Решение по дело №731/2018 на Окръжен съд - Пазарджик

Номер на акта: 496
Дата: 28 декември 2018 г. (в сила от 6 април 2020 г.)
Съдия: Димитър Пандалиев Бозаджиев
Дело: 20185200500731
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 12 ноември 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

 

№496        28.12.2018г., гр. П.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

        

ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, в открито заседание на пети декември две хиляди и осемнадесета година:

                                                              

            Председател: Мина Трънджиева

                                                                  Членове: Венцислав Маратилов

                                                       Димитър Бозаджиев

 

в присъствието на секретаря Константина Рядкова, като разгледа докладваното от съдията Бозаджиев въззивно гражданско дело №731 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното :   

 

         Производството е въззивно, по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение №648/23.05.2018г., постановено по гр.д.№4741/2017г. по описа на РС- П. е осъден, на основание чл.2б, ал.1 от ЗОДОВ П.ски окръжен съд, представляван от Председателя В.Х., с адрес: гр.П., бул.“Ш.С.“ №167 и Върховен касационен съд, представляван от Председателя Л.П., с адрес: гр.С., бул.“В.“ №2, да заплатят солидарно на Ц. А. Д., с ЕГН **********, със съдебен адрес: *** сумата от 6000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от нарушение на правото на разглеждане и решаване на гр.д.№3258/2002г. по описа на ПРС в разумен срок, съгласно чл.6, пар.1 от ЕКЗПЧОС, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 06.04.2012г. до окончателното изплащане на сумата.

Осъден е, на основание чл.2б, ал.1 от ЗОДОВ П.ски окръжен съд, представляван от Председателя В.Х., с адрес: гр.П., бул.“Ш.С.“ №167 и Върховен касационен съд, представляван от Председателя Л.П., с адрес: гр.С., бул.“В.“ №2, да заплатят солидарно на М. А. С., с ЕГН **********, със съдебен адрес: *** сумата от 6000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от нарушение на правото на разглеждане и решаване на гр.д.№3258/2002г. по описа на ПРС в разумен срок, съгласно чл.6, пар.1 от ЕКЗПЧОС, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 06.04.2012г. до окончателното изплащане на сумата.

Осъден е, на основание чл.2б, ал.1 от ЗОДОВ П.ски окръжен съд, представляван от Председателя В.Х., с адрес: гр.П., бул.“Ш.С.“ №167 и Върховен касационен съд, представляван от Председателя Л.П., с адрес: гр.С., бул.“В.“ №2, да заплатят солидарно на Н. А. П., с ЕГН **********, със съдебен адрес: *** сумата от 6000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от нарушение на правото на разглеждане и решаване на гр.д.№3258/2002г. по описа на ПРС в разумен срок, съгласно чл.6, пар.1 от ЕКЗПЧОС, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 06.04.2012г. до окончателното изплащане на сумата.

Осъден е, на основание чл.2б, ал.1 от ЗОДОВ П.ски окръжен съд, представляван от Председателя В.Х., с адрес: гр.П., бул.“Ш.С.“ №167 и Върховен касационен съд, представляван от Председателя Л.П., с адрес: гр.С., бул.“В.“ №2, да заплатят солидарно на Н.Н.Р., с ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, сумата от 6000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от нарушение на правото на разглеждане и решаване на гр.д.№3258/2002г. по описа на ПРС в разумен срок, съгласно чл.6, пар.1 от ЕКЗПЧОС, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 06.04.2012г. до окончателното изплащане на сумата.

Осъден е, на основание чл.2б, ал.1 от ЗОДОВ П.ски окръжен съд, представляван от Председателя В.Х., с адрес: гр.П., бул.“Ш.С.“ №167 и Върховен касационен съд, представляван от Председателя Л.П., с адрес: гр.С., бул.“В.“ №2, да заплатят солидарно на М.Н.Т., с ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, сумата от 6000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от нарушение на правото на разглеждане и решаване на гр.д.№3258/2002г. по описа на ПРС в разумен срок, съгласно чл.6, пар.1 от ЕКЗПЧОС, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 06.04.2012г. до окончателното изплащане на сумата.

Осъден е П.ски окръжен съд, представляван от Председателя В.Х., с адрес: гр.П., бул.“Ш.С.“ №167 и Върховен касационен съд, представляван от Председателя Л.П., с адрес: гр.С., бул.“В.“ №2, да заплатят на Ц. А. Д., с ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, сумата от 1260лв. разноски по делото.

Осъден е П.ски окръжен съд, представляван от Председателя В.Х., с адрес: гр.П., бул.“Ш.С.“ №167 и Върховен касационен съд, представляван от Председателя Л.П., с адрес: гр.С., бул.“В.“ №2, да заплатят на М. А. С., с ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, сумата от 1260лв. разноски по делото.

Осъден е П.ски окръжен съд, представляван от Председателя В.Х., с адрес: гр.П., бул.“Ш.С.“ №167 и Върховен касационен съд, представляван от Председателя Л.П., с адрес: гр.С., бул.“В.“ №2, да заплатят на Н. А. П., с ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, сумата от 1260лв. разноски по делото.

Осъден е П.ски окръжен съд, представляван от Председателя В.Х., с адрес: гр.П., бул.“Ш.С.“ №167 и Върховен касационен съд, представляван от Председателя Л.П., с адрес: гр.С., бул.“В.“ №2, да заплатят на Н.Н.Р., с ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, сумата от 1260лв. разноски по делото.

Осъден е П.ски окръжен съд, представляван от Председателя В.Х., с адрес: гр.П., бул.“Ш.С.“ №167 и Върховен касационен съд, представляван от Председателя Л.П., с адрес: гр.С., бул.“В.“ №2, да заплатят на М.Н.Т., с ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, сумата от 1260лв. разноски по делото.

Против това решение е постъпила въззивна жалба от Елена Попова- прокурор при Районна прокуратура- гр.П..

Твърди се в същата, че обжалваното решение е неправилно.

Сочи се, че предявените искове са недопустими. В тази връзка се излагат подробни съображения, че предвидените административни срокове са пропуснати от ищците, поради което производството е недопустимо, а исковете следва да се квалифицират като такива по чл.49 от ЗЗД.

По същество се приема, че предявените искове са неоснователни. Визира се, че преценката дали срокът е разумен за разглеждане на едно дело е конкретна във всеки отделен случай, като се вземат заложените в разпоредбата на чл.2, ал.2 от ЗОДОВ критерии.

Счита, че в конкретния случай, разглежданото дело е с фактическа и правна сложност. Продължителността на разглеждане на делото във въззивната инстанция се дължи на необходимост от изясняване на спора от фактическа страна, в каквато насока е имало изрични указания от касационната инстанция, на правната сложност на спора, на събирането на многобройни доказателства, по исканията на всички страни, включително и на ищците, необходими за правилното решаване на спора. Делото е разгледано и решено в разумен срок, а отлагането му е изцяло с оглед спазване на процесуалния ред на ГПК и предприетите действия по събиране на доказателства за изясняване на спора.

Твърди се, че времето, през което делото е било на разположение на ВКС, поради подадена молба за отмяна не следва да бъде включено в срока на неоправдана продължителност. Връщането на делото на по- долна инстанция, също не води до неоправдано забавяне, а е насочено да обезпечи взимането на допустимо и правилно решение. Производството по спиране на изпълнението на въззивното решение е отделно от касационното производство и представлява извинително удължаване, което не може да бъде вменено в неоправдано забавяне на делото.

Визира се, че втората касация се развива по реда на новия ГПК, като преминава през две фази- фаза на допускане на решението по касация и фаза на разглеждането по същество. Между двете фази има ново насрочване на делото в открито съдебно заседание и не е неразумно и необичайно делото да приключи пред касационната инстанция в рамките на 1 годишен срок.

Сочи се, че за изнесените от всеки от ищците факти относно значимостта на делото за тях и техните притеснения и негативни изживявания, относно забавянето на решението, всеки един от тях е ангажирал по един свидетел, който му е роднина. В тази насока се приема, че свидетелските показания не се подкрепят от каквито и да е било обективни доказателства, не следва да се приемат безкритично, тъй като именно роднинската връзка с ищците води до съмнение за безпристрастност и заинтересованост от изхода на делото. От свидетелските показания не е установено какви неимуществени вреди са претърпели ищците.

Визира се, че тежестта на доказване на гражданския процес е на ищеца. Той е този, който трябва да докаже, както наличието на увреждането, така и причинната връзка между настъпилото увреждане и действията на правораздавателните органи. При липсата на категорични доказателства в този смисъл исковете за неимуществени вреди срещу ОС- П. и ВКС на Република Б. са недоказани по основание и размер.

Счита се, че претенциите за обезщетение за неимуществени вреди са прекомерно завишени и не съответстват, както с принципа за справедливост заложен в чл.52 от ЗЗД, така и с установената съдебна практика на българските съдилища и на Европейския съд за правата на човека в аналогични случаи.

В тази насока се излагат подробни съображения.

Моли са за отмяна на обжалваното решение и да бъде решен спора по същество, като се отхвърлят исковете на ищците, като изцяло неоснователни и недоказани.

В срокът по чл.263, ал.1 от ГПК е депозиран писмен отговор на тази въззивна жалба от адв.Н.М., в качеството му на пълномощник на Ц.А.Д., М.А.С. и Н.А.П..

В него се излага доводи, в насока неоснователност на подадената въззивна жалба, както по отношение на възраженията за недопустимост на предявените искове от ищците, така и по отношение на доводите за тяхната неоснователност.

Моли се за оставяне без уважение подадената въззивна жалба, като се потвърди изцяло решението на първоинстанционния съд.

Моли се за присъждане на направените пред въззивната инстанция разноски.

В срокът по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от Н.Н.Р. и М.Н.Т., чрез адв.Г.С..

В него се излагат съображения, че са изцяло неоснователни доводите на РП- П., че исковете са недопустими.

По същество се посочва, че правилно районния съд е признал за нарушено правото на ищците на разглеждане на делото в разумен срок.

Моли се за потвърждаване решението на първата инстанция с присъждане на направените по въззивното производство разноски.

Постъпил е писмен отговор от ОС- П., представляван от и.ф.Председател А.Р.. В него се поддържат доводите във въззивната жалба на РП- П., като се счита, че тя е основателна.

Приема се, че правилни са доводите на районната прокуратура за недопустимост на предявените искове, с правно основание чл.2б от ЗОДОВ и че същите следва да се квалифицират като такива с правно основание чл.49 от ЗЗД.

Счита се, че основателни се явяват и съображенията относно това, че предявените искова се явяват неоснователни.

Приема се и че присъдените обезщетения за неимуществени вреди са прекомерно завишени и не са в съответствие с принципа на справедливостта.

Счита се, че въззивната жалба подадена от прокуратурата е основателна и са налице законовите предпоставки тя да бъде уважена.

Против цитираното по- горе решение е постъпила въззивна жалба от ОС- П., представляван от и.ф.Председател А.Р..

Твърди се, че така постановеното решение е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон и необосновано.

Счита се, че първоинстанционният акт е недопустим, тъй като правната квалификация на исковете, с които се претендира обезщетение на от Държавата за вреди от действия на правозащитни органи, които в нарушение на чл.6, §1 от ЕКЗПЧОС не са извършени в разумен срок, не е тази по чл.2б от ЗОДОВ. За да могат да се проведат искове по този законов ред е необходимо да са налице определени предпоставки, каквито в случая липсват.

Ако бъде прието решението на районния съд за допустимо, като постановено по предявените искове при вярна правна квалификация се счита, че същото е неправилно.

Твърди се, че не се установява наличието на кумулативно необходимите предпоставки за ангажиране на отговорността на ОС- П. за нарушаване правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, съгласно чл.6, § 1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи.

Излагат се подробни доводи в тази насока.

Искането е за обезсилване, като недопустимо решението на РС- П., като се върне делото на друг състав за разглеждане на предявените искове. При условията на евентуалност, ако се приеме, че предявените искове са допустими, то искането е за отмяна изцяло на решението, като се отхвърлят исковете или се измени решението, като се определят обезщетения в минимален размер.

В срокът по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на тази въззивна жалба от Н.Н.Р. и М.Н.Т., чрез пълномощника им адв.Г.С..

Твърди се в същия, че доводите за недопустимост на исковете са неоснователни. В тази връзка се приема, че първоинстанционният съд е изложил подробни и правилни мотиви. Излагат се подробни съображения в тази насока.

Искането е за потвърждаване решението на РС- П., като се присъдят направените в това производство разноски.

Постъпил е писмен отговор в указания срок на последно цитираната въззивна жалба от адв.Н.М., в качеството му на пълномощник на Ц.А.Д., М.А.С. и Н.А.П..

В него се излагат съображения в насока неоснователност на наведените доводи за недопустимост и неоснователност на предявените искове.

Моли се за оставяне без уважение въззивната жалба на ОС- П. и да се потвърди изцяло решението на РС- П..

Моли се за присъждане на направените пред въззивния съд разноски.

Против цитираното по- горе решение на РС- П. е постъпила въззивна жалба от експерт- юрисконсулт З.Х.С.- пълномощник на ВКС на РБ..

Със същата се обжалва изцяло решението на първоинстанционния съд.

Счита се, че постановеното решение е недопустимо, а при условията на евентуалност за неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроиводствените правила и необоснованост.

Визира се в същата, че не се споделят правните изводи на районния съд, че се явява ирелевантно по делото обстоятелството от кога е започнал да тече и кога е изтекъл 6 месечния срок по чл.60а, ал.4 от ЗСВ. Съдът не е обсъдил подробно изложените доводи с отговора на исковата молба, които са в подкрепа на обратната теза.

Относно неправилността на решението се счита, че фактически необоснован е правния извод на първоинстанционния съд досежно наличието на забава при постановяване на решението по гр.д.№2359/2004г. по описа на ВКС.

Счита се, че районният съд не е отчел свръхнатовареността на ВКС.

Неправилно и без опора в събрания доказателствен материал решаващия съд е приел, че ищците са претърпели вреди по причина на поведението на ответника ВКС.

Твърди се, че е допуснато и нарушение на материалния закон, а именно на чл.52 от ЗЗД.

Счита се, че предвид неоснователността на главния иск, неоснователна се явява и претенцията по чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Неправилно разпределена се явява и отговорността за разноски, като се смята, че такива не се дължат от ВКС, предвид неоснователността на исковете.

Излагат се подробни доводи в този смисъл.

Моли се за цялостна отмяна на обжалваното решение.

Моли се за присъждане на сторените от страна на ВКС разноски, а именно юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.

В указания срок на тази въззивна жалба е постъпил писмен отговор от адв.Н.М., в качеството му на пълномощник на Ц.А.Д., М.А.С. и Н.А.П.. В същият се излагат подробни съображения в насока на неоснователност на излаганите възражения за недопустимост и неоснователност на предявените искове от ищците.

Моли се за оставяне без уважение на въззивната жалба на ВКС, като неоснователна и се потвърди изцяло решението на РС- П..

Моли се за присъждане на направените разноски пред въззивната инстанция.

Постъпил е писмен отговор на въззивната жалба на ВКС в указания срок от Н.Н.Р. и М.Н.Т., чрез пълномощника им адв.Г.С. ***.

Твърди се в същия, че подадената въззивна жалба е неоснователна, а първоинстанционното решение е правилно, законосъобразно и процесуално допустимо. Излагат се подробни доводи в тази насока.

Искането е за потвърждаване изцяло на обжалваното решение с присъждане на сторените пред настоящата инстанция разноски.

Постъпил е писмен отговор на въззивната жалба на ВКС от Окръжен съд- П., представляван от.ф.Председател А.Р..

В него се поддържат доводите във въззивната жалба, като се счита, че тя е основателна. Излагат се съображения в този смисъл.

Моли се същата да бъде уважена.

С Определение №2146/08.08.2018г., постановено по гр.д.№4741/2017г. по описа на РС- П. е изменено Решение №648/23.05.2018г., постановено по гр.д.№4741/2017г. по описа на РС- П. в частта за разноските, чрез тяхното намаляване от 1260лв. на 960лв. за всеки от ищците, като е осъден П.ски окръжен съд, представляван от Председателя В.Х., с адрес: гр.П., бул.“Ш.С.“ №167 и Върховен касационен съд, представляван от Председателя Л.П., с адрес: гр.С., бул.“В.“ №2, да заплатят на Ц. А. Д., с ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, сумата от 960лв.

Осъден е П.ски окръжен съд, представляван от Председателя В.Х., с адрес: гр.П., бул.“Ш.С.“ №167 и Върховен касационен съд, представляван от Председателя Л.П., с адрес: гр.С., бул.“В.“ №2, да заплатят на М. А. С., с ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, сумата от 960лв.

Осъден е П.ски окръжен съд, представляван от Председателя В.Х., с адрес: гр.П., бул.“Ш.С.“ №167 и Върховен касационен съд, представляван от Председателя Л.П., с адрес: гр.С., бул.“В.“ №2, да заплатят на Н. А. П., с ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, сумата от 960лв.

Осъден е П.ски окръжен съд, представляван от Председателя В.Х., с адрес: гр.П., бул.“Ш.С.“ №167 и Върховен касационен съд, представляван от Председателя Л.П., с адрес: гр.С., бул.“В.“ №2, да заплатят на Н.Н.Р., с ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, сумата от 960лв.

Осъден е П.ски окръжен съд, представляван от Председателя В.Х., с адрес: гр.П., бул.“Ш.С.“ №167 и Върховен касационен съд, представляван от Председателя Л.П., с адрес: гр.С., бул.“В.“ №2, да заплатят на М.Н.Т., с ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, сумата от 960лв.

Против това определение е постъпила частна въззивна жалба от Н.Н.Р. и М.Н.Т., чрез пълномощника им адв.Г.С..

Твърди се в същата, че постановеното определение е неправилно и незаконосъобразно.

В тази връзка излага съображенията си.

Моли се за отмяна на обжалваното определение, като се постанови друг съдебен акт, с който да се присъдят сторените от ищците пред първата инстанция разноски в пълен размер на по 1260лв. на човек.

В указания срок на тази частна жалба е постъпил писмен отговор от Окръжен съд- П., представлявана от и.ф.Председател А.Р..

Сочи се в него, че подадената жалба е неоснователна. Излагат се доводи в тази насока. Искането е за оставяне без уважение на същата, като бъде потвърдено Определение №2146/08.08.2018г., постановено по гр.д.№4741/2017г. по описа на РС- П..

Писмени отговори от другите страни в процеса касаещи цитираното по- горе определение не са постъпили.

Против Определение №2146/08.08.2018г., постановено по гр.д.№4741/2017г. по описа на РС- П. е постъпила и частна жалба от адв.Н.М., в качеството му на пълномощник на Ц.А.Д., М.А.С. и Н.А.П..

Счита се, че това определение е неправилно, незаконосъобразно и необосновано.

Излагат се съображения в тази насока.

Искането е за отмяна на същото и се постанови друго такова, с което да се присъдят на тримата жалбоподатели разноски в пълнен размер.

Моли се за присъждане на всички такси и разноски, във връзка с частното производство.

Постъпил е писмен отговор на жалбата в указания срок от Окръжен съд- П., представлявана от и.ф.Председател А.Р..

Счита се в него, че подадената жалба е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното определение се потвърди, като правилно и законосъобразно.

Излагат се мотиви в тази връзка.

На тази частна жалба писмени отговори от другите страни в процеса не са постъпили.

С подадените въззивни жалби и писмени отговори не са направени доказателствени искания.

В съдебно заседание за Прокуратура на Република Б. се явява прокурор Я.. От същия се поддържа подадената въззивна жалба на РПІ П., с изложените в нея мотиви защо се приема, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. В пледоарията си излага допълнителни съображения в тази насока.

Моли се за отмяна на обжалваното решение. По отношение на разноските се моли те да бъдат  редуцирани.

За жалбоподателят ОС- П. се явява редовно упълномощения съдебен помощник С.А.. Последният изразява становище, че първоинстанционния съдебен акт е недопустим, доколкото правната квалификация на предявените искове не е тази по чл.2б от ЗОДОВ. От друга страна се приема, че решението на районния съд е неправилно, доколкото не са налице необходимите предпоставки за ангажиране отговорността на държавата за вреди за забавено правосъдие.

Излагат се допълнителни съображения в представени в срок писмени бележки.

Искането е за обезсилване на първоинстанционното решение, като недопустимо, като същото бъде върнато на районния съд от друг състав. При условията на евентуалност се моли, то да бъде отменено като неправилно.

Счита се, че претендираните от въззиваемите страни разноски са прекомерни, като при потвърждаване на решението се иска тяхното редуциране до минималния предвиден размер, съгласно Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения.

За жалбоподателят ВКС на РБ, редовно призован, представител не се явява и не взима становище по подадените жалби.

Ответниците по жалбите на прокуратурата, на ОС- П. и ВКС на РБ- Ц.А.Д., М.А.С. и Н.А.П., редовно призовани не се явяват. За същите се явява упълномощения от тях адв.М..  От страна на последния се приема, че подадените жалби са неоснователни. Приема, че предявените искове от неговите доверители са допустими и основателни.

В представени в срок писмени бележки, подробно се развиват съображения в насока неоснователността на подадените жалби. Моли се за потвърждаване изцяло на обжалваното решение.

Относно подадената частна жалба против определението с което първата инстанция е редуцирала присъдените на неговите доверители разноски се моли същата да бъде уважена. Моли се за присъждане на направените адвокатски хонорари в пълен размер.

Ответниците по жалбите на прокуратурата, на ОС- П. и ВКС на РБ- Н.Н.Р. и М.Н.Т., редовно призовани не се явяват. За последните се явява упълномощения от тях адв.С., които оспорва подадените жалби. В представени от него в срок писмени бележки се излагат съображения в насока неоснователност на подадените жалби против обжалваното решение. Моли се за неговото потвърждаване.

Относно подадената жалба против определението за присъдени разноски, то се поддържа същата от него. Моли се за нейното уважаване. Моли се да не бъде редуцирано претендираното адвокатско възнаграждение.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, обсъдени в съвкупност и поотделно, съдът приема за установено следното:

В изпълнение разпоредбата на чл.267, ал.1 от ГПК, настоящият съдебен състав извърши проверка на депозираните въззивни жалби на Районна прокуратура- П., Окръжен съд- П. и ВКС на РБ, съответно на частни жалби на Ц.А.Д., М.А.С. и Н.А.П., съответно на  Н.Н.Р. и М.Н.Т. констатира, че те са редовни и допустими- отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, подадени са в срок, от процесуално легитимиран субекти, срещу подлежащи на обжалване съдебен акт.

С оглед на извършената от съда служебна проверка по реда на чл.269 от ГПК, настоящият съдебен състав констатира, че обжалваните решение и определение са валидни и с оглед обхвата на обжалването допустими.

С подадена искова молба от Ц.А.Д., М.А.С. и Н. А.П. са  предявени субективно съединени искове по чл.2б, ал.1 от ЗОДОВ и чл.86 от ЗЗД за солидарно осъждане на ответниците ОС- П. и ВКС на РБ да заплатят на всеки ищец по 6 000лв., обезщетение за претърпени неимуществени вреди от нарушаване правото на разглеждане и решаване на делото им в разумен срок съгл.чл.6, пар.1 от КЗПЧОС, ведно със законната лихва за забава от преустановяване на нарушението на 06.04.2012г. до неговото изплащане.

Визира се, че увреждането е настъпило при разглеждането на гр.д.№3258/2002г. по описа на РС- П..

Твърди, че на 11.07.2002г. по подадена от Д.К.С., Р.К.К., Н.Д.С., К.. Д. И. и С. Д. И. искова молба срещу „Сокогаз“ ЕООД е било образувано гр.д.№3258/2002г. по описа на РС- П.. Предмет на иска бил ревандикиране на реституиран на ищците земеделски имот.

Сочи се, че по това дело са се провели общо три открити съдебни заседания, като с решение от 14.01.2003г. е осъден ответника да предаде на ищците владението върху собствения им недвижим имот, предмет на делото. Срещу така постановеното решение била постъпила въззивна жалба от ответника, по която е било образувано гр.д.№627/2003г. по описа на ОС- П., по което се провели три заседания. С решение от 12.07.2004г. на ОС- П. е оставено в сила първоинстанционното решение. Това решение било обжалвано с касационна жалба, по която на 30.09.2004г е образувано гр.д.№2359/2004г. по описа на ВКС. Пред тази инстанция са провели общо 2 открити съдебни заседания, като с Решение №358 от 01.08.2006г., ВКС се е произнесъл, като е отменил въззивното решение в частта му, с която е бил уважен в осъдителната му част предявения от ищците иск, с правно основание чл.108 от ЗС като върнал делото на ОС- П. за ново разглеждане в отменената му част.

Твърди се, че с определение от 22.12.2006г., с оглед дадените указания на ВКС, въззивният съд е допуснал изслушване на съдебно- техническа експертиза, като насрочил делото. При повторното разглеждане на същото от окръжния съд се визира, че са проведени множество открити съдебни заседания- 13 на брой като в последното, проведено на 18.09.2008г. била докладвана подадената още на 04.07.2008г. молба, на основание чл.303, ал.1, т.1 от ГПК за отмяна на влязло в сила решение /по отношение на установителната част на ревандикационния иск/.

Сочи се, че тази молба е регистрирана във ВКС на 29.09.2008г., на която дата е било образувано гр.д.№3664/2008г., откритото заседание по което и било насрочено чак след година и четири месеца по-късно, а именно: на 28.01.2010г. На същото не са били представени никакви нови доказателства. С Решение №82 от 01.02.2010г. молбата за отмяна на влязлото в сила решение била оставена без уважение.

Визира се, че след връщане на делото на ОС- П. пред него са били проведени нова поредица открити съдебни заседания на следните дати: на 09.03.2010г. /четиринадесето по ред/, на 16.03.2010г. /петнадесето по ред/, на 26.04.2010г. /шестнадесето по ред/ и на 10.05.2010г. /седемнадесето по ред/ и последно за тази инстанция.

Твърди се, че с Решение №789 от 08.06.2010г. по гр.д.№1960/2006г. по описа на ОС- П., последният е оставил в сила първоинстанционното решение в осъдителната част на предявения ревандикационен иск и е признал на ответника правото на задържане на процесния имот до заплащане от страна на ищците на разходите за изграждане на газстанцията. Поради направени в това решение очевидни фактически грешки ОС- П. е допуснал тяхната поправка с Решение №1148 от 15.07.2010г. по гр.д.№1960/2006г. Срещу постановеното решение били постъпили касационни жалби и от двете страни, като ответникът подал молба за спиране на неговото изпълнение. Делото е постъпило във ВКС на 16.08.2010г. По подадената молба за спиране на изпълнението на въззивното решение било образувано ч.гр.д. №342/2010г по описа на ВКС, приключило с определение №20/14.01.2011г., с което същата е била оставена без уважение. В производството относно касационното обжалване на въззивното решение било насрочено открито съдебно заседание едва на 15.11.2011г., като това е било единствено провело се такова пред ВКС при повторно разглеждане на делото от него.

Сочи се, че с Решение №339 от 06.04.2012г. по гр.д.№59/2011г. на ВКС е обезсилено решението на ОС- П., в частта му касателно разгледаното от въззивния съд право на задържане в полза на ответника, като е прекратено делото в тази му част, а в частта, с която е било потвърдено първоинстанционното решение същото е оставено в сила.

Твърди се, че с постановяване на акта на ВКС на 06.04.2012г. бил поставен окончателен край на проточилото се неоправдано дълго време гражданско дело.

Сочи се, че поради забавено правосъдие ищците както и останалите правоимащи Д.К.С. и Р.К.К. подали жалба до Европейския съд по правата на човека за нарушаване на правото им за разглеждане и решаване на делото в разумен срок, въз основа на която е било образувано дело. Впоследствие същата е обявена за недопустима поради неизчерпване на вътрешно правните средства за защита според изискванията на чл.35, пар.1 от КЗПЧОС, тъй като липсвали данни жалбоподателите да са провели новоприетите производства по 3CB и/или ЗОДОВ. Затова всичките седем на брой правоимащи са предявили своите права по Глава ІІІа от 3CB. При реализиране на тази процедура се визира, че с писмо изх.№94-00-132/09.06.2015г., министърът на правосъдието, чрез оправомощен от него представител е определил, че за претърпените от тях неимуществени вреди им се дължи обезщетение в общ размер от 10 000лв. или на човек по 1430лв. на всеки от правоимащите /включително и на ищците/. Било предложено споразумение за получаване на тази сума, по 1430лв. за всеки, но те не са приели.

Приема се, че при подадена искова молба на 11.07.2002г. и окончателно решен на 06.04.2012г. съдебен спор след проведено триинстанционно производство, продължило общо 9 години, 8 месеца и 26 дни срокът на разглеждане и решаване на делото надхвърля значително разумния срок за водене на гражданско дело със сходен предмет с оглед конкретната фактическа и правна сложност на делото.

Поддържа се, че прекомерната продължителност на гражданското дело се дължи изцяло на неправомерно поведение на съда. Сочат се конкретни пропуски при администриране и съдопроизводството по делото както следва: При първото въззивно разглеждане на делото от OC- П. това са необосновано дългия период от осем месеца между първото и второ заседание, отводът на докладчика по делото- съдия Бонка Дечева, който е можело да се случи много по-рано, а не след насрочване и провеждане на първо заседание. Постановяването на съдебното решение е извън срока по чл.190 от ГПК/отм/. При второто въззивно разглеждане на делото от OC-П. това са: лошо администриране на процеса, безкритично уважаване на всички доказателствени искания, свързани с назначаване на експертизи и събиране на писмени доказателства, насрочване на множество съдебни заседания, без да се предприемат дисциплиниращи мерки, които да доведат до приключване на производството в разумен срок, незаконосъобразно приемане за съвместно разглеждане на възражение на ответника за задържане на процесния имот, довело по-късно до обезсилване на съдебното решение, в частта, с която това възражение е уважено, съответно в частта, в която е било оставено без уважение същото за разликата му до пълния заявен размер и е прекратила производството по делото, допуснати от съда очевидни фактически грешки в решението, изискващи допълнително време за отстраняването им.

Твърди се, че конкретните причини довели до прекомерната продължителност на първоначалното разглеждане на делото пред ВКС са: недоброто администриране на делото, а именно насрочване на делото в открито съдебно заседание повече от една година и два месеца след образуването му, поредният отвод на съдия Бонка Дечева, осъществен едва в съдебно заседание на 15.12.2005г., независимо че същата се е била отвела от разглеждането му на предходната въззивна инстанция. Това обстоятелство е станало причина за отмяна на определението за приключване събиране на доказателства и за насрочване на ново открито съдебно заседание, постановяване на съдебно решение извън срока по чл.190 от ГПК/отм/, връщане на делото на въззивния съд само, за да се изясни статута на изградения върху процесния имот обект, след като подобно уточняване е било без значение, доколкото се касаело за надземна газстанция, чиято собственост никой не е оспорвал, допуснати от съда очевидни фактически грешки, които впоследствие съдът е поправил.

Поддържа се, че при второто касационно производство причини за забавяне са били: насрочване в открито съдебно заседание твърде късно- десет месеца след образуване на делото, голямо забавяне при постановяване на решението- близо четири месеца след предвидения срок по чл.235, ал.5 от ГПК. Поддържа се, че BKC допълнително е допринесъл за разглеждането и решаването на делото извън разумния срок с изключително бавното администриране на процеса при насрочване на открито заседание по развило се пред него производство по чл.303 от ГПК, а именно- една година и четири месеца след образуването на делото. Съдът е бил длъжен да насрочи делото във възможно най-кратък срок по причина, че в осъдителната част, Решение №358/01.08.2006г. по гр.д.№2359/2004г. на BKC, с което е било оставено в сила решение от 12.07.2004г по гр.д.№627/2003г. на ОС- П. не е било влязло в сила и производството по него е било висящо пред ОС- П..

Твърди се, че в резултат на забавеното правосъдие всеки от ищците е търпял сериозни неимуществени вреди, а именно: постоянно и тормозещо ги чувство на неяснота и несигурност, досежно правното положение на недвижимия имот, предмет на гражданското дело, отчаяние, че конституционно гарантираното им право на собственост ще остане незащитено като това чувство се е задълбочавало всяка поредна изминала година от делото, огорчение и загуба на доверието им в съда, психо-емоционален стрес при всяко поредно отлагане на съдебно заседание по делото, както и влагане на усилия и време в процедурите по обжалване на съдебните решения, безсъние, дълбоко притеснение и тревожност дали някога гражданското дело ще приключи и дали ще е в тяхна полза изходът, силен страх, провокиран от прекомерната продължителност на делото, че няма да доживеят окончателното му приключване и че в крайна сметка няма да получат собствения си имот като тази убеденост се е засилила допълнително от това, че в хода на твърде дълго проточилия се процес умират всички преки наследници на първоначалния собственик на имота- Д.К.С., сезирали първоинстанционния съд с исковата молба по чл.108 от ЗС, а именно: С. Д. И.- майка ищците Ц. А. Д., М. А. С. и Н. А. П. и първоначален ищец по гражданското дело, Н.Д.С.- баща на Н.Н.Р. и М.Н.Т. и К.. Д. И.. Като допълнителен аргумент в подкрепа на твърдението за сериозността на търпените от всеки ищец болки и страдание е и обстоятелството, че още по време на делото по ревандикационния иск те са били в напреднала възраст и тази възраст се отличава както с повишена чувствителност спрямо негативните обстоятелства, така и с ясно изразени очаквания за скоропостижна резултатност по висящото производство.

Искането е за постановяване на решение, с което да бъдат осъдени ответниците солидарно да им заплатят на всеки от ищците по 6000лв. обезщетение за неимуществени вреди, причинени вследствие нарушение на правото им на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, съгласно чл.6, пар.1 от КЗПЧОС, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 06.04.2012г. до окончателното и изплащане. Претендират се сторените в това производство разноски.

Подадена е искова молба и от Н.Н.Р. и М.Н.Т., чрез пълномощника им адв.Г.С. *** и Върховния касационен съд на Република Б., по което е и образувано гр.д.№4748/2017г. по описа на РС- П..

С нея са предявени субективно съединени искове по чл.2б, ал.1 от ЗОДОВ и чл.86 от ЗЗД за солидарно осъждане на ответниците- Окръжен съд- П. и Върховен касационен съд, да заплатят на всеки ищец по 6000лв., обезщетение за претърпени неимуществени вреди от нарушаване правото на разглеждане и решаване на делото им в разумен срок съгласно чл.6, пар.1 от КЗПЧОС, ведно със законната лихва за забава от преустановяване на нарушението на 06.04.2012г. до плащането, като се твърди, че увреждането е настъпило при разглеждането на гр.д.№3258/2002г. по описа на РС- П.. В обстоятелствената част на тази искова молба са инвокирани фактически твърдения абсолютно идентични с тези, залегнали в обстоятелствената част на исковата молба, подадена от Ц.А.Д., М.А.С. и Н. А. П., поради което е не  е необходимо тяхното преповтаряне.

По повод на постъпила молба с вх.№3082/12.02.2018г. от ответника ОС-П. за съединяване в едно производство и постановяване на общо решение по гр.дело №4741/2017г. и по гр.д.№4748/2017г. и двете по описа на РС- П. поради идентичност на фактическата обстановка, правното основание, заявения петитум и направените доказателствени искания и по двете дела, с Определение №400 от 07.02.2018г., постановено по гр.д.№4748/2017г. по описа на РС- П. е съединено в едно производство гр.д.№4741/2017г. на РС- П. и гр.д.№4748/2017г. по описа на РС- П.. Материалите по присъединеното гр.д.№4748/2017г. по описа на РС- П. са приложени по гр.д.№4741/2017г. по описа на РС- П., като съдебното производство продължава като гр.д.№4741/2017г. по описа на РС- П..

В срока по чл.131 от ГПК от ответниците- ОС- П. и ВКС на РБ са подадени писмени отговори. В идентичност, същите оспорват допустимостта на исковете, заявявайки, че не е налице специалната процесуална предпоставка за допустимост по чл.8, ал.2 от ЗОДОВ- изчерпана административна процедура за обезщетяване на вреди по Глава Трета „а“ от ЗСВ, инициирана най- късно в 6- месечен срок от уведомяването на ищците от регистратурата на ЕСПЧ за отхвърляне на тяхната жалба. Твърдят, че заявлението за обезщетяване е просрочено, което обуславя недопустимост на административната процедура по ЗСВ и незаконосъобразност на постановените в нея индивидуални административни актове. Искат от съда инцидентен контрол за законосъобразност на основание чл.17, ал.2 от ГПК, понеже тези административни актове им се противопоставят, без те да са участвали в административното производство, по което са издадени.

По отношение на основателността, ответникът ОС- П., оспорва исковете, както по основание така и по размер. Сочи се, че продължителността на разглеждане на делото във въззивната инстанция се дължи на необходимостта от изясняване на фактическата страна, в каквато насока е имало изрични указания на касационната инстанция, на правната и фактическа сложност на спора, на събирането на многобройни писмени доказателства по искане на всички страни, включително и на ищците, необходими за правилното решаване на спора, на необходимостта от изслушване на няколко съдебни експертизи с различни вещи лица като част от тях са били заменяни с друго по тяхно искане и не на последно място направени от ищцата Ц. А. Д. отводи на състави на съда. Оспорва се това, че ищците да са претърпели твърдените в исковата молба неимуществени вреди, а ако са били налице такива- оспорва се те да са били в пряка причинна връзка с периода на разглеждането на делото пред въззивната инстанция.

Поддържа се, че до постановяването на решението по гр.д.№3258/2002г. на РС- П., постановено на 12.07.2004г., ищците не са били взели участие в делото, а страна по същото са били техните наследодатели С. Д. И. и Н.Д.С.. В тази насока се сочи, че против първоинстанционното решение е подадена въззивна жалба, като е образувано в.гр.д.№627/2003г. по описа на ОС- П.. Срещу въззивното решение е подадена касационна жалба от „Сокогаз“ ЕООД, по която е образувано гр.д.№2359/2004г. на ВКС. В хода на това касационно производство, С. Д. И. е починала и е била заместена от наследниците й по закон- ищците Ц. А. Д.,  М.  А. С.  и Н. А. П., конституирани като страни с определение от 02.12.2005г.

Твърди се, че след връщане на делото в ОС- П. с разпореждане от 03.08.2006г. е образувано в.гр.д.№1960/2006г. На 25.09.2006г. от Ц.Д. е постъпила молба за отвод на съдията-докладчик, поради което с определение от 13.12.2006г. съдията се е отвел от разглеждане на делото.

В изпълнение на указанията на ВКС за изследване на статута на изградения върху имота с определение от 22.12.2006г. на новия съдия- докладчик е допусната съдебно- техническа експертиза. Делото е било насрочено в открито съдебно заседание на 08.02.2006г. Последвали са отлагания на делото поради замяна на вещи лица и поради невъзможността им своевременно да изготвят експертиза, заради големия обем от въпроси, на които следва да се отговори. От ответникът е направено искане да се приеме за разглеждане при условията на евентуалност възражения за подобрения, извършени в процесния имот и възражение за право на задържане. В тази връзка страната е направила доказателствено искане за техническа експертиза за стойността на имота. Съдът е приел за разглеждане направените възражения и е допуснал доказателствени искания- единична и тройна съдебно- техническа експертиза /СТЕ/. Последвало е оспорването им и е назначена нова тройна СТЕ. В проведено на 10.10.2007г. съдебно заседание са разгледани нови доказателствени искания на страните, включително и на ищците. На 07.11.2007.г едно от вещите лица е поискало да бъде заменено. На 12.11.2007г., ищците са направили нови доказателствени искания В съдебно заседание от 16.01.2008г. е прието заключение на тройна СТЕ. В съдебно заседание от 04.03.2008г. е прието допълнително заключение на тройната СТЕ. В съдебно заседание от 14.04.2008г. са приети писмени доказателства. В съдебно заседание проведено на 20.05.2008г. исканите от Община П. доказателства отново не са били представени. В проведеното на 19.06.2008г. са приети докладваните писма от ОСЗ, представени с молба от пълномощника на ищците. В съдебно заседание от 18.09.2008г. е докладвана молба от „Сокогаз“ ЕООД за спиране на производството пред ОС- П. поради висящност на производството по отмяна на влязло в сила решение в установителната част на ревандикационния иск. След постановяване на акта на ВКС- Решение №82/01.02.2010г. по гр.д.№3664/2008г. по молбата за отмяна на влязлото в сила решение досежно установителната на иска по чл.108 от ЗС делото е върнато на ОС- П.. В съдебно заседание от 16.03.2010г. се уважени доказателствените искания на жалбоподател и делото е отложено за 26.04.2010г., в което заседание са представени писмени доказателства от страните, но поради големия им обем делото е отложено за 10.05.2010г. за запознаване с тези доказателства и изразяване на становище по тях.

Визира се от страна на ответникът, че от направения прочит на материалите по двете въззивни граждански дела, ищците Ц.Д., М.С. и Н.П. са взели участие само във второто въззивно производство и не биха могли да претърпят твърдените вреди. Поддържа се, че до забавяне разглеждането на делото са довели и правените от Ц.Д. отводи на определени докладчици. Т

Твърди се, че съдиите- докладчици по делото от състава на ОС- П. са изпълнявали служебните си правомощия в пълен обем и максимален интензитет. Делото е разгледано в разумен срок, а причиненото отлагане е изцяло с оглед спазване на процесуалния ред по ГПК и предприетите действия по събиране на доказателства, необходими за изясняване на спора. Според ответника следва да се има предвид, че повторното гледане на делото е обусловено от решение на ВКС, с което делото е върнато за ново разглеждане поради неизяснена фактическа обстановка. Делото е започнало при действието на отменения ГПК, който не е предвиждал забрана за събиране на нови доказателства пред въззивната инстанция. През цялото производство пред ОС -П. са предприемани своевременно мерки при администриране на всяка постъпила молба като това е ставало в деня, следващ постъпването й, а откритите съдебни заседания са насрочвани през кратки интервали от време- през месец.

Приема се, че от значение за продължителността на делото са допуснатите и приети съдебни експертизи, които по искане на страните са били допълнително разширявани. В периода докато делото е било висящо пред ОС- П. е била подадена молба за отмяна на влязло в сила решение по делото досежно уважаване на иска по чл108 от ЗС в установителната му част. Това е наложило първоначално делото да се изпрати на РС- П. за администриране на молбата, а след това на ВКС за разглеждане. В хода на образуваното по тази молба гр.д.№3664/2008г. е починал Н.Д.С.- наследодател на ищците Н.Н.Р. и М. Н.Т. и същите са били конституирани като страни по делото на 11.11.2008г. Дефакто тези ищци са имали качеството на страни във въззивното производство само 6 месеца- от месец февруари 2010г. до 15.07.2010г.

Приема се, че не са налице основания за ангажиране отговорността на държавата по предявените срещу него искове. Оспорва исковете и по размер като твърди, че претендираното обезщетение е в завишен размер с оглед конкретните обстоятелства и изискването за справедливо обезщетяване по чл.52 от ЗЗД.

Ответникът- ВКС на РБ оспорва претенциите по същество. Счита, че е налице законосъобразното провеждане на процедурата за извънсъдебно уреждане на спора по Глава Трета „а“ от ЗСВ за обуславяща основателността на исковете, поради което нейното опорочаване налага отхвърляне на исковете. В тази връзка се развиват съображения, че искането по чл.60а, ал.2 от ЗСВ е било подадено извън срока по пар.8, ал.2 на ПЗР на ЗИД на ЗОДОВ /ДВ бр.98/2012г./, поради което министърът на правосъдието не е следвало да разгледа и да се произнесе по същество по заявление №РС-15-80/24.02.2015г.

Приема се, че срокът по пар.8, ал.2 е идентичен по съдържание и последици на срока, предвиден в чл.60а, ал.4 от ЗСВ и чл.35, пар.1 от ЕКЗПЧОС като е въпрос на нормотворческо виждане и техника дали съдът служебно ще следи за него като абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на производството, както е в чл.35, пар.1 от ЕКЗПЧОС или ще е част от основателността на исковата претенция. Сочи се, че 6 месечния срок не е давностен, а преклузивен, ерго погасява не самото право на иска, а самото материално право, защитимо чрез иска в случая правото на страната на обезщетение заради бавно правосъдие, по което насрещно задължена е Държавата. Поддържа се, че за ЕСПЧ, съгласно Правилника на съда, не съществува задължение да изпраща уведомителните си писма за решенията по чл.35, пар.4 от ЕКЗПЧОС, които са окончателни, с обратна разписка.

Съгласно чл.52А, пар.1 от Правилника на ЕСПЧ съдът трябва да информира заявителя за решението си за отказ да разгледа жалбата му като недопустима, което е окончателно, с писмо. Съгласно чл.33, пар.1 от Правилника на ЕСПЧ всички документи по преписките пред съда са публични, включително едноличните решения на съдиите по допустимостта на жалбите. Както е посочено и в самото писмо от ЕСПЧ преписката се унищожава след една година от постановяване на решението- в случая след 12.12.2014г. преписката по искането на настоящите ищци вече е била унищожена, включително и самото писмо от 19.12.2013г., ведно с доказателствата за изпращане на писмото. В правилника на ЕСПЧ не е уреден начина на връчване или съобщаване на книжата с обратна разписка, когато връчването/съобщаването става по пощата. Начинът на връчване чрез призовка или с писмо за обратна разписка също не е уреден, защото поначало сроковете по Конвенцията текат от датата на постановяване на решението. Счита се, че срокът по пар.8 тече от датата на публикуване на решението на сайта на ЕСПЧ в хипотезата, когато страната не разполага с доказателства кога точно е получила уведомлението. Още повече ако се търси аналогия с националното ни процесуално право предвид, че такова решение на ЕСПЧ е необжалваемо и че страната има правен интерес да следи за приключване на делото, приложима е съдебната практика на гражданските съдилища, съгласно която при необжалваеми съдебни актове и свързаните с тях срокове за страните в процеса, сроковете започват да текат от датата на обявяване на съдебния акт в регистъра на актовете на съответния съд, която се приеме за дата на постановяване на акта, тъй като регистърът е публичен. Ако бъде споделено такова разбиране срокът по пар.8, ал.2 от ПЗР на ЗИД на ЗСВ е изтекъл. Този срок не може да тече безкрайно както е приел ИВСС в хипотезата, когато ЕСПЧ е изпълнил задължението си да уведоми страната за решението си за отказ да разгледа искането, тъй като се обезмисля духа на Конвенцията. Датата на уведомяването е положителен факт, от който ищецът черпи благоприятни за себе си последици.

Относно противоправното поведение на ВКС, изразяващо се в бавно правосъдие/елемент от фактическия състав на деликтната отговорност/ ответникът счита, че на първо място от исковия период следва да бъде изключено времето, през което делото фактически е било на разположение на ВКС заради молба за отмяна от страна на ответника, предвид че решението по установителната част на иска по чл.108 от ЗС е влязло в сила на 01.08.2006г. по която пред ВКС е било образувано гр.д.№3664/2008г. При преценка на това колко фактически е продължило делото следва да се включва срока на висящност на делото на три инстанции, но като се отчита и поведението на всяка от страните. Сочи, че отмяната е извънинстационен контролно-отменителен способ, отнасящ се само до неправилни и то влезли в сила решения с ограничено приложение предвид изчерпателно посочените в закона основания. Ето защо по никакъв начин времето, за което делото е било на фактическо разположение на ВКС заради подадената молба за отмяна не следва да бъде включвано в срока за неоправдана продължителност на процеса. Ответникът е бил в правото си да подаде молба за отмяна на влязло в сила в съответната си част решение и това негово правомерно поведение не може да бъде вменено на ВКС като неоправдано забавяне на делото. Налице е обективна оправдателна причина за забавяне на процеса за срока на делото по отмяна, която не е свързана с лошо администриране на исковото дело от страна на съда. Поддържа, че от периода на разглеждане и решаване на делото следва да се извади времето, разходвано по извънредния способ за отмяна на влязлата в сила част от решението, в която част исковото производство е приключило още на 01.08.2006г. Отделно липсват законови изисквания за приоритетно разглеждане на молба за отмяна на частично влязло в сила решение при наличието на висящо производство в останалата част, поради което не е налице пропуск в администрирането на молбата. Не се споделя твърдението в исковите молби, че е налице неоправдано забавяне на делото чрез връщането му от ВКС при първата касация за изясняването на статута на изградената в процесния имот сграда, тъй като връщането е направено с цел да се обезпечи постановяването на допустимо и правилно съдебно решение, чрез което да се гарантират конституционно защитените права на двете насрещни страни по делото. Изтъкнатото оплакване в исковата молба за неправилност на решаващата дейност на ВКС е недопустимо да бъде проверявана в производство по иск по чл.2б от ЗОДОВ. Оспорва се твърдението, че производството по втората касация пред ВКС е започнало на посочената от ищците дата, а именно: 16.08.2010г. На тази дата е постъпила молба от ответника по ревандикационния иск „Сокогаз“ ЕООД за спиране изпълнението на въззивното решение, по която е образувано самостоятелно отделно ч.гр.д.№342/2010г. Производството по спиране изпълнението на въззивно решение е отделно от касационното производство и представлява в контекста на общия период на приключване на исковото производство извинително удължаване на срока, което не може да бъде вменено в неоправдано забавяне на делото от страна на ВКС. Касае се за право на ответника, което право е надлежно упражнено. По самото частно производство има оправдано забавяне от страна на ВКС до произнасянето му с крайния акт от 14.01.2011г. по вина на ответника, тъй като е следвало, за да може да бъде разгледана и уважена молбата му за спиране, да представи данъчната оценка, за която е твърдял, че е приложил, както и платежен документ за внесено по сметка на съда обезпечение в размер на актуалната данъчна оценка.

Приема се, че производството по ч.гр.д.№342/2010г. е приключило в разумен, според комплексния критерий на конвенцията срок. Производството по гр.д.№59/2011г. по описа на ВКС, представляващо втора касация е образувано на 17.01.2011г. и именно от тази дата следва да се преценява фактическата продължителност на делото пред ВКС, в рамките, на която да се извърши преценка дали делото е приключило в разумен срок. В тази връзка се приема, че следва да се вземе предвид обстоятелството, че тази касация се развива по реда на новия ГПК и преминава в две фази- фаза на допускане на решението до касация по чл.288 от ГПК, която е приключила с Определение №746/11.07.2011г. и фаза на произнасяне по същество по чл.290 от ГПК, която е приключила с Решение №339 от 06.04.2012г., която дата е и приключване на производството в трите съдебни инстанции. Между двете фази на производството има ново насрочване на делото в открито съдебно заседание. Ето защо продължителността на делото пред ВКС по втората касация е 1 година, 2 месеца и 20 дни, като не е неразумно или необичайно делото пред касационната инстанция да приключва в рамките на едногодишния срок.

Сочи се, че в практиката си ЕСПЧ не приема непроизнасянето на съда в предвидените в закона срокове, които са инструктивни, за абсолютен критерий за наличие на забавено правосъдие.

Отрича се от страна на ответникът ВКС настъпването на описаните от ищците неимуществени вреди. При условията на евентуалност се твърди, че техния обем и интензитет не обосновава размера на претендираното обезщетение.

На основание чл.10, ал.1 от ЗОДОВ е постъпил писмен отговор от РП-П., с който се изразява становище, че исковете са недопустими, тъй като в чл.2б, ал.1 от ЗОДОВ /ДВ бр.98 от 2012г./ е уредена самостоятелна хипотеза на отговорност на държавата за вреди, причинени на гражданите и юридическите лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл.6, пар.1 от ЕКЗПЧОС.

Визира се, че материално правната норма на чл.2б, ал.1 от ЗОДОВ има действие занапред и от влизането й в сила може да се търси обезщетение за вреди от забавени съдопроизводствени действия по чл.8, ал.1 от ЗОДОВ. По приключили производства искът е допустим само, когато е изчерпана административната процедура за обезщетение за вреди по Глава Трета „а“ от ЗСВ, по която няма постигнато споразумение по чл.8, ал.1 от ЗОДОВ. От ищците не са представени доказателства в тази насока.

Оспорват се исковете и по основание, като се твърди, че ищците не са ангажирали доказателства за действително причинени неимуществени вреди, както и че същите са в причинно връзка с решаването и разглеждането на делото в неразумен срок. Исковете се оспорват по размер, с твърдение, че размерът е завишен и не съответства на принципа на чл.52 от ЗЗД от една страна, а от друга с установената практика на националните съдилища и на Европейския съд по правата на човека.

От фактическа страна, настоящата инстанция приема за установено следното:

Видно от материалите по гр.д.№3258/2002г. по описа на РС- П. се установява, че производството по делото е образувано по подадена на 11.07.2002г искова молба от Д.К.С., Р.К.К., Н.Д.С., К.. Д. И. и С. Д. И. срещу „Сокогаз“ ЕООД.

Твърденията на ищците са в насока, че са собственици на следния недвижим имот- частта от 3100кв.м., ситуирана в лицевата страна към бул.“Б.“ на поземлен имот №243 по кадастралната карта на гр.П.- Север от 2001г, целия с обща площ от 22904кв.м., същият идентичен с нива от 23.900дка, имот №1156 по плана за земеразделяне по силата на Решение №3360/26.02.1997г. на ОПК-П., с което същият имот им е възстановен в стари реални граници. С влязло в сила решение по гр.д.№1576/1999г. по описа на ОС- П. е прието, че трето, неучастващо в спора лице- Б.Д.Т. е собственик на процесния имот. Последният е дарил имота на Г. Б.Д.Т.. М. в качеството си на съдружник е апортирал този имот в ответното дружество. С Решение №637/28.06.2001г. на ВКС по гр.д.№1055/2000г. е отменено по реда на надзора решението на ОС- П. по гр.д.№1576/1999г., като е отхвърлен изцяло установителния иск за собственост на Б.Т., касаещ имота предмет на делото.

При така възведената фактология, ищците по делото са формулирали искане да бъде прието за установено, че са собственици на процесния имот и да бъда осъден ответника да им предаде владението, като предявения от тях иск е с правно основание чл.108 от ЗС.

С разпореждане от 17.07.2002г. исковата молба е оставена без движение за внасяне на определената от съда държавна такса.

С разпореждане от 19.07.2002г. е насрочено открито съдебно заседание по делото за 15.10.2002г. В това съдебно заседание исковата молба отново е оставена без движение за индивидуализация на имота- предмет на спора.

С разпореждане от 21.10.2002г. делото е насрочено в открито съдебно заседание на 15.11.2002г.

Второ по ред заседание е проведено на 19.12.2002г., в което е приключило производството по делото пред тази инстанция.

С решение от 14.01.2003г. постановено по гр.д.№3258/2002г. по описа на РС- П. предявеният иск е изцяло уважен.

Срещу така постановеното решение, ответникът „Сокогаз“ ЕООД е подал на 07.02.2003г. въззивна жалба. След администриране на тази жалба, на 28.02.2003г. делото е изпратено на ОС- П..

На 04.03.2003г. е образувано гр.д.№627/2003г. по описа на ОС- П., като с разпореждане от 10.03.2003г. делото е насрочено в открито съдебно заседание на 27.05.2003г. В съдебно заседание на 27.05.2003г. са приети представените с жалбата писмени доказателства. Направени са доказателствени искания и делото е отложено за 14.10.2003г. На 03.10.2003г. от ищцата К.И. е направено искане за отвод на съдията-докладчик по делото, тъй като същия е участвал в съдебен състав, разглеждал друго дело между същите страни, за същия имот, но на друго правно основание.

С определение от 03.10.2003г докладчикът по делото се е отвел от разглеждане на същото, като с разпореждане от 06.10.2003г. Зам.председателя на ОС- П. е определил нов състав и докладчик по делото и с разпореждане от закрито заседание на 15.10.2003г. делото е насрочено в открито съдебно заседание на 28.01.2004г. На това заседание е уважено искането на процесуалния представител на въззиваемите за прилагане като доказателство по делото посочено дело на РС- П.. Проведено е съдебно заседание на 05.04.2004г., в което е даден ход по същество.

С решение от 12.07.2004г, постановено по гр.д.№627/2003г по описа на ОС- П. е оставено в сила първоинстанционното решение.

На 11.08.2004г. срещу така постановено решение е подадена касационна жалба от „Сокогаз“ ЕООД и след администриране на същата на 14.09.2004г. делото е изпратено на ВКС.

Същото е постъпило във ВКС на 30.09.2004г., като на тази дата е и образувано гр.д.№2359/2004г. по описа на ВКС.

На 18.11.2004г. по същото е постъпила молба от „Сокогаз“ ЕООД, с която е поискано спиране на изпълнението на въззивното решение.

С разпореждане от 23.11.2004г. на молителя са дадени указания за представяне на актуална данъчна оценка на имота за определяне на надлежно обезпечение по чл.218б, ал.3 б.“в“ от ГПК/отм./.

На 26.11.2004г., молителят е внесъл по специалната сметка на ВКС сумата от 2484лв., определено надлежно обезпечение съобразно представеното удостоверение за данъчна оценка на спорния имот.

С Определение №117/02.12.2004г., на основание чл.218б, ал.6 от ГПК/отм./, ВКС е спрял изпълнението на решение от 12.07.2004г., постановено по гр.д.№627/2003г по описа на ПОС. Делото е насрочено в открито съдебно заседание на 02.12.2005г. В съдебното заседание, проведено на 02.12.2005г. на основание чл.120 от ГПК/отм./ е била заличена като страна С. Д. И. и на нейно място по силата на настъпилото процесуално правоприемство са конституирани наследниците и по закон- ищците Ц. А. Д., М. А. С. и Н. А. П.. В същото заседание е даден ход по същество и делото е обявено за решаване.

C определение от 15.12.2005г. е отменено протоколното определение, с което е даден ход по същество, поради констатацията, че при разглеждане да делото в състава на съда е взел участие съдия Бонка Дечева, който се е отвел на основание чл.12 от ГПК/отм./ от разглеждането му във въззивната инстанция. Делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание на 10.03.2006г., в което е даден ход по същество.

C Решение №358/01.08.2006г, постановено по гр.д.№2359/2004г. по описа на ВКС е отменено въззивното решение от 12.07.2004г., постановено по гр.д.№627/2003г. по описа на ОС- П., в частта, в която е уважен иска в осъдителната му част и е върнал делото на ОС- П. за ново разглеждане в отменената му част. Съображенията на касационна инстанция са, че решението в тази част е постановено при неизяснена фактическа обстановка като въззивният съд е приел, че предмет на иска е само терена и не е придал значение на фактическото положение, като не е изяснил статута на изградения върху него обект- газстанция, който обект има в случая главно значение, а теренът е с обслужващ характер и не може да бъде ревандикиран самостоятелно, извън построеното върху него. В тази връзка е дал задължителни указания да се изследва статута на изградения върху терена обект. Въззивното решение в частта му, в която иска по чл.108 от 3C е уважен в неговата установителна част е оставено в сила. На същата дата делото е върнато на ОС- П..

На 11.06.2006г. до ВКС е постъпила молба от ищцата К.И. за поправка на очевидна фактическа грешка в постановеното касационно решение, изразяваща се в непосочването й като страна в него. Делото е било изискано от ОС- П. и същото е било насрочено в открито съдебно заседание, което се е провело на 24.11.2006г.

С Решение №1437/08.12.2006г. по гр.д.№2359/2004г., ВКС е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в поискания смисъл и е изпратил делото на ОС- П. на същата дата.

Делото е постъпило в ОС- П. на 08.12.2006г., като е образувано ново под №1960/2006г. по описа на същия съд. По повод подадена от ищеца Ц.Д. молба, с определения от 13.12.2006г. и 18.12.2006г. посочените от Д. съдии са се отвели от разглеждане на делото.

С разпореждания от 13.12.2006г. и 20.12.2006г. на Зам.председателя на ОС- П. са определени други съдии.

С оглед указанията дадени в отменителното решение на ВКС, с определение от 22.12.2006г. е допуснато извършване на съдебно- техническа експертиза и делото е насрочено за 08.02.2007г.

На 18.01.2007г. от вещото лице е постъпила молба, с която същото заявява, че не може да изготви експертиза поради служебната му ангажираност.

С разпореждане от 19.01.2007г. на съдията- докладчик това вещо лице е заменено с друго вещо лице, което на 07.02.2007г. е подало молба, в която излага причините за несвоевременното изготвяне на заключението, а именно: голям обем на поставената задача.

В съдебно заседание, проведено на 08.02.2007г. в хипотезата на чл.120 от ГПК/отм./ е заличена въззиваемата страна Аристид Трайков Иванов  поради смъртта му, настъпила  в хода на производството по делото, като е дадена и възможност на вещото лице да изготви заключението си и делото е отложено за 07.03.2007г. По повод направено възражение за нередовно призоваване от страна на управителя на ответното дружество, ход на делото в съдебно заседание на 07.03.2007г. не е даден като са отменени процесуалните действия на съда, извършени в съдебно заседание на 08.02.2007г. и делото е отложено за 18.04.2007г.

С Определение №544/12.03.2007г. е прието за съвместно разглеждане по делото заявеното от „Сокогаз“ ЕООД, възражение за задържане на процесния имот до заплащане на стойността на подобренията, описани в молбата на дружеството от 05.03.2007г. С посоченото определение са приети представените писмени доказателства, допусната е тройна съдебно- техническа експертиза и е назначена нова единична СТЕ за определяне стойността на процесния имот и подобренията направени в него.

С молба от 21.03.2007г. са направени доказателствени искания.

С Определение №678/22.03.2007г. по повод тази молба, съдът е поставил допълнителни задачи на допусната тройна СТЕ и са изискани за прилагане като доказателство- дело по описа на РС- П. и преписка от ОСЗГ.

В съдебно заседание, проведено на 18.04.2007г. е прието заключението по назначената първа СТЕ, приети са поисканите писмени доказателства и делото е отложено за 04.06.2007г. за приемане на допуснатите единична и тройна СТЕ.

В съдебно заседание на 04.06.2007г. е прието заключението на вещото лице по назначената втора единична СТЕ, като на същото е поставена допълнителна задача. В заседанието са изслушани и вещите лице по назначената тройна СТЕ като заключението не е прието, тъй като не е подписано от едно от вещите лица.

В следващото съдебно заседание, проведено на 05.07.2007г. е прието заключението по тройната СТЕ и допълнителното заключение по единичната СТЕ. Приети са представени от въззиваемите писмени доказателства и е уважено искането на жалбоподателя за издаване на съдебни удостоверения. По искане на жалбоподателя е допусната допълнителна тройна СТЕ/ комплексна и техническа. В следващото съдебно заседание е допусната поправка на протокола от съдебно заседание от 04.06.2007г., като са докладвани писма от ОСЗГ- П. по повод поискани за прилагане като доказателства преписки. Съдът е уважил искането на жалбоподателя и е допуснал извършване на изцяло онова тройна СТЕ. В следващото съдебно заседание проведено на 22.11.2007г. е прието заключението на допуснатата на 05.07.2007г. допълнителна тройна СТЕ. Докладвана е молба от вещо лице по допуснатата на 10.10.2007г. нова тройна СТЕ и е дадена възможност да бъде изготвено заключение по тази експертиза. Заключението по тази експертиза е прието в следващото съдебно заседание, проведено на 16.01.2008г., като на експертите е поставена допълнителна задача. Прието е писмо от ОСЗГ-П., като от Община П. са изискани посочените писмени доказателства.

В следващото съдебно заседание, проведено на 04.03.2008г. е прието допълнителното заключение на новата тройна СТЕ и от Община П. са изискани допълнителни писмени доказателства.

В следващото съдебно заседание, проведено на 14.04.2008г. са приети писма от Община П.. Отново от пълномощниците на жалбоподателя са направи доказателствени искания във връзка с представяне на писмени доказателства от Община П. и съдът ги е изискал.

В следващото съдебно заседание, проведено на 20.05.2008г., съдът е уважил искането на жалбоподателя за издаване на съдебни удостоверения.

В следващото съдебно заседание, проведено на 19.06.2008г., са приети представени от ОСЗГ- П. писма.

В проведено на 18.09.2008г. съдебно заседание е докладвана постъпила молба за отмяна на влязлото в сила решение в установителната част, подадена от „Сокогаз“ ЕООД чрез ОС- П. на 04.07.2008г. и е постановено делото да се изпрати на РС- П. за администриране на същата.

Молбата по чл.303, ал.1, т.1 от ГПК е постъпила във ВКС на 29.09.2008г. и по същата е образувано гр.д.№3664/2008г. Тази молба е насрочена за разглеждане в открито съдебно заседание на 28.01.2010г. По повод на молба на пълномощника на ищците с разпореждане от 11.11.2008г. е заличен починалия ищец Начо С. Нинов и са конституирани неговите наследници Н.Н.Р. и М.Н.Т..

С решение от 01.02.2010г. по гр.д.№3664/2008г. по описа на ВКС е оставена без уважение молбата на „Сокогаз“ ЕООД за отмяна на влязлото в сила Решение №358/01.08.2006г. по гр.д.№2359/2004г. по описа на ВКС, с което е оставено в сила решение от 12.07.2004г. по гр.д.№627/2003г. на ОС- П. в установителната му част.

След връщане на делото от ВКС, ОС- П. е насрочил делото в открито заседание на 09.03.2010г. Ход на делото не е даден поради нередовно призоваване- неспазен 7- дневен срок и направено възражение в този смисъл от пълномощниците/на жалбоподателя.

В съдебно заседание на 16.03.2010г. са приети представени от Община П. доказателства и са издадени поисканите удостоверения от пълномощника на жалбоподателя и следващото съдебно заседание, проведено на 26.04.2010г., съдът е приел представени от жалбоподателя писмени доказателства и дал възможност на другата страна да се запознае с тях, тъй като преписката съдържа 139 листа. На това основание делото е отложено за 10.05.2010г.

В съдебно заседание, проведено на 10.05.2010г. е прието направеното от жалбоподателя уточнение на направеното възражение за задържане и е даден ход по същество.

С Решение №789/08.06.2010г. по гр.д.№1960/2006г. по описа на ОС- П. е оставено в сила първоинстанционното решение в осъдителната част по предявения ревандикационен иск. С това решение е признато на „Сокогаз“ ЕООД правото на задържане на имота до заплащане от страна на ищците на разходите за изглаждане на газстанция до размер на 527лв., а за разликата до пълния заявен размер от 434 000лв. възражението за задържане е оставено без уважение.

На 15.06.2010г. е постъпила молба от пълномощника на въззиваемите за поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решението.

С разпореждане от 16.06.2010г. делото е насрочено в открито съдебно заседание на 30.06.2010г., като с Решение №1148 от 15.07.2010г. по гр.д.№1960/2006г. на ОС- П. е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решението от 08.06.2010г. в съответствие с молбата от 15.06.2010г.

Срещу постановеното решение са постъпили касационни жалби от двете страни като „Сокогаз“ ЕООД е подал жалба на 22.07.2010г, а настоящите ищци са подали жалба на 13.07.2010г.

На 30.07.2010г. от „Сокогаз“ ЕООД е подадена молба за спиране на изпълнението на Решение №789/08.06.2010г. по гр.д.№1960/2006г. на ОС- П.. След администриране на жалбите делото е изпратено на ВКС на 11.08.2010г. и е постъпило в регистратурата на ВКС на 16.08.2010г. Образувано е гр.д.№342/2010г. по описа на ВКС по молбата за спиране на изпълнението на въззивното решение. С разпореждане от същата дата производството е оставено без движение за представяне на актуална данъчна оценка на процесния имот като съобщението за това е връчено на „Сокогаз“ ЕООД на 27.09.2010г.

С Определение №20 от 14.01.2011г по гр.д.№342/2010г., ВКС е оставил без уважение молбата за спиране изпълнението на въззивното решение.

По постъпилите касационни жалби на 20.01.2011г., ВКС е образувал гр.д.№59/2011г. и е насрочил открито съдебно заседание на 15.11.2011г. това съдебно заседание е било единствено и на него е даден ход по същество.

С Решение №339 от 06.04.2012г. по гр.д.№59/2011г. по описа на ВКС е обезсилено Решение №789/08.06.2010г., поправено с решение №1148/15.07.2010г. по гр.д.№1960/2006г. по описа на ОС- П. в частта, в която е признато на „Сокогаз“ ЕООД право на задържане върху имота до заплащане на разходите за изграждане на газстанция в размер на 567лв., както и в частта, с която е оставено без уважение възражението за право на задържане за разликата до пълния заявен размер от 434 000лв. и е прекратил производството по делото в тези части. В частта, в която е потвърдено решението от 14.03.2003г. по гр.д.№3258/2002г. на РС- П., Решение №789/08.06.2010г., поправено с Решение №1148/15.07.2010г. по гр.д.№1960/2006г. на ПОС е оставено в сила.

Видно от Писмо от 19.12.2013г. на Европейския съд по правата на човека по жалба вх.№59142/2012г. Stoev and Others v. Bulgaria, адресирано до К.Д.Г., с адрес гр.П., ул.“А. І“ №49а, ет.3, е че с него ищците се уведомяват, че тяхната жалба, подадена на 05.09.2012г. и регистрирана под горния номер е обявена за недопустима с решение от 12.12.2013г. на Европейския съд по правата на човека. От текста на писмото е видно, че доколкото предмет на жалбата са оплаквания на жалбоподателите Д.К.С., Р.К.К., Ц. А. Д.М. А. С., Н. А. П., Н.Н.Р. и М.Н.Т. за продължителността на гражданското производство, завършило с решение от 06.04.2012г. на Върховния касационен съд, ЕСПЧ е установил, че вътрешноправните средства за защита не са били изчерпани според изискването на чл.35, пар.1 от Конвенцията, тъй като няма данни жалбоподателите да са провели производство по новоприетите чл.60а и сл. от Закона за съдебната власт, в сила от 01.10.2012г. и/или исковото производство по новоприетия чл.2б от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, в сила от 15.12.2012г. Сочи се в писмото, че в решенията си допустимостта по делата Балъкчиев и други срещу Б. /№65187/10, 18 юни 2013/ и Вълчева и Абрашева срещу Б. /№6194/11 и 34887/11,18юни 2013г. съдът е приел, че тези производства представляват ефективни вътрешноправни средства за защита по отношение на оплакваният по чл.6, пар.1 от Конвенцията за продължителност на производства, както и че те следва да са изчерпани дори от жалбоподатели, поли жалби до съда преди тяхното въвеждане.

От Преписка представена от Министерството на правосъдието е видно, че по заявление вх.№РС-15-80/24.02.2015г, подадено от Д.К.С., Р.К.К., Ц. А. Д.М. А. С., Н. А. П., Н.Н.Р. и М.Н.Т., чрез пълномощника им К.Д.Г. е образувано производство по Глава Трета „а“ от Закона за съдебната власт. Заявлението е разгледано от специализираното звено на Инспектората към Висшия съдебен съвет. Извършена е проверка и резултатите от нея са обективирани в Констативен протокол от 28.04.2015г. При извършената от ИВСС проверка е установено, че общата продължителност на производството по гр.д.№3258/2002г. на РС- П. е 9 /девет/ години, 8/осем/ месеца и 26 /двадесет и шест/ дни. Изводите на ИВСС са, че правото на жалбоподателите за разглеждане и решаване на делото в разумен срок е нарушено, с оглед на което и на основание чл.60а, ал.2 от ЗСВ и Заповед №ЛС-04-2038/29.12.2014г. на министъра на правосъдието е определено обезщетение в размер на 10 000лв. общо за всички заявители. На заявителите е предложено сключване на споразумение за получаване на обезщетение за нарушение на правото им на разглеждане и решаване на гражданското дело в разумен срок, което те не са приели в предоставения им едномесечен срок и с това процедурата по Глава ІІІа от ЗСВ се счита за приключена без сключване на споразумение.

Видно от Решение №570 от 05.07.2012г. на Министерски съвет за сключване на приятелско споразумение по дело „И. срещу Б.“ /Жалба №25966/07/, взето на основание чл.39 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, с което е прието предложението за сключване на приятелско споразумение по дело „И. срещу Б.“ /Жалба №25966/07/. С това решение е упълномощена М.К.- правителствен агент да представлява Република  Б. пред ЕСПЧ в процедурата по сключване на приятелско споразумение. Министерството на правосъдието се е задължило да изплати на К.И.- 2 900 евро за претърпени неимуществени вреди и направените разходи по делото по жалбата за забавено правосъдие, във връзка с горното гр.д.№ 3258/2002г. на РС- П., разгледана и уважена от ЕСПЧ. Такова споразумение сключено от К.Д.Г., в качеството на пълномощник на К.И. и и от упълномощеното да представлява Държавата лице като на 09.10.2012г. Министерството на правосъдието е превело по банковата сметка на И. дължимото обезщетение в размер на 5 671.91 лв.

В показанията си св.Магдалена Д.- внучка на ищцата Ц.Д. установява, че с баба си винаги са живели и продължават да живеят в едно домакинство. От баба си знаела за водено от нея дело във връзка с недвижим имот като първоначално делото се е водело в П. и след това стигнало до Върховния съд.  Баба й била в постоянен стрес, станала нервна и започнала да страда от безсъние, изживявала делото, тъй като се касаел за неин майчин имот. Имало моменти, в които като започвала да говори за делото, плачела. Стигнало се дотам, че започнала да купува лекарства на билкова основа за сън и за нерви, за да се успокои. Свидетелката визира, че ищцата Ц.Д. била съпричастна с хода на делото от самото му образуване през 2002г. до приключването му, тъй като нейната майка била много възрастна. Според свидетелката, ищцата Д. събирала и подавала документи в съда, ходила на съдебни заседания, като е поемала инициатива да информира всички останали роднини за случващото се по делото. В тази връзка след всяко отлагане на делото водела дълги- по два три часа телефонни разговори, което допълнително я стресирало. Свидетелката сочи, че ищцата Ц.Д. имала очаквания това дело да приключи доста по- бързо и се надявала да го продаде за да подпомогне семейството си.

От показанията на св.В. С.- син на ищцата М.С. се установява, че винаги е живял с майка си в едно домакинство като това състояние продължава и до днес. Майка му станала тревожна и притеснена, като постоянно коментирала делото за имота. Споделяла в къщи за всяко поредно отлагане, забавяне и връщане на делото. Била неспокойна. Споделяла, че първо майка й не е дочакала делото да приключи. Споделяла и собственото си безпокойство дали ще е жива и дали ще дочака края на делото. Имала очакване делото да свърши по- бързо с планове за продажба на имота, за който се водело делото.

В показанията си св.И.В.- внук на ищцата Н.П. се сочи, че същия от 2005г. живее в едно домакинство с баба си. Дългата продължителност на делото се отразила ужасяващо на баба му, като последната била под постоянно напрежение. В семейството постоянно се говорело за делото. Баба му водела постоянна кореспонденция със сестрите си по повод същото. Водела непрестанни разговори, пътувала и ходила на срещи в тази връзка. Баба му имала очакване делото да приключи по-бързо, но то се проточило много във времето. Темата за делото и имота била централна за нея и за роднините й.

В показанията си св.Д.П.- зет на ищцата Н.Р. визира, че същия е женен за дъщерята на ищцата от 1989г. В течение на цялото протичане на процеса още от 90-те години, когато е започнало възстановяването на земеделските земи делото продължило много дълго. Първоначално страна по делото е бил бащата на неговата тъща, но косвено влияело върху живота на тъщата му. На всяка сбирка на семейството по различни поводи се  обсъждало същото. При ищцата Р. имала постоянна тревожност и напрежение дали ще бъдат възстановени земите и дали ще могат да влязат във владение. Заедно с баща си ищцата преживявала всички неудачи, протакане на делото. Ищцата Р. била в течение за хода на делото още от самото му начало, тъй като баща й бил възрастен и двете със сестра й непрекъснато разменяли информация във връзка с движението и развитието на делото. Провеждали се постоянно срещи между наследниците на които се коментирали етапите на далото, възможностите и начините как да реагират и това провокирало главоболие, безсъние, стрес у ищцата Р..

В показанията на св.Н.Т.- син на ищцата М.Т. установява, че първоначално страна по делото е бил дядо му, който е бил възрастен и починал през 2008г. В хода на делото на негово място в процеса встъпила майка му, която силно се тревожела от факта дали ще дочака края на делото. Преди всяко дело майка му била изключително стресната от решението на съда, нямала вяра, емоционално била негативно настроена от това какво ще е решението на съда. Майка му споделяла, че преди делото и след това тя имала безсънни нощи, когато се стигало до поредното отлагане. Казвала е, че нейната цел е да остави нещо в наследство, но не знаела дали това ще се случи.

От показанията на св.К.Д.Г., по професия- адвокат се установява, че същия познава ищците по делото, тъй като през 2008г. бил пълномощник на баба му К.И. пред Европейския съд по правата на човека по делото „И. срещу Б.“. Баба му починала на 16.11.2011г. след последното по делото заседание пред ЕСПЧ. Европейският съд по правата на човека присъдил на И. обезщетение в размер на 2900 евро поради забавено правосъдие по делото. Другите роднини на баба му по това време не пожелали да подадат жалби пред ЕСПЧ и изчакали делото да приключи. На 05.09.2012г., свидетелят, като пълномощник на останалите участници в делото подал жалба пред ЕСПЧ. На 29.12.2014г. открил в пощенската си кутия писмо от ЕСПЧ. Отворил го и видял, че пише С. срещу Б. и го озадачила датата на писмото 19.12.2013г. Свидетелят твърди, че получил писмото една година по- късно. Писмото не му е връчено с обратна разписка. Отишъл до пощата и подал молба, с която искал да провери няколко месеца назад дали е имало пратки за него и по- конкретно да провери дали някой не е приел обратната разписка вместо него. След справка не открил такова нещо. Свързал се с роднините на баба му и ги уведомил за писмото от ЕСПЧ и конкретно, че жалбата е приета за недопустима, поради неизчерпване на всички вътрешно правни процедури. Свидетелят подал на 24.02.2015г. в качеството на пълномощник на ищците заявление, с което е инициирана процедурата по Закона за съдебната власт.

При тези данни, настоящата инстанция от правна страна намира следното:

При извършената служебна проверка по чл.269 от ГПК, съдът намери обжалваните решение и определение за валидни и допустими, поради което жалбите подадени срещу него следва да бъдат разгледани по същество.

По отношение на обжалваното Решение №648/23.05.2018г., постановено по гр.д.№4741/2017г. по описа на РС- П..

Жалбите против него са неоснователни, по следните съображения:

Претенциите на петимата ищци пред РС- П. се обосновава с отговорността на държавата за вредите, причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл.6 §1 от Конвенцията и по конкретно с разпоредбата на чл.2б от ЗОДОВ.

Съгласно ал.1 на чл.2б от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, съгласно чл.6, §1 от Конвенцията.

В ал.2 е посочено, че исковете по ал.1 се разглеждат по реда на ГПК, като съдът взема предвид общата продължителност и предмета на производството, неговата фактическа и правна сложност, поведението на страните и на техните процесуални или законни представители, поведението на останалите участници в процеса и на компетентните органи, както и други факти, които имат значение за правилното решаване на спора.

В случая с оглед събраните по делото доказателства е налице предпоставката по чл.8 ал.2 ЗОДОВ, обуславяща допустимостта на процесните претенции.

Относно тази допустимост са налице възражения от страна на жалбоподателите, даващи им основание да искат неговото обезсилване.

В тази връзка, настоящата инстанция приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо, тъй като районния съд се е произнесъл по допустими искове по чл.2б от ЗОДОВ, с оглед на което и възраженията, че те са недопустими не могат да бъдат споделени за основателни.

От страна на районния съд са изложени подробни доводи в насока допустимостта на същите, които няма основание да не бъдат споделени изцяло, с оглед и на което не следва да бъдат преповтаряни.

В тази насока няма основание да не бъде прието, че ЗОДОВ е специален закон, в който чл.2б е обвързан е обвързан с глава Трета „а“ от ЗСВ.

Съгласно чл.8, ал. 2 от ЗОДОВ по приключени производства- в случая то е по гр.д.№3258/2002г. по описа на PC- П., искът по чл. 26 от ЗОДОВ е допустим само когато е била изчерпана административната процедура по Глава ІІІа от ЗСВ, по която няма постигнато споразумение. По делото безспорно е установено, че е налице реализирана административна процедура започнала с подаване на заявление чрез ИВСС до Министъра на правосъдието. Няма спор, че такава се е развила и е приключила, като  страните не са успели да постигнат обща воля по отношение на предложеното обезщетение.

Разпоредбата на §8, ал.2, предл.2 от ПЗР на ЗИД на ЗОДОВ изисква, по приключили пред националните инстанции производства заявлението да се подаде в 6- месечен срок от уведомяването от регистратурата на ЕСПЧ на лицата, чиито жалби са били отхвърлени поради неизчерпване на новосъздадените вътрешноправни средства за защита.

Основните доводи на всичките жалбоподателите са в насока, че от ищците не е спазен изискуемият от закона 6- месечен срок, който тече от момента на уведомяване на ищците от регистратурата на ЕСПЧ, че жалбите им са отхвърлени поради неизчерпване на новосъздадените вътрешноправни средства за защита. Същите не могат да бъдат споделени за основателни.

От страна на ищците за спазване на процесния срок са ангажирани гласни доказателства изразени в показанията на св.Г., който на практика е движил цялата процедура пред ЕСПЧ по жалбите на ищците във връзка с нарушение на чл.6, пар.1 от Конвенцията. Данните изложени от последния, че е установил пощенската му кутия на дата 29.12.2014г. писмо от ЕСПЧ, в което след отварянето му установил, че него пише С. срещу Б., като датата на същото е била: 19.12.2013г. Съответно от съдържанието на същото, свидетелят установил, че жалбите на неговите доверители са отхвърлени поради неизчерпване на новосъздадените вътрешноправни средства за защита. Последният веднага е уведомил роднините на баба му- К.И., т.е. ищците за писмото от ЕСПЧ и конкретно, че жалбата им е приета за недопустима, поради неизчерпване на всички вътрешно правни процедури. Съответно визира, че е подал на 24.02.2015г. в качеството на пълномощник на същите заявление, с което е инициирана процедурата по Закона за съдебната власт. След справка в пощата е установил, че не е имало пратки за него, респ. с обратна разписка.

Във връзка с последната констатация следва да се посочи, че разпоредбата на чл.48 от Процедурните правила на ЕСПЧ, озаглавен „Начин на връчване“ ясно визира, че връчването става на посочения съдебен адрес чрез изпращане на препис от подлежащия на връчване акт като препоръчана пощенска пратка с обратна разписка или чрез предаване на този препис срещу разписка. Данни за реализирана такава процедура по делото на практика не са налице.

Следва да се посочи, че във възраженията си жалбоподателите визират, че показанията на св.Г. не се подкрепят от обективни факти, както и че същия е заинтересован, но на практика доказателства от тяхна страна не са ангажирани и които да опровергават излаганите от него данни.

В случая няма основание да се приеме, че ищците реално са били уведомени на датата, на която писмото от регистратурата на ЕСПЧ е било съставено, съответно изведено, а именно на дата: 19.12.2013г. Това е така, тъй като решенията за отхвърляне на подадените жали, като недопустими поради неизчерпване на съществуващи ефективни вътрешноправни средства за защита не подлежат на публикуване. Оттам и ищците не са в състояние по обективни причини да следят сайта ЕСПЧ за постановяване на решението и съответно да разберат какво е неговото съдържание.

Няма логика, че моментът на съставяне на документа може да съвпада с момента на запознаване със съществуването и съдържанието му, поради което датата на уведомяване може да бъде единствено след датата 19.12.2013г.

Категорична е разпоредбата на §8, ал.2, предл.2 от ПЗР на ЗИД на ЗОДОВ касаеща началния момент на 6-месечния срок, а именно от „уведомяването от регистратурата на ЕСПЧ“, а не от публикуването на сайта на ЕСПЧ.

При тези констатации, извод, че не е налице опровергаване показанията на св.Г. и при констатиране липса на надлежно уведомяване, съгласно цитираните по- горе процесуални правила, то за датата на връчването следва да се приема момента, в който правоимащите обективно са могли да узнаят за съдържанието на това писмо от св.Г., а именно на 29.12.2014г.

С оглед на това, следва да бъде прието, че заявлението по 60а от ЗСВ след като е подадено на 24.02.2015г., то 6 месечния срок изискуем се срок е спазен. В тази насока следва да се посочи, че самото провеждане на административната процедурата по Глава ІІІа от ЗСВ представлява предпоставка, обуславяща допустимостта на иска, като в случая е налице проведена и приключила без резултат процедура, по която няма и постигнато споразумение между страните. Без значение е факта, че по тази процедура не е постигнато споразумение.

Ето защо първоинстанционният съд правилно е приел за допустими исковите претенции, с правна квалификация по чл.2б от ЗОДОВ. Предвид на това не е и налице основание за обезсилване на обжалваното решение, като недопустимо, с оглед исканията на жалбоподателите.

По същество на предявените искове.

Нормата на чл.2б от ЗОДОВ е вътрешноправно средство за защита, предвиждаща самостоятелна хипотеза на отговорност на държавата за вреди, причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок по чл.6 § 1 от ЕКПЧ. Съгласно втората алинея на същия чл.8- абсолютна предпоставка за предявяване на иска по чл.2б ал.1 ЗОДОВ е изчерпването на административната процедура за обезщетение на вреди по реда на глава трета „а”от ЗСВ, по която няма постигнато споразумение.

В случая установено е безспорно от Преписка представена по делото от Министерството на правосъдието, че по заявление вх.№РС-15-80/24.02.2015г, подадено от Д.К.С., Р.К.К., Ц. А. Д.М. А. С., Н. А. П., Н.Н.Р. и М.Н.Т., чрез пълномощника им К.Д.Г. е образувано производство по Глава Трета „а“ от Закона за съдебната власт.

Не може да има спор, че това заявление е разгледано от специализираното звено на Инспектората към Висшия съдебен съвет, като при извършената проверка, резултатите от която са обективирани в Констативен протокол от 28.04.2015г. е установено, че общата продължителност на производството по гр.д.№3258/2002г. на РС- П. е 9 години, 8 месеца и 26 дни. Налице са изводи на ИВСС, че правото на жалбоподателите за разглеждане и решаване на делото в разумен срок е нарушено. С оглед на това и на основание чл.60а, ал.2 от ЗСВ е издадена Заповед №ЛС-04-2038/29.12.2014г. на Министъра на правосъдието, с което им е определено обезщетение в размер на 10 000лв. общо за всички заявители.

Неоспорен е фактът, че на заявителите е предложено сключване на споразумение за получаване на обезщетение за нарушение на правото им на разглеждане и решаване на гражданското дело в разумен срок, което те не са приели в предоставения им едномесечен срок и с това процедурата по Глава ІІІа от ЗСВ на практика е приключена без сключване на споразумение.

Предвид така горепосоченото разрешение по въпроса е налице принципно признание за нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок.

Продължителността на делото в настоящия случай, както правилно е приел РС- П., от предявяване на иска до постановяване на окончателния акт на съда, за исково производство, с предмет претенция чл.108 от ЗС, действително не може да се определи като разумен.

При преценката си, първоинстанционния съд правилно е съобразил установените в практиката на ЕКПЧ три критерия: сложност на делото, поведение на жалбоподателя и поведение на компетентните органи, достигайки до извода, че в конкретния случай прекомерната продължителност на производството е в резултат на поведението на компетентните съдебни органи /ОС- П. и ВКС/, са станали са причина за неговото забавяне. Същият е изложил изключително подробни мотиви, които въззивния съд няма основание да не ги приеме изцяло и препрати към неговите такива.

Отговорността на съдилищата за разглеждане и решаване на едно дело извън разумния срок е деликтна. В този смисъл съгласно чл.45, ал.2 от ЗЗД, вината им се предполага до доказване на противното.

В настоящият казус по делото не се събрани доказателства, които да оборват тази презумпция.

По делото са приети писмени доказателства- гражданските дела развили се пред ответните инстанции, които установяват по категоричен начин, че ответниците носят вината за бавното разглеждане и решаване на процесното гражданско дело, като съществените моменти в тази насока са следните:

При първоначалното разглеждане на спора от ОС- П. е налице осеммесечен период между две от насрочените заседания, както и повече от двумесечен период за произнасяне с решение;

При повторното разглеждане от същия съд се установява, че са се уважавали безкритично доказателствени искания, което е довеждало до насрочване, макар и през неголеми интервали от време, но на множество съдебни заседания. Последното е безспорен атестат за лошо администриране на производството, което според практиката на ЕСПЧ влече отговорност на ръководния за процеса орган.

Съдът дължи осигуряване на процесуалната дисциплина по едно производство, предвид на което е негова отговорност при неуспешно изготвяне на заключения от вещите лица по експертизите в срок, което е ставало и причина за отлагания на делото;

Както при първоначалното, така и при повторното разглеждане от ВКС, делото е било насрочвано за разглеждане в открито съдебно заседание година и близо три месеца, респективно десет месеца след образуването му, които обстоятелства отново визират лошо администриране на производствата.

При разглеждане на делото, довело до неговото забавяне следва да се посочи и наличието на отводи от един и същи съдия. Първоначално пред ОС- П., а впоследствие и пред ВКС. По отношение на същите не може да се игнорира, че те не са направени в първия възможен за това момент, а едва след като са били извършени определени действия, отнели процесуално време.

Не може да се игнорира и факта, че при разглеждане на делото няколкократно са били допуснати от ответните съдилища очевидни фактически грешки, които неминуемо са допринесли за допълнително забавяне на същото.

Ето защо излаганите възраженията от страна на жалбоподателите: Районна прокуратура- П., Окръжен съд- П. и Върховен касационен съд не могат да бъдат приети за основателни и даващи основание да се ревизира постановения съдебен акт на РС- П.. Както е посочено от защитата на жалбоподателите, те не намират опора нито в закона, нито в съществуващата практика на ЕСПЧ, обективираните в която изводи са задължителни за националните съдилища, с оглед Решение №29/1998г. по к.д. №28/1998г. на КС. В него се визира, че ЕКПЧОС е „част от вътрешното право на страната, а решенията на Европейския съд по правата на човека са задължителни за всички органи в страната, включително и по тълкуването й по силата на чл.46 от Конвенцията.

По същество на същите и приемане от страна на настоящия въззивен състав, че те са неоснователни, следва да отбележи следното:

По отношение възраженията, че общата продължителност на процесното гражданско дело не е прекомерна предвид броя на инстанциите по него изложени от РП- П. и ОС- П.:

Съгласно практиката на ЕСПЧ при отчитане броя на инстанциите по едно дело не се вземат предвид броя на разглежданията му от съответния съд. В този смисъл е Решение от 05.02.2013г. на ЕСПЧ по делото Bashikarova v. Bulgaria, жалба № 53988/07, което е също във връзка с вещноправен казус и където е прието от съда в § 44, че инстанциите са били три, при положение че видно от § 7-12 делото е било разглеждано нееднократно от единия съд.

Предвид на това, инстанциите в настоящия случай са не пет, а три на брой, съответно: РС- П., ОС- П. и ВКС.

Съответно броят на разглежданията не следва да ощетява преценката за наличие на бавно правосъдие по процесния случай, доколкото сред причините за повторно разглеждане на делото са били пропуски на съда и незаконосъобразен съдебен акт.

По отношение на възраженията, че процесното гражданско дело се отличава с фактическа и правна сложност изложени от РП- П. и ОС- П.:

Въпросното гражданско дело за което е спора относно разумния срок е имало за предмет ревандикационен иск. При такова дело, не може да се приеме, че с оглед на многобройната съдебна практика за такъв иск, това ще затрудни съда във формиране на правните му изводи. От друга страна, така предявения ревандикационен иск не се отличава с някакъв извънреден елемент, както по отношение на страните, така и по отношение на фактите по него.

Всичко това дава основание да се приеме, че фактическата и правна сложност на въпросното дело не е била висока, поради което не е в състояние да оправдае проточилата се негова продължителност извън разумен срок.

Отделно от това следва да се посочи, че ако се приеме хипотетично, че  делото е било много сложно, то това не би означавало, че забавянията следва да се приемат за разумни. В този смисъл Решение от 07.08.1996 г. на ЕСПЧ по делото Ferrantelli and Santangelo v. Italy, жалба № 19874/92, § 42).

По отношение възраженията за кратък период на търпени вреди на лицата, когато са били страни, а именно процесните ищци, недоказаност на вредите, респ. залогът за лицата претърпели вреди, ниския интензитет на претърпени вреди изложени от РП- П., ОС- П. и ВКС:

Безспорно е установено по делото, че ищците Ц.А.Д., М.А.С. и Н. А.П. са встъпили в производството на 02.12.2005г. Съответно ищците Н.Р. и М.Т. са встъпили на 11.11.2008г., по силата на настъпило в хода на делото процесуално правоприемство.

Настоящата въззивна инстанция няма основание да не приеме, че в конкретния казус, правно значим за претърпените от всички петима ищци неимуществени вреди е целият период, а именно: от завеждане на гражданското дело пред съда до приключването му с окончателен акт на съда, независимо в кой момент те са били конституирани като страни в процеса. В случая без правно значение е, че те не са първоначално страни в процеса развил се по цитираното по- горе гражданско дело, като са встъпили в по- късен момент.

В този смисъл следва да се посочи, че съгласно Решение от 29.03.2006 г. на ЕСПЧ по делото Scordino v. Italy (№1). по жалба № 36813/97, § 220, когато страната встъпва в един процес като наследник на досегашната страна, тя има право да повдигне оплакване за цялата дължина на производството.

От събраните по делото свидетелските показания по делото по несъмнен начин се установява за всеки един от ищците търпените от него конкретни и реални болки и страдания от самото начало на гражданското дело- още докато наследодателите са била страна по него. Няма основание да не се приема тяхната съпричастност чрез превратно интерпретиране на процесуалния закон. Доказателства, които да опровергават събраните гласни доказателства от ответните страните не са представени такива.

От друга страна, следва да се посочи и цитираната от районния съд практика на ЕСПЧ- Решение от 10.02.2011г. по дело Radkov v. Bulgaria жалба №18382/05, nap.65, Решение от 13.07.2017г. по дело Velkova v. Bulgaria жалба №1849/08, пар.62, съгласно която не се изисква доказване на конкретни вреди у пострадалите лица, т.е. те не са длъжни да доказват причинените им от бавното правосъдие негативни изживявания като достатъчно е само да установят, че по отношение на тях е налице бавно правосъдие, каквото в случая е налице. В контекста на това, следва да се визира представеното по делото Решение за сключване на приятелско споразумение №570/05.07.2012г. по делото /И. срещу Република Б./ /жалба №25966/07/, като и сключеното впоследствие на това приятелско споразумение между жалбоподателя И. и Република Б., което е и критерии на ищците за претендирания им размер обезщетение. В случая не е оспорено, че И. е била жалбоподател за нарушено й право, съгласно чл.6, §1 от ЕКЗПЧОС по същия случай, какъвто е процесния, като е налице пълно съвпадение в  предмета, страните и хода на производството.

Не може да се игнорира и резултата от проверката на ИВСС, въз основа на който е прието, че правото на жалбоподателите за разглеждане и решаване на делото в разумен срок е нарушено.

В случая, доказателствата са категорични, че от страна на петимата ищци е доказано по несъмнен начин претърпени неимуществени вреди, настъпили вследствие на продължителността на проведеното гражданско производство. В тази връзка, районният съд правилно се е обосновал на база този събран доказателствен материал приемането от негова страна за установено наличието на неимуществени вреди, причинени на петимата ищци от бавно правосъдие, и че присъдените им суми съответстват на доказаното от тях.

По отношение възраженията, че по процесното гражданско дело не е налице лошо администриране на процеса и неоправдано забавяне, за които причина е поведението на ответните съдилища изложени от РП- П.:

От материалите по приложените дела се установяват дълги периоди между някои от насрочените от ОС- П. съдебни заседания; бавно произнасяне с решения както от ПОС, така и от ВКС; безкритичното уважаване от окръжния съд на доказателствени искания, довело до насрочване на множество съдебни заседания, което е безспорен атестат за лошо администриране на производството. В тази връзка, според практиката на ЕСПЧ тази констатация влече отговорност на ръководния за процеса орган, доколкото последният дължи осигуряване на процесуалната дисциплина по едно производство. Налице е насрочване от страна на ВКС за разглеждане делото в открити съдебни заседания много дълго след образуването му. Допуснати са неколкократно от ответните съдилища очевидни фактически грешки, които неминуемо са допринесли за допълнително забавяне на делото.

Обстоятелството, че има произнасяния от съдиите- докладчици по молби в деня, следващ тяхното подаване не може да игнорира в цялост констатираните забавяния довели на практика до нарушаване правото на разглеждане на делото в разумен срок и оттам обуславящи отговорността на ОС- П. и ВКС за нарушаване на това право на ищците, съгласно чл.6, § 1 от ЕКЗПЧОС.

По отношение възраженията, че удължаването на срока се дължало и на поведението на вещите лица по делото, изложени от РП:

Съгласно Решение от 25.06.1987 г. на ЕСПЧ по делото Сариапо v. Italy, по жалба № 9381/81, § 32; Решение от 26.02.1992 г. на ЕСПЧ по делото Nibbio v. Italy, по жалба 12854/87, § 18 и Решение от 29.03.2004 г. на ЕСПЧ по делото Rachevi v. Bulgaria, по жалба № 47877/99, § 90) се сочи, че отговорността на държавата се ангажира и от забавянията в представянето на становища и явяването на вещите лица, доколкото именно ръководният за процеса орган, какъвто е съдът по гражданските дела, следва да осигури дисциплината и редовното призоваване на страните и свидетелите, в това число и по отношение поведението на вещите лица. С оглед на това няма основание да се приеме, че поведението на вещите лица е относимо към отпадане на отговорността на ПОС и ВКС.

По отношение възраженията за липса на лошо администриране на процеса при повторното разглеждане на гражданското дело от ОС- П. изложени от ПОС:

Безспорно е установено, че при разглеждане на делото пред окръжния съд след връщането му от ВКС са събирани множество доказателства. В този аспект се визира, че въззивния съд е събирал такива за да изясни фактическата обстановка.

В тази насока следва да се посочи, че за когато е постановен краен съдебен акт с неизяснена фактическа обстановка вина носи съдът.

В Решение от 24.04.2012 г. на ЕСПЧ по делото Petrova v. Bulgaria, по жалба № J 9532/05, § 24 е посочено, че по-голямата част от забавянията по делото са настъпили заради начина на неговото разглеждане от съда- чрез множество съдебни заседания, по време на които са били допускани многобройни доказателствени искания на страните. Съдът в Страсбург приема, че по-голямата част от тези забавяния са могли да бъдат избегнати, ако съдът от самото начало е бил опитал да идентифицира спорните въпроси и да събере доказателства във връзка с тях по един по-ефективен начин. В случая, това не е реализирано с оглед протичане на въпросния процес и то не само пред ОС- П..

По отношение на възраженията, че молбата за отвод на докладчика по делото била късно депозирана, изложени от ОС- П..

Констатацията по делото е категорична, а именно, че един и същи съдия се е наложило да се отведе нееднократно. Единият път, като част от състава на ОС- П. и впоследствие още един път, като част от състава на ВКС в резултат от което е налице забавяне на делото.

Съгласно практиката на ЕСПЧ, след като страната упражнява добросъвестно своите процесуални права /в случая да поиска отвод на съдия, какъвто е и настоящия случай/, причиненото по този начин удължаване не се счита за забавяне, за което тя отговаря, а изтеклото време се включва в общата продължителност на съответното производство. Задължението на страната в процеса се свежда до това „да демонстрира добросъвестност при извършването на процесуалните действия“ и „да се въздържа от използването на тактики за протакане“. В този смисъл е Решение от 07.07.1989 г. на ЕСПЧ по делото Union Alimentaria SA v. Spain, no жалба № 11681/85, § 35).

Предвид на тези данни, следва да се приеме, че съществува разлика между хипотезите, когато страната упражнява предоставено й от закона процесуално право и когато същата злоупотребява с такова право.

В случая, упражняването на правото да се иска отвод на съдия не попада нито в категорията на недобросъвестните процесуални действия, нито на тактиките, целящи протакане на делото, тъй като неговата водеща цел е да се постигне законосъобразно, справедливо и непредубедено съдебно решение. С оглед на това и конкретно отправеното искане за отвод на съдия не може да се приема като допринасящо за забавяне на процесното гражданско дело.

По отношение на възраженията в насока, че наличието на съдебна ваканция в рамките на релевантния период води до отпадане на отговорността по чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧОС, изложени от ОС- П.:

Съдът е този които ръководи гражданското съдопроизводство и на него принадлежи задължението да организира правораздавателната си дейност ритмично и без забавяния.

При категоричните данни, че е налице дълъг период от време между  първо и второ заседание от осем месеца пред окръжния съд е без значение по съществото на настоящия спор, че има съдебна ваканция, която е месец и половина, съответно има в този период почивни дни и празници. Тази констатация няма основание да не определи извод за наличие на неоправдано дълго време между две съдебни заседания.

По отношение възраженията, че при определяне на общата продължителност на процесното гражданско дело не следва да се вземат предвид производствата по спиране изпълнението на въззивно решение и отмяна на влязло в сила решение, поддържан от РП и ПОС:

Настоящата инстанция в тази връзка следва да посочи, както е и прието от районния съд, че при второто разглеждане на делото пред ВКС е приел, че има обективна причина, която не може да се вмени на ВКС, а именно проведено самостоятелно производство по спиране на изпълнението на въззивното решение. Този му извод няма основание да не бъде приет, но не може да е и основание за цялостно отпадане на посочените периоди от време. В този смисъл следва да се отбележи, че след като и двете производства са се развили, докато спорът между страните е бил все още висящ- по спиране и отмяна на влязло в сила решение, общата продължителност обхваща и тяхното времетраене. Основанието за това е, че постановяването на краен и стабилен съдебен акт е било поставено в зависимост от приключването им. Факт е, че и по двете производства има налице сериозни забавяния, което не може да не бъде отчетено.

По отношение на възраженията, че липсва забава при произнасянето на ВКС с решение при първоначалното разглеждане на процесното гражданско дело изложени от ВКС:

Не може да има спор, че срокът за постановяване на съдебно решение е инструктивен и от неговото принципно неспазване не може да се изведе извод за неразумна продължителност. Факт е обаче, че произнасянето на ВКС е цели пет месеца след обявяване на делото за решаване, което на практика няма как да не обоснове нарушение на чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧОС.

Налице са доводи, че три месеца са нормални за произнасянето на съдилищата с решение, сами по себе си, но те реално са с по-кратък срок от изтеклите по процесния случай пет месеца, което не може да се игнорира.

         По отношение на възраженията на ВКС касаещи свърхнатовареността на този съд.

Не може да има спор, че общоизвестен е факта, че този съд е с много висока натовареност. Същият обаче не освобождава  ВКС от отговорност при забавяне на делата- липсва предвидена законова възможност за това. Последният е орган на съдебната власт, а оттам на Държавата. Държавата е тази, която следва предприеме нужните мерки за  коригиране на натовареността на  съдилищата. След като това не е сторено, то Държавата следва да понесе отговорността си за забавено правосъдие, която се реализира чрез нейния орган ВКС. В тази насока е практиката на ЕСПЧ, а именно: Решение от 07.07.1989 г. на ЕСПЧ по делото Union Aliment aria Sanders SA v. Spain, жалба № 11681/85, § 40-42).

         По отношение на възраженията, че определените обезщетения на петимата ищци са прекомерно завишени изложени  от РП- П., ОС- П. и ВКС.

Както бе посочено по- горе, категорично е установено по делото, че всеки един от ищците е претърпял неимуществени вреди, вследствие на бавно правосъдие в процесния случай. Разпитаните по делото свидетели, показанията на които не са опровергани по категоричен начин установяват наличието на неимуществени вреди, отговарящи на присъдения от районния съд размер на обезщетения. Те почиват на преки впечатления, не си противоречат и се допълват. С оглед съответствието на показанията на свидетелите разпитвани в тази връзка с всички събрани по делото доказателства- по аргумент от чл.172 от ГПК няма основание да не бъдат кредитирани същите. Не без значение  е и практиката на ЕСПЧ, съобразно която неимуществените вреди на засегнатите от бавно правосъдие лица дори се презюмират. В този смисъл тези вреди се присъждат без нуждата да бъдат конкретно установявани.

Размерът на обезщетения правилно е определен, като е съобразен и с възможно най- точния критерии за определяне размера на същите, а именно напълно идентичния случай на К.И.- роднина на ищците, която също като последните е отправила претенцията си до Съда в Страсбург още преди гражданското дело от 2002г. да е било приключило пред националните инстанции. Няма основание да не бъде споделен извод, че обратното разбиране би означавало, че се прилага двоен стандарт по един и същи случай.

Ето защо не могат да се приемат и за основателни излаганите доводи в насока, че след като присъдените суми на ищците по делото не съответстват на доказаното от тях, то последните биха се обогатили неоснователно.

С оглед на гореизложеното, настоящата въззивна инстанция няма основание да не приеме, че всяка една от претенциите на Ц.А.Д., М.А.С., Н.А.П., Н.Н.Р. и М.Н.Т. се явява основателна в пълния им размер и като такава следва да бъде уважена.

Процесуалните действия на отделните съдебни инстанции не могат да се разглеждат изолирано, защото се осъществяват от един орган на власт- съд и тъй като са допринесли за настъпване на вредоносния резултат, на основание §1 от ЗР на ЗОДОВ, във връзка с чл.53 от ЗЗД се ангажира и солидарната отговорност, както на ОС- П., така и на ВКС.

Предвид на гореизложеното, ответниците правилно са осъдени от първоинстанционния съд солидарно да заплатят на всеки от ищците по 6000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от нарушение на правото на разглеждане и решаване на гр.д.№3258/2002г. по описа на РС- П. в разумен срок, съгласно чл.6, пар.1 от ЕКЗПЧОС

Предвид основателността на главните искове, основателни се явяват и акцесорните претенции по чл.86, ал.1 от ЗЗД, като върху всяка една от главниците следва да се присъди и законна лихва, считано от 06.04.2012г.- датата на която делото е приключило окончателно, до окончателното изплащане на сумите, което правилно е и реализирано от първата инстанция.

         Поради съвпадане на правните изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния съд, въззивните жалби на РП- П., ОС- П. и ВКС на РБ, като неоснователни следва да се оставят без уважение, като обжалваното решение, като правилно и законосъобразно се потвърди.

По отношение на обжалваното Определение №2146/08.08.2018г., постановено по гр.д.№4741/2017г. по описа на РС- П..

Настоящата инстанция намира, че този съдебен акт е валиден, но е налице основание за неговата цялостна отмяна и постановяване на ново присъждане на разноските на процесуалните представители на петимата ищци. От това следва и основателност на подадените части жалби от пълномощниците- адв.М. и адв.С. и несподеляне на възраженията изложени в подадените на тях писмени отговори.

Първоинстанционният съд с първоначално постановеното си решение е присъдил на петимата ищци, съдебно- деловодни разноски в пълния им претендиран размер на всеки един от тях по 1260лв. Впоследствие, тази сума е намалена на 960лв. с цитираното по- горе обжалвано определение.

За да постанови този си съдебен акт в производство по чл.248 от ГПК е прието от районния съд, че конкретното дело се отличава с правна и фактическа сложност, като пълномощниците на ищците са положили сериозни усилия при изготвянето на исковите молби, при ангажиране на писмени доказателства. Съответно, че депозираните им писмени становища са обосновани и изобилстват от съдебна практика на ЕСПЧ. Впоследствие е визирано от него, че по делото не са възникнали усложнения, който факт сам по себе няма как да обоснове редукция на адвокатските възнаграждения до минимума, но пък липсата на процесуални усложнения води до редукция в по- малка степен. С оглед на това е и намалил разноските от 1260лв. на 960лв. за всеки един от ищците.

Доводите за намаляване, а именно липса на процесуални усложнения в случая няма основание да бъдат приети за основателни.

Както правилно е отчетено и от първата инстанция, не може да се игнорира, че делото е с правна и фактическа сложност. Дори разглеждането на делото да е протекло в няколко съдебни заседания, то няма как да се пренебрегне необходимостта от изключително сериозна подготовка при завеждане и водене на делото. В тази връзка следва да се посочи, че са изготвени подробни искови молби, пълномощниците на ищците са се явявали в проведените съдебни заседания лично, правени са доказателствени искания, представени и приети са множество писмени доказателства, разпитвани са свидетели. Съответно са представяни допълнително молби, становища и писмени бележки.

Отделно от това е налице и позоваване на съдебна практика на ЕСПЧ, за запознаването с която е необходимо време, което също не може да бъде пренебрегвано.

Всичко това, дава основание на въззивният съд да приеме, че първата инстанция не е имала основание да намалява размера на претендираното адвокатско възнаграждение. Ето защо обжалваното определение постановено в производство по реда на чл.248 от ГПК следва да бъде отменено изцяло.

С оглед цялостния изход на делото, потвърждаване на обжалваното решение под №648 от 23.05.2018г. и отмяна на определението постановено по реда на чл.248 от ГПК, съдебно- деловодните разноски следва да бъдат определени изяло отново за всяка една от двете съдебни инстанции.

В тежест на ОС- П. и ВКС следва да се присъдят съдебно- деловодни разноски, при условията на солидарност в общ размер за всеки един от ищците М.А.С., Н.А.П., от 1910лв., от които 1260лв.- съдебно- деловодни разноски пред първата инстанция- адвокатски хонорар, както и 650лв. съдебно- деловодни разноски пред въззивната инстанция- адвокатски хонорар, за които също няма основание за намаляване.

По отношение на Ц.А.Д. сумата, която следва да се присъди в тежест на ОС- П. и ВКС, при условията на солидарност е в общ размер от 1925лв., от които 1260лв.- съдебно- деловодни разноски пред първата инстанция- адвокатски хонорар, както и 665лв. съдебно- деловодни разноски пред въззивната инстанция, от които 650лв.- адвокатски хонорар, за които също няма основание за намаляване, както и 15лв.- държавна такса, за частната жалба.

По отношение на Н.Н.Р. и М.Н.Т., сумата която следва да се присъди в тежест на ОС- П. и ВКС, при условията на солидарност са съдебно- деловодни разноски за всяка една от тях в общ размер от 1917,50лв., от които 1260лв.- съдебно- деловодни разноски пред първата инстанция- адвокатски хонорар, както и 657,50лв. съдебно- деловодни разноски пред въззивната инстанция, от които 650лв.- адвокатски хонорар, за които също няма основание за намаляване, както и 7,50лв.- държавна такса, за частната жалба.

Предвид на гореизложеното, съдът                 

                  

                         Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение №648 от 23.05.2018г., постановено по гр.д. №4741/2017г. по описа на РС- П..

ОТМЕНЯВА Определение №2146 от 08.08.2018г., постановено по гр.д. №4741/2017г. по описа на РС- П., с което е изменено Решение №648 от 23.05.2018г., постановено по гр.д.№4741/2017г. по описа на РС-П., в частта за разноските, чрез тяхното намаляване от 1260лв. на 960лв. за всеки от ищците.

ОСЪЖДА Окръжен съд- П., представляван от Председателя В.Х., с адрес: гр.П., бул.“Ш.С.“ №167 и Върховен касационен съд, представляван от Председателя Л.П., с адрес: гр.С., бул.“В.“ №2, да ЗАПЛАТЯТ солидарно на Ц.А.Д., с ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, съдебно- деловодни разноски в общ размер от 1925/хиляда деветстотин двадесет и пет/лв., от които 1260лв.- съдебно- деловодни разноски пред първата инстанция- адвокатски хонорар, както и 665лв. съдебно- деловодни разноски пред въззивната инстанция, от които 650лв.- адвокатски хонорар, както и 15лв.- държавна такса.

ОСЪЖДА Окръжен съд- П., представляван от Председателя В.Х., с адрес: гр.П., бул.“Ш.С.“ №167 и Върховен касационен съд, представляван от Председателя Л.П., с адрес: гр.С., бул.“В.“ №2, да ЗАПЛАТЯТ солидарно на М.А.С., с ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, съдебно- деловодни разноски в общ размер от 1910/хиляда деветстотин и десет/лв., от които 1260лв.- съдебно- деловодни разноски пред първата инстанция- адвокатски хонорар, както и 650лв. съдебно- деловодни разноски пред въззивната инстанция- адвокатски хонорар.

ОСЪЖДА Окръжен съд- П., представляван от Председателя В.Х., с адрес: гр.П., бул.“Ш.С.“ №167 и Върховен касационен съд, представляван от Председателя Л.П., с адрес: гр.С., бул.“В.“ №2, да ЗАПЛАТЯТ солидарно на Н.А.П., с ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, съдебно- деловодни разноски в общ размер от 1910/хиляда деветстотин и десет/лв., от които 1260лв.- съдебно- деловодни разноски пред първата инстанция- адвокатски хонорар, както и 650лв. съдебно- деловодни разноски пред въззивната инстанция- адвокатски хонорар.

ОСЪЖДА Окръжен съд- П., представляван от Председателя В.Х., с адрес: гр.П., бул.“Ш.С.“ №167 и Върховен касационен съд, представляван от Председателя Л.П., с адрес: гр.С., бул.“В.“ №2, да ЗАПЛАТЯТ солидарно на Н.Н.Р., с ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, съдебно- деловодни разноски в общ размер от 1917,50/хиляда деветстотин и седемнадесет и 0,15стотинки/лв., от които 1260лв.- съдебно- деловодни разноски пред първата инстанция- адвокатски хонорар, както и 657,50лв. съдебно- деловодни разноски пред въззивната инстанция, от които 650лв.- адвокатски хонорар, както и 7,50лв.- държавна такса, за частната жалба.

ОСЪЖДА Окръжен съд- П., представляван от Председателя В.Х., с адрес: гр.П., бул.“Ш.С.“ №167 и Върховен касационен съд, представляван от Председателя Л.П., с адрес: гр.С., бул.“В.“ №2, да ЗАПЛАТЯТ солидарно на М.Н.Т., с ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, съдебно- деловодни разноски в общ размер от 1917,50/хиляда деветстотин и седемнадесет и 0,15стотинки/лв., от които 1260лв.- съдебно- деловодни разноски пред първата инстанция- адвокатски хонорар, както и 657,50лв. съдебно- деловодни разноски пред въззивната инстанция, от които 650лв.- адвокатски хонорар, както и 7,50лв.- държавна такса, за частната жалба.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването до страните, при предпоставките по чл.280, ал.1 от ГПК.

 

 

                                                         

       Председател:                            

 

 

 

 

                                                              Членове:1.    

 

 

 

 

                                                                     2.