Р Е
Ш Е Н
И Е
260277/20.10.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XIII състав, в
открито съдебно заседание на 30.09.2020 година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Сияна Генадиева
при секретаря Цветанка Кънева, като
разгледа докладваното от районния съдия
НАХД № 2010 по описа за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано
по жалба на „Р." ЕООД, ЕИК: *********, против Наказателно постановление № 03-012100/04.12.2019 година, издадено от Директор на
Дирекция "Инспекция по труда" - Варна, с което на дружеството е наложено административно
наказание „Имуществена санкция" в размер на 3000 лева, на основание чл. 416
ал.5 вр. чл. 414 ,
ал.3 от Кодекса на труда, за извършено нарушение на чл. 63,
ал.2 от Кодекса на труда (КТ).
В подадената жалба се излагат твърдения, че НП е незаконосъобразно
и неправилно и се моли за неговата отмяна. Твърди се, че
при съставянето на АУАН не са били спазени императивните разпоредби на чл.
42, ал. 4 от ЗАНН, с което се
затруднявало съществено правото на защита на наказания. В АУАН като
нарушение било записано: „допуснато е до работа", което изречение само по
себе си било с неясен текст, и не посочвало конкретно нарушена правна норма. Сочи се, че е допуснато и нарушение по чл. 57, ал. 1 т. 5 от ЗАНН при описание на
нарушението в НП, поради това, че мястото където е извършено нарушението, не
било детайлно посочено. Като място на извършване на нарушението,
проверяващите са посочили: „строителен обект-междублоково пространство, гр.
Варна, между улиците , ПИ:10135.1503.371." Сочи
се, че лицето в момента на проверката не е полагало труд по сключения между
него и жалбоподателя в същия ден трудов договор, а е било само на посещение в
обекта, в който е щяло да започва работа на трудов договор същия ден, за да се
запознае с условията на труд, да се срещне с колегите си и да ги види, преди да
започне работа, а не за да престара работна сила.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован се
представлява от адв. А.Х., който поддържа жалбата с наведените в
нея основания. В заседание по същество пледира НП да бъде
отменено на основанията посочени в жалбата.
Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание се
представлява от ю.к.Николов, който
оспорва жалбата и моли НП да бъде потвърдено, като сочи, че нарушението е доказано.
Претендира и за юрисконсултско възнаграждение.
С
оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа
страна следното:
На 11.11.2019год.,
в около 14.30ч., служители на Дирекция „ИТ“
Варна – свид. П.Е. и П.Б., извършвали проверки в строителен
обект - междублоково пространство, гр. Варна, между
улиците „*а *“, ПИ 10135.1503.371, стопанисван от
въззивника. При извършване на проверката проверяващите
установили, че в обекта работят шест лица, които полагали тротоарни плочки.
Едно от лицата бил св.*. Проверяващите се легитимирали и дали на установените лица
да попълнят декларации по чл. 402 от КТ. А* собственоръчно
попълнил декларацията си, като в нея посочил за работодател друго дружество.
Бил осъществен контакт и с представляващ възз. дружеството- св.*, който
поел ангажимент да се срещне с проверяващите на следващия ден в проверявания
обект. На 12.11.2019г. св.Е.
и св.Б. отново посетили обекта, като там бил и св.*. Той им представил трудови договори
с работниците, в това число и трудов договор със св.А*. В последният
било вписано, че работникът е постъпил на работа на 11.11.2019г. На 12.11.2019г., св.*
попълнил съдържанието на декларация по чл.402 от КТ в която било декларирано,
че той работи за въззивника от 08.11.2019г. като „технически
ръководител“, с работно време от 08:00ч. до 17:00ч.,
че има сключен трудов договор, че почива събота и неделя, а в работния ден-1ч.,
че получава месечно трудово възнаграждение в размер на 680лв., както и че не е
получил копие от заверено уведомление и
екземпляр от ТД. Декларацията била подписана от св.А* пред
проверяващите и била датирана с дата 11.11.2019г. В последствие в Д“ИТ“ от
страна на въззивника била представена справка за приети и отхвърлени
уведомления по чл.62, ал.5 от КТ с вх.№ 03388193172378/12.11.2019год. с изх.№ на НАП от същата дата в 12:47ч.
При проверка на
представените документи св.Е. установил, че ТД сключен със св.Атанасов е
бил регистриран в ТД на НАП Варна един ден след проверката.
С оглед горните констатации,
на 02.09.2019г. против въззивника бил съставен АУАН
за нарушение по чл. 63, ал.2 от Кодекса на труда за нарушението по чл.63 ал.2 от КТ.
Актът бил съставен в присъствието, предявен и връчен
на упълномощено от управителя на дружеството лице, а именно на св.Димитров,
който го подписал без възражение. В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН писмени възражения не
били депозирани пред АНО .
На 04.12.2019г. административно
наказващият орган издал обжалваното НП, с което възприел фактическите и
правните констатации на актосъставителя и наложил административно наказание от
вида имуществена санкция в размер на 3 000 лева.
Описаната
фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по делото
доказателства гласни и писмени доказателства, а именно свидетелски показания,
писмените материали - преписката по АНП, вкл.АУАН, протоколи за извършена
проверка, декларация, справка за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5
от КТ, трудов договор, писма, обратни разписки, и др., които съдът кредитира
изцяло като достоверни и непротиворечиви.
Като непротиворечиви, конкретни и
взаимосвързани, съдът кредитира изцяло показанията на депозирани в с.з. от
актосъставителя и свидетеля по акта и присъствал в хода на проверката-
свидетелите П.Е. и П.Б..
В хода на съдебното следствие бе разпитан и св.А*.
Показанията му са противоречиви, като едва след
предявяване на попълнената от него декларация заяви, че работи от по-рано за
въззивното дружество. От показанията на същия съдът не
кредитира частта, в която той сочи, че към момента на проверката не е работил
за възз. дружество и че не е имал сключен
трудов договор. Двамата проверяващи са категорични, че лицата
са работели в обекта, като св.Б. пояснява, че
са полагали тротоарни плочки и именно А* е
ръководел намиращите се на обекта работници. А*, твърди, че към момента на проверката е нямал
сключен трудов договор с въззивника, като такъв сключил след проверката.
От друга страна при предявяване на трудовия договор от дата
11.11.2019г. декларира пред съдебния състав, че
подписите в договора са положени от него. Ето защо съдът не кредитира
показанията на св.А* в частта, в която обяснява, че към момента
на проверката не е работел за въззивника, а само бил отишъл да гледа, тъй като
на първо място показанията му в тази част са в пълно противоречие с
декларираните от него данни в декларацията по чл. 402 от КТ
попълнена в хода на проверката в обекта, както и с посоченото от него в разпита
му пред съда, че от достта време преди проверката е работел за въззивното
дружество. В декларацията сви.А* сам е
посочил, че работи за въззивника, посочил е от кога работи /от 08.11.2019г./
като какъв работи /технически ръководител/, къде работи /посочил е конкретно
обекта/ с какво работно време /от 08:00ч. до 17:00ч./
какво е възнаграждението му - 680лв., както и почивки, също така е посочил, че
има сключен трудов договор с въззивното дружество. Липсва логично
обяснение лице, което още не е наето и няма каквито и да било уговорки с
работодател по отношение на това какво ще работи, с какво работно време, каква
ще е заплата му и т.н. да декларира подобни данни. Отделен е въпросът че
в случая видно от декларацията е декларирано, че работи в обекта от три дни
преди проверката- от 08.11.2019г.. Съда
също така отчита и показанията му, че отдавна работи за въззивното дружество
като достоверни. Съда цени показанията му като такива
изхождащи от заинтересовано лице, тъй като той работи за въззивното дружество.
Съдът изцяло кредитира
писмените материали, съдържащи се в АНП, не оспорени от страните и приобщени
към доказателства по делото.
Съдът, предвид становището на страните и
императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и
справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни
изводи:
Жалбата е процесуално
допустима, подадена е в срок, от надлежна страна, в установения от закона
7-дневен срок от връчване на НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на
твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Съгласно
разпоредбите на чл.416,
ал.1 и 2 от КТ и приложените по делото заповеди, АУАН и НП са издадени от
компетентни органи. Съгласно чл. 399
от КТ цялостният контрол за спазване на трудовото законодателство във
всички отрасли и дейности се осъществява от Изпълнителната агенция "Главна
инспекция по труда" към министъра на труда и социалната политика. Съгласно чл. 416, ал.5 от КТ НП се издават от ръководителя на органа по чл.399
или оправомощени от него длъжностни лица съгласно съобразно ведомствената
принадлежност на актосъставителите. Видно от
цитираните по горе разпоредби органът, който може да налага адм. наказания по КТ е ИД на ИА „Главна инспекция по труда” или
оправомощено от него длъжностно лице. В случая НП е било издадено от директора
на Дирекция „ИТ” Варна, който е бил надлежно оправомощен от ИД на ИА
„ГИТ“. В горната насока е приложената по делото заповед на ИД на
„ГИТ“ издадена на 12.01.2010год Видно от т.4 от заповедта с нея ИД на „ГИД“
е оправомощил директорите на дирекции „ИТ“ да издават НП по актове
съставени от инспектори от Д „ИТ“. Видно от съдържанието на
АУАН, същият е съставен от П.Е., който към момента на съставянето му е работила
на длъжността инспектор.
АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в
сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.
При цялостната
проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен състав не констатира нарушение
на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН –
относно описание на нарушението.
В акта е направено пълно описание на
нарушението, датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата при
които е извършено. Посочени са законовите разпоредби, които са нарушени.
Отразени са всички данни относно индивидуализацията на
нарушителя. Спазено е от страна на административно - наказващия орган на
изискването на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно
постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата,
при които е извършено, на доказателствата, които потвърждават извършеното
административно нарушение. Съдът не споделя възраженията
наведени в жалбата, че при издаването на НП са нарушени административно
производствените правила. Мястото на нарушението е
детайлно отразено в НП. От описанието на
местоизвършването става безспорно ясно, че то е извършено в гр.Варна, което
определя и местната компетентност на настоящия съд.
Поради изложеното до тук
съдът намира, че в хода на производството не са допуснати нарушения на
процесуалните правила, които да са от категорията на съществените и които да са
ограничили правото на защита на наказаното лице.
С НП на въззивника е
наложено наказание за това, че на 11.11.2019год. е
нарушил разпоредбата на чл.63, ал.2 от КТ, тъй като работодател е допуснал до
работа св. А*,
преди да му предостави екземпляр от сключен ТД и копие от уведомлението по
чл.62, ал.3, заверено от ТД на НАП.
За да е налице от обективна страна това нарушение следва между
страните по трудовото правоотношение да има сключен ТД в писмена форма, като
работникът да е допуснат до работа преди да му бъде връчен екземпляр от
сключения трудов договор както и уведомление от НАП за регистрацията на ТД.
В случая от събраните в хода на съдебното следствие доказателства
/показанията на св. Е., Б., декларация по чл. 402 от КТ, показанията на св.А* в кредитираната част/, съдът прие за безспорно установено, че към
момента на проверката въззивникът е имал качеството на работодател спрямо св*, като той е престирал труд в
негова полза изпълнявайки функциите на общ работник в строителството в
стопанисвания от него обект. При положението, че работника се намира на
работното си място, има уговорено работно време, заплата и пр., сам е
декларирал тези обстоятелства, полагайки подписа си в декларацията, няма как да
се приеме, че не е работил там. От всички събрани в хода на
съдебното следствие и кредитирани от съда гласни доказателства и приложената
към АНП декларация по чл. 402 от КТ изходяща от А*, както и трудов договор между
него и възз. дружество е видно, че между
дружеството като работодател и св. А*като работник е бил наличен и сключен ТД в писмена форма от
11.11.2019г.. Това обстоятелство е било декларирано от работника, като от
страна на въззивното дружество след проверката е бил представен трудов договор
именно от дата 11.11.2019г..
Съгласно
чл.63, ал.1 от Кодекса на труда, работодателят е длъжен да предостави на работника
или служителя преди постъпването му на работа екземпляр от сключения трудов
договор, подписан от двете страни и копие от уведомлението по чл.62, ал.3,
заверено от ТД на НАП. Според ал.2 на същата
разпоредба, работодателят няма право да допуска до работа работника или
служителя преди да му предостави документите
по ал.1. Анализът на разпоредбите сочи, че за да е налице
осъществено нарушение по чл.63, ал.2 от Кодекса на труда, необходимо и
задължително условие е наличието на трудов договор в писмена форма и
уведомление по чл.62, ал.3, заверено от ТД на НАП Варна. Именно това са
документите, които се визират в нормата /чл.63, ал.2 КТ/, посочена като
нарушена, като допускането на работника до работа без тяхното предоставяне на
работника обуславя състава на нарушението по тази разпоредба. С други думи, наличието на сключен трудов договор в писмена форма е
предпоставка за осъществяване на нарушение по цитирания текст.
От събраните по делото
гласни и писмени доказателства съдът намира, че правилно наказващият орган е
приложил материалния закон и е съотнесъл установените фактически констатации
към хипотезата на правната норма.
Безспорен факт е, че между „Р.“ ЕООД, ЕИК:
********* и работника Атанасов е бил сключен трудов договор, който е
бил регистриран в ТД на НАП едва на 12.11.2019г. в 12,47
часа, като предходния ден работникът е извършвал трудова дейност като общ
работник в обекта на възз. дружество. Тези
обстоятелства се доказват от всички доказателства по делото Предоставянето на
труд в изпълнение на договореност между страните, при наличието на писмено
съглашение, независимо от регистрацията му в ТД на НАП след проверката,
обуславят извода на съда за осъществен състав на нарушение по чл.414, ал.3 от
Кодекса на труда в хипотезата „допускане на работник на работа без връчено
уведомление по чл.62, ал.3, заверено от ТД на НАП“.За осъществяването на
нарушение на чл.63, ал.2 от КТ е достатъчно работодателят да не предостави
който и да е от двата документа на работника при допускане до работа, тъй като
законът урежда кумулативно изискването допускането до работа да стане след
предоставяне и на двата документа.
Поради това съдът намира, че правилно
наказващият орган е приел, че е налице нарушение на чл.63, ал.2 от КТ. Именно тази норма забранява на работодателя да допуска
до работа работник преди да му е връчил съответните документи, един от които е
копие от уведомлението. Действително, в
чл.62 ал.3 от
законодателят е предвидил
като задължение в тридневен срок
от сключването или изменението на трудовия договор и в седемдневен срок от
неговото прекратяване работодателят или упълномощено от него лице да изпрати
уведомление за това до съответната териториална дирекция на Националната
агенция за приходите, но работникът не следва да бъде допускан до работа преди
да му се връчат документите по чл.63, ал.1 от КТ.
С оглед горното и законосъобразно наказващият
орган е приел, че в
случая отношенията между работника
Атанасов и „„Р." ЕООД, са между „
работник” и „работодател” , като
дружеството безспорно има качеството „работодател”, тъй като се
явява лице което самостоятелно наема
работници или служители по трудово правоотношение.
Правилно е била ангажирана отговорността
на „Р.“ ЕООД, в качеството му на
работодател чрез налагане на "имуществена санкция". Това по своята правна същност е безвиновна отговорност и
представлява обективната отговорност на правния субект за неизпълнение на
задължения към държавата, каквото имаме в конкретния случай и се реализира
независимо от конкретния извършител, формата на вина, степента на обществена
опасност на дееца и т. н.
Съдът намира, че в случая не
би могла да се приложи разпоредбата на чл.415 „в” от КТ, доколкото нарушенията
на чл.63, ал.2 от КТ независимо от тяхното отстраняване, не са маловажни съгласно чл.415 „в” ал.2 . Случаят не е маловажен и по см.чл. 28
ЗАНН. Не са налице смекчаващи отговорността обстоятелства, които да го отличават по степен на обществена опасност от
обикновените случаи от този род и няма по-ниска степен на обществена опасност. Напротив, налице са отегчаващи отговорността обстоятелства, а
именно допуснати и други нарушения, подробно описани в протокола
№ПР1936645/28.11.2019г., които навеждат на извод, че и по отношение на други
работници е било допуснато нарушение на трудовото законодателство.
АНО правилно е определил
и санкционната норма, тъй като именно в чл.414 ал.3 от КТ е предвидено
наказание за работодател, който наруши разпоредбите на чл. 63, ал. 2, каквото имаме в настоящият случай. Наказващият орган е
наложил на „Р."
ЕООД, имуществена санкция в размер на 3 000лв. За извършеното нарушение, наказващият орган е наложил имуществената
санкция на ЕООД – работодател над нейния минимален размер, предвиден от
законодателя. В действителност в НП липсват конкретни
мотиви за налагането на конкретната санкция. В хода на производството са събрани
доказателства, видно от протокол №ПР1936645/28.11.2019г., за допуснати
други нарушения на трудовото
законодателства. АНО обаче не е изложил твърдения защо е
приел, че следва да бъде наложена конкретния размер на санкцията. По преписката няма доказателства, а и твърдения, жалбоподателят да
е бил санкциониран с други влезли в сила НП. Обстоятелството,
че при проверката са констатирани и др.нарушения на трудовото законодателство
има отношение единствено при преценката дали случаят е маловажен по смисъла на
чл.28 от ЗАНН. Предвид това обстоятелство съдът
приема, че конкретното нарушение е първо за въззивника и намира, че следва да
измени наказанието до предвидения в чл. 414, ал.3 от КТ минимум- 1500
/хиляда и петстотин/ лева. Съдът приема, че санкция в
минималния размер, предвиден в санкционната норма, е съответна на допуснатото
нарушение и би имала нужния превантивен ефект спрямо конкретния нарушител.
Водим от горното и на основание чл.63
ал.1 и ал.3 от ЗАНН, съдът