№ 106
гр. Бургас, 01.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на девети
ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Илияна Т. Балтова
Членове:Десислава Д. Щерева
Янко Н. Новаков
при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова
като разгледа докладваното от Янко Н. Новаков Въззивно търговско дело №
20232001000187 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 258 и сл. от Гражданския процесуален
кодекс.
С Решение № 6 от 08.02.2023 г. по търговско дело №
20212200900074/2021 г. на Окръжен съд – Сливен са отхвърлени исковете на
„Копи Груп“ ООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.
Хасково, площад „Спартак“ № 10, със съдебен адрес гр. Бургас, ул.
„Възраждане“ № 28, ет. 2 – адв. С. С. против „Транскомерс - АСС“ ЕООД с
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Сливен, ж.к. „Даме
Груев“, бл. 2, вх. Б, ап.1, със съдебен адрес гр. София 1000, ул. „Цар Калоян“
№ 10 – адв. Б. В. за заплащане на сумата от 26470,83 лева, представляваща
обезщетение за вреди, причинени от ответника при извършването на
международен автомобилен превоз на офис техника, натоварена в гр.
Манхайм, Германия, доставена в гр. Хасково, България ведно с мораторна
лихва в размер на 1485,31 лева за периода от 27.04.2021г. до 03.11.2021г.,
както законната лихва, считано от завеждането на делото на 05.11.2021 г. до
окончателното изплащане.
Със същото решение ищецът „Копи Груп“ ООД е осъден да
заплати на ответника „Транскомерс - АСС“ ЕООД сумата от 3240 лева,
представляваща възнаграждение за превоза, ведно с мораторна лихва в размер
на 174 лева, дължима за периода от 27.04.2021г. до 14.12.2021г., както и
1
законната лихва върху главницата, считано от 15.12.2021г. до окончателното
плащане.
Като трето лице-помагач на ответника е било конституирано ЗАЕД
„Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД, срещу което ответникът е предявил
обратен иск, който обаче не е бил разгледан поради отхвърлянето на главната
претенция.
По делото е постановено и Решение № 7 от 08.02.2023 г., чието
съдържание е идентично с това на Решение № 6 от 08.02.2023 г.
След като му е връчен препис от второто решение ищецът е подал
въззивна жалба, първоначално насочена против първото решение. По повод
указания на съда, съобщени на 11.05.2023 г., ищецът е уточнил с нарочна
молба, постъпила по електронен път на 16.05.2023 г. и на хартиен носител - на
следващия ден, че обжалва и двете решения в отхвърлителната им част по
главните искове и в уважителната им част по насрещния иск - над присъдения
размер на главницата от 1050 лева с вкл. ДДС. Ищецът претендира
обезсилване на Решение № 7 от 08.02.2023 г. на Сливенския окръжен съд – в
случай че се установи неговата недопустимост.
С Решение № 91 от 19.05.2023 г. (влязло в сила)
първоинстанционният съд е допуснал поправка очевидна фактическа грешка
в Решение № 6 от 08.02.2023 г. относно посочения ЕИК на ответника.
Във въззивната жалба са изложени доводи за незаконосъобразност
на атакуваните решения.
Неправилни били изводите, че ищецът не бил материалноправно
легитимиран да претендира обезщетение за вреди по превозваната стока.
Ищецът бил едновременно и товародател и получател на стоката.
Легитимацията му произтичала чл. 12, ал. 1 и 3 и чл. 13, ал. 1 от Конвенцията
за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR).
И стоката и товарителницата по CMR от 22.04.2021 г. му били
предадени. По тези факти нямало спор. В тази насока били събрани писмени и
гласни доказателства
Погрешно съдът приел, че липсвали конкретни данни за
собствеността и за състоянието, в което превозвачът е приел натоварената
техника. Не била съобразена разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от CMR, според
която при липса на възражения се предполага, че стоката е била надлежно
опакована и се е намирала в добро състояние.
Съдът бил тълкувал необективно, превратно и избирателно
доказателствения материал, като се позовал само на стокова разписка,
приложена към товарителницата. Не били обсъдени фактурата за закупената
2
офис техника с приложена разписка (lieferschein), аварийният протокол,
издаден от „Бургарконтрола“ АД, показанията на съставителя му инж. Т.,
както и представеният снимков материал.
