№ 45
гр. Карнобат, 23.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРНОБАТ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Мариела Ан. И.
при участието на секретаря Петя Н. Ганчева
като разгледа докладваното от Мариела Ан. И. Гражданско дело №
20232130100776 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по повод искова молба от С. Д.
Х. с ЕГН ********** от **** против „Профи Кредит България“ ЕООД с ЕИК
**** със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Средец, ж.к.
Мотописта, бул. България № 49, бл. 53Е, вх.В, ет.7.
В исковата молба се твърди, че на 01.02.2023г. ищцата сключила с
„Профи Кредит България“ ЕООД Договор за потребителски кредит №
40015357817 за сумата от 600 лв., които следвало да се възстановят на 11
месечни вноски, при уговорен ГПР в размер от 47.84 % и ГЛП 40.90 %, като
общата сума, която следвало да заплати ищеца възлизала на 717.52 лв., без в
нея да били включени уговорените възнаграждение за закупена допълнителна
услуга „Фаст“: 240.00 лв. и „Флекси“: 360.00 лв. Общото задължение по
кредита възлизало на 1 317.52 лева, а размерът на месечна вноска - 119.78 лв.
Таксите „ Фаст“ и „Флекси“ били уредени в чл. 15 от Общите условия на
ответното дружество.
Твърди се, че Договорът за потребителски кредит Профи Кредит
Стандарт № 40015357817 е недействителен на основание чл. 22 във вр. с
чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, тъй като таксите „Фаст“ и „Флекси“ не са включени в
ГПР, поради което има неправилно посочване на ГПР. Таксите
1
представлявали пряк разход по кредита и следва да бъдат включени при
формирането на ГПР (чл. 11, ал. 1, т. 10, вр. чл. 19, ал. 1 ЗПК ), което не било
извършено, тъй като таксите се явяват 100 % от главницата, с което ГПР би
нараснал до над 140 %, а оттук следвало, че по този начин императивно
заложения в чл. 19, ал. 4 ЗПК лимит се надвишавал /който към момента на
сключването на договора е бил 59,10 %. Това се явявало и в директно
противоречие с чл. 3, ал. 1 и чл. 4 от Директива 93/13 ЕИО.
Също така се твърди, че бланкетното посочване единствено на крайния
размер на ГПР обуславяло невъзможност да се проверят индивидуалните
компоненти, от които се формира и дали те са в съответствие с разпоредбата
на чл. 19, ал. 1 ЗПК. В договора следвало да е посочено не само цифрово
какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит
представлява ГПР, но и изрично, и изчерпателно да бъдат посочени всички
разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на
ГПР. Допълва, че уговарянето на таксите е наложено и обусловено от
господстващата позиция на кредитора спрямо икономически по-слабата
страна в правоотношението.
Предвид изложеното е направено искане да се обяви за нищожен целия
договор за кредит на основание чл.22 ЗПК във вр. с чл.11 т. 10 от ЗПК.
При условие, че съдът отхвърли иска с правно основание чл. 26, ал.1,
предложение първо ЗЗД във вр. с чл. 22 от ЗПК, моли да бъдат разгледани
евентуалните искове на осн. Чл.10а, ал.2 от ЗПК и чл. 19, ал.5 от ЗПК във вр.
с чл. 26, ал.1, предложение първо ЗЗД и чл. 26, ал.1, предложение второ ЗЗД,
с които претендира да бъде прогласена недействителността на договора за ПК
в частта му, касаеща гореспоменатите такси и възнаградителната лихва. Сочи,
че съгласно чл.10а, ал.2 от ЗПК, кредиторът не може да изисква заплащане на
такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на
кредита, а включените в пакета услуги действия на практика обслужват
усвояването и управлението на кредита, поради което не може да се приеме,
че се касае за допълнителни услуги по см. на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК. Твърди, че
изключването на таксите от ГПР и уреждането им в договора като
допълнителен пакет услуги представлява заобикаляне на разпоредбата на чл.
19, ал. 4 от ЗПК, доколкото начисляването и събирането им не представлява
плащане на услуга, а прикрит разход по кредита, с който се стига до
2
надхвърляне на ограниченията на закона за максималния размер на ГПР, т.е.
клаузата е недействителна и на основание чл.19, ал.4 във вр. с ал.5 от ЗПК.
По отношение на възнаградителната лихва сочи, че уговорена в такъв
размер противоречи на добрите нрави. Изтъква, че съглашение за плащане на
възнаградителна лихва е действително, ако тя не надвишава тройния размер
на законната лихва. След справка в електронната страница на БНБ установил,
че към датата на сключване на договора - 01.02.2023 г., основният лихвен
процент е 1. 82 %, от което следва, че размерът на законната лихва е 10. 82 %,
т. е. уговореният в договора за кредит годишен лихвен процент надвишавал
четири пъти законната лихва. Твърди, че договорената между страните лихва
в размер на 40.90 % годишно надхвърляла повече от 3 пъти законната, което е
в нарушение на добрите нрави, тъй като надвишава трикратния размер на
законната лихва. Поради тази причина счита клузата на чл. 6 от Договор за
потребителски кредит Профи Кредит Стандарт № 40015357817 в частта му
относно размера на възнаградителната лихва за нищожна.
В с.з. ищцата не се явява и не изпраща представител, но депозира
писмено становище, с което поддържа предявените искове
Ответникът в отговора на исковата молба признава, че между страните е
сключен договор за потребителски кредит Стандарт № 40015357817. Сочи, че
процесният договор за потребителски кредит отговарял от външна страна на
установените в разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗПК изисквания за писмена
форма, на хартиен носител, както и на изискванията за сключването му по
ясен и разбираем начин, както и на изискванията по чл. 11, ал. 1, т. 7 ЗПК - в
него била посочена общата дължима сума по кредита (717.52 лева), като
отделно било посочено общото задължение по кредита по закупената
допълнителна услуга, а именно сума в размер от 1317.52 лева, в която сума е
включена дължимата обща сума по кредита и стойността на закупените
допълнителни услуги. Излага подробни съображения във връзка становището
си за неоснователност на всички предявени искове.
В с.з. не изпраща представител, но е депозирано писмено становище, с
което се поддържа отговора. Направено е искане за присъждане на съдебно-
деловодните разноски, както и възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на ответната страна.
Карнобатският районен съд, като взе предвид искането на
3
молителя, събрания по делото доказателствен материал и като съобрази
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното.
На 01.02.2023г. ищцата сключва с „Профи Кредит България“ ЕООД
Договор за потребителски кредит № 40015357817 за сумата от 600 лв., които
следвало да се възстановят на 11 месечни вноски, при уговорен ГПР в размер
от 47.84 % и ГЛП 40.90 %. Общата сума, която следвало да заплати
кредитополучателя възлиза на 717.52 лв.
Като допълнителни възможности по кредита, от страна на потребителя,
са закупени следните услуги: услугата "Фаст", предоставяща "приоритетно
разглеждане" с договорено допълнително възнаграждение в размер на 240. 00
лв. и услуга "Флекси", предоставяща възможност за гъвкав погасителен план
с договорено възнаграждение в размер на 360. 00 лв.
По делото не се оспорва действителното получаване на заемната сума от
кредитополучателя, поради което следва да се приеме, че "Профи Кредит
България" ЕООД е предоставило на ищцата кредит в размер на 600 лева.
Предявеният главен иск с правно основание чл. 22 от ЗПК във вр. с чл.
11, ал.1, т. 10 от ЗПК във вр. с чл. 26, ал.1, предл. първо от ЗЗД съдът намира
за неоснователен по следните съображения:
Разпоредбата на чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК предвижда като
основание за недействителност на договора за потребителски кредит
непосочването на ГПР, а не твърдяното от ищцата неправилно посочване на
ГПР поради невключване на определени разходи. Императивните норми,
установяващи основания за недействителност, не могат да се тълкуват
разширително без наличието на основание за това. При така установеното
съдържание на ДПК съдът намира, че не са налице предвидените в ЗПК
основания за обявяване на неговата недействителност, поради което
предявеният установителен иск се явява неоснователен и следва да бъде
отхвърлен –в този смисъл и Определение № 3218 от 23.12.2022 г. на ОС -
Бургас по в. ч. гр. д. № 2062/2022г.
Отхвърлянето на главния иск води до сбъдване на условието под което
са предявените другите два иска, поради което съдът дължи произнасяне и по
тях.
Искът с правно основание по чл. 10а, ал.2 от ЗПК във вр. с чл. 26, ал.1,
предл. първо ЗЗД за нищожност на клаузата на чл. 6 от ДПК № 40015357817 в
4
частта относно таксите по допълнителни услуги "Фаст" и "Флекси" се явява
основателен, като съображенията за това са следните:
В раздел V от договора "Поискани от клиента допълнителни
възможности " е посочено, че ищцата е избрала пакет от допълнителни
услуги, като в раздел VI "Параметри" е фиксирано и възнаграждението за
този пакет услуги - за услугата "Фаст" – възнаграждение в размер на 240, 00
лв. и за услугата "Флекси" – възнаграждение в размер на 360, 00 лв. Самите
допълнителни услуги са описани в чл. 15 от ОУ към ДПК, както следва:
услугата "Фаст" предоставя приоритетно разглеждане и изплащане на
кредита, а услугата "Флекси" – отлагане или намаляване на определен брой
вноски при определени условия. Макар и оформени като "допълнителни
услуги" по договора, със самостоятелен характер, които не са задължителни,
настоящият състав счита, че тези услуги по естеството си са свързани с
усвояването и управлението на кредита. Правото на приоритетно разглеждане
и изплащане на кредита по своята същност е дейност на финансовата
институция, свързана с усвояване на кредита - по-бързо разглеждане на
искането за кредита, по-бързото отпускане на исканата сума, по-бързото
оформяне на съответните документи и т. н., т. е. все действия, които са част
от дейността по кредитиране и разходите за тях следва да са включени в
цената на услугата. В този смисъл не се касае за допълнителна услуга, както
формално е посочено в договора, а за извършване на действия по отпускането
на кредита – разглеждане на искането и изплащане на съответната сума.
В разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 ЗПК е предвидено събиране от
потребителя на такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с
договора, но законът не допуска кредиторът да изисква заплащането на такси
и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита –
чл. 10а, ал. 2 ЗПК, каквато е и настоящата хипотеза.
На основание чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски
кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е
нищожна.
Основателен се явява и искът с правно основание чл. чл. 26, ал.1,
предложение второ ЗЗД за нищожност на клаузата на чл. 6 от ДПК в частта
относно размера на възнаградителната лихва.
В трайната си и непротиворечива практика ВКС приема, че когато
5
задължението не е обезпечено /какъвто е настоящия случай/, уговорката за
възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва
противоречи на добрите нрави. В случая посочената по договора за кредит
годишна лихва от 40, 90 % надвишава трикратния размер на законната лихва,
който за процесния период - според заключението на вещото лице по
назначената и изслушаната ССЕ, е в размер на 11.42 %. Това означава, че
клаузата за уговорената в този размер възнаградителна лихва противоречи на
добрите нрави и като такава е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, тъй
като същата надхвърля рамките на присъщата и възнаградителна функция и я
превръща в средство за неоснователно обогатяване /така и в решение № 906
от 30.12.2004 година на ВКС по гражд. дело № 1106/2003 година, ІІ г. о.,
решение № 1359 от 11.03.2009 година на ВКС по гражд. дело № 15/2007
година, ІV г. о., решение № 378 от 18.05.2006 година на ВКС по гражд. дело
№ 315/2005 година, ІІ г. о., определение № 901 от 10.07.2015 година на ВКС
по гражд. дело №6295/2014 година, IV г. о. /.
По разноските.
Предвид уважаването на исковите претенции сторените от ищцата
разноски в размер на 203лв. следва да се възложат в тежест на ответната
страна, а ищцата следва да заплати сторените от ответната страна разноски за
отхвърления в цялост главен иск в размер на 100лв. за юрисконсултско
възнаграждение.
Съгласно чл.38,ал.1 Закон за адвокатурата, в случаите по ал. 1 на с.з.,
ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски,
адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско
възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от
предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗА и осъжда другата страна да го
заплати.
Предвид основателността на предявените два иска, съдът следва да
определи възнаграждение по тях в размер на по 400лв. съобразно
разпоредбата на чл. 7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
В случая съдът не следва да определя възнаграждението с включен
ДДС, тъй като не са представени доказателства за регистрация на адв.Д. по
този закон. Действително в представения списък на разноските /стр.98/,
6
изпратен чрез ССЕВ на 15.12.2023г. е посочено, че се представя справка за
регистрация на адв.Д., но такава не е била изпратена. Не са предоставени
данни въз основа, на които съдът да извърши справка в електронна система на
НАП за това обстоятелство.
Мотивиран от горното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. Д. Х. с ЕГН ********** от **** против
„Профи Кредит България“ ЕООД с ЕИК **** със седалище и адрес на
управление гр.София, р-н Средец, ж.к. Мотописта, бул. България № 49, бл.
53Е, вх.В, ет.7 иск с правно основание чл. 22 от ЗПК във вр. с чл. 11, ал.1, т.
10 от ЗПК във вр. с чл. 26, ал.1, предл. първо от ЗЗД за прогласяване на
нищожност на сключения между тях договор за потребителски кредит Профи
Кредит Стандарт № 40015357817 от 01.02.2023г.
ПРОГЛАСЯВА на основание чл. 10а, ал.2 от ЗПК във вр. с чл. 26, ал.1,
предл. първо ЗЗД нищожността на клаузата на чл. 6 от Договор за
потребителски кредит Профи Кредит Стандарт № 40015357817 от
01.02.2023г, сключен между С. Д. Х. с ЕГН ********** и „Профи Кредит
България“ ЕООД с ЕИК **** в частта относно таксите по допълнителни
услуги "Фаст" и "Флекси".
ПРОГЛАСЯВА на основание чл. 26, ал.1, предложение второ ЗЗД
нищожността на клаузата на чл. 6 от Договор за потребителски кредит Профи
Кредит Стандарт № 40015357817 от 01.02.2023г, сключен между С. Д. Х. с
ЕГН ********** и „Профи Кредит България“ ЕООД с ЕИК **** в частта за
възнаградителната лихва.
ОСЪЖДА „Профи Кредит България“ ЕООД с ЕИК **** със седалище
и адрес на управление гр.София, р-н Средец, ж.к. Мотописта, бул. България
№ 49, бл. 53Е, вх.В, ет.7 да заплати на С. Д. Х. с ЕГН ********** от ****
сумата от 203лв. съдебно-деловодни разноски.
ОСЪЖДА С. Д. Х. с ЕГН ********** от **** да заплати на „Профи
Кредит България“ ЕООД с ЕИК **** със седалище и адрес на управление
гр.София, р-н Средец, ж.к. Мотописта, бул. България № 49, бл. 53Е, вх.В, ет.7
сумата от 100лв. съдебно-деловодни разноски.
7
ОСЪЖДА на основание чл. 38 ,ал.2 Закон за адвокатурата „Профи
Кредит България“ ЕООД с ЕИК **** със седалище и адрес на управление
гр.София, р-н Средец, ж.к. Мотописта, бул. България № 49, бл. 53Е, вх.В, ет.7
да заплати на адвокат А. З. Д. от САК, личен №**** сумата от 800лв.
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Карнобат: _______________________
8