Решение по дело №480/2024 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 72, ал. 4, изр. второ от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/.

Образувано е по касационна жалба от Д. Б. Д. от [населено място] чрез адвокат С. Ч. против Решение № 82/25.03.2024 г., постановено по административнонаказателно дело № 1074/2023 г. по описа на Районен съд К., с което е потвърдена Заповед № УРИ 284зз-619/11.09.2023 г. за задържане на лице. В жалбата са изложени оплаквания за незаконосъобразност на решението, като постановено в нарушение на закона и при липса на мотиви за определени обстоятелства, касаещи приложението на конкретни правни норми, свързани с търсене на административнонаказателната отговорност - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорва се изводът на съда, че процесната заповед е издадена при правилно приложение на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, като счита, че доказателства за евентуално извършено престъпление към момента на постановяването й не са били известни. Според касатора в решението липсват мотиви за наличието на такива доказателства и на изискуеми по закон реквизити на заповедта. Намира изводите за нейната законосъобразност за противоречащи на целта и смисъла на закона. По тези съображения е направено искане за отмяна на решението и постановяване на друго за отмяна на обжалваната заповед за задържане.

Ответникът младши полицейски инспектор Е. Т. при Районно управление К. към ОД на МВР Стара Загора, редовно призован, не се явява и не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за неоснователност на касационната жалба, като счита съдебното решение за правилно и законосъобразно.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от лице с правен интерес и надлежна процесуална легитимация по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, е неоснователна.

Производството по АНД № 1074/2023 г. по описа на Районен съд К. е образувано по жалба на Д. Б. Д. против Заповед № УРИ 284зз-619/11.09.2023 г. за задържане на лице, издадена от младши полицейски инспектор Е. Т. при Районно управление К. към ОД на МВР Стара Загора. С оспорената заповед е постановено задържане за срок от 24 часа на Д. Д. на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. От фактическа страна налагането на принудителната административна мярка по чл. 72, ал. 1 от ЗМВР е обосновано с наличието на данни за престъпление по чл. 343в от НК – на 29.08.2023г около 17:05ч неправоспособният водач управлява МПС в едногодишния срок от влязло в сила на 08.11.2023г /наказателно постановление/, УРИ № 284р-28811/ 31.08.2023г /съставена докладна записка/.

С обжалваното решение Казанлъшкият районен съд е потвърдил Заповед № УРИ 284зз-619/11.09.2023 г. за задържане на лице, издадена от младши полицейски инспектор Е. Т. при Районно управление К. към ОД на МВР Стара Загора, по съображения за постановяването й при наличие на законово регламентираната материалноправна предпоставка по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР за разпореденото задържане. За да постанови отмяната на оспорения административен акт, съдът приема, че писмените доказателства сочат към момента на задържането наличие на данни за извършването и съпричастността на задържаното лице Д. към престъпление по чл.343в, ал.2 от НК, за което е образувано досъдебно производство и лицето е привлечено като обвиняем.

Решението на Казанлъшкия районен съд е валидно, допустимо и постановено при правилно приложение на закона.

Изцяло се споделя изводът на съда, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в съответствие с материалноправната разпоредба, на която се основава и при наличие на законовата предпоставка за налагане на принудителната административна мярка. Заповед за задържане на лице рег. № 284зз-619/11.09.2023г е издадена на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Съгласно тази разпоредба полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление. Задържането по реда и на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР за срок не по-дълъг от 24 часа, по своята правна същност представлява принудителна административна мярка по смисъла на чл. 22 от ЗАНН. За прилагането на тази принудителна административна мярка е необходимо осъществяването на фактическия състав на нормата на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, който включва наличие на данни за извършено престъпление и данни то да е извършено от задържаното лице. Следователно, за да бъде законосъобразна наложената принудителна административна мярка, се изисква да има данни, от които да може да се направи обосновано предположение, че съществува вероятност или е възможно лицето да е извършило или да е съпричастно към извършването на конкретно престъпление. В случая, както правилно е приел Казанлъшкият районен съд, от съдържащите се в преписката писмени доказателства, се установява наличие на данни по смисъла на закона за извършено престъпление от Д. Б. по чл. 343в, ал. 2 от НК. В касационната жалба не се сочи конкретно кои са определените обстоятелства, касаещи приложението на конкретни правни норми, свързани с търсене на административнонаказателната отговорност, за които в съдебния акт няма мотиви.

Съгласно Решение на ЕСПЧ от 24.06.2014 г. по жалби № 50027/08 и № 50781/095 – П. и П. срещу България, "за да е налице обосновано подозрение, следва да има факти и информация, които биха убедили един обективен наблюдател, че въпросното лице може да е извършило престъплението", като "подозрението следва да се отнася до конкретно престъпление". В случая такива факти и информация се съдържат в съставените на 30.08.2023г докладна записка УРИ № 284р-28811/ 31.08.2023г и на 11.09.2023г докладна записка УРИ 284ЗМ 1501 13.09.2023г, приложени по образуваното ДП 284-ЗМ-1501/2023 г. по описа на РУ Казанлък при ОД на МВР Стара Загора за престъпление по чл. 343в, ал. 2 от НК. В тях са налични данни от снети писмени сведения и от видеозапис от охранителна камера, които обективно сочат, че към момента на задържането на 11.09.2023г са били установени фактически обстоятелства, че лицето Д. Д. има вероятност да е извършител на престъплението по чл. 343в, ал.2 от НК на 29.08.2023г. За прилагането на мярката по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР не е необходимо да са събрани доказателства, установяващи по категоричен и безспорен начин вината на лицето, извършило престъпление. Достатъчно е наличието на данни обосноваващи предположение, че има вероятност лицето да е извършител на престъпление. Затова изцяло се споделя изводът на Казанлъшкия районен съд, че упражненото от полицейския орган правомощие за прилагане на ПАМ - задържане за срок от 24ч., е в съответствие с нормативно регламентираните изисквания и при наличие на материалноправното основание по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР.

Действително в решението липсват изложени мотиви дали съдържанието на заповедта отговаря на изискванията на чл. 74, ал.2 от ЗМВР, но тъй като тя безспорно съдържа всички необходими реквизити по т.1-6 от нормата, пропускът на съда е несъществен.

С оглед на гореизложеното обосновано, в съответствие и при правилно приложение на закона Казанлъшкият районен съд е приел, че обжалваната Заповед рег. № 284зз – 460 от 03.11.2021 г. за задържане на лице, е законосъобразна. За прецизност следва да се отбележи, че АПК изисква в такъв случай съдът да отхвърли жалбата, а не да постановява нейното потвърждаване, но това не се отразява на съдебния акт

Касационният състав не констатира допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила при постановяване на обжалваното решение. Казанлъшкият районен съд е извършил цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК, като при формиране на вътрешното убеждение, фактическите и правните изводи не се установяват порочни действия на съда, съответно няма порочни съдопроизводствени действия при разглеждане на делото и постановяване на съдебното решение.

По тези съображения касационният състав на Административен съд Стара Загора намира, че не са налице твърдяните касационни основания, поради което обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.

Водим от горните мотиви и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 82/25.03.2024 г., постановено по административно наказателно дело № 1074/2023 г. по описа на Районен съд Казанлък

Решението е окончателно.