Р Е Ш Е Н И Е  № 1

гр. Перник, 06.01.2020 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Пернишкият окръжен съд, гражданска колегия, в публичното заседание на двадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

Председател: Милена Даскалова

 

при секретаря Катя Станоева, като разгледа докладваното от съдията, т. дело № 54 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявен е иск от „Рабит България” ЕООД, гр. Плевен за осъждане на „Сканиа транс” ЕООД гр. Перник да заплати сумата от 22 371 евро, представляващи стойността на стоки, натоварени за превоз в Швеция, но недоставени на получателя, съгласно товарителница от 23.11.2017г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска – 28.02.2019г., както и обезщетение по чл. 86 от ЗЗД в размер на 2 454,60 евро за периода от 30.01.2018г. до 28.02.2019г.

В исковата молба се твърди, че на ответника е било възложено да извърши превоз на стоки от Швеция до България, като от международна товарителница, съставена на 23.11.2017г., се установява приемането на 12 броя палета с общо тегло 4 220 кг. На 24.11.2017г. на територията на Швеция при товарене на компютърна техника е констатирана кражба от товарното помещение на ремаркето на камиона, за което са уведомени полицейските служби в гр. Малмьо. На 01.12.2018г., след доставка и разтоварване до склада на ищеца, е извършена проверка на съдържанието на доставените стоки в присъствието на представители на превозвача и получателя. В последствие е съставен авариен протокол, в който са отразени липсващите стоки на обща стойност 22 371 евро.

В срок е постъпил отговор на исковата молба от „Сканиа транс” ЕООД гр. Перник, с който искът е оспорен, като се твърди, че липсва договор за възлагане на превоз между двете дружества, че в представената товарителница не е посочено име на получател, не е посочен вида на товара, не установено как и от кого е възложен превозът, ищецът не е уведомил ответника за претенциите си. Твърди се също, че настъпилото събитие кражба има случаен характер и превозвачът се освобождава от отговорност на осн. чл.17, ал.2 от Конвенцията за договора за международния автомобилен превоз на стоки. Поддържа се, че представеният авариен протокол не обвързва ответното дружество относно вида и стойността на твърдените от ищеца липсващите вещи. Направено е и възражение за погасителна давност.

Пернишкият окръжен съд, преценявайки събраните по делото доказателства и доводите на страните, по реда на чл. 12 и чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа, и правна страна следното:

Исковете са с правно основание чл. 17, ал. 1 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR  и чл. 86 ЗЗД.

По делото са приложени фактури № 1929/2028 от 06.11.2017г. 1950/12084  от 16.11.2017г., 1921/11993 от 22.102017г. и 1924/11999 от 25.10.2017г., видно от които ищецът е закупил от DATASERV AB компютърна техника на обща стойност 26 000 евро.

От представената международна товарителница от 23.11.2017 г., се установява, че DATASERV AB, Швеция, в качеството му на изпращач /товародател/ е предоставил на ответника, като превозвач, 12 броя палети с тегло 4 220 кг. Като получател в товарителницата е вписан адрес в гр. Плевен, а за получател е положен печат на ищцовото дуржество и подпис.

В товарителницата е посочено, че при разтоварване на стоката е установена липса на шест броя цели палети и 10 бр. липсващи артикули от палет № Р0008483, като е положен подпис на лицето В. Е., за който не е спорно, че е управител на ответното дружество.

Като свидетел по делото е разпитан В.К.Д., който е търговски пълномощник на ищеца. По повод на процесния превоз, същият установява, че на 24.11.2017г. представител на спедитора се е обадил на ищеца, за да уведоми за кражба от камиона на ответника. При пристигането на камиона сведетелят се явил на адреса на разтоварване. Констатирано е, че има разкъсани опаковки, както и разрязване на брезента на каимона. Била посгигната уговорка камионът да бъде закаран в гр. Плевен и там да бъде направен опис на доставените стоки и на липсващите такива по серийни номера. Решението описът да бъде извършен в гр. Плевен било взето от свидетеля, аварийния комисар и представител на превозвача. При съставяне на аварийния протокол в гр. Плевен присъствал управителят на ответното дружество.

