№ 15422
гр. София, 09.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИНА М. ГЕНЖОВА
при участието на секретаря ДИМИТРИНА Д. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от ИНА М. ГЕНЖОВА Гражданско дело №
20231110107566 по описа за 2023 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.
„..” ЕАД е предявило срещу К. И. А., К. Р. С. и М. Р. С. осъдителни искове с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за сумата от
393,24 лв., представляваща стойност на потребена топлинна енергия през периода
от м. 05.2019 г. до м. 04.2021 г. в имот с абонатен номер .., ведно със законната
лихва върху сумата от датата на исковата молба до окончателното изплащане на
сумата, сумата от 74,72 лв., обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху главницата за периода 15.09.2020 г. – 02.02.2023г., сумата от 19,03 лв., такса
за дялово разпределение за периода от м. 01.2020 г. до м. 04.2021 г., както и за
сумата от 4,34 лв., лихва за забава върху таксата за дялово разпределение за
периода 05.03.2020 г. – 02.02.2023г., дължима от ответниците разделно при дялове
по ¼ част от задълженията от К. Р. С. и М. Р. С. и ½ от ответника К. И. А..
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с
наследодателя на ответниците К. Р. С. и М. Р. С. – Б. И. С., и ответника К. И. А., въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито
клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо
изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за
процесния период на ответниците топлинна енергия, като купувачът не е заплатил
дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни
1
сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Счита, че след смъртта на
потребителя задължено лице за стойността на доставяната топлинна енергия са
неговите наследници. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна
енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 30-дневен срок след изтичане на
периода, за който е доставена енергията, а след влизане в сила на общите условия
от 12.03.2014 г. – в 30-дневен срок от датата на публикуване на месечните дължими
суми на интернет страницата на ищцовото дружество.
Ответникът К. А. е подал писмен отговор, в който оспорва предявените срещу
него искове, като твърди, че не ползва услугите на ищеца. Липсвали показания на
топлинни уреди, тъй като такива липсвали, както и топломери. Излага, че
претенциите на ищеца са неоснователни.
Ответниците К. Р. С. и М. Р. С. са подали писмени отговори, с които признават
исковите претенции, като представят доказателства за извършени плащания в хода
на производството в размер на 158,12 лева за всяка от тях.
Постъпило е становище от страна на ищеца във връзка с извършените
плащани, с което поддържа иска си срещу ответиците К. Р. С. и М. Р. С. по
отношение юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство, а по
отношение на ответника К. А. – изцяло, включително сторени в производството
разноски.
Третото лице-помагач „..” ООД не е взело становище по съществото на
спора.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните и
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за
установено следното:
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД във
вр. с чл.150 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД за присъждане на вземания за ползвана
топлинна енергия по аб.№...
Ответниците К. С. и М. С. са признали иска и са заплатили претендираните
от тях суми в хода на производството.
Спорно между ищеца и ответника К. А. е дали през процесния период между
тях е съществувало валидно договорно правоотношение за продажба на топлинна
енергия и дали е била доставяна такава в имота.
Съгласно нормата на чл. 153 ЗЕ – в редакцията, действала до 17.07.2012 г.
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
2
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са потребители на топлинна енергия.
Понятието "потребител на топлинна енергия за битови нужди" е определено
в § 1, т. 42 ДР ЗЕ (отм.), действал до 17.07.2012 г.: физическо лице – собственик или
ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода
или пара за отопление, климатизация или горещо водоснабдяване. След отмяната
на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г., се
въвежда понятието "клиент на топлинна енергия", което е еквивалентно по смисъл
на понятието "потребител на топлинна енергия". Съгласно новата редакция на чл.
153, ал. 1 ЗЕ, действаща през исковия период м.05.2015г. – м.04.2018г., всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово
разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за
топлинната енергия.
С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на
ОСГК на ВКС, т. 1, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при
която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно
правоотношение с лица, извън посочените в чл. 153 ЗЕ, какъвто обаче не е
разглежданият случай. В мотивите на същото тълкувателно решение е посочено,
че, предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти
на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от
КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В
това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното
правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна
енергия за битови нужди (чл. 153. ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената
топлинна енергия.
С оглед на това собственикът или титуляр на вещно право на ползване на
имот в сграда – етажна собственост, се явява потребител на отдадена от сградната
инсталация и отоплителните тела на общите части на сградата топлинна енергия.
По силата на закона между битовия потребител и топлопреносното предприятие
възниква правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично
известни общи условия без да е необходимо изричното им приемане от
потребителя. Достатъчно е взето решение на Общото събрание на етажните
собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа, за да бъде всеки
3
етажен собственик потребител на постъпилата в сградата топлинна енергия.
В случая ищецът претендира сумите за доставена топлинна енергия за
процесния имот от ответниците в качеството им собственици на топлоснабдения
имот. Установява се от представения по делото договор за продажба на държавен
недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от 27.10.1995г., че
процесния топлоснабден имот е придобит от .. А.. Видно от удостоверение за
наследници рег.№..г. .. А. е починал на 17.07.2009г., като е оставил за свои
наследници по закон съпругата си .. и двете си деца – Б. И. С. и К. И. А.. Видно от
удостоверение за родствени връзки на .. А. изх. №..04.07.2023г. се установява, че .. е
починала на 30.12.2012г. От удостоверение за наследници изх.№ ../25.07.2023г. се
установява, че Б. И. С. е починала на 23.03.2012г. като е оставила за свои
наследници К. Р. С. и М. Р. С.. С оглед настъпилите наследствени правоприемства,
делът на К. А. в съсобствеността е 1/2 , а на К. С. и М. С. е по ¼ за всяка от тях.
Поради това съдът приема, че за целия процесен период ответниците като
собственици са били битови клиенти за доставка на топлинна енергия по смисъла
на §1, т.2а от ДР на ЗЕ, за имота абонатен №.., като отговарят за начислените суми
съобразно дела си в съсобствеността.
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от ЗЕ продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за
битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени
от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР /писмена форма на договора
не е предвидена/. Съответно според нормата на чл.150, ал.3 от ЗЕ в срок от 30 дни
след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с
тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в
което да предложат специални условия. По делото не са релевирани нито
твърдения, нито има данни, че ответниците са упражнили правото си на
възражение срещу Общите условия.
Поради изложеното и с оглед елемента на административно регулиране в
чл.150 от закона, съдът приема, че между страните по делото са налице договорни
отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него
права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия. Дори и да се
прекрати топлоподаването към индивидуалните отоплителни тела в жилището,
4
съгласно изричната норма на чл. 153, ал. 6 от ЗЕ ответникът остава потребител на
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в
общите части на етажната собственост. Съобразно становището, възприето в
мотивите на ТР №2/2016г. на ОСГК на ВКС, поради естеството на етажната
собственост отказът от топлоснабдяване на цялата сграда не може да бъде
направен от отделния титуляр на права върху обекти в сградата, нито пък той може
сам да реши да се ползва ли сградната инсталация за доставка на топлинна енергия.
Решението за това се взема от квалифицирано мнозинство от всички етажни
собственици или титуляри на вещно право на строеж и то обвързва всеки отделен
етажен собственик, независимо дали е съгласен с него.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната
енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е
регламентиран в ЗЕ /чл.139 – чл.148/ и в Наредба № 16-334 от 06.04.2007г.
Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя
на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за
отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142,
ал.2 от ЗЕ/, като според чл.145, ал.1 от закона топлинната енергия за отопление на
имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение
чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на
топломерите в отделните имоти.
В случая индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и
вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода е възложено на
третото лице – помагач „..“ ООД.
С оглед на така действащата нормативна уредба следва да се приеме за
установено, че за ответниците е възникнало задължение по силата на закона и
договор при общи условия да заплаща на ищцовото дружество количеството
подадена топлинна енергия за процесния топлоснабден имот.
Доставката на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната
от ищеца цена, се установява от кредитираното заключение на СТЕ. От
заключението на вещото лице по съдебно - техническата експертиза, се установява,
че дължимите суми за доставена в имота топлинна енергия са начислени в
съответствие с действащата нормативна уредба в областта на енергетиката, т. е.
спазени са изискванията на действащите технически правила и норми. Установява
се още, че от отчетеното количество топлинна енергия са приспаднати
5
технологичните разходи в абонатната станция. Установява се и обстоятелството, че
през процесния период третото лице - помагач е извършвало дялово разпределение
на топлинна енергия в съответствие с действащата нормативна уредба, като са
издавани индивидуални изравнителни сметки за дялово разпределение за абонатен
№... От представените документи от третото лице – помагач и от заключението на
техническата експертиза се установява, че за процесния топлоснабден имот е
осигурен достъп за отчет на дати – 17.05.2021г. и 13.06.2020г., като това е
удостоверено с подпис на потребител. От заключението на вещото лице по СТЕ се
установява и стойността на доставената топлинна енергия през исковия период,
която възлиза общо на сумата от 393,93 лева, от които 385,83 лева са начислени
суми по фактури и 7,40 лева сума за доплащане въз основа на изготвените
изравнителни сметки. Ответникът оспорва реалното извършване на доставка на
топлинна енергия, а не как е формирана цената й при установяване на нейното
количество, поради което и съдът не е допуснал съдебно-счетоводна експертиза.
Действително, както твърди ответника А. в имота няма отоплителни уреди и не се
използва топла вода, но вещото лице е констатирало, че в имота има щранг-лира в
банята, а както бе изложено по-горе топлинната енергия за отопление на сграда -
етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за
отопление на имотите /чл.142, ал.2 от ЗЕ/, поради което дори и в имота да няма
отоплителни тела, то не се доказа по делото сградата изцяло да се е отказала от
услугите на ищеца, съответно собствениците на индивидуалните имоти остават
задължени за топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация и топлинна
енергия за отопление на общите части. Доколкото исковете за главница са в
установения от вещото лице размер по-висок от претендирания, същите се явяват
изцяло доказани.
По отношение на иска за установяване дължимост на такса за услугата
дялово разпределение:
По арг. от чл. 139, ал. 2 ЗЕ, дяловото разпределение на топлинна енергия се
извършва от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия
самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл.
139 а ЗЕ. Съгласно чл. 139в ЗЕ, когато топлопреносното предприятие или
доставчикът на топлинна енергия не са регистрирани по реда на чл. 139а, те
сключват писмен договор за извършване на услугата дялово разпределение с
лицето, избрано от клиентите по реда на чл. 139б (при Общи условия), в който се
уреждат цените за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна
6
енергия, които се заплащат от страна на потребителите към топлопреносното
предприятие, а след това - от топлопреносното предприятие към търговеца,
осъществяващ дялово разпределение – арг. чл. 139, ал. 3, т. 4 ЗЕ. Съгласно чл. 22,
ал. 2 и чл. 36, ал. 1 и 2 от ОУ, приложими за процесния период, потребителите
(клиентите) заплащат на доставчика както сумите за потребление на ТЕ, така и
сумите за извършване на услугата дялово разпределение от избрания от тях
търговец, като стойността й се формира от: 1 цена за обслужване на партидата на
клиента, включваща изготвяне на изравнителна сметка; 2 цена за отчитане на един
уред за и броя на уредите в имота на клиента и 3 за отчитане на уредите за дялово
разпределение, извън обявените от търговеца дати се заплаща допълнителна цена
по ценоразпис, определен от продавача. Редът и начинът на заплащане на услугата
дялово разпределение се определя от продавача, съгласувано с търговците,
извършващи услугата и се обявява по подходящ начин на клиентите. Предвид
изложеното, ищецът е активно материалноправно легитимиран по иска за
заплащане на услугата дялово разпределение. През процесния период е
извършвано дялово разпределение на топлинна енергия в съответствие с
действащата нормативна уредба, като са издавани индивидуални изравнителни
сметки за дялово разпределение за абонатен №...
Ответниците К. С. и М. С. са представили доказателства, че са заплатили
претендираните от тях суми изцяло в хода на производството, което обстоятелство
е потвърдено от ищеца, като спрямо тях същият поддържа само искането си за
присъждане на разноски. Ответникът К. А., чиято е доказателствената тежест в
процеса да установи, че е платил на ищцовото дружество дължимите суми за
ползвана топлинна енергия и такса за извършена услуга дялово разпределение за
процесния период, не е ангажирал доказателства за извършени плащания. По
отношение на ответниците К. С. и М. С. исковете следва да бъдат отхвърлени като
погасени чрез плащане в хода на производството, а ответникът К. А. да бъде осъден
да заплати припадащата му се ¼ от начислената сума, а именно 196,62 лева за
ползвана топлоенергия и 9,51 лева за дялово разпределение, в какъвто размер е и
исковата претенция срещу него.
Относно изискуемостта и забавата на дължимите суми за консумирана
топлинна енергия през процесния период са приложими Общи условия на ".."
ЕАД, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 32, ал. 1 и
ал. 2 от ОУ - 2016 г., месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на
клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 71 от
Наредбата за топлоснабдяването (по прогнозно количество), се формира въз
7
основа на определеното за него прогнозно количество топлинна енергия и
обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от
продавача, а месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в
СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 73 от
Наредбата (на база реален отчет), се формира въз основа на определеното за него
реално количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се
издава ежемесечно фактура от продавача. В ал. 3 на чл. 32 ОУ - 2016 г. е
предвидено, че след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне
на изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава за отчетния период
кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база
изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал. 2 клиентите са длъжни да заплащат
стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период в 45- дневен срок след изтичане на периода,
за който се отнасят, а съгласно ал. 4 на чл. 33 продавачът начислява обезщетение за
забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако
не са заплатени в срока по ал. 2. Тъй като според събраните доказателства на
ответника е начислявана топлинна енергия по прогнозен дял, приложим е чл. 32,
ал. 3 ОУ. Спрямо общите фактури по чл. 32, ал. 3 ОУ за 2019г., 2020г. и 2021г.
разпоредбата на чл. 33, ал. 4 ОУ е неприложима, тъй като отчитането на ИРРО,
изготвянето на изравнителната сметка и издаването на общата фактура за този
период е настъпило след предвидения в ОУ- 2016 г. 45-дневен срок за плащане.
Общите фактури за отчетния период са издадени на 31.08.2020г. и 31.07.2021г., а
45- дневният срок е изтекъл на 15.06.2020г., респективно на 15.06.2021г. (45 дни
след изтичане на периодите, за които се отнасят фактурите, считано от 30.04.2020г.,
30.04.2021г.). При това положение, с оглед неприложимостта на цитираните по-
горе клаузи на Общите условия, съобразно разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД
ответникът изпада в забава след покана, каквато не се твърди, нито се доказва да е
отправена от ищеца до ответника. Поради изложеното искът по чл. 86 ЗЗД за
заплащане на обезщетение за забава върху главницата за потребена топлинна
енергия за горепосочения период подлежи на отхвърляне като неоснователен.
Неоснователна е и претенцията за присъждане на мораторна лихва върху
вземанията за дялово разпределение, тъй като същите стават дължими след покана,
каквато не се установи да е отправена от ищеца до ответниците.
При този изход на спора на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответниците следва
да бъдат осъдени да заплатят на ищеца направените по делото разноски. Съдът
8
намира за неоснователно искането на ответниците К. С. и М. С. да бъдат
освободени от заплащането на разноски на основание чл.78, ал.2 ГПК, доколкото
извършеното от тях плащане е след подаване на исковата молба и получаването на
разпореждането по чл.131 ГПК на съда. Ответниците К. С. и М. С. следва да бъдат
осъдени да заплатят единствено припадащата им се част от юрисконсултското
възнаграждение, което съдът определя на основание чл.78, ал.8 ГПК в размер на
100 лева, съответно в размер на 25 лева за всяка от тях. По отношение на ответника
К. А., същият следва да бъде осъден да заплати на ищеца съразмерно с уважената
част от исковете, сторените от него разноски за държавна такса, депозит за
експертиза и юринсконсултско възнаграждение, в размер на 293,68 лева.
По изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „..” ЕАД, ЕИК .., със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. .. срещу К. Р. С., ЕГН **********, с адрес гр. София, ..
осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл.
86 ЗЗД за ¼ от начислените за процесния имот задължения, а именно: сумата от
98,31 лв., представляваща стойност на потребена топлинна енергия за
топлоснабден имот на адрес гр. София, .. с абонатен номер .. през периода от м.
05.2019 г. до м. 04.2021 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на
исковата молба до окончателното изплащане на сумата, сумата от 18,68 лв.,
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода
15.09.2020 г. – 02.02.2023г., сумата от 4,75 лв., такса за дялово разпределение за
периода от м. 01.2020 г. до м. 04.2021 г., както и за сумата от 1,08 лв., лихва за
забава върху таксата за дялово разпределение за периода 05.03.2020 г. –
02.02.2023г., като погасени чрез плащане в хода на производството.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „..” ЕАД, ЕИК .., със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. .. срещу М. Р. С., ЕГН **********, с адрес гр. София, ..
осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл.
86 ЗЗД за ¼ от начислените за процесния имот задължения, а именно: сумата от
98,31 лв., представляваща стойност на потребена топлинна енергия за
топлоснабден имот на адрес гр. София, .. с абонатен номер .. през периода от м.
05.2019 г. до м. 04.2021 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на
исковата молба до окончателното изплащане на сумата, сумата от 18,68 лв.,
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода
9
15.09.2020 г. – 02.02.2023г., сумата от 4,75 лв., такса за дялово разпределение за
периода от м. 01.2020 г. до м. 04.2021 г., както и за сумата от 1,08 лв., лихва за
забава върху таксата за дялово разпределение за периода 05.03.2020 г. –
02.02.2023г., като погасени чрез плащане в хода на производството.
ОСЪЖДА на основание чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.150 от ЗЕ К. И. А.,
ЕГН **********, с адрес гр. София, .. да заплати на „..” ЕАД, ЕИК .., със седалище
и адрес на управление гр. София, ул. .., следните суми, представляващи ½ от
начислените суми за имота: 196,62 лева – представляваща стойност на потребена
топлинна енергия за топлоснабден имот на адрес гр. София, .. с абонатен номер ..
през периода от м. 05.2019 г. до м. 04.2021 г., ведно със законната лихва върху
сумата от датата на исковата молба – 13.02.2023г. до окончателното изплащане на
сумата, сумата от 4,75 лв., такса за дялово разпределение за периода от м. 01.2020 г.
до м. 04.2021 г., както и на основание чл.78, ал.1 от ГПК разноски по делото в
размер на 293,68 лева, като ОТХВЪРЛЯ исковете по чл.86, ал.1 от ЗЗД за
присъждане на следните суми: сумата от 18,68 лв., обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху главницата за периода 15.09.2020 г. – 02.02.2023г., и
сумата от 1,08 лв., лихва за забава върху таксата за дялово разпределение за
периода 05.03.2020 г. – 02.02.2023г., като неоснователни.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК К. Р. С., ЕГН **********, ДА
ЗАПЛАТИ на „..” ЕАД, ЕИК .., сумата от 25 лева, представляваща сторени в
производството разноски за юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК М. Р. С., ЕГН **********, ДА
ЗАПЛАТИ на „..” ЕАД, ЕИК .., сумата от 25 лева, представляваща сторени в
производството разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице
– помагач „..“ ООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10