Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 98
Гр. Габрово, 08.04.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Габровски районен съд в
публично съдебно заседание на 21.02.2020 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ХРИСТО ХРИСТОВ
При секретаря ДАНИЕЛА
МАРЧЕВА, като разгледа докладваното от съдия Христов гр.д. № 500 по описа за
2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството с води въз основа
на искове, предявени от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД, с ЕИК ********* срещу П.Р.П., с ЕГН **********, с постоянен
и настоящ адрес:
*** за установяване на дължимостта на присъдени
със заповед за изпълнение на парично задължение суми.
І. Искания и възражения на страните, сочени
обстоятелства от значение за претендираните права и възражения:
1. От страна на ищеца:
Сочи, че на 11.04.2017 г. между „Вива
кредит" ООД, като заемодател и П.Р.П., като Заемател бил сключен договор
за паричен заем № 5349720 при спазване разпоредбите на Закона за потребителския
кредит.
Страните се съгласили, че сключват договора на
основание предложение за сключване на договор, направено от Заемателя,
Стандартен европейски формуляр, предоставен предварително на Заемателя.
Съгласно чл. 2 от сключения договор Заемодателят
се задължил да предаде в собственост на Заемателя заемна сума в размер на
600,00 лв., а Заемателят се задължил да върне същата на Заемодателя, ведно с
договорната лихва, която била в размер на 105,15 лв., на 9 равни месечни
погасителни вноски, в размер на 78,35 лева всяка, като падежът на първата
погасителна вноска бил на 11.05.2017 г., а падежът на последната погасителна
вноска бил на 06.01.2018 г. По такъв начин страните са договорили общ размер на
плащанията - 705,15 лв.
С подписването на договора за заем Заемателят
удостоверил, че е получил от Заемодателя изцяло заемната сума, като договорът
имал силата на разписка за предадената, съответно получена заемна сума, като
предаването и получаването на сумата било удостоверено и с подписването от
страните на разходен касов ордер № 95 от 11.04.2017 г.
На основание сключения договор за заем и Тарифа
на „Вива кредит" ООД относима към договори за паричен заем, при забава на
плащането на погасителна вноска по договор за предоставяне на паричен заем, на
четвъртия и осемнадесетия ден забава Заемателят дължал на Кредитора заплащането
на 10,00 лв., а на единадесетия и двадесет и петия ден забава Заемателят дължал
на Кредитора заплащането на 15,00 лв., като максималният размер на начислените
разходи не можел да превишава 75,00 лв. за заемни суми в размер на 300,00 лв.,
125,00 лв. за заемни суми в размер на 400,00 лв. и 175,00 лв. за заемни суми от
500,00 лв. до 1 500,00 лв. Сумите се начислявали за да покрият направените
разходи от страна на Заемодателя за провеждане на телефонни разговори, изпращане
на писмени покани и електронни съобщения за събирането на просрочените
вземания. На основание посочените разпоредби, на длъжника била начислена такса
разходи за събиране на просрочени вземания в размер на 175,00 лв.
Страните се договорили, че при забава на
плащането на която и да е погасителна вноска, включваща главница и договорна
лихва по заема, с повече от 57 календарни дни, на петдесет и осмия ден забава
Заемателят дължал на Заемодателя заплащането на еднократна сума в размер на
70,00 лева, представляваща направените разходи за събиране на просрочените
вземания, включващи ангажиране дейността на лице/служител, който осъществява и
администрира дейността по събиране на вземането. На това основание на длъжника
била начислена такса разходи за дейност на служител в размер на 70,00 лв.
