РЕШЕНИЕ
№ 1938
гр. Бургас, 27.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА Л. МАВРОДИЕВА
при участието на секретаря СВЕТЛАНА П. ТОНЕВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА Л. МАВРОДИЕВА Гражданско
дело № 20232120100373 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по исковата молба на „РИВА
КРЕДИТ“ ООД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. П. –
4003, район ****, представлявано от М. В. М., против Ц. Т. Г. с ЕГН
**********, настоящ адрес: гр. Бургас, *****, с която се претендира
установяването дължимостта на сумите по заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК № 4696/27.06.2022 г. по ч.гр.д. № 9328/2022 г.
по описа на П.ския районен съд, а именно: сумата от 394 лева,
представляваща главница – чиста стойност на кредит /паричен заем/,
предоставен съгласно сключен между страните договор за потребителски
кредит № ** от *** г., ведно със законна лихва от 24.06.2022 г. до
окончателното й изплащане. Моли се и за присъждане на направените по
делото разноски.
Основанията за дължимост на търсените суми се основават на
твърдения за съществувало между страните облигационно правоотношение
по горния договор, като кредиторът сам излага, че при сключването му не са
спазени императивните изисквания на чл. 11 от ЗПК, поради което и на
1
основание чл. 22 от същия се дължи връщане само на чистата стойност на
кредита, който в случая бил 500 лв., от които ответницата е върнала 106 лв.,
при което оставала дължима търсената в настоящото производство сума. При
условията на евентуалност се търси плащането й поради неоснователното й
обогатяване с тази сума.
Правното основание на иска е чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 79 от
ЗЗД и чл. 23 от ЗПК.
По делото не е постъпил отговор на исковата молба от ответницата.
Същата не се явява в производството пред съда и не изпраща свой
представител, като не изразява становище по иска.
Бургаският районен съд, като взе предвид исковата молба и
изложените в същата факти и обстоятелства, становището на насрещната
страна по нея и събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
С процесната заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
е разпоредено длъжникът-ответник да заплати на ищцовото дружество
търсените в настоящото производство суми. Длъжникът не е бил открит по
постоянния и настоящия си адрес, като не е открит и адрес по месторабота на
същия, поради което и съдът е указал на заявителя на основание чл. 415, ал. 1,
т. 2 от ГПК да предяви иск за установяване на вземанията по заповедта, което
и обосновава правния интерес на ищеца от водене на установителния иск по
настоящето производство.
Ищцвото дружество се явява е финансова институция по ЗКИ.
Съгласно представената по делото разписка, изходяща от ответницата,
същата изрично е декларирала, че е получила от ищовото дружество сумата
от 500 лв. по договор за кредит № **/*** г., като предоставеният финансов
ресурс е получен на същата дата. Предвид установените факти, че ищеца е
предоставил на ответницата сума от 500 лв. по договор заем, който следва да
се определи като потребителски и заявените твърдения за недействителността
на съглашението поради противоречие с ЗПК, неизгоден за ищеца факт, съдът
намира, че по аргумент на чл. 23 от ЗПК във връзка с чл. 22 от ЗПК
ответницата дължи връщане само на чистата заемна сума. Тъй като не се
представят от нея доказателства за извършено плащане на сумата от 500 лв. в
полза на „РИВА КРЕДИТ" ООД съдът намира, че иска е основателен и следва
2
да се уважи до заявия от ищеца размер от 394 лв., предвиди признанието му
за извършено доброволно връщане на 106 лв. от така предоставения заем.
При това положение искът като основателен и доказан следва да бъде
уважен, ведно с акцесорната претенция за законна лихва върху главницата от
394 лв. от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК – 24.06.2022
г. до окончателното й изплащане.
При този изход и с оглед претенцията на ищеца за присъждане на
направените по делото разноски следва да се осъди на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК ответницата да му заплати сумата от 25 лв., включваща заплатена
държавна такса.
При това се налага извода, че се дължат и направените в заповедното
производство разноски в размер на 25 лв., които съгласно дадените указания
в т. 12 от тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС следва да
бъдат присъдени в настоящото производство.
При това общата дължима сума за разноските от страна на ответницата
е в размер на 50 лв.
Мотивиран от горното и на основание чл. 422 от ГПК, Бургаският
районен съд
РЕШИ:
Приема за установено, че Ц. Т. Г. с ЕГН **********, настоящ адрес:
гр. Бургас, *****, дължи на „РИВА КРЕДИТ“ ООД с ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление: гр. П. – 4003, район ****, представлявано от
М. В. М., сумите по заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК № 4696/27.06.2022 г. по ч.гр.д. № 9328/2022 г. по описа на
Пловдивския районен съд, а именно: сумата от 394 лева, представляваща
главница – чиста стойност на кредит /паричен заем/, предоставен съгласно
сключен между страните договор за потребителски кредит № ** от *** г.,
ведно със законна лихва от 24.06.2022 г. до окончателното й изплащане.
Осъжда Ц. Т. Г. с ЕГН **********, настоящ адрес: гр. Бургас, *****,
да заплати на „РИВА КРЕДИТ“ ООД с ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр. П. – 4003, район ****, представлявано от М. В. М., сумата от
50 лв. /петдесет лева/ за направените по делото разноски, от които 25 лв. за
3
настоящото гр.д. № 373/2023 г. по описа на Районен съд – Бургас и 25 лв. по
ч.гр.д. № 9328/2022 г. по описа на Районен съд – П..
Решението може да се обжалва пред Бургаския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4