Р Е Ш
Е Н И Е
№1107
гр. Пловдив, 11.06.2019г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия,
в открито съдебно заседание
на четиринадесети
май, две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАНАЙОТ ВЕЛЧЕВ
при
участието на секретаря Даниела Дойчева, като разгледа докладваното от съдията АНД № 302/2019г. по описа на ПРС, ХХVI нак. състав, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано
е Наказателно постановление № 367655-F384968/24.10.2018г. издадено
от ***на Дирекция "Контрол" при ТД на НАП Пловдив, с което на основание чл. 180, ал.1 ЗДДС, на „ГЛОБЪЛ КОМЮНИКЕЙШЪН НЕТ“ АД, ЕИК: ********* е
било наложено административно наказание ,,имуществена санкция‘‘ в размер от 98 931,75 лева.
Дружеството
жалбоподател, чрез процесуалния представител адв. М.
обжалва процесното наказателно постановление. Излага
съображения, че същото е неправилно и незаконосъобразно, поради което иска
неговата отмяна. Твърди, че в хода на административно-наказателното
производство има допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в
това, че в АУАН липсва посочена нарушена разпоредба от ЗДДС. От друга страна от
събраните по делото доказателства се установявало, че процесната
фактура била осчетоводена, поради което и административно-наказателната
отговорност на дружеството била ангажирана по погрешна санкционна норма.
Въззиваемата страна,
чрез процесуалния представител юрисконсулт С. оспорва подадената жалба. Намира
същата за неоснователна, поради което поиска изменението на обжалваното
наказателно постановление в размера на наложената санкция и потвърждаването му
в останалата част.
Съдът
като прецени материалите по делото и законосъобразността на обжалвания
административен акт, с оглед произнасяне по същество, намира и приема за
установено следното:
Жалбата
е подадена от лице разполагащо с това право срещу подлежащ на съдебен контрол
акт в предвидения преклузивен срок, поради което се
явява процесуално допустима. Разгледана по същество същата се явява
основателна.
В
конкретния случай дружеството жалбоподател е било санкционирано за това, че
същото в качеството на регистрирано по ДДС лице е доставило на ,,КОДЖЕНТ
КОМЮНИКЕЙШЪНС БЪЛГАРИЯ‘‘ ЕООД услуги на стойност 494 658,74 лева и ДДС в
размер от 98 931,75 лева. Посоченият данък се отнасял за периода месец
януари 2018 г. и е следвало да се начисли от 01.02.2018 г. до 14.02.2018 г. За
тази доставка била издадена фактура № **********/11.01.2018 г. Нарушението било
извършено на 15.02.2018 г. и установено на 09.03.2018 г. при входиране на документи с писмо с вх.№ 70-00-2703/09.03.2018
г. във връзка с извършването на насрещна проверка. Това нарушение било
подведено по чл. 86, ал. 1, т. 2 и т. 3 ЗДДС.
В
хода на съдебното следствие беше разпитан актосъставителят
Т.К., която потвърди отразеното от нея в АУАН. Добави, че до месец август 2018
г., дължимият данък по процесната фактура не бил
начислен.
Съдът
намира, че следва да се кредитират показанията на разпитания свидетел, без
частта в която посочи, че до месец август 2018 г. не е бил начислен дължимият
данък, тъй като това си противоречи със заключението на изготвената съдебно-счетоводна
експертиза.
Съдът
кредитира заключението на приетата съдебно-счетоводна експертиза като
компетентно изготвено от лице разполагащо с необходимите опит и познания, като
същото се явява и неоспорено от страните по делото.
Видно
от същото се установява, че фактура № **********/11.01.2018 г. е надлежно
осчетоводена, като е надлежно начислено и дължимото ДДС. Последното е било
отразено в дневника за продажби със закъснение през месец Август 2018 г.
Съдът
кредитира събраните по делото писмени доказателства, доколкото същите са
приобщени по предвидения в НПК ред, като следва да се отбележи, че нито един
етап от производството не са били оспорени от страните по делото.
От
АУАН с бл. № F 384968 от
16.05.2018 г. се установява, че в него не е посочена дата на извършване на
нарушението, а изписано единствено кога е било открито същото, а именно на
09.03.2018 г.
От
представеното копие от Заповед се установява, че АУАН и НП са издадени от
компетентни органи.
Въз
основа на така установена фактическа обстановка съдът направи следните правни
изводи:
Разпоредбата
на чл. 42, т. 3 ЗАНН предвижда, че в АУАН трябва да е посочената датата и място
на извършване на нарушението. В конкретния случай в процесния
АУАН липсва дата на която се посочва, че е извършено нарушението, а посочено
единствено кога е било открито същото и то е на 09.03.2018 г. Този пропуск не
може да бъде отстранен едва с издаването на Наказателното постановление,
доколкото в него като дата на извършване на нарушението е посочена 15.02.2018
г., доколкото със съставянето на АУАН се образува административно-наказателното
производство и се поставят основите на административно-наказателния процес.
Това е моментът в който нарушителят за първи път узнава, че срещу него се води
процес, който може да приключи с налагането на санкция и не невъзможно
санирането на това нарушение едва с издаването на НП.
Посоченото
нарушение е от категорията на съществените, поради което се явява и
самостоятелно основание за отмяна на атакуваното наказателно постановление.
Отделно
от това, Съдебният състав е на становище, че в хода на производството има още
едно процесуално нарушение, което би могло да доведе до отмяна на атакувания
акт.
Според
разпоредбата на чл.180, ал.1 от ЗДДС, регистрирано лице, което, като е длъжно,
не начисли данък в предвидените в този закон срокове, се наказва с глоба - за
физическите лица, които не са търговци, или имуществена санкция за юридическите
лица и едноличните търговци, в размер на неначисления данък, но не по-малко от
500 лв. При повторно нарушение размерът на глобата или имуществената санкция е
в двоен размер на неначисления данък, но не по-малко от 1000 лв. Според чл.180,
ал.2 от ЗДДС, разпоредбата на алинея 1 от закона се прилага и когато лицето не
е начислило данък, тъй като не е подало заявление за регистрация и не се е
регистрирало по този закон в срок.
А
според чл.180, ал.3 от ЗДДС, при нарушение по ал.1, когато регистрираното лице
е начислило данъка в срок до 6 месеца от края на месеца, в който данъкът е
следвало да бъде начислен, глобата, съответно имуществената санкция, е в размер
5 на сто от данъка, но не по-малко от 200 лв., а при повторно нарушение – не
по-малко от 400 лв.
В
случая, като доказателства по делото са приети заверени копия на
справка-декларация, както и от заключение на съдебно счетоводна експертиза.
Видно от същите се установява, че дружеството жалбоподател е начислило ДДС за
дължимия период през месец август 2018 г. и е направено преди изтичането на 6
месеца (август 2018г.) от края на месеца (февруари 2018г.), в който данъкът за
месец януари 2018г. е следвало да бъде начислен, поради което е налице
хипотезата на чл.180, ал.3 от ЗДДС.
Съответно,
за административно-наказващия орган е налице обективна възможност да извърши
преценка на всички относими към разглеждания случай
обстоятелства и да извърши правилна квалификация на деянието на жалбоподателя,
а именно, че е налице хипотезата на чл.180, ал.3 от ЗДДС, но въпреки това не го
е направило.
Неоснователно
се явява наведеното от страна на процесуалния представител на въззиваемата страна възражение за редуциране на наложената
на нарушителя санкция, доколкото абсолютно всички горепосочени факти са били
известни на наказвания орган при издаването на наказателното постановление. Също
така данъкът за процесната фактура е следвало да бъде
начислен през месец февруари 2018 г., поради което и 6-месечният срок изтича до
края на месец август 2018 г. Отделно от това отговорността на дружеството е
ангажирана по погрешна материална и санкционна норма и не би могло едва със
съдебния акт на същото да се вмени коректно обвинение. В този смисъл са Решение № 1203 от 28.05.2018г. на АдмС - Пловдив по к. а. н. д. № 1090/2018 г. и Решение №
2241 от 5.11.2018 г. на АдмС - Пловдив по к. а. н. д.
№ 2479/2018 г.
Предвид
гореизложеното се достигна до извод, че процесното НП
е издадено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, тъй
като е допуснато нарушение още със съставянето на АУАН и не са обсъдени всички
налични по преписката доказателства и е дадена неправилна квалификация на
извършеното от жалбоподателя нарушение.
Допуснатите съществени нарушения на процесуалните правила обуславят
незаконосъобразността на НП и представляват самостоятелно основание за неговата
отмяна.
Мотивиран
от горното, настоящият съдебен състав
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 367655-F384968/24.10.2018г. издадено от
***на Дирекция "Контрол" при ТД на НАП Пловдив, с което на основание
чл. 180, ал.1 ЗДДС, на „ГЛОБЪЛ КОМЮНИКЕЙШЪН НЕТ“ АД, ЕИК: ********* е било
наложено административно наказание ,,имуществена санкция‘‘
в размер от 98 931,75 лева.
Решението подлежи на
обжалване пред Административен съд - Пловдив в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му, по реда на Глава ХІІ от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
СЕКРЕТАР: Д.Д.