№ 645
гр. Разград, 28.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на шестнадесети
октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:НЕЛИ ГЕНЧЕВА
при участието на секретаря ГАЛЯ МАВРОДИНОВА
като разгледа докладваното от НЕЛИ ГЕНЧЕВА Гражданско дело №
20243330100455 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.242 от КТ във вр. чл. 128 т.2 от КТ и с
чл.27, ал.3, т.2 от КТД.
Депозирана е искова молба от Д. Й. Б., с която са предявени обективно
съединени искове срещу Регионален център за подкрепа на процеса на
приобщаващото образование БУЛСТАТ: ********* със седалище гр. Разград
за заплащане на сумата от 2 989,00лв. (две хиляди деветстотин осемдесет и
девет лева), представляваща неплатено дължимо увеличение на месечното
възнаграждение за положеният от нея труд през периода месец януари 2023г. -
месец юли 2023г. в размер на 427,00лв. на месец, ведно със законната лихва
върху главницата считано от подаването на исковата молба до окончателното
й изплащане. Претендира и заплащане на направените по делото разноски.
Сочи, че сключила трудов договор с ответника за заемане на длъжността
„***************“ с основно трудово възнаграждение 467,00лв. и
допълнителни възнаграждения: за работа с деца със специални образователни
потребности /СОП/ - 17,00лв. и за ПКС - 29%, с периодичност на изплащане
на трудовото възнаграждение: всеки месец на два пъти - авансово и
окончателно, с установено работно време - 8ч. при 5дневна работна седмица,
от които 30 ч. седмично - задължителна преподавателска норма; че с
Допълнително споразумение №ЧР-01.456 от 12.09.2022г., считано от
01.09.2022г. като ******* ***************, трудовото й възнаграждение е
увеличено, както следва: основно трудово възнаграждение - 1943,00лв. и
допълнителни трудови възнаграждения: за продължителна работа - 41% от
основното трудово възнаграждение, за ПКС II - 70,00лв. и за работа с деца със
/СОП/ - 38,00лв.; че трудовото правоотношение е прекратено считано от
04.08.2023г. със Заповед на директора № ЧР-01.411 от 27.07.2023г. по нейно
искане и предвид достигането на необходимия осигурителен стаж и
изискуемата възраст за пенсиониране.
Твърди, че през времето на действие на трудовия договор е била член на
1
Синдиката на българските учители към КНСБ, поради което счита, че спрямо
нея следва да се приложи сключения на 10.08.2023г. Анекс № Д 01-192 към
КТД, с който е променен чл. 27 от КТД и считано от 01.01.2023г.,
индивидуалните основни работни заплати на педагогическите специалисти и
непедагогичския персонал в системата на образованието са увеличени, с който
Анекс било предвидено основното възнаграждение за длъжността "*******
***************" да бъде в размер на 1736,00лв., считано от 01.01.2023 г. —
чл.27 ал.(1) т.2 б. “б“, а съгласно чл.27 ал.(З) т. 2 от КТД, индивидуалните
работни заплати на педагогическите специалисти, които към момента на
увеличението са в диапазона между старите и новите минимални работни
заплати или са по-високи от тях, се увеличават с не по-малко от 15 %. Счита,
че и тя е следвало да получи увеличение на трудовото си възнаграждение с
15%, а именно по 427 лв. за всеки отработен от нея месец след 01.01.2023 г., за
което подала заявление, но не е получила отговор от работодателя на същото.
Ответникът оспорва като неоснователен предявения иск с отговор в срока по
чл. 131 ГПК. Не оспорва сключването на Анекс от 10.08.2023 година към КТД.
Счита, че това увеличение е относимо единствено за тези, които все още са
заети в системата на предучилищното и училищното образование към датата
на сключване на анекса - 10.08.2023 г. - на основание чл. 27, ал. 2 от КТД.
Сочи, че към тази дата трудовото правоотношение на ищцата е било
прекратено, както и че към датата на прекратяване на трудовото
правоотношение ищцата не е член на Синдиката на българските учители към
КНСБ, което е също основание за неоснователност на предявените искове.
Счита за неоснователна и претенцията за заплащане на обезщетение за забава,
като твърди, че не е изпаднал в забава от сочената от ищеца дата, доколкото
няма фиксиран срок, в който увеличението да се заплати.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени и
гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата
на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
Районен съд – Разград е сезиран с иск с правно основание чл.242 от КТ във вр.
чл. 128 т.2 от КТ и с чл.27, ал.3, т.2 от КТД. По иска ищецът носи
доказателствена тежест в условията на пълно и главно доказване да установи:
1. между страните да е било налице трудово правоотношение, което да е
прекратено; 2. ищецът да е полагал труд съобразно уговореното в трудовия
договор. При доказване на посочените обстоятелства в тежест на ответника е
да докаже, че е заплатил дължимите трудови възнаграждения.
Между страните не е спорно, поради което с доклада по делото, обективиран
в определение №388 от 19.04.2024 г. на РС - Разград, са отделени като
безспорни и ненуждаещите се от доказване следните обстоятелства: че в
периода 02.11.2009г. - 04.08.2023г. ищецът заемал първоначално длъжността
"***************", а впоследствие "******* ***************", че с
Допълнително споразумение №ЧР-01.456 от 12.09.2022г., считано от
01.09.2022г. трудовото й възнаграждение е увеличено, както следва: основно
трудово възнаграждение - 1943,00лв. и допълнителни трудови
възнаграждения: за продължителна работа - 41% от основното трудово
възнаграждение, за ПКС II - 70,00лв. и за работа с деца със /СОП/ - 38,00лв.;
че трудовото правоотношение е прекратено, считано от 04.08.2023г. със
Заповед на директора № ЧР-01.411 от 27.07.2023г. по искане на ищцата и
предвид достигането на необходимия осигурителен стаж и изискуемата
възраст за пенсиониране. Спорът се концентрира върху въпроса дали е
приложимо правното основание, на което Д. Й. Б. основава своята претенция
2
за изплащане на разликата в дължимите за периода 01.01.2023 г. до
04.08.2023г. трудови възнаграждения. Обстоятелствата, обявени по делото за
безспорни, се подкрепят и от представените по делото писмени
доказателствени средства, които настоящият съдебен състав кредитира.
Представен е трудов договор №РД-06.94/02.11.2009г., от който е видно, че
между ищеца и ответното училище е сключен трудов договор за заемане на
длъжността "***************" в Ресурсен център за подпомагане на
интегрираното обучение и възпитание на деца и ученици със специални
образователни потребности – гр. Разград / понастоящем преименуван в
Регионален център за подкрепа на процеса на приобщаващото образование гр.
Разград/ , считано от 02.11.2009 г.
Представено допълнително споразумение № ЧР-01.456/12.09.2022г., от което
е видно че ищецът е с основно трудово възнаграждение - 1943,00лв. и
допълнителни трудови възнаграждения: за продължителна работа - 41% от
основното трудово възнаграждение, за ПКС II - 70,00лв. и за работа с деца със
/СОП/ - 38,00лв.
От ищеца е представена справка от Синдиката на българските учители към
КНСБ при РЦПППО гр. Разград, от която е видно, че периода на членството й
в съюза е от 02.11.2009 г. до 01.08.2024г.
Ответникът е представил писмено запитване с изх.№РД-06.272/07.02.2024г.
отправено от М.С. – директор на РЦПППО гр. Разград до министъра на
образованието относно възможността Д. Б. да получи разликата от
увеличението на индивидуалните работни заплати за минал период. Към
писмото е приложено Заявление с вх. №. РД-06.727/28.09.2023г., с което
ищцата отправя искане към директора на РЦПППО гр. Разград да разпореди
преизчисляване и изплащане на разликата в трудовото й възнаграждение и
начислените обезщетения, считано от 01.01.2023г. до прекратяване на
трудовия й договор. По отправеното запитване е получено Писмо с изх.
№1702639- 1/16.02.2024година от заместник-министъра на образованието и
науката. В писмото се излага, че "въпреки желанието на всички страни по
колективното договаряне това увеличение да може да се получи по
справедливост от всеки, който е положил труд от 01.01.2023 г., нормативната
уредба, а именно КТ, поставя ограничение на това наше желание". В писмото
подробно се развива, че предвидените по-високи размери на работните
заплати за системата на предучилищното и училищното образование съгласно
чл. 27, ал. 1 от цитирания Анекс се определят, считано от 01.01.2023 г.,
единствено за тази категория лица, които притежават качеството на
педагогически специалисти към момента на сключване на Анекса. Ответникът
е приложил като доказателство и писмо с изх. №0513-185 от 27.09.2023 г.,
адресирано до началника на РУО гр. Пазарджик, което е със съдържание
абсолютно идентично на съдържанието на писмо с изх. №1702639-
1/16.02.2024година.
Съгласно Приложение № 3 към чл. 16, ал. 1 от Наредба № 4 от 2017 г. за
нормиране и заплащане на труда в сила от 1 януари 2023 г. заетите на
длъжност „******* възпитател“ следва да получават възнаграждение не по-
малко от 1763 лв. месечно. Този праг е посочен и в Анекс № Д01-
192/10.08.2023 г. към КТД за системата на предучилищното и училищното
образование Д 01-269/06.12.2022 г., съгласно който чл. 27 от КТД се изменя,
както следва: "Чл. 27. (1) За системата на предучилищното и училищното
образование се определят минимални основни работни заплати, считано от
01.01.2023 г., както следва: /... / б. ******* учител и ******* възпитател - 1763
3
лв. /... / Но в ал.3 на същия член е предвидено: „Част от средствата по ал. 2 за
увеличението на индивидуалните работни заплати на работещите в системата
на предучилищното и училищното образование в размер на 465 млн. лв. се
разпределят по следния начин: /... / 2. Индивидуалните основни работни
заплати на педагогическите специалисти, които към момента на увеличението
са в диапазона между старите и новите минимални работни заплати или са по-
високи от тях, се увеличават с не по-малко от 15%/... /". Имайки предвид
размера на договореното на 12.09.2022г. от ищцата основно трудово
възнаграждение е 1943,00лв., следва да се анализира приложимостта на
Наредба № 4 от 2017 г. за нормиране и заплащане на труда в сила от 1 януари
2023 г. и Анекс № Д01-192/10.08.2023 г. към КТД за системата на
предучилищното и училищното образование Д 01-269/06.12.2022 г. в
конкретния случай.
Приетият анекс № Д01-192/10.08.2023 г., с който е предвидено увеличаване
на работните заплати на педагогическите специалисти с 15% и на
непедагогическия персонал, представлява частен диспозитивен документ,
чието правно действие е изменение на сключения колективен трудов договор
за системата на предучилищното и училищното образование. От своя с
колективния трудов договор се уреждат въпроси на трудовите и осигурителни
отношения на работниците и служителите, които не са уредени с повелителни
разпоредби на закона и по аргумент от чл. 50, ал. 2 от КТ регламентират по-
благоприятни спрямо нормативно установените условия. Сключването на
договора, във формата и по реда на КТ, обвързва със задължителна сила
страните по него - работодателят и синдикалната организация, а с оглед
специфичния му предмет съгл. чл. 57 от КТ произвежда правно действие и
спрямо работниците и служителите, които са членове на синдикалната
организация - страна по договора, в индивидуалните им отношения с
работодателя. Действието на колективния трудов договор означава, че
неговите клаузи и предвидените с тях права и задължения се прилагат в
индивидуалните трудови правоотношения на работниците и служителите с
работодателя и стават част от тяхното съдържание. Правата възникват
директно за работниците и служителите на основание сключения колективен
трудов договор и същите имат право да поискат пряко изпълнение на
задължение на работодателя по КТД. В субективното действие на КТД се
проявява неговата природа на нормативно съглашение и източник на трудово
право. Отделно, доколкото ал.4 на чл.18 от Наредба № 4 обвързва конкретните
размери на индивидуалните основни работни заплати на персонала в
институциите, които прилагат системата на делегираните бюджети, да се
договарят от директора съобразно колективен трудов договор, вече
договорения и подписан от страните такъв следва да се счита, че е
инкорпориран в нормативен акт и има задължителен характер за членовете на
синдикалните организации.
Предвид това, че писмо-становище от Министерство на образованието и
науката, според което в случай като разглеждания по настоящото дело ищецът
няма право да се ползва от правата по анекса, доколкото абсолютна
предпоставка за това е наличието на трудово правоотношение към момента на
сключване на споразумението, изхожда от институцията, която е издала
цитираната в него Наредба (Наредба за изменение и допълнение на Наредба
№ 4 от 2017 г. за нормиране и заплащане на труда (обн., ДВ, бр. 34 от 2017 г.;
изм. и доп., бр. 76 от 2017 г.; изм., бр. 8 от 2019 г.; изм. и доп., бр. 7 от 2020 г.;
доп., бр. 92 от 2020 г.; изм. и доп., бр. 12 от 2021 г.; изм., бр. 77 от 2021 г., бр.
4
35 и 71 от 2022 г.)) следва да се прокара разграничение между официално и
неофициално тълкуване, както и между автентично и неавтентично.
Съгласно Закона за нормативните актове (ЗНА) органът, който е издал акта,
има право да издаде официално тълкуване на същия акт при спазване на
определена процедура, което тълкуване да е задължително за всички правни
субекти. При автентичното тълкуване тълкувателният акт изхожда от лицето,
издало тълкувания акт, но това тълкуване може и да не е официално, т. е.
може да не е обвързващо за останалите правни субекти. В настоящия случай
безспорно по отношение на наредбата тълкуването не следва да бъде
възприето като официално, доколкото съгласно чл. 51, ал. 2 ЗНА актовете на
официално тълкуване следва да бъдат разгласявани или обнародвани по
начина, по който е разгласен/обнародван и тълкувания акт. Издаденото
становище представлява тълкуване по конкретен правен спор от органа, издал
акта, а не официално абстрактно тълкуване. Обратното би нарушило правната
сигурност за субектите. Следователно обсъжданото становище следва да бъде
ценено заедно с останалия доказателствен материал и при съобразяване на
обстоятелството, че изхожда от институция-заинтересована от изхода на
правния спор, доколкото ответникът е второстепенен разпоредител с бюджет
към Министерство на образованието и науката.
Действителната воля на органа, издал посочената наредба, дали за изплащане
на трудово възнаграждение към момента на изплащането му е задължително
наличието на трудово правоотношение, по-скоро може да се изведе, като се
изследва чл.26, ал.2 на Наредба № 4 от 2017 г. Посочената норма предвижда
възможност педагогически и непедагогически специалисти, които не са в
трудово правоотношение с образователна институция, но са били в такива и
отговарят на определени условия, да получат възнаграждение за постигнати
резултати от нея. Тези допълнителни трудови възнаграждения за постигнати
резултати от труда през учебната година на педагогическите специалисти са
включени в единните разходни стандарти за функция „Образование“ в ЗДБ за
съответната година, превеждат се към съответното учебно заведение и се
планират в рамките на бюджетите на институцията.
От мотивите към Проекта на Наредба за изменение и допълнение на Наредба
№ 4 от 2017 г. за нормиране и заплащане на труда е видно, че за да продължи
да се работи в посока увеличение на възнагражденията на педагогическите
специалисти, със Закона за държавния бюджет на Република България за 2023
г., са осигурени допълнителни средствата за предучилищното и училищното
образование в рамките на стандартите за съответната бюджетна/календарна
година. Освен това, съобразявайки, че държавният бюджет за 2023 г. е
следвало да бъде изготвен и приет до края на 2022 г., както и че приемането на
Закона за държавния бюджет за 2023 г. е станало много по-късно - на
28.07.2023 г., но му е придадено обратно действие - същият е в сила от
01.01.2023 г., отчитайки, че в този закон е предвидено и разчетено увеличение
на минималната работна заплата в сферата на предучилищното и училищното
образование, съдът намира, че изменената с анекса от 10.08.2023 г. разпоредба
на чл. 27 от КТД се отнася за работните заплати на всички заети към
01.01.2023 г. педагогически специалисти и непедагогически персонал в
сферата на предучилищното и училищното образование. Забавянето на
различни държавни органи при приемането на Закон за държавния бюджет на
Република България за 2023 г. (параграф 3 от ПЗР на КТД за системата на ПУО
от 06.12.2022 г. изрично предвижда, че в тримесечен срок от приемането на
ЗДБРБ2023 страните предприемат действия за изменение на КТД), Наредбата
5
за изменение на Наредба № 4 от 2017 г. за нормиране и заплащане на труда
(обн., ДВ, бр. 34 от 2017 г.; изм. и доп., бр. 76 от 2017 г.; изм., бр. 8 от 2019 г.;
изм. и доп., бр. 7 от 2020 г.; доп., бр. 92 от 2020 г.; изм. и доп., бр. 12 от 2021 г.;
изм., бр. 77 от 2021 г., бр. 35 и 71 от 2022 г.; изм. и доп., бр. 75 от 2023 г.) и при
сключването на горецитирания Анекс № Д01-192/10.08.2023 г. не следва да
води до различно третиране на педагогическите специалисти. Неизпълнението
от страна на публични органи на задължението им да действат своевременно,
нарушавайки принципа на добро управление, не следва да се ползва като
основание за приемане на уредба, третираща необосновано неравно
засегнатите частноправни субекти.
Предложеното от ответника тясно тълкуване на понятието "заетите в
системата на ПУО педагогически специалисти" не намира опора нито в
Наредба № 4 от 2017 г. за нормиране и заплащане на труда, нито в Анекса на
КТД от 10.08.2023 г. Съдът намира, че и в наредбата, издадена от Министъра
на образованието и науката, предвиждаща увеличение на размерите на
основните месечни работни заплати на педагогическите специалисти, и в
горецитирания Анекс към КТД, не е предвидено увеличението на
възнагражденията да касае единствено и само заетите към момента на
издаване на наредбата, респективно сключването на анекса, педагогически
специалисти, поради което стеснителното тълкуване на тези норми, за които е
предвидено обратно действие, не следва да бъде възприето.
Съдът приема, че при така изложените обстоятелства с влизането в сила на
посочената Наредба № 4 от 2017 г. за нормиране и заплащане на труда (обн.,
ДВ, бр. 34 от 2017 г.; изм. и доп., бр. 76 от 2017 г.; изм., бр. 8 от 2019 г.; изм. и
доп., бр. 7 от 2020 г.; доп., бр. 92 от 2020 г.; изм. и доп., бр. 12 от 2021 г.; изм.,
бр. 77 от 2021 г., бр. 35 и 71 от 2022 г.) за ищеца е възникнало право да получи
доплащане към вече полученото от него трудово възнаграждение, поради
което така предявеният иск е основателен и доказан и следва да бъде уважен,
като исканата от ищцата сума в размер на 2 989,00 лв. бъде присъдена ведно
със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба - 15.03.2024 г.,
т.к. задълженията, за които няма конкретен срок на изпълнение /каквото
според ответника е и процесното/ стават изискуеми след покана /чл.69 от ЗЗД/,
а длъжникът, в случая ответникът, изпада в забава след поканата /чл.84, ал.2
от ЗЗД/, каквато представлява депозираната искова молба.
По разноските:
При този изход на спора на ищцата следва да бъдат присъдени направените от
нея разноски, които са в размер на 900 лв. за заплатен адвокатски хонорар.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на основание чл. 78, ал. 6 ГПК
държавна такса съобразно ТДТССГПК върху уважения размер на иска, която е
в размер на 119, 56 лв.
Водим от горното и на основание чл.242 от КТ във вр. чл. 128 т.2 от КТ и с
чл.27, ал.3, т.2 от КТД, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.242 от КТ във вр. чл. 128 т.2 от КТ и с чл.27, ал.3,
т.2 от КТД Регионален център за подкрепа на процеса на приобщаващото
образование със седалище и адрес на управление: гр. Разград, ул. „Перистър“
№4, с БУЛСТАТ: *********, представлявано от Директора — М.С. да заплати
на Д. Й. Б. ЕГН: **********, постоянен адрес:
6
*********************************************** сумата от 2 989,00лв.
(две хиляди деветстотин осемдесет и девет лева), представляваща
неплатено дължимо увеличение на месечното възнаграждение за положеният
от нея труд през периода месец януари 2023г. - месец юли 2023г. в размер на
427,00лв. на месец, ведно със законната лихва от датата на предявяване на
исковата молба – 15.03.2024 г. до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Регионален център за подкрепа
на процеса на приобщаващото образование със седалище и адрес на
управление: гр. Разград, ул. „Перистър“ №4, с БУЛСТАТ: *********,
представлявано от Директора — М.С., да заплати на на Д. Й. Б. ЕГН:
**********, постоянен адрес:
***********************************************, сумата от 900, 00 лв.
/деветстотин лева/, представляващи разноски за адвокат за
първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК Регионален център за подкрепа на
процеса на приобщаващото образование със седалище и адрес на управление:
гр. Разград, ул. „Перистър“ №4, с БУЛСТАТ: *********, представлявано от
Директора — М.С., да заплати в полза на РАЙОНЕН СЪД - РАЗГРАД, по
сметка на съда, сума в размер на 119, 56 лева – държавна такса.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд -
Разград в двуседмичен срок от връчването на преписи на страните.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
7