Р Е Ш Е Н И Е
№ 452 / 02.11.2021 г., гр. Монтана
В името на народа
Административен съд - Монтана, ІV-ти състав, в
открито заседание на двадесети
октомври две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Административен
съдия: Мария Ницова
при
секретаря Лазарова
като разгледа докладваното от съдия Ницова адм. дело № 283 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава
ХIX от Данъчно – осигурителен процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано е по жалба на „Игнатови 09“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя В.Б.И., срещу ревизионен акт /РА/ № Р-04000420004894-091-001/22.02.2021 г., издаден от В.Т.Димитрова на длъжност началник сектор „Ревизии“ ТД на НАП В.Търново - възложил ревизията и Пл.Ив.Асенова - главен инспектор по приходите ТД на НАП В.Търново – ръководител на ревизията, с който по ЗДДС за данъчни периоди – м.02.2014 г., м.10.2018 г. и м.11.2018 г. е отказано правото на приспадане на данъчен кредит общо за трите посочени периода в размер на 7 430.35 лева и лихви за просрочие общо в размер на 2 310.32 лева. РА е потвърден с решение № 45/14.05.2021 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ В.Търново при Централно управление на Националната агенция за приходите/ ОДОП В.Търново при ЦУ на НАП/. С жалбата се оспорва РА, потвърден с решението на директора на ОДОП В.Търново, като незаконосъобразен и необоснован. В съдебно заседание, чрез пълномощника адв.Ц. поддържа жалбата и моли същата да бъде уважена по изложените в нея съображения.
Ответникът – директор ОДОП В.Търново при ЦУ на НАП, чрез пълномощника юрк.Кр.М. оспорва жалбата като неоснователна. В писмено становище излага подробни доводи в подкрепа на оспорения РА, претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
След решение № 138/06.08.2020 г. на директора на ОДОП В.Търново при ЦУ на НАП, с което е отменен РА № Р-040001219007213-091-001/27.05.2020 г., със заповед № Р-04000420004894-020-001/12.08.2020 г., изменена със заповед № Р-04000420004894-020-002/13.11.2020 г., издадени от В.Т.Димитрова, на длъжност началник сектор „Ревизии“ в ТД на НАП В.Търново, е възложено извършването на ревизия на „Игнатови 09“ ЕООД, за определяне на задълженията на търговеца по Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ за отделните данъчни периоди от 01.02-28.02.2014 г., 01.10 - 30.11.2018г. Резултатите от ревизията са отразени - съставен ревизионен доклад /РД/ № Р-04000420004894-092-001/28.01.2021 г., връчен на ел.адрес на 29.01.2021 г. От страна на ревизираното лице е подадена жалба вх.№ ИТ-00-185/10.02.2021 г., с приложен протокол на ОП Монтана № 2769/2019 г. В жалбата от управителя И. се твърди, че дружеството няма вина за това, че „ фирма “Дехос-Христо Сепаревски“ ЕООД не е открита, а що се отнася до фактурите на“АСА63 Груп“ ЕООД, фактурите са нереални, съставени и представени без негово знание и съгласие от бившия счетоводител на фирмата, за което е сезирал съответните органи. Ревизията приключва с ревизионен акт РА № Р-04000420004894-091-001/22.02.2021 г., издаден от В.Т.Димитрова на длъжност началник сектор „Ревизии“ ТД на НАП В.Търново - възложил ревизията и Пл.Ив.Асенова - главен инспектор по приходите ТД на НАП В.Търново – ръководител на ревизията, с който по ЗДДС за данъчни периоди – м.02.2014 г. – 1360 лева , м.10.2018 г. – 781.76 лева и м.11.2018 г. – 5261.59 лева, е отказано правото на приспадане на данъчен кредит/ДК/ общо за трите посочени периода в размер на 7 430.35 лева и лихви за просрочие общо в размер на 2 310.32 лева, по фактури, издадени от ЕТ“Дехос-Христо Сапаравски“ и „АСА 63 груп“ ЕООД, за посочените периоди. В хода на ревизията за изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за определяне на данъчните задължения на ревизираното лице са извършени насрещни проверки на трети лица, негови доставчици. Извършени са насрещни проверки на двете посочени фирми – протоколи № П- 22002320149078-141-001/05.11.2020 г. и № П-04001220148316-141-001/30.10.2020 г.. Данъчният кредит за ревизирания период е формиран от доставки на материали- сплав и гориво. При ревизията се установи,че задълженото лице чрез включване в дневника си за покупки и в справката декларация за посочените данъчни периоди е упражнило право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 7403,35 лв.за получени доставки по следните фактури:
|
|
|
Период |
№ на документ |
Дата на
издаване |
Идент.№ на контрагента |
Име на Контрагент |
Предмет на доставка |
0331 ДО с ДК |
0341 ДДС с ПДК |
|
201402 |
1111 |
21.2.2014 |
BG1220421 91 |
ДЕХОС
ХРИСТО САПАРЕВС КИ ЕТ |
МАТЕРИАЛ И |
6800 |
1360 |
|
201810 |
8 |
31.10.2018 |
BG2052336 33 |
АСА
63 ГРУП ЕООД |
МАТЕРИАЛ И |
3908,8 |
781,76 |
|
201811 |
10 |
30.11.2018 |
BG2052336 33 |
АСА
63 ГРУП ЕООД |
сплав |
7062,3 |
1412,46 |
|
201811 |
9 |
30.11.2018 |
BG2052336 33 |
АСА
63 ГРУП ЕООД |
сплав |
4708.4 |
941,68 |
|
201811 |
12 |
30.11.2018 |
BG2052336 33 |
АСА
63 ГРУП ЕООД |
сплав |
6662,25 |
1332,45 |
|
201811 |
13 |
30.11.2018 |
BG2052336 33 |
АСА
63 ГРУП ЕООД |
сплав |
7875 |
1575 |
|
|
|
|
|
|
|
37016,75 |
7403,35 |
|
|
След анализ на всички събрани в производството писмени доказателства, контролните органи са обосновали извод, че не е установена реалност на доставките по тези изрично посочени фактури от „АСА 63ГРУП“ ЕООД. При проверката не е установена връзка с едноличен търговец Христо Костантинов Сапаревски с фирма“Дехос Христо Сапаравски“, дерегистриран по ЗДДС от 28.08.2014 г., от същия не са представени никакви документи, но от направените служебно справки е установено, че търговецът не е подавал ГДД за 2014 г.
Въз основа на всички събрани в хода на ревизионното производство/повторно/ доказателства, не са представени такива удостоверяващи реалността на покупки на материали с получател“Игнатови 09“ ЕООД, по които да е ползван ДК от тези два контрагента. Подробно описани в ревизионния доклад фактически обстоятелства относно твърдяните възражения надлежно са проверени от допуснатата по искане на търговеца съдебно-счетоводна експертиза, която е приета без възражения. Безспорно, макар да не са установени контакти с въпросните конграгенти, но от документите представени от оспорващия търговец, заключението на експертизата е “.. че към процесните фактури не са приложени придружаващи документи - оферти, товарителници или пътни листа за транспортирането на материалите или други документи от които да е видно кои лица са осъществили сделките, мястото или обекта на извършване, кога е извършена сделката/дата, час/, периода на извършването/начална и крайна дата/. Поради което не са спазени счетоводните принципи за документална обоснованост, предимство на съдържанието пред формата и предпазливост – оценяване и отчитане на предполагаемите рискове..не са спазени всички принципи на счетоводната отчетност, залегнали в чл.4 от Закона за счетоводството….“
При така представените доказателства, се обосновава извод, че цитираните фактури от „АСА 63 ГРУП“ ЕООД и ЕТ “Дехос-Христо Сапаревски“, не отразяват действително извършени стопански операции, без оглед на тяхното счетоводно отразяване. Издадените първични документи сами по себе си не означават наличие на извършени доставки по смисъла на ЗДДС. Липсва данъчно събитие по чл.25, ал.1 и ал.2 от ЗДДС, поради това данъкът не е изискуем и не е възникнало задължение за неговото начисляване. Поради което на основание чл.70, ал.5 от ЗДДС не възниква право на приспадане на ДК по посочените фактури. Не са документирани реално извършени доставки, не е осъществен изцяло съставът на чл. 68, ал. 1, и чл. 69, ал. 1 от ЗДДС, т.е. данъкът е начислен неправомерно от доставчиците на задълженото лице, на основание чл.70, ал.5 от ЗДДС и затова за ревизираното лице „Игнатови 09“ ЕООД не възниква право на приспадане на ДК по посочените фактури, издадени от тези два контрагента „АСА 63 ГРУП“ ЕООД и ЕТ “Дехос-Христо Сапаревски“.
Основното възражение направено в жалбата до ТД на НАП В.Търново и пред съда е, че видно от Постановление № 482/31.03.2020 г. в ОП е приета по компетентност пр. преписка № 2769/2019 г. на РП Монтана. Впоследствие е издадено и удостоверение № 482/26.03.2021 г., удостоверяващо, че в ОСО при ОП Монтана тече досъдебно производство №33/2020 г., пр.преписка № 482/2020 г. по описа на ОП Монтана,за престъпление по чл.255, ал.1, т.2 във вр.с чл.26, ал.1 от НК. Въпреки предоставената от съда възможност да бъдат ангажирани доказателства в своя полза, които евентуално са събрани в досъдебното производство, от страна на дружеството не са ангажирани такива.