Аварийният протокол бил съставен по възлагане на ответника и не
бил оспорен.
Неправилно бил уважен и насрещният иск за заплащане на превозно
възнаграждение, без да бъде приспаднато обезщетението за вредите по товара
съгл. чл. 23, ал. 4 и чл. 25, ал. 1 от CMR.
Ответникът „Транскомерс - АСС“ ЕООД и третото лице – помагач
ЗАЕД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД са оспорили жалбата с нарочни
писмени отговори.
Изразили са становища в подкрепа на изводите на
първоинстанционния съд.
Липсвали данни за състоянието на офис техниката при нейното
натоварване в Германия. Нито една от машините не била индивидуализирана
чрез сериен номер.
Не можело да се направи връзка между оценените от експертизата
устройства и тези, които са били превозвани.
Ищецът неправилно се позовавал на чл. 19 от CMR, доколкото не се
касаело за забава на превозвача или за загуба на стоката.
От представените доказателства не можел да се обоснове извод за
собствеността върху товара, поради което ищецът не разполагал с
материалноправна легитимация.
Отделен бил въпросът, че офис техниката не била опакована според
изискванията на добрата търговска практика, за което превозвачът не
отговарял.
Според аварийния протокол вредите по стоката били причинени при
рязко намаляване скоростта на автомобила, но по този начин водачът
избягнал ПТП.
Налице били условията по чл. 17, т. 2 и 4 от CMR за освобождаване
на превозвача от отговорност.
При тези данни правилно бил уважен и насрещният иск за
заплащане на превозното възнаграждение.
Бургаският апелативен съд се е произнесъл по допустимостта на
жалбата с определение от 22.08.2023 г.
По съществото на спора съдът съобразява следното:
3
С договор без посочена дата (л. 8 от делото на ОС - Сливен) ищецът
„Копи Груп“ ООД е възложил на ответника „Транскомерс - АСС“ ЕООД да
извърши в срок до 26.04.2021 г. автомобилен превоз от гр. Манхайм,
Германия до гр. Хасково, България на използвана офис техника
(многофункционални копирни и принтерни устройства) срещу
възнаграждение от 2700 лева без ДДС (3240 с ДДС).
На 22.04.2021 г. е била съставена международна товарителница по
Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки
(CMR) – л. 9 от цитираното дело. В нея като изпращач фигурира германската
фирма „Büro Tech Cetin“ GmbH – гр. Манхайм, от която ищецът е закупил
употребяваната техника. Към датата на издаване на товарителницата –
22.04.2021 г. той е разполагал със стокова разписка (lieferschein) – л. 10 -11.
На 23.04.2021 г. германският доставчик е издал фактура за доставката на
стойност 20290 евро (л.13-14), платена по банков път с преводно нареждане
от 27.04.2021 г. (л. 250-251). При това положение не може да има съмнение,
че ищецът е станал собственик на машините, натоварени за превоз от самия
продавач в Германия. Няма спор, че последният не е станал страна по
договора за превоз, независимо от формалното му посочване в
товарителницата – арг. от чл. 4 от CMR. Очевидно той е действал от името на
ищеца като възложител на превоза.
Договорът попада в обхвата на чл. 1 от CMR, тъй като касае превоз
между две държави - страни по конвенцията, независимо че е сключен между
български дружества.
Ищецът „Копи Груп“ ООД е предявил против ответника
„Транскомерс - АСС“ ЕООД иск по чл. 17, т. 1 вр. чл. 27, т. 1 от CMR за
заплащане на обезщетение за вреди по превозваната техника ведно с
обезщетение за забава.
При получаването на стоката на 26.04.2021 г. в Хасково ищецът е
вписал в товарителницата възражения, че всички устройства са счупени и
неизползваеми.
По възлагане от ответника представител на „Булгарконтрола“ АД е
издал авариен протокол от 17.05.2021 г. (л. 20-23). В него са отразени
резултатите от оглед на превозеното оборудване, извършен на 27.04.2021 г. в
складова база на ищеца в гр. Хасково. Описани са щети по всички машини.
Отбелязана е възможността за ремонт само на някои модули с влагане на
нови части. Посочено е, че увреждането се дължи на удар от друг товар,
предназначен за трето лице - неукрепени палети с тегло 6 тона, които се
разместили при рязко намаляване на скоростта на превозното средство. При
разпита му като свидетел на 29.09.2022 г. аварийният комисар инж. Н. Т. е
4
потвърдил констатациите си. Водачът на автомобила Р. Е. е дал показания
пред съда на 30.06.2022 г., според които разместването неукрепения товар
станало при преминаване през Румъния, след като внезапно се наложило до
спре, за да избегне удар с каруца.
Щетите са оценени по изслушаната съдебнотехническа експертиза
на 13534,32 евро. Вещото лице Х. П. е извършило оглед на място и се е
запознало с относимите писмени доказателства, както и със снимките към
аварийния протокол. Оценката му включва щети по налични машини – 2250
евро, по бракувани машини – 7320 евро и и по ремонтирани и продадени
машини (с вложени нови части) – 3964,32 евро.
Експертът е заключил, че увреждането се дължи на причините,
описани в аварийния протокол. Посочил е, че опаковката на стоките е била
подходяща (многослоен картон и пластове полиетиленово фолио) като
целостта й е била нарушена по поразените от удара места.
Тъй като превозвачът не е вписал в товарителницата мотивирани
възражения по чл. 8 от CMR, приложение намира презумпцията по чл. 9, т. 2
от същата конвенция за доброто състояние на стоката и опаковката към
момента на натоварването. Презумпцията не е оборена в настоящия процес.
Не са установени грешки на изпращача при натоварването.
Доколкото в конвенцията няма специални правила, отношенията между
страните се регулират от българското право по силата на чл. 94, ал. 1 и 6 от
КМЧП. Съгласно чл. 57 и 58 от Закона за автомобилните превози
натоварването се извършва от изпращача, но подреждането на товара става
под прякото наблюдение на шофьора, тъй като превозвачът отговаря за
безопасността по време на превоза. Възражения за допуснати нарушения в
тази насока не са били своевременно предявени.
Предвид горното няма как да бъдат кредитирани доводите на
ответника, че са налице основания за освобождаването му от отговорност по
чл. 17, т. 2 и т. 4 от CMR.
Експертното заключение на вещото лице Периклиев е задълбочено и
обосновано. То кореспондира с останалия доказателствен материал. Въпреки
това първоинстанционният съд е допуснал повторна експертиза по искане на
ответника. Тя обаче не е била изпълнена поради невнасяне на определения
депозит.
Няма съмнение по съответствието между превозваната и
оценяваната от вещото лице стока. Самият ответник е допуснал предаването
на товара в склад на ищеца преди аварийния протокол, съставен по негова
инициатива.
5
При тези данни съдът намира, че ответникът следва да заплати на
ищеца претендираното обезщетение по чл. 17, т. 1 от CMR в размер на
26470,83 лева, равностойни на експертната оценка на щетите, възлизаща на
13534,32 евро.
На основание чл. 27, т. 1 от CMR върху обезщетението се дължи
годишна лихва от 5 % от датата на писмената рекламация. Такава е изпратена
по имейл на 05.05.2021 г. (л. 17 от делото на ОС). От този момент до края на
процесния период – 03.11.2021 г. лихвата възлиза на 658,09 лева.
Претенцията е основателна до този размер следва да бъде отхвърлена в
останалата част до горницата от 1485 лева. Именно петпроцентната годишна
лихва се дължи и от завеждането на делото до окончателно изплащане.
Насрещният иск за заплащане на превозно възнаграждение по чл.
372, ал. 2 от ТЗ е частично основателен. По аргумент от чл. 23, т. 4 от CMR
навлото се дължи съразмерно на неувредената част от товара. Стойността на
натоварената стока е била 20290 евро, като са й били нанесени щети за
13534,32 евро т.е. 66,70 %. Същият процент следва да се приспадне от
уговореното превозно възнаграждение. Затова вместо 3240 лева с ДДС, за
които е била издадена фактура от 27.04.2021 г. (л. 73), в полза на ответника
следва да се присъдят 1078,78 лева. Възнаграждението е с краен падеж
приемането на товара - чл. 372, ал. 2 от ТЗ. За процесния период от
27.04.2021г. до 03.11.2021г. законна лихва възлиза на 69,82 лева. В останалата
част над посочените размери до горниците от 3240 (за главницата) и до 174
лева (за мораторната лихва) насрещният иск следва да бъде отхвърлен.
По отношение на обратния иск:
Ответникът „Транскомерс - АСС“ ЕООД е предявил против третото
лице – помагач ЗАЕД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД обратен иск за
възстановяване на сумите по главния иск (преди изменението му) – главница
от 25367,12 лева и мораторна лихва от 1345,97 лева ведно със законната
лихва.
С оглед резултата по главните претенции обратният иск следва да
бъде разгледан по същество за главницата до претендирания размер от
25367,12 лева, за мораторната лихва от 658,09 лева, за лихвата от 5 %
годишно за периода от завеждането на делото на 05.11.2021 г. до датата на
плащането към ищеца „Копи Груп“ ООД ведно със законната лихва след този
момент до окончателно изплащане.
Искът се основава на договор за застраховка на отговорността на
ответника като превозвач съгласно полица от 05.10.2021 г. (л. 159). Видно от
Част Х, чл. 4.3 от общите условия (л. 83 – 99) увреждането на употребявани
стоки (какъвто е процесният товар) не представлява покрит риск, освен ако не
6
се дължи на надлежно документирано пътнотранспортно произшествие по
смисъла на Част І, чл. 27 от същите условия, за което застрахованият да
отговаря.
В случая не е налице удостоверено по надлежния ред ПТП по
смисъла на общите условия, поради което няма основание за ангажиране
отговорността на застрахователя. |Ищецът по регресната претенция не твърди
да има такова. Възражението за непокрит риск произтича от застрахователния
договор и му е противопоставимо. Самата застраховка няма задължителен
характер.
Ето защо обратният иск следва да бъде отхвърлен за главницата до
претендирания размер от 25367,12 лева, за мораторната лихва от 658,09 лева,
както и за годишната лихва от 5 % от завеждането на делото на 05.11.2021 г.
до датата на плащането към ищеца „Копи Груп“ ООД ведно със законната
лихва след този момент до окончателно изплащане.
Не са налице условия за произнасяне по обратния иск в останалата
част.
За разглеждането на тази претенция пред въззивната инстанция
ответникът следва да заплати държавна такса от 520,50 лева.
Изложеното налага отмяната на Решение № 6 от 08.02.2023 г. на ОС
– Сливен в следните части:
- в частта, с която е отхвърлен главният иск за главницата от
26470,83 лева и за мораторна лихва до размера от 658,09 лева, както и в
частта относно лихвите, считано от завеждането на делото до изплащане,
които надвишават 5 % на година (вместо това в полза на ищеца следва да се
присъдят: главница от 26470,83 лева, мораторна лихва от 658,09 лева и
лихва в размер на 5 % годишно, считано от завеждането на делото до
окончателно изплащане);
- в частта, с която е уважен насрещният иск за главницата над
размера от 1078,78 лева до горницата от 3240 лева и за мораторната лихва над
размера от 69,82 лева до горницата от 174 лева (в тези части насрещната
претенция следва да бъде отхвърлена).
В останалата обжалвана част относно исковете решението следва да
се потвърди.
След Решение № 6 от 08.02.2023 г. Сливенският окръжен съд е
постановил и Решение № 7 от 08.02.2023 г. с идентично съдържание. Това е
станало при изчерпана правораздавателна компетентност, поради което
вторият акт следва да се обезсили.
По разноските:
7
Пред първата инстанция ищецът е направил следните разноски (във
връзка с главния иск): дължимо внесена държавна такса от 1118,25 лева;
платен адвокатски хонорар от 1560 лева; разноски за експертиза от 600 лева –
общо 3278,25 лева. С оглед постановения резултат в тежест на ответника
следва да бъде възложена част от разноските – 3181,24 лева.
Пред същата инстанция ответникът е заплатил адвокатски хонорар
от 3000 лева. При липсата на проведено разграничение съдът приема, че 1440
лева от хонорара касаят главния иск, 180 лева – насрещния и 1380 лева –
обратния (на базата на цената на претенциите). Ответникът е внесъл
държавни такси по насрещния и обратния иск от 136 лева и 1068,53 лева. Във
връзка с главния иск е направил разноски за експертиза от 400 лева съгл.
представения списък по чл. 80 от ГПК. Следователно по главния, насрещния
и обратния иск разноските на ответника са съответно: 1840 лева, 316 лева и
2448,53 лева. С оглед постановения резултат ищецът му дължи част от тези
разноски: 54,45 лева (по главния иск) и 106,31 лева (по насрещния) – общо
160,76 лева. Затова Решение № 6 от 08.02.2023 г. на ОС – Сливен следва да се
отмени в частта, с която ищецът е осъден да заплати на ответника деловодни
разноски над този размер до горницата от 4804,53 лева.
Няма данни за разноски на третото лице – помагач по неразгледания
от първата инстанция обратен иск. Тази страна не е искала допълване на
решението в тази част по реда на чл. 248 от ГПК.
Пред въззивната инстанция ищецът е направил следните разноски:
дължимо внесена държавна такса от 606,40 лева; платен адвокатски хонорар
от 2400 лева – общо 3006,40 лева. С оглед постановения резултат в тежест на
ответника следва да бъде възложена част от разноските – 2914,60 лева.
Пред същата инстанция ответникът е заплатил адвокатски хонорар
от 3500 лева. Съобразно изложеното по-горе съдът приема, че 1715,60 лева от
хонорара касаят защитата по главния иск, 145,07 лева – по насрещния и
1639,32 лева – по обратния С оглед постановения резултат ищецът му дължи
част от тези разноски – 52,53 лева.
Трето лице - помагач не претендира разноски във въззивното
производство в качеството му на ответник по обратния иск.
Мотивиран от горното, Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 6 от 08.02.2023 г. по търговско дело №
20212200900074/2021 г. на Окръжен съд – Сливен (поправено поради
очевидна фактическа грешка с Решение № 91 от 19.05.2023 г. по същото дело)
8
В ЧАСТТА, с която е отхвърлен искът на „Копи Груп“ ООД с ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр. Хасково, площад
„Спартак“ № 10, със съдебен адрес гр. Бургас, ул. „Възраждане“ № 28, ет. 2 –
адв. С. С. против „Транскомерс - АСС“ ЕООД с ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр.Сливен, ж.к. „Даме Груев“, бл. 2, вх. Б,
ап.1, със съдебен адрес гр. София 1000, ул. „Цар Калоян“ № 10 – адв. Б. В. за
заплащане на сумата от 26470,83 лева, представляваща обезщетение за вреди,
причинени при извършването на международен автомобилен превоз на офис
техника, натоварена в гр. Манхайм, Германия, доставена в гр. Хасково, ведно
с мораторна лихва до размера от 658,09 лева за периода от 05.05.2021г. до
03.11.2021г., както лихва от завеждането на делото на 05.11.2021 г. до
окончателното изплащане до размера от 5% на година.
Вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Транскомерс - АСС“ ЕООД с ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр.Сливен, ж.к. „Даме Груев“, бл. 2, вх. Б,
ап.1, със съдебен адрес гр. София 1000, ул. „Цар Калоян“ № 10 – адв. Б. В. да
заплати на „Копи Груп“ ООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. Хасково, площад „Спартак“ № 10, със съдебен адрес гр.
Бургас, ул. „Възраждане“ № 28, ет. 2 – адв. С. С. сумата от 26470,83 лева
(двадесет и шест хиляди четиристотин и седемдесет лева и осемдесет и три
стотинки), представляваща обезщетение за вреди, причинени при
извършването на международен автомобилен превоз на офис техника,
натоварена в гр. Манхайм, Германия, доставена в гр. Хасково, България,
ведно с мораторна лихва в размер на 658,09 лева (шестстотин петдесет и осем
лева и девет стотинки, дължима за периода от 05.05.2021г. до 03.11.2021г.,
както лихва в размер на 5% годишно, считано от завеждането на делото на
05.11.2021 г. до окончателното изплащане, а също и разноски за
първоинстанционното разглеждане на делото в размер на 3181,24 лева (три
хиляди сто осемдесет и един лева и двадесет и четири стотинки).
ОТМЕНЯ Решение № 6 от 08.02.2023 г. по търговско дело №
20212200900074/2021 г. на Окръжен съд – Сливен (поправено поради
очевидна фактическа грешка с Решение № 91 от 19.05.2023 г. по същото дело)
В ЧАСТТА, с която „Копи Груп“ ООД с ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр. Хасково, площад „Спартак“ № 10, със съдебен адрес
гр. Бургас, ул. „Възраждане“ № 28, ет. 2 – адв. С. С. е осъдено да заплати на
„Транскомерс - АСС“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр.Сливен, ж.к. „Даме Груев“, бл. 2, вх. Б, ап.1, със съдебен адрес
гр. София 1000, ул. „Цар Калоян“ № 10 – адв. Б. В. възнаграждение по
договора за превоз (с вкл. ДДС) над размера от 1078,78 лева до горницата от
3240 лева ведно с мораторна лихва над размера от 69,82 лева до горницата от
9
174 лева, както и разноски за първоинстанционното разглеждане на делото
над размера от 160,76 лева (сто и шестдесет лева и седемдесет и шест
стотинки) до горницата от 4804,53 лева.
Вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ насрещния иск на ответника „Транскомерс - АСС“
ЕООД против ищеца „Копи Груп“ ООД В ЧАСТТА над присъдения размер
на главницата от 1078,78 лева до горницата от 3240 лева и В ЧАСТТА над
присъдения размер на мораторната лихва от 69,82 лева до горницата от 174
лева.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 6 от 08.02.2023 г. по търговско дело
№ 20212200900074/2021 г. на Окръжен съд – Сливен В ОСТАНАЛАТА
ОБЖАЛВАНА ЧАСТ.
ОБЕЗСИЛВА Решение № 7 от 08.02.2023 г. по търговско дело №
20212200900074/2021 г. на Окръжен съд – Сливен.
ОТХВЪРЛЯ обратния иск на ответника „Транскомерс - АСС“
ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Сливен, ж.к.
„Даме Груев“, бл. 2, вх. Б, ап.1, със съдебен адрес гр. София 1000, ул. „Цар
Калоян“ № 10 – адв. Б. В. против третото лице – помагач „Булстрад Виена
Иншурънс Груп“ ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София 1000, район „Триадица“, ул. „Позитано“ № 5 за
възстановяване на присъдените в полза на ищеца „Копи Груп“ ООД суми -
главница до размера й от 25367,12 лева, мораторна лихва от 658,09 лева,
лихва от 5 % годишно, считано от завеждането на делото на 05.11.2021 г. до
датата на плащането към ищеца „Копи Груп“ ООД, ведно със законната лихва
след този момент до окончателно изплащане.
ОСЪЖДА „Транскомерс - АСС“ ЕООД с ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр.Сливен, ж.к. „Даме Груев“, бл. 2, вх. Б,
ап.1, със съдебен адрес гр. София 1000, ул. „Цар Калоян“ № 10 – адв. Б. В. да
заплати на „Копи Груп“ ООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. Хасково, площад „Спартак“ № 10, със съдебен адрес гр.
Бургас, ул. „Възраждане“ № 28, ет. 2 – адв. С. С. разноски пред въззивната
инстанция в размер на 2914,60 лева (две хиляди деветстотин и четиринадесет
лева и шестдесет стотинки).
ОСЪЖДА „Копи Груп“ ООД с ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр. Хасково, площад „Спартак“ № 10, със съдебен адрес
гр. Бургас, ул. „Възраждане“ № 28, ет. 2 – адв. С. С. да заплати на
„Транскомерс - АСС“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр.Сливен, ж.к. „Даме Груев“, бл. 2, вх. Б, ап.1, със съдебен адрес
гр. София 1000, ул. „Цар Калоян“ № 10 – адв. Б. В. разноски пред въззивната
10
инстанция в размер на 52,53 лева (петдесет и два лева и петдесет и три
стотинки).
ОСЪЖДА „Транскомерс - АСС“ ЕООД с ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр.Сливен, ж.к. „Даме Груев“, бл. 2, вх. Б,
ап.1, със съдебен адрес гр. София 1000, ул. „Цар Калоян“ № 10 – адв. Б. В. да
заплати по транзитната сметка на Апелативен съд – Бургас сумата от 520,50
лева (петстотин и двадесет лева и петдесет стотинки), представлява държавна
такса за разглеждането на обратния иск във въззивното производство.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11