Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Кърджали, 16.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Кърджали в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИКТОР АТАНАСОВ
ЧЛЕНОВЕ: АЙГЮЛ ШЕФКИ
МАРИЯ БОЖКОВА
при секретаря Мариана
Кадиева и при участието на прокурор Делчева от Окръжна прокуратура-Кърджали, като разгледа докладваното от съдия Шефки канд № 133/2023 г. по описа на КАС, и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН,
във вр.
с чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба
от директора на дирекция „Контрол“ при ТД на НАП - Пловдив, подадена
чрез пълномощник, срещу Решение №66/24.07.2023 г., постановено по анд №66/2023 г. по описа на Районен
съд – Момчилград. Касаторът сочи незаконосъобразност на оспореното решение, поради противоречието му с материалния закон. По същество в касационната жалба са изложени
съображения за доказаност на нарушението по чл.86 от Закона
за данък върху добавената стойност /ЗДДС/, както и наличие на основания за налагане на санкцията, предвидена в чл.180, ал.1 от ЗДДС. Счита, че не са
налице визираните в оспореното решение, съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като АУАН и издаденото НП съдържат пълно и ясно описание
на относимите обстоятелства, отговарящо на изискванията на ЗАНН. Нарушението било описано словесно и с правилно определена
правна квалификация, като наложеното наказание било
в размер, съответстващ на предвидения в закона. Във връзка с горното
намира, че са спазени изискванията
на чл.42, т.4 и чл.57,
ал.1, т.5
от ЗАНН, поради което неправилно районния
съд е отменил наказателното
постановление. Счита, че след извършената корекция от Община Кирково със
справка–декларация с вх.№0900-1287945/14.12.2022г. и в съответствие с принципа
за пропорционалност, е следвало РС-Момчилград да приложи разпоредбата на чл.180,
ал.4 от ЗДДС и да измени издаденото наказателно постановление. По изложените
съображения, иска отмяна на оспореното решение и
постановяване на друго по съществото на спора, като измени издаденото наказателно постановление. Претендират се разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, поддържа подадената касационна жалба. Прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Ответникът – Община Кирково, чрез
процесуалния си представител, намира жалбата за неоснователна. Излага съображения за законосъобразност на оспореното решение. Моли съда да отхвърли подадената касационна жалба и да остави в сила
обжалваното решение.
Представителят
на Окръжна прокуратура - Кърджали намира касационната жалба за основателна. Счита, че събраните
доказателства установяват извършено нарушение на чл.86, ал.1, т.2 и т.3 от ЗДДС, поради което оспореното решение следва да се отмени, като се потвърди
издаденото наказателно постановление.
Административният съд, като обсъди
посочените в жалбата касационни основания, становищата на страните и доказателствата по делото, приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.211 от АПК и от
лице с интерес
от обжалването, поради което е процесуално допустима.
Разгледана
по същество е основателна.
С оспореното решение е отменено Наказателно
постановление № 691422-F- 670919/
14.02.2023г., издадено от директора на дирекция "Контрол" в ТД на
НАП- Пловдив, с което, на основание чл.180, ал.1 от ЗДДС, на Община Кирково е
наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на *** лева, за допуснато нарушение на чл.86, ал.1, т.2 и т.З вр.чл.82,
ал.1 и чл.25, ал.1, ал.2 и ал.6, т.1 от ЗЗДС.
За да постанови решението
си районният съд е приел, че при съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление са
допуснати нарушения на чл.42, т.4 и на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН. Посочено е, че
липсва описание на нарушението и не са посочени обстоятелствата, при които е
извършено същото. От описанието на нарушението не ставало ясно, дали се касае
за извършена продажба или за услуга, представляваща облагаема доставка по
смисъла на ЗДДС, за да се прецени дали е налице задължение за начисляване на
ДДС. Приета е и неяснота в посочената
правна квалификация. Изложени са съображения, че с коригираща декларация
вх. № 0900- 1287945/14.12.2022г., Община Кирково е включила процесната
фактура № ***/***г., в дневника за продажби, в т.ч. и ДДС в размер на *** лева, поради което не било допуснато визираното нарушение на чл.180, ал.1
от ЗДДС. Посочено е също, че „ВиК" ООД е издало на
Община Кирково насрещна фактура за същата сума, и за същия размер на ДДС, при
наличие на пълно сходство на характера на фактурираните дейности, поради което
е прието, че сделките не са облагаеми по ЗДДС, като двете насрещни престации се погасяват, по силата на сключения договор, съобразно закона, както и предвид указанията на министъра
на финансите. По изложените съображения, районният съд стигнал до извода, че
оспореното НП постановление е незаконосъобразно.
При
извършената служебна проверка,
касационният
съд констатира, че обжалваното решение
е валидно и допустимо, но неправилно.
Установено е по делото, че
в изпълнение на Договор от 17.03.2016 г., Община Кирково и „В и К“ ООД, *** са
издали насрещни фактури, на една и съща стойност, с които са били документирали
доставките между страните за 2021 г., съобразно предвиденото в договора. Община Кирково е издала фактура № ***/***г.
с ДО
- *** лева, и ДДС- *** лева, с получател „ВиК" ООД, ***, с предмет „право на ползване на инвестиции 2021 г. публични средства съгласно договор с Асоциация по ВиК
от 17.03.2016 г. и справка протокол".
От своя страна, В и К“ ООД е издало фактура № ***/***г.
с ДО *** лева, и ДДС - *** лева, с получател Община Кирково,
включена в дневника за продажбите и СД на доставчика за м.12.2021г., с
основание „извършени инвестиции на публични активи на Община Кирково“, на стойност,
равна на извършените за негова сметка инвестиции на В и К инфраструктура,
собственост на общината.
При така установените
факти, в случая са налице две насрещни доставки, като съгласно
чл.130, ал.1 от ЗДДС, всеки от доставчиците се явява продавач на това, което
дава, и за купувач на това, което получава. В тези случаи, съгласно чл.130, ал.2 от ЗДДС, данъчното събитие за
доставките възниква по общите правила на закона. За горните доставки, на основание чл.86, ал.1
и ал.2 ЗДДС, доставчиците е следвало да начислят ДДС, като включат начисления
данък в дневника за продажби и СД за ДДС, за съответния данъчен период. При
изпълнение на горните изисквания, всяка от страните по сделките е имала право
на възстановяване на ДДС, съобразно общите правила.
По делото няма спор, че
издадената от Община Кирково фактура № ***/***г., не е включена в дневника за
продажбите и СД за месец 12.2021 г. В
случая, Община Кирково е регистрирано лице по ЗДДС, осъществила е сделка, за
която следва да бъде начислен ДДС, но не е изпълнила задължението си за
начисляване на данъка по реда на чл.86, ал.1 ЗДДС, в сроковете по чл.125 ЗДДС,
поради което е налице нарушението по чл.86 от ЗДДС. Тук следва да се отбележи,
че начисляването на ДДС завършва с подаването на справка – декларация по
чл.125, ал.1, в срока по ал.5 от ЗДДС.
Настоящата инстанция намира, че съставеният
АУАН и наказателното постановление съдържат всички относими
към конкретния състав признаци,
с посочване на времето,
мястото и обстоятелствата, при които е било извършено нарушението, както и доказателствата,
които го подкрепят. Последните са приети и подробно обсъдени от районния съд. В
съставения акт и издаденото НП, надлежно е посочена и датата на установяване на
нарушението, като са спазени и сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН, поради
което не се констатираха съществени нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили
правото на защита на санционираното лице и да са
препятствали съда при осъществяване на контрол за законосъобразност на издаденото
НП.
В случая
обаче, административнонаказателната отговорност на
Община Кирково е ангажирана на основание разпоредбата на чл.180, ал.1 от ЗДДС,
според която, регистрирано лице, което, като е длъжно, не начисли данък в
предвидените в този закон срокове, се наказва с глоба - за физическите лица,
които не са търговци, или имуществена санкция - за юридическите лица и
едноличните търговци, в размер на неначисления данък, но не по-малко от 500 лв.
Т.е., приложен е основния състав за извършеното нарушение по чл.86 от ЗДДС.
Съгласно
чл.180, ал.3 от ЗДДС, при нарушение по ал. 1, когато регистрираното лице е
начислило данъка в срок до 6 месеца от края на месеца, в който данъкът е
следвало да бъде начислен, глобата, съответно имуществената санкция, е в размер
5 на сто от данъка, но не по-малко от 200 лв.
Съгласно
чл.180, ал.4 от ЗДДС, при нарушение по ал. 1, когато регистрираното лице е
начислило данъка след срока по ал. 3, но не по-късно от 18 месеца от края на
месеца, в който данъкът е следвало да бъде начислен, глобата, съответно
имуществената санкция, е в размер 10 на сто от данъка, но не по-малко от 400
лв.
Установено
е по делото, че с коригираща декларация вх. № 0900- 1287945/14.12.2022 г.,
подадена от Община Кирково, процесната фактура № ***/*** г., е включена в дневника за
продажби и в СД за месец 11.2022 г., т.е., данъкът е начислен от регистрираното
лице след срока по чл.180, ал.3, но в рамките на срока на чл.180, ал.4 от ЗДДС,
поради което, по отношение на санкцията, приложение намира разпоредбата на
чл.180, ал.4 от ЗДДС.
Предвид
изложеното, районния съд е следвало да упражни правомощията си по чл.63, ал.7,
т.1 от ЗАНН, да измени наказателното
постановление, като приложи закона за по-леко наказуемото нарушение, а именно -
относимата разпоредба на чл.180, ал.4 от ЗДДС.
По
горните съображения, оспореното решение се явява неправилно и следва да бъде
отменено. Предвид указаното в т.2 на ТР №8/16.09.2021 г., постановено по ТД
№1/2020 г. на ОСС на ВАС, настоящата инстанция не разполага с правомощие
да преквалифицира описаното деяние и делото
следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на районния съд,
съобразно изложените по-горе мотиви. При новото разглеждане на делото, на
основание чл. 226, ал. 3 от АПК, във вр. с чл. 63д от ЗАНН, районният съд следва да се произнесе и по отговорността за разноските.
Водим от
горното и на основание чл.
221, ал. 2 от АПК, във връзка с чл.
63в от ЗАНН, Административният съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №66/24.07.2023 г., постановено по анд №66/2023
г. по описа на Районен
съд – Момчилград.
ВРЪЩА
делото за
ново разглеждане от друг състав на Районен съд – Момчилград, съобразно мотивите
към настоящото решение.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.