№ 12043
гр. София, 19.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Виктория М. Станиславова
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА ВЛ. МИЛОВАНОВА
като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело
№ 20231110137472 по описа за 2023 година
Производството е по реда на ГПК, част ІІ "Общ исков процес", дял І "Производство
пред първата инстанция".
Образувано е по повод искова молба вх. № 192364/05.07.2023 г. на Ц. Ц. С., ЕГН
**********, с адрес: гр. .............., срещу ...........“ ООД, ЕИК ..............., със седалище и адрес на
управление: гр. .............., с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл.
26, ал. 1, пр. 1, пр. 2 и пр. 3 и ал. 2, пр. 4 ЗЗД за прогласяване нищожността на сключения между
страните Договор за паричен заем Кредирект № ............. г., като протИ.речащ и заобикалящ
закона, и накърняващ добрите нрави, и сключен без основание, а в условията на евентуалност –
искове с правно основание чл. 26, ал. 4, вр. ал. 1, пр. 1, пр. 2 и пр. 3 ЗЗД за прогласяване
нищожността на чл. 6.1, чл. 6.2 от договора, на чл. 31, чл. 32, чл. 33, чл. 37, ал. 2, ал. 3 и ал. 4 от
Общите условия и на т. 8 от част II, т. 1, т. 2, т. 4.3 и т. 4.6 от Стандартния европейски форумяр
(СЕФ).
В исковата молба се твърди, че 12.05.2023 г. между ищцата Ц. Ц. С. – в качеството на
заемател, и ответното дружество ...........“ ООД – в качеството на заемодател, е бил сключен
Договор за потребителски кредит № ............. г. чрез средство за комуникация по смисъла на
ЗПФУР. Сумата, предмет на договора в размер на 3 900 лева, била предоставена и усвоена от
ищцата. В т. 3.7. от договора било посочено, че ГЛП е в размер на 40,05 %. В т. 3.5. от договор бил
уговорен ГПР в размер на 47,95 %. В чл. 6.1. и 6.2. била предвидена неустойка в размер на сумата
от 7 753,70 лева (намалена с отстъпка от 154,30 лева, съответно неустойката е 7 908 лева) в случай,
че заемателят не предостави обезпечение съобразно чл. 33, ал. 1 от ОУ. Видно от погасителния
план към договора месечната погасителна вноска се формирала от главница, лихва и неустойка. В
т. 6.1. от договора било уговорено задължението на заемателя да предостави в тридневен срок от
усвояване на заема обезпечения – поръчители или банкова гаранция, като при неизпълнение на
това задължение съгласно т. 6.2. заемателят дължал на заемодателя неустойка в размер на 7 753,70
лева, начислявана автоматично с подписване на договора и платима разсрочено съгласно
погасителния план. Още със сключване на договора на ищцата била начислена неустойка в размер
на 7 908 лева, тъй като същата не представила в срок надлежни поръчители или друг вид
обезпечение – банкова гаранция. Излагат се подробни съображения, че договорът е нищожен на
основание чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК – поради липса на елемент от същественото му съдържание, а
именно годишният процент на разходите 1 /ГПР/. Поддържа се, че в нарушение на императивните
изисквания на закона, в процесния договор за заем ГПР е посочен единствено като процент – 47,95
%, но не са посочени елементите, които включва ГПР, и методиката за изчисляването му, а
отделно от това ГПР надхвърлял размера по закон – чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като в него следвало да
бъде включена и неустойката за непредоставяне на обезпечение. Поддържа се, че клаузата за
неустойка е нищожна, тъй като с нея се заобикаля правилото на чл. 19, ал. 4 ЗПК и се договоря по-
1
висок размер на разходите по кредита от нормативно допустимия. Същевременно, се излагат
съображения, че клаузата за неустойка обезпечавала вредите от това, че вземането няма да може да
бъде събрано, но тези вреди се обезпечавали и чрез мораторната лихва за забава по чл. 33, ал. 1
ЗПК, но подобно кумулиране било недопустимо. Поддържа се, че договорът е недействителен и
поради това, че не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, тъй като посоченият в него
фиксиран лихвен процент – 40,05 %, не отговарял на действително приложения лихвен процент,
тъй като уговорената неустойка представлявала добавка към договорената лихва по кредита.
Излагат се съображения, че клаузата за възнаградителна лихва също е нищожна като протИ.речаща
на добрите нрави, тъй като надхвърля трикратния размер на законната лихва. По отношение на
таксата за експресно разглеждане на искането за кредит се посочва, че тя не представлява
допълнителна услуга, а такава, свързана с отпускането, усвояването и управлението на кредита,
поради което с тази такса се заобикаляли изискванията на чл. 10а, ал. 1 и ал. 2 ЗПК, поради което
същата е нищожна на основание чл. 21, ал. 1 ЗПК. Ищцата поддържа още, че нищожна, на
основание чл. 10а, ал. 2 и ал. 4 ЗПК, е и клаузата на чл. 4.6 от СЕФ, с която е уговорено, че
размерът на разходите за извънсъдебно събиране на просрочен кредит при забава на която и да е
погасителна вноска по кредита се определя в зависимост от съответния кредитен продукт, тъй като
тези допълнителни разходи не били допълнителни такива по смисъла на чл. 10а, ал. 1 ЗПК, а
видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисионни трябвало да бъдат ясно
и точно определени в договора за потребителски кредит, каквото посочване не било направено.
Тази клауза била и неравноправна по смисъла на чл. 143 ЗЗП и съответно нищожна на основание
чл. 146 ЗЗП. Поддържа се, че недействителна се явява и клаузата на чл. 37, ал. 2 от Общите
условия, в която е предвидено, че при разваляне, респективно при неизпълнение на договора, се
дължи главница, договорна лихва и неустойка, тъй като протИ.речи на чл. 88 ЗЗД и чл. 32 ЗПК.
При тези твърдения иска да бъде признато за установено в отношенията между страните, че
Договор за кредит № ............. г. е нищожен, а в условията на евентуалност – че са нищожни
посочените клаузи от договора, общите условия и СЕФ.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата
молба, с който ответникът оспорва предявените искове като неоснователни. Не оспорва
обстоятелствата, че между Ц. Ц. С. – в качеството на заемател, и ответното дружество ...........“
ООД – в качеството на заемодател, на 12.05.2023 г. е бил сключен договор за паричен заем, по
силата на който ищцата е получила в заем сумата от 3 900 лева и че тези средства са й били
предоставени съобразно посочените в договора условия. Твърди, че не са налице описаните в
исковата основания за недействителност на договора за потребителски кредит. Моли за отхвърляне
на предявените искове.
Софийски районен съд, I Гражданско отделение, като съобрази доводите на страните
и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:
По делото не се спори, а се установява от приетия като писмено доказателство Договор за
паричен заем Кредирект № ............. г., че между ...........“ ООД – като заемодател, и Ц. Ц. С. –
като заемател, е сключен договор за паричен заем, по силата на който заемодателят е поел
задължение да предостави на заемателя паричен заем в размер на сумата 3 900 лева, срещу
насрещно задължение на заемателя да я върне чрез заплащане на 18 броя месечни погасителни
вноски, първата от които платима на 12.06.2023 г., а последната – на 12.11.2024 г., заедно с
възнаградителна лихва при фиксиран годишен лихвен процент в размер на 40,05 % и годишен
процент на разходите от 47,95 %, като общата сума, дължима за връщане от заемателя възлиза на
5 620,30 лева.
Съгласно чл. 6.1. от договора страните се споразумяват в тридневен срок от сключването
му договорът да бъде обезпечен с поне едно от следните обезпечения: банкова гаранция или
поръчител, отговарящи на условията на чл. 33, ал. 1 от Общите условия /ОУ/ към договора за заем.
В чл. 6.2. от договора е предвидено, че при неизпълнение на уговореното в чл. 6.1.
заемополучателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 7 753,70 лева, с начин на
разсрочено плащане, посочен в инкорпориран в договора за заем погасителен план.
Видно от представените по делото като писмено доказателство Общи условия на ...........“
ООД за заеми „Кредирект“, е, че в чл. 33, ал. 1, т. 1 и 2 от тях са предвидени конкретни
изисквания относно избрания вид обезпечение, както следва: 1./ поръчителство на едно или две
физически лица, които отговаря кумулативно на следните условия: имат осигурителен доход общо
в размер на най-малко 7 пъти размера на минималната работна заплата за страната; в случай на
двама поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки един от тях трябва да е в размер на
поне 4 пъти минималната работна заплата за страната; не са поръчители по други договори за заем,
сключени със Заемодателя; не са заематели по сключени и непогасени договори за заем, сключени
със заемодателя; нямат кредити към банки или финансови институции с класификация, различна
от „Редовен“, както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на
ЦКР към БНБ; да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответстващ
2
документ за размера на получавания от тях доход; 2./ предоставяне на безусловна банкова
гаранция, издадена от лицензирана в БНБ търговска банка, за период, включващ от сключване на
договора за заем до изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване
на заема, и обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума за плащане по договора за
заем, включваща договорената главница и лихва.
С проекта на доклад, обективиран в определение № 40320/10.11.2023 г., и обявен за
окончателен в проведеното на 31.01.2024 г. открито съдебно заседание при липса на възражения
на страните, Софийски районен съд е отделил, на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК, като
безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: 1/ на 12.05.2023
г. между ...........“ ООД – като заемодател, и Ц. Ц. С. – като заемател, е сключен договор за
потребителски кредит № ............. г., по силата на който заемодателят се е задължил да предостави
на заемополучателя сумата в размер на 3 900 лева; 2/ главницата по договора за заем в размер на 3
900 лева е била реално усвоена от заемополучателя. Със същото определение съдът е уведомил
страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК следи служебно за наличието на неравноправно клаузи в
договор, сключен с потребител.
От изслушаното и прието без възражения на страните в срока по чл. 200, ал. 3, изр. 2 ГПК
експертно заключение на вещото лице И. Д. по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, което
преценено по реда на 202 ГПК районният съд кредитира като обективно и компетентно изготвено
от специалист в съответната област, се установява, че в посочения в договора за кредит ГПР от
47,95 % са включени само главница и възнаградителна лихва, като при включване в ГПР на
уговорената в чл. 6.2. неустойка, то ГПР би бил в размер на 575,53 %.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с установителни искове с правно основание чл. 26, ал.
1, пр. 1, пр. 2 и пр. 3 и ал. 2, пр. 4 ЗЗД за прогласяване нищожността на сключения между страните
Договор за паричен заем Кредирект № ............. г., като протИ.речащ и заобикалящ закона, и
накърняващ добрите нрави, и сключен без основание, а в условията на евентуалност – искове с
правно основание чл. 26, ал. 4, вр. ал. 1, пр. 1, пр. 2 и пр. 3 ЗЗД за прогласяване нищожността на
чл. 6.1, чл. 6.2 от договора, на чл. 31, чл. 32, чл. 33, чл. 37, ал. 2, ал. 3 и ал. 4 от Общите условия и
на т. 8 от част II, т. 1, т. 2, т. 4.3 и т. 4.6 от Стандартния европейски форумяр (СЕФ).
В разглеждания случай ищецът релевира различни основания за нищожност на процесния
договор за потребителски кредит, евентуално на отделни клаузи от него и приложимите ОУ и от
СЕФ. Съгласно практиката на ВКС, която настоящият състав споделя, когато е предявен иск за
прогласяване недействителността на сделка, а в обстоятелствената част на исковата молба са
заявени повече от едно от законовите основания за недействителност, съдът е длъжен да съобрази,
че е сезиран с множество обективно съединени искове – при един петитум ищецът е заявил
множество основания за прогласяване недействителността на сделката. С оглед основанията на
всеки един от исковете, същите следва да се разгледат при условията на евентуалност в
поредността, произтичаща от естеството на въведеното основание – от най-тежкото към най-
лекото / в този смисъл Решение № 40/07.04.2020 г. по гр. д. № 2383/2019 г. по описа на ВКС, III г.
о./.
Процесният договор за паричен заем има характеристиките на договор за потребителски
кредит съгласно дадената в чл. 9, ал. 1 ЗПК легална дефиниция, а заемателят има качеството
„потребител“ по смисъла на пар. 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Разпоредбата на чл. 7, ал. 3 ГПК вменява на
съда служебно задължение да следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с
потребител.
Преценката относно действителността на договора за потребителски кредит следва да се
извърши както в съответствие с общите правила на ЗЗД, така и с нормите на приложимия ЗПК, при
действието на който е сключен договорът. Автономията на волята на страните да определят
свободно съдържанието на договора е ограничена от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в две посоки:
съдържанието на договора не може да протИ.речи на повелителни норми на закона, а в равна
степен и на добрите нрави, което ограничение се отнася както до гражданските сделки, така и за
търговските сделки.
Съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1,
чл. 11, ал. 1, т. 7 – 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е
недействителен.
Доколкото се касае до договор за потребителски кредит, на първо място съдът следва да
разгледа наведените твърдения за протИ.речие на разпоредбите на ЗПК.
По иска с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже сключването на
процесния договор за паричен заем № ............. г. с ответното дружество, с посоченото в исковата
молба съдържание, включително на оспорените клаузи от договора, Общите условия и СЕФ,
които протИ.речат на императивни материалноправни норми, заобикалят ги или накърняват
3
добрите нрави.
Както се посочи по-горе, по делото не е спорно обстоятелството, че между ...........“ ООД –
като заемодател, и Ц. Ц. С. – като заемател, е сключен Договор за паричен заем Кредирект №
............. г., по силата на който заемодателят е поел задължение да предостави на заемателя паричен
заем в размер на сумата от 3 900 лева, срещу насрещно задължение на заемателя да я върне чрез
заплащане на 18 броя месечни погасителни вноски, първата от които платима на 12.06.2023 г., а
последната – на 12.11.2024 г., заедно с възнаградителна лихва при фиксиран годишен лихвен
процент в размер на 40,05 % и годишен процент на разходите от 47,95 %, като общата сума,
дължима за връщане от заемателя възлиза на 5 620,30 лева. Съгласно чл. 6.1. от договора страните
са се споразумели в тридневен срок от сключването му договорът да бъде обезпечен с поне едно от
следните обезпечения: банкова гаранция или поръчител, отговарящи на условията на чл. 33, ал. 1
ОУ към договора за паричен заем. Съгласно уговореното в чл. 6.2. от договора, при неизпълнение
на задължението по чл. 6.1. заемополучателят дължи на заемодателя неустойка в размер на
7 753,70 лева, с начин на разсрочено плащане, посочен в инкорпориран в договора за заем
погасителен план.
Процесният договор за паричен заем е сключен при спазване на чл. 10, ал. 1 ЗПК, същият
отговаря на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 1 ЗПК – съдържа дата и място на сключване, т. 2 – вид
на предоставения кредит, т. 3 и 4 – индивидуализиращи страните белези, т. 6 – срок на договора за
кредит, т. 7 – посочен е общият размер на кредита и условията за усвояването му. Съгласно чл. 11,
ал. 1, т. 11 ЗПК погасителният план към договора трябва да съдържа информация за размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, а последователността на
разпределението на вноските между различните неизплатени суми – само в случай, че са дължими
при различни лихвени проценти за целите на погасяването. В настоящия случай в договора е
инкорпориран погасителен план, в който са посочени погасителните вноски по брой, размер и
падеж, а тъй като договорът е сключен при фиксиран лихвен процент за целия срок на договора и
за всички вземания по него, изискването за посочване последователността на разпределението на
вноските е неприложимо.
Настоящият съдебен състав обаче намира, че не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК, като в тази връзка намира за необходимо да изложи съображения по твърдението на ищеца за
нищожност на неустоечната клауза на чл. 6.2. от процесния договор за паричен заем.
По силата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на
разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите
предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по
определения в приложение № 1 начин.
Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите
разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени
разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит.
В процесния договор за паричен заем е посочен ГПР – 47,95 %, т. е. формално е изпълнено
изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК. Този размер не надвишава максималния по чл. 19, ал. 4
ЗПК. Този размер обаче не отразява действителния такъв, тъй като не включва част от разходите за
кредита, а именно - неустойката в размер на 7 753,70 лева, която се начислява автоматично от
заемодателя.
Настоящият състав приема, че уговорената в процесния договор „неустойка“ е разход по
кредита, който следва да бъде включен при изчисляването на годишния процент на разходите –
ГПР (индикатор за общото оскъпяване на кредита) – чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ЗПК, който съобразно
правилото на чл. 19, ал. 4 ЗПК не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове или във валута, определена с постановление на Министерския
съвет на Република България (основен лихвен процент плюс 10 %), което означава, че лихвите и
разходите по кредита не могат да надхвърлят 50 % от взетата сума, а клаузи в договор,
надвишаващи определените по ал. 4, са нищожни – чл. 19, ал. 5 ЗПК. Този извод следва от
дефиницията на понятието „общ разход по кредита за потребителя“, съдържаща се в § 1, т. 1 от ДР
на ЗПК, според която това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси,
възнаграждения за кредитни посредници и всички други разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати,
включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по - специално
застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително
условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат
на прилагането на търговски клаузи и условия. В случая е несъмнено, че получаването на заема е
било обусловено от предоставяне на едно от посочените „обезпечения“, като заемателят се е
съгласил да заплати неустойка в размер на 7 753,70 лева, която се заплаща разсрочено съгласно
4
включения в договора погасителен план. С уговорената в чл. 6.2., вр. чл. 33, ал. 1 ОУ, неустоечна
клауза се цели единствено осигуряването на допълнително възнаграждение за предоставяне на
заемната сума – т. нар. „скрита възнаградителна лихва“. Този извод следва от спецификата и
краткия срок /тридневен/ за изпълнение на задължението, по отношение на което е уговорена
неустойката – осигуряването на поемане на поръчителство за връщане на заема или предоставяне
на безусловна банкова гаранция. По този начин кредиторът не е очаквал или желал изпълнение на
задължението. Още повече, ако заемодателят действително е имал намерение да получи като
обезпечение „поръчителство“, той е можел да постави сключването на договора за заем и
предоставяне на заемните средства под условие от предварителното поемане на поръчителство от
лице, отговарящо на посочени изисквания, каквато възможност, той има съгласно разпоредбата на
чл. 138, ал. 2, изр. 2 ЗЗД. В подкрепа на горния извод следва да се отбележи и уговорката, че в
случай на възникване на задължението за заплащане на неустойка, то ще бъде заплащано всеки ден
заедно със следващата погасителна вноска по кредита съобразно уговорения в договора
погасителен план. Това отново навежда към изначално съгласие между страните, че задължението
за предоставяне на обезпечение няма да бъде изпълнено, а това за неустойка ще възникне. Следва
да се посочи, че посочената алтернатива за обезпечение – банкова гаранция е житейски немислима
при сключване на договор за потребителски кредит, доколкото кандидатстващото лице може
просто да се възползва от средствата, нужни за издаването на банковата гаранция. В аспекта на
изложеното съдът приема, че обсъжданата клауза от договора носи характеристиките на
неравноправна такава по смисъла на нормата на чл. 143 ЗЗП, тъй като е уговорена във вреда на
потребителя. Същата не отговаря на изискванията за добросъвестност и внася значително
неравновесие в правата и задълженията между страните. Същата попада под хипотезата на чл. 143,
ал. 2, т. 5 ЗЗП, тъй като задължава потребителя при неизпълнение на задължението си за
предоставяне на обезпечение по договора след неговото сключване да заплати необосновано
висока с оглед цената на договора за кредит за потребителя неустойка. Следва да се посочи и
задължението на кредитора преди сключването на договора за кредит да оцени
кредитоспособността на потребителя, като извърши справки в достъпните му бази данни и
регистри и ако прецени, че не е достатъчно платежоспособен, да откаже предоставянето на
заемните средства. На практика се получава така, че с тази клауза кредиторът прехвърля риска от
неизпълнение на това си задължение на потребителя, кандидатстващ за отпускане на парични
средства чрез сключването на договора. Последното води до значително нарастване на цената на
кредита и възлага на потребителя финансова тежест, което е в протИ.речие със закона - чл. 16
ЗПК.
На следващо място, както се посочи, съдът приема, че процесната неустоечна клауза
протИ.речи на правилото на чл. 19, ал. 4 ЗПК и се уговоря по-висок размер на разходите по
кредита от нормативно допустимия. Размерът на неустойката надвишава този на отпуснатия заем и
заедно с нея се формира ГПР, който е значително по-висок от нормативно установения в чл. 19, ал.
4 ЗПК. Съдът приема, че уговорената в чл. 6.2. неустойка представлява разход по смисъла на чл.
19, ал. 1 ЗПК, който, в протИ.речие с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, не е включен в годишния процент на
разходите. Въпреки, че формално в договора са посочени годишен процент на разходите и общ
размер на задължението, без включването в тях на обсъжданата сума по чл. 6.2. те не могат да
изпълнят отредената им функция – да дадат възможност на потребителя, по ясен и достъпен
начин, да се запознае с произтичащите за него икономически последици от договора, въз основа на
което да вземе информирано решение за сключването му. Съгласно приетото по делото експертно
заключение на вещото лице по ССчЕ при включване в ГПР на уговорената в чл. 6.2. неустойка, то
ГПР би бил в размер на 575,53 %, с което многократно се надвишава законоустановения размер на
ГПР.
При това положение се налага извод, че договорът за паричен заем не отговаря на
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в него липсва посочен действителният размер на
разходите по кредита. Тази част от сделката е особено съществена за интересите на потребителите,
тъй като целта на уредбата на годишния процент на разходите по кредита е чрез императивни
норми да се уеднакви изчисляването и посочването му в договора и това да служи за сравнение на
кредитните продукти, да ориентира икономическия избор на потребителя и да му позволи да
прецени обхвата на поетите задължения. Затова и неяснотите, вътрешното протИ.речие или
подвеждащото оповестяване на това изискуемо съдържание законодателят урежда като порок от
толкова висока степен, че изключва валидността на договарянето – чл. 22 ЗПК. След като в
договора не е посочен ГПР при съобразяване на всички участващи при формирането му елементи,
не може да се приеме, че е спазена нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Следователно и при
съобразяване на чл. 22 ЗПК потребителят следва да върне само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихви и/или други разходи по кредита, съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК (така Решение
№ 2261/18.08.2022 г. по в. гр. д. № 14174/2021 г. по описа на СГС, ІІ-А въззивен състав, Решение
№ 3432/28.11.2022 г. по в. гр. д. № 3194/2022 г. по описа на СГС, ІІІ-Б въззивен състав, Решение №
156/11.01.2023 г. по в. гр. д. № 2399/2022 г. по описа на СГС, ІІ-А въззивен състав, Решение №
54/09.01.2023 г. по в. гр. д. № 7254/2022 г. по описа на СГС, ІІІ-Б въззивен състав, и др.).
5
Следователно предявеният иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД е основателен,
поради което не са налице условията за разглеждането на другите релевирани от ищцата основания
за нищожност на договора – заобикаляне на закона и протИ.речие с добрите нрави., както и на
отделните договорни клаузи.
Относно разноските
При този изход на делото право на разноски има ищецът. Последният претендира
присъждане адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата.
По искането за присъждане на разноски по реда на чл. 38 ЗА, съдът намира следното. В
практиката на ВКС, обективирана в Определение № 319/09.07.2019 г. по ч. гр. д. № 2186/2019 г. на
ВКС, IV ГО, и др. е разяснено, че за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38,
ал. 2 ЗА пред съответната съдебна инстанция е необходимо и достатъчно по делото да е
представен договор за правна защита и съдействие, в който да е посочено, че упълномощеният
адвокат оказва безплатна правна помощ на някое от основанията по чл. 38, ал. 1 ЗА, т. 1-3, като не
е необходимо страната предварително да установява и да доказва съответното основание за
предоставяне на безплатна правна помощ. Размерът на адвокатското възнаграждение се определя
от съда, поради което не е нужен списък по чл. 80 ГПК – той касае разноските, дължими на
страните. Съдът не е обвързан от искането, ако адвокатът е посочил конкретна сума. При
безплатно предоставяне на правна помощ по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА адвокатът сам, по
собствена воля, се съгласява да получи хонорар само, доколкото постановеният от съда резултат е
в интерес на страната, която представлява; да получи възнаграждение след влизане в сила на
съдебния акт, с който му се присъжда; размерът на възнаграждението да се определи от съда
съобразно размера на уважената/отхвърлена част от иска/исковете и, че възнаграждението ще се
дължи от насрещната страна по правилата на чл. 78, ал. 1- ГПК. Съдът е задължен да определи
размера на задължението с оглед действителната правна и фактическа сложност на делото, като
съгласно практиката на СЕС, обективирана в Решение от 24.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС
чл. 101, § 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако
установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на
която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, протИ.речи на посочения
чл. 101, § 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по
отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, вкл.
когато тази страна не е подписала никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско
възнаграждение. Съобразно цитираната задължителна практика на СЕС съдът не е обвързан от
праговете, разписани в Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, а следва да определи дължимото адвокатско възнаграждение за всеки отделен
случай, след извършване на преценка относно правната и фактическа сложност на делото и
конкретно извършените от процесуалния представител действия. В разглеждания случай при
определяне размера съдът съобрази липсата на фактическа и правна сложност на делото,
определена от вида на предявените искове и ангажираните доказателства в процеса,
обстоятелството, че се касае за защита по предявени евентуално съединени искови претенции,
произтичащи от едно спорно правоотношение и имащи една цел – съответно да се признае
нищожността на процесния договор за кредит, евентуално на отделна договорна клауза,
определяща и сходния предмет на доказване по делото по всеки иск, поради което за
осъществената защита по тези претенции на пълномощника на ищеца се следва едно
възнаграждение. Отчитайки конкретно извършените от процесуалния представител на ищеца
процесуални действия и обстоятелството, че делото е разгледано в рамките на едно съдебно
заседание, съдът определи размера на възнаграждението в общ размер от 400,00 лева.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на
бюджета на СРС сумата в размер на 250,00 лева – депозит за вещото лице по допуснатата ССчЕ, и
534,96 лева – държавна такса.
Мотивиран от горното, Софийски районен съд, I Гражданско отделение, 29 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск, предявен от Ц. Ц. С., ЕГН **********, с адрес:
гр. .............., срещу ...........“ ООД, ЕИК ..............., със седалище и адрес на управление: гр. ..............,
че Договор за паричен заем Кредирект № ............. г. е нищожен поради протИ.речие със закона на
основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА ...........“ ООД, ЕИК ............... , със седалище и адрес на управление: ........... да
заплати в полза на адвокат П. И. Х., САК, ЕГН **********, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона
за адвокатурата, вр. чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в размер на 400,00 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение за предоставена на Ц. Ц. С., ЕГН **********, безплатна правна помощ в
6
производството по гр. д. № 37472/2023 г. по описа на СРС, 29 състав.
ОСЪЖДА ...........“ ООД, ЕИК ............... , да заплати в полза на бюджета на Софийски
районен съд, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, сумата в общ размер на 784,96 лева – разноски по гр.
д. № 37472/2023 г. по описа на СРС, 29 състав, за държавна такса и депозит за вещото лице по
ССчЕ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7