Р Е Ш
Е Н И Е
№ ...............
гр. Кюстендил,
07.05.2019 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Кюстендилският
районен съд, в публично съдебно заседание на седемнадесети
април, две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елисавета Деянчева
при
секретаря Боянка Янкова, като разгледа докладваното от съдия Ел. Деянчева гр.д. № 1318 по
описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 422 от Гражданския
процесуален кодекс (ГПК), във вр. с чл. 415 от с.к.
Образувано е по искова молба, депозирана от „Профикредит
България“ ЕООД против П.Д.П..
В исковата молба се твърди, че на
Твърди се, че бил избран и закупен пакет от допълнителни
услуги, а именно: възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в
размер на 799.92 лева и размер на вноската по закупен пакет от допълнителни
услуги 33.33 лева.
Сочи се, че общото задължение по кредита и по пакета от
допълнителни услуги е 1986.96 лева - общо задължение, 82.79 лева - общо размер
на вноската, както и че датата на погасяване била 10-то число на съответния
месец.
На
***, че ответницата не направила нито една пълна
погасителна вноска. Поради забавата, съгласно уговореното и прието от страните
в т. 12.3 от Общите условия към договора за потребителски кредит на 16.05.2017 г.,
договорът бил прекратен автоматично от страна на „Профи кредит България” ЕООД и
била обявена неговата предсрочна изискуемост. На
На основание т. 12.3 от Общите условия с оглед
настъпилото прекратяване на договора, клиентът дължал остатъчните и непогасени
вноски по погасителен план, включващи и възнаграждение при закупен пакет от
допълнителни услуги, лихви за забава и такси.
Ищцовото дружество сочи, че в настоящото производство се
отказва да търси претендираните с подаденото заявление лихви за забава в размер
на
Поддържа се, че ответницата се съгласила с цената на
кредита и със сключването на договора, към който момент е била наясно с общата
сума, която е трябвало да върне, както и с правото си да се откаже от сключения
договор, така и с погасяването на кредита.
Поради липсата на изпълнение на
С оглед изложеното
се поддържа искане за постановяване на съдебно решение, с което да бъде установено в отношенията между страните
съществуването на вземане в полза на „ПРОФИ
КРЕДИТ България“ ЕООД срещу длъжника П.Д.П. в размер на
В срока по чл. 131,
ал. 1 от ГПК по
делото е постъпил отговор от адв. И.Х., назначен в хода на производството за
особен представител на ответника П.Д.П.,
с който искът се оспорва изцяло по основание и размер. Твърди се, че от
исковата молба и приложения договор за потребителски кредит не ставало ясно как
е определена дължимата сума. Сочи се, че в исковата молба е описан годишен
процент на разходите без да било пояснено върху коя сума се начислявал и за
какъв период е начислен, както и каква е точната стойност. Също така бил описан
годишен лихвен процент и лихвен процент на ден без да ставало ясно каква е
сумата по двете лихвени задължения и от коя дата са начислени. Сочи се, че е
недопустимо да се начислява годишен лихвен процент, както и лихвен процент на
ден. Освен това нямало и не били представяни никакви доказателства за връчване
или получаване на уведомителното писмо /посоченото от ищцовото дружество
уведомително писмо, с твърдението, че ответницата е уведомена, че сключеният
договор е едностранно прекратен/, като същото се оспорва.
С оглед изложеното счита, че исковата протенция е
неоснователна.
В открито съдебно заседание ищецът не изпраща представител, но в писмено
станавище поддържа молбата си.
Ответната страна оспорва исковата молба по съображенията, изложени в
отговора към нея.
Съдът, след като взе предвид
доводите на страните, и като обсъди събраните по делото доказателства по
отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна
следното:
Видно от приетия като доказателство по делото Договор за
потребителски кредит №********** ищцовото дружество отпуснало
паричен кредит на ответника по
делото в размер на 800.00 лева, като сумата следвало
да бъде изплатена в срок до 24 месеца, с падеж 10-то число на съответния месец,
с годишен процент на разходите /ГПР/ - 49.90%, годишен лихвен процент - 41.17%
и лихвен процент на ден - 0.11%, или общо задължение по кредита - 1187.04 лева,
с размер на вноската от по 49.46 лева.
Видно от
платежия документ за
кредитен превод от 16.01.2017 г. с референция:
270PBWP170160012, на ответницата била преведена сумата по договора.
Приложено е
извлечение от сметката на кредита, в което са отразени извършенитее от
ответната страна плащания.
Не е спорно между страните, че ответницата заплатила част
от дължимите погасителни вноски – 16 такива, но преустановила плащането на
20.01.2017 г., като са останали дължими исковите суми.
Видно от материалите по приетото
ч.гр.д. № 1970/2017 г. на КРС, ищцовото дружество, в качеството му на заявител,
подало заявление по реда на чл. 410 от ГПК, като въз основа на него била
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение №
1069/18.9.2017г., съгласно която ответницата следвало да
заплати на заявителя сумата в общ размер на 1992.17 лева,
включваща (главница в размер на 1986.96 лева), дължима по Договор за потребителски
кредит №**********/16.01.2017г., 5.21 лева – законна лихва за забава от
11.03.2017г. (дата на изпадане на длъжника в забава по Договор за потребителски
кредит №**********/16.01.2017г.) до 16.05.2017г. (дата на прекратяване на
договора), ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението –
18.09.2017г. до изплащане на вземането, както и сторените по делото разноски:
39.84 лева за държавна такса и 50 лева юрисконсултско възнаграждение. Заповедта
била връчена м хипозата на чл. 47, ал. 5 от ГПК, заради което заповедният съд е указал на
заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен
срок. В срока по чл. 415 от ГПК заявителят по заповедното производство е
предявил настоящите положителни установителни искове.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно
установена след преценка поотделно и в съвкупност на всички събрани по делото
писмени доказателства, които са допустими, относими и безпротиворечиви.
Останалите събрани по делото доказателства не променят
крайните изводи на съда, поради което и не следва да се обсъждат подробно.
При
така установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема от правна
страна следното:
Предявени са специални установителни искове с
правно основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 415 от с.к. вр. чл. 240 от ЗЗД, вр. 79,
ал., 1 предл. 1 от ЗЗД и чл. 33 от ЗПК, и по чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД, с
предмет установяване
съществуването на вземането, заявено по реда на чл. 410 ГПК.
По
допустимостта:
Съдът, в изпълнение на задълженията си да осъществи служебно самостоятелна
преценка на специалните положителни процесуални предпоставки за допустимост на
иска, с оглед задължителните указания по т. 10а от ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК контсатира,
че е налице издадена заповед за изпълнение на парично задължение
именно за вземането, предмет на настоящата искова молба. По нея е постъпило
възражение в срок, поради което съдът е разпоредил процедура по чл. 415 от ГПК. Указанията на заповедния съд до заявителя по реда на чл. 415 ГПК са съобразени с изискванията на
закона, като срокът
за предявяване на установителния иск е спазен.
Но в настоящото производството предмет на установяване са
искови претенции, касаещи вземания по заповед за изпълнение, издадена в
производството по ч.гр.д.
№ 1970/2017 г. на КРС, съгласно която ответницата следвало да
заплати на заявителя сумата в общ размер на 1992.17 лева,
включваща (главница в размер на 1986.96 лева), дължима по Договор за
потребителски кредит №**********/16.01.2017г.,
5.21 лева – законна лихва за забава от 11.03.2017г. (дата на изпадане на
длъжника в забава по Договор за потребителски кредит №**********/16.01.2017г.)
до 16.05.2017г. (дата на прекратяване на договора), ведно със законната лихва
от датата на подаване на заявлението – 18.09.2017г. до изплащане на вземането,
както и сторените по делото разноски: 39.84 лева за държавна такса и 50 лева
юрисконсултско възнаграждение.
Исковата
претенция в случая съвпада по размер с посочената в заповедта, но е променена материалноправната характеристика на
вземането, като исковете са основани на земания по договор от друга дата – 13.01.2017 г. Именно поради липсата
на идентичност на основанието, въз основа на което се претендират посочените в
исковата молба суми, с това посочено в заповедното производство, е налице
недопустимост на претенцията. В този смисъл е задължителната практика на ВКС
постановена по реда на чл.290 ГПК – решение № 169/04.01.2016г. по дело №
700/2011г. на ВКС, ТК, II т.о., решение №152/28.04.2014г. по гр.д.№ 7541/2013г.
IV г.о. на ВКС. Това е така, тъй като с решението по
този иск ще бъде признато или отречено същото право, за което е издадена
заповедта, като ищецът не би могъл да въведе
други, различни правопораждащи факти, доколкото липсва правен интерес от
установяване съществуването на вземане по реда, предвиден в чл. 422 ГПК, което
не е било предмет на заповедно производство, с оглед естеството на тази защита.
Датата на сключване на договора,
която в случая се различава от посочената в заявлението, депозирано пред
заповедния съд, е съществена характеристика на вземането относно неговата
индивидуализация, доколкото е възможно да са сключени няколко договора между
страните от различни дати. Нещо повече, при посоченото противоречие е нарушено
правото на защита на длъжника, който следва да бъде наясно по кой именно договор
се претендира процесното задължение, за да може да упражни адекватно правото си
на защита. Освен това, пряката обвързаност на заповеднотото производство, с
иска по чл. 422 ГПК, който се счита за предявен от
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, определя целта на
исковото производство да установи вземането на ищеца от ответника - длъжник
така, както е заявено в заявлението и съответно в издадената заповед за
изпълнение. Дори да се приеме, че в подаденото заявление е допусната техническа
грешка с посочване на договор за кредит, който не съществува, то последиците от
допускането й, следва да се понесат от заинтересованата страна, която не е
очертала твърденията си, съобразно действителното фактическо положение, тъй
като съдът се е произнесъл именно съобразно искането й и изложените в
заявлението обстоятелства. Тази нередовност би могла да бъде отстранена в
исковия процес, но само чрез заявяване на претенцията под форма на осъдителен
иск, който няма да е обвързан от заповедта за изпълнение. Такова искане за
изменение вида на иска не е направено, заради което претенцията се възприема за
недопустима, което налага производството по делото да бъде прекратено.
Отделно от горното, с оглед изложеното в т.13 от ТР
4/2013г. на ОСГТК на ВКС и доколкото с прекратяване на производството по делото
се заличават с обратна сила последиците, които законът свързва с предявяването
на иска и последиците следва да са аналогични на предвидените в чл.415, ал.2 от ГПК, ако искът не беше предявен в срока по чл.415, ал.1 от ГПК, то настоящият
съд е компетентен и следва да обезсили издадената заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №1970/2017г. по описа на КРС.
В хода на производството ответникът бе представляван
от назначения му на разноски на ищеца особен представител, осъществяващ процесуално
представителство, регламентирано с особени правила и произтичащо от нарочен акт
на съда - чл. 47, ал. 6 ГПК, чл. 48, ал. 2 ГПК във вр. с чл. 29, ал. 3 ГПК, който съгл. приетото в ТР 6/2013 на ОСГТК на ВКС, т. 6, следва да
получава възнаграждение за участието си по конкретно дело, доколкото
представителството му по делото е винаги възмездно - чл. 36, ал. 13. Ето защо на адв. И.Х. следва да бъде изплатена сумата
за това, която е внесена от ищеца по делото.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.1318/2018 г. по описа на РС-гр. Кюстендил, образувано по исковата
препетинция на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД,
вписано в ТР при АВ с ЕИК: *********, седалище и
адрес на управление гр. София, бул. България
№ 49, бл. 53Е, вх. В, против П.Д.П. с ЕГН **********, с
адрес ***, за признаване за установено в
отношенията между страните, че ответницата
има задължения към ищцовото дружество в размер на
ОБЕЗСИЛВА издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК №1069/18.09.2017 г. по ч.гр.д. № 1970/2017 г. по описа на
Районен съд - Кюстендил.
Решението
е с характер на определение, подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Кюстендил в едноседмичен
срок от съобщаването му.
ДА СЕ
ИЗПЛАТИ на адвокат И.Х.,***, възнаграждение
в размер на 369,09 лв. (триста
шестдесет и девет лева нула девет стотинки) за осъществената до момента правна
помощ – процесуално представителство на ответника П.Д.П., по сметка на особения представител, от депозитните средства за това, внесени на 18.12.2018
г. от ищеца (спр. л.72), за което да се извърши надлежно отбелязване по делото.
Препис
от настоящия съдебен акт да се връчи на страните по делото, заедно със
съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
След
влизането на решението в законна сила препис от него да се изпрати на
заповедния съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: