Р Е Ш Е Н И Е
гр.Д. 22.06.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Д.КИЯТ
РАЙОНЕН СЪД ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ ,
четиринадесети състав , в публично
заседание на двадесети май през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА ТОНЕВА
При участието на секретаря Румяна
И. , разгледа докладваното от районния съдия гр.д. № 2208/2019 год. по описа на
ДРС и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството по гр.д. № 2208/2019
г. по описа на Д.ки районен съд е образувано по искова молба от Н.С.Н. с ЕГН **********
, с която срещу Д.Н. Л. с ЕГН ********** е предявен иск по реда на чл. 422 от ГПК във вр. чл. 415 от ГПК за установяване на вземане по издадена Заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.
№ 971/2019г. по описа на ДРС за сумата 15000 /петнадесет хиляди/ лева,
представляваща обезщетение за причинена имуществена вреда от противоправни
действия на длъжника, породили задължение за заплащане на неустойка по
предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот с идентификатор …. по КККР на гр. Д., ведно с построената в него масивна
двуетажна сграда с идентификатор ….ресторант „….
„ за Н.С.Н. спрямо купувача по
предварителния договор М.Д.М., които противоправни действия се изразяват в поведението на ответницата Д.Н.Л.,
която упражнявала фактическа власт върху имота ,предмет на предварителния
договор без правно основание и твърдения на неистина от нейна страна ,че упражнява
фактическата власт на основание сключен договор за заем
за послужване с Н.С.Н.
,в резултат на което е възникнало задължението
за заплащане на неустойка по сключения предварителен договор за покупко-продажба
на недвижимия имот от 11.06.2018г. на основание разпоредбата на чл. 5, т. 7 от
договора .
Предявеният иск черпи правното си
основание от разпоредбата на чл. 45 от
ЗЗД .
Претендират се разноските в
производството по настоящото гражданско дело .
Излагат се следните обстоятелства
:
Между ищецът Н. и М.Д.М. е бил сключен предварителен договор за
покупко-продажба от
дата 11.06.2018 г. на недвижим
имот в град Д. , ресторант „… „ .При посещения за
оглед в имота от страна на купувача М.
,последният не бил допуснат от
ответницата Д.Л. , която упражнявала фактическа власт върху имота .Твърдяла , че е в имота по сключен договор за заем за
послужване с продавача Н.Н. .
Горното мотивирало отказа на купувача М.М.
да сключи окончателен договор за
покупко-продажба ,поискал от Н.Н. да му заплати уговорената в чл. 5.7 от
договора неустойка в размер на 15 000 лева , която била заплатена .
Излага се още,че при сключване на
предварителния договор в чл.5.2 продавачът декларира,че по отношение на имота
няма договори за наем , договори за заем
, трети лица нямат права върху него .
За неизпълнение задълженията съгласно клаузата
на чл.5.7 от договора е била уговорена неустойка в размер на
15 000.00 лева .
Ищецът твърди,че с поведението си
Д.Л. , която упражнявала фактическа власт върху имота без да има правно основание за това и с
твърденията си за сключен договор за
заем за послужване с Н. , му е причинила вреда , изразяваща се в заплащане от
негова страна на уговорената с купувача по предварителния договор неустойка по
чл. 5.7 от същия в размер на 15 000.00 лева .
С платежно нареждане от
15.01.2019 г. Н. заплатил в полза на купувача по предварителния договор уговорената неустойка в размер на
15 000.00 лева .
Ответникът Л. оспорва
основателността на иска .
Оспорва дължимостта на платената
неустойка като твърди,че същата е
нищожна ,поради това че целта , поради
която е договорена излиза извън присъщите и обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функиции .
Сочи се прекомерност на
неустойката .
Възразява да е налице причинно-следствена
връзка между вредите за ищеца Н. и нейното поведение .
Претендира разноски в
производството .
Д.кият районен съд, след като прецени
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Предявеният иск е допустим ,
предявен е в законоустановения срок след
депозирано възражение срещу издадеда заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК от длъжника в производството по ч. гр.д. №
971/2019 г. по описа на Д.ки районен съд .
Представя се по делото сключен на
11.06.2018 г. между Н.С.Н. като продавач и М.Д.М. като купувач предварителен
договор за покупко- продажба на недвижим имот с идентификатор …. по
КККР на гр. Д., ведно с построената в него масивна двуетажна сграда с идентификатор ….ресторант „…. „.
Съгласно текста на договора в чл.
5.2 продавачът декларира,че е единствен собственик на имота , имотът не е обременен с вещни и
облигационни тежести като ипотеки , възбрани ,каквито и да било обезпечителни
мерки , вписани искови молби , договори за наем ,договори за заем , не е
предмет на реституционни претенции , на предварителни договори с други купувачи
,не е апортиран в търговски дружества , както и че трети лица нямат каквито и
да било права върху него , както и че по
отношение на него не се водят и няма
основание да се приеме ,че ще се заведат прави спорове ,включително
изпълнителни дела , които ще засегнат правата на купувача .
Съгласно чл. 5.3 от договора продавачът се задължава да не вписва договори
за наем , договори за заем до
нотариалното изповядване на покупко-продажбата .
В чл.5.7 страните се
договорили,че в случай,че се окаже , че към момента на сключване на
договора някое от заявените от продавача
обстоятелства по чл. 5.2 са неверни или продавачът не изпълни задълженията си
по чл. 5.3 и чл.5.4 и по тази причина не
се сключи окончателене договор ,продавачът дължи обезщетение в размер на 10
процента от договорената продажна цена в размер на 15 000.00 лева , които
продавачът трябва да изплати на купувача в срок от пет работни дни от деня на
разваляне на договора .
Установява се по делото от
показанията на разпитаните свидетели М.Д.М. и К.Д.А. ,че към датата на
сключване на предварителния договор ответницата Д.Л. е упражнявала фактическа
власт върху имота .
Свидетелят М. излага в
показанията си ,че при първото посещения
за оглед през месец май 2018 г. е влязъл
безпрепятствено в имота , но през юни
2018 г. Д.Л.,която е била в имота не го е допуснала .
Св.А. сочи,че преди пет години Д.Л.
е прехвърлила имота на Н.Н. , но и към момента
тя го ползва .
Не се установява по делото
основанието , на което Л. упражнява фактическа власт върху имота .
Ищецът Н.Н. твърди ,че няма
договорни отношения с Д.Л. по предоставяне ползване на имота , предмет на
предварителния договор .
В срок до 20.10.2018 г. страните
по предварителния договор е следвало да сключен окончателен договор за
покупко-продажба на имота .
Твърденията на ищеца Н. са,че
поради поведението на Л. , която е
упражнявала фактическа власт върху имота купувачът по предварителния
договор не е пожелал сключване на
окончателен и е заявил претенция за дължимата по чл. 5.7 неустойка в размер на
15 000.00 лева , която Н. заплатил .
Представя се квитанция за банков
превод на сумата с посочено основание за плащане-неустойка по предварителен
договор.
На основание чл. 45 от ЗЗД всеки
е длъжен да поправи вредите , които виновно е причинил другиму .
За основателността
на иска по чл. 45 от ЗЗД следва по несъмнен начин по
делото да се установи кумулативното наличие на следните предпоставки- деяние,
противоправност, вреда, причинна връзка и вина. Вината се предполага до доказване
на противното .
За основателност на
предявения иск следва безспорно да се установи,че именно като последица от поведението на ответницата Л. ищецът Н. е претърпял вреда , изразяваща се в
платена от него неустойка по предварителния договор за покупко-продажба .
Дължимостта на
неустойката по чл. 5.7 по сключения
предварителен договор е обусловена от
неизпълнение на поето задължение от страна
на продавача Н. да сключва договори за наем или заем за послужване с
имота ,предмет на предварителния договор,необходимо е активно поведение от
негова страна за сключване на договор за наем или договор за заем за
послужване . Продавачът Н. твърди ,че е
изправна страна и не е сключвал с ответницата договор , който да е годно
основание за упражнявана от нейна страна фактическа власт върху имота .
Поведението на
трето лице , което упражнява фактическа власт върху имота и твърди наличието на
договорни отношения с продавача по договора ,обстоятелство , което не отговаря
на обективната истина , не обосновава
причинна връзка между поведението на
ответницата Л. и вреда за ищеца Н.,изразяваща се в платена неустойка по
договора поради декларирано невярно обстоятелство по чл.5.2 от предварителния
договор и неизпълнение клаузата на чл. 5.3 .
Предвид изложеното ,съдът
приема,че искът следва да се отхвърли като неоснователен без изследване на останалите
предпоставки за отговорността по чл. 45 от ЗЗД .
С оглед изхода на спора на ищца
не се следват разноски .
На основание чл. 78, ал.3 от ГПК ответникът има право да иска
заплащане на направените разноски при
отхъврляне на иска.
Д.Н.Л. не е представила по делото
доказателства относно уговорено и заплатно адвокатско възнаграждение и такова
не следва да се присъжда .
Водим от горното , Д.кият районен
съд
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н.С.Н. с ЕГН ********** срещу Д.Н. Л. с ЕГН ********** иск по реда на чл. 422 от ГПК във вр. чл. 415 от ГПК за установяване на вземане по издадена Заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.
№ 971/2019г. по описа на ДРС за сумата 15000 /петнадесет хиляди/ лева,
представляваща обезщетение за причинена имуществена вреда от противоправни
действия на длъжника Л., породили задължение за заплащане на
неустойка по предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот с
идентификатор …. по КККР на гр. Д., ведно с построената в
него масивна двуетажна сграда с
идентификатор ….. ресторант „….
„ за Н.С.Н. спрямо купувача по
предварителния договор М.Д.М., които противоправни действия се изразяват в поведението на ответницата Д.Н.Л.,
която упражнявала фактическа власт върху имота ,предмет на предварителния
договор без правно основание и твърдения на неистина от нейна страна ,че упражнява фактическата власт на основание
сключен договор за заем за послужване с Н.С.Н. ,в
резултат на което е
възникнало задължението за заплащане на неустойка по сключения предварителен
договор за покупко-продажба на недвижимия имот от 11.06.2018г. на основание
разпоредбата на чл. 5, т. 7 от договора .
Решението подлежи на обжалване пред Д.ки окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните .
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :