Р Е Ш Е Н И Е
№ ........../……..02.2022г.,
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - Варна, XXXIV състав в публично съдебно заседание на девети януари, през две хиляди
двадесет и трета година, в състав:
СЪДИЯ:
ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА
при секретаря Галина Владимирова, като разгледа докладваното от съдията адм. д. № 2239 по описа за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и
сл. от Административно- процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 44, ал. 4
от Закона за водите /ЗВ/.
С
Решение № 7900/15.09.2022 г., постановено по адм.д. № 2041/2022 г. по описа на
Върховен административен съд на Република България, е отменено Решение № 1630
от 08.12.2021 г., по адм. д. № 456/2021 г. по описа на Административен съд – Варна, образувано по
жалба от В.Г.В. ***, срещу отказ, обективиран в Писмо с изх. № 94-00-1667/А6 от
12.02.2021 г., издадено от Директора на Басейнова дирекция „Черноморски район“
/БДЧР/ по повод депозирано от В.Г.В. Уведомление с вх. № 94-00-1667/04.01.2021
г. за намерение да изгради водовземно съоръжение за задоволяване на собствени
потребности в поземления си имот с идентификатор № 53120.106.441, находящ се в
местност „Фиш-фиш“, с. Оброчище, общ. Балчик, обл. Добрич.
Жалбоподателят
обосновава правния си интерес от обжалване на отказа с обстоятелството, че е
собственик на недвижим имот с идентификатор № 53120.106.441, находящ се в
местността „Фиш-фиш“, в с. Оброчище, общ. Балчик, обл. Добрич. Сочи, че оспореният
отказ, обективиран в Писмо с изх. №
94-00-1667/А6 от 12.02.2021 г. е нищожен, поради факта, че е издаден от лице,
което не притежава необходимата компетентност, тъй като предвиденият режим е
регистрационен, а не разрешителен. В
условията на евентуалност жалбоподателят твърди, че така постановеният акт е
незаконосъобразен, необоснован и издаден при съществени
административнопроизводствени нарушения и в противоречие на материалноправните
разпоредби. Твърди, че при издаването му не са спазени изискуемите по закон
реквизити, визирани в разпоредбата на чл. 21, ал. 1 и ал. 4 от АПК. Изтъква, че
административният орган не е уведомил заинтересованите страни при започването
на административното производство - задължение, което му е вменено с
разпоредбата на чл. 26, ал. 1 от АПК. Релевира довод, че обжалваният акт е
издаден, без да са изяснени фактите и обстоятелствата, от значение за случая,
т.е. при нарушение на чл. 35 от АПК. Изтъква, че е налице нарушение на
материалния закон поради факта, че административният орган не е приложил
разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗВ, тъй като недвижимият имот попада в
границите на населено място. Искането към съда е да прогласи Писмо с изх. №
94-00-1667/А6 от 12.02.2021 г., издадено от Директора на Басейнова дирекция
„Черноморски район“ за нищожно, а в
условията на евентуалност да го отмени поради незаконосъобразност и
необоснованост. Претендира присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски.
В
съдебно заседание жалбоподателят чрез пълномощника си адв. С.С. ***, поддържа
жалбата на изложените в нея основания. Оспорва констатациите на вещото лице по
отговора на въпрос № 7, тъй като счита, че същите са правни изводи, поради
което моли съда да не ги кредитира.
Ответната
страна – Директор Басейнова дирекция „Черноморски район“ /БДЧР/ по делото в
съдебно заседание редовно призован, не се явява, не се представлява.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства и доводите на страните, приема за установено от фактическа страна
следното:
Административното
производство пред БДЧР е образувано въз основа на Уведомление с вх. №
94-00-1667/04.01.2021 г., с което на основание чл. 44, ал. 4 от ЗВ, във връзка
с чл. 118, ал. 1 от Наредба № 1 от 10.10.2007 г. за проучване, ползване и
опазване на подземните води жалбоподателят е заявил намерението си да изгради
водовземно съоръжение - тръбен кладенец с приблизителна дълбочина 20 метра в
собствения си поземлен имот с идентификатор № 53120.106.441, с площ от 4000
кв.м., находящ се в местността „Фиш - фиш“ на с. Оброчище, община Балчик,
област Добрич. Към заявлението била приложена Скица № 15-183494/22.02.2021 г., в
която е отразено, че трайното предназначението на територията – урбанизарана, с
начин на трайно ползване – незастроен имот за жилищни нужди, както и Нотариален
акт № 175/16.02.2007 г. и Нотариален акт № 1/20.06.2008 г., вписани в Агенция
по вписванията – Балчик, от който се установява, че жалбоподателят е собственик
на недвижимия имот, в който възнамерява да изгради кладенец.
На
29.01.2021 г. с Писмо изх. № 94-00-1667/А1 с копие до жалбоподателя, Директорът
на БДЧР е изискал информация от Кмета на община Балчик относно обстоятелството
дали недвижимият имот с идентификатор № 53120.106.441 попада в границите на
населено място, съгласно § 5, т. 6 от ДР на Закона за устройство на територията
/ЗУТ/, въз основа на подаденото уведомлението.
С
молба вх. № 94-00-1667/А2/03.02.2021 г., В. уведомява Директора на БДЧР, че
недвижимият му имот с идентификатор № 53120.106.441 попада във вилна Ов1,
съгласно Общия устройствен план /ОУП/ на община Балчик, като посочва, че трайното
предназначение на територията е урбанизирана, за жилищни нужди. Собственикът е
депозирал и последваща молба с вх. № 94-00-1667/А4 от 05.02.2021 г., с която
представя скица-извадка от действащия ОУП, издадена на 05.02.2021 г., от старши
специалист геодезист И. Д. от Отдел „Териториално и селищно устройство“ при Дирекция
„Устройство на територията, собственост и инвестиции“ при Община Балчик, в
която е посочено, че недвижим имот с идентификатор № 53120.106.441 е с
предвиждане за вилна зона ОВ2, съгласно ОУП, одобрен със Заповед №
РД-02-15-210/29.11.2019 година.
В
отговор на поисканата информация Кметът на община Балчик с Писмо изх. № ЕО-076_001/05.02.2021 г., уведомява
Директорът на БДЧР, че недвижим имот с идентификатор № 53120.106.441 не
попада в границите на населено място
и/или селищно образувание, съгласно § 5, т. 6 от ДР на ЗУТ.
Директорът
на БДЧР издал оспореното в това производство Писмо с изх. № 94-00-1667/А6 от
12.02.2021 г., с което въз основа на получената информация от Кмета на община
Балчик уведомява В., че недвижим имот с идентификатор № 53120.106.441 в
местност „Фиш - фиш“, с. Оброчище, общ. Балчик, обл. Добрич не попада в
границите на населеното място и /или селищно образувание. В същото писмо са
изложени съображения, че не е спазено изискването, визирано в разпоредбата на
чл. 43, ал. 2 от ЗВ, поради което отказал да приложи реда по чл. 44, ал. 4 от
ЗВ във връзка с чл. 118, ал. 1 от Наредба № 1 от 10.10.2007 г. за проучване,
ползване и опазване на подземни води за водовземно съоръжение – тръбен кладенец.
Директорът на БДЧР е указал, че В. няма право да изгради кладенец за собствени
потребности в конкретния имот по реда на регистрационния режим, тъй като изграждането
на такова водовземно съоръжение подлежи на разрешителен режим по реда на чл.
44, ал. 1 от ЗВ, като е предупредил, че вече изградените съоръжения в нарушение
на закона се ликвидират, предвид разпоредбата на чл. 111, ал. 1, т. 1, б. „Б“
от Наредба № 1 от 10.10.2007 г. за проучване, ползване и опазване на подземните
води.
При
изпълнение на дадените с Решение № 7900/15.09.2022 г., постановено по адм. д. №
2041/2022 г. по описа на Върховен административен съд на Република България,
задължителни указания е допусната съдебно-техническа експертиза. Вещото лице
дава заключение, че по отношение на недвижимия имот, в който В. възнамерява да
изгради кладенец, има постановено и влязло в сила Решение № 13 от 18.12.2012
г., с което Областна дирекция „Земеделие“ – Добрич променя статута на
поземления имот. За територията на Община Балчик със Заповед №
РД-02-15-210/29.11.2019 г. е одобрен Общ устройствен план, част от който е и
процесния имот. Според вещото лице имотът представлява урбанизирана територия и
е в границите на населено място.
При
така установената фактическа обстановка, съдът обосновава следните правни
изводи:
В хода на
административното производство не са допуснати съществени процесуални
нарушения, които да доведат до отмяната на оспорения акт на това основание. В
изпълнение на задължението си да изясни релевантните за случая факти
административният орган е изискал информация от кмета на община Балчик, като
последният в Писмо вх. № 94-00-1667/А5/05.02.2021 г., го уведомява, че имотът
не попада в границите на населено място и/или селищно образувание. Отказът е
издаден в писмена форма, с конкретно описание на фактите и обстоятелствата,
както и правните разпоредби, с оглед на които се отказва прилагане на регистрационният
режим за кладенеца, който В. възнамерява за изгради в имота. В него е посочен
издателя му, датата на извеждането му в дирекцията, производството по което е
постановен, адресата му и е приложено писмото от кмета на Община Балчик, в
което се съдържат фактите и обстоятелствата за територията, в която попада
имота, способствали за извода, че конкретния случай не попада в хипотезата на
чл.43, ал.2 от ЗВ за да бъде приложен регистрационният режим. Поради това
неоснователни са доводите на жалбоподателя за съществено несъответствие на
отказа обективиран в писмото на изискването за форма и съдържание.
Възражението на жалбоподателя относно
нищожността на акта поради некомпетентността на органа, който го е издал, е
също неоснователно.
Съобразно чл.43, ал.1 от Закона за водите,
индивидуално използване на водите и водните обекти е налице, когато съответното
право се осъществява от определен титуляр. В чл.43, ал.2 от ЗВ е регламентирано, че физическите лица -
собственици или ползватели на недвижим имот, разположен в границите на
населените места и селищните образувания, имат право на безвъзмездно
водовземане до 10куб.м на денонощие за собствени потребности от намиращите се в
него повърхностни и подземни води, както и в случаите на ползване на
индивидуални системи за отопление и/или охлаждане с обща инсталирана мощност до
50 kW, използващи като първичен енергиен източник енергията на сухите зони в
земните недра и на подземните води с температура до 20 °С, с изключение на
минералните води. Разпоредбата на ал.2 се прилага за водовземане от подземни
води в рамките на определените в плановете за управление на речните басейни и
обявени в интернет страниците на басейновите дирекции максимални водни обеми за
землището на всяко населено място, които не могат да бъдат по-големи от 50 на
сто от разполагаемите ресурси на първото от повърхността подземно водно тяло и
не се прилага при водовземане от минерални води- съгласно чл.43, ал.3 т.1 и т.2
от ЗВ. Извън случаите по ал.2 за индивидуалното използване на водите и водните
обекти се заплащат такси, определени с тарифа от Министерския съвет, като при
доказани нарушения по ал.2 органът по чл.52, ал.1, т.4 / директора на
басейновата дирекция/ може да задължи титуляря на правото на използване да
монтира измервателни устройства. В чл.44, ал.2 от ЗВ е дефинирано, че
водовземането включва отнемането на води от водните обекти и/или отклоняването
им от тях, както и използването на енергията на водата. По аргумент от чл.44
ал.1 от ЗВ принципното положение е, че за водовземане се изисква разрешително. Като
изключения от това правило и призната от закона възможност без разрешително да
се водовзема, са предвидени следните хипотези: в случаите по чл.43, ал.2 от ЗВ; за дейностите по защита на населението при
въведен план за защита при бедствия по реда на Закона за защита при бедствия; в
случаите по чл.58, ал.1, т.1 и 2 и при преобразуване на енергията на водата без
отклоняването ѝ от водните течения в електрическа енергия чрез турбини с мощност до 20 киловата –чл.44, ал.3
от ЗМ.
Съгласно чл.44, ал.4 и ал.5 от ЗВ без да е необходимо
разрешително става изграждането на кладенец за индивидуално безплатно
водовземане на подземни води, след като собственикът уведоми директора на
съответната басейнова дирекция – чл.44, ал.4 от ЗВ. Собственикът
или ползвателят на имота, където е изграден кладенец при условията на ал.4, е
длъжен в тримесечен срок от изграждането му да го обяви в съответната басейнова
дирекция за нанасянето му в регистъра по чл.118г, ал.3, т.5.
Съгласно разпоредбата на чл. 118г, ал. 3,
т. 5 от ЗВ, директорите
на басейновите дирекции водят регистри на водовземните съоръжения за подземни,
включително минерални води на територията на съответния район за басейново
управление, включително на съоръженията, които са за задоволяване на
собствените потребности на гражданите. Според ал. 4 на същата разпоредбата е
предвидено, че вписванията в регистъра се извършват при условия и по ред,
определени в наредбата по чл.
135, ал. 1, т. 2.
Аналогично в разпоредбата на чл. 112, ал.
5, във връзка с ал. 1 от Наредба № 1 от 10.10.2007 г. за проучване, ползване и
опазване на подземни води, приета на основание чл. 135, ал. 1, т. 2 от ЗВ, е
посочено, че регистрите на водовземните съоръжения за подземни води, включващи съоръженията
за подземни води, които се ползват или могат да бъдат ползвани за водовземане
за стопански цели и
съоръженията - кладенци за задоволяване на собствените потребности на
гражданите, се водят от директорите на басейнови дирекции, от министъра на
вътрешните работи чрез Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на
населението" и от кметовете на общини. В настоящия случай жалбоподателят е
подал уведомление за намерението си за изграждане на тръбен кладенец, попадащо
в хипотезата на чл. 112, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1/10.10.2007 година.
С
оглед изложената регламентация, директорът на БД „Черноморски район“ е материално и
териториално компетентен административен орган да извърши преценката кой режим
е приложим за кладенеца в имота на жалбоподателя - регистрационния по чл.43,
ал.2 от ЗВ или разрешителния по чл.44, ал.1 от ЗВ. Той е компетентния орган да
издаде необходимите документи по ЗВ и Наредба №1/2007г. за изграждането на
водовземното съоръжение, да впише кладенеца в регистъра след изпълнението му,
респ. да постанови отказ за вписване в регистъра и да разпореди премахването
му.
Основателно обаче е твърдението на жалбоподателя за извършено
неправилно приложение на материалния закон.
В разпоредбата на
чл.117 от Наредба № 1 от 10.10.2007 г. е
регламентирано задължение
на гражданите, собственици на поземления имот, да уведомят писмено Директора на
съответната басейновата дирекция за намерението си да изградят кладенец или
наличието на изграден кладенец. В настоящия случай подаденото уведомление е по
реда на чл. 117, т. 1 – за намерение за изграждане на кладенец в собствен
поземлен имот, което има изискуемото съдържание по чл. 118, ал. 1, т. 1 - 5 от
наредбата. Съобразно чл.118 от същата Наредба, директорът след получаване на
уведомлението за намерение когато установи, че не е спазено изискването на чл.
50, следва да уведоми гражданина за неспазването на изискванията. Препратката
към чл. 50 от наредбата дава правомощие на директора да извършва контрол по
отношение наличието на предпоставките, регламентирани в три отделни точки на
разпоредбата, във всеки конкретен случай, при които се разрешава водовземане
чрез нови съоръжения. За разрешаване на водовземане от подземни води чрез нови
съоръжения, в ал. 1, т. 1 от посочената разпоредбата е регламентирано
изискването съоръжението да е предназначено за питейно-битово водоснабдяване на
урбанизирани територии, какъвто е и настоящият случай, с цел опазване на
количеството на подземни води от дълбоко разположени и защитени от замърсяване
подземни водни тела, представляващи основен източник за осигуряване на вода с
питейни качества. Когато не са налице посочените в ал. 1 цели, съгласно
ограниченията в ал. 2 водовземането чрез нови съоръжения за задоволяване на
собствени нужди на граждани не се разрешава.
Предвид разпоредбата на чл. 118, ал. 2 от Наредба № 1/10.10.2007 г. при неспазване
на законоустановените изисквания за изграждането на кладенец, директорът на съответната
басейнова дирекция следва писмено да уведоми гражданина кои изисквания не са
спазени.
Съобразно разпоредбата на чл. 44, ал. 4 от ЗВ, уреждаща
първично изграждането
на кладенец за индивидуално безплатно водовземане на подземни води става, без
да е необходимо разрешително, но след като собственикът уведоми Директорът на
съответната басейнова дирекция. Според ал. 5 на същата разпоредба едва след
изграждането на кладенеца собственикът или ползвателят на имота, където е
изграден кладенец при условията на ал. 4, е длъжен в тримесечен срок от
изграждането му да го обяви в съответната басейнова дирекция за нанасянето му в
регистъра по чл. 118г, ал. 3, т. 5 от ЗВ. Подробно в наредбата е
регламентиран реда за подаване и съдържанието за уведомлението, подавано до
ответника.
В изпълнение на дадените с Решение 7900/15.09.2022 г.,
постановено по адм. д. № 2041/2022 г. по описа на ВАС на РБ указания,
по делото е назначена съдебно-техническа експертиза. От заключението се установява, че по отношение на
недвижим имот с идентификатор № 53120.106.441 по кадастрална карта и
кадастрални регистри има изработен и влязъл в сила Подробен устройствен пран –
план за застрояване. За територията на Община Балчик има одобрен ОУП със
Заповед № РД-02-15-210/29.11.2019 г. на Министъра на регионалното развитие и
благоустройство, като процесният имот попада в землището на с. Оброчище,
местност „Фиш-фиш“ – част от територията на Община Балчик. С влизане в сила на
Решение № 13 от 18.12.2012 г. на Областна дирекция „Земеделие“ – Добрич е
променен статутът на имота, който представлява урбанизирана територия.
Заключението на вещото лице съдът кредитира изцяло, поради
констатацията, че фактите, установени чрез него, не се оспорват от страните, а
от събраните доказателства не се установяват такива, които са в негово противоречие.
Гореизложеното установяване обосновава извод, че процесният недвижим имот се намира в границите на
населено място, което обуславя констатация за едно от изключенията на
разрешителния режим, регламентирано в разпоредбите на чл.44 ал.1 т.1 вр.чл.43
ал.2 ЗВ.
По-нататък,
в разпоредбата на чл. 44, ал. 4 от ЗВ, е регламентирана процедурата по уведомителния
режим за изграждането на кладенци за индивидуално безплатно водовземане на
подземни води, без да е необходимо разрешително. Именно в тази хипотеза съдът
възприема извод, че се инкорпорира конкретния случай , респективно гражданинът
е длъжен да уведоми директора на съответната басейнова дирекция за намерението
да изгради кладенец, като в срок от три месеца от изграждането му, същият
следва да го обяви за нанасянето на кладенеца в регистъра по чл.
118г, ал. 3, т. 5
от ЗВ. Като е възприел друг извод, ответникът е постановил неправилен
административен акт, противоречащ на приложимите материални разпоредби, който
следва да бъде отменен.
/Така
и решение № 6/03.01.2023г. по адм.д.№ 6955/2022г. на ВАС, Трето отделение/.
При
този изход на спора и своевременно предявената претенция на оспорващия относно
присъждане на съдебно-деловодни разноски, ведно с представените доказателства
за извършването им, се явява основателна. Поради фактическата и правна сложност
на настоящото производство, събирането на множество доказателства, както и проведените съдебни заседания,
намира, че следва да се уважи изцяло размера на сторените разноски. С оглед на това
ответникът следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя сума в размер на 1510 лева.
На
основание чл. 143, ал. 1, пред. Първо от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ
отказ,
обективиран в Писмо с изх. № 94-00-1667/А6 от 12.02.2021 г., на Директор
Басейнова дирекция „Черноморски район“ за изграждане на тръбен кладенец в
недвижим имот с идентификатор № 53120.106.441, находящ се в местност „Фиш -
фиш“ в с. Оброчище, общ. Балчик, обл. Добрич.
ОСЪЖДА
Басейнова
дирекция „Черноморски район“ да заплати на В.Г.В., с ЕГН **********,***
сумата от 1510 лв., представляваща сторените съдебно-деловодни разноски в
настоящото производство.
Решението
може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд на Република
България.
СЪДИЯ: