Р Е Ш Е Н И Е №58
07.01.2019 г., гр. Пловдив.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XIІ-ти гр. състав, в открито съдебно заседание на трети декември две хиляди и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЛАДИМИР РУМЕНОВ
при секретаря Катя Грудева, като разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 11686 по описа на същия съд за 2018г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 от ГПК - решение по съществото на исков спор.
Отрицателен установителен иск на И.А.Б., ЕГН **********,***, против
„Водоснабдяване и канализация“ ЕООД , ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в Пловдив, бул. Шести септември № 250, по смисъла на чл. 439 от ГПК
във връзка с чл. 124 от същия кодекс.
Според изложеното в исковата молба, ответното дружество имало , по
силата на договор при общи условия , вземане против ищеца за доставена до негов
имот в ************* питейна вода и отвеждане и пречистване на канална такава
,за периода от 10.03.2000 г до 08.02.2002г., на стойност от 395.42 лева , за
обезщетение за забавата в плащането на главницата, в размер на законната лихва,
от 27.06.2002г до окончателното изплащане на вземането. За тези си вземания ,
ответното дружество се снабдило от районния съд в Пловдив със изпълнителен
лист, издаден на неисковото основание по
чл. 237 от ГПК (отм.) по частното гражданско дело № 2694 по описа
на съда за 2002г, където било
разпоредено и плащането на сторените по делото разноски в размер на 7.91 лева.
Възоснова така издадения изпълнителен лист, през 2016г било образувано
изпълнително дело № ******* по описа на
**************при ПОС; твърди се обаче , че по това дело липсват извършени
изпълнителни действия, то следвало да се счита прекратено поради непоискване на
изпълнителни действия от взискателя в продължение на две години, а вземането на
ответното дружество се било погасило с изтичането на погасителна давност; в
тази връзка , ищецът се позовава на кратката такава, с довод , че се касае за
периодични плащания по смисъла на чл. 111 буква „в „ от Закона за задълженията
и договорите .
Затова се иска да се постанови от съда
решение, по силата на което съдът да признае за установено по отношение на ответника, че ищецът не дължи
изпълнение на посочените по – горе суми.
Ответното дружество оспорва иска, в своевременно подаден отговор по реда
на чл. 131 от ГПК. Отрича изтичане на давността за вземането. Твърди се,
че по този изпълнителен лист още
през 2002 г било образувано друго изпълнително дело под номер ******** при
службата на **** при ****, по което били извършени изпълнителни действия ,
които от своя довели до прекъсването на срока, представляващ давност за погасяване на вземането. Такива
действия имало и по изпълнителното производство под № *** при ********, и по
друго , образувано пак при същия изпълнител , изпълнително производство за
събиране на същото вземане , под номер ********г. Моли се иска да бъде отхвърлен.
И двете страни претендират разноските, които са сторили по
производството.
Искът е допустим като установителен, при очевиден интерес от исканото установяване,
и при образувано изпълнително производство за вземането.
По съществото на спора:
Предпоставките на иска по чл. 255 ГПК ( отм.) , сега
чл. 439 от ГПК, са изпълнителната сила,
с която вземането е снабдено, и промените, които са изменили или погасили това
вземане като притезание ( срв. решение
№ 101 от 1.XII.1972 г. по гр. д. № 95/72 г., ОСГК). По наличието на
изпълнителна сила , с каквато вземането на ответното дружество е снабдено не се
спори , а ищецът не отрича съществуването на изпълняемото право , въвеждайки от
своя страна като факт в спора единствено новонастъпило – след стабилизирането
на заповедта – обстоятелство, под формата на изтекла давност. Затова и съдът приема , че между страните
съществува (валидно е възникнало) договорно облигационно правоотношение , като
източник на задължението на ищеца.
Вземането на ответното дружество е за
периодични плащания, тъй като тези за доставена питейна вода попадат под
дефиницията на чл. 111 буква „в„ от Закона за задълженията и договорите и
Тълкувателно решение № 3/2011 г., ОСГК. По делото е представено копие от
общите условия на водоснабдителното дружество с крайните му абонати; по силата
на чл. 32 ал. 1 от същите , потребителите са длъжни да заплащат стойността на
доставеното в срок от тридесет дни от датата на фактурирането на същата, което
следва да се случва ежемесечно. Доколкото последната дата на доставката се
твърди да е 08.02.2002г.,
то на- късно на 07.05.2002г е започнал да тече тригодишния давностен срок за
вземането на ответното дружество в пълен размер. Първото изпълнително производство за
събирането е образувано на дата 25.07.2002г пред ********* при *****; с молбата за образуване , взискателя –
ответник е поискал насочване на изпълнение срещу движими вещи на длъжника, но такова изпълнително
действие не е предприето от съдебния изпълнител. Липсват данни за каквато и да
било активност на взискателя по това дело в периода от датата на образуването , 25.07.2012г до
20.12.2007г, тоест , за период от повече от 5 години, а молбата за образуване
на изпълнителното производство не води до спиране или прекъсване на давностния
за вземането срок. Следователно, към 07.05.2005г вземането е погасено по давност.
Дори да се приеме обратното обаче – че
давността е прекъсната с поискването на изпълнение срещу движимостите на
длъжника чрез молбата за образуване , то липсва такова насочване на
изпълнението . Предприемането на изпълнителни действия следва да се различава
от поискването на такива от страна на взискателя; предприемането е правомощие
единствено на съдебния изпълнител, пред когото изпълнителното производство е
образувано. Доколкото чл. 116 буква „в” от Закона за задълженията и договорите
ползва термина „предприемане” като основание за прекъсването на давността, то
такова липсва при липса на насочване на изпълнение срещу конкретен имуществен
обект, като се има предвид, че наложения върху пенсията на Б. запор не поражда каквото ида било
действие, тъй като секвестируемата част от това вземане на длъжника вече е била
предмет на успешно принудително изпълнение по друго вземане, и по дело на друг съдебен изпълнител .И в
двата коментирани по – горе случая , евентуалното прекратяване на
изпълнителното производство по реда на чл. 422 ал. 1 т . 8 от ГПК е неотносимо
към изтичането на давността, макар да може да се приеме , че такова основание е
имало още по дело №*** г. ***, при ***.
Горното е достатъчно на съда да формира извод
за основателност на иска.
На следващо място , по образуваното при
********* изпълнително дело № *********
е извършено едно – единствено
изпълнително действие – наложен е запор върху вземанията на Б. срещу държавата
за пенсия , находящи се на влог в банка. Доколкото обаче размера на тази пенсия
е бил под несеквестируемия минимум , посочен в чл. 446 от ГПК, то
изпълнителното действие не е законосъобразно извършено и не води до
прекъсването на давността. Същото се отнася и до поисканото от взискателя с
молбата за образуване на производството насочване на изпълнението срещу движими
вещи на длъжника в жилището му, тъй като опис на такива не е предприет. Липсва
основание изпълнителното
производство да бъде прекратено по реда
на чл. 433 ал. 1 т. от ГПК , тъй като
кредитора не бездейства в него – има искания за извършване на последващи
действия, но това не препятства изтичането на давността по аргумент от
противното от чл. 116 буква „в” от ЗЗД , тъй като единственото предприето действие няма годен
обект – секвестируемо имущество.
Затова и съдът приема иска за
основателен .
Разноските се присъждат в тежест на ответника
, по списък.
Воден от изложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
Признава за установено в отношенията между страните , че И.А.Б., ЕГН
**********,***, не дължи на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление в Пловдив, бул. Шести септември № 250, принудително изпълнение и плащане на следните
суми , за които е издаден на основание
чл. 237 от ГПК ( отм.) изпълнителен лист по частното гражданско дело 2694 по
описа на съда за 2002г. , и е образувано изпълнително дело № ***** по описа на ************** при ПОС: 395.42
лева – главница , стойност на доставена до имот на Б. за периода от 10.03.2000 г до 08.02.2002г. питейна вода и
отведена за пречистване канална такава , обезщетение за забавата в плащането на
главницата, в размер на законната лихва, от 27.06.2002г до окончателното
изплащане на вземането, и разноски по частното дело в размер на 7.91 лева.
Осъжда „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление в Пловдив, бул. Шести септември № 250, да заплати на И.А.Б., ЕГН **********,***,
сумата от 450 лева разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред състав на
ПОС , в срок от две седмици от датата на уведомлението до страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала!
КГ