№ 469
гр. Варна, 24.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 5 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Георги Митев
при участието на секретаря Калина Ив. Караджова
като разгледа докладваното от Георги Митев Административно наказателно
дело № 20233110200580 по описа за 2023 година
установи следното:
Производството е на основание чл.59 и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания/ЗАНН/ въз основа на жалба от Митко
Галата ООД, Булстат 103 083 632, представлявано от Н.Д. Х., против наказателно
постановление № 03-008445/20.09.2017 г., издадено от Д.Н.Д. – изпълняваща длъжност
директор на Дирекция Инспекция по труда гр.Варна.
Във въззивната жалба се твърди, че наказателното постановление е неправилно
и незаконосъобразно, тъй като не е допуснато извършването на нарушение, нарушени
са разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН и се моли съдът да го отмени.
В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, се представлява от
адвокат К.Ц., редовно упълномощен. По същество адв.Цветков поддържа жалбата,
сочи на допълнително основание за отмяна на наказателното постановление изтекла
абсолютна давност и моли съда да отмени наказателното постановление.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се явява, представлява се от
юрисконсулт Дарина Ошавкова, редовно упълномощена, която моли съда да потвърди
наказателното постановление като правилно и законосъобразно и да им бъде
присъдено юрисконсултско възнаграждение.
По процесуалния закон:
Наказателното постановление е издадено на 20.09.2017 г.
Наказателното постановление е връчено на 15.02.2018 г. на лицето Д. Х., видно
от известието за доставяне/приложено заверено копие/. Жалбата срещу наказателното
постановление е подадена от Митко Галата ООД чрез управителя и представляващ
Н.Д. Х. и е заведена в Дирекция Инспекция по труда гр.Варна на 18.02.2018 г., видно
от печата върху нея.
1
Съдът счита, че издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно
поради изтекла давност:
В наказателно-правната теория е установено, че с изтичането на предвиден в
закона давностен срок е налице погасяване на правото за осъществяване на
наказателно преследване по силата на закона, без да е необходим формален акт на
държавен орган.
В наказателното право давността е погасителна и е свързана с два признака:
позитивен - изтичане на установен от закона срок от време след довършване на
деянието или влизане в сила на присъдата, и негативен - пасивност от страна на
надлежните органи за изпълнение на наказанието. Давността се прилага служебно,
като държавата губи своето материално право да наложи наказание на дееца и да
изпълни вече наложено му наказание. Давността погасява наказателната отговорност,
което прави наказателното производство недопустимо.
Съгласно Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. на Върховният
административен съд на Република България, ОСС от НК на ВКС и ОСС от ІІ колегия
на ВАС сроковете по чл.34 от ЗАНН са давностни. Давността е обстоятелство,
изключващо наказателната отговорност /чл.11 от ЗАНН/, като се изключва
преследването и изтърпяването на наказанието.
Давността намира приложение и при двете хипотези:
погасяване на възможността на администрацията да реализира
правомощията си и да санкционира нарушителя преди влизане в сила на
правоохранителен акт /чл.34 от ЗАНН/ - погасителна давност и
погасяване на възможността администрацията да реализира правомощията
си по изпълнение на наложеното наказание след влизане в сила на
правоохранителния акт /чл.82 от ЗАНН/ - изпълнителска давност.
В случая наказателното постановление не е влязло в законна сила и следва да
се прецени дали е изтекла абсолютната давност за преследване на деянието.
В ЗАНН липсва правна регламентация на института на абсолютната
погасителна давност. Тази празнота се преодолява с приложението на чл.81 ал.3 във
връзка с чл.80 ал.1 т.5 от НК във връзка с чл.11 от ЗАНН, която препраща към
уредбата относно погасяване на наказателното преследване по давност в Наказателния
кодекс/НК/.
Давността като основание за погасяване на наказателното преследване и на
наложеното наказание е уредена в чл.79 ал.1 т.2 от НК, според който наказателното
преследване и изпълнението на наказанието се изключват когато е изтекла
предвидената от закона давност.
В чл.80 ал.1 от НК, точки от 1-4 са регламентирани давностните срокове за
деянията, съобразно тежестта на предвидените наказания, а в т.5 законодателят
определя срокът от три години за всички останали случаи. Съгласно ал.3 давността
започва от довършване на престъплението, а съгласно чл.81 ал.2 НК давността се
прекъсва с всяко действие на надлежните органи, като след свършване на действието, с
което е прекъсната давността, започва да тече нова давност. Съгласно чл.81 ал.3 НК
наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок надвишаващ с 1/2 срока по
чл.80.
Т.е. за случаи извън т.1-4 на чл.80 ал.1 от НК наказателното преследване се
2
изключва по давност, когато са изтекли три години плюс още 1/2 от срока или общо
четири години и половина от извършването на деянието съгласно смисъла на чл.80
ал.3 от НК.
В настоящия случай деянието е осъществено на 11.08.2017 г., от която дата е
започнала да тече давността за административно-наказателно преследване, т.е. на
11.02.2022 г. е изтекла абсолютната давност за такова.
Горното е достатъчно основание за отмяна на наказателното постановление,
доколкото представлява процесуално нарушение, от категорията на съществените
такива, поради което не се налага изследване на обективна и субективна страни, вид и
размер на наложеното наказание.
Съобразно изхода на делото – наказателното производство следва да бъде
отменено, направеното искане от процесуалния представител на въззиваемата страна за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователно и следва да бъде
оставено без уважение.
С оглед на изложеното и на основание чл.63 ал.2 т.1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
Отменя наказателно постановление № 03-008445/20.09.2017 г., издадено от
Д.Н.Д. – изпълняваща длъжност директор на Дирекция Инспекция по труда гр.Варна, с
което на Митко Галата ООД, Булстат 103 083 632 – гр.Варна, ул.Стария фар № 3,
представлявано от Н.Д. Х. ЕГН **********, на основание чл.413 ал.2 от Кодекса на
труда е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 5 000
лева за нарушение на чл.2 ал.1 и ал.2 от Наредбата за задължителното застраховане на
работниците и служителите за риск „трудова злополука“ във връзка с чл.52 ал.1 от
Закона за здравословни и безопасни условия на труд.
Оставя без уважение искането от процесуалния представител на въззиваемата
страна Д.Н.Д. – изпълняваща длъжност директор на Дирекция Инспекция по труда
гр.Варна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Да се изпратят съобщение на Дирекция Инспекция по труда гр.Варна и на
Митко Галата ООД чрез адвокат К.Ц., че решението е изготвено.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен
съд Варна в четиринадесетдневен срок от получаване на съобщенията от страните, че
решението е изготвено, по реда на глава XII от Административно-процесуалния
кодекс.
След влизане в сила на решението, административно-наказателната преписка
да се върне на Дирекция Инспекция по труда гр.Варна.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
3