№ 572
гр. Варна, 28.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Ивелина Владова
Членове:Николай Св. Стоянов
Антония Якимова
при участието на секретаря Доника Здр. Христова
като разгледа докладваното от Ивелина Владова Въззивно гражданско дело
№ 20253100500808 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 1801/04.03.2025г. подадена от Р. С. С. - И.,
чрез процесуалния си представител срещу решение № 7/29.01.2025г. постановено по гр.д.№
1050/2024г. по описа на РС-Девня, с което са ОТХВЪРЛЕНИ предявените от
жалбоподателката против Обединено училище “Свети Иван Рилски - с. Червенци обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ за
признаване на уволнението й за незаконно и отмяна на Заповед № РД-07-620/11.09.2024г.,
издадена от Директора на ОУ "Свети Иван Рилски" - с. Червенци, с която трудовото й
правоотношение е прекратено на основание чл.328, ал.1, т.6 от КТ; за възстановяването й на
предишната длъжност “Учител общообразователен учебен предмет в прогимназиален етап“
и за осъждането на ответника да й заплати обезщетение за времето, през което е останала
без работа поради незаконното уволнение - от 28.09.2024г. до 28.03.2025г. /или до
приключване на устните състезания пред първата инстанция, но за не повече от 6 месеца/ в
размер на 6357,34 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска
до окончателното изплащане на сумата и жалбоподателката е ОСЪДЕНА да заплати на
Обединено училище „Св.Ив.Рилски“ с. Червенци, представлявано от директора П.П. сумата
от 2400 лева, представляваща направените разноски в производството за адвокатско
възнаграждение, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
Въззивникът – Р. С., чрез процесуалния си представител оспорва решението с
1
твърдения за неправилност и незаконосъобразност на крайните изводи на съда за
неоснователност на предявените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 от КТ.
Оспорват се изводите на първоинстанционния съд за наличие на предпоставките за
прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата на основание чл.328, ал.1, т.6 от КТ,
като се твърди, че не е налице визираното в заповедта основание, а именно – липса на
необходимото образование или професионална квалификация за изпълняване на работата.
Счита, че образованието и – висше с образователно-квалификационна степен „Бакалавър“,
специалност „Растителна защита“ и професионална квалификация „Агроном“, както и
допълнителна професионална квалификация „Учител по професионална подготовка“
покрива изискванията по т.5.12 от Наредба № 15/22.07.2019г. за статута и професионалното
развитие на учителите, директорите и другите педагогически специалисти и същата може да
заема длъжността „Учител, общообразователен учебен предмет в прогимназиален етап“ в
училището.
Излага, че трудовото й правоотношение е възникнало за длъжността „Учител
общообразователен учебен предмет в прогимназиален етап“, в последствие е изменено за
длъжността „Старши учител“, а през цялата предходна учебна година 2023/2024г. е
изпълнявала задълженията си като учител по учебни дисциплини „Биология и здравно
образование“ и „Химия и опазване на околната среда“. Обстоятелството, че броят на
учебните часове е спаднал счита, че не обосновава прекратяване на трудовото й
правоотношение на посоченото в заповедта основание.
Отделно от това излага, че е налице злоупотреба с право от страна на работодателя,
доколкото с прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата, чрез законни средства се
постига забранен от закона резултат. В тази връзка посочва, че дисциплините, които е
преподавала ищцата, понастоящем се преподават от друг учител със същото на нейното
образование и професионална квалификация – Й.Л.. Счита, че ако е била налице обективна
преценка на работодателя, то би следвало той да прекрати всички правоотношения с
учителите, които не отговарят на образователните изисквания за заемане на длъжността.
Твърди се също, че заповедта за уволнение е незаконосъобразна , тъй като при
издаването й е нарушена разпоредбата на чл.8, ал.1 от КТ за добросъвестно упражняване на
трудовите права и задължения, като същата не допуска извършване на уволнение на
посоченото основание при липса на предпоставки за това, а именно нормативна промяна в
образователните изисквания за заемана не на длъжността. Моли обжалваното решение да
бъде отменено, а предявените искове да бъдат уважени. Претендира за присъждане на
сторените по делото съдебно-деловодни разноски за двете съдебни инстанции.
В срока по чл.263 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба oт
въззиваемата страна – Обединено училище “Свети Иван Рилски - с. Червенци, община
Вълчи дол.
В отговора е заявено становище за допустимост, но неоснователност на въззивната
жалба, както и за правилност и законосъобразност на обжалваното решение. Излага, че
макар Р. С. – И. да е преподавала през учебната 2023/2024г. учебните предмети „Биология и
2
здравно образование“, „Химия и опазване на околната среда“ и „Човекът и природата“, тя не
е имала необходимото образование и професионална квалификация за това съгласно т.5.11,
5.12 и 5.13 от Наредба 15/22.07.2019г., както и че никога не е заемала длъжността учител по
професионална подготовка. Посочва, че квалификацията й - „Учител по професионална
подготовка“ никога не е била приложима, тъй като ищцата не е преподавала практика на
ученици от професионалните паралелки, а е била учител по общообразователни предмети.
Излага, че правилно първоинстанционният съд е приложил закона, като е приел, че във
фактическия състав на чл.328, ал.1, т.6 от КТ попада именно хипотезата на прекратяване на
трудовото правоотношение поради това, че служителят не отговаря на въведените с
нормативен акт изисквания за образование или професионална квалификация за
изпълняваната работа.
Счита за неоснователно възражението във въззивната жалба, че работодателят е
извършил злоупотреба с право във връзка с непрекратяването на трудовото правоотношение
с учителя Й.Л.. Посочва се, че той заема длъжността учител по практическо обучение, за
което има квалификация, а не преподава учебните предмети, които е преподавала ищцата И..
Оспорва се и твърдението за нарушаване на изискването за добросъвестност от страна на
работодателя, като позоваването е на липса на каквито и да е данни и доказателства за
наличие на лични отношения и/или конфликти между ищцата и работодателя. В тази връзка
счита, че обжалваното решение е правилно аргументирано. Оплакването във въззивната
жалба за липса на нормативна промяна на изискванията за заемане на длъжността се считат
за неоснователни, поради това, че в случая основанието за прекратяване на трудовото
правоотношение е изначалната липса у ищцата на образование и квалификация за
изпълнение на длъжността. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено, както и да
бъдат присъдени сторените по делото съдебно-деловодни разноски.
В съдебно заседание във въззивната инстанция страните поддържат заявените
позиции.
При проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, съобразно
разписаните правомощия по чл. 269 от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата
нищожност или недопустимост. По останалите въпроси съобрази следното:
РС-Девня е бил сезиран с предявени от Р. С. С. – И. против Обединено училище
“Свети Иван Рилски - с. Червенци обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ за признаване за незаконно на уволнението на
ищцата обективирано в Заповед № РД-07-620/11.09.2024г., издадена от Директора на
ответното училище, с която е прекратено трудовото й правоотношение на основание чл.328,
ал.1, т.6 от КТ поради липса на необходимо образование за заемане на длъжността; за
възстановяване на служителя на заеманата преди уволнението длъжност – “Учител
общообразователен учебен предмет в прогимназиален етап“ и за осъждане на ответника да
заплати обезщетение за оставане без работа поради незаконосъобразно уволнение за времето
от 28.09.2024г. до 28.03.2025г. в размер на 6357,34 лева, съгласно допуснато изменение на
иска по реда на чл.214 от ГПК в съдебно заседание на 13.01.2025г., ведно със законната
3
лихва върху сумата считано от датата на предявяване на иска – 23.10.2024г. до
окончателното й изплащане.
В исковата молба ищцата твърди, че е била в трудово правоотношение с Обединено
училище “Свети Иван Рилски” - с. Червенци по силата на трудов договор сключен на
11.09.2023г. за неопределено време, като е заемала длъжността „Учител общообразователен
учебен предмет в прогимназиален етап“. Същото било прекратено едностранно от
работодателя със Заповед № РД-07-620/11.09.2024г., издадена от Директора на училището, с
която трудовото й правоотношение е прекратено на основание чл.328, ал.1, т. 6 от КТ -
поради липса на необходимото образование, считано от връчването й на 28.09.2024г.
Заповедта била мотивирана с констатации на работодателя, че ищцата не притежава
необходимата професионална квалификация „учител по биология/учител по биология и
здравно образование“, съгласно изискването на т. 5.12 от Приложение № 1 към чл. 10 от
Наредба № 15 от 22.07.2019г. за статута и професионалното развитие на учителите,
директорите и другите педагогически специалисти, за да преподава по учебна дисциплина
„Биология и здравно образование“, че не притежава необходимото образование и
професионална квалификация „учител по химия/химия и опазване на околната среда,
съгласно т. 5.11 от Приложение № 1 към чл. 10 от същата наредба, за да преподава учебната
дисциплина „Химия и опазване на околната среда“, както и че не притежава необходимото
образование и професионална квалификация „Учител по човек и природа“, съгласно т. 5.13
от Приложение № 1 към чл. 10 от Наредба № 15 от 22.07.2019 г., за да преподава учебен
предмет „Човекът и природата“ за учениците от V-ти и Vl-ти клас.
Ищцата оспорва законосъобразността на заповедта от 11.09.2024г. като твърди, че не е
налице визираното в нея основание - липса на необходимото образование или
професионална квалификация за изпълняваната работа. Излага, че притежава висше
образование, образователно - квалификационна степен „Бакалавър“, специалност
„Растителна защита“ и професионална квалификация „Агроном", както и допълнителна
професионална квалификация „Учител по професионална подготовка“. Излага, че по силата
на сключения трудов договор № 451/11.09.2023г. с Обединено училище “Свети Иван
Рилски” - с. Червенци е заела длъжността „Учител общообразователен учебен предмет в
прогимназиален етап", а впоследствие от 23.02.2024г. е заела длъжността „Старши учител".
Твърди, че е изпълнявала добросъвестно и точно задълженията си като учител по
дисциплините „Биология и здравно образование“ и „Химия и опазване на околната среда“,
като счита, че намаляването на броя на часовете по тези учебни дисциплини през
настоящата учебна 2024/2025г. не може да обоснове прекратяване на трудовото й
правоотношение на посоченото в заповедта основание - чл.328, ал.1, т. 6 от КТ. Излага и
твърдения за извършена от работодателя злоупотреба с право доколкото, след нейното
уволнение на работа са останали други учители със същото образование и професионална
квалификация, които са продължили да преподават учебните дисциплини „Биология и
здравно образование“ и „Химия и опазване на околната среда“. Позовава се и на нарушение
на разпоредбата на чл.8, ал.1 от КТ поради това, че уволнението й е извършено при липсата
4
на нормативна промяна в образователните изисквания за заемане на длъжността. Моли
предявените искове за отмяна на уволненението й, за възстановяване на заеманата преди
уволнението длъжност, како и за заплащане на обезщетение за оставане без работа в
следствие на уволнението да бъдат уважени.
В срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор на предявените искове от
ответника Обединено училище “Свети Иван Рилски” - с. Червенци чрез процесуалния му
представител. Изразеното становище е за неоснователността им. Не се оспорва факта на
възникване на трудово правоотношение с ищцата за длъжността “Учител
общообразователен учебен предмет в прогимназиален етап“ и изменението й с
допълнителното споразумение от 23.02.2024г. на „старши учител“, както и преподаването на
общообразователните предмети „Биология и здравно образование“, „Химия и опазване на
околната среда“ и „Човекът и природата“ от нея. Твърди се обаче, че ищцата не е отговаряла
на изискванията за заемане на длъжността „старши учител“ поради това, че не е
притежавала необходимото образование и професионална квалификация съгласно
изискванията на т. 5.11 и 5.13 от приложение 1 към чл.10 от Наредба № 15 от 22.07.2019г. за
статута и професионалното развитие на учителите, директорите и другите педагогически
специалисти касателно преподаваните дисциплини „Химия и опазване на околната среда“ и
„Човекът и природата“, както и не притежава необходимата професионална квалификация,
за да преподава «Биология и здравно образование“ съгласно т. 5. 12 от същата наредба.
Излага се, че с притежаваната диплома за завършено висше образование „Растителна
защита“ и придобита професионална квалификация „Агроном“ ищцата не може да
преподава общообразователните предмети. Поради това, че при поискане с уведомително
писмо изх. № 174/03.09.2024г. същата не е представила необходимите документи за
придобито образование магистър или бакалавър за преподаване по учебните предмети
„Биология/биология и здравно образование“, „Химия/химия и опазване на околната среда“ и
„Човекът и природата“, както и доказателства за професионална квалификация е издадена
заповедта за прекратяване на трудовото й правоотношение на основание чл.328, ал.1, т.6 от
КТ. Оспорват се твърденията на ищцата, че при прекратяване на трудовото правоотношение
с ищцата директорът на училището е действал недобросъвестно, въвеждайки по – високи
изисквания за заемане на длъжността само по отношение на нея. Оспорва се и твърдението,
че след уволнението ищцата е останала без работа и доходи, поради което счита, че не е
налице основание за присъждане на обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и
поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа
страна:
Няма спор между страните, че ищцата Р. С. С. е била в трудово правоотношение с
Обединено училище “Свети Иван Рилски” - с. Червенци по силата на трудов договор №
451/11.09.2023г. за длъжността “Учител общообразователен учебен предмет в
прогимназиален етап“, като и е била връчена и длъжностна харктеристика за нея. Съгласно
нея, за заемане на длъжността се исисква придобито висше образование и професионална
5
квалификация „учител“ съгласно т.5 от Приложение № 1 към чл.10 от Наредба № 15 от
22.07.2019г. за статута и професионалното развитие на учителите, директорите и другите
педагогически специалисти. С допълнително споразумение от 23.02.2024г. длъжността е
била изменена на „старши учител“.
Трудовото правоотношение на ищцата е било прекратено със заповед на директора на
училището № РД-07-320/11.09.2024г. на основание чл.328, ал.1, т.6 от КТ. Заповедта е
мотивирана с това, че ищцата не притежава необходимата професионална квалифиация
„учител“, която се изисква съхласно т.5.11, т.5.12 и т.5.13 от Приложение № 1 към чл.10 от
Наредба № 15 от 22.07.2019г. за статута и професионалното развитие на учителите,
директорите и другите педагогически специалисти, поради което към момента на сключване
на трудовия договор и към датата на прекратяването му не отговаря на изискванията за
образование и професионална квалификация за заемане на длъжността „учител по
химия/химия и опазване на околната среда“ и/или за „учител по човекът и природата“, както
и за наличие на професионална квалификация за заемане на длъжността „учител по
биология/биология и здравно образование“.
Видно от представените по делото писмени доказателства – диплома за висше
образование издадена през 2021г. от Шуменския университет „Епископ Константин
Преславски“, ищцата Р. С. е придобила образователно – квалификационна степен -
Бакалавър по специалност „Растителна защита“ и професионална квалификация –
„агроном“. Представени са и две удостоверения № 23/25.07.2024г. и № 2375/02.08.2024г. от
Шуменския университет за това, че ищцата е записана през учебната 2023/2024г. в курс по
задочно обучение за висше образование на образователно – квалификационна степен по
специалност – „Учител по химия и опазване на околната среда“ и „Учител по биология и
здравно образование“.
Видно от представеното по делото уведомително писмо изх. №174/03.09.2024г. на
Директора на Обединено училище “Свети Иван Рилски” - с. Червенци, ищцата е била
поканена в 3- дневен срок да представи необходимите документи за придобито образование
и професионална квалификация или за придобита допълнителна квалификация „учител по
биология/биология и здравно образование“, „учител по химия/химия и опазване на околната
среда“ и/или за „учител по човекът и природата“. В писмото от работодателя се съдържа
признание, че пред него е представено от ищцата удотоверение за придобита професионална
квалификация „учител по професионална подготовка“.
В указания срок ищцата е подала възражение № 1695/05.08.2024г. срещу искането за
представяне на доказателства, както и срещу предложението на работодателя да работи като
„лектор“.
От представените по делото писмени доказателства се установява също, че Я.Н. има
диплома за завършено висше образование, степен бакалавър, с професионална квалификация
„Агроном“ и придобита допълнителна квалификация „учител“, а Й.Т.Л. има диплома за
висше образование, степен бакалавър и професионална квалификация „агроном“. С
последният е сключен трудов договор с Обединено училище “Свети Иван Рилски” - с.
6
Червенци за длъжността „учител практическо обучение“.
Видно от представеното копие на трудовата книжка на ищцата е, че последното
отбелязване в нея е за възникналото трудово правоотношение с ответното училище “Свети
Иван Рилски” - с. Червенци за длъжността учител считано от 11.09.2023г.
В хода на първоинстанционното производство е проведена Съдебно-счетоводна
експертиза, от чието заключение изготвено и поддържано в съдебно заседание от вещото
лице Я. Л. се установява, че през учебната 2023/2024г. е заложен хорариум по учебния
предмет „Биология и здравно образование”, както следва: 72 часа за 7 клас, 36 часа за 9
клас, 72 часа за 10 клас, а по учебния предмет „Химия и опазване на околната среда” - 54
часа за 7 клас, 54 часа за 9 клас, 72 часа за 10 клас. Двете дисциплини са били преподавани
от Р. С. С. – И.. За учебната 2024/2025г. е заложен хорариум по учебния предмет „Биология и
здравно образование”, както следва 72 часа за 7 клас и 72 часа за 10 клас, а по учебния
предмет „Химия и опазване на околната среда” - 54 часа за 7 клас и 72 часа за 10 клас.
Посочва се, че през учебната 2024/2025г. дисциплината „Химия и опазване на околната
среда” в 10 клас се преподава от П.П., със специалност „Химия и физика” степен магистър, а
дисциплината „Биология и здравно образование” в 10 клас се преподава от Я.Н. с
образование „Агроном” степен бакалавър, „Семепроизводство и растителна защита“, който
има придобита допълнителна квалификация „учител“. Дисциплината „Химия и опазване на
околната среда” в 7 клас и „Биология и здравно образование“ в 7 клас се преподават от Й.Л.,
учител по професионална подготовка за допълване на норматив, който е с образование
„Агроном”, степен бакалавър и „Семепроизводство и растителна защита” степен магистър.
Вещото лице дава заключение и за размера на последното получено от ищцата брутно
трудово възнаграждение за м.08.2024г., който е 1890,02 лева, както и за размера на
обезщетението по чл.225, ал.1 от КТ за периода от 28.09.2024г. до 28.03.2025г. в размер на
11345,09 лева.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Изложените в исковата молба фактически твърдения и формулирания въз основа на
тях петитум обуславят извод за предявени в условията на обективно кумулативно
съединяване искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ за признаване на
уволнението на ищцата за незаконно, за възстановяване на заеманата преди уволнението
длъжност както и за заплащане на обезщетение за времето, през което е останала без работа
в следствие за периода от 28.09.2024г. до 28.03.2025г. в размер на 6357,34 лева, ведно със
законната лихва върху него считано от датата на депозиране на исковата молба в съда до
окончателното изплащане.
Съдът намира производството по предявените искове с правно основание чл.344, ал.1,
т.1, 2 и т.3 от КТ за процесуално допустимо. Съгласно разпоредбата на чл.358, ал.1, т.2 от КТ
исковете за отмяна на уволнение се подават в двумесечен срок от деня на прекратяването на
трудовото правоотношение, което в настоящия случай е станало въз основа на заповед
издадена на 11.09.2024г. Исковата молба е подадена по пощата на 22.10.2024г., което
7
означава, че исковете за предявени в срока и съдът дължи формиране на изводи досежно
нейната законосъобразност.
Уволнението на ищцата е станало на основание чл.328, ал.1, т.6 от КТ, според който
работодателят може да прекрати едностранно трудовото правоотношение с работник и
служител, който не притежава необходимото образование или професионална квалификация
за заемане на длъжността. Видно от съдържанието на заповедта, основание за прекратяване
на трудовото правоотношение на ищцата Р. С. възникнало за длъжността “старши учител” е
липсата едновременно на образование и професионална квалификация съгласно
съществуващите нормативни изисквания разписани в Наредба № 15 от 22.07.2019г. за
статута и професионалното развитие на учителите, директорите и другите педагогически
специалисти. Съдебната практика, в това число и разясненията дадени в т.1Б на
Тълкувателно решение № 4/01.02.2021г. постановено по тълкувателно дело № 7/2017г. на
ОСГК на ВКС еднозначено приема, че когато изискванията за образование или
професионална квалификация са били нормативно установени и работодателят констатира,
че работникът или служителят не ги притежава, дори и след възникване на трудовото
правоотношение, той може да се позове на чл.328, ал.1, т.6 от КТ и да прекрати трудовото
правоотношение, тъй като по този начин упражнява правомощията си в съответствие с
изисквнията на закона.
Спорът по делото е дали ищцата е отговаряла на нормативните изисквания за заемане
на длъжността към момента на възникване на трудовото й правоотношение.
Изискванията за заемане на длъжностите – учител, старши учител и главен учител в
детски градини, училища и центрове за подкрепа за личностно развитие са нормативно
уредени в чл.213, ал.5 от Закона за преучилищното и училищното образование, както и в
чл.3, ал.1 от Наредба № 15 от 22.07.2019г. за статута и професионалното развитие на
учителите, директорите и другите педагогически специалисти, действаща към датата на
възникване на трудовото правоотношение на ищцата.
Съгласно разпоредбата на чл.213, ал.5 от ЗПУО и аналогичната и норма на чл.3, ал.1
от цитираната наредба, учителска или възпитателска длъжност се заема от лица с висше
образование по специалност от професионално направление съгласно Класификатора на
областите на висше образование и професионалните направления и професионална
квалификация "учител". Професионална квалификация "учител" се придобива в системата
на висшето образование или едновременно с обучението за придобиване на висше
образование на образователно-квалификационна степен и се удостоверява с дипломата за
висше образование, или след дипломирането - чрез обучение и полагане на държавен изпит,
като се удостоверява със свидетелство. Съгласно чл.10 от Наредбата, длъжността „учител“ в
училище се заема от лица, придобили висше образование и професионална квалификация
„учител“ съгласно приложение 1.
В приложение 1 към чл.10 от Наредба № 15 от 22.07.2019г., т.5.11, т.5.12 и т.5.13 са
предвидени професионалното направление на висшето образование, специалността и
необходимата професионална квалификация, която следва да притежва учител, за да
8
отговаря на изискванията за заемане на длъжностите учител по общообразователен предмет
– „химия и опазване на околната среда“; учител по „биология и здравно образование“ и
учител по учебен предмет – „човекът и природата“.
В случая от доказателствата по делото се установява, че ищцата Р. С. – И. има
завършено висше образование по специалността „растителна защита“ и придобита
квалификация „агроном“, което съгласно т.5.12 от Приложение 1, удовлетворява
образователните изисквания само за длъжността учител по „биология и здравно
образование“. Т.е за длъжностите учител по общообразователен предмет – „химия и
опазване на околната среда“ и учител по учебен предмет – „човекът и природата“ ищцата не
разполага с изискуемото професионално направление на висшето образование и съответна
специалност. И за трите длъжности се изисква присъдена с дипломата или придобита
допълнителна професионална квалификация – „учител“ по съответния предмет – биология,
химия или човек и природа. По делото липсват доказателства ищцата да е придобила към
датата на възникване на трудовото й правоотношение с ответното училище /11.09.2023г./,
респективно към датата на прекратявянето му със заповедта от 11.09.2024г. нормативно
изисикуемата професионална квалификация „учител“ по някой от преподаваните от нея
общообразователни учебни предмети. Напротив, видно е от представените две удостоврения
от Шуменсия университет „Епископ Константин Преславски“, че Р. С. е записана през
2023/2024г. и се обучава за придобиване на образователно-квалификационна степен –
„Учител по биология и здравно образование“ и „Учител по химия и опазване на околната
среда“, но все още не го е завършила. В материалите по делото липсва доказателство
установяващо, че ищцата е придобила допълнителна професионална квалификация „Учител
по професионална подготовка“, но доколкото този факт не се оспорва от ответника, може да
бъде приет за установен. Посочената квалификация обаче би легимимирала ищцата като
правоспособен учител по професионална подготовка /т.9.1 от Приложение 1 към чл.10 от
Наредба № 15 от 22.07.2019г./, но не и като учител по който и да било общообразователен
предмет в прогимназиален етап съгласно изискванията по т.5 от Приложение 1.
С оглед изложеното се налага извод, че ищцата Р. С. не е отговаряла и не отговаря
към датата на сезиране на съда с исковата молба на изискванията за заемане на длъжността
старши учител, респективно учител по общообразователен предмет в прогимназиален етап
на образование.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че в чл.3, ал.2 от Наредба № 15 от
22.07.2019г. за статута и професионалното развитие на учителите, директорите и другите
педагогически специалисти, се предвижда възможност учителска длъжност да се заеме от
лице без висше образование и без професионална квалификация „учител“ – в случаите по
чл.213, ал.8 от ЗПУО или от лица завършили висше образование, но без професионална
квалификация „учител“ – в случаите по чл.213, ал.9-11 от ЗПУО. Съгласно чл.3, ал.3 от
Наредбата, съответен на чл.213, ал.12 от ЗПУО, в случаите на чл.3, ал.2 от Наредбата,
лицата, които заемат учителската длъжност без професионална квалификация „учител“ са
педагогически специалисти, за които училището изготвя и реализира план за придобиване на
9
педагогическа специалност.
Нормата на чл.213, ал.8 от ЗПУО, която допуска преподавател да бъде лице без висше
образование е относима за хипотези, при които следва да бъде заета длъжност по учебен
предмет или модул от професионалната подготовка, за който няма съответно професионално
направление в Класификатора на областите на висше образование и професионалните
направления, а тези на чл.213, ал.9-11 предвиждат възможност учителска длъжност по
учебен предмет или модул от професионалната подготовка, да бъде заета и от лица със
завършено висше образование по съответната специалност и без професионална
квалификация "учител". Посочените разпоредби уреждат изключения /използван е изразът
„може“/ от общото правило на чл.3, ал.1 от Наредба № 15 от 22.07.2019г., чиято цел е да
направят възможно да бъде преодоляван дефицита на педагогически кадри, като се
предвижда възможност в хода на изпълнение на възложените им функции те да придобият
нужната квалификация, която иначе не притежават. В случая трудовото правоотношение с
ищцата е възникнало валидно с оглед формалното изключение по чл.213, ал.9 от ЗПУО, но
не в качеството и на учител, а в качеството на педагогически специалист, каквито се явяват
лицата, заемащи учителска длъжност без да имат професионална квалификация „учител“
съгласно чл.3, ал.3 от Наредба № 15 от 22.07.2019г. Правната възможност да възникне
трудово правоотношение в хипотезата на посоченото изключение обаче не означава, че
ищцата отговаря на коментираните по-горе изискванията за образование и квалификация за
заемане на длъжността старши учител или учител по общообразователен учебен предмет в
прогимназиален етап, което означава, че работодателят е в правото си да упражни
потестативното си право го прекрати именно на основание чл.328, ал.1, т.6 от КТ.
Именно липсата у ищцата Р. С. на необходимо образование и професионална
квалификация за заемане на длъжността „учител по химия и опазване на околната среда“ и
„учител по човекът и природа“, както и професионална квалификация за заемане на
длъжността „учител по биология и здравно образование“ налага извод за законосъобразност
на издадената от работодателя й заповед за прекратяване на трудовото й правоотношение на
основание чл.328, ал.1, т.6 от КТ. Ирелеванто за този извод е дали работодателят е знаел или
не за липсата на професионална квалификация на ищцата при възникване на трудовото
правоотношение, доколкото то не е елемент от правото му да го прекрати при наличие на
законово основание. Неприложима е и нормата на §3, ал.1 от ПЗР на Наредба № 15 от
22.07.2019г., която предвижда, че лицата, заварени на длъжност на педагогически
специалист, които не отговарят на изискванията на тази наредба, запазват трудовото си
правоотношение, ако са имали право да заемат съответната длъжност към момента на
възникване на правоотношението, доколкото в случая не се касае за „заварено“ спрямо
момента на приемане на наредбата правоотношение от една страна, а от друга, ищцата не е
имала право да заема длъжността към момента на сключване на трудовия договор с нея
именно поради липса на изискуемо образование и професионална квалификация.
Неоснователни са и възраженията на ищцата, че прекратявайки трудовото й
правоотношение работодателят е приложил недобросъвестно закона и е злоупотребил с
10
правата си. Злоупотреба с права от страна на работодателя в хипотезата на прекратяване по
негова инициатива на трудово правоотношение с работник или служител обичайно се
свързва с хипотеза, при която се установява, че единственото му желание е чрез законово
допустими средства да постигне една – единствена цел: прекратяване на трудовия договор с
конкретен служител или работник. Оборването на презумпцията за добросъвестността на
работодателя, предполага пълно и главно доказване, че правната възможност за
прекратяване на трудовия договор от работодателя, с оглед конкретиката на случая е
използвана превратно.
В случая не се установява, работодателят да е преследвал недобросъвестна цел,
въвеждайки по своя инициатива допълнителни или различни изисквания за длъжността,
заемана от ищцата, с цел да създаде условия за прекратяване на правоотношението й, в
който случай не би било налице основанието на чл.328, ал.1, т.6 от КТ /в този смисъл
разрешението по т.1А от Тълкувателно решение № 4/01.02.2021г. постановено по
тълкувателно дело № 7/2017г. на ОСГК на ВКС. Същият е констатирал, че ищцата не
отговаря на нормативно регламентирани изисквания за образование и професионална
квалификация за заемане на длъжността и това легитимира като законосъобразно правото му
да преустанови трудовото правоотношение с нея. То гарантира и възможността му да
организира работния процес по начин, с който ще постига заложените цели, обезпечавайки
го с такива работници и служители, които покриват законовите стандартни за съответната
длъжност. Правилно е приел първоинстанционния съд, че прекратяването на трудовото
правоотношение на ищцата е изцяло обусловено от обективни факти, което изключва
наличието на субективно отношение като елемент от твърдяната злоупотреба с право.
Недоказани са и твърденията, че след уволнението й в ответното училище учебните
дисциплини „биология и здравно образование“ и „химия и опазване на околната среда“ се
преподават от учители със същото образование и квалификация като нейното. Установи се,
че посочените дисциплини се преподават от учители със съответно образование и
професионална квалификация „учител“ /П.П. и Я.Н./, а учителят Й.Л., чийто трудов договор
е за длъжността „учител професионална подготовка“, за която има образование и съответна
квалификация, преподава учебния предмет „биология и здравно образование“ само за
допълване на норматива му извън преподаваната от него основна дисциплина.
С оглед изложеното настоящият съдебен състав достига до извод за неоснователност
на иска по чл.344, ал.1, т.1 от КТ за отмяна поради незаконосъобразност на уволнението на
ищцата Р. С. извършено със Заповед № РД-07-620/11.09.2024г. на директора на Обединено
училище “Свети Иван Рилски” - с. Червенци, на основание чл.328, ал.1, т.6 от КТ. Горното
води до неоснователност и на обусловените от него искове по чл.344, ал.1, т.2 и т.3 от КТ за
възстановяване на ищцата на заематана преди уволнението длъжност, както и за заплащане
на обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ за оставане без работа.
Предвид съвпадането на крайните изводи на настоящия съдебен състав с тези на
първоинстанционния съд, обжалваното решение се явява правилно и законосъобразно и
следва да бъде потвърдено изцяло.
11
Съобразно изхода на спора във въззивната инстанция основателно се явява искането
на въззиваемата страна Обединено училище “Свети Иван Рилски” - с. Червенци за
присъждане на сторените по делото съдебно-деловодни разноски в размер на 2400 лева –
заплатено адвокатско възнаграждение.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение решение № 7/29.01.2025г. постановено по гр.д.№
1050/2024г. по описа на РС-Девня.
ОСЪЖДА Р. С. С. – И., ЕГН ***, с адрес: с. Стан, община Нови пазар ДА
ЗАПЛАТИ на Обединено училище „Свети Иван Рилски“ с. Червенци, обл. Варна,
Булстат *********, със седалище и адрес: с. Червенци, обл. Варна, представлявано от
директора П.П. сумата от 2400 /две хиляди и четиристотин/ лева, представляваща заплатено
адвокатско възнаграждение за въззивната съдебна инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен
срок, който за страните започва да тече от 28.05.2025г., на основание ал. 315, ал. 2 вр. чл.
280, ал. 2, т. 3 от ГПК.
Препис от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със
съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12