Р Е
Ш Е Н И Е № 957
гр.Бургас, 17.07.2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Районен
съд - Бургас, XLIX наказателен
състав, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди и двадесета
година, в състав:
Районен
съдия: Венета Иванова
при секретаря
Гергана Стефанова, като разгледа докладваното от съдията Иванова
НАХД № 1400/2020г. по описа на Районен съд - Бургас, въз основа
на данните по делото и закона, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
пред РС-Бургас е по реда на чл. 59-63 от ЗАНН и е
образувано по жалба на „О“ ЕООД, ЕИК по Булстат *****,
със седалище и адрес на управление в *****, представлявано от управителя Г. И.
С., срещу НП № 468403-F492197/08.10.2019г., издадено от Началник отдел
„Оперативни дейности“ –Бургас в ЦУ на НАП, с което на дружеството –жалбоподател
е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 500
лева, на основание чл.185, ал.2 , изречение второ вр. чл.185, ал.1 ЗДДС за нарушение по чл.39, ал.1 от
Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ вр. чл.118, ал.4 от ЗДДС. Жалбата е изпратена до ТД на НАП
гр.Бургас, които са изпратили копие от нея за АНО, като едновременно с това са
изпратили цялата административнонаказателна преписка, ведно с жалбата, до РС
Бургас.
Във въззивната жалба се излагат
основания за материална и процесуална незаконосъобразност на наказателното
постановление и се претендира цялостната му отмяна.
В съдебно заседание жалбоподателят
редовно призован, не се представлява.
За
административнонаказващия орган, призован чрез ТД на НАП гр.Бургас, се явява главен
юрк.К. Т. при ТД на НАП Бургас, упълномощена с пълномощно № 143/23.03.2018г. на
Изп.директор на НАП. Съгласно чл. 12, ал. 1 от Закона за НАП,
процесуалното представителство пред съда по актовете и действията на агенцията
и нейните органи и служители се осъществява от изпълнителният директор или по
негово пълномощие от юрисконсулти. Анализът на посочените разпоредби сочи, че
страна в съдебното производство е органът, издал оспорения акт, а процесуалното
представителство пред съда ще се осъществи от изпълнителния директор на НАП или
упълномощен от него юрисконсулт. Видно от доказателствата, юрк. К.Тодорова
разполага с валидно пълномощно по смисъла на чл. 12, ал. 1 ЗНАП. Същата
оспорва жалбата и претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН от
заинтересовано да обжалва лице и съдържа необходимите реквизити, поради което е
допустима.
Районен съд - Бургас, след като
анализира събраните по делото доказателства и съобрази закона, намира за
установено от фактическа страна следното:
На 09.06.2019
г., в 13:25 часа св.Х.К., съвместно с колегата си Г.Ш. – и двамата инспектори
по приходите в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, посетили търговски обект -безстационарен
обект, находящ се в гр.Б., кв.С., Летище Б., терминал „заминаващи“ ,
стопанисван от дружеството -жалбоподател. Била извършена контролна покупка от
страна на Г.Ш., изразяваща се в закупуване на 1бр.топка сладолед на стойност
8,60лв., за която не бил издаден касов бон. След легитимация от страна на
проверяващите било установено, че в книгата за дневни финансови отчети за
2019г., съхранявана в обекта, на 02.06.2019г. липсва отпечатан пълен дневен
финансов отчет с нулиране и запис във фискалната памет за всеки ден, през който
дружеството има регистрирани продажби. Като потвърждение на описаните факти
била разпечатана Контролна лента на електронен носител/КЛЕН/. В обекта имало фискално устройство модел "DATECS
" с ИН на ФУ № DT658069 и ИН на ФП № 02658069. Било констатирано, че ФУ е
с 46 минути напред от реалното астрономическо време.
За горните
констатации бил съставен протокол за извършена проверка № 0340022/09.06.2019г.
С протокола управителят на дружеството жалбоподател бил поканен да се яви на 14.06.2019
г. в ТД на НАП-гр. Бургас за представяне на допълнителни документи и
съставяне на АУАН. На 13.06.2019г. управителят Г. Станков се явил в ТД на НАП и
представил допълнително изисканите документи. На същата дата в негово
присъствие бил съставен АУАН с № F492197/13.06.2019г., в който горните факти
били квалифицирани като нарушение по чл.39, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006
г. на МФ, вр. с чл.118, ал.4 от ЗДДС . Подписвайки АУАН, управителят не
оспорил нарушението, а заявил, че служителят не си е изпълнил задълженията по
договор и правилник за вътрешния трудов ред във фирмата.
В срока по
чл.44, ал.1 от ЗАНН писмено възражение не било депозирано.
Административнонаказващият орган
издал въз основа на съставения АУАН обжалваното в настоящото производство НП, с
което на основание чл.185, ал.2 , изречение второ вр. чл.185, ал.1 ЗДДС за нарушение по чл.39, ал.1 от Наредба
Н-18/13.12.2006г. на МФ вр. чл.118, ал.4 от ЗДДС на „О“ ЕООД е наложено административно наказание „Имуществена
санкция“ в размер на 500 лева.
Горната фактическа обстановка се
установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и
гласните и писмени доказателства събрани в хода на съдебното производство,
които са безпротиворечиви и кредитирани от съда изцяло.
При така установената фактическа обстановка,
съдът достигна до следните правни изводи:
Наказателното
постановление е издадено от компетентен орган – Началник на отдел „Оперативни
дейности“ -Бургас в ЦУ на Националната агенция за приходите, /оправомощен със Заповед № ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018г.
на Изпълнителния директор на на НАП/. Актът за установяване на административно
нарушение е съставен от компетентно лице – инспектор по приходите при ЦУ на
НАП. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в
шестмесечния срок.
Актът е съставен в съответствие с
разпоредба на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН и от формална страна съдържа законоустановените
реквизити по чл. 42 от ЗАНН.
Административнонаказващият орган е
приел фактическите констатации за доказани и е издал обжалваното наказателно
постановление.
Бургаският районен съд намира, че
при съставянето на акта за установяване на административно нарушение и
издаването на наказателното постановление не са
допуснати съществени процесуални нарушения.
Както в
АУАН, така и в НП е налице пълно описание на нарушението и обстоятелствата, при
които е било извършено, като при установените за безспорни по делото факти
правилно АНО ги е подвел под нормата на чл. 39, ал. 1 от Наредба Н-18 от
13.12.2006 г. на МФ, вр. чл. 118, ал. 4 от ЗДДС.
В чл. 118, ал. 4 от ЗДДС е
предвидено задължение на Министъра на финансите да издаде наредба във връзка с
фискалните устройства. Именно на основание чл. 118, ал. 4 от ЗДДС е
била издадена и Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г.
за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските
обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата,
които извършват продажби чрез електронен магазин.
Според чл. 39, ал. 1 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006 г. лицето по чл. 3 отпечатва пълен дневен финансов
отчет с нулиране и запис във фискалната памет за всеки ден, през който в
устройството са регистрирани продажби. По делото не е спорно, че
дружеството-жалбоподател попада в обхвата на чл. 3 от Наредбата, както и че за
процесната дата са били регистрирани във фискалното устройство на проверявания
обект продажби. От фактическа страна по делото безспорно се установи, че
жалбоподателят не е отпечатал дневен финансов отчет с нулиране и запис във
фискалната памет за посочения ден- 02.06.2019г. Всички тези факти са намерили
отражение както в АУАН, така и в НП.
Според съда
в случая не намира приложение чл. 3, ал. 2 ЗАНН.
Действително от 02.07.2019 г. разпоредбата на чл. 39, ал. 1 от Наредбата е
променена, ДВ. бр. 52 от 2019 г. Според посочената редакция всяко фискално
устройство, включително вградено в автомат на самообслужване, генерира
автоматично пълен дневен финансов отчет с нулиране и запис във фискалната памет
и в КЛЕН за всеки ден (за всеки 24 часа), през които в устройството са
регистрирани продажби/сторно или служебно въведени операции, в случай че през
последните 24 часа такъв отчет не е отпечатан от лицето по чл. 3. Лицата по чл.
3, използващи ФУ и ИАСУТД, нямат задължение да отпечатват дневен финансов
отчет. Налице е и друга редакция, ДВ бр. 8 от 2020 г., според която всяко
фискално устройство, включително вградено в автомат на самообслужване, както и
ИАСУТД генерират автоматично пълен дневен финансов отчет с нулиране и запис във
фискалната памет и в КЛЕН в 23: 59: 59 часа за всеки календарен ден (от 0: 00
до 24: 00 часа), през който в устройството са регистрирани продажби/сторно или
служебно въведени операции, в следните случаи: 1. когато не е генериран или
отпечатан дневен финансов отчет за деня преди 23: 59: 59 часа; или 2. когато е
генериран или отпечатан дневен финансов отчет за деня преди 23: 59: 59 часа и
след генерирането му/отпечатването му в устройството са регистрирани продажби/сторно
или служебно въведени операции.
Съгласно пар. 21, ал. 1 и ал. 2 от ПЗР към Наредбата за изменение
и допълнение на Наредба № Н-18 от 2006 г. за регистриране и отчитане чрез
фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към
софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби
чрез електронен магазин в срок до 30 октомври 2019 г.
производителите/вносителите на ФУ представят за функционално изпитване ФУ с
коригирана версия на фърмуера, осигуряваща изпълнение на изискването за
генериране на дневен финансов отчет с нулиране и запис във фискалната памет и в
КЛЕН за всеки ден (за всеки 24 часа), през който в устройството са регистрирани
продажби/сторно или служебно въведени операции, в случай че през последните 24
часа такъв отчет не е отпечатан от лицето по чл. 3. До привеждане на въведените
в експлоатация ФУ в съответствие с изискванията на чл. 39, ал. 1, но не
по-късно от 31 юли 2020 г., лицето по чл. 3 е задължено да отпечатва дневен
финансов отчет с нулиране и запис във фискалната памет и в КЛЕН за всеки ден
(за всеки 24 часа), през които в устройството са регистрирани продажби/сторно
или служебно въведени операции.
От анализа
на цитираните разпоредби може да се направи извод, че понастоящем задължението
на търговците да отпечатват дневен финансов отчет с нулиране и запис във
фискалната памет не е отпаднало, а е предвидена техническа възможност след
привеждане на ФУ с изискванията на Наредбата за автоматичното му генериране при
предвидените в т. 1 и т. 2 на чл. 39, ал. 1 хипотези. Посоченото налага извода
за неоснователност на искането на жалбоподателя за прилагането на
по-благоприятен закон.
При така
установените факти АНО е приложил и правилната санкционна норма. Извършеното от
жалбоподателя нарушение е било подведено под санкционната нормата на чл. 185, ал. 2 изречение последно,
вр. ал. 1 ЗДДС, съгласно
която, когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат
санкциите по ал. 1. В настоящия случай не е установено, че нарушението води до
неотразяване на приходи. Нормата на чл. 185, ал. 2, изр. последно,
вр. ал. 1 ЗДДС,
предвижда за търговците наказание "имуществена санкция" в размер от
500 лв. до 2000 лв.
В чл. 27, ал. 2 ЗАНН е
предвидено, че при определяне на наказанието се вземат предвид тежестта на
извършеното, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи
вината обстоятелства. Настоящият състав счита, че с оглед липсата на данни за
предходни нарушения, извършени от жалбоподателя наказанието имуществена санкция
правилно е било определено в предвидения в чл. 185, ал. 1 ЗДДС минимален
размер от 500 лева. Съдът намира, че с така наложеното наказание ще бъдат
постигнати целите, предвидени в чл. 12 от ЗАНН да се
предупреди и превъзпита нарушителя, както и генералната превенция за
въздействие върху обществото.
В настоящия
случай не може да намери приложение чл. 28 от ЗАНН, тъй като
макар и да са налице смекчаващи вината обстоятелства (липсата на предходни
нарушения), то нарушението е такова, което засяга важни обществени отношения,
свързани с търговския оборот и надлежното отчитане на данъците. Нарушения от
посочения вид са предпоставка за ощетяване на фиска, поради което не може да се
приеме, че извършеното е с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на нарушение от същия вид.
В конкретния случай АНО е бил защитаван от юрисконсулт.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 5 ЗАНН
в полза на юридически лица се присъжда възнаграждение в размер, определен от съда,
ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 от Закона за правната
помощ, който от своя страна препраща
към чл. 27е от
Наредба за заплащането на правната помощ, съгласно който възнаграждението е в размер от 80 до 120 лева. Предвид
правната сложност и извършените действия, съдът счита, че справедлив размер на
конкретното възнаграждение се явява сумата от 80 лева.
С оглед
изложеното обжалваното наказателно постановление е законосъобразно и следва да
бъде потвърдено.
По изложените
съображения, на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Бургаският
районен съд
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 468403-F492197/08.10.2019г., издадено от Началник отдел
„Оперативни дейности“ –Бургас в ЦУ на НАП, с което на „О“ ЕООД, ЕИК по Булстат *****,
е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 500
лева, на основание чл.185, ал.2 , изречение второ вр. чл.185, ал.1 ЗДДС за нарушение по чл.39, ал.1 от Наредба
Н-18/13.12.2006г. на МФ вр. чл.118, ал.4 от ЗДДС.
ОСЪЖДА „О“ ЕООД,
ЕИК по Булстат ***** да заплати на Национална
агенция за приходите-гр.София, сумата от 80.00 /осемдесет/ лева, представляваща
сторените разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Бургас в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Районен
съдия:........................
Вярно
с оригинала: Г.Ст.