Р Е Ш
Е Н И Е
№
_________
гр.
Варна ________2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският административен съд, двадесет и втори състав, в публичното заседание на
двадесети октомври две хиляди и двадесета година в състав:
Административен съдия: ЯНКА ГАНЧЕВА
при секретаря Анна Димитрова, като разгледа докладваното
от съдията Ганчева адм. дело № 2030 на Административен съд - Варна по
описа за 2020 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.172, ал.5, вр.чл.171, т.2а, б. „а“ от Закона за движение по
пътищата /ЗДвП/, вр.чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано
е по жалба на З.К.К., с ЕГН **********,***, против Заповед №
20-0819-001476/9.09.2020г. на полицейски инспектор към ОДМВР Варна, сектор
„Пътна полиция“, с която на основание чл.171, т.2а, б „а“ от ЗДвП на
жалбоподателката е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ - прекратяване
на регистрацията на ППС - л.а. БМВ 1 ЕР РЕИХЕ с рег.№ *** за срок от 6 месеца.
Жалбоподателката
твърди незаконосъобразност на обжалваната заповед. Сочи, че към момента на
проверката водачът на МПС е бил правоспособен и е притежавал валидно СУМПС.
Моли да се отмени акта. В с.з. процесуалния представител на К. поддържа
жалбата, моли да бъде уважена и да се присъдят сторените по делото разноски. В
депозирани писмени бележки сочи, че акта е нищожен, в алтернативност поддържа
незаконосъобразност на ПАМ. В акта е посочено, че СУМПС на водача е обявено за
отнемане, като има връчена ЗПАМ за отнемане на СУМПС поради неплатени глоби.
Към момента на проверката СУМПС се е намирало във водача на автомобила и
собственика на МПС е нямало как да знае, че е налице връчена ЗПАМ, поради това К.
не следва да търпи негативи от противоправното поведение на другиго. Факта, че
СУМПС към момента на проверката е било с изтекъл срок и водача е бил неправоспособен
е неотносимо към спора, тъй като не е посочено като основание за издаване на
оспорения акт.
Ответникът,
чрез процесуалния си представител моли жалбата да бъде оставена без уважение.
Счита, че оспорения акт е правилен и законосъобразен, налице са материалноправните
предпоставки за издаването му. Водача е управлявал без валидно свидетелство,
налице е и издадена ПАМ, влязла в законна сила за отнемане на СУМПС. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
След
преценка на събраните доказателства, съдът приема за установено от фактическа
страна, следното:
На
9.09.2020г. в 23.15 г. в гр. Варна, по ул. „Девня“, посока с. Казашко до
кръстовището с бул. „Васил Левски“ В.К.К.управлявал МПС БМВ, с рег. № ****,
собственост на К., като СУМПС е отнето/иззето по административен ред, със ЗППАМ
№ 17-0869-000365/28.04.2917 г. по чл. 171 т.1 б.“Д“ от ЗДВП от ОДМВР – Шумен,
сектор Пътна полиция.
Прието
било, че В.К.е извършил нарушение на чл.150а
ал.1 от ЗДвП за което му бил съставен АУАН серия GA № 282169/09.09.2020г., с който на основание
чл.172, ал.4 от ЗДвП били иззети СРМПС № *********, и 2бр. рег.табели ****.
АУАН
бил подписан без възражения от Керанов.
На
същата дата полицейски инспектор към ОДМВР – Варна, сектор „Пътна полиция“
издал Заповед № 20-0819-001476/9.09.2020г., с която на основание чл.171, т.2а
б. „А“ от ЗДвП наложил на З.К.К. принудителна административна мярка –
прекратяване на регистрацията на ППС – л.а. с рег. № ****, за срок от 6 месеца.
Заповедта е връчена на адресата на 10.09.2020 г.
От
приложените по делото доказателства се установява, че л.а. с рег. № **** е
собственост на З.К.К..
Съгласно
справка за нарушител на В.К.е издадено СУМПС ********* със срок на валидност до
3.11.2018 г.
По
делото е приложена ЗППАМ № 17-0869-000365 от 28.04.2017 г., издадена от
началник група към ОД МВР – Шумен, сектор „Пътна полиция“ с която на осн. чл.
171 т.1 б.“Д“ от ЗДВП временно е отнето СУМПС ********* на водача Керанов до заплащане на дължимата
глоба. Заповедта е е връчена на Керанов на 31.07.2017 г. лично. По делото няма
данни, а и не се твърди от страните, че тази ЗППАМ е обжалвана, същата е влязла
в законна сила на 15.08.2020 г.
При
така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата
е подадена от надлежна страна, в срока по чл.149, ал.1 от АПК и
е ДОПУСТИМА.
Разгледана
по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно
чл.172, ал.1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл.171, т.2а се
прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този
закон съобразно тяхната компетентност или оправомощени от тях длъжностни лица.
Със
Заповед № 365з-2747/20.07.2017г., на основание чл.172, ал.1 от ЗДвП и чл.43,
ал.4 от ЗМВР, директорът на ОДМВР – Варна е оправомощил служителите,
компетентни да издават заповеди за прилагане на принудителни административни
мерки по чл.171, т.2а от ЗДвП, между които и тези по т.1.9 – полицейските
инспектори в звената Пътна полиция
при ОДМВР-Варна за нарушения на
ЗДвП извършени на територията, обслужвана от
ОДМВР – Варна, поради което оспорената заповед за налагане на ПАМ е
издадена от компетентен орган.
Обжалваната
заповед е издадена и при правилно приложение на материалния закон.
Видно
от АУАН серия GA №
282169/09.09.2020г., на 9.09.2020 г. на посоченото място и час Керанов е
извършил нарушение на чл. 150 а от ЗДвП, тъй като е управлявал л.а. БМВ, със
СУМПС, което е отнето по административен ред.
Съгласно
чл.150а, ал.1 от ЗДвП, за да управлява моторно превозно средство, водачът
трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към
която спада управляваното от него моторно превозно средство, да не е лишен от
право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен
ред, както и свидетелството му за управление да е в срок на валидност, да не е
временно отнето по реда на чл.171, т.1 или 4 или по реда на чл.69а от НПК и да не е
обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено.
Съгласно
чл.171 от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за
преустановяване на административните нарушения се прилагат принудителни
административни мерки, една от които е тази по т.2а, буква а) – прекратяване на
регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно
превозно средство без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за
управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него
моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно
превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за
управление е временно отнето по реда на чл.171, т.1 или 4 или по реда
на чл. 69а от Наказателно-процесуалния
кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно
средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за
срок от 6 месеца до една година;
При
изпълнение на посочените в закона условия за налагане на ПАМ, административният
орган действа в условията на обвързана компетентност, като в случая предвид
установените факти – управление на МПС от лице, чието свидетелство за
управление е временно отнето по реда на чл. 171 т.1 от ЗДвП, поради което правилно
е прието, че са налице основания за налагане на процесната ПАМ спрямо
собственика на автомобила.
В
обжалваната заповед са изложени подробно обстоятелствата, обосновали
прилагането на процесната ПАМ, фактическите и правни основания за издаване на
заповедта, поради което съдът приема, че същата е постановена при спазване на
изискванията за форма по чл.59 от АПК.
Принудителните
административни мерки, каквато по дефиниция и по съдържание е наложената с обжалваната
заповед мярка по чл.171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП, са инструмент на държавата за
обезпечаване на законосъобразното осъществяване на определени правоотношения.
Като форма на държавна принуда, ПАМ са репресивни мерки, водещи до ограничаване
на права или вменяване на задължения, като налагат неблагоприятни последици на
адресата, с цел постигане на определен правен резултат. В случая ЗДвП
регламентира прилагането на ПАМ по чл.171, т.2а, буква „а“ от ЗДвП при
установено управление на ППС от лице, чието СУМПС е отнето по реда на чл. 171
т.1 от ЗДвП, със ЗППАМ, поради неплатени глоби. Само наличието на това
обстоятелство е достатъчно за прилагането на ПАМ, като законът не свързва
същата с неправомерно поведение на собственика - че е предоставил, преотстъпил,
разрешил, допуснал и т.н управлението на притежавания от него автомобил на
водач, чието СУМПС е отнето с влязъл в сила административен акт.
Както
бе посочено по-горе, при осъществяване на предвидената в закона хипотеза,
административният орган действа в условията на обвързана компетентност и няма
право на преценка дали да наложи мярката или не, такава може да извърши само по
отношение срока на действие на ПАМ. За да бъде приложена процесната
принудителна мярка законът не изисква установяване, и то от административния
орган, на обстоятелството, че собственикът на автомобила е знаел, че го
предоставя на водач, чието СУМПС е отнето по административен ред за неплатена
глоба, респ. че е разрешил автомобилът му да се ползва от такъв. Възложено е от
закона в тежест на всеки собственик на автомобил да предприеме съответните
мерки и да не предоставя, респ. да не допуска, собственият му автомобил да бъде
управляван от водач без валидно СУМПС или със СУМПС отнето по административен
ред. След като в случая собственикът на автомобила не е положил дължимата грижа
следва да понесе и неблагоприятните последици, които законът свързва с такова
поведение. Не на последно място следва да се посочи, че ако жалбоподателката бе
проверила СУМПС на Керанов, то би установил, че същото е и с изтекъл срок.
Нормата
на чл.171, т.2а, буква „а“ от ЗДвП е категорична, ПАМ - прекратяване на
регистрацията на пътно превозно средство, се прилага по отношение на
собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, чието СУМПС
е отнето по реда на чл. 171 т.1 от ЗДвП. ПАМ по чл.171, т.2а, буква „а“ от ЗДвП
би била в нарушение на принципа за съразмерност по чл.6 от АПК и не следва да
бъде прилагана, само ако бъде установено, че автомобилът е бил отнет
противозаконно, без знанието и съгласието на собственика, а настоящият случай
не е такъв.
По
така изложените съображения жалбата следва да се отхвърли като неоснователна.
При
този изход на делото и с оглед своевременно направеното искане от процесуалния
представител на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение същото
като допустимо и основателно следва да бъде уважено и да бъде осъдена
жалбоподателката да заплати на ОД МВР Варна 100 лева за юрисконсултско
възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, във връзка с чл. 24 от Наредбата
за заплащане на правната помощ.
Водим
от горното, Варненски административен съд, двадесет и втори състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата
на З.К.К., с ЕГН **********, от гр. Варна, против Заповед №
20-0819-001476/9.09.2020г. на полицейски инспектор към ОДМВР Варна, сектор
„Пътна полиция“, с която на основание чл.171, т.2а, б „а“ от ЗДвП на К. е
наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ - прекратяване на
регистрацията на ППС - л.а. БМВ 1 ЕР РЕИХЕ с рег.№ *** за срок от 6 месеца.
ОСЪЖДА
З.К.К.,
с ЕГН **********, от гр. Варна да заплати на ОДМВР – Варна сумата от 100 /сто/
лева сторени по делото разноски.
Решението
не подлежи на обжалване съгласно разпоредбата на чл.172, ал.5, изр.2-ро от ЗДвП.
Административен съдия: