Р Е Ш Е Н И Е
№ 178, 16.01.2020 г., гр.
Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХІХ гр. с.
На 02.12.2019 г. в публично заседание в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАНЯ БУКОВА
при
участието на секретаря : МАРИЯНА МИХАЙЛОВА
като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 9727 по описа за 2018 година
и за да се произнесе взе предвид следното :
Ищецът Д.Х.Д. с ЕГН **********,***, представлявана от
пълномощника му адвокат Д.Б., твърди, че на 22.10.2015 г. сключил с „ТЕРРА
КРЕДИТ“ ООД Договор за потребителски кредит /заем/ № ......., по силата на
който дружеството му предоставило заем в размер на 600 лева, който следвало да
бъде върнат ведно с възнаградителна лихва в размер на 41%, а годишният процент
на разходите бил определен на 49.67%, като общодължимата сума по договора
възлиза на 741.48 лв. В него, същото така, била определена и застраховка по
смисъла на чл. 11, ал. 1, т. 19 от Закон за потребителския кредит /ЗПК/ в
размер на 15% от стойността на главницата, размерът на която съобразно
погасителния план възлиза на 911.40 лева. Ищецът счита, че договорът за кредит
е недействителен, тъй като : в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК в него не са посочени условия за
прилагане на договорния лихвен процент и по-специално не е посочено по какъв начин е изчислена
възнаградителната лихва и дали размерът й установен в погасителния план
съответства на договорения лихвен процент от 41 %; в нарушение на чл. 11, ал.
1, т. 10 от ЗПК в него няма яснота по какъв начин е формиран годишният
процент на разходите и оттук не е ясно
по какъв начин е формирана общо дължимата сума по договора. Въз основа на така
очертаната фактическа обстановка ищецът моли съда да постанови решение, с което
да признае за установено в отношенията между страните, че сключеният помежду им
на 22.10.2015 г. договор за кредит е недействителен и да осъди ответника да му
върне платената застрахователна премия сума от 300 лева като получена при
начална липса на основание. Претендира присъждане на разноски.
Пълномощникът на ищеца – адвокат Д.Б., моли съда да му
присъди адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 Закон за
адвокатурата /ЗА/.
Обективни съединени главни искове с правно основание
чл. 26, ал. 1, предложение 1-во Закон за задълженията и договорите /ЗЗД/ и чл.
55, ал. 1, предложение 1-во ЗЗД.
Ответникът „ТЕРРА КРЕДИТ”
ООД, ЕИК *********, със седалище в гр. София и адрес на управление – бул. „Арсеналски“
№ 11, ет. 8, ап. 12, в срока по
Продължение на решение по
гр. д. № 11463/18 г. на РСПд – стр. 2/6
чл. 131, ал. 1 ГПК не е подал отговор на исковата
молба, а в хода на производството пълномощникът му адвокат Б.П.е оспорил
предявените искове, като твърди, че тъй като договорът за застраховка е отделен
договор и в юридически план кредитното правоотношение не включва като елемент
за действителност застрахователното правоотношение, обезпечаващо риска
„Злополука и заболяване“, следва да се приеме, че дори и договорът за кредит да
бъде прогласен за нищожен и да са платени застрахователни премии, същите не
подлежат на връщане, тъй като са предадени на застрахователя. В противен случай
би се стигнало до неоснователно обогатяване на кредитополучателя за сметка на
кредитодателя. Претендира присъждане на разноски.
Съдът като обсъди твърденията и доводите на страните във
връзка със събраните по делото доказателства поотделно в тяхната съвкупност
приема следното :
Като доказателство по делото е приет заверен препис на
Договор за потребителски кредит /заем/ Номер на кредит : ....... /......../ от
дата 22.10.2015 г., в който като страни са посочени „ТЕРРА КРЕДИТ” ООД, в
качеството му на „Кредитор“, Д.Х.Д., в качеството му на „Кредитополучател“ и Н.И.Н.,
в качеството й на „Поръчител“, имащ за предмет предоставяне от страна на
кредитора на кредитополучателя на потребителски кредит в размер на 600 лв.,
срещу поемане на задължение от страна на последния да го ползва за финансиране
на свои лични нужди и да го върне ведно с дължимите лихви, като изпълнението на
задълженията по договора за кредит е обезпечено с поръчителство дадено от
третото лице Н.Н..
Договорът представлява източник на облигационно
правоотношение по смисъла на чл. 8, ал. 1 ЗЗД, но за да породи действие,
въпреки предоставената на страните в чл. 9 ЗЗД свобода на договаряне, следва да
е съобразен с императивните изисквания на закона. Именно във връзка с наведените
от ищеца твърдения за несъответствие на процесния договор с императивни правни
норми е повдигнат и настоящия спор.
В преамбюла на договора страните са уговорили следните
„условия и параметри” : общ размер на
кредита /главница/ : 600 лева; лихвен процент : 41.00%; такса при
просрочени плащания за всеки ден просрочие : 0,5%; брой погасителни вноски : 12
броя; месечна погасителна вноска : 61.79 лв.; обща стойност на плащанията :
741.48 лв.; годишен процент на разходите: 49.67%; застраховка към кредита при
договорени от кредитора условия – месечно 15 % от стойността на главницата.
Изхождайки от предмета на договора – предоставяне на
пари в размер на 600 лв. срещу поето от ищеца задължение да върне сума в същия
размер в посочения в договора срок, както и от страните по него - физическо
лице, което при сключване на договора действа извън рамките на своята
професионална компетентност, а също и финансова институция по смисъла на чл. 3,
ал. 1 Закон за кредитните институции, предоставяща кредита в рамките на своята
търговска дейност, то съдът приема, че процесният договор има характеристиките
на
Продължение на решение по
гр. д. № 11463/18 г. на РСПд – стр. 3/6
договор
за потребителски кредит, чиято правна уредба се съдържа в действащия Закон за
потребителския кредит /ЗПК/.
Последният предявява строги изисквания за формата и
съдържанието на договора за потребителски кредит, уредени в глава Трета на ЗПК.
Съгласно чл. 10, ал. 1 и ал. 2 и чл. 11, ал. 1 ЗПК /редакция към датата на сключване на договора - ДВ, бр. 57 от 28.07.2017 г./ договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, която е форма за действителността му, на разбираем език и следва да съдържа: „1. датата и мястото на сключването му; 2. вида на предоставения кредит; 3. името, единния граждански номер (личен номер или личен номер за чужденец), постоянния и настоящия адрес на потребителя; 4. името/наименованието, правноорганизационната форма, кода по БУЛСТАТ или ЕИК и адреса/седалището на кредитора; 5. данните по т. 3 за физически лица и по т. 4 за еднолични търговци и юридически лица - когато в договорите участва кредитен посредник; 6. срока на договора за кредит; 7. общия размер на кредита и условията за усвояването му; 8. стоката или услугата и нейната цена в брой - когато кредитът е под формата на разсрочено плащане за стока или услуга или при свързани договори за кредит; 9. лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент; ако при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички приложими лихвени проценти; 9а. методиката за изчисляване на референтния лихвен процент съгласно чл. 33а; 10. годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин; 11. условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването; 12. информация за правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания; погасителният план посочва дължимите плащания и сроковете и условията за извършването на тези плащания; планът съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи; когато лихвеният процент не е фиксиран или когато допълнителните разходи могат да бъдат променени съгласно договора за кредит, в погасителния план се посочва ясно, че информацията, съдържаща се в плана, е валидна само до последваща промяна на лихвения процент или на допълнителните разходи съгласно договора за кредит; 13. извлечение, показващо периодите и условията за плащане на свързаните повтарящи се или еднократни разходи и лихвата,
Продължение на решение по
гр. д. № 11463/18 г. на РСПд – стр. 4/6
когато те трябва да се заплатят, без погасяване на
главницата; 14. всички разходи за откриване и обслужване на една или повече
банкови сметки, предназначени за обслужване (усвояване и погасяване) на
кредита, освен ако откриването на банкова сметка ***, разходите за използване
на платежен инструмент, позволяващ едновременното извършване на предоставяне на
кредита и неговото погасяване, както и всички други разходи, произтичащи от
договора за кредит, и условията, при които те могат да бъдат променяни; 15.
лихвения процент, който се прилага при просрочени плащания, изчислен към
момента на сключване на договора за кредит, начините за неговото променяне,
както и стойността на всички разходи, които се дължат при неизпълнение на
договора; 16. предупреждение за последиците за потребителя при просрочие на
вноските; 17. наличието на нотариални и други такси, които са свързани с
договора за кредит, ако има такива; 18. обезпеченията, които потребителят е
длъжен да предостави, ако има такива; 19. изискуемите застраховки, ако има
такива; 20. наличието или липсата на право на отказ на потребителя от договора,
срока, в който това право може да бъде упражнено, и другите условия за неговото
упражняване, включително информация за задължението на потребителя да погаси
усвоената главница и лихвата съгласно чл. 29, ал. 4
и 6, както и за размера на лихвения процент на ден; 21. информация
за правата на потребителя, произтичащи от чл. 27 и 28,
както и условията за упражняване на тези права; 22. правото на предсрочно
погасяване на кредита, реда за неговото осъществяване и когато е необходимо,
информация за правото на кредитора на обезщетение в случаите по чл. 32,
както и начина за неговото изчисляване; 23. реда за прекратяване на договора за
кредит; 24. наличието на извънсъдебни способи за решаването на спорове и за
обезщетяване на потребителите във връзка с предоставяне на потребителски
кредит, както и условията за тяхното използване; 25. другите клаузи и условия
по договора; 26. адреса на Комисията за защита на потребителите като контролен
орган по спазване изискванията на този закон; 27. подписи на страните.“, като
неспазването на визираните в чл. 10, ал. 1
и чл. 11, ал. 1, т. 7 –
12, т. 20 и ал. 2 ЗПК изисквания водят до недействителността
му – чл. 22 ЗПК.
Разглежданият договор е сключен в предвидената в
закона писмена форма.
Констатира се
по-горе в настоящото изложение, че според постигнатите между страните в преамбюла
му договорености : размерът на отпуснатия кредит е 600 лв.; лихвеният процент е
41 %; общата дължима сума по кредита е 741.48 лв., а годишният процент на
разходите е 49.67 %, като е предвидено и плащането на застраховка към кредита
при договорени от кредитора условия – 15 % месечно от стойността на главницата,
но размерът на застрахователната премия, който не е определен в договора за
кредит, не е включен в годишния процент на разходите. При това обстоятелство и
при посочените параметри, при липсата на данни за наличие на други разходи по кредита съгласно чл. 19,
ал. 1 ЗПК /такива, към датата на сключването на договора или бъдещи/ - други
преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения, в т. ч. тези, дължими на
посредници за сключване на договора, може да са направи фактическият извод, че
Продължение на решение по
гр. д. № 11463/18 г. на РСПд – стр. 5/6
единственият
разход за потребителя е предвидената
в договора възнаградителна лихва, чийто размер е фиксиран за целия срок на договора
на 41 %. Същевременно в договора няма каквото и да било разяснение относно
начина на формиране на годишния процент на разходите от 49.67 % - не съставлява
такова и клаузата на чл. 14 от договора, възпроизвеждаща дословно законовите
разрешения дадени в Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 ЗПК. При неналичието на
информация досежно параметрите включени в годишния процент на разходите дори и
най-елементарните аритметически изчисления не могат да обосноват ГПР от 49.67 %
при единствен разход по кредита, формиращ се само от дължимата по договора възнаградителна
лихва от 41 %. Липсата на подобна яснота съставлява липса на съществен елемент
от съдържанието на договора за кредит по смисъла на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, което влече и недействителност на същия по силата на закона – чл. 22 ЗПК.
В обобщение поради несъблюдаването на договора с
императивно изискване на закона в съответствие с разпоредбата на чл. 22 ЗПК
съдът приема, че същият е недействителен,
поради което предявеният установителен иск като доказан следва да бъде уважен.
Съобразно чл. 23 ЗПК, когато договорът за кредит е
обявен за недействителен в този случай на връщане подлежи само чистата стойност
на кредита, без да се дължат лихви или други разходи по него. Следователно
платените суми от потребителя за разликата над чистата стойност на кредита
подлежат на връщане от ответника като получени при начална липса на основание. В
случая, обаче, се претендира връщане на платени застрахователни премии по
договор за групова застраховка „Злополука и заболяване“ на ищеца, в качеството
му на кредитополучател по сключения с ответника договор за кредит, по който последният
не е страна, а е действал като застрахователен посредник видно от приетия като
доказателство по делото и неоспорен заверен препис на Сертификат за застраховане
№ 0......./2015 г. Следователно тези премии не са платени по договора за
кредит, поради което липсва основание за претендирането им от ответника и
предявеният иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предложение 1-во ЗЗД като
неоснователен следва да бъде отхвърлен.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищцата сумата от 60 лв. разноски за заплатена
държавна такса по производството по предявения установителен иск.
На основание чл. 38, ал. 2 Закон за адвокатурата във
връзка чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба за минималните размери на адвокатските
възнаграждения на процесуалния представител на ищцата – адвокат Д.Г.Б., следва
да бъде определено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство и
защита по настоящото дело по предявения неоценяем установителен иск в размер на
300 лв., за заплащането на която сума на адвокат Б. ответникът следва да бъде
осъден.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да бъде
осъден да заплати на ответника сумата от 180 лв. разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение с включен ДДС съразмерно на отхвърления иск.
По изложените мотиви съдът :
Продължение на решение по
гр. д. № 11463/18 г. на РСПд – стр. 6/6
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА сключения на 22.10.2015 г. между „ТЕРРА КРЕДИТ” ООД, ЕИК *********, със
седалище в гр. София и адрес на управление – бул. „Арсеналски“ № 11, ет. 8, ап.
12, от една страна, в качеството му на кредитор и от друга - Д.Х.Д. с
ЕГН **********,***, в качеството му на „Кредитополучател“ и Н.И.Н., в
качеството й на „Поръчител“, Договор за потребителски кредит /заем/ Номер на
кредит : ....... /......../ за недействителен поради противоречието му на
закона – чл. 11, ал. 1, т. 10 от Закон за потребителския кредит.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.Х.Д. с ЕГН **********,***, иск
с правно основание чл. 55, ал. 1, предложение 1-во ЗЗД за осъждане на „ТЕРРА КРЕДИТ” ООД, ЕИК *********, със
седалище в гр. София и адрес на управление – бул. „Арсеналски“ № 11, ет. 8, ап.
12, да му върне сумата от 300 лв., платена застрахователна премия във
връзка със сключен помежду им на 22.10.2015 г. Договор за потребителски кредит /заем/
Номер на кредит : ....... /......../, тъй като е получена при начална лиса на
основание, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА „ТЕРРА КРЕДИТ” ООД, ЕИК *********,
със седалище в гр. София и адрес на управление – бул. „Арсеналски“ № 11, ет. 8,
ап. 12, да заплати на Д.Х.Д. с ЕГН **********,***, сумата от 60 лв.
разноски за заплатена държавна такса по производството по предявения
установителен иск.
ОСЪЖДА „ТЕРРА КРЕДИТ” ООД, ЕИК *********,
със седалище в гр. София и адрес на управление – бул. „Арсеналски“ № 11, ет. 8,
ап. 12, да заплати на адвокат Д.Г.Б., адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство и защита на ищеца по гр. д. № 11463 по описа на
Районен съд – Пловдив, ХІХ гр. с. за 2018 г. – Д.Х.Д. с ЕГН **********, в
размер на 300 лв. съразмерно на уважения иск.
ОСЪЖДА Д.Х.Д. с ЕГН **********,***, да заплати на „ТЕРРА КРЕДИТ” ООД, ЕИК *********, със
седалище в гр. София и адрес на управление – бул. „Арсеналски“ № 11, ет. 8, ап.
12, сумата от 180 лв. разноски по производството за заплатено адвокатско
възнаграждение с включен ДДС съразмерно на отхвърления иск.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд –
Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страната.
На основание чл.7, ал. 2 ГПК преписи
на решението да се връчат на страните.
СЪДИЯ : /п. / ТАНЯ БУКОВА
Вярно
с оригинала!
ММ