Р
Е Ш Е
Н И Е №
202
гр.П., 18.12.2018 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Поповският районен съд, в публично съдебно заседание на двадесет и
първи ноември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР ТОМОВ
при секретаря М. А., като разгледа докладваното от с ъ д и я та
НАХД № 232 по описа за 2018 г. на
ПпРС, за да се произнесе взе предвид следното:
Административнонаказателното производство по чл.59 и сл. от ЗАНН е
образувано по жалба на Б.П.Б. ***, действащ
чрез пълномощника си адв. **** Н. от ТАК, против НП № **********/31.08.2018 г.
на Директора на Регионална дирекция по горите /РДГ/ гр.**, с което и на осн.
чл.257, ал.2 от ЗГ му е наложено административно наказание глоба в размер на 1 000
лв. /хиляда лева/ за това, че „в качеството си на длъжностно лице,
упражняващо лесовъдска практика (удостоверение №10374/12.03.2014 г.), е издал позволително за сеч № 0411840/12.01.
2018 г. за отдел 125 подотдел „и“, землище с.Г., общ.П., обл.Т.,
с което е разрешил провеждането на гола сеч в акациево насаждение с участието
на дървесен вид зимен дъб, който не е разрешен за отсичане при този вид сеч.
Нарушението е извършено на 12.01.2018 г. в гр.П., ул.“М.М.“№**,
ДЛС „Ч.Л.“, а е открито на 01.06.2018 г. от служители на РДГ-** при извършена
комплексна проверка в ТП ДЛС“Ч.Л.“ с участието на служители от ТП ДЛС „Ч.Л.“ – нарушение по
чл.257,ал.2 от Закона за горите /ЗГ/, във връзка с чл.32,ал.3 от Наредба № 8/05.08.2011 г. за сечите в
горите /НСГ/.
В жалбата се оспорва извършеното нарушение като подробно се развиват подробни
доводи свързани преди всичко с твърдения за погасяване на отговорността по
давност. Сочи се, че е изтекъл срокът по чл.34,ал.1 от ЗАНН, тъй като още към 12.01.
2018 г. за ИАГ, респ. Директора на РДГ ** е било известно съществуването на издаденото
от жалбоподателя позволително за сеч, поради което 3-месечният срок за издаване
на АУАН е изтекъл на 12.04.2018 г. Наред с това се посочва, че в случая
позволителното за сеч съответства на утвърдения ГСП, който жалбоподателя
стриктно е спазил. В с.з. жалбоподателят редовно призован, не се явява,
представлява се от надлежно упълномощеният защитник адв.А.Н.
от ТАК, която поддържа жалбата на заявените в нея основания, ангажира
допълнителни доказателства и пледира за отмяна на издаденото НП като
незаконосъобразно.
Въззиваемата страна – Директорът на РДГ ** Е. Г. се явява лично и чрез ст.юк *** оспорва жалбата и пледират за потвърждаване на
издаденото НП, представят се писмени бележки.
Районна прокуратура П., уведомена съгласно чл.62 от ЗАНН, не изпраща
представител в с.з.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
Жалбата е подадена в срока и по реда на чл.59 от ЗАНН и е процесуално допустима. Жалбоподателят инж.Б.П.Б. заемал длъжността „специалист,
лесовъдство“ в ТП ДЛС“Ч.Л.“ П. /допълнително споразумение към трудов договор,
л.78/ и бил лице, упражняващо лесовъдска практика, съгласно удостоверение № 10374/12.03.2014
г. /приложено л.91, и справка л.25/. Съгласно т.4 от Заповед № 69/09.05.2016 г.
/приложена л. 75-л.77/, съгласно т.5 от Заповед № 170/19.09.2016 г. /приложена л.72-л.77/ и Заповед №
99/02.05.2017 г. /приложена л.69/ му били възложени конкретни задължения
свързани с издаване на позволителни за сеч в горските територии-общинска
собственост след оглед на насажденията на терена.
На 06.07.2016 г. бил изготвен технологичен план № 1 /приложен л.64/ за
отдел 125, подотдел „и“ в землището на с.Г., общ.П., който бил утвърден от
Директора на ТП ДЛС „Ч.Л.“ Г. Г. По силата на този ТП била предвидена гола сеч
при предвиден добив от маркирана дървесина в обем 528 куб.м лежаща маса, при
посочване на дървесни видове акация, гледичия и зимен
дъб. След маркиране на подотдел 125“и“ и одобряване на карнет-опис, на 12.01.2018
г. инж.Б. издал позволително за сеч № 0411840 /приложено л.30/, с което
разрешила на „М. г. л.“ЕООД да извърши гола сеч. Конкретно било посочено, че
сечта се отнася до дървесни видове „акация“ /едра строителна дървесина 3.0
куб.м и дърва 51 куб.м/; „гледичия“ /10 куб.м едра
строителна дървесина и 157 куб.м дърва/ и „зимен дъб“ /7.0 куб.м едра
строителна дървесина и 32 куб.м дърва/, при
общо очакван добив 270 плътни куб.м. Било посочено също, че срокът за
провеждане на сечта е от 15.01.2018 г. до 31.03.2018 г. Сечта била извършена в
указания срок, като с Протокол за освидетелстване на сечище № 0406752/
26.04.2018 /приложен л.31/ инж.Б. и представител на дружеството, извършило
сечта – П. Д. констатирали на място, че действително са отсечени 459.55
куб.м лежаща маса, т.е. повече от
разрешените 270 куб.м, като в обяснителна бележка било отбелязано, че разликата
се дължи на промяна в нормативната уредба досежно минималните коефициенти на плътност.
На 01.06.2018 г. свидетеля инж.Й. Б. съставил КП /приложен л.34-л.38/,
който обхващал периода 07.10.2016 г.-31.05.2018 г. във връзка с извършване на
комплексна проверка от РДГ ** за дейността на ТП ДЛС“Ч.Л.“. В т.1 от КП било
отразено, че след проверка на досието и на място в подотдел 125“и“ било
констатирано, че за насаждението има издадено позволително за сеч № 0411840/12.01.2018
г. от инж. Б.Б.. Лежащата маса, която следва да се
добие е 270 пл.куб.м от площ на сечището
2.9 ха, докато изпълнителят бил отсякъл 459.55 пл.куб.м лежаща маса. Било отчетено като
нарушение, че позволителното за сеч е издадено и за дървесен вид зимен дъб в
нарушение на чл.32,ал.2 и ал.3 от НСГ.
Материалите от проверката били изпратени в РДГ **, като на 16.07.2018
г. в сградата на РДГ ** Ц.К.К., в присъствие на
колегите си свидетелите Д.М. и П.Ж. съставил АУАН на жалбоподателя Б. /приложен
л.23/, с който и на осн.чл.36,ал.1 от ЗАНН било поставено началото на
административнонаказателното производство против него. В показанията си в с.з.
/протокол, л.53-54/ актосъставителя твърди, че преди да състави акта е проверил
всички качени в интернет информационната система на ИАГ документи и по устна
заповед на висшестоящ негов ръководител е съставил АУАН. В съставеният акт К.
отразил, че посредством издаване на позволителното за сеч № 0411840/12.01.2018
г. инж.Б. е нарушил разпоредбата на чл.257,ал.2 ЗГ,във вр. с чл.32,ал.3 от НСГ,
тъй като е разрешил провеждането на гола сеч в акациеви насаждения в отдел 125“и“,
ведно с провеждане на гола сеч на дървесен вид „зимен дъб“, който не е разрешен
за отсичане при този вид сеч. Актът бил предявен на нарушителя, който се
запознал с него и го подписвал с възражение. В 3-дневният срок по чл.44,ал.1 от ЗАНН нарушителят депозирал допълнително писмено възражение по акта /приложено
л.18-20/, в което подробно изложил възраженията си, идентични с тези изложени
по-късно и в жалбата. При тези обстоятелства било издадено и атакуваното в
настоящия процес НП № 1811600 323/31.08.2018 г. на Директора на РДГ **, връчено
на лично на 07.09.2018 г. видно от приложената /л.15/ разписка.
Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на
показанията на актосъставителя Ц.К.К., свидетелите Д.М., П.Ж., ****, ***, както и от
приложените по делото писмени доказателства. Същата не се оспорва от
жалбоподателя, като се претендира наличие на както на различни по вид, но
съществени процесуални нарушения, довели до цялостното опорочаване на
производството, така и недоказаност по същество на вмененото като извършено
нарушение на ЗГ и подзаконовия нормативен акт.
При така установената безспорна фактическа обстановка, от правна страна
съдът намери, че жалбата е ОСНОВАТЕЛНА,
като същевременно констатира, че обжалваното НП е издадено от компетентен
орган, доколкото съгласно чл.275,ал.1, т.2 от ЗГ НП по закона се издават от „оправомощени от Министъра на земеделието и
храните длъжностни лица от регионалните дирекции по горите”, каквото несъмнено се явява Директора на РДГ гр.**
на когото и съгласно приложената Заповед /л.10/ са предоставени правомощия на
административнонаказващ орган по смисъла на чл.47,ал.2 от ЗАНН. Съдът намира за
основателно възражението на защитата на жалбоподателя свързан с погасяване на
отговорността му по давност. При безспорно
установената в хода на съдебното дирене фактическа обстановка, респ. при
установената начална дата 12.01.2018 г. когато нарушителят инж.Б. е бил известен,
то съдът приема, че към датата на съставяне на акта – 16.07.2018 г. е изтекъл
срока за ангажиране на неговата отговорност за соченото нарушение.
Преклудирането на тримесечният срок пряко следва и от разпоредбите на
задължителното за съдилищата ТР №48/28.12.1981 г. по н.д.№ 48/1981 г. на ОСНК–
т.3, където се посочва, че срокът
започва да тече от откриване на нарушителя, с което възниква и съответното
административно-наказателно правоотношение, независимо кой контролен орган е
установил това. Настоящият състав поддържа становището, че разпоредбата на
чл.34, ал.2 от ЗАНН съдържа алтернативни хипотези, което ясно личи от
използваната от законодателя техника чрез посочване на думата „или”. Съгласно чл.156, ал.1,т.7 от ЗГ ИАГ създава и
поддържа информационна система за горските територии и дейностите в тях. Не се
спори, че жалбоподателя като лицензиран лесовъд и лице по чл. 108,ал.1,т.4 от
ЗГ има достъп до създадената информационна система, в която е задължен да
„качва“ информация във връзка с дейността си. Издадените от жалбоподателя
позволително за сеч, респ. протокол за освидетелстване на сечището, в които
всъщност фигурира и дървесния вид „зимен дъб“, се ИЗДАВАТ именно чрез интернет базираната ИС на ИАГ,
съгласно чл.61,ал.2 от НСГ. След като позволителното за сеч е било издадено и
публикувано в системата на 12.01.2018 г., то очевидно още от този момент
нарушението, респ. нарушителя са били известни на контролните органи.
Твърденията на Директора на РДГ ** в с.з., че не им достигат хора, които да извършат
подобна контролна дейност и че реално се проверява не повече от 50 % от
дейността на ТП ДЛС, не почива на разпоредбите на закона и не може да бъде
вменявано в тежест на жалбоподателя. Съгласно чл.2,ал.2 от Устройственият
правилник на регионалните дирекции по горите /обн.,ДВ,
бл.104/27.12.2011 г./, РДГ осъществява функциите на ИАГ в определения и район.
Част от задълженията на РДГ е именно и текущия контрол върху горските
територии, и никъде в нормативната уредба съдът не откри обозначение на
процентно или друго съотношение при извършване на подобни проверки. Ето защо
настоящият въззивен състав намира, че 3-месечният срок за съставяне на АУАН не
е спазен, тъй като е започнал да тече от датата на откриване на нарушителя-12.01.2018
г. и е изтекъл на 12.04.2018 г., а АУАН е съставен на 16.07.2018 г. В заключение
следва да се отбележи, че така възприеманото становище на въззивния съд намира
опора и в правната теория, която е категорична
за това, че откриване на нарушителя по смисъла на ЗАНН
означава установяване на физическото, респ. на юридическото лице - автор на
деянието, осъществяващо състав на административно нарушение, а не
осъществяването на контакт между него и актосъставителя или административно
наказващия орган.
Независимо от горепосоченото, основателно се явява
и възражението на защитата, че извършването на вмененото нарушение не е доказано по необходимия за това убедителен начин. Ноторно известно е,
че основен
и задължителен елемент от всеки АУАН, респ. всяко НП е „описание на нарушението … обстоятелствата, при които е извършено,
както и на доказателствата, които го потвърждават” (чл.42,т.4 и чл.57,ал.1,т.5 ЗАНН), като така посоченото се намира в пряка
връзка с разпоредбата на чл.6 от ЗАНН даваща легална дефиниция на понятието за
административно нарушение. Визираните от съда разпоредби са императивни по своя характер и са
насочени към установяване на обективната действителност и участието на лицето,
което се твърди, че е извършило виновно вмененото му нарушение. От
установената в хода на съдебното дирене безспорна фактическа обстановка съдът
приема за недоказано по надлежен и безпротиворечив начин, че жалбоподателят
виновно и умишлено е извършил нарушение по чл.257,ал.2 от ЗГ, във вр. с
чл.32,ал.3 от НСГ. Както вече се посочи и изясни по-горе в мотивите, жалбоподателя
инж.Б. е изпълнявал длъжността „специалист лесовъдство“ в ТП ДЛС „Ч.Л.“ П. и
като такъв е бил служебно подчинен на Директора на предприятието инж.Г. Г. Разпоредбата
на чл.64 от Наредбата предвижда, че ДГС,ДЛС, както и лицата по чл.108,ал.1,т.4
от ЗГ следва да водят досие за всяко насаждение, в което се провежда сеч - досие,
което задължително следва да съдържа и документите по чл.52,ал.1,т.2,3 и 4, и
по чл.54,ал.1 ЗГ. Това всъщност са позволителните за сеч, протоколите за
освидетелстване на сечището, опис на превозните билети и т.н. Доколкото всички
тези документи се публикуват във интернет информационната система на ИАГ, то оправомощените за работа с нея длъжностни лица от РДГ **
несъмнено са имали възможност за достъп до това досие. Част от това досие е и
утвърдения ГСП, респ. и утвърдения от Директора на ТП ДЛС „Ч.Л.“ П.
технологичен план, който за отдел 125,
подотдел „и“ е предвиждал /макар и принципно неправилно предвид изчерпателното
изброяване на възможните дървесни видове в чл.32,ал.2 и ал.3 от НСГ/ извършване
на гола сеч и по отношение дървесен вид „зимен дъб“, който е забранен за такъв
вид сеч. В качеството си на лице по чл.108,ал.1 от ЗГ, жалбоподателят има
задължение да издаде позволително за сеч съгласно чл.52 от НСГ когато са налице
следните документи: 1.утвърден ГСП или програма или одобрен
план-извлечение;2.одобрен карнет опис, удостоверяващ, че насаждението е
маркирано за предвидената сеч, спазени са изискванията на чл.50 /касаещи
маркировката/, и границите на имота с други собственици са трайно обозначени на
терена; 3.одобрен технологичен план за добив на дървесина; 4.копие от документ,
удостоверяващ, че са изпълнени изискванията на чл.181 от ЗГ–за горите, общинска
собственост. Внимателният анализ на многобройните приложени по делото документи
показва, че ГСП е утвърден от ИАГ и позволителното за сеч, което е издала инж.Б.
е изцяло съобразено с него, както и с утвърдения от Директора на ДЛС „Ч.Л.“ П.
технологичен план, в който именно е предвидено и осъществяване на гола сеч и по
отношение на дървесен вид зимен дъб.
При посоченото по-горе и при наличието на йерархична подчиненост спрямо
Директора на ТП ДЛС“Ч.Л.“ гр.П., длъжностното лице инж.Б. стриктно е спазил
задълженията си, вменени му по длъжностна характеристика и след като разгледал
приложените документи, не е имало правно основание да откаже издаването на
позволително за сеч, тъй като документите са били изрядни. Изпълнението на
задълженията му е въз основа на издадени заповеди от Директора на ТП ДЛС“Ч.Л.“ П.
и дори те да са неправомерни, то доколкото не налагат очевидно за него
престъпление, изпълнението им само по себе си води до изключване на вината,
съгласно чл.16 от НК, към който препраща чл.11 от ЗАНН.
При горепосоченото, съдът прие, че АНО не се е съобразил и със
задълженията си по закон вменени му по силата на чл.52,ал.4 от ЗАНН детайлно да
провери акта с оглед неговата законосъобразност и обоснованост. Ако бе извършил
такава допълнителна проверка и бе отчел аргументираните допълнителни писмени
възражения на нарушителя, Директорът на РДГ ** очевидно би стигнал до съвсем
други правни изводи за недоказаност на вината на посочения като нарушител инж.Б.Б.. С оглед на изложеното и установената по делото
фактическа обстановка, съдът намира, че от обективна и субективна страна
жалбоподателят не е извършил административното нарушение, за извършването на
което е бил санкциониран, поради което и издаденото НП следва да бъде отменено
изцяло като незаконосъобразно.
Водим от горното и на осн.чл.63,ал.1 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯВА НП № **********/31.08.2018
г. на Директора на РДГ **, с което и на осн.чл.257,ал.2
от ЗГ, на Б.П.Б. ***, ЕГН-**********,
действащ чрез пълномощник адв. **** Н. ***, със съдебен адрес ***,офис № *, за
нарушение по чл.257,ал.2 от ЗГ, във вр. с чл.32,ал.3 от Наредба № 8/05.08.2011 г. за сечите
в горите, е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 1 000 лв.
/хиляда лева/, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно
обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Търговищки
административен съд на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава
дванадесета от АПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: