№ 97
гр. К., 27.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – К. в публично заседание на тринадесети юни през две
хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Кирил М. Димов
при участието на секретаря Петя Хр. Михайлова
като разгледа докладваното от Кирил М. Димов Гражданско дело №
20235100100072 по описа за 2023 година
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл.439
от ГПК, за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответниците
сумите, както следва: ***3 лв. неолихвяема сума, 14 570 лв. - главница, 35
974.37лв. лихви, 24.00 лв. разноски по и.д., както и таксата по чл.53 от Тарифа
за ДТ по ГПК в полза на Районен Съд - Х. в размер на 3 963.68 лв., за които
суми е издаден изпълнителен лист от 18.06.2003 г. в полза на С. М. П. от
гр.К., кв.В., бл.53, вх.Е, ап.***, с ЕГН **********, по гр.д. № 79/2001 г. по
описа на ОС - С., за които суми е образувано изп.д. № 269/2022 г. на ДСИ при
СИС при РС - Х., поради новонастъпили факти - погасяване по давност на
сумите след издаване на изпълнителния лист, както следва: за периода от
17.04.2015 г. до 17.04.2020 г. - за цялата сума, при условия на евентуалност за
периода от 02.06.2009 г. до 02.06.2014 г. - за цялата сума, както и при условие
на евентуалност от 28.06.2019 г. до 28.06.2022 г. - за лихвите.
Ищецът З. К. Д., представляван от процесуалния си представител адв. С.
П., сочи в исковата молба, че с решение № 49/30.04.2002 г. по гр.д. № 79/2001
г. по описа на ОС - С., бил осъден да заплати на С. М. П. от гр.К., сумата 14
570 лв., представляваща невърната част от дадената по договор за заем от
25.08.2000 г. сума от 3 000 щатски долара и 11 000 германски марки, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 22.05.2001 г. до
окончателното изплащане на сумата и направените по делото разноски в
1
размер на 1 083 лв. За така присъдените суми ОС - С. издал в полза на С. М.
П. изпълнителен лист от 18.06.2003 г. По издадения изпълнителен лист било
образувано изп. дело № 118/2007 г. от 26.04.2007 г. на ЧСИ рег. № 875 З. З., с
район на действие Окръжен съд Х.. На 02.06.2009 г. пo делото била вписана
възбрана в Служба по вписванията - гр.М. върху недвижими имоти,
собственост на длъжника по делото. С молба от 14.07.2011 г. делото било
изпратено по подсъдност в СИС при PC - М. и образувано под № 123/2011г.-
Ч. След образуване на изп. дело № 123/2011 г.-Ч. в СИС при PC – М., не били
искани от взискателя и не били извършвани изпълнителни действия, с
изключение на извършени справки за имущественото състояние на длъжника.
С постановление за прекратяване на изпълнително производство от
28.06.2019 г. на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, ДСИ при PC - М. А. К.
било прекратено изпълнително дело № 123/2011 г.-Ч по описа на СИС при PC
- М.. Постановлението за прекратяване на изпълнително дело № 123/2011 г.-Ч
от 28.06.2019 г. било обжалвано от взискателя С. М. П., като по жалбата било
образувано в.гр.дело № 364/2019 г. по описа на ОС - С.. В.гр.дело № 364/
2019 г. по описа на ОС - С. приключило с решение № 427 от 29.10.2019 г., с
което жалбата била оставена без уважение. Твърди се, че от 17.04.2015 г. до
17.04.2017 г. по делото била внесена такса от 6 лв. от П. за извършване на
справка за постоянен и настоящ адрес на длъжника, а на адресите били
пратени покани за доброволно изпълнение. На 11.05.2018 г. взискателят С. П.
подал до ДСИ молба с вх. № 431/11.05.2018 г. да се извърши цялостно
проучване на имущественото състояние на длъжника Д., да му се наложи
забрана да пътува извън страната, да се извърши опис и изнасяне на публична
продан на негово налично движимо и недвижимо имущество, да се наложи
запор върху налични банкови сметки и трудово възнаграждение. Сочи се, че
преди подаване на молбата от 2018 г. били изминали две години в периода
17.04.2015 - 17.04.2017 г., през които не били извършвани изпълнителни
действия, прекъсващи давността, от изброените в т. 10 от мотивите на ТР №
2/2013 г. от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС, поради което било настъпило
прекратяване на изпълнителното производство по силата на закона. Твърди се
също, че последното изпълнително действие по изп.д. № 123/2011г.-Ч по
описа на СИС при PC- М., било с дата 17.04.2015 г., от който момент течал
петгодишния давностен срок, в който взискателят можел да търси вземането
си чрез образуване на ново изпълнително дело по издадения му изпълнителен
2
лист. Давностният срок да търси принудително удовлетворяване на вземането
на С. М. П. бил изтекъл на 17.04.2020 г., като до този срок не били предприети
никакви действия за образуване на ново изпълнително дело. На 21.07.2022 г.
взискателят С. М. П. подал молба за образуване на изп. дело №
20225640400269 на ДСИ при СИС при РС - Х. по същия изпълнителен лист. С
покана за доброволно изпълнение изх. № 6879/31.10.2022 г. се претендирали
следните суми: 1 083.00лв. неолихвяема сума, 14 570.00 лв. главница, 35
974.37 лв. лихви, публично задължение в размер на 449.27 лв., 24.00 лв.
разноски по и.д., както и таксата по чл.53 от Тарифа за ДТ по ГПК в полза на
РС - Х. в размер на 3 963.68 лв. Общото задължение по изпълнителното дело
към 31.10.2022 г. било в размер на 56 064.32 лв. След образуване на изп.д. №
20225640400269 на ДСИ при СИС при РС - Х., взискателят С. М. П. починал
на **,**,**** г., на чието място били конституирани като взискатели Н. С. П.
и Д. Д. П.. На 02.03.2023 год. ДСИ по изп.дело № 269/2022 г. извършил опис
на движимо имущество. В дадения срок били подадени възражения по
извършения опис на движимото имущество с приложени доказателства, че
по-голяма част от описаните вещи не са собственост на длъжника З. К. Д..
Счита, че от датата 17.04.2015 г. тече петгодишния давностен срок в който
взискателя може да търси вземането си чрез образуване на ново изпълнително
дело по издадения му изпълнителен лист. Давностният срок да търси
принудително удовлетворяване на вземането за С. М. П. бил изтекъл на
17.04.2020 г. До този срок С. М. П. не предприел никакви действия за
образуване на ново изпълнително дело за принудително събиране на
вземането си. Ново изпълнително дело по същия изпълнителен лист било
образувано на 21.07.2022 г., а именно изп.д. № 269/2022 г. на СИС при РС-Х..
При условия на евентуалност счита, че петгодишният давностен срок, в
който взискателя може да търси вземането си, е изтекъл и за по-предишен
период от време, а именно от последното валидно изпълнително действие от
02.06.2009 г. по прекратеното изпълнително дело № 123/2011 г.-Ч по описа на
СИС при PC М. до 02.06.2014 г. Също при условията на евентуалност се
твърди още един изтекъл давностен срок за друг период от време, касаещ
тригодишният давностен срок за периодични вземания за лихви по
главницата. Счита, че вземането за лихвите в размер 35 974.37 лв. по
изпълнителното дело било погасено поради изтичане на 3-годишния
давностен срок от 28.06.2019 г. до 28.06.2022 г., считано от Постановлението
3
за прекратяване на изп. дело № 123/2011г.-Ч по описа на СИС при PC - М.. По
същия изпълнителен лист било образувано изп. дело пред СИС при PC-Х. на
21.07.2022 г. Моли съда да постанови решение, с което да признае за
установено на основание чл.439 от ГПК, че З. К. Д., с ЕГН **********, с
постоянен адрес гр. Х., ул. „Х. А.“ № 11, вх. „А“, ет.2 ап. № 6, не дължи на Н.
С. П., с ЕГН **********, с постоянен адрес община С.З., с.Б. ул.”П.” № 7 и на
Д. Д. П., с ЕГН **********, с постоянен адрес гр.К., ж.к.”В.”, бл.53, вх.“Е“,
ет.4, ап.***, сумите: ***3 лв. неолихвяема сума, 14 570.00 лв. - главница, 35
974.37 лв. - лихви, 24.00 лв. разноски по и.д., както и таксата по чл.53 от
Тарифа за ДТ по ГПК в полза на РС - Х. в размер на 3 963.68 лв., за които
суми е издаден изпълнителен лист от 18.06.2003 г. в полза на С. М. П. от
гр.К., кв.В., бл.53, вх.Е, ап.***, с ЕГН **********, по гр.д. № 79/2001 г. по
описа на ОС - С., за които суми е образувано изп.д. № 20225640400269 на
ДСИ при СИС при РС - Х., поради новонастъпили факти - погасяване по
давност на сумите след издаване на изпълнителния лист, както следва: за
периода от 17.04.2015 г. до 17.04.2020 г. - за цялата сума, при условия на
евентуалност за периода от 02.06.2009 г. до 02.06.2014 г. - за цялата сума,
както и при условие на евентуалност от 28.06.2019 г. до 28.06.2022 г. - за
лихвите. В съдебно заседание ищецът, представляван от процесуалния си
представител - адв.С. П., поддържа предявения иск, претендира разноски.
Излага подробни съображения в представена писмена защита.
Ответниците Н. С. П. и Д. Д. П., представлявани от процесуалните си
представители - адв.С. В. и адв.Н. Х., са представили отговори на основание
чл.131 от ГПК, с които оспорват предявения иск като неоснователен. Излагат
се съображения, че изпълнителният лист по гр.д. № 79/2001 г. по описа на ОС
- С. бил издаден на 18.06.2003 г. и въз основа на него било образувано
изпълнително дело № 951 по описа на СИС при РС - Х.. След прекратяване на
делото със същия изпълнителен лист било образувано изпълнително дело №
118/2007 г. по описа на ЧСИ З. З., с рег. № 875 от КЧСИ, с район на действие
ОС - Х.. След прекратяването му започвала да тече нова давност и било
образувано изпълнително дело № 123/2011 г. по описа на СИС при РС - М..
Делото било прекратено с постановление от 28.06.2019 г. поради настъпила
перемция, въпреки че с молба от 03.05.2018 г. били направени искания от С.
М. П. за продължаване на изпълнителните действия. Постановлението било
обжалвано на 11.07.2019 г., но поради неизпълнение в срок на вменени
4
задължения за внасяне на такси с разпореждане от 17.09.2019 г. жалбата била
върната. Постановлението за прекратяване влязло в сила с решение №
427/29.10.2019 г. по в.гр.д. № 364/2019 г. по описа на ОС - С.. Тъй като
съдебния акт бил необжалваем, изпълнителното дело се считало прекратено
от 29.10.2019 г. и от тази дата започвала да тече нова погасителна давност,
като било образувано ново изпълнително дело № 269/2022 г. по описа на СИС
при РС - Х.. С конституирането на наследниците като взискатели, както и с
всяко от изпълнителните действия, които са искали за принудително
събиране на задължението, била прекъсната давността, вкл. за прекратяване
поради перемция, преди да бъде образувано на 21.03.2023 г. настоящето
производство. Считат, че не е изтекла предвидената в закона погасителна
давност за вземането като съгласно чл.120 от ЗЗД давността не се прилага
служебно и едва с исковата молба било направено такова искане. Твърдяното
от ищеца бездействие на наследодателя на ответниците и самите ответници
не се установявало по безспорен начин от ангажираните по делото писмени
доказателства. Във всички изпълнителни производствата били извършени
множество изпълнителни действия, довели до прекъсване на давността.
Считат, че в случая не било приложимо ТР от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г.
на ОСГТК на ВКС до датата на приемането му, доколкото образуваните
изпълнителните производства през 2007 г. и 2011 г. били преди 2015 г., а ТР
нямало обратно действие. В случая било приложимо ППВС № 3/18.11.1980 г.,
съгласно което по време на изпълнителното производство давност не тече.
Съгласно чл.116 б. „в” от ЗЗД и разясненията, дадени в мотивите по т.10 от
ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, давността се прекъсвала от
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ. В цитираното тълкувателно решение примерно и
неизчерпателно били изброени изпълнителните действия, прекъсващи
давността, както и действията, с които давността не се прекъсва. Наложените
запори и възбрани на длъжника довели до прекъсване на давностния срок.
Пристъпено било към изпълнение доколкото били изпратени запорни
съобщения и възбрани на недвижими имоти на длъжника. Разпореждането, с
което се налага запор и възбрана и пристъпването на принудително
изпълнение, водело до прекъсване на давността, без значение дали успешно е
наложен запора и възбраната. Взискателят и неговите наследници,
конституирани след смъртта му, не бездействали, а молбата за конституиране
5
на наследниците като взискатели също прекъсвало давността. Сочи се също,
че на 03.05.2018 г. била подадена молба до ДСИ К., входирана в кантората на
ДСИ с вх. № 431 от 11.05.2018 г., с искания за налагане на принудителни
мерки срещу длъжника чрез изброените в нея способи - налагане на забрана
за пътуване извън страната, опис и изнасяне на публична продан на налично
движимо и недвижимо имущество, налагане на запор на трудово
възнаграждение, като за целта била заплатена и съответната държавна такса
за извършването на тези действия от ДСИ. Също така на 11.07.2018 г. било
поискано от взискателя да се наложи и запор на дружествен дял на длъжника.
На 28.06.2019 г. ДСИ издала постановление за прекратяване на
изпълнителното дело, тъй като взискателят не бил искал извършване на
изпълнителни действия в продължение на две години. Застъпва се
становището, че перемпцията е без правно значение за давността на
вземането, каквато била исковата претенция, като давността изключвала
принудителното изпълнение, а перемпцията не го изключва. Когато по
изпълнителното дело било направено искане за нов способ, след като
перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не можел да откаже да
изпълни искания нов способ. Единствената правна последица от настъпилата
вече перемпция била, че съдебният изпълнител следва да образува новото
искане в ново отделно изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по
право. Новото искане на свой ред прекъсвало давността независимо от това
дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело, или не е образувал
ново дело. Считат, че с подадените молби от взискателя на 03.05.2018 г.,
входирана в кантората на ДСИ К. на 11.05.2018 г. и молба от 11.07.2018 г.,
било налице прекъсване на погасителната давност на вземането на
взискателя, което не било обвързано с настъпилата перемпция по
изпълнителното дело. Погасителната давност на вземането следвало да се
счита за прекъсната с подаването първо на молбата на взискателя от
11.05.2018 г., а впоследствие и с тази от 11.07.2018 г., като оттогава следвало
да се счита, че е началният момент на започване на срока за петгодишната
погасителна давност, който в случая можел да изтече на 11.07.2023 г., в
случай на бездействие от страна на взискателя/кредитора, каквото не било
налице. От страна на кредитора С. П. били предприети действия по
образуване на ново изпълнително дело с посочен изричен изпълнителен
способ в подадената до ДСИ молба от 21.07.2022 г., с оглед на което и към
6
настоящия момент имало висящо изп. дело № 20225640400269 по описа на
ДСИ К. М. Т. при PC - Х. и погасителната давност отново била прекъсната.
Впоследствие давността била прекъсната и още веднъж с разпореждане от
25.01.2023 г., въз основа на молба от 24.01.2023 г. от взискателя Н. П., който
се конституирал като взискател като наследник на баща си С. П., с което
разпореждане ДСИ насрочил и извършил опис на движими вещи на длъжника
за 02.03.2023 г. По отношение на твърдението за изтекла тригодишна
погасителна давност за лихви по главницата, за период от 28.06.2019 г. до
28.06.2022 г. се сочи, че цитираната от ищеца дата била обвързана с
вписаната в постановление за прекратяване на изп.д. № 123/2011 г.-Ч. на ДСИ
К. дата от 28.06.2019 г. Тази дата не била датата на окончателното влизане в
законна сила на постановлението на ДСИ, тъй като срещу същото била
подадена жалба от взискателя съответно било образувано в.гр.д. № 364/2019
г. по описа на ОС – С., чието решение било постановено на 29.10.2019 г.
Предвид това, следвало да се счита, че датата на влизане в сила на
постановлението за прекратяване на изпълнителното дело не е в състояние да
предхожда датата на постановеното решение на ОС - С., поради което
позоваването на тригодишна погасителна давност би била налице за периода
от 29.10.2019 г. до 29.10.2022 г., в случай че не е налице прекъсване на
същата. Такова прекъсване на давността било налице с оглед новото
образувано изпълнително производство от взискателя С. П. - изп. дело №
20225640400269 по описа на ДСИ К. М. Т. при PC - гр. Х. от 21.07.2022 г. В
молбата за образуване бил посочен и принудителен способ за
удовлетворяване на вземането - запор на трудовото възнаграждение на
длъжника, чрез което действие била прекъсната погасителната давност.
Впоследствие давността била прекъсната и още веднъж с разпореждане от
25.01.2023 г., въз основа на молба от 24.01.2023 г.
от взискателя Н. П.. Молят съда да постанови решение, с което да отхвърли
предявения иск. Претендират разноски. В съдебно заседание, ответникът Н.
С. П. лично и чрез процесуалния си представител, а ответницата чрез
процесуалния си представител – адв. С. В., поддържат становището си,
изразено в отговора на исковата молба.
След като прецени събраните по делото доказателства в тяхната
съвкупност и поотделно, съдът приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
7
С решение № 49/30.04.2002 г. по гр.д. № 79/2001 г. по описа на ОС – С.,
З. К. Д. е осъден да заплати на С. М. П. сумата от 14 570 лв., представляващи
невърната част от дадената по договор за заем от 25.08.2000 г. сума от 3000
щатски долара и 11 000 германски марки, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 22.05.2001 г. до окончателното изплащане на сумата и
направените по делото разноски в размер на 1 083 лв. Въз основа на това
решение бил издаден изпълнителен лист с дата 18.06.2003 г., с който З. К. Д. е
осъден да заплати на С. М. П. сумата от 14 570 лв., представляващи невърната
част от дадената по договор за заем от 25.08.2000 г. сума от 3000 щатски
долара и 11 000 германски марки, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 22.05.2001 г. до окончателното изплащане на сумата и
направените по делото разноски в размер на 1 083 лв.
По молба на С. М. П. вх. № 00961/26.04.2007 г. и представен
изпълнителен лист, издаден по гр.д. № 79/2001 г. по описа на ОС – С., било
образувано изпълнително дело № 118/2007 г. по описа на ЧСИ З. З., с район
на действие ОС – Х., вписан в КЧСИ под № 875, с взискател С. М. П. и
длъжник З. К. Д.. В молбата са посочени изпълнителни способи – призовка за
доброволно изпълнение, цялостно проучване на имущественото състояние на
длъжника, налагане на запретителен картон за пътуване извън граница, опис и
изнасяне на публична продан на наличното движимо и недвижимо имущество
на длъжника, налагане на запор на наличните банкови сметки и/или върху
трудовото възнаграждение на длъжника. По изпълнителното дело е била
изпратена призовка за доброволно изпълнение и са били извършени справки
относно семейното и имотно състояние на длъжника.
С писмо изх. № 5364/22.05.2009 г. и писмо изх. № 5365/22.05.2009 г. по
изп. дело № 118/2007 г. по описа на ЧСИ З. З. до Агенция по вписванията –
гр.С. е направено искане за вписване на възбрана върху недвижим имот,
собственост на ЕТ „Д. - 65 - З. Д.“, с управител З. К. Д. върху недвижим имот
- празно дворно място, неурегулирано, с площ 2020 кв.м., находящо се в
землището на махала Р., общ.М., за който имот е предвиден парцел I, кв.26 по
изготвен план на махала Р. - неутвърден, при граници: пътя за гр.С., имоти на
А. П. и братя С..
С молба вх. № 6282/13.04.2011 г. по изп. дело № 118/2007 г. по описа на
ЧСИ З. З., С. М. П. е направил искане да бъде направена справка за трудови
8
договори и справка в Агенция по вписванията на длъжника З. Д., като при
наличие на трудов договор и недвижимо имущество да бъдат наложени
запори. В изпълнение на тази молба по искания ЧСИ З. З., по изпълнителното
дело са били представени актуално състояние на всички трудови договори на
З. К. Д., както и справка по лице от Служба по вписванията – М. за
недвижимите имоти на З. К. Д..
С молба вх. № 12676/14.07.2011 г. С. М. П. е направил искане изп. дело
№ 118/2007 г. по описа на ЧСИ З. З. да бъде изпратено на РС – М. за
продължаване на изпълнителните действия.
Въз основа на писмо изх. № 15009/03.08.2011 г. на ЧСИ З. З. на
основание чл.427 от ГПК, било образувано изп. дело № 123/2-11 г.-Ч по описа
на ДСИ при РС – М.. По делото е било извършено проучване имуществото на
длъжника З. К. Д., присъединен е друг изпълнителен лист срещу същия
длъжник и са изпратени покани за доброволно изпълнение. С молба вх. №
431/11.05.2018 г. С. М. П. е направил искане за цялостно проучване на
имуществото на длъжника, налагане на забрана за пътуване извън страната,
опис и изнасяне на публична продан на налично движимо и недвижимо
имущество, налагане на запор на банкови сметки и трудово възнаграждение.
Също така с молба вх. № 573/11.07.2018 г. С. М. П. е направил искане да бъде
наложен запор на дружествен дял на длъжника в „Т.Д.“ ЕООД - гр.Х., ул.“П.“
№ 1, ет.3 и справка в Агенция по вписванията.
С постановление за прекратяване на изпълнителното производство с
дата 28.06.2019 г. на ДСИ А. К., на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК е
прекратено изпълнителното производство по изп. дело № 123/2011 г.-Ч по
описа на СИС при РС - М., поради това, че взискателя не е поискал
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години. Това
постановление е било обжалвано от взискателя С. М. П., като с решение №
427/29.10.2019 г. по в.гр.д. № 364/2019 г. по описа на ОС - С. е оставена без
уважение жалба вх. № 570/11.07.2019 г. подадена от С. М. П., с ЕГН
**********, от гр.К., кв.“В.“ бл.53, вх.“Е“, ап.***, против постановление на
ДСИ от 28.06.2019 г. за прекратяване на изпълнително дело № 123/2011 г. на
СИС при РС – М..
По молба вх. № 12747/03.08.2022 г. на С. М. П. и въз основа на
изпълнителен лист, издаден по гр.д. № 79/2001 г. по описа на ОС - С., било
9
образувано изпълнително дело № 269/2022 г. ДСИ при РС - Х.. По делото е
било извършено проучване на имуществото на длъжника и е изпратена
покана за доброволно изпълнение, като след смъртта на С. М. П., починал на
**,**,**** г., като взискатели по изпълнителното дело са били конституирани
неговите наследници по закон – Д. Д. П. и Н. С. П.. По молба на взискателите
са били наложени възбрана на недвижим имот, запор на банкови сметки,
както и опис и продажба на движими вещи на длъжника.
При тези данни съдът намира, че предявеният отрицателен
установителен иск с правно основание чл.439 от ГПК, е неоснователен и
недоказан.
Ищецът обосновава иска си с настъпила погасителна давност като
релевира три периода, през които счита, че такава е настъпила: за периода от
17.04.2015 г. до 17.04.2020 г. - за цялата сума, при условия на евентуалност за
периода от 02.06.2009 г. до 02.06.2014 г. - за цялата сума, както и при условие
на евентуалност от 28.06.2019 г. до 28.06.2022 г. - за лихвите.
I.Относно периода от 17.04.2015 г. до 17.04.2020 г.
Съгласно постановките на т. 10 на ТР № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013
г. на ОСГТК на ВКС е прието, че когато взискателят не е поискал
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и
изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, нова
погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е
поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие.
Разпоредбата на чл. 116, б. „в” ЗЗД предвижда, че давността се прекъсва от
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ – налагане на запор или възбрана, присъединяване на
кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане,
извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването
и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от
проданта или на плащания от трети задължени лица. В случая настъпилата
перемпция, прогласена с решение № 427/29.10.2019 г. по в.гр.д. № 364/2019 г.
по описа на ОС – С., е без правно значение за давността, тъй като с молба вх.
№ 431/11.05.2018 г. и молба вх. № 573/11.07.2018 г. са направени искания за
прилагане на изпълнителни способи. Това е така, защото съдебният
изпълнител не може да откаже да изпълни исканите нови изпълнителни
10
способи и дължи подчинение на представения и намиращ се все още у него
изпълнителен лист. Единствената правна последица от настъпилата вече
перемпция е, че съдебният изпълнител следва да образува новото искане в
ново - отделно изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по право.
Новото искане прекъсва давността независимо от това дали съдебният
изпълнител го е образувал в ново дело, или не е образувал ново дело. Във
всички случаи той е длъжен да приложи искания изпълнителен способ.
Служебното задължение на съдебния изпълнител и обезсилването на
предприетите изпълнители действия, като законни последици на
перемпцията, не се съотнасят към основанието по чл.116, б.“в“ от ЗЗД. Ето
защо, за посочения период не е настъпила погасителна давност.
II. Относно периода от 02.06.2009 г. до 02.06.2014 г.
През посочения период са били образувани изпълнително дело №
118/2007 г. по описа на ЧСИ З. З. и изпълнително дело № 123/2-11 г.-Ч по
описа на ДСИ при РС – М..
С писмо изх. № 5364/22.05.2009 г. и писмо изх. № 5365/22.05.2009 г. по
изп. дело № 118/2007 г. по описа на ЧСИ З. З. до Агенция по вписванията –
гр.С. е направено искане за вписване на възбрана върху недвижим имот,
собственост на ЕТ „Д. – 65 – З. Д., с управител З. К. Д.. Също така с молба вх.
№ 6282/13.04.2011 г. по изп. дело № 118/2007 г. по описа на ЧСИ З. З., С. М.
П. е направил искане да бъде направена справка за трудови договори и
справка в Агенция по вписванията на длъжника З. Д., като при наличие на
трудов договор и недвижимо имущество да бъдат наложени запори. С така
описаните молби са направени валидни искания за прилагане на
изпълнителни способи, които от своя страна прекъснат погасителната давност
на два пъти, последният от които е с молбата от 13.04.2011 г. Поради тази
причина за посочения период не е изтекла петгодишната погасителна давност.
Освен изложеното, през посочения период не е било приложимо ТР №
2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, чието действие няма
обратна сила. В този случай приложение намира Постановление № 3 от
18.XI.1980 г. по гр. д. № 3/80 г. на Пленума на ВС, съгласно което
погасителна давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно
принудителното осъществяване на вземането.
III. Относно периода от 28.06.2019 г. до 28.06.2022 г. - за лихвите.
11
Съгласно разпоредбата на чл.117, ал.2 от ЗЗД, ако вземането е
установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет
години. В случая с с решение № 49/30.04.2002 г. по гр.д. № 79/2001 г. по
описа на ОС – С., З. К. Д. е осъден да заплати на С. М. П. сумата от 14 570 лв.,
представляващи невърната част от дадената по договор за заем от 25.08.2000
г. сума от 3000 щатски долара и 11 000 германски марки, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 22.05.2001 г. до окончателното
изплащане на сумата. Или, вземането за законна лихва е установено със
съдебно решение, поради което давността за това вземане е петгодишна и
същата не е изтекла за претендирания от ищеца тригодишен период. Но, дори
и да се приеме, че погасителната давност е тригодишна, то тя би започнала да
тече най-рано, считано от постановяване на решение № 427/29.10.2019 г. по
в.гр.д. № 364/2019 г. по описа на ОС – С. и би изтекла на 29.10.2022 г., ако не
би било налице прекъсване на давността с молба вх. № 12747/03.08.2022 г., с
която С. М. П. е направил валидно искане за изпълнително действие –
налагане на запор на трудовото възнаграждение на длъжника. Поради това и
по отношение на този период не е изтекла погасителна давност.
Имайки предвид изложеното, следва да бъде постановено решение, с
което предявеният отрицателен установителен иск с правно основание чл.439
от ГПК, да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан. При този изход
на делото в полза на ответниците се следват разноски в размер на 5 130 лв.,
представляващи адвокатско възнаграждение.
Водим от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от З. К. Д., с постоянен адрес гр.Х., ул.“Х. А.“
№ 11, вх.“А“, ет.2, ап.6, с ЕГН **********, против Д. Д. П., с постоянен адрес
гр.К., ж.к.”В.”, бл.53, вх.“Е“, ет.4, ап.***, с ЕГН ********** и Н. С. П., с
постоянен адрес с.Б., ул.”П.” № 7, Община С.З., с ЕГН **********,
отрицателен установителен иск с правно основание чл.439 от ГПК, за
признаване за установено, че ищецът не дължи на ответниците сумите, както
следва: ***3 лв. неолихвяема сума, 14 570 лв. - главница, 35 974.37 лв. -
лихви, 24.00 лв. - разноски по и.д., както и таксата по чл.53 от Тарифа за ДТ
по ГПК в полза на Районен Съд - Х. в размер на 3 963.68 лв., за които суми е
12
издаден изпълнителен лист от 18.06.2003 г. в полза на С. М. П. от гр.К., кв.В.,
бл.53, вх.Е, ап.***, с ЕГН **********, по гр.д. № 79/2001 г. по описа на ОС -
С., за които суми е образувано изп.д. № 269/2022 г. на ДСИ при СИС при РС -
Х., поради новонастъпили факти - погасяване по давност на сумите след
издаване на изпълнителния лист, както следва: за периода от 17.04.2015 г. до
17.04.2020 г. - за цялата сума, при условия на евентуалност за периода от
02.06.2009 г. до 02.06.2014 г. - за цялата сума, както и при условие на
евентуалност от 28.06.2019 г. до 28.06.2022 г. - за лихвите, като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА З. К. Д., с постоянен адрес гр.Х., ул.“Х. А.“ № 11, вх.“А“,
ет.2, ап.6, с ЕГН **********, да заплати на Д. Д. П., с постоянен адрес гр.К.,
ж.к.”В.”, бл.53, вх.“Е“, ет.4, ап.***, с ЕГН ********** и Н. С. П., с постоянен
адрес с.Б., ул.”П.” № 7, Община С.З., с ЕГН **********, направените по
делото разноски в размер на 5 130 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд -
Пловдив, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – К.: _______________________
13