Решение по адм. дело №151/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК във връзка с чл. 220 от Закона за митниците (ЗМ).

Образувано е по жалба на „Глобъл Панелс“ ЕООД, срещу Решение № 32-1114185/12.12.2024 г. издадено от Директора на ТД „Митница“ Бургас, с което : 1. На основание чл. 1, параграф 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2024/1287 на Комисията от 13 май 2024 година за разширяване на обхвата на окончателното антидъмпингово мито, наложено с Регламент за изпълнение (ЕС) 2021/1930 върху вноса на брезов шперплат с произход от Русия, с включването на вноса на брезов шперплат, изпращан от Турция и Казахстан, независимо дали е деклариран с произход от Турция и Казахстан във вр. с чл. 1 параграф 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2021/1930 на Комисията от 8 ноември 2021 година за налагане на окончателно антидъмпингово мито и окончателно събиране на временното мито, наложено върху вноса на брезов шперплат с произход от Русия, за стока № 2 с описание: „ШПЕРПЛАТ ОТ БРЕЗА, С РАЗМЕРИ – 18 Х 2500 X 1250 ММ- 2.813 М3, 50 БР.“ от МД с МRN 23ВG001009018277R0/20.11.2023 г. с код по ТАРИК ********** e определен допълнителен код по ТАРИК С 999 ; 2. На основание чл.77, § 1, буква а) от Регламент (ЕС) № 952/2013 за стоката възниква вносно митническо задължение. На основание чл. 77, § 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013г., митническото задължение възниква на датата на приемане на митническата декларация – 20.11.2023г.; 3. На основание чл. 85, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. във връзка с чл. 1 § 1, § 2 и § 3 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2024/1287 на Комисията за стоката с деклариран код по ТАРИК 4412 33 10 10 и допълнителен код по ТАРИК С 999 при прилагане на ставка 15.8 % е определено антидъмпингово мито в размер на 754.58 лв. (седемстотин петдесет и четири лева и 58 стотинки) ; 4. На основание чл. 54, ал. 1 от ЗДДС във връзка с чл. 77, §1, буква а) от Регламент (ЕС) №952/2013 г. и с чл. 77, § 2 от същия регламент, на датата на възникване на митническото задължение възниква задължение и за ДДС. На основание чл. 55, ал. 1 от ЗДДС е определена данъчната основа при внос по смисъла на чл. 16, ал. 1 от ЗДДС за стока № 2, поставена под режим допускане за свободно обращение с МД с МRN 23ВG001009018277R0/20.11.2023 г. в размер на 5530.39 лв. (пет хиляди петстотин и тридесет лева и 59 стотинки) ; 5. Предвид данъчната ставка от 20 %, съгласно чл. 66, ал. 1, т. 2 от ЗДДС и на основание чл. 67, ал. 1 от същия закон задължението за ДДС при внос по смисъла на чл. 16, ал. 1 от ЗДДС на стока от МД с МRN 23ВG001009018277R0/20.11.2023 г. е в размер на 1 106. 08лв. (хиляда сто и шест лева и 08 ст.) ; 6. На основание чл. 105, § 3 и § 4 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. и чл. 56, вр. с чл. 105, § 4 и § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. е определено за вземане под отчет и досъбиране антидъмпингово мито и ДДС общо в размер на 905.50 лв. (деветстотин и пет лева и 50 стотинки), от които антидъмпингово мито в размер на 754.58 лв. (седемстотин петдесет и четири лева и 58 стотинки) и ДДС в размер на 150.92 лв. (сто и петдесет лева и 92 стотинки) ; 7. На основание чл. 77, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. и чл. 83, ал. 1 от ЗДДС, вр. с чл. 77, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. е определен като длъжник за заплащане на окончателното антидъмпингово мито и ДДС – „Глобъл Панелс“ ЕООД, ЕИК *********, гр. Варна, управлявано от Д. И. С. ; 8. На основание чл. 19б, ал. 3 от ЗМ, във връзка с чл.108, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. и чл. 60, ал. 1 от ЗДДС е определен десетдневен срок от уведомяването на длъжника за заплащане на сумите , посочени в т. 7 ; 9. На основание чл.19б, ал.1 от ЗМ във вр. с чл.102,§ 1 от Регламент № 952/2013 г. и чл.60, ал.1 от ЗАДС датата на връчване на обжалваното решение се счита за дата на уведомяване на длъжника „Глобъл Панелс“ ЕООД ; 10. На основание чл. 114, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. и чл. 59, ал. 2 от ЗДДС, вр. чл. 114, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. се дължи лихва за забава за размера на дължимите вземания, които не са платени в срока посочен в т. 8.

Жалбоподателят твърди незаконосъобразност на обжалваното решение, тъй като със същото се налагало неправомерно задължение и увеличаване на наложени данъци и мита със задна дата по отношение на вече осъществен и приключен внос на стоки ; към датата на фактическото извършване на вноса на процесните стоки и към датата на освобождаване на стоката от Митница Бургас, не били налице данни в Република България да е бил въведен регистрационен режим касаещ вноса на стоките в посочените и цитирани в обжалваното решение Регламенти, чрез който режим е следвало да се гарантира една бъдеща възможност за евентуалното налагане на допълнително антидъмпингово мито със задна дата или с разширен обхват; към датата на подаване на процесната митническа декларация, съответно към датата на приемането й от страна на митническите власти, в онлайн базата за интегрирана митническа тарифа ТАРИК не била публикувана каквато и да било информация за въвеждане на специален регистрационен режим, както и такъв за възникване на евентуално бъдещо задължение въз основа на сочените в решението актове ; суровината за произвеждане на процесните стоки била с произход Украйна, поради което стоката предмет на вноса не попадала в обхвата на цитираните в процесното решение разпоредби. Иска се отмяна изцяло на обжалваното решение и присъждане на сторените по делото разноски.

В съдебно заседание жалбата се поддържа от упълномощения адвокат Ж. Д., включително с представената от нея писмена защита.

Ответната страна – директорът на ТД Митница Бургас, чрез упълномощения процесуален представител гл. юрисконсулт М. Л., оспорва жалбата. Счита, че административният орган е мотивирал и доказал основанията за налагането на антидъмпингово мито. Моли за отхвърляне на жалбата като неоснователна и претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендирания от дружеството-жалбоподател адвокатски хонорар. В писмени бележки с.д. 15455/26.09.2025г. излага подробни съображения по съществото на спора.

След преценка на събраните по делото доказателства , съдът приема за установено от фактическа страна следното :

На 20.11.2023 г. с МД с МRN 23ВG001009018277R0, дружеството-жалбоподател декларира внос на стоки под режим допускане за свободно обращение. Стока № 2 е описана в елемент от данни (е.д.) 18 05 000 000 „Описание на стоките“ - „ШПЕРПЛАТ ОТ БРЕЗА, С РАЗМЕРИ: -18 Х 2500 X 1250 ММ- 2.813 М3, 50 БР.“ Съгласно данните от ел.д. 13 06 000 000 „Представител“, "ПРИМАГЕНТ" ООД, ЕИК ********* е пряк представител по смисъла на чл. 18, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г.

За стока № 2 е посочено:

В ел.д. № 16 80 001 000 на държавата на произход“ - „ТR - Турция“;

В ел.д. № 14 01 035 000 „Условие на доставка“ - „ЕХW – Франко-завод“;

В ел.д. № 18 09 057 000 „Код по Комбинираната номенклатура“ – 44123310 ; № 18 09 058 „Код по ТАРИК“ - 10;

В ел.д. № 14 10 001 000 „Метод за определяне на стойността“ - „1 - Договорна

стойност на внасяните стоки (чл.70 от Кодекса)“;

В ел.д. № 14 08 000 000 „Цена на стоката“ - 2362.50;

В ел.д. № 14 05 000 000 „Валута“ - EUR;

В ел.д. № 19 06 017 000 „Идентификационен номер на транспортно средство при

пристигането му“- [рег. номер]/[рег. номер].

Стоката по посочената МД е декларирана с код по ТАРИК **********, с декларирана митническа стойност 4775.81 лева, с мито в рамките на митническия съюз 0% и дължимо ДДС в размер на 955.16 лева. Към МД от страна на вносителя са представени сертификат за движение A.TR № АА 0394250/16.11.2023г., опаковъчен лист от 16.11.2023г., търговска фактура № DST202387/16.11.2023г., дан. фактура №**********/20.11.2023г. за международен транспорт, ЧМР от 16.11.2023г. и сертификат за произход №ММ 0860872/16.11.2023г. издаден от турските власти, в който е отразен произход на стоките – Турция.

На основание чл. 22 § 6 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 г. за създаване на Митнически кодекс на Съюза, както и във връзка с чл. 29 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., до „Глобъл Панелс“ ЕООД е изпратено съобщение с рег. № 32-1025056/01.10.2024 г., с което дружеството е уведомено, че предстои издаване на решение за определяне на окончателно антидъмпингово мито и определяне на нови размери на данъчната основа и на дължимите вземания за стока № 2, поставена под митнически режим с МД с МRN 23ВG001009018277R0/20.11.2023 г. В писмото са изложени констатациите на митническите органи и основанията за изменение на митническата стойност и определяне на допълнителни задължения за мито и ДДС, както и са разяснени възможността и срокът за представяне на становище. Писмото е връчено на пълномощник на дружеството-вносител на 03.10.2024г.

В указания срок от страна на жалбоподателя е постъпил писмен отговор рег. №32-104413о/16.10.2024г., в който пълномощникът на жалбоподателя оспорва прилагането на Регламент за изпълнение (ЕС) 2024/1287 по отношение на процесния внос на стока № 2 като сочи, че при извършването на вноса не са налице данни, че е бил въведен регистрационен режим. Към датата на подаване на митническата декларация и към датата на приемането й от митническите органи в онлайн базата на интегрирана митническа система (ТАRIC) не била публикувана подобна информация за въвеждане на регистрационен режим. Дружеството твърди, че стоката е със страна на произход Република Украйна. Към отговора са приложени допълнителни писмени доказателства относно произхода на внесените стоки – Договор №13/01.09.2022г. сключен между „DB-WOOD“ Ltd., Украйна и „DASTAS Demircioglu Agac Sanayi Ticaret“ A.S., Турция, заедно с допълнително споразумение от 12.06.2023г., Приложение №1/25.10.2022г., Приложение №2/26.12.2023г. и Приложение №3/29.12.2023г., фактура №57/11.10.2023г., фактура от 11.10.2023г. за извършен транспорт, ЧМР към фактура №57/11.10.2023г. за доставка на стока.

С молба вх. №32-1058343/29.10.2024г. пълномощникът на дружеството-вносител уточнява, че с митническа декларация с МRN 23ВG001009018277R0/20.11.2023г. , търговското дружество „Глобъл Панелс“ ЕООД е внесло стоки закупени и произведени от „DASTAS Demircioglu Agac Sanayi Ticaret“ A.S., Турция. Суровината за изработката на стока № 2 била с произход Украйна и закупена съгласно договор №13/01.09.2022г., сключен между „DB-WOOD“ Ltd., Украйна и „DASTAS Demircioglu Agac Sanayi Ticaret“ A.S., Турция и съответните допълнителни споразумения и приложения.

На 05.12.2024г. от началника на МБ Сливен до с.д. Директор на ТД Митница Бургас е издадена докладна записка, в която възраженията на дружеството са приети за неоснователни и е потвърдено приложното поле на Регламент за изпълнение (ЕС) 2024/1287 по отношение на стоката по МД с МRN 23ВG001009018277R0/20.11.2023г., изпратена от Турция, с деклариран код по ТАРИК 4412 33 10 10, за която следва да се събере окончателно антидъмпингово мито.

В последствие на 12.12.2024 г. е издадено и оспореното в настоящото производство решение на директора на ТД Митница Бургас. В мотивите на решението е посочено, че декларираната за внос стока № 2 по МД с МRN 23ВG001009018277R0/20.11.2023г. попада в приложното поле на чл. 1, § 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2024/1287, поради което за нея възниква задължение за заплащане на окончателно антидъмпингово мито с приложима ставка 15.80%. В тази връзка и на основание чл. 101 от Регламент (ЕС) № 952/2013 във връзка с чл. 77 § 1 б. а) от същия Регламент и чл. 54, ал. 1 от ЗДДС за така декларирания внос за „Глобъл Панелс“ ЕООД възниква задължение за допълнително заплащане на държавни вземания, както следва: 754.58 лева окончателно антидъмпингово мито и 150.92 лева ДДС (след приспадане на вече заплатеното ДДС при вноса), или общо 905.50 лева с дата на възникване на митническото задължение – 20.11.2023 г.

Решението е връчено на пълномощник на дружеството-вносител на 16.12.2024г.

С искане рег. №32-1122213/19.12.2024г. управителят на дружеството-вносител е отправил молба да бъде спряно изпълнението на процесното Решение поради внасяне на дължимите суми по депозитната сметка на ТД Митница Бургас. С Решение №32-1124831/20.12.2024г., директорът на ТД Митница Бургас на осн. чл. 221, ал. 3 от ЗМ във вр. с чл. 45, §3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 е спрял изпълнението на Решение №32-1114185/12.12.2024г. поради заплащане на обезпечение в размер на 905.50 лева.

В хода на съдебното производство от страна на жалбоподателя са представени допълнителни документи - заверен превод на Договор № 13/01.09.2022 г. сключен между „DB-WOOD“ Ltd, Украйна и “DASTAS Demircioglu Agac Sanayi Ticaret“ A.S., Турция и приложенията към него и заверен препис на превод на Договор № 2/01.

Представени са също и заверени преводи на съдържащите се по делото документи на чужд език.

При така установените факти , съдът намира от правна страна следното :

Жалбата е процесуално допустима. Същата е подадена от адресат на оспореното решение, при наличието на правен интерес от съдебното му обжалване и при спазване на 14-дневния срок по чл. 220, ал.1 от ЗМ във вр. с 149, ал.1 от АПК.

Разгледана по същество , жалбата е неоснователна.

Обжалваният административен акт е издаден от компетентен административен орган по чл.19, ал.1, пр. 2 във вр. с ал. 7 от Закона за митниците. Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗМ, решенията по прилагане на митническото законодателство се издават от директора на Агенция "Митници" или от директорите на териториални дирекции. В нормата на ал. 7 от чл. 19 от ЗМ е предвидено, че за целите на прилагане на чл. 29 от Регламент (ЕС) № 952/2013 решения взети без предварително заявление се издават от директора на териториалната дирекция, където са възникнали фактите и обстоятелствата, изискващи вземането на решение, освен ако не е предвидено друго. Разпоредбата на чл. 29 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. указва, че освен когато даден митнически орган действа като правораздавателен орган, разпоредбите на чл. 22, § 4, 5, 6 и 7, чл. 23, § 3 и чл. 26, 27 и 28 се прилагат и за решения взети от митническите органи без съответното лице да е подало предварително заявление. Наред с това, в чл. 101, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 е предвидено, че размерът на дължимите вносни или износни мита се определя от митническите органи отговорни за мястото, където възниква или се счита, че възниква митническото задължение съгласно член 87 – мястото на подаване на митническата декларация, веднага щом тези органи разполагат с необходимата информация. В случая, фактите и обстоятелствата (декларирането на стока за внос) е осъществено на територията на МП Сливен, като издаването на решението за определяне на допълнителни митнически задължения не е по заявление на лицето. При тези обстоятелства, териториалната и материална компетентност за издаване на оспорения акт е именно на директора на ТД Митница Бургас. По делото е представена и приета като доказателство Заповед №1304/21.10.2024г. (л. 21 от преп.), с която директорът на Агенция „Митници“ на осн. чл. 16 от Закона за държавния служител нарежда на И. Д. Д. – зам. директор на ТД Митница Бургас, да изпълнява и длъжността Директор на ТД Митница Бургас по вътрешно съвместителство, считано от 21.10.2024г. до назначаването на служител на незаетата длъжност или до отменяне на настоящата заповед. Представена е и Заповед №0-4630/19.11.2024г. на Директора на Агенция "Митници" (л. 20 от преп.), с която по т.1 е разрешено на И. Д. Д. – директор на ТД Митница Бургас да ползва допълнителен платен годишен отпуск от 5 дни, считано от 09.12.2024г. до 13.12.2024г., като по т. 2 е наредено при отсъствие на директора на ТД Митница Бургас, служебните му задължения да се осъществяват от зам. директора И. Д. П., който е издателят на оспореното Решение. Следователно, оспореното решение е издадено от компетентен административен орган, в границите на неговата териториална и материалноправна компетентност, съгласно чл. 101, § 1 и чл. 29 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 г., във връзка с чл. 19, ал. 1 и чл. 15, ал. 2, т. 8 от ЗМ, във връзка с чл. 5, т. 39 от Регламент № 952/2013 г., съобразно предоставените му правомощия. В този смисъл, не е налице основанието за оспорване на акта по чл. 146, т. 1 от АПК.

Оспореното решение е издадено в изискуемата писмена форма и в него са посочени правните основания за издаването му, както и се съдържа изложение на фактическите обстоятелства, които според административния орган обосновават разпоредения краен правен резултат.

При издаване на оспореното решение e спазена процедурата по чл. 22, § 6 , ал. 1 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 за съобщаване на мотивите на които ще се основава решението, като на дружеството-жалбоподател е предоставен срок за становище, правото на което е упражнено от страна на последното.

При тези съображения съдът приема, че не е налице основанието за оспорване на акта по чл. 146, т. 3 от АПК.

Решението е постановено и при правилно приложение на материалния закон.

Спор по релевантните обстоятелства по делото няма - времето, когато е осъществен вноса, вида на стоките и техният код по ТАРИК, митническата им стойност, държавата от която са внесени и държавата им на произход, платените при вноса митни сборове. Спорът в настоящото производство се свежда до приложението на материалния закон и по точно дали стоките предмет на определеното допълнително задължение, представляващо окончателно антидъмпингово мито, попадат в обхвата на Регламент за изпълнение (ЕС) 2024/1287 на Комисията от 13.05.2024 г.

Съгласно чл. 1 § 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2021/1930 на Комисията от 8 ноември 2021 година се налага окончателно антидъмпингово мито вноса на шперплат, съставен изключително от дървесни листове, с единична дебелина, непревишаваща 6 mm, с външни пластове от дървения материал, посочен в подпозиция 4412 33, с най-малко един външен пласт от бреза, дори покрити, с произход от Русия, понастоящем класиран в код по КН ex 4412 33 00 (код по ТАРИК **********). В чл. 1 § 2 са посочени ставките за окончателното антидъмпингово мито, приложими към нетната цена франко границата на ЕС преди обмитяване на стоката, описана в §1.

След констатация, че съществуват достатъчно доказателства за започване на разследване съгласно чл. 13, § 3 от Регламент (ЕС) 2016/1036 на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2016 година за защита срещу дъмпингов внос от страни, които не са членки на Европейския съюз, на 21.08.2023 г. от Комисията на ЕС е приет Регламент за изпълнение (ЕС) 2023/1649 за започване на разследване във връзка с възможно заобикаляне на антидъмпинговите мерки, наложени с Регламент за изпълнение (ЕС) 2021/1930 върху вноса на брезов шперплат с произход от Русия, чрез внос на брезов шперплат, изпращан от Турция и Казахстан, независимо дали е деклариран с произход от Турция и Казахстан, или не, и за въвеждане на регистрационен режим на вноса на тази стока. В чл. 1 § 1 от цитирания Регламент е посочено, че разследването се извършва съгласно чл. 13 § 3 от Регламент (ЕС) 2016/1036 на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2016 година за защита срещу дъмпингов внос от страни, които не са членки на Европейския съюз. Целта е да се определи дали вносът в Съюза на стоки съответстващи на описанието по чл. 1 § 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2021/1930, но изпращани от Турция и Казахстан, независимо дали е деклариран с произход от тези две държави или не, заобикаля мерките наложени с Регламент за изпълнение (ЕС) 2021/1930. С чл. 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2023/1649 е въведен и регистрационен режим на стоките предмет на разследването, считано от 23.08.2023 г. (дата на влизане в сила на регламента). Регистрационният режим е свързан с регистриране на вноса на шперплат, класиран до този момент в код по ТАРИК 4412 33 1010 – изпратени от Турция и 4412 33 1020 – изпратени от Казахстан. В проведеното съдебно заседание на 23.09.2025г. проц. представител на жалпободателя заяви изрично, че вносът е регистриран в съответствие с приложимия Регламент, поради което съдът намира, че направеното с жалбата възражение в тази насока е неоснователно.

Така започналото разследване е приключило с приетия на 13.05.3024 г. от Европейската комисия Регламент за изпълнение (ЕС) 2024/1287. Съгласно чл. 1 § 1 от същия, обхватът на окончателното антидъмпингово мито наложено с Регламент за изпълнение (ЕС) 2021/1930 се разширява с включването на вноса на шперплат съставен изключително от дървесни листове, с единична дебелина, непревишаваща 6 mm, с външни пластове от дървения материал, посочен в подпозиция 441233, с най-малко един външен пласт от брезов дървен материал, дори с покритие, понастоящем класиран в код по КН ex 4412 33 10 и изпращан от Казахстан и Турция, независимо дали е деклариран с произход от Казахстан и Турция (кодове по ТАРИК ********** и **********). Според чл. 1 § 2 , митото с разширен обхват е антидъмпинговото мито в размер на 15.80%, приложимо за "всички други дружества" с допълнителен код С999 в Русия. Съгласно чл. 1 § 3 , митото чийто обхват се разширява с § 1 и § 2, се събира върху вноса регистриран в съответствие с чл. 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2023/1649. Според чл. 2 от Регламента, на митническите органи се указва да преустановят регистрационния режим по отношение на вноса установен в съответствие с чл. 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2023/1649. От своя страна чл. 2, § 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2023/1649 определя, че в съответствие с чл. 13, § 3 и чл. 14, § 5 от Регламент (ЕС) 2016/1036 митническите органи на държавите членки предприемат необходимите мерки за въвеждане на регистрационен режим за посочения в чл. 1 от настоящия регламент внос. А според § 2, срокът на действие на регистрационния режим изтича девет месеца след датата на влизане в сила на настоящия регламент. Практически това означава, че считано от 23.08.2023г. (деня на влизане в сила на регламента, който е деня след публикуването му в Официален вестник на ЕС с бр. L 207/82 от 22.08.2023 г.) е възможно заобикаляне на антидъмпинговите мерки наложени с Регламент за изпълнение (ЕС) 2021/1930 върху вноса на брезов шперплат с произход от Русия, чрез внос на брезов шперплат изпращан от Турция и Казахстан, независимо дали е деклариран с произход от Турция и Казахстан или не, и за въвеждане на регистрационен режим за вноса на брезов шперплат изпращан от Турция и Казахстан, в сила от 23.08.2023 г. до датата предхождаща влизането в сила на регламент (ЕС) 2024/1287, а именно 15.05.2024 г., по отношение на вноса дефиниран в чл. 1 от Регламент 2024/1287 се налага антидъмпингово мито в размер на 15.80 %.

Съгласно чл. 13 § 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2016/1036 , обхватът на антидъмпинговите мита може да бъде разширен върху вноса от трети страни на сходни продукти независимо дали последните са леко видоизменени или не, или за внос на леко видоизменени сходни продукти от страната подложена на мерките, или части от същите, когато е налице заобикаляне на действащите мерки. В чл. 9 § 5 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2016/1036 е предвидено, че антидъмпингово мито се налага върху вноса на даден продукт от всички източници, за които се установи, че е дъмпингов и причинява вреда с изключение на вноса от източниците от които са приети гаранции съгласно настоящия регламент. Съответно в регламента за налагане на антидъмпинговите мерки се определя митото за всеки доставчик или ако това е невъзможно, за съответната страна доставчик.

В мотивите за издаване на Регламент за изпълнение (ЕС) 2024/1287, т.е. в неговите съображения, са изложени констатациите на Комисията във връзка с проведеното разследване. След анализ на вноса на брезов шперплат от засегнатите от разследването страни, Комисията е достигнала до заключение, че антидъмпинговите мерки наложени върху вноса на шперплат с произход от Русия (с Регламент (ЕС)2021/1930) са били заобикаляни чрез внос на продукта предмет на разследването, изпращан от Казахстан и Турция (съображение 83), поради което в съответствие с чл. 13 § 1 от основния регламент (Регламент за изпълнение (ЕС) 2016/1036) обхватът на действащите антидъмпингови мерки (определени с Регламент (ЕС) 2021/1930) следва да бъде разширен с включването на вноса на продукта, предмет на разследването (съображение 84). Продуктът предмет на разследването, според съображение 7 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2024/1287 е същият по отношение на който вече се прилагат мерки съобразно Регламент за изпълнение (ЕС) 2021/1930, но е изпращан от Турция и Казахстан, независимо дали е деклариран с произход от тези две държави. Отделно от това, в съображение 8 е уточнено, че разследването е показало, че изнасяният от Русия брезов шперплат и изпращаният от Турция и Казахстан брезов шперплат, независимо дали е с произход от Казахстан и Турция, имат едни и същи основни физични и химични характеристики и еднакви видове употреба, поради което се смятат за сходни продукти по смисъла на чл. 1 § 4 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2016/1036, където е регламентирано, че „сходен продукт" означава продукт, който е идентичен, т.е. еднакъв във всяко отношение с продукта предмет на разглеждане, или при липсата на такъв продукт - друг продукт, който макар и да не е еднакъв във всяко отношение притежава характеристики максимално доближаващи се до тези на разглеждания продукт. Резултатите от проведеното разследване обективирани в Регламент за изпълнение (ЕС) 2024/1287 са довели до извод, че вносът на територията на ЕС на произведения в Турция и Казахстан или изнасян от тези две държави шперплат представлява промяна в схемите на търговия след налагането на мерките върху вноса на брезов шперплат от Русия, изразяваща се в придаване на произход от Турция и Казахстан на обмитяваните стоки с произход Русия, което по същество представлява заобикаляне на наложените антидъмпингови мерки по отношение на тази стока с произход Русия.

От анализа на горните разпоредби, както и от текста на чл. 1 § 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2024/1287 следва извод, че в обхвата на посочения регламент се включва вносът на стоки – брезов шперплат (с подробни спецификации описани по-горе в изложението), внесен на територията на ЕС от Турция и Казахстан, независимо от обстоятелството, че тези стоки са декларирани с произход от Турция и Казахстан. В случая не е необходимо доказване, че внасяните от Турция и Казахстан стоки са с произход от Русия, доколкото със самия Регламент са установени сходство на продукта (брезов шперплат), изнасян от трите държави, както и е констатирано заобикаляне на наложените антидъмпингови мита върху вноса от Русия, чрез внос на същите стоки от Турция и Казахстан. В тази връзка ирелевантно за спора е и обстоятелството, че суровината от която е произведена стоката е с произход Украйна, както се твърди от жалбоподателя с представените от него копия на договори и анекси към тях.

Съдът извърши самостоятелна проверка на страницата на Агенция „Митници“https://customs.bg/wps/portal/agency/home/info-business/customs-activities/nomenclatures-and-tariffs/TARIC, която препраща към страницата на Европейската комисия на https://ec.europa.eu/taxation_customs/dds2/taric/taric_consultation.jsp, резултатите, от която съвпадат с представената от процесуалният представител на ответника информация от ТАРИК (л. 30-гръб от делото), а именно, че към референтната дата на вноса – 20.11.2023г. спрямо всички (erga omnes), окончателното антидъмпингово мито за изпратени от Турция стоки с код по TAРИК ********** е в размер на 15.80%, с изключение на Руска федерация (RU) и Украйна (UA).

Следователно с оглед разширения обхват на вноса с Регламент за изпълнение (ЕС) 2024/1287 е ирелевантен произхода на процесната стока предвид обстоятелството, че обхватът на окончателното антидъмпингово мито се разширява с включването на вноса на шперплат, съставен изключително от дървесни листове, с единична дебелина, непревишаваща 6 mm, с външни пластове от дървения материал, посочен в подпозиция 4412 33, с най-малко един външен пласт от брезов дървен материал, дори с покритие, понастоящем класиран в код по КН ex 4412 33 10 и изпращан от Казахстан и Турция, независимо дали е деклариран с произход от Казахстан и Турция (кодове по ТАРИК ********** и **********). В настоящия случай, внесената от жалбоподателя стока е с код по ТAРИК **********, който е предмет на Регламент за изпълнение (ЕС) 2024/1287 и същата с оглед изложените по-горе съображения доколкото е изпратена от Турция, декларирана е с произход от Турция, внесена е на 20.11.2023 г., т.е. в периода на установения регистрационен режим с Регламент за изпълнение (ЕС) 2023/1649, приет на 21.08.2023 г. и вносът е регистриран в съответствие с него, то същият попада в приложното поле на Регламент за изпълнение (ЕС) 2024/1287.

При тази правна рамка съдът приема, че оспореното решение е изцяло съобразено с материалния закон. Преди всичко предмет на мярката за антидъмпингово мито от 15.80% са всички посочени стоки изпратени от Турция, независимо дали са с произход Турция. Този извод се извлича от текста на Регламент за изпълнение (ЕС) 2024/1287 и не подлежи на каквито и да било интерпретации. Уредбата предвижда митото да се събира и за вноса осъществен след налагане на регистрационния режим, като митническите органи са длъжни да съберат митото. По отношение на дружеството-продавач не се установяват данни за освобождаване по смисъла на приложимия регламент. Ето защо внесената стока подлежи на облагане с окончателно антидъмпингово мито по смисъла на Регламент за изпълнение (ЕС) 2024/1287, до който извод правилно е достигнал и директорът на ТД Митница Бургас. Правилно с оспореното решение е приложена и ставката на мито определена съобразно чл. 1, § 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2024/1287, а именно – 15.80% от декларираната митническа стойност на стоката, съответно правилно са определени и задълженията за мито и допълнителни задължения за ДДС (изчислен след приспадане на заплатения при вноса размер на ДДС).

Съдът намира възражението на жалбоподателя за допуснато нарушение във връзка с липсата на информация в онлайн базата за интегрирана митническа тарифа (TARIC) за въвеждане на специален регистрационен режим за процесната стока към датата на подаване на МД за неоснователно. При внасянето на процесната стока с митническа декларация от 20.11.2023 г. вече е бил в сила Регламент за изпълнение (ЕС) 2023/1694, публикуван в Официален вестник на ЕС на 30.08.2023 г., който има директно приложимо действие съгласно чл. 288 от ДФЕС. Няма изискване за допълнително обнародване на национално ниво. Именно поради обстоятелството, че Регламент за изпълнение (ЕС) 2023/1694 е влязъл в сила към момента на подаване на митническата декларация, той е приложим непосредствено (без необходимост от опосредяващ правен акт) и след като е публикуван в Официален вестник, то всеки частноправен субект следва да съобрази, че за декларираните от него стоки е налице въведен регистрационен режим, за които в последващ момент може да бъдат наложени мита. От датата на неговото влизане в сила (23.08.2023г.), митническите органи са длъжни да го прилагат без значение дали системата ТАРИК е визуализирала съответната информация незабавно. Съгласно решение по дело С-130/10 (Palmali), икономическите оператори трябва да следят за публикуваните в Официален вестник на ЕС регламенти, които са задължителни в тяхната цялост и пряко приложими, дори ако не са отразени в националната база или интерфейс, поради което и действа презумпцията, че незнанието на закона не извинява никого (Ignoratio legis neminem excusat). Следователно, жалбоподателят не може да се позове на незнание на закона, като негова е грижата да положи необходимите усилия за да се запознае със съответния регламент. Ето защо това дали и как жалбоподателят е бил запознат с приложимата правна регламентация, какво и как е разбрал от нея е ирелевантно за законосъобразността при нейното прилагане. Отделно от горното и предвид обстоятелството, че жалбоподателят е посочил изрично в процесната МД код по Комбинираната номенклатура – 10 и Код по ТАРИК – 10 (л. 53 от дело №65/2025г. на АС-Бургас), същият е бил наясно с наличието на Регламент №2023/1649 , тъй като именно последните две цифри – 10 са въведени с Регламент №2023/1649 и означават, че стоката е изпратена от Турция (за разлика от Казахстан, където последните две цифри са 20).

Не може да бъде споделено и възражението на жалбоподателя, че при допускане за свободно обращение на стоката митническите органи са разрешили вдигането на стоките, като не са въвели нито допълнителна процедура в поле 11 10, нито последващ режим в поле 11 09 002, с което се счита, че митническите формалности са приключили. В разпоредбата на чл. 84, ал. 1, т. 1 от ЗМ във връзка с чл. 48 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. е указано, че след разрешаване вдигане на стоките митническите органи имат право да извършват последващ контрол чрез проверка на точността и пълнотата на информацията в митническата декларация и на придружаващите документи. Именно на основание чл. 105 § 3 и § 4 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. и чл. 56 от ЗДДС във вр. с чл. 105 § 3 и § 4 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., определените с решението суми за окончателно антидъмпингово мито и ДДС са взети под отчет в указания 14-дневен срок от неговото издаване.

Видно от гореизложеното, оспореното Решение № 32-1114185/12.12.2024 г. издадено от Директора на ТД „Митница“ Бургас, с което се коригират данните за стока № 2 по МД с МRN 23ВG001009018277R0/20.11.2023 г., като се определят допълнителни задължения в размер на 754.58 лева окончателно антидъмпингово мито и 150.92 лева ДДС или общо 905.50 лева, е издадено при правилно приложение на материалния закон и съответно не е налице основанието за оспорване на акта по чл. 146, т. 4 от АПК. Актът е издаден и при липса на основанието за оспорване по чл. 146, т. 5 от АПК, тъй като същият изпълва целите на приложимия законов ред, а именно ограничаване на дъмпинговото влияние на внасяните стоки на територията на ЕС от трети страни, чрез налагане на допълнителни антидъмпингови мита.

При тези съображения съдът приема, че оспореното решение е законосъобразно, а жалбата против него следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

С жалбата и впоследствие в последното по делото съдебно заседание е заявено искане за присъждане на разноски по делото по представен списък по чл. 80 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК, което съобразно изхода на спора се явява неоснователно. Ответникът също претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение по приложен списък. Като съобрази посочените изявления, фактическата и правна сложност на казуса, нормата на чл. 143, ал. 3 от АПК и изхода на спора, настоящия съдебен състав намира, че в полза на Агенция "Митници" следва да се присъди сумата от 100 лева юрисконсултско възнаграждение, определена по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ вр. чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, субсидиарно приложими на основание чл. 144 от АПК.

Предвид изложеното, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Глобъл Панелс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : гр. Варна, ж.к. „Вл. Варненчик“ бл. 304, вх. 5, ет.1, ап. 47, срещу Решение № 32-1114185/12.12.2024 г. , издадено от Директора на ТД „Митница“ Бургас.

ОСЪЖДА „Глобъл Панелс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ж.к. „Вл. Варненчик“ бл. 304, вх. 5, ет.1, ап. 47, представлявано от управителя Д. И. С. да заплати на Агенция „Митници“ сумата от 100 /сто/ лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по делото.