Р Е Ш Е Н И Е 49/28.1.2020г.
№…/… г. 28.1.2020 година град Ямбол
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Ямболският районен съд ХVІ граждански състав
На двадесет и трети януари две хиляди и двадесета година
в публично заседание в състав:
Председател: Георги Георгиев
при секретаря В.Г.,
като разгледа докладваното от съдия Георгиев
гражданско дело № 4096 по описа на ЯРС за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по
искова молба, предявена от Д.Н.К. с ЕГН ********** ***, действаща в качеството
на майка и законен представител на малолетното дете С.Г. Т. с ЕГН ********** и Г.Г.Т. с ЕГН **********,лично и със съгласието на своята
майка и законен представител Д.Н.К. с ЕГН **********,всички със съдебен адрес ***,
против Г.Д.Т. с ЕГН ********** ***, с
която се претендира постановяване на решение, с което бъде изменен размерът на
присъдената с Решение №***г. по гр.д. № *** г. по описа на РС – Ямбол месечна
издръжка за децата , като същата бъде увеличена от 70,00 лв. на 250,00 лв.
месечно за детето Г.Г.Т. и от 70,00 лв. на 200,00 лв.
месечно за детето С.Г. Т., ведно със законната лихва върху всяка просрочена
месечна вноска, считано от датата на завеждане на исковата молба – 22.11.2019
г., до настъпването на законни основания за изменение или прекратяване на
издръжката.
Изтъкват
се доводи, че децата Г.Г.Т.
и С.Г. Т. от една страна и
ответника Г.Д.Т.
са в пряка роднинска връзка от първа степен – съответно син,дъщеря и баща, като
с решение № ***г. по гр.дело № *** г. по описа на ЯРС,ответника
е бил осъден да заплаща на децата си месечна
издръжка в размер на по 70,00 лв. за
всяко едно от тях, която не плащал ритмично. Твърди се,че от определяне на
издръжката на децата с посоченото по-горе решение по гр.дело № *** г. по описа
на ЯРС е изминал продължителен период от време повече от 7 години. През това
време децата пораснали,като нараснали и техните нужди от храна,облекло,учебни
пособия и помагала в училище. Двете деца ходили на училище,като детето Г.Т. бил
ученик в Професионална гимназия по икономика,като детето С. Т. била ученичка в
ОУ“Л.К.“. Твърди се,че едновременно с това се увеличила минималната работна
заплата за страната,което несъмнено се отразявало и на доходите на ответника.
Към настоящия момент издръжката и на двете деца била под размера определен в
разпоредбата на чл.142,ал.2 СК,като определената издръжка и за двете деца не
била актуална с оглед възрастта им и обстоятелствата около тях. В интензивно
развиващия се свят децата имали нужда от достъп до технологии,компютър,достъп
до интернет,дори и само за нормалния им учебен процес. Същите изявявали желание
да участват в различни извънкласни форми,като спорт или изучаване на чужди
езици,които не можели да бъдат осигурени с досегашната издръжка. Твърди се,че
до настоящия момент баща им не участвал с нищо повече освен с определените му
месечни суми,които внасял нередовно и които не били вече достатъчни. Счита се,че съобразно
нуждите на всяко едно от децата,както и доходите на ответника,на децата би
следвало да им се осигури месечна издръжка в размер на поне 250,00 лв. за
детето Г.Т. и 200,00 лева за детето С. Т.,като тези суми щели да допринесат за
задоволяване на техните потребности,както от друга страна заплащането им нямало
да затрудни ответника.
Претендира
се уважаване на предявения иск, присъждането на законна лихва за забава върху
всяко просрочено месечно плащане,както и присъждане на съдебно-деловодни
разноски.
В съдебно заседание
ищцата не се явява лично,представлява се от пълномощник адвокат, който
ангажира доказателства и моли за уважаване на исковата претенция.
Така
предявеният иск е с правно основание чл. 150 от СК.
В законоустановения срок
ответникът е депозирал отговор на
исковата молба,чрез пълномощник адвокат. Счита се предявения иск за допустим,но
частично неоснователен и недоказан и като такъв се оспорва. Не се оспорва
обстоятелството,че ответника е баща на децата,като изменението на преходно
определена издръжка,съгласно СК трябвало да бъде допуснато само при наличие на
изменение на обстоятелствата,въз основа на които тя била присъдена в определения
размер.Касаело се за трайни съществени промени в нуждите на децата или във
възможностите на дължащия издръжка родител,като се отчетели и възможностите на
полагащия грижи за децата родител. В случая от присъждането на определената
издръжка до инициирането на настоящото производство бил изминал не дълъг период
от време,през който период не били настъпили трайни изменение на нуждите на
децата,при който била присъдена преходната издръжка. Минималния размер на
издръжка бил определен от закона,като към настоящия момент бил в размер на
152,50 лв. От приложените по делото документи не се доказвало твърдените от
ищцата изменения в потребностите на децата,свързани с тяхното физическо и
психическо израстване,духовно развитие и ежедневни битови потребности. Не било
налице промяна в икономическите и социално-битовите условия от първоначалната
издръжка,определена с Решение № *** г. по гр.дело № *** г. по описа на
ЯРС,която се изразявала в повишаване на цените на основните стоки и
услуги,които били необходими за задоволяване нуждите на децата. Било
безспорно,че децата имали нужда от достъп до технологии,компютър,посещение на
извънкласни форми на обучение,но осигуряването на по-големия размер на
необходимата издръжка,съобразно с увеличените им нужди,следвало да се поема и
от двамата родители. Ищцата не била представила доказателства,че била извършила
разходи,свързани с покриване на нуждите на децата от различни активности и
занимания,които се заплащали допълнително. Твърдението на ищцата,че ответника не
заплащал дължимата издръжка редовно и ритмично,не отговаряло на обективната
истина,като видно от представените с отговора на исковата молба разписки,се
установявало,че ответника редовно и начесто заплащал издръжката която дължал за
децата определена му с посоченото по-горе решение. Твърди се,че с исковата
молба не били представени доказателства,че ответника получавал по-големи доходи
от трудово или приравнени към тях правоотношения,които да му позволявали да
заплаща издръжката в посочения размер за децата. Доходите на ответника били
крайно недостатъчни да заплаща издръжката в претендирания
размер,както и да задоволяват неговите неотложни нужди,както ако бъде
определена исканата издръжка,щяла да се окаже непосилна за него. Счита се,че
издръжката следвало да бъде определена съгласно разпоредбата на чл.142,ал.2 СК
и същата да бъде изменена до размера на сумата от 153,00 лв. месечно за всяко
едно от децата,като над този размер до поискания с исковата молба следвало да
бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
В съдебно заседание ответника не се явява лично,представлява се от пълномощник
адвокат,който моли за отхвърляне
на исковете като неоснователни и недоказани, прави признание на иска за сумата в
размер на по 153,00 лв.за вскяко едно от децата и претендира присъждане на съдебно-деловодни разноски.
Ямболският районен съд, като взе предвид
исковата молба и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
От доказателствата
по делото е видно, че ответникът
и ищцата са родители на децата Г.Г.Т. с ЕГН **********,
роден на *** г. и С.Г. Т. с ЕГН **********,родена на ***
год.
С Решение № *** г., постановено по гр.д. №
*** г. по описа на ЯРС, бащата
е осъден да заплаща месечна издръжка на децата си в размер на по 70,00 лв.за всяко едно от децата, считано от
18.05.2012 г., ведно със
законната лихва върху всяка
просрочена вноска,до
настъпването на обстоятелства,водещи
до изменение или прекратяване на издръжката.
Понастоящем детето Г.Г.Т. е на седемнадесет
години и шест месеца,като детето С.Г. Т. е на дванадесет години и седем месеца. Също
така безспорно е установено от представените с исковата молба писмени доказателства,приети
и неоспорени от ответника,че
детето Г.Т. е ученик в единадесети
клас в П. г. по и. «Г.С.Р.» в гр.Я.,а
детето С. Т. е ученичка в
шести клас в ОУ»Л.К.» в гр.Я.Също
така безспорно е установено,че ответника работи по трудово правоотношение във фирма «Б.Б. 1997» ООД с.С. р.
на длъжност общ работник,строителство на сгради с
основно трудово възнаграждение
в размер на 560,00 лв.,съгласно
представен с отговора на исковата
молба трудов договор. По отношение на майката не са представени
доказателства дали работи и
какви трудови доходи получава,като от данни на пълномощника й се установява,че получава доходи
около МРЗ.
Въз
основа на така установените по делото факти, съдът намира от правна страна
следното:
Предявения иск е с правно основание
чл.150 СК. Съгласно тази норма и разпоредбата на чл.142,ал.1 СК,при изменение
на обстоятелствата присъдената издръжка може да бъде изменена,като нейния
размер се определя съобразно нуждите на детето и възможностите на
родителя,който дължи издръжката. Установеното от чл.143,ал.2 СК правило е,че
задължението на родителя за издръжка на ненавършило пълнолетие дете е
безусловна,като законът / чл.142,ал.2 СК/ установява минимален размер на
издръжката-той е равен на едно четвърт от размерът на минималната работна
заплата. Същата към момента е 610,00 лв. /ПМС № *** г./,или минималния законов
размер на издръжката за едно ненавършило пълнолетие дете възлиза в размер на
152,50 лв.
За
да бъде уважен иск по чл.150 СК,необходимо е трайно съществено изменение на
нуждите на имащия право на издръжка или трайна съществена промяна във
възможностите на задълженото лице.
Предвид
тези разяснения на закона и доказаните по делото факти,в разглеждания случай е
безспорно установено,че е налице трайно изменение в нуждите на децата,които
имат право на издръжка от своите родители. От определяне на първоначалния
размер на издръжката са изминали седем години и седем месеца,през който период
трайно и съществено са се променили потребностите на децата Г. и С. Т.,като
същите са пораснали и двамата са ученици и съответно са нараснали обичайно
присъщите им нужди от храна и облекло,възникнали са и нови нужди,свързани с
определени културни и образователни интереси,за които също са необходими
средства.
По
отношение на ответника следва да се приеме,че макар същия да работи по трудово
правоотношение и получава заплата в размер на 560,00 лв. съгласно представения
с отговора на исковата молба-трудов договор,същия е в трудоспособна
възраст-роден през 1976 г.,не е възпрепятстван поради заболяване или друга
обективна причина да полага труд,т.е. той може да реализира доходи и над
минималния размер за страната работна заплата. Същите обстоятелства важат и за
майката на децата. Следва да се има
предвид,че съгласно разпоредбите на чл. 139 и чл. 140 от СК, родителите дължат
издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали последните са
работоспособни и дали могат да се издържат от своето имущество.
При
тези размери на доходите на задължените за издръжка родители,настоящия съдебен
състав приема,че ако същите живееха заедно,биха могли да отделят общо за
месечна издръжка на сина си Г.Т. сумата 323,00 лв.,а за дъщеря си сумата 306
лв. От тези общи суми във възможностите на ответника е да поеме да заплаща 170,00
лв. за сина си и 153,00 лв. за дъщеря си,а разликата от 170,00 лв. за синът им
и останалата част от 153,00 лв. за дъщеря им,заедно с грижите по отглеждането и
възпитанието на децата,следва да се престират от
майката. Този размер напълно отговаря на порасналите нужди на децата и на
материалните възможности на ответника,при отчитането на обстоятелството,че
същият няма задължение за издръжка и към други ненавършили пълнолетие
деца.Материалното участие на майката Д.Н.К. в издръжката на децата е съобразено
с обстоятелството,че същата поема преките грижи по отглеждането и възпитанието
на децата.
Ето
защо, искът по чл. 150 от СК е доказан по
основание и размер до сумата от 170,00 лв. за детето Г.Т. месечно и до сумата
от 153,00 лв. за детето С. Т. месечно, до който размер следва да се увеличи
присъдената издръжка, считано от датата на исковата молба – 22.11.2019 г.,като
за разликата над 170,00 лв. месечно до претендирания
размер от 250,00 лв. месечно за детето Г.Т. и за разликата над 153,00 лв. месечно
до претендирания размер от 200,00 лв. месечно за
детето С. Т., искът е неоснователен и следва да се отхвърли.
Сумите за месечни издръжки следва да бъдат присъдени
ведно със законната лихва върху всяко просрочено месечно плащане до
окончателното му изплащане, предвид периодичния характер на вземанията и
разпоредбата на чл.146, ал.1 изр.ІІ - ро СК.
По разноските :
На осн.чл.78,ал.1 ГПК на
ищеца следва да се присъдят разноски,съобразно уважената част от иска. В
настоящия случай са представени доказателства за направени разноски в размер на
300,00 лв. заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и
съдействие,която следва да бъде присъдена съразмерно на уважената част от
иска,а именно сумата от 215,33 лв.
На осн. чл. 78,ал.3 от ГПК ответника също има право на
разноски, съобразно отхвърлената част от иска. В настоящия случай са представени
доказателства за направени разноски в размер на 300,00 лв. заплатено адвокатско
възнаграждение по договор за правна защита и съдействие,която следва да бъде
присъдена съразмерно на отхвърлената част от иска,а именно сумата от 84,67 лв.
С оглед разпоредбите на Тарифа № 1 и чл. 78, ал.6
от ГПК, ответникът дължи държавна такса за производството
в размер на 263,52 лева върху увеличената
издръжка, която сума същият следва
да бъде осъден
да заплати по сметка на
Ямболския районен съд.
Предварително изпълнение на решението:
Характера на правния спор по настоящото дело и
присъденото вземане обуславя на основание чл.242, ал.1 от ГПК допускането на
предварително изпълнение на решението касателно
присъдената издръжка.
Мотивиран
от горното, Ямболският районен съд
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯВА размера на издръжката на Г.Г.Т. с ЕГН **********,
родена на *** г.,
определена с Решение № *** по гр.д. № *** г. по описа на РС – Ямбол , от
70,00 лева на 170,00 лева месечно
и ОСЪЖДА Г.Д.Т. с
ЕГН ********** ***,със съдебен адрес *** чрез адв.М.А.-ЯАК, да заплаща на Г.Г.Т. с ЕГН **********,
родена на *** г.,представляван от своята майка и законен представител Д.Н.К. с
ЕГН ********** *** и двамата със съдебен адрес ***,чрез адв.Сн.Е.-ЯАК , месечна
издръжка в размер на 170,00 лв., считано от датата на исковата
молба – 22.11.2019 г., ведно със
законната лихва върху всяка просрочена
месечна вноска до настъпването на основания за
изменение или прекратяване на издръжката, КАТО
ОТХВЪРЛЯ иска за увеличение на издръжката
за разликата над 170,00 лв. месечно до сумата от 250,00 лв.
месечно.
ИЗМЕНЯВА размера на издръжката на С.Г. Т. с ЕГН **********,родена
на *** год., определена с Решение № *** г. по гр.д. № *** г. по описа на РС – Ямбол, от
70,00 лева на 153,00 лева месечно
и ОСЪЖДА Г.Д.Т. с
ЕГН ********** ***,със съдебен адрес ***,чрез адв.М.А.-ЯАК, да заплаща на Д.Н.К. с ЕГН **********
*** в качеството й на майка и законен
представител на малолетното дете С.Г. Т. с ЕГН **********,родена на *** год. и
двете със съдебен адрес ***,чрез адв.Сн.Е.-ЯАК, месечна
издръжка в размер на 153,00 лв., считано от датата на исковата
молба – 22.11.2019 г., ведно със
законната лихва върху всяка просрочена
месечна вноска до настъпването на основания за
изменение или прекратяване на издръжката, КАТО
ОТХВЪРЛЯ иска за увеличение на издръжката
за разликата над 153,00 лв. месечно до сумата от 200,00 лв.
месечно.
ОСЪЖДА на основание чл. 78,ал.
1 от ГПК Г.Д.Т. с ЕГН **********, да заплати на Д.Н.К. с ЕГН ********** и на Г.Г.Т.
с ЕГН **********, родена на *** г.,представляван от своята майка и законен
представител Д.Н.К. с ЕГН ********** сумата 215,33 лв. -разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 78,ал.
3 от ГПК Д.Н.К. с ЕГН ********** и на Г.Г.Т.
с ЕГН **********, родена на *** г.,представляван от своята майка и законен
представител Д.Н.К. с ЕГН ********** , да заплатят
на Г.Д.Т. с ЕГН ********** сумата от 84, 67 лв. - разноски по делото.
ОСЪЖДА Г.Д.Т. с
ЕГН ********** , да заплати по сметка на Ямболския районен съд
държавна такса върху увеличената издръжка в размер на 263,52
лв.
ДОПУСКА на основание чл.242,
ал.1 от ГПК предварително изпълнение на
съдебното решение, в частта за присъдените издръжки.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Окръжен съд - Ямбол в двуседмичен срок от посочената дата на
обявяването му – 06.02.2020 г., а в частта му, в която се допуска предварително
изпълнение решението има характера на определение и подлежи на въззивно обжалване с частна жалба пред Окръжен съд – Ямбол
в едноседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: