.
Съдът, след като се запозна с доказателствата по делото и прецени
същите поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното:
На *9.04.*0*1г. срещу жалбодателя е съставен АУАН с бл. № 159515
за това, че на същата дата в 17:*5ч. в с. Бели пласт, управлява по посока на гр.
Х. лек автомобил „Ф.П”, с описан номер на рама, който не е регистриран по
надлежния ред и е без регистрационни табели, с което била нарушена
разпоредбата на чл. 140, ал. 1 ЗДвП.
1
Актът бил предявен и връчен на нарушителя, който го подписал с
възражение.
Въз основа на акта, на 14.06.*0*1 г. било издадено атакуваното НП. В
постановлението са възпроизведени фактическите констатации на АУАН.
Прието е, че с деянието е нарушен чл. 140, ал. 1 ЗДП. Наложени са
визираните наказания на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДП.
От правна страна:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок, срещу
подлежащ на атакуване акт и от лице, което има право на такава.
Разгледана по същество, жалбата е основателна, по следните
съображения:
Като автор на атакуваното НП е посочен Й.Б. на длъжност началник
сектор към ОДМВР Кърджали, РУ Кърджали, упълномощен със Заповед №
81*1з-515/14.05.*018г., изменена и допълнена със Заповед №81*1з-
8*5/19.07.*019г.- не са посочени авторите на цитираните заповеди. Ако се
приеме, че става въпрос за Заповед № 81*1з-515/14.05.*018г. на министъра на
МВР, със същата в т.* министърът е определил длъжностните лица, на които
е дал правомощия да издават НП, като в т.*.9 това са началниците на сектори
„Охранителна полиция” в РУ при ОДМВР при обслужваната територия. Със
Заповед №81*1з-8*5/19.07.*019г. на министъра на МВР е допълнена
горецитираната заповед, но тя не касае длъжностните лица, на които са
дадени правомощия да издават НП. От изложеното е видно, че
компетентността на автора на обжалваното НП не е установена по
категоричен начин предвид на това, че с първата заповед министърът на МВР
е оправомощил началниците на точно определен сектор-„Охранителна
полиция” в РУ при ОДМВР. „Охранителна полиция” в РУ при ОДМВР.
Неспазване на изискването за компетентност на органа винаги води до
нищожност на административния акт, която само се констатира от съда, за да
се внесе яснота в правния мир.
Второ, в атакуваното НП е посочено, че нарушението е извършено на
*9.04.*0*1г. в гр. Кърджали на ул. Без име, а в обстоятелствената част като
място на извършване на нарушението е посочено с. Бели пласт. Посочване на
правилното място, където е извършено нарушението, така, както изискват
разпоредбите на чл. 4* т.3 и чл. 57 т.5 от ЗАНН, е част от главния факт в
2
административно- наказателното производство и се включва в предмета на
доказване по делото, тъй като мястото индивидуализира административното
нарушение в пространството. Липсата на правилното място в съдържанието
на АУАН и НП е съществено процесуално нарушение, което е основание за
отмяна на издаденото НП. Нормите на чл. 4* ал.1 т.3 и на чл. 57 ал.1 т.5 от
ЗАНН безусловно са императивни, тъй като осигуряват правото на защита на
привлечения към административно-наказателна отговорност, в чието
съдържание се включва и правото му да знае точно какво и къде
административно нарушение се твърди, че е извършил, за да може да
организира защитата си в пълен обем. Неспазването им води до издаване на
един незаконосъобразен административен акт. Допуснатото нарушение на
процесуалните правила са съществени, не могат да бъдат отстранени в
съдебната фаза на производството и са винаги причина за цялостна отмяна на
атакуваното НП.
Предвид гореизложеното съдът намира, че атакуваното НП следва да
бъде отменено.
От защитника на жалбоподателя са поискани и направените разноски
по делото, а съгласно разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН, в съдебните
производства по ал.1 страните имат право на присъждане на разноски по реда
на АПК. Съгласно чл.143, ал.1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания
административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един
адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета
на органа, издал отменения акт или отказ. Ето защо, в полза на
жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско
възнаграждение. Текстът на чл.63, ал.4 от ЗАНН предвижда, че ако
заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по
искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в
тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно
чл.36 от ЗА. В случая е представен договор за правна защита и съдействие, в
който е отразено, че е заплатено в брой договорено възнаграждение в размер
на 600 лв., но от представителя на ответната страна е направено възражение
за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Съдът намира това
3
възражение за основателно, тъй като възнаграждението действително е
прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на
делото. Съгласно чл.18, ал.* от Наредба № 1 от 09.07.*004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, ако административното наказание е
под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено
обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл.7, ал. 2 върху
стойността на санкцията, съответно обезщетението. Според чл.7, ал.*, т.1 от
Наредбата, за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с
интерес до 1 000 лв., възнаграждението е 300 лв. В конкретния случай
уговореното и платено възнаграждение е в размер на 600 лв., като предмет на
обжалване е наказателно постановление, с което са наложени
административни наказания „глоба” в размер на *00 лв. и „лишаване от право
да управлява МПС” за срок от 6 месеца. Делото не представлява фактическа и
правна сложност, а реално оказаната от защитника правна помощ се изразява
в участие и процесуално представителство в едно съдебно заседание.
Заплатеният от жалбоподателя размер на адвокатското възнаграждение
надвишава минимално предвидения по Наредбата, като с оглед на оказаната
правна помощ, същият се явява несъразмерен и несъответстващ на
критериите по чл.36, ал.* от ЗА (да е справедлив и обоснован). Затова следва
да бъде намален до предвидения в чл.18, ал.* вр. чл.7, ал.*, т.1 от Наредбата,
а именно до размера от 360 лв. Доколкото издателят на наказателното
постановление се намира в структурата на Областна дирекция на МВР-
Кърджали, именно същата в качеството й на юридическо лице (чл.37, ал.* от
ЗМВР) следва да понесе разноските по делото.
Водим от изложеното,съдът постанови решението си.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № *1-1947-000**0/ 14.06.*0*1 г.,
издадено от Началник сектор към ОДМВР - Кърджали, с което на А.П.Г. от
гр. Х., ЕГН **********, за нарушение на чл. 140 ал.1 от ЗДвП му е наложено
административно наказание “лишаване от право да управлява МПС за срок от
6 месеца, както и “глоба” в размер на *00 лв.- на основание чл. 175 ал.3
предл.1 от ЗДвП.
4
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР-Кърджали, да заплати на А.П.Г.
от гр. Х., ул. „Д.” № **, ап.*, ЕГН **********, сумата от 360 лв.,
представляваща направени разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред АС Кърджали в четиринадесетдневен срок, считано от
датата на получаване на съобщението
Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________
5