По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, чиито заключения не са оспорени от страните и приети от съда като обективни.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Жалбата изхожда от надлежна страна – адресат на оспореното решение, подадена е пред компетентния съд и в предвидения за това срок, поради което е процесуално допустима.
Жалбата е в съответствие с изискванията за форма и реквизити, подадена е след проведено оспорване по административен ред, което е абсолютна предпоставка за развитие на съдебното производство. Поради изложените съображения съдът приема жалбата за процесуално допустима. Спорът е местно подсъден на Административен съд Монтана, съгласно чл. 156, ал. 1 ДОПК.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
В съдебното производство, съгласно нормата на чл. 160, ал. 2 от ДОПК, съдът преценява законосъобразността и обосноваността на ревизионния акт, като проверява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби по издаването му. Съдът приема, а и не се спори, че обжалвания ревизионен акт е издаден от компетентен орган по приходите, по смисъла на чл. 118, ал. 2 и чл. 119, ал. 2 от ДОПК. Спазена е формата по чл. 120, ал. 1 от ДОПК. От приложените по административната преписка доказателства се установяват обстоятелствата по спазване процедурата по образуване и развитие на производството пред административния орган. При постановяването на оспорения РА не се констатират допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до нарушаване правото на защита на оспорващото дружество.
Ревизията е възложена от компетентен орган съгласно заповед издадена от директора на ТД на НАП В.Търново. РА е издаден в предвидената от закона писмена форма. Спазен е и срокът за издаване, както на РА, така и на РД. Задълженото лице е надлежно уведомено за започване на производството и неговото приключване. Съдът не установи да са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, които да доведат до незаконосъобразност на оспорения административен акт и съответно неговата отмяна. Страните не спорят, че заповедта за възлагане на ревизия, както и заповедта за нейното изменение са връчени на представляващ ревизираното дружество по електронен път, а срокът на ревизията е спазен.
Материалната и териториална компетентност на издалия РА орган се установи от неоспорената от страните заповед на териториалния директор на ТД на НАП, издадена на основание чл. 11, ал. 1, т. 1 от ЗНАП, във връзка с чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК. Същата вменява правомощия по издаване на заповеди за възлагане на ревизии на началник сектор „Ревизии“ ТД на НАП В.Търново, която е подписала и цитираните заповеди за възлагане на ревизия.
За резултатите от данъчната ревизия е съставен РД при спазване на установения в закона срок, до 14 дни от датата на приключване на ревизията, който надлежно и в срок е връчен на представляващ дружеството – жалбоподател.
Въз основа на установените с доклада данни, ревизията е приключила с издаване на оспорения РА от органа по приходите. РА е връчен на електронния адрес на жалбоподателя. По изложените съображения съдът приема, че не е допуснато съществено процесуално нарушение, ограничаващо правото на защита на данъчнозадълженото лице.
Ревизионният акт е издаден в писмена форма и съдържа предвидените в чл. 120, ал. 1 от ДОПК задължителни реквизити – името и длъжността на органа, който го издава, номер и дата, данни за ревизираното лице, обхвата на ревизията, извършените действия в ревизионното производство, мотиви за издаването му, разпоредителна част, в която са определени задълженията на ревизираното лице, пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва, подпис на органа по приходите, който го е издал. Към оспорения ревизионен акт е приложен и РД, като неразделна негова част. При издаване на ревизионния акт, органът по приходите е спазил процесуалноправните разпоредби на ДОПК и ревизионното производство е приключило в зададения срок. Предметът на оспорване в съдебното производство е сведен до това, дали реално са извършени доставките по издадени фактури, респ. има ли право оспорващото дружество да приспадне данъчния кредит по тях.
По възраженията относими към материалната законосъобразност на РА, съдът приема следното:
По отношение на първото възражение за изтекла погасителна давност на задълженията за ДДС за периода от месец 02.2014 г., настоящата инстанция счита същите за неоснователни, като съображенията за това са следните: Съгласно чл. 171, ал. 1 от ДОПК, публичните вземания се погасяват с изтичането на 5- годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. Съгласно чл. 172, ал. 1, т.1, т.4 и т.5 от ДОПК, давността спира, когато е започнало производство по установяване на публичното вземане - до издаването на акта, но за не повече от една година; когато актът, с който е определено задължението се обжалва; и с налагането на обезпечителни мерки. С оглед така цитираната правна разпоредба следва да се имат предвид нормите на съответния данъчен закон, уреждащи срока за внасяне на съответния данък. Като се има предвид, че съгласно чл. 89 от ЗДДС, срокът за внасяне на данъка съвпада със срока за подаване на справка-декларация за същия данъчен период, както и предвид чл. 125, ал. 5 от ЗДДС, съгласно който декларация се подава в срок до 14-то число включително на месеца, следващ данъчния период за който се отнася. В настоящия случай срокът за подаване на декларация за данъчен период от м. 02.2014 г. е 14.03.2014 г., следователно петгодишният давностен срок за данъка върху добавената стойност за този период започва да тече на 01.01.2015 г. и изтича на 01.01.2020 г. ако не е спиран или прекъсван.
В случая безспорно преди това е извършена ревизия, приключила с РА № Р-04001219007213-091-001/27.05.2020 г., който е отменен и върнат за възлагане на нова ревизия с решение № 138/06.08.2020 г. на директора на дирекция ОДОП В. Търново. С решението по чл. 155, ал. 4 от ДОПК не се поставя начало на ново ревизионно производство, а се възстановява висящо производството по издаване на отменения РА. Законът фиксира и момента, от който производството се възстановява, а именно, от момента на незаконосъобразното действие - чл. 155, ал. 6 от ДОПК. В случая следва да се има предвид, че първото ревизионно производство за установяването на задълженията на „Игнатови 09“ ЕООД, в т.ч. по ЗДДС за данъчен период от 01.02.2014 г. до 28.02.2014 г. е било образувано със заповед за възлагане на ревизия № Р-04001219007213-020- 001/11.11.2019 г., което е започнало редовно с връчване на тази заповед на 19.11.2019 г.. Предвид това давността за данъчните задължения по ЗДДС за данъчните периоди м. 02/2014 г. е била спряна на основание 171, ал.1, т. 1 от ДОПК и не е изтекла до издаване на отменения РА № Р-04001219007213-091 - 001 /27.05.2020 г. На същото основание давността е била спряна с връчването на заповед за възлагане на ревизия № Р-04000420004894-020-001/12.08.2020 г. на 14.08.2020 г., с което е започнало повторното ревизионно производство, до издаването сега на обжалвания РА № Р-04000420004894-091-001/22.02.2021 г. Съгласно чл. 172, ал. 1, т. 4 от ДОПК, давността спира и когато актът, с който е определено задължението, се обжалва. В случая, на това основание, давността е спряна от 02.06.2020 г., когато е подадена жалба вх. № ИТ-00-482/02.06.2020 г. срещу РА № Р - 04001219007213-091-001/27.05.2020 г., до издаване на решение № 138/06.08.2020 г. на директора на дирекция ОДОП В. Търново. Налице е спиране на давността и с подаването на жалбата срещу РА № Р-04000420004894-091-001/22.02.2021 г., с вх. № ИТ-00- 286/08.03.2021 г. С издаването на РА от повторната ревизия давностният срок е прекъснат и започва да тече нова 5 -годишна давност, съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 2 и ал. 3 от ДОПК. Предвид изложеното към датата на издаване на оспорения РА не е налице изтекла погасителна давност за задълженията за ДДС за данъчен период месец 02/2014 г.., т.е това възражение е неоснователно.
Второто възражение, че ревизиращите органи не са изследвали правилно въпросните доставки и е възможно да са налице и неистински документи, при съставяне на които да е извършено престъпление от трето неучастващо в ревизията лице, неправилно е прието, че търговецът не е приложел грижа на добър търговец. Неправилно не е допуснато спиране на ревизията до приключване на досъдебното производство пред ОП Монтана.
По материалната законосъобразност на РА, настоящата инстанция намира, че задълженията по РА са формирани в резултат на непризнато право на приспадане на ДК общо в размер на 7 403.35 лева по фактури издадени от едноличен търговец“Дехос- Христо Сапаревски“/не ЕООД, както твърди управителят И./ в размер на 1360 лева за м.2.2014 г. и „АСА 63 Груп“ ЕООД в размер на 781.76 лева за м.10.2018 и в размер на 5261.59 лева за м.11.2018 г./ за които фактури самият управител И. твърди, че не са реални/. Като основание за това е, че нито доставчикът, нито дружеството-жалбоподател са представили доказателства удостоверяващи реалност на доставките - плащане по фактурите; предходни доставчици; наличие на материални активи и персонал, документи, свързани с доставките като договори, анекси, приемо-предавателни протоколи и други, свързани с изпълнение на доставките - в това число за лицата, извършили фактически действия по приемане и предаване на стоките, за транспорта, на основание чл. 68, ал. 1, т. 1, чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, във връзка с чл. 6/ чл. 9 от ЗДДС, и конкретно по описаните фактури в РА от доставчиците ЕТ“Дехос- Христо Сапаревски“ и „АСА 63 Груп“ЕООД за посочените периода м.02.2014 г. и м.10. и м.11 2018 г. Нито в административното, нито в съдебното производство жалбоподателят не е ангажирал доказателства за законосъобразно упражняване на правото на данъчен кредит по спорните фактури, направено е искане за спиране на производството на основание, че се има досъдебно производство, като съдът предостави възможност на жалбоподателя да ангажира необходимите писмени доказателства и доказателствени средства, в това число и за събраните в досъдебното производство за факти и обстоятелства, относими към предмета на доказване по настоящото дело и твърденията в жалбата, но такива не са представени. Съдът намира, че събраните в хода на ревизионното производство доказателства, като органите по приходите са положили усилия да бъдат събрани всички относими доказателства към признаване на правото на ДК по спорните фактури с посочените доставчици, обосновават издадения РА. Извършени са насрещни проверки, в хода на които е установено за ЕТ“Дехос- Христо Сапаревски“, ЕИК ********* е с ДДС регистрация от дата 01.04.1994 г. Дерегистрирано по ЗДДС от дата 28.08.2014 г. год. - задължителна при установени обстоятелства по чл. 176, т. 3 от ЗДДС. Електронен адрес за кореспонденция, по смисъла на чл.101, ал.5 от ЗДДС: **********@*****.***. Във връзка с извършването на насрещна проверка е изготвено ИПДПОЗЛ № П-22002320149078- 040- 001/10.09.2020 г., изпратено за връчване на настоящият, който е и постоянен адрес на лицето, чрез писмо с известие за доставяне. Известието за доставяне от изпратеното писмо до момента на проверката не се върнало в ИРМ Самоков. ИПДПОЗЛ № П-22002320149078- 040-001/10.09.2020 г.е изпратено на декларираните електронни адреси за кореспонденция. Не е получено съобщение от задълженото лице или системен администратор за получено електронно съобщение. Извършени са две посещения на адреса за кореспонденция на дружеството, при които не е открито лицето за връчване на данъчни известия и съобщения. Съставени са 2 протокола за посещения (обр. Кд.-73) сер, АА № 1422249/17.09.2020 г. и № 1422255/28.09.2020 г. На 13.10.2020 г., на основание чл.29, ал.8 от ДОПК е изпратено електронно съобщение до „ВЛТ- ТРАНС 69“ ЕООД, ЕИК *********, в качеството му на работодател на Христо Сапаревски, с искане за осъществяване на контакт с физическото лице. ИПДПОЗЛ № П-22002320149078- 040-001/10.09.2020г. е връчено на лицето Христо Константинов Сапаревски на 20.10.2020 г. Определен е 14 дневен срок за представяне на документи и писмени обяснения. От страна на Христо Сапаревски не са представени изисканите документи и обяснения. При проверка в информационния масив на НАП е установено, че за въпросния период 01.02.2014 г. - 28.02.2014 г. ЕТ „Дехос – Христо Сапаревски“ с ЕИК ********* не е включило в Дневниците си за продажби фактура издадена на „Игнатови 09" ЕООД с ЕИК *********. Последно подадена СД от страна на ЕТ „Дехос- Христо Сапаревски“ е за период - м. 03/2014 г., за финансовата 2014 г. няма подадена ГДД.
За другия контрагент „АСА 63 Груп“ ЕООД - вписано в търговския регистър на 01.08.2018 г., седалище и адрес на управление:***. Деклариран пред НАП, НСИ КИД 2008 код: 4531 - Търговия на едро с части и принадлежности за автомобили; НКИД 2003 код: 5030 - Търговия с части и принадлежности за автомобили. Едноличен собственик и управител на дружеството Асен Спасов Асенов, ЕГН ******….. Дружеството е регистрирано по реда на ЗДДС, считано от 27.08.2018 г. и дерегистрирано на основание чл. 176 от ЗДДС на 11.03.2019 г. При извършена справка за актуалното състояние на всички трудови договори е установено, че за проверявания период м.10 и м. 11.2018 г. няма назначени работници по трудови правоотношения. За целия период има регистрирани 2 бр. трудови договори на 07.05.2019 г. Към момента на насрещната проверка дружеството няма регистрирани трудови договори. При извършена проверка в ИМ на НАП - регистър недвижими имоти и справка КАТ се установи, че дружеството не притежават движими и недвижими вещи и имоти. В хода на извършвана ревизия на това дружеството е връчено искане за представяне на документи и писмени обяснения: № Р-04000517005003-040-001 / 01.08.2017 г. по реда на чл. 32, ал. 6 от ДОПК на 26.09.2017 г., за представяне на всички необходими документи - първични счетоводни документи и всички съпътстващите документи свързани с доставките на стоки, счетоводни регистри. Задълженото лице не представило исканите документи и не осигурило достъп до документите и счетоводните регистри. Подробно са анализирани всички събрани в хода на проверката писмени доказателства относно посочените 5 броя фактури за доставка на алуминиева сплав на блок за м.10 и м.11 2018 г. В хода на тази насрещна проверка на „АСА 63 Груп“ ЕООД не са представени никакви документи .доказващи местонахождението на стоките преди тяхната продажба, обект, в който същите са съхранявани, как и по какъв начин е осъществено транспортирането на стоките - няма представени пътни листа, товарителници и други транспортни документи, доказващи това обстоятелство, справка за извършените курсове, дата на извършен превоз, марка, рег. № и собственост на МПС, трите имена, ЕГН на водача, пропътуван маршрут, лиценз за транспорт на стоките, нито от кого са предадени или получени и др. Като доказателствено средство за прехвърляне на собствеността са представени единствено приемо-предавателни протоколи, в които не е посочило точното място на предаване/прехвърляне на собствеността върху стоките и по тези документи сами по себе си не може да се установи достоверни ли са данните, вписани в тях и да бъдат приети като годни доказателствени средства. Не са представени никакви транспортни документи относно транспортирането на стоките, нито са приложени пътни листа, от които да е видно, че са извършени превози на датите на издаване на тези фактури.
Тук следва да се посочи, че в жалбата пред НАП и пред съда от управителя И., изрично се твърди, че фактурите с „АСА 63 Груп“ ЕООД не са реални, че са съставени без негово знание и съгласие, но в хода на ревизионното производство е установено, че същите фигурират в счетоводните записвания на „Игнатови 09“ ЕООД, т.е. претендира се данъчен кредит. В хода на производството от страна на жалбоподателя не са ангажирани доказателства, че по тези фактури са получени доставки. От друга страна, издадените фактури, надлежно заверени копия, са годни доказателствени средства в производството по ДОПК за установяване на задължения за данъци. Това следва не само от разпоредбата на чл.42, ал.3 ДОПК, но и от правото на ЕС. Според Съда на ЕС, тъй като правото на Съюза не предвижда правила относно реда и условията за събиране на доказателства в областта на измамите с ДДС, тези обективни данни трябва да бъдат установени от данъчната администрация в съответствие с правилата за доказване, предвидени в националното право. Тези правила обаче не трябва да накърняват ефективността на правото на Съюза и да зачитат правата, гарантирани от това право, и по-специално от Хартата ( в този смисъл решение от 17 декември 2015 г., WebMindLicenses, С-419/14, EU: С: 2015: 832, т. 65—67). При тези условия в т. 68 от решението по същото дело, Съдът приема, че правото на Съюза допуска възможността в административно производство данъчната администрация да използва доказателства, събрани в рамките на паралелно все още неприключило наказателно производство по отношение на данъчнозадълженото лице, за да докаже злоупотреба в областта на ДДС.
Доколкото дружеството черпи право на приспадане на данъчен кредит от спорните фактури, претендирайки го по съдебен ред след отказ за признаването му с ревизионния акт, поради което на основание чл. 154, ал. 1 от ГПК и чл. 170, ал. 2 от АПК във вр. § 2 от ДР на ДОПК негова е тежестта да докаже всички факти, на които основава искането си за признаване на това право, за да установи, че са изпълнени условията за възникването и упражняването му. Твърдяното неизпълнение от ревизиращите органи по доказателствата не освобождава дружеството-жалбоподател от тежестта да докаже наличието на всички предпоставки за съществуването на твърдяното от него право. Същият не може да се позове на проявена от ответника пасивност при попълване на делото с доказателства и по този начин да цели освобождаване от собственото си задължение за провеждане на пълно доказване на обстоятелствата, съставляващи основание на претенцията му за признаване на право на приспадане на данъчен кредит. Единствено жалбоподателят носи тежестта да докаже реалността на доставките по процесните фактури, тъй като той твърди положителния факт, че такива доставки са осъществени и именно в това твърдение се състои възражението му срещу незаконосъобразността на РА. Същият следва да проведе пълно доказване на своето оспорване, като създаде сигурно убеждение у решаващия орган в съществуването на фактите и връзките между тях. В съответствие с разпределението на доказателствената тежест както административният решаващ орган, така и съдът, имат правото, но и задължението да приемат за ненастъпили тези правни последици, чийто юридически факт не е доказан. Доказателствената тежест в производството е указана от съда с определение по хода на делото и в проведени о.с.з., като на страните е предоставена възможност да предприемат съответните процесуални действия.
В съответствие с нормата на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС доставка на стока е прехвърляне на правото на собственост или друго вещно право върху стока, а такава по чл. 5, ал. 1 от ЗДДС е всяка движима вещ. Аналогично е и легалното определение, дадено в чл. 14, ал. 1 от Директива 2006/112/ЕО, според което доставка на стоки е прехвърлянето на правото на разпореждане с материална вещ като собственик. Облагаема според чл. 12, ал. 1 от ЗДДС е доставката на стока или услуга, извършена от данъчнозадължено лице с място на изпълнение на територията на страната. Извършаването й е данъчно събитие /чл. 25, ал. 1 от ЗДДС/, което в съответствие с нормата на чл. 25, ал. 2 от ЗДДС възниква на датата, на която собствеността на стоката е прехвърлена, а услугата е извършена. Тогава, съгласно чл. 25, ал. 6, т. 1 от ЗДДС, данъкът за извършената облагаема доставка става изискуем и възниква задължение на регистрираното лице да го начисли. Едновременно с настъпване на изискуемостта на данъка на основание чл. 68, ал. 2 от ЗДДС и чл. 167 от Директива 2006/112/ЕО възниква правото на приспадането му. Съгласно чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС данъчният кредит е сумата на данъка, която регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон, за получени от него стоки или услуги по облагаеми доставки. Определяйки предпоставките за възникване на право на приспадане на данъчен кредит, националният законодател, транспонирайки чл. 168, б. „а“ от Директива 2006/112/ЕО, в нормата на чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС е уредил право на регистрирано лице да приспадне данъка за стоките или услугите, използвани за целите на извършваните от него облагаеми доставки, които стоки или услуги са му доставени или предстои да му бъдат доставени от доставчик, регистриран по този закон.
След като са налице предпоставките за възникването му, вече породеното право на приспадане на данъчен кредит по чл. 68, ал. 1, т. 1вр. чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС подлежи на упражняване при условието по чл. 71, т. 1 от ЗДДС - данъчно задълженото лице да притежава фактура, съставена в съответствие с чл. 114–115 от ЗДДС с посочен на отделен ред данък за доставка на стоки или услуги, по които то е получател. По аргумент от чл. 25, ал. 2 от ЗДДС без реално извършена доставка на стока по смисъла на по чл. 6, ал. 1 от ЗДДС и реално извършване на услуга по смисъла на чл. 9 от ЗДДС данъчно събитие по чл. 25, ал. 1 от ЗДДС не настъпва, респективно – не възниква изискуемост на данъка в хипотезата на чл. 25, ал. 6, т. 1 от ЗДДС, а оттам – по аргумент от чл. 68, ал. 2 от ЗДДС не възниква и функционално свързаното право на приспадане на данъчен кредит по чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, поради което същото не може да бъде упражнено дори при наличие на хипотезата на чл. 71, ал. 1, т. 1 от ЗДДС /аналогична на чл. 178, б. „а“ от Директива 2006/112/ЕО/. От горния анализ се установява, че възникването на правото на приспадане на данъчен кредит по ЗДДС е обусловено от: качествата данъчнозадължено лице на доставчика и на получателя /вж. т. 25 от решението на СЕС по дело С-18/13/; своенето на данъчен документ от получателя, съставен в съответствие с изискванията на чл. 114 и 115 от ЗДДС – чл. 71, т. 1 от ЗДДС; получаването на стоките/услугите по доставката /“... действителното извършване на облагаемата сделка...“ според т. 30 от решението на СЕС по дело С-642/11/; отреждането на полученото за икономическата дейност на данъчнозадълженото лице /т. 36 от решението на СЕС по дело С-153/11/. Отсъствието на който и да елемент от пораждащия правото на приспадане фактически състав изключва възникването на правото. В множество свои решения СЕС/ решение по дело С-285/11, решение по дело С-643/11 и др. / приема, че за да се признае право на данъчен кредит е необходимо първо да се провери дали доставките са реално осъществени в съответствие с правилата за доказване по националното право. В решение на СЕС от 6 декември 2012 г. по дело С-285/11 г. изрично е посочено, че за да се установи, че на основание на процесните доставки е налице правото на приспадане, е необходимо да се провери дали последните са били реално осъществени и дали съответните стоки или услуги са били използвани от получателя за извършването на облагаеми сделки. От изложеното следва, че за да се признае правото на приспадане на ДДС, е необходимо стоките или услугите да са реално получени и да са използвани за целите на облагаеми сделки. От друга страна в т. 37 съдът допълва, че националните административни и съдебни органи следва да откажат да признаят право на приспадане, ако въз основа на обективни данни се установи, че се прави позоваване на това право с измамна цел или с цел злоупотреба. Това е така, когато самото данъчнозадължено лице извършва данъчна измама. Действително в такъв случай не са изпълнени обективните критерии, на които се основават понятията за доставка на стоки или услуги, извършена от данъчнозадължено лице в това качество, и за икономическа дейност /т. 38/. Това означава, че ако след преценка на всички елементи и фактически обстоятелства по делото, не може да се направи извод за действително предадени и получени от доставчика на получателя стоки и услуги, то правото на приспадане не следва да се признае.
При този разбор, настоящият състав споделя изложеното в решението на директора на дирекция ОДОП В.Търново, а именно, че данъчното производство е самостоятелно производство. Само по себе си наличието на наказателно производство за установяване на елементи от състава на конкретно престъпление от общ характер във връзка с документите, не само фактури, касаещи процесните доставки, не е основание да се приеме по правило незаконосъобразност на издадения РА. Всъщност, чие виновно поведение е довело до осчетоводяването на фактури, по които няма реална доставка или осчетоводяването на фактури, които не отразяват верните стойности е без значение за данъчното облагане, след като се касае за сделки и стопански операции, извършвани от името на дружеството, управителят на което носи отговорност. Ето защо дали твърдяните хипотетични неправомерни действия на счетоводителя на дружеството, макар от друга страна да се твърди, че с посоченото лице не е имало договор за счетоводно обслужване, да се дължат на престъпление или на друга причина е без значение за целите на облагането в настоящото производство. За прецизност следва да се отбележи ,че след приключване на наказателното производство, ако са налице основания законът предвижда възможност за отмяна на съдебното решение.
В казуса по делото фактурите са както фиктивни, така и част нередовни, „нередовна“ фактура, „фиктивна фактура“ или фактура с невярно съдържание е такъв документ, който не съдържа отразяване на верни обстоятелства - действително изпълнение на документираната с фактурата доставка, действителният й предмет, действителният доставчик, действителната стойност на облагаемата доставка. Такава сделка не обективира икономическа дейност и следователно облагаема доставка по смисъла на чл. 2 от Директивата за ДДС, съответно данъкът не подлежи на приспадане по фактура, която обективира привидна сделка.
При преценката на всяка от доставките в казуса по делото съдът взема предвид, че по никоя от процесните фактури няма данни за възникнало данъчно събитие и действително осъществени доставки, нямат връзка с действително осъществена икономическа дейност и с действителни търговски взаимоотношения по сключени договори между жалбоподателя и посочените във фактурите дружества като доставчици, то изводът е, че фактурите са издадени с цел да се намали облагането с ДДС и така да се избегне плащането на данъци. Това следва еднозначно и от съдебната практика. Упражняването на право на приспадане на данъка само въз основа на документи, за които не е доказано, че са съставени в резултат на действително развили се търговски взаимоотношения, следва да се определи като позоваване на правото на приспадане с измамна цел или с цел злоупотреба - така Решение от 06 декември 2012 г. по дело С-285/11.
Въз основа на всички данни и обстоятелства по делото, съдът формира извод, че
всички включени фактури в дневниците за покупки - за доставки към жалбоподателя „Игнатови 09“ ЕООД от доставчиците “АСА 63 Груп“ ЕООД и ЕТ“Дехос-Христо Сапаревски“, и спорни по делото, не съответстват на действително извършени доставки и икономическа дейност. Освен фактурите, няма други доказателства за осъществяването на доставки, а и за фактурите не се потвърди издаването им от доставчиците.
С оглед на изложеното, възраженията на дружеството, направени в настоящото производство съдът намира за недоказани и неоснователни и не следва да бъдат уважени.
По изложените съображения, обжалваното решение, с което е потвърден обжалвания РА № Р-04000420004894-091-001/22.02.2021 г., издаден от В.Т.Димитрова на длъжност началник сектор „Ревизии“ ТД на НАП В.Търново - възложил ревизията и Пл.Ив.Асенова - главен инспектор по приходите ТД на НАП В.Търново – ръководител на ревизията, с който по ЗДДС за данъчни периоди – м.02.2014 г., м.10.2018 г. и м.11.2018 г. е отказано правото на приспадане на данъчен кредит общо за трите посочени периода в размер на 7 430.35 лева и лихви за просрочие общо в размер на 2 310.32 лева, като постановено при правилно приложение с посочените и обсъдени правни норми е материално законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на спора, следва да се уважи направеното искане от пълномощника на директора на дирекция ОДОП В.Търново при ЦУ на НАП разноски – юрисконсултско възнаграждение на основание чл.161, ал.1 ДОПК в размер на 815.68 лева.
При така изложените мотиви, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Игнатови 09“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя В.Б.И., срещу ревизионен акт /РА/ № Р-04000420004894-091-001/22.02.2021 г., с който по ЗДДС за данъчни периоди – м.02.2014 г., м.10.2018 г. и м.11.2018 г. е отказано правото на приспадане на данъчен кредит общо за трите посочени периода в размер на 7 430.35 лева и лихви за просрочие общо в размер на 2 310.32 лева, потвърден с решение № 45/14.05.2021 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ В.Търново при Централно управление на Националната агенция за приходите.
ОСЪЖДА „Игнатови 09“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя В.Б.И., ДА ЗАПЛАТИ по бюджета на Национална агенция за приходите, Централно управление, дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна практика“ В.Търново, сумата от 815.68/ осемстотин и петнадесет лева и шестдесет и осем стотинки/ лева.
Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението до страните за изготвянето му.
На основание чл.138, ал.3 от АПК препис от решението да се изпрати на страните.
Административен съдия: