О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е № 252
Гр. П.,28.07.2020 г.
П.СКИ
АПЕЛАТИВЕН СЪД,в
закрито заседание на
двадесет и осми юли през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НАДЕЖДА ЖЕЛЯЗКОВА
ЧЛЕНОВЕ:СЛАВЕЙКА КОСТАДИНОВА
КРАСИМИРА ВАНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия
Кр. Ванчева възз. ч.т.дело №331 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производство
по чл. 274, ал.1 от ГПК във вр. с чл.729,ал.3 от ТЗ.
Образувано е
по две частни жалби-на „И.Т.“АД-гр.п.с ЕИК ***и на Н.-С.,против определение
№1117 от 04.06.2020 г.,постановено по т.д.№683/2012 г. по описа на Окръжен съд-П.,ТО,XI-ти състав,с което е одобрена без
промяна окончателна сметка за разпределение на наличните парични средства в
масата на несъстоятелността на „Ф.“ЕООД-в несъстоятелност-с.Ч.,община С., обл. П.,с
ЕИК ***,изготвена от синдика на дружеството К.П.И.и обявена в Търговския
регистър на 28.02.2020 г. под № ***.
В частната
жалба на „И.т.“АД-гр.п.с ЕИК ***,подадена чрез изпълнителния директор на
дружеството-Д.Т.,се поддържа становището,че обжалваното определение е
неправилно,като в тази връзка са развити конкретни съображения.Изложен е
аргумента,че при постановяване на определението първоинстанционният съд не е Н.равил
най-важното разграничение,а именно-в кой случай заложният кредитор има право да
се удовлетвори с привилегия.Частният жалбоподател счита,че заложният кредитор
може да се удовлетвори от насрещната престация,получена от залогодателя срещу
отчуждаване на заложеното имущество,но тъй като в настоящия казус няма
отчуждаване на заложено имущество,то поради това и заложният кредитор няма
право да се удовлетвори с привилегия.Не е налице според дружеството-частен
жалбоподател насрещна престация,получена от залогодателя срещу отчуждаването на
заложеното имущество.Допълва в тази насока своите съображения,като посочва,че в
настоящия случай върнатата в масата на несъстоятелността и разпределена с
окончателната сметка за разпределение парична сума в размер на 289 323,89
лв.,представлява платена от несъстоятелния длъжник „Ф.“ЕООД сума за първоначално
закупуване /за придобиване/ на лекарства,а не е получена сума срещу отчуждаване
на имущество на дружеството.И с оглед на това ,според частния
жалбоподател,същата сума няма характера на „насрещна престация-получена от
залогодателя срещу отчуждаването на заложеното имущество“ съгласно
разясненията,дадени в т.1 от Тълкувателно решение №1/10.07.2018 г. на ОСГТК на
ВКС.Предвид това,дружеството-частен жалбоподател счита,че разпределената сума
въобще /изначално/ няма качеството на привилегировано вземане,доколкото не
отговаря на изискването на закона-“да е получена от залогодателя срещу
отчуждаването на заложеното имущество“.
На база така
поддържаните в частната жалба на „И.т.“АД съображения е поискано обжалваното
определение да бъде отменено като неправилно,съответно да бъде отменена и
сметката за разпределение поради обстоятелството,че разпределената сума въобще
/изначално/ няма качеството на „привилегировано вземане“,а не поради извършване
на промяна на вземанията,обезпеченията и привилегиите,които действително
/според дружеството-частен жалбоподател/ се преценяват към момента на
приемането им и не могат да бъде обсъждани в настоящото производство.
В частната
жалба,подадена от Н./Н./,се поддържа,че се обжалва определение №1117 от
04.06.2020 г.,тъй като агенцията е възразила срещу окончателната сметка за
разпределение на сума в общ размер на 278 500 лв. в полза на кредитора „Х.“ЕАД,но
с определението същото възражение е оставено без уважение и вместо това сметката
е одобрена без промени.Агенцията излага аргумента,че сумата от 278 500
лв.,разпределена в полза на „Х.“ЕАД с окончателната сметка за разпределение,не
произтича от реализирани от синдика на „Ф.“ООД движими вещи и/или
вземания,които са предмет на учредения особен залог от 23.03.2010 г. върху
стоки в оборот,собственост на дружеството-длъжник,вписан в ЦРОЗ под №***и
особен залог върху вземания по договор №162577 от 01.06.2009 г.,сключен между „Ф.“ЕООД
и РЗОК,вписан под №***.С оглед на това счита,че сумите в общ размер на 278 500
лв.,предвидени за удовлетворяване на „Х.“ЕАД,е следвало да бъдат разпределени
между кредиторите с приети необезпечени вземания,съобразно поредноста им и по
правилата,определени в чл.722 от ТЗ.Позовава се още и на обстоятелството,че
вписването на особения залог от 23.03.2010 г. върху стоки в оборот,собственост
на „Ф.“ЕООД,както и на особения залог върху вземания по договора от 01.06.2009
г.,не е било подновено преди изтичане на
предвидения в чл.30,ал.2 от ЗОЗ петгодишен срок,считано от първоначалното
вписване на особените залози в ЦРОЗ.А липсата на надлежно подновяване на
вписването на договорите за особен залог води според агенцията до невъзможност
кредиторът да се ползва от обезпечението и да се удовлетвори преди другите
кредитори на залогодателя.В тази насока агенцията-частен жалбоподател се
позовава и на съдебна практика,посочена в частната жалба.Поддържа още и
аргумента,че определението на съда,с което се одобрява списъка на приети
вземания,не формира сила на пресъдено нещо,с оглед на което при изготвянето на
сметката за разпределение синдикът следва да съобрази всички новонастъпили след
стабилизирането на определението за одобряване на списъка на приетите вземания
обстоятелства,включително промените в реда,привилегиите и обезпеченията на
вземанията,по аргумент на нормата на чл.729,ал.1 от ТЗ,според която при
съставянето на сметка за разпределение синдикът следва да съобрази
реда,привилегията и обезпеченията на кредиторите в вземания по чл.722,ал.1 от ТЗ именно към момента на изготвяне на сметката за разпределение.В тази връзка
агенцията също се позовава на съдебна практика.
И въз основа
на изложените в частната жалба доводи,агенцията-частен жалбоподател моли да
бъде отменено определение №1117 от 04.06.2020 г.,постановено по т.д.№683/2012
г. по описа на ОС-П.,“с което е оставено без уважение възражението на Н.срещу
изготвената от синдика окончателна сметка за разпределение на налични
суми,постъпили в масата на несъстоятелността на „Ф.“ООД /н./,обявена в ТРРЮЛНЦ
под №***“,и да бъде постановено определение,с което се внесе промяна в
изготвената сметка,като сумата в общ размер на 278 500 лв. да бъде разпределена
в полза на кредитори с приети вземания,съобразно поредността им и по
правилата,определени в чл.722 от ТЗ,включително за удовлетворяване на приетите
вземания,предявени от Н..
На основание
чл.729,ал.2 от ТЗ частните жалби,подадени от Н. и „И.т.“АД срещу горното определение
за одобряване на окончателна сметка за разпределение,са обявени в Търговския
регистър по партидата на длъжника „Ф.“ООД съответно на 19.06.2020 г. и
25.06.2020 г.,с оглед на което посоченият длъжник и всичките му кредитори в
производството по несъстоятелност следва да се считат за уведомени за тези
частни жалби.По делото не е постъпило писмено становище по частни жалби от
длъжника или от негов кредитор /извън кредиторите,подали частните жалби/.
П.ският
апелативен съд провери допустимостта на частните жалби,законосъобразността на
обжалвания акт във връзка с оплакванията на частните жалбоподатели,прецени
обстоятелствата по делото и намери за установено следното:
И двете
части жалби са редовни и са подадени в срок от процесуално легитимирани лица по
смисъла на чл.729,ал.3 от ТЗ /от кредитори,подали възражения по чл.728 от ТЗ/.Освен това са насочени срещу съдебен акт,подлежащ на обжалване съгласно
чл.729,ал.3 във вр. с ал.1 от ТЗ.С оглед на това двете частни жалби са допустими и подлежат на разглеждане
по същество.
По
съществото на частните жалби:
И двете са насочени срещу
определение №1117 от 04.06.2020 г.,постановено по т.д.№683/2012 г. по описа на
Окръжен съд-П.,ТО,XI-ти
състав,с което е одобрена без промяна окончателна сметка за разпределение на
наличните парични средства в масата на несъстоятелността на „Ф.“ЕООД-в
несъстоятелност-с.Ч.,община С., обл. П.,с ЕИК ***, изготвена от синдика на
дружеството К.П.И.и обявена в Търговския регистър на датата 28.02.2020 г. под №
***.Видно от самата сметка,с нея е разпределена сума в общ размер на 291 673,80
лв.,като част от тази сума в размер на 278 500 лв. е разпределена на
дружеството „Х.“ЕАД-гр.В.с ЕИК ***като кредитор с поредност на удовлетворяване
по чл.722,ал.1,т.1 от ТЗ,чиито вземания,приети в производството по
несъстоятелност на „Ф.“ЕООД,са обезпечени с договор за залог върху стоки от
23.03.2010 г.,вписан в ЦРОЗ и договор за
залог върху вземания от 23.03.2010 г.,също вписан в ЦРОЗ.Друга част от 5000 лв.
от горната обща сума също е разпределена на кредитора „Х.“ЕАД-гр.В.като вземане
с поредност на удовлетворяване по чл.722,ал.1,т.3 от ТЗ,представляваща
предплатени разноски в производството по несъстоятелност,подлежащи на връщане
на основание чл.632а от ТЗ и във вр. с т.9 от ТР №1 от 2017 г. на ВКС /както е
отразено в последната колона от окончателната сметка за разпределение/.И на
трето място,останалата част от 8 173,80 лв. от общата сума е разпределена на
синдика К.П.И.с поредност за удовлетворяване по чл.722,ал.1,т.3 от ТЗ,като е
отразено в сметката,че тази част представлява предплатени от синдика деловодни
разноски съгласно решение №379 от 03.07.2019 г. по т.д.№294/2018 г. на ОС-П.,20-ти
състав,допълнено с определение №18622/30.08.2019 г. и изпълнителен лист от
01.10.2019 г.,подлежащи на връщане на
основание чл.632а от ТЗ във вр. с т.9 от ТР №1 от 2017 г. на ВКС.
Както
правилно е констатирано в обжалваното определение от 04.06.2020
г.,разпределената обща сума от 291 673,80 лв. включва постъпила от ЧСИ П.сума
от 289 323,89 лв. и малка част от неизразходвани предплатени разноски в
производството по несъстоятелност на „Ф.“ЕООД /н./.А посочената сума от 289
323,89 лв. е била преведена по сметката на последното дружество /и така е
постъпила в масата на несъстоятелността/ в резултат на това,че с влязло в сила
съдебно решение,постановено по т.д.№550/2014 г. по описа на ОС-П.,са обявени за
недействителни спрямо кредиторите на несъстоятелността на „Ф.“ЕООД /н./ на основание чл.646,ал.2,т.3 от ТЗ извършените от несъстоятелния търговец погасявания на изискуеми парични
задължения към „И.т.“АД за сумите по седем данъчни фактури в общ размер на 242
366,74 лв.,а с последващо осъдително съдебно решение,постановено по
т.д.№294/2018 г. по описа на ОС-П.,са били уважени и искове за попълване на
масата на несъстоятелността,предявени от синдика на основание чл.55,ал.1,предл.
трето от ЗЗД,като е осъден ответника „И.т.“АД да върне в масата на
несъстоятелността на „Ф.“ЕООД /н./ сумата от 242 366,74 лв.,получена от него на отпаднало основание /вследствие на
извършените от несъстоятелния търговец недействителни погасявания/,ведно със
законната ихва от 25.04.2018 г. до окончателното плащане.С определение от
30.08.2019 г. решението по т.д.№294/2018 г. е допълнено в частта за
разноските,като в полза на „Ф.“ЕООД /н./
са присъдени и Н.равени по делото разноски в размер на 8 173,80 лв.В обжалваното
определение вярно е констатирано и обстоятелството,че в полза на последното
дружество е издаден и изпълнителен лист по т.д.№294/2018 г. срещу „И.т.“АД и
въз основа на същия изпълнителен лист е образувано изп.д.№***по описа на ЧСИ К.П.,като
в хода на това дело присъдената сума е събрана от съдебния изпълнител и в полза
на взискателя „Ф.“ЕООД /н./ е преведена
общата сума от 289 323,80 лв.
Гореописаните
обстоятелства,отразени и установени в обжалваното определение,не се оспорват от
частните жалбоподатели „И.Т.“АД и Н.,но всеки от тях е подал по т.д.№683/2012
г. по описа на ОС-п.възражение по чл.728 от ТЗ срещу изготвената от синдика
окончателна сметка за разпределение,а след това всеки от тях е обжалвал и
определението за одобряване на тази сметка,по съответно развити във
възраженията и в частните жалби съображения.Основните спорни въпроси,които се
поставят на разглеждане и преценка в настоящото производство с оглед на
поддържаните в частните жалби оплаквания,са дали разпределената на кредитора „Х.“ЕАД-гр.В.сума
в размер на 278 500 лв. представлява сума,от която има правото да се
удовлетвори посоченото дружество като заложен кредитор,дали тази сума е набрана
вследствие на отчуждаването на заложено в полза на същия кредитор имущество на
длъжника „Ф.“ЕООД /н./ и дали самият
кредитор,в чиято полза е разпределена посочената сума с изготвената от синдика
окончателна сметка за разпределение,има качеството на обезпечен кредитор към
момента на съставянето на сметката.
По повод
изясняване на посоченото качество на „Х.“ЕАД следва да се посочи
обстоятелство,че дружеството е кредитор в производството по несъстоятелност на
„Ф.“ЕООД /н./ с вземания в общ размер на 2 382 481,66 лв.,които са включени в
списък на приети вземания,изготвен от синдика на 27.09.2013 г. и одобрен от
съда с определение №2320 от 09.12.2013 г.,като същите вземания са обезпечени /и
като такива са включени в списъка/ с два договора за особен залог-договор за
залог върху стоки от 23.03.2010 г.,вписан в ЦРОЗ на 24.03.2010 г. и договор за
особен залог върху вземания от 23.03.2010 г.,също вписан в ЦРОЗ на датата
24.03.2010 г.С първия договор,представен с молбата на „Х.“ЕАД за предявяване на
вземанията, залогодателят „Ф.“ЕООД /н./ е учредил в полза на посоченото
дружество първи по ред залог върху заложените активи,като тези активи според
договора са изменяваща се съвкупност от всички настоящи и бъдещи
стоки,притежавани от залогодателя към всеки определен момент,а „стоки“ според
дефиницията на договора са лекарства,хранителни добавки,медицински
изделия,козметични продукти и др. стоки,с които залогодателят търгува в момента
и в бъдеще и които към всеки отделен момент са собственост на залогодателя.А с
втория договор залогодателят „Ф.“ЕООД
/н./ е учредил в полза на „Х.“ЕАД първи по ред залог върху обезпечението,като
под „обезпечение“ според договора за залог са вземанията по договор №162
577/01.06.2009 г.,сключен между „Ф.“ЕООД и РЗОК.
Горните
обстоятелства не са оспорени в подадените части жалби и по-специално не е
спорно,че към момента на изготвянето и одобряването на списъка на приети
вземания,дружеството „Х.“ЕАД е имало качеството на обезпечен кредитор,ползващ
се с привилегията по чл.722,ал.1,т.1 от ТЗ. с оглед учредените в негова полза
особени залози върху стоки и вземания на „Ф.“ЕООД,вписани в ЦРОЗ на датата
24.03.2010 г.Спорният въпрос е дали кредиторът „Х.“ЕАД е запазил качеството си
на обезпечен кредитор по смисъла на чл.722,ал.1,т.1 от ТЗ към момента на
съставянето на окончателната сметка за разпределение.В тази връзка в частната
жалба на Н.-С. се поддържа довода,че към този момент „Х.“ЕАД вече не е
притежавало посоченото качество,тъй като е бил изтекъл визираният в закона
петгодишен срок за действие на вписването на особените залози и вписването им
не е подновено преди изтичането на същия срок.Действително,към момента на
съставянето на сметката за разпределение,предвиденият в разпоредбата на
чл.30,ал.2 от ЗОЗ петгодишен срок на действие на вписването е бил изтекъл,като
се има предвид,че той е започнал да тече от деня,в който е извършено
първоначалното вписване на обстоятелството по чл.26,ал.1 и ал.3,т.1 от ЗОЗ.По
т.д.№683/2012 г. по описа на ОС-п./делото за несъстоятелност на „Ф.“ЕООД/ няма
данни действието на вписването да е продължено по смисъла на чл.30,ал.2,изр.
второ от ЗОЗ,т.е. да е извършено подновяване на вписването преди изтичане на
визирания в тази разпоредба петгодишен срок.Няма данни и залозите да са вписани
наново по смисъла на чл.30,ал.3 от ЗОЗ,след като е изтекъл 5-годишният срок от
първоначалното им вписване в ЦРОЗ.Тези обстоятелства обаче не обосновават
извод,че към момента на съставянето на окончателната сметка за разпределение,одобрена
от съда по несъстоятелността с обжалваното определение,кредиторът „Х.“ЕАД е
загубил качеството си на „обезпечен кредитор“ по смисъла на чл.722,ал.1,т.1 от ТЗ.В тази насока настоящата инстанция споделя изразеното в определението,а и
съответстващо на трайната съдебна практика становище,че кредиторът се ползва от
особения залог,независимо от наличието или отсъствието на подновяване в рамките
на висящото производство по несъстоятелност и щом като вземането му е прието с
описаната привилегия,той се ползва от нея при разпределението,дори и да не е
подновено вписването на залога.Списъкът на приетите вземания на кредиторите
след неговото одобряване,включително в частта на привилегиите и обезпеченията,е
задължителен за всички участници в производството по
несъстоятелност,включително и за синдика и съда при изготвяне и одобряване на
сметка за разпределение и те не могат да внасят промени в него,като
единственото изключение е наличието на влязъл в сила съдебен акт по иск по
чл.694 от ТЗ,какъвто в случая няма.Затова изтичане на законния срок на
действието на вписания в ЦРОЗ особен залог,след като е бил одобрен даден списък
на приети вземания,както и липсата на подновяване на вписването преди изготвяне
и одобряване на дадена сметка за разпределение,не е основание да се променя
поредността на удовлетворяване на вземанията на кредиторите.От значение е,че
към момента на одобряването на списъка на приетите вземания е имало вписан
особен залог за обезпечаване на съответното вземане и то е включено в списъка с
тази привилегия.При липсата на предвидена правна възможност за промяна на
одобрения списък на приети вземания от синдика при изготвянето на сметката за
разпределение и от съда при нейното одобряване,не се налага да се извършва
подновяване на вписването на залога от кредитора,чието вземане е прието ведно с
обезпечението и привилегията за удовлетворяване,както е в конкретния случай
относно приетите вземания на кредитора „Х.“ЕАД.Допълнителен аргумент в подкрепа
на горното становище е и разпоредбата на чл.618 от ТЗ,според която кредиторът
запазва в производството по несъстоятелност правата по даденото обезпечение /в
случая правата по учредените в полза на „Х.“ЕАД особени залози на стоки и
вземания на заложния кредитор „Ф.“ЕООД/.
Предвид
горните съображения въззивният съд счита за неоснователен основният довод,на
който е базирана частната жалба на Н.-С.,а именно-че с оглед липсата на
подновяване вписването на договорите за особен залог и изтичане на законния
срок на действие на първоначалното вписване,кредиторът „Х.“ЕАД“ е бил загубил
качеството си на обезпечен кредитор преди изготвянето на окончателната сметка
за разпределение.
На следващо
място,настоящият съд намира за неоснователен и поддържания в частната жалба на
„И.т.“АД основен довод,че постъпилата в масата на несъстоятелността и
разпределена от синдика сума с окончателната сметка за разпределение няма
изначално качеството на привилегировано вземане,доколкото не отговаря не
изискванията на закона-“да е получена от залогодателя срещу отчуждаването на
заложеното имущество“.Всъщност е вярно твърдението на частния жалбоподател „И.Т.“АД,че
сумата,постъпила в масата на несъстоятелността вследствие на горепосочените
съдебни решения,а след това разпределена в полза на кредитора „Х.“АД,не е
получена срещу отчуждаване на заложеното имущество на длъжника „Ф.“ЕООД.Както
се описа по-горе,това е сума,върната в масата на несъстоятелността вследствие
уважен от съда осъдителен иск по чл.55,ал.1,предл. трето от ЗЗД,а преди това платена
от несъстоятелния длъжник на дружеството „И.т.“АД като цена на продадени стоки
/лекарства/ по седем броя фактури,издадени през 2011 г. и 2012 г.,които
плащания за признати за недействителни спрямо кредиторите на несъстоятелността
с влязло в сила съдебно решение вследствие на уважен иск по чл.646,ал.2,т.3 от ТЗ.Предвид тези обстоятелства е очевидно,че върната в масата на
несъстоятелността не е получена срещу отчуждаване на имуществото,заложено от „Ф.“ЕООД
/н./ в полза на „Х.“АД съгласно сключения помежду им договор за особен залог на
стоки от 23.03.2010 г.При тези данни обаче не се налага автоматично
извода,поддържан от жалбоподателя „И.т.“АД,че щом като разпределената сума не е
получена като насрещна престация срещу отчуждаване на заложеното имущество,то
тя няма качеството на привилегировано вземане.В чл.10,ал.1 от ЗОЗ са описани
хипотезите,при които заложният кредитор има право да се удовлетвори по
предпочитание /преди останалите кредитори на длъжника/ и предвиденото в т.2 на
ал.1-ва удовлетворяване от това,което залогодателя е получил „срещу отчуждаване
на заложеното имущество“ е само една от уредените в специалния закон хипотези
на предпочтително удовлетворяване.В случая обаче не на тази хипотеза се е
позовал първоинстанционния съд в обжалваното определение при извършване на
преценката си дали привилегията на „Х.“ЕАД,произтичаща от вписаните в ЦРОЗ
договори за особени залози,се простира върху подлежащата на разпределение
сума,постъпила в масата на несъстоятелността.В тази насока първоинстанционният
съд е приел,че е приложима и реализирана предвидената в чл.10,ал.1,т.3 от ЗОЗ
хипотеза на предпочтително удовлетворяване и настоящата инстанция изцяло
споделя тази преценка на първоинстанционния съд.Противно на жалбоподателя „И.т.“АД,съдът
намира,че веднага със закупуването им,длъжникът-залогодател е станал собственик
на закупените от него лекарствени продукти и те са станали част от заложеното
имущество,след като към момента на закупуването им е действал особения залог
върху стоки,вписан в ЦРОЗ и неговото действие се разпростира не само върху
стоките,собственост на залогодателя към момента на вписването на залога,но и
върху бъдещите придобити от него стоки.Така придобитите от залогодателя
стоки-лекарствени продукти,не са открити в масата на несъстоятелността към
момента на съставянето на сметката за разпределение и както правилно е приел
първоинстанционния съд,цената за тях не може да се отдели от имуществото на „Ф.“ЕООД.В
такъв случай разпоредбата на чл.10,ал.1,т.3 от ЗОЗ предвижда възможност
заложният кредитор да се удовлетвори по предпочитание от равностойността на
заложеното имущество и в тази насока основателно е прието в обжалваното
определение,че цената,за която несъстоятелният е закупил лекарствените продукти
от „И.т.“АД представлява пазарната равностойност на същите продукти и тази
равностойност е върната в патримониума на залогодателя след успешно проведените
два иска,насочени към попълване на масата на несъстоятелността.И понеже на основание
чл.10,ал.1,т.3 от ЗОЗ заложният кредитор „Х.“ЕАД има правото да се удовлетвори
по предпочитание от равностойността на заложеното имущество,то правилно с
окончателната сметка за разпределение в негова полза е разпределена сумата от
278 500 лв.,съответно правилно е прието от първоинстанционния съд,че заложното
право на „Х.“ЕАД и привилегията на удовлетворяване по чл.722,ал.1,т.1 от ТЗ,залегнала в одобрения списък на кредиторите,следва да бъдат зачетени при
конкретното разпределение.
Като краен резултат,по
изложените по-горе съображения,настоящият съд намира за неоснователни
процесните частни жалби,насочени срещу определението на ОС-П.,с което е
одобрена окончателната сметка за разпределение относно разпределената в полза
на „Х.“ЕАД сума в размер на 278 500 лв.Фактически частната жалба на Н.-С. касае
разпределението само на тази сума,не и на останалите разпределени с
окончателната сметка суми.В частната жалба на „И.т.“АД също не са изложени
конкретни оплаквания и съображения срещу частта на обжалваното определение,с
която е одобрена окончателната сметка относно разпределените суми от 5000 лв. и
8 173,80 лв.,но доколкото с тази частна жалба е поискано атакуваното
определение да се отмени изцяло,то настоящия съд следва да извърши преценка за
правилността на определението относно одобряване сметката за разпределение и за
тези две суми.
По
т.д.№683/2012 г. по описа на ОС-п.е налице доказателство-платежно нареждане от
23.06.2015 г.,за предплащането на сумата от 5000 лв. от кредитора „Х.“ЕАД във
връзка с възобновяване на производството по несъстоятелност,което е било спряно
с постановеното по делото решение №266 от 18.06.2014 г. на основание
чл.632,ал.5 във вр. с ал.1 от ТЗ.При тези данни правилно е прието в обжалваното
определение,че разпределената в полза на „Х.“ЕАД сума от 5000 лв. представлява
реално Н.равени от него разноски в производството по несъстоятелност на „Ф.“ЕООД
и тези разноски следва да му бъдат възстановени на основание чл.632а от ТЗ.Затова и посочената сума правилно е разпределена на същия кредитор с
окончателната сметка за разпределение,съответно на което сметката правилно е
одобрена от първоинстанционния съд досежно разпределението на тази сума.
И на
следващо място,по горното дело са налице доказателства за сторени от самия
синдик К.И.разноски в общ размер на 8173,80 лв. от името на представляваното от
него дружество „Ф.“ЕООД по повод проведеното производство по т.д.№294/2018 г.
по описа на ОС-П..С оглед на това и на основание чл.632а от ТЗ правилно с
горната сметка посочената сума е разпределена на синдика,а съдът правилно е
одобрил същата сметка и в тази й част с атакуваното пред настоящата инстанция
определение.
Като краен
резултат,имайки предвид всички изложени по-горе съображения,въззивният съд
намира,че и двете разгледани частни жалби,въз основа на които е образувано
производството по настоящото дело,са изцяло неоснователни и като такива не
подлежат на уважаване,а обжалваното с тях определение на ОС-п.е правилно и
законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от
гореизложеното П.ският апелативен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло
определение №1117 от 04.06.2020 г.,постановено по т.д.№683/2012 г. по описа на
Окръжен съд-П.,ТО,XI-ти
състав,с което е одобрена без промяна окончателна сметка за разпределение на
наличните парични средства в масата на несъстоятелността на „Ф.“ЕООД-в
несъстоятелност-с.Ч.,община С., обл. П.,с ЕИК ***, изготвена от синдика на
дружеството К.П.И.и обявена в Търговския регистър на 28.02.2020 г. под № ***.
Определението
да се впише в книгата по чл.634в от ТЗ.
Определението
е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.