Свидетелката А.Т.Ц., която е бивш служител на ответното дружество, установява, че на 27.11.2017г. й се е обадил водачът на камиона, с който се е извършвал процесният превоз. Същият я уведомил, че му е станало лошо, слязъл от камиона и видял, че по ремаркето има щети и липсва част от стоката. Свидетелката извикала медицински екип, като тя осъществявала по телефона връзка с медиците, защото шофьорът не знаел английски език. Становището на лекаря било, че шофьорът е бил упоен с газ. Свидетелката сочи, че по това време е имало и други случаи, при които шофьорите са били упоявани с газ през ключалката на автомобила. На 30.11.2017г. шофьорът се върнал в България, след което лично управителят на дружеството закарал камиона в гр. Плевен, за да могат да се опишат липсите.

Като доказателство по делото е представена жалба подадена на 24.11.2017г. до полицейската служба в гр. Малмьо във връзка с кражба от камиона, с който се е извършвал превозът.

На 30.01.2018 г. е съставен авариен протокол № *** от "Българска сървейорска компания" ЕООД в резултат на извършен оглед по възлагане от застраховател. В протокола е посочено, че огледът е извършен на 30.11.2017г. в гр. София и на 01.12.2017г. в гр. Плевен. В същия е посочено, че липсват стоки на стойност 22 371 евро.

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът намира че в случая се касае за международен превоз на стоки по смисъла на чл. 1, т. 1 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки, тъй като мястото на приемането на стоката за превоз и мястото на доставянето й, се намират в две различни държави, поради което и по отношение на отговорността на превозвача ще намерят приложение разпоредбите на Конвенцията.

Съществени характеристики на договора за международен превоз на стоки, са, че той е неформален и консенсуален договор и се счита за сключен с факта на постигнатото съгласие между страните. Наличието на такъв се установява от представената по делото товарителница и в този смисъл неоснователни са доводите на ответника за липса на договор за превоз. Неоснователни са и възраженията на ответника, че в товарителницата липсва изписване името на получателя, вида на товара и придружаващите стоката документи, както и че не е установено как превозът е възложен на ответника, защото съгласно чл. 4 от Конвенцията, липсата, нередовността или загубата на товарителницата, не засягат съществуването, нито действието на договора за превоз, а по силата на чл. 9 товарителницата удостоверява, до доказване на противното, условията на договора и получаването на стоката от превозвача. Т.е. приложената по делото товарителница е достатъчно доказателство за установяване факта, че ответното дружество е имало качеството на превозвач по сключен договор за превоз. Установено по делото е също, че камионът е пристигнал на адреса на ищеца, където стоката е разтоварена и са констатирани липси. В тази връзка товарителницата като частен свидетелстващ документ, се ползва с материална доказателствена сила относно удостоверените в нея факти, свързани със състоянието на товара при приемането му от получателя и в случая въз основа на същата доказано се явява и обстоятелството, че липсва част от товара, а съгласно чл. 17, т. 1 от Конвенцията, превозвачът е отговорен за цялостна или частична липса или повреда на стоката от момента на приемането й за превоз до този на доставянето й. Ищецът по делото, в качеството си на получател, на основание чл.13, т. 1 от Конвенцията има правото да упражни от свое име правата, произтичащи от договора за превоз досежно отговорността на превозвача, което и в случая е сторено.

Ответникът твърди, че са налице условията на чл.17, ал.2 от Конвенцията и отговорността му не следва да бъде ангажирана, защото липсата на част от товара се дължи на обстоятелства, които превозвачът не е могъл да избегне и последици, които не е могъл да преодолее, а именно извършена кражба от камиона. Обстоятелството, че е извършена кражба от процесния камион, не се оспорва от ищеца, а напротив - твърдения в тази насока се съдържат в исковата молба.

Задължение на превозвача е да пази товара, каквото задължение той има по силата на чл. 17, ал.1 от Конвенцията и чл. 368, ал.1 ТЗ, като при изпълнението му същият следва да полага грижата на добрия търговец. Полагайки последната, превозвачът е длъжен да предприеме мерки и да организира превоза, така, че да се избегне рискът от престъпни посегателства върху товара. В случая липсват каквито и да било доказателства за начина на организиране на превоза, както и че камионът е бил паркиран на безопасно място, предвидено за паркиране на такъв тип превозни средства с необходимите охранителни мерки. Нещо повече, от жалбата, подадена в полицейската служба в гр. Малмьо, е видно, че камионът е бил на посочения в същата административен адрес, а не на охраняем паркинг. При тези данни не може да се приеме, че превозвачът е изпълнил задължението си за съхранение на товара с грижата на добрия търговец. Наред с това дори и да бе доказано, че ответното дружество е предприело съответните действия в изпълнение на задължението си по чл. 17, ал.1, то на основание чл. 3 от Конвенцията отоворността му не отпада, ако неговият шофьор е пропуснал нещо или е извършил действия в разрез с набелязани предохранителни мерки. Такъв пропуск съставлява паркирането на камиона извън предвидените за това места.

Във връзка с горното, съдът намира, че по отношение на ответното дружество не може да намери приложение разпоредбата на чл. 17, ал.2 от Конвенцията и същото на основание чл.17, ал. 1 носи отговорност за липсващата част от товара. В случая не се установява, че липсата на част от товара се дължи на обстоятелства, които превозвачът не е могъл да избегне и последици, които не е могъл да преодолее, каквото е изискването на чл.17, ал.2 от Конвенцията, за да може превозвачът да бъде освободен от отговорност.

Съгласно чл. 23, ал.1 от Конвенцията, превозвачът дължи обезщетение за цялостна или частична липса, което се изчислява според стойността на стоката на мястото и по времето, когато е била приета за превоз. Съдът, въз основа на представения авариен протокол, приема, че стойността на недоставената техника е 22 371 евро. В протокола като липсващи са вписани палетите, посочени в неоспорената от ответника товарителница, а за остойностяване на същите са взети предвид представените по делото и неоспорени фактури. Допълнителен аргумент, че именно това е стойността на недоставената техника съставлява и представената по делото претенция за заплащане на застрахователно обезщетение, подадена от ответника, с която се претендира обезщетение в размер на 22 371 евро, което да бъде преведено на дружеството – ищец. Касае се за изходящ от страната частен документ, съдържащ признание на неизгодни за издателя му факти и такъв именно е фактът на признание на стойността на липсващия товар.

Ответната страна е направила възражение, че искът е погасен по давност, което възражение е основателно. На основание чл. 32, т.1 от Конвенцията, исковете, свързани с превози, подчинени на тази конвенция, се погасяват с изтичането на едногодишен давностен срок, като в случай на частична липса или повреда, той започва да тече от деня, в който стоката е била доставена. Моментът на доставката се установява от приложената по делото товарителница, като при направената констатация в съдебно заседание от 09.10.2019г. по оригинала на същата, се установява, че датата на доставката е 01.12.2017г. и следователно към датата на предявяване на иска – 28.02.2019г. едногодишният срок е бил изтекъл.

Във връзка с горното, съдът намира, че исковете, както за главницата, така и за присъждане на обезщетение по чл. 86 ЗЗД, следва да бъдат отхвърлени като погасени по давност.

В полза на ответника следва да се присъдят направените в настоящето производство разноски в размер на 2 380 лв. Претендира се и присъждане на разноски за обезпечително производтво, което искане не следва да се уважава. Липсват доказателства, че заплатеното адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред Апелативен съд – Велико Търново е за защита във връзка с допуснато обезпечение на бъдещ иск, касаещ вземането, предмет на настоящия правен спор.

По изложените съображения, Пернишкият окръжен съд

 

Р    Е    Ш    И:

 

Отхвърля като погасени по давност предявените искове от „РАБИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, гр. Плевен, ул. „България”, № 18, ет.1, ателие 1 за осъждане на „СКАНИА ТРАНС” ЕООД гр. Перник, ул. „Хасково”, № 1, бл. В, ет.1, ап.1 да заплати на основание чл. 17, ал. 1 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR), сумата от 22 371 евро, представляващи стойността на стоки, натоварени за превоз в Швеция, но недоставени на получателя, съгласно товарителница от 23.11.2017г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска – 28.02.2019г. до окончателното изплащане на сумата, както и обезщетение по чл. 86 от ЗЗД в размер на 2 454,60 евро за периода от 30.01.2018г. до 28.02.2019г.

Осъжда „РАБИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, гр. Плевен, ул. „България”, № 18, ет.1, ателие 1  да заплати на „СКАНИА ТРАНС” ЕООД гр. Перник, ул. „Хасково”, № 1, бл. В, ет.1, ап.1 сумата от 2 380 лв., представляващи направени по делото разноски.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване, пред Софийския апелативен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

Съдия :