РЕШЕНИЕ
№ 19798
гр. София, 04.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
при участието на секретаря НИКОЛЕТА СТ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско дело
№ 20241110116067 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава осемнадесета, Раздел I, чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от П. Т. Б., чрез адв. А. А., с която
срещу Е. З. З. е предявен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено в
отношенията между страните, че ищецът е собственик въз основа на договор за
покупко-продажба и акт за собственост от 30.04.1974 г. на 1/3 (една трета) идеална
част от следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор
******* по КККР на гр. София, с адрес: *******, представляващ жилище,
апартамент, с площ 78,42 кв.м., заедно със зимнично помещение и 0,448 % ид.ч. от
общите части на сградата.
Ищецът твърди, че се легитимира като собственик на 1/3 идеална част от
процесния имот въз основа договор за покупко-продажба и нотариален акт
30.04.1974 г., съставен от нотариус при Софийски народен съд. Апартаментът
придобил в съсобственост с братята си Г. Т. Б. и Х. Т. Б.. На 15.01.2024 г. узнал, че
брат му Г. Т. Б. е починал. Посетил имота в същия ден, където служители на реда
запечатали апартамента във връзка с разследване на обстоятелствата около
смъртта на брат му, а ответникът, който също бил там, му заявил, че е новият
собственик на процесното жилище. При извършване на проверка в Службата по
вписванията установил, че на 03.02.2022 г. брат му Г. Б. се е снабдил с констативен
нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка, като със саморъчно
завещание от 09.02.2022 г. завещал същия на ответника. Завещанието е било
обявено на 23.01.2024 г. Оспорва Г. Б. да е приодбил по давност собствената му 1/3
ид.ч. от имота, тъй като последният никога не е демонстрирал по отношение на
ищеца намерение за своенето й. До 2019 г. ищецът ползвал една от стаите в имота,
1
в която живеел и съхранявал свои вещи. Разполагал с ключ за имота през цялото
време. Поставил контролен електромер за стаята, за да заплаща консумираната от
него в жилището ел.енергия. Освен това винаги е заплащал данъчните тежести за
имота. След лятото на 2019 г. вече не му се налагало да посещава често имота, но
отрича и след този период брат му да е владял за себе си и неговата част от имота.
Моли за уважаване на иска, за отмяна на констативния нотариален акт и за
присъждане на разноски.
Ответникът, чрез адв. М. Ц., е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва предявения иск. Не оспорва, че ищецът е придобил 1/3 ид.ч. от правото на
собственост върху имота през 1974 г., но твърди същата да е била завладяна от
неговия брат Г. Б. и да е била придобита по давност. Поддържа, че ищецът никога
не е имал ключ, не е обитавал, нито ползвал имота. Не е предявявал никакви
претенции по отношение на същия. От 1974 г. насетне имотът е ползван само от Г.
Б., който живеел там, извършвал ремонти в жилището, заплащал таксите към
етажната собственост и разходите за ремонт покрива, на стълбището и асансьора.
С тези си действия последният недвусмислено манифестирал намерението си, че е
единствен собственик на имота. Счита, че с процесното завещание валидно се е
разпоредил със същия, с оглед което и претенцията на ищеца се явява
неоснователна. Моли за отхвърляне на иска и за присъждане на разноски.
Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид доводите на страните, заявени в хода на производството, намира за
установено следното от фактическа страна:
Между страните не са спорни и като такива с доклада по делото са обявени
за ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че:
- ищецът, заедно с Г. Б. и Х. Б. са придобили през 1974 г. правото на
собственост върху процесния недвижим имот;
- по искане на Г. Б. е съставен нотариален акт по обстоятелствена проверка
за собственост на недвижим имот, придобит по давност№ *******, том I, рег. №
*******, дело № *******/*******г. на нотариус К.К.
- в полза на ответника е оставено саморъчно завещание от Г. Б., с което му е
завещан процесният апартамент;
- Г. Б. е починал на 15.01.2024 г.;
- по искане на ответника саморъчното завещание е било обявено от нотариус
К.К. на 19.01.2024 г.
Същите се установяват и от приетите по делото писмени доказателства,
представени от ищеца.
От събраните в хода на първоинстанционното производство гласни
доказателствени средства се установява следното:
М. К. М. от раждането си е живяла в блока, в който се намира процесният
апартамент, на първи жилищен етаж. Познавала е Г. Б. и са имали добри
междусъседски отношения. Известно й е, че е живеел сам в апартамента, не знае
друг да е живял там или някой да го е посещавал, да му е помагал или да се е
грижил за него. Бабата на свидетелката М. е била касиер на етажната собственост,
когато М. е била дете (около 13 – 14-годишна). Спомня си, че само Г. Б. е заплащал
разноските към етажната собственост, вкл. и за извършвани ремонти, а в книгата
на етажните собственици, която била при баба й, е било вписано само неговото
2
име. Свидетелката не е влизала в апартамента, рядко се е качвала на етажа, не е
имало повод за това, но не е виждала непознати хора да се качват нагоре.
Свидетелят Д. В. Б. е заявила пред съда, че живее в процесния блок от 2010 г.
на шести жилищен етаж. Тогава се е запознала с Г. Б., който живеел сам в
апартамент, срещуположен на нейния, но на седми етаж. На Б. не й е известно друг
да е живял в апартамента с него. Не познава ищеца и не го е виждала преди
смъртта на Г. Б.. Не е влизала в жилището, в което живеел Г., но и е известно, че се
състои от кухня, три стаи, баня и тоалетна, тъй като апартаментите били
идентични. На свидетелката не й е известно друг да е имал ключ от апартамента. Б.
е била управител на етажната собственост в период след 2010 г. и при обсъждане
на въпроси, свързани със средства за ремонти, свидетелката е дочула, че Г. Б. има
двама братя, но не ги е виждала и не й е известно къде живеят. Г. Б. е заплащал
разходите за апартамента вкл. и за ремонтите. Не е била в близки отношения с него
и не й е известно в какви отношения се е намирал с братята си.
Свидетелят И. В. П. също живее в процесната етажна собственост на шестия
етаж от 1983 г. насетне. Тогава в апартамента на седмия етаж над нейния вече
живеели Г. и П. Б.и. Ползвали различни стаи. След 1990 г. П. отишъл да живее на
друго място. Двамата братя се карали, а Г. си позволявал да бие П., докато живеели
заедно. В последните 10-15 години там е живял Г. Б., но ищецът посещавал имота
често, имал ключ, въпреки че с брат му не се разбирали добре. Свидетелката си
спомня, че около 2000 г. – 2002 г. при силна градушка се счупил прозорецът на
стаята на П. и тогава той дошъл да го ремонтира, спал в стаята си. Бил със зет си,
защото се страхувал от физически конфликт с Г.. Апартаментът на П. бил
наводняван от Г., но тя се обърнала към П., той се отзовал и поправил банята, за да
не тече в нейното жилище. За смяната на щранговете около 2000 г. Г. заплатил 1/3
от припадащата се на апартамента част, а останалите 2/3 части били заплатени от
П., който заплатил и частта на третия брат. Свидетелката си спомня за случай
около 2010 г. – 2011 г., когато П. й споделил, че Г. е сменил бравата. След този
случай обаче П. имал ключ, посещавал отново имота и се обаждал на П., когато
идвал, последно преди 4 – 5 години.
Свидетелят А. И. А.ов е имал работни отношения с П. Б., който имал магазин
за ВиК части. След затварянето на магазина останалите му части били пренесени в
апартамент в кв. М.. Свидетелят е ходил с П. Б. в апартамента да вземат части
няколко пъти, последно през 2019 г. В имота П. ползвал една стая, в която държал
частите, имал и легло в нея. Имал ключ от имота и чип от входната врата на блока.
Жилището се състояло от три стаи, кухня, баня и тоалетна. Виждал е Г. Б. в
апартамента, като според свидетеля братята са били в нормални отношения.
При така установеното от фактическа страна, съдът приема от правна
страна следното:
Предвид ангажираните в производството фактически твърдения от страните,
съставляващи основание на предявения иск и възраженията на ответника, следва
да се приеме, че съдът е сезиран с иск за собственост с правно основание чл. 124,
ал. 1 ГПК и възражение на ответника по чл. 79, ал. 1 ЗС за изтекла в полза на
праводателя му придобивна давност.
По същите доказателствената тежест за установяване на правнорелевантните
за спора факти се разпределя между страните, както следва:
В тежест на ищеца е да докаже придобиването на правото на собственост
3
върху процесния недвижим имоти на посоченото в исковата молба основание,
който факт е безспорно установен по делото и не се оспорва от ответника.
В тежест на ответника е да докаже, че праводателят му е владял имота на
правно основание, противопоставимо на ищеца, тъй като е завладял идеалните
части на останалите съсобственици и е придобил същите на основание изтекъл
придобивен давностен срок, т.е., че явно, спокойно и непрекъснато в 10-годишен
период отпреди 2022 г. е владял имота за себе си.
Съгласно разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ЗС правото на собственост по давност
върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10
години.
Според правната теория владението е факт, а не право. То е фактическо
състояние за разлика от правото на владение като правомощие и част от
съдържанието на правото на собственост. Собствеността дава на собственика
право да упражнява фактическа власт върху вещта, т.е. да я владее, независимо от
намерението му. Същото е положението и при съсобствениците. При
съсобствеността права на собственост върху една и съща вещ се притежават от две
или повече лица, а количественото съотношение между правата се изразява в
дялове, респ. идеални части. Всеки от съсобствениците има правомощие да
упражнява фактическа власт върху общата вещ, като се съобразява с правата на
останалите. Независимо от вида на правопораждащия факт /правна сделка,
придобивна давност и др./, от който произтича съсобствеността, е налице
съвладение като правомощие, т.е упражняването на фактическата власт отговаря
на правото на собственост върху съответната идеална част. Върху чуждите идеални
части обаче съсобственикът няма право на владение като правомощие и част от
съдържанието на вещното право. Затова той може да бъде техен владелец или
държател в зависимост от намерението си, тъй като може да се владее не само
изцяло чужда вещ, но и чужда идеална част от нея.
Презумпцията на чл.69 ЗС в отношенията между съсобствениците е
приложима, но следва да се счита оборена, ако основанието, на което
първоначално е установена фактическата власт показва съвладение. Независимо от
правото на всеки от съсобствениците да ползва общата вещ, то някой от тях може
сам да упражнява фактическа власт върху цялата вещ, без да се съобразява с
правата на останалите. Това може да стане било като въобще не знае, че и друг има
право на собственост върху същия имот, било като отнеме владението на
останалите съсобственици и не ги допуска да го ползват съобразно идеалните си
части. В случаите, при които един от съсобствениците е започнал да упражнява
фактическа власт върху чуждата идеална част на основание, изключващо
владението на останалите, намерението му за своене се предполага. Тогава е
достатъчно да докаже, че е упражнявал фактическа власт върху целия имот в
сроковете по чл.79 ЗС. Когато обаче основанието, на което е установена
фактическата власт, показва съвладение и съсобственикът е започнал да владее
собствената си идеална част, но да държи вещта като обща, то той е
държател на идеалните части на останалите съсобственици и презумпцията се
счита за оборена. За да придобие по давност правото на собственост върху
чуждите идеални части, съсобственикът, който не е техен владелец, следва да
превърне с едностранни действия държането им във владение. Тези действия
трябва да са от такъв характер, че с тях по явен и недвусмислен начин да се показва
4
отричане владението на останалите съсобственици, т.е. владението трябва да е
постоянно, непрекъсвано, спокойно, явно и несъмнено. Владението трябва да е
от такова естество, че да не позволява на други лица да владеят имота. Действията
на владелеца следва да сочат, че той счита имота за изцяло свой.
Според трайно установената практика на ВКС владението трябва да бъде
установено явно спрямо собственика на вещта и фактът на установяване, както и
моментът, в който е установено владението, трябва да бъде доказан по делото,
тъй като именно с оглед начина на установяване на фактическата власт върху
имота се извършва преценката дали владението е установено и поддържано явно
или по скрит начин, дали е установено и поддържано с насилие и т.н. (решение №
280 от 24.10.2011 г. по гр. д. № 344/2011 г. на II г. о. на ВКС). Само ако елементите
на фактическия състав на чл. 79, ал. 1 ЗС са налице по отношение на
претендиращото собствеността лице и са установени при пълно и пряко доказване
в хода на процеса, възражението за изтекла придобивна давност за конкретен
недвижим имот може да бъде уважено. В този смисъл са решение № 445 от
21.07.2012 г. по гр. д. № 283/2010 г. на I г. о. на ВКС, Решение № 61 от 7.07.2022 г.
на ВКС по гр. д. № 1659/2020 г., I г. о., ГК и др.
С решение № 1300 от 9.12.2008 г. на ВКС по гр. д. № 5861/2007 г., II г. о., ГК,
пък е възприето разрешението, че за да може държателят на един имот да стане
негов владелец с едностранни действия е необходимо да е предприел такива
активни действия, които по смисъл и съдържание да отричат правата на
собственика и да престане да държи вещта за него, а да започне да я държи за себе
си. Наред с това е необходимо действията на държателя да са достигнали до
знанието на собственика. Това ново отношение към вещта следва да бъде ясно,
недвусмислено и категорично манифестирано.
В конкретния случай от събраните в хода на производството пред настоящата
инстанция гласни доказателствени средства по делото е установено, че Г. Б. и П. Б.
са живеели в имота след като заедно с техния брат Х. Б. са придобили правото на
собственост върху същия през 1974 г., а през 90-те години на XX век ищецът П. Б.
се е изнесъл от това жилище и е заживял другаде. В апартамента е останал да
живеее Г. Б., като е обитавал същия до смъртта си през 2024 г. Същевременно
показанията на свидетелите А.ов и П. сочат, че П. Б. е имал ключове, достъпвал е
стая в имота, в която е държал само свои вещи, отзовавал се е за извършването на
ремонти и е участвал в разходите за ремонти в етажната собственост, припадащи се
на апартамента. При така установеното, съдът приема, че както праводателят на
ответника, така и ищецът са ползвали имота съвместно, независимо от влошените
отношения помежду им.
Следва да се посочи също така, че от показанията на другите двама
разпитани свидетели (М. и Б.) не се доказва Г. Б. да е установил фактическа власт
само за себе си, завладявайки имота и кога точно е станало това. Изнесеното от
свидетелите, че Г. Б. е живеел в имота сам, не противоречи на показанията на
другите двама свидетели, съгласно които ищецът е имал достъп до имота, държал е
свои вещи в същия и го е посещавал от време на време в периода до 2019 г.
Установено е също, че П. Б. е продължил да заплаща данъчните задължения за
имота и да участва в разноските за фонд „Ремонт и обновяване“ в процесната
етажна собственост. Извод за противното не следва и от изнесеното от свидетелите
М. и Б., че в домовата книга е бил регистриран само Г. Б., респ. че е заплащал
5
разноските във връзка с обитаването на имота. Всичко това сочи, че по делото не е
доказано по несъмнен начин Г. Б. да е установил /съответно в кой момент/ върху
имота фактическа власт за себе си посредством извършването на действия, които
несъмнено да сочат, че е завладял собствената на ищеца част от имота.
За пълнота съдът намира за необходимо да посочи, че обстоятелствата, че
свидетелите М. и Б. не са виждали ищеца в имота, нито са го познавали, не сочат,
че Г. Б. е владял имотите за себе си. И двете в хода на разпитите са заявили, че не са
били близки с Г. Б., имали са нормални съседски отношения с последния, не са
посещавали имота, в който той е живял. Не може да се очаква живущите в една
етажна собственост да познават всички посещаващи останалите самостоятелни
обекти лица, да им е известно кое лице, намиращо се на територията на сградата
кой точно имот посещава, при това по всяко време в един значителен период от
време, още повече съдът съобразява, че М. живее на първия етаж, Б. на шестия,
апартаментът се намира на седми етаж, като и двете в показанията си са пояснили,
че не са имали повод да се качват на този етаж. Б. е заявила по време на разпита, че
при обсъждане на въпроси, свързани със събиране на средства за ремонти на
етажната собственост, свидетелката е дочула, че Г. Б. има двама братя, което
следва да се тълкува като индиция, че въпросът за собствеността на имота е
повдиган във връзка с разпределянето на разноските за ремонт между етажните
собственици.
Изнесеното от свидетеля П., че докато са живеели заедно двамата братя не са
се разбирали, карали са се, а Г. физически се е саморазправял с П., също не може да
се разглежда като момент на установяване на фактическата власт от страна на Г. Б.
с намерение да владее имота за себе си. Съдът прие за установено въз основа на
показанията на този свидетел, че след като ищецът се е преместил да живее на
друго място, е продължил да държи свои вещи в съсобствения имот, да разполага с
ключ от него и да го посещава, понякога с придружител, тъй като се опасявал от
възникване на конфликт с Г. Б.. Последното сочи, че Г. Б. е допускал брат си в
имота, т.е. не е отблъснал по несъмнен начин владението на последния, за да се
счита, че е упражнявал фактическата власт само за себе си. Фактът, че свидетелят
П. е посочила, че ищецът е споделил с нея, че през 2010 г. – 2011 г. бравата е била
сменена от Г. Б., не променя тези изводи на съда, доколкото от показанията на
свидетелите П. и А.ов е установено, че след този момент ищецът е имал ключ от
имота и е достъпвал същия и вещите си в него.
Въпреки възраженията на ответника, направени чрез процесуалния му
представител с писмената защита, представена по делото, че съдът не следва да
кредитира показанията на свидетеля А.ов, не е налице основание съдът да не се
довери на същите. Изнесеното от този свидетел не противоречи на показанията на
останалите свидетели. Това, че посещенията в имота от страна на П. Б. и А. А.ов в
периода до 2019 г. не са били възприети от свидетелите М. и Б., не може да е
основание съдът да приеме, че показанията на свидетеля са неистинни. А.ов даде
показания относно местоположението на имота, на помещенията в същия, вкл. и на
входната врата, за която заяви, че е дървена, както посочи в показанията си и
свидетелят М.. Ето защо и фактът на оботаване на имота само от страна на Г. Б., без
да е установено по несъмнен начин, че фактическата власт е упражнявана с
намерение за своене, като е отблъснато владението на другия съсобственик, не
може да се приравни на владение, съответно да обуслови придобиване на
идеалната част, собственост на ищеца, от неговия брат по давност.
6
В обобщение на гореизложеното възражението за придобиване на 1/3 ид.ч.
от имота от страна на праводателя на ответника по давност не е доказано при
условията на пълно и главно доказване, с оглед което предявеният иск за
собственост следва да бъде уважен, доколкото ищецът е доказал основанието, на
което е придобил процесната част.
Искането по чл. 537, ал. 2 ГПК също следва да бъде удовлетворено.
Установено е от материалите по делото за съставянето на констативния нотариален
акт, че същият касае 2/3 ид.ч. от апартамента, като с оглед предмета на спора и
изхода от предявения иск актът следва да бъде отменен за собствената на ищеца 1/3
ид.ч.
По разноските:
С оглед изхода от спора право на разноски има само ищецът. Съгласно
представения по делото списък по чл. 80 ГПК се претендират разноски за
държавна такса, за вписване на исковата молба и за адвокатско възнаграждение. По
делото не е представен документ за разноските, направени от ищеца за вписване на
исковата молба, с оглед което и в тази част претенцията следва да се остави без
уважение. Дължимата за производството държавна такса е в размер на 178,02 лева,
като искането на ищеца за репариране на тези разноски следва да се уважи до
посочения размер. Ответникът е заявил възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК по
отношение на разноските за адвокатско възнаграждение, което съдът приема за
основателно. Съобразявайки разпоредбите на чл. 7, ал. 4, вр. ал. 9 НМРАВ,
представеното по делото удостоверение за данъчна оценка на процесния имот,
предмета на делото, невисоката фактическа и правна сложност на спора, срочното
му разглеждане в едно открито съдебно заседание и обема на извършените
процесуални действия, настоящата инстанция приема, че заплатеният от ищеца на
процесуалния му представител хонорар от 3000 лева е прекомерен, с оглед което и
тези разноски следва да се намалят до сумата 2200 лева. В полза на ищеца на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да се присъдят разноски в размер на сумата от
общо 2378,02 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от П. Т. Б., ЕГН
**********, със съдебен адрес: *******, срещу Е. З. З., ЕГН **********, със
съдебен адрес: *******, иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК, че П. Т. Б. е
собственик по силата на договор за покупко-продажба и нотариален акт за
собственост на апартамент (жилище) по чл. 55 от ЗПИНМ № *******, том Х, дело
№ *******/******* г., съставен от нотариус при Софийски народен съд, на 1/3
(една трета) идеална част от недвижим имот с идентификатор ******* по
кадастралната карта и кадастрални регистри на гр. София, представляващ*******,
находящ се на адрес: *******с площ 78,42 кв.м., който самостоятелен обект се
намира в сграда с идентификатор *******, разположена в поземлен имот с
идентификатор *******, заедно 1/3 (една трета) идеална част от прилежащото към
7
самостоятелния обект зимнично помещение и от 0,448 % ид.ч. от общите части на
сградата.
ОТМЕНЯ на основание чл. 537, ал. 2 ГПК по искане на П. Т. Б., ЕГН
**********, със съдебен адрес: *******, нотариален акт за собственост на
недвижим имот, придобит по давност № 20, том I, рег. № *******, дело № *******
г. на нотариус К.К., рег. № ******* в Регистъра на Нотариалната камара, вписан в
Служба по вписванията с вх.рег. № ******* г., акт № *******, том *******, д. №
*******, в частта, с която Г. Т. Б., ЕГН **********, е признат за собственик на 1/3
(една трета) идеална част от недвижим имот с идентификатор ******* по
кадастралната карта и кадастрални регистри на гр. *******, представляващ
апартамент *******, находящ се на адрес: ******* с площ 78,42 кв.м., който
самостоятелен обект се намира в сграда с идентификатор *******, разположена в
поземлен имот с идентификатор *******, заедно със зимнично помещение и 0,448
% ид.ч. от общите части на сградата.
ОСЪЖДА Е. З. З., ЕГН **********, със съдебен адрес: ******* да заплати
на П. Т. Б., ЕГН **********, със съдебен адрес: ******* на основание чл. 78, ал. 1
ГПК сумата 2378,02 лева, представляваща разноски за първоинстанционното
производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните чрез процесуалните им представители.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8