Съгласно чл. 4, ал. 1 и 2 от клаузите на
договора Заемателят се задължил в 3-дневен срок от подписване на договора за
заем да предостави на Заемодателя обезпечение на задълженията му по договора, а
именно - поръчител физическо лице, което да представи на Заемателя бележка от
работодателя си, издадена не по-рано от 3 дни от деня на представяне и да
отговаря на следните изисквания: да е навършило 21 годишна възраст; да работи
на безсрочен трудов договор; да има минимален стаж при настоящия си работодател
6 месеца и минимален оситурителен доход в размер на 1000,00 лв.; през
последните 5 години да няма кредитна история в ЦКР или да има кредитна история
със статус не по-лош от 401 „Редовен"; да не е поръчител по друг договор
за паричен заем и да няма сключен договор за паричен заем в качеството си на
заемател ИЛИ валидна банкова гаранция, която е издадена след усвояване на
паричния заем, в размер на цялото задължение на Заемателя по договора, която да
е валидна за целия срок на договора за заем. Предвид обстоятелството, че
Заемателят не представил на Заемодателя нито едно от договорените обезпечения,
съгласно уговореното от страните, на същия била начислена неустойка за
неизпълнение в размер на 283,50 лева, която страните постигнали споразумение да
бъде разсрочена на 9 равни вноски, всяка в размер на 31,50 лева, дължими на
падежните дати на погасителните вноски по договора за заем.
Подписвайки договора за кредит Заемателят
заявил, че преди подписване на договора е избрал доброволно да се ползва от
допълнителна услуга по експресно разглеждане на документите за одобрение на
паричния заем, предоставяна от кредитора, което обстоятелство било декларирано
от Заемателя в попълненото от него ППЗ или форма за онлайн кандидатстване или
чрез средство за комуникация от разстояние. За извършената от Кредитора
допълнителна услуга по експресно разглеждане на заявката за паричен заем,
Заемателят дължал такса в размер на 283,50 лв., която страните постигнали
споразумение да бъде разсрочена на 9 равни вноски, всяка в размер на 31,50
лева, включени в размера на всяка погасителната вноска и се дължали на
падежните дати на погасителните вноски. Погасителната вноска, която следвало да
заплати Заемателят била в размер на 141,35 лева, която включвала вноската по
кредита, вноската по неустойката и вноска по таксата за експресно разглеждане
на искането за отпускане на кредит.
Съгласно чл. 8, ал. 2 от договора, при забава за
плащане на някоя от погасителните вноски, уговорени в договора, Заемателят
дължал законна лихва за забава за всеки ден забава. На длъжника била начислена
лихва за забава за периода от 11.06.2017 г. до датата на подаване на
заявлението в съда. Общия размер на начислената лихва бил 31,58 лева, който бил
съвкупност от лихвите за забава, изчислени за всяка отделна падежирала,
неплатена погасителна вноска.
Въпреки отправените покани за доброволно
изпълнение и разсрочване на задължението му длъжникът не заплатил изцяло
дължимия паричен заем към Дружеството. Сумата, която била платена до момента
била в размер на 151.40 лв., с която били погасени: такса за експресно
разглеждане на искане за отпускане на кредит: 31,50 лв., такса разходи за
събиране на просрочени вземания: 10,00 лв., неустойка: 31,55 лв., договорна
лихва: 20,14 лв., главница: 58,21 лв.
На 01.03.2018 г. било подписано Приложение 1 към
Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 22.01.2013 г.,
сключен между „Вива кредит" ООД и „Агенция за събиране на вземания"
ООД, по силата на което вземането на „Вива кредит" ООД, произтичащо от
договор за паричен заем № 5349720/11.04.2017 г. било прехвърлено в собственост
на „Агенция за събиране на вземания" ООД, ведно с всички привилегии и
обезпечения. Договорът за заем съдържал изрична клауза, която уреждала правото
на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица. „Агенция за
събиране на вземания" ЕАД била правоприемник на „Агенция за събиране на
вземания" ООД, ЕИК *********.
„Вива Кредит" ООД упълномощило „Агенция за
събиране на вземания" АД /понастоящем „Агенция за събиране на
вземания" ЕАД/ в качеството си на цесионер по Договора за прехвърляне на
вземания от 22.01.2013 г., от името на цедента и за своя сметка
да уведоми длъжниците за извършената цесия. По реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД до
ответника било изпратено писмо за станалата продажба на вземания, съдържащо
Уведомително писмо от страна на „Вива кредит" ООД, ведно с покана за
доброволно изпълнение от „Агенция за събиране на вземания" ЕАД с изх.№
УПЦ-П-ВИВ/ 5349720 от 06.03.2018 г., чрез Български пощи с известие за доставяне
на посочения в договора за кредит постоянен адрес на длъжника. Писмото се
върнало в цялост с отбелязване върху обратната разписка, че адресатът се
преместил на друг адрес. На 04.02.2019 г. ищцовото дружество изпратило повторно
писмо до длъжника, съдържащо Уведомително писмо от страна на „Вива кредит"
ООД, ведно с покана за доброволно изпълнение от „Агенция за събиране на
вземания" ЕАД с изх.№ УПЦ-С-ВИВ/ 5349720 чрез куриер. Писмото отново се
върнало в цялост.
Поради това уведомлението за извършената цесия
от страна на „Вива Кредит" ООД чрез „Агенция за събиране на вземания"
ЕАД ведно с покана за доброволно изпълнение с изх.№ УПЦ-С-ВИВ/ 5349720 от
04.02.2019 г. било връчено с исковата молба.
Съдът уважил заявлението на ищеца за издаване на
заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК и по образуваното ч. гр. д.
1898/2018 г., на ГРС била издадена за посочените суми Заповед за изпълнение.
Срещу заповедта било депозирано възражение, която била връчена по реда на чл.
47, ал. 5 от ГПК.
Искането на ищеца е съдът да признае за
установено по отношение на ответника, че същият му дължи следните суми:
сумата
541,79 лв. -
главница, ведно със законната лихва от 02.10.2018 г. /датата на получаване на заявлението в съда/ до окончателното
изплащане на задължението;
сумата
85,01 лева – договорна лихва за
периода от 10.06.2017 г. до 06.01.2018 г.;
сумата
252,00 лева – такса за експресно
разглеждане на искане за кредит за периода от 10.06.2017 г. до 06.01.2018 г.;
сумата 165,00 лв. –
такса разходи за събиране на просрочени вземания;
сумата 70,00 лв. - такса разходи за дейност на
служител;
сумата
251,95 лв. – неустойка по договора за кредит за периода от
10.06.2017 г. до 06.01.2018 г. /падеж на последна вноска/, представляващи
неустойка по договора за кредит;
сумата
31,58 лв. - лихва
за забава за периода от 11.06.2017 г. до датата
на подаване на заявлението в съда,
за които
е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК №
5019/04.10.2018 г. по ч. гр. д. 1898/2018 г. на ГРС,
както и да му бъдат присъдени
направените в заповедното производство разноски и тези, направени в исковото
такова, в това число юрисконсултско възнаграждение в размер на 350 (триста и
петдесет) лева.
2.
От страна на ответника:
Назначеният особен представител
на ответника оспорва исковите претенции, излагайки следните аргументи:
Цесията не била съобщена на
длъжника при спазване на изискванията на чл. 99, ал. 3 ЗЗД.
С уговорените ГЛП в размер на
40,29 % и ГПР в размер на 49,45 % бил нарушен принципът на справедливост и били
създадени условия за неоснователно обогатяване на ищеца.
Клаузата за неустойка била
нищожна, поради противоречието й с добрите нрави.
Нищожна била и клаузата,
предвиждаща заплащане на такса разходи, както и тази предвиждаща заплащане на такса за експресно разглеждане на
искане за отпускане на кредит.
ІІ. Съдът като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, от фактическа и правна страна намира
следното:
1. Правна
квалификация:
Пред съда е предявен
установителен иск с процесуално правно основание чл. 422 ал. 1 от ГПК.
Материалните права на
ищеца се основават на разпоредбите чл.
79 ал. 1, във вр. с чл. 9 ал. 1 от Закона за потребителския кредит /ДВ бр.
18/2010г./, чл. 86 от ЗЗД относно претенцията за заплащане на мораторна лихва и
чл. 92 от ЗЗД относно претенцията за заплащане на неустойка.
2. От фактическа страна:
Не се спори, че на 11.04.2017 г. е сключен договор
за паричен заем № 5349720 между „Вива кредит" ООД, като заемодател и
ответника П.Р.П., като длъжник за сума на кредита 600 лева, като заемната сума
била предоставена на ответника.
За ответника възникнало задължение за заплащане
на посочената главница, заедно с 40,29 % договорна лихва в размер на 105,15 лева и такса експресно
разглеждане на искане за отпускане на паричен заем в размер на 283,50 лева /чл.
1 ал. 3 от договора/. Главницата, възнаградителната лихва и такса експресно
разглеждане на искане за отпускане на паричен заем следвало да бъдат изплатени
от длъжника на 9 месечни вноски от м. май 2017 г. до месец януари 2018 г., по 109,85
лева всяка, съгласно погасителен план, посочен в чл. 2, ал. 1 т. 4 от договора.
Първата погасителна вноска била дължима на 11.05.2017 г., а последната на 06.01.2018
г.
От
страна на кредитодателя на ответника били начислени и неустойка в размер на 283,50
лева /съгласно чл. 4 ал. 2 от договора/, такса разходи за събиране на
просрочени вземания в размер на 175,00 лева и 70 лева такса разходи за дейност
на служител /съгласно тарифата на кредитодателя/.
Признава
се от ищеца, че от
страна на ответника е заплатена сума по кредита
в размер на
151,40
лева, които видно от извършената съдебно счетоводна
експертиза /ССчЕ/ - неоспорена от страните, от страна на кредитодателя били отнесени
като плащане на първа месечна погасителна вноска в размер на 109,85 лева, включваща 58,21 лева главница, 20,14 лева договорна лихва и 31,50
лева такса експресно разглеждане на документи. Горницата над 109,85 лева
били отнесени като плащане на 31,55 лева неустойка, 10 лева такса разходи за
събиране на просрочени вземания.
Видно
от извършеното ССчЕ, годишния процент на разходите /ГПР/ е пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения в левове само при дължима
договорна лихва – 48,63 % равняващо се на 4,863 пъти законната лихва по
просрочени задължения в левове.
На 1.03.2018 г. било подписано Приложение 1 към Договор за продажба и прехвърляне на
вземания /цесия/ от 22.01.2013 г., сключен между „Вива
кредит" ООД и „Агенция за
събиране на вземания" ООД, по силата на което вземането на Вива
кредит" ООД, произтичащо от
договор за паричен заем № 5349720/11.04.2017
г. било прехвърлено в собственост на „Агенция за събиране на вземания"
ООД, ведно с всички привилегии и обезпечения и принадлежности, включително и
всички лихви.
3. От правна страна:
3.1. Относно уведомяването
на длъжника за извършената цесия:
По делото няма
доказателства преди завеждането му от ответницата да е получено съобщения за
извършената цесия.
Към исковата молба е приложено уведомително
писмо за извършената цесия. Уведомлението, приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до
длъжника с нея, съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал.
3, пр. 1 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника
на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Уведомлението за настъпило правоприемство на
страната на кредитора се счита за достигнало до знанието на длъжника и при
връчване на исковата молба и приложенията по реда на чл. 47 ГПК.
Установената
в нормата на чл. 47, ал. 5 ГПК фикция, съгласно която съобщението се смята за
връчено с изтичането на срока за получаването му от канцеларията на съда или
общината, се прилага, когато ответникът не може да бъде намерен на посочения по
делото адрес и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението, но
при всички положения в тази хипотеза съобщението и книжата до ответника се
смятат за редовно връчени. Съгласно чл. 47, ал. 5 ГПК при връчване на съдебни
книжа чрез залепване на уведомление ответникът се счита призован и уведомен за
образуваното срещу него производство с изтичането на предвидения в чл. 47, ал.
2 ГПК двуседмичен срок и неявяването му в съда в рамките на този срок за
получаване на книжата. Затова и по силата на визираната разпоредба в процесния
случай преписите от исковата молба с приложеното към нея уведомителното писмо за извършената цесия, се
презумира да са получени от ответницата, а не от назначения особен представител. Изходящото от
кредитодателя-цедент уведомление, представено с исковата молба на
ищеца-цесионер и достигнало до ответника с извършеното по реда на чл. 47 ГПК
връчване на съдебните книжа, съставлява надлежно съобщаване на цесията съгласно
чл. 99, ал. 3 ЗЗД, с което осъщественото прехвърляне на вземането поражда
действие и за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. От датата на връчване исковата молба и приложенията на
ответника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК е изпълнена разпоредбата на чл. 99, ал.
3 ЗЗД и извършеното прехвърляне на вземането е съобщено на длъжника. Следва да
се приеме, че цесията има действие за длъжника и доколкото същия не твърди да е
извършил плащане на прехвърлените суми на предишния кредитор и/или на
цесионера. Нормата на чл. 99, ал. 4 ЗЗД е създадена в интерес на длъжника, с
оглед избягване изпълнение на ненадлежен кредитор и двойно плащане. В случая
ответникът, макар чрез особен представител, не е навел подобни твърдения. Не се
доказва такова плащане и от извършената съдебно-счетоводна експртиза.
3.2. Относно дължимостта на главницата:
Главница по договора за
кредит, представляваща дължима невърната част от заемната сума е дължима дори
при недействителен договор, съгласно чл. 23 от ЗПК.
3.3. Относно дължимостта на възнаградителна лихва:
Съгласно чл. 19 ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите /ГПР/ по кредита изразява общите разходи по
кредита за потребителя, настоящи или бъдещи. изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит, изразени като годишен процент от общия
размер на предоставения кредит.
Договорната
/възнаградителна/ лихва е разход по кредита, с отчитането на който ГПР по
кредита е в размер на 48,63 % и е в установените с нормата чл. 19 ал. 4 от ЗПК граници, а именно до пет пъти размера
на законната лихва по просрочени задължения в левове, тъй като към момента
на сключване на договора законната лихва
по просрочени задължения в левове е 10 %. С оглед посоченото клаузата за
дължимост на възнаградителна лихва не е нищожна и поражда задължение за
ответника.
3.4 Относно дължимостта на неустойка :
Съгласно чл. 4 ал. 1 договора, заемателят се
задължава в 3-дневен срок от подписване на договора за заем да предостави на
Заемодателя обезпечение на задълженията му по договора, а именно: поръчител
физическо лице, което да представи на Заемателя бележка от работодателя си,
издадена не по-рано от 3 дни от деня на представяне и да отговаря на следните изисквания:
да е навършило 21 годишна възраст; да работи на безсрочен трудов договор; да
има минимален стаж при настоящия си работодател 6 месеца и минимален
оситурителен доход в размер на 1000,00 лв.; през последните 5 години да няма
кредитна история в ЦКР или да има кредитна история със статус не по-лош от 401
„Редовен"; да не е поръчител по друг договор за паричен заем и да няма
сключен договор за паричен заем в качеството си на заемател ИЛИ валидна банкова
гаранция, която е издадена след усвояване на паричния заем, в размер на цялото
задължение на Заемателя по договора, която да е валидна за целия срок на
договора за заем.
Съгласно ал. 2 от същия
член, при неизпълнение на задълженията за представяне на обезпечение,
Заемателят дължи неустойка за неизпълнение в размер на 283,50 лева, платима на равни
вноски /в размер на 31,50 лева/ към всяка от погасителните вноски.
Заплащането
на посочената неустойка е поставено в
зависимост от изпълнение от страна на ответника на необосновани с оглед
стойността и срока на кредита изисквания – нито условията, приведени по горе,
на които трябва да отговаря поръчителя /напр. изискване за доходи над 1000 лева
за кредит с главница 600 лева, при вноска по кредита 109,85 лева /78,35
лева при дължимост на главница и договорна лихва/, още по-малко изискването за
банкова гаранция, съответстват на кредитния риск от отпускането на 600 лева
заем. Поставени са неизпълними условия,
с оглед условията по кредита, тъй като ако кредитополучателят имаше такива
поръчители щеше да вземе кредита от банкова институция, където лихвите са на
порядък по-ниски. По размер неустойката е по-голяма от договорната лихва почти три пъти. Чрез начина на
формулиране и събиране на предвидената в договора неустойка се заобикаля
закона, изискващ посочване на общите разходи по кредита, като се налагат на
ищеца допълнителен разход по кредита, непосочен при отразяване на ГПР в
договора. Общите
разходи по кредита, с отчет на дължимата неустойка и дължимата договорна лихва са
в размер на 988,65 лева, а годишния процент на разходите по кредита е в размер на
167,01 процента – 16,7 пъти по-висок от размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и клаузата на чл. 4 ал. 2 от
процесния договор за паричен заем за налагане на
неустойката е нищожна на основание чл. 19 ал. 5
от ЗПК.
Посочената клауза от договора е нищожна и на основание чл. 143
т. 5 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, към приложението на която
разпоредба препраща чл. 24 от ЗПК, която гласи, че клаузата е неравноправна,
тъй като задължава
потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано
високо обезщетение или неустойка.
При нищожност на
клаузата на неустойка, същата не поражда
правно действие и договорената неустойка в размер на 283,50 лева не се дължи,
съответно незаконсъобразно се претендира частта от нея в размер на 251,95 лева.
3.5. Относно дължимостта на претендираните такси:
Претендираните такса
експресно разглеждане на искане за отпускане на паричен заем, такса разходи за
събиране на просрочени вземания и такса разходи за дейност на служител представляват
настоящи и бъдещи разходи по кредита за потребителя и същите следва да бъдат
отчитани при изчисляване на ГПР. С отчитането на която и да било от тези такси
ГПР е над пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове
и клаузите за налагането им са нищожни на основание чл. 19 ал. 5 от ЗПК.
Таксите са недължими и
на основание чл. 10а ал. 1 и ал 2 от ЗПК. Съгласно посочената разпоредба кредиторът
може да събира от потребителя такси и комисиони само за допълнителни услуги и
не може да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с
усвояване и управление на кредита. От клаузите на договора и общите условия на
кредитодателя не е видно начислените такси да са за предоставени допълнителни
услуги, същите са свързани с усвояване и управление на кредита.
3.6. Относно дължимостта на мораторна лихва:
Съгласно
чл. 33 ал. 1 и ал. 2 от ЗЗП при забава от потребителя на дължимите от него
плащания по кредита, кредиторът има
право на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, като
лихвата не може да надвишава законната лихва. Поради това върху просрочените
главници, от датата на просрочието до 02.10.2018 г. /датата на подаване на заявлението
в съда/ се дължи мораторна лихва
3.7. Относно размерът
на дължимите суми:
Видно от изложеното
по-горе, дължими от ответника са невърнатата част от заемната сума и договорната лихва, както и
мораторна лихва върху просрочените дължими вноски за връщане на заемната сума.
От ответника е заплатена
сумата 151,40 лева, която е отнесена от кредитодателя като плащане на 58,21 лева главница, 20,14 лева договорна лихва и 31,50 лева такса
експресно разглеждане на документи 31,55 лева неустойка, 10
лева такса
разходи за събиране на просрочени вземания.
Съгласно чл. 19 ал. 6 от ЗПК при плащания по
клаузи, обявени за нищожни поради противоречие с чл. 19 ал. 5 от ЗПК,
надвзетите средства над прага по чл. 19 ал. 4 от ЗПК /определящи ГПР над пет
пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове/ се удържат
при последващи плащания по кредита. С оглед посочената разпоредба, съдът е
длъжен служебно да прихване от дължимите суми тези платените по нищожни клаузи.
Тъй като клаузите за
заплащане на такса експресно разглеждане на документи, неустойка
и такса
разходи за събиране на просрочени вземания са нищожна на основание
чл. 19 ал.
5 от ЗПК, заплатената по тях сума в общ размер на 73,05 лева
следва да бъде отнесена по плащанията за главница и договорна лихва, от които
60,16 лева за главница по втора вноска и 12,89 лева от дължимата договорна
лихва.
С
оглед посочените прихващания, предявеният иск за главница е основателен до
размера от 481,63 лева и договорна лихва до размера от 66,82 лева.
Мораторна лихва се
дължи от
датата на просрочието на дължимите вноски за главница – от трета насетне до датата на подаване на
заявлението в съда и същата е в размер на 47,46 лева. Тъй като се
претендира сума в по-нисък размер, а именно в размер на 31,58 лева, мораторната
лихва следва да бъде присъдена в този
размер.
4. Относно претенциите за разноски:
От страна на ищеца се претендират разноски:
- направени в
исковото производство: държавна такса в размер на 122,05 лева, за особен представител на ответника в размер на
150 лева, за вещо лице в размер на 220 лева, както и да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение в размер на 350,00 лева.
- направени в заповедното
производство: държавна такса в размер на 27,95 лева и юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100 лева, в общ размер
на 127,95 лева, които са присъдени със
заповедта.
От страна на ответника
не се претендират и не са направени разноски.
Съгласно
чл. 78 ал. 1 от ГПК заплатените от ищеца такси, разноски по производството и
възнаграждение за един адвокат се заплащат от ответника съразмерно с уважената
част от иска, като съгласно чл. 78 ал. 8 от ГПК
в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ. В чл. 25 ал. 1 от Наредбата за заплащането
на правната помощ е определено възнаграждение в диапазона от 100 до 300 лева. Настоящото
дело е разгледано в едно заседание. С оглед фактическата и правната му сложност,
и материалния му интерес следва да бъде определено юрисконсултско
възнаграждение в размер на 120 лева. Общо разноските на ищеца за исковото
производство, направени от ищеца са в размер на 612,05 лева, които сладва да му
бъдат присъдени пропорционално на уважените искове, а именно в размер на 260,73
лева.
Пропорционално на установената
дължимост на сумите присъдени със заповедта /която съвпада с уважения
установителен иск/ следва да бъдат присъдени разноските за заповедното
производство, а именно в размер на 54,51 лева, относно които съгласно ТР № 4/2013 от 18.06.2014 г. по ТД 4/2013 г.
на ОСТГК на ВКС съдът следва да се произнесе с осъдителен диспозитив.
По изложените
съображения съдът
Р Е Ш И :
1. ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че П.Р.П., с ЕГН **********, с постоянен
и настоящ адрес:
*** ДЪЛЖИ на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25,
офис – сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4:
- сумата 481,63 лева - главница, ведно със законната лихва от 02.10.2018 г. /датата на получаване на
заявлението в съда/ до окончателното
изплащане на задължението;
- сумата 66,82 лева – договорна лихва за
периода от 10.06.2017 г. до 06.01.2018 г.;
- сумата 31,58 лева – лихва за забава за
периода от 11.06.2017 г. до 02.10.2018 г.
/датата на подаване на заявлението в съда/,
за които е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 5019 от 04.10.2018 г. по ч.
гр. д. 1898/2018 г. по описа на РС – Габрово,
на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл.
79, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл.9, ал. 1 от ЗПК и чл. 86 от ЗЗД.
2. ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ ПРЕДЯВЕНИЯ ИСК от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД,
с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис – сграда
Лабиринт, ет. 2, офис 4 в ЧАСТТА, с която се претендира ДА БЪДЕ ПРИЗНАТО ЗА
УСТАНОВЕНО, че П.Р.П.,
с ЕГН **********, с постоянен
и настоящ адрес:
*** ДЪЛЖИ на „АГЕНЦИЯ
ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД, с ЕИК *********,:
-
сумата над 481,63 лева до
претендирания размер от 541,79 лв. – главница,
ведно със законната лихва от 02.10.2018 г. /датата на получаване на заявлението
в съда/ до окончателното изплащане на задължението;
-
сумата над 66,82 лева до
претендирания размер от 85,01 лева –
договорна лихва за периода от 10.06.2017 г. до 06.01.2018 г.;
- сумата 252,00 лева – такса за експресно
разглеждане на искане за кредит за периода от 10.06.2017 г. до 06.01.2018 г.;
- сумата 165,00 лева – такса разходи за
събиране на просрочени вземания;
- сумата 70,00 лв. - такса разходи за дейност на служител;
- сумата 251,95 лв. – неустойка по договора за
кредит за периода от 10.06.2017 г. до 06.01.2018 г. /падеж на последна вноска/,
за които е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 5019 от 04.10.2018 г. по ч.
гр. д. 1898/2018 г. по описа на РС – Габрово,
като неоснователен и
недоказан.
3. ОСЪЖДА П.Р.П., с ЕГН **********, с постоянен
и настоящ адрес:
*** да ЗАПЛАТИ на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ" ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис – сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4 сумата 260,73 лева – разноски по делото по воденето на исковото
производство, на осн чл. 78 ал. 1 и ал.
8 от ГПК.
4. ОСЪЖДА П.Р.П.,
с ЕГН **********, с постоянен
и настоящ адрес:
*** да ЗАПЛАТИ на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис – сграда
Лабиринт, ет. 2, офис 4 сумата 54,51
лева – разноски по делото по воденето на заповедното производство, на осн чл. 78 ал. 1 и ал. 8 от ГПК.
Решението подлежи на
обжалване от страните пред ОС – Габрово, в двуседмичен срок от връчването
му.
Районен съдия: