№ 13465
гр. София, 03.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ВАСИЛЕНА ЛЮДМ.
ДРАНЧОВСКА
при участието на секретаря ИВА ИВ. И.
като разгледа докладваното от ВАСИЛЕНА ЛЮДМ. ДРАНЧОВСКА
Гражданско дело № 20211110173750 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1,
пр. 1, вр. с чл. 198о, ал. 1 ЗВ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „С-----” АД твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника
въз основа на неформален договор за предоставяне на ВиК услуги при публично известни
общи условия. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на
ответника ВиК услуги (доставена питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадъчни
води) в посочения обект, като купувачът не е заплатил дължимата цена, както и
обезщетение за забава върху нея за периода от датата на падежа, посочен във фактурите. Ето
защо претендира сумата от 1839,58 лв., представляваща стойност на доставени ВиК услуги
през периода от 24.09.2019 г. до 27.02.2020 г. в обект, находящ се в гр. С---, с клиентски
номер -- и с договорна (съдебна) сметка към клиентския номер ---, ведно със законната лихва
върху сумата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното й
изплащане, както и сумата от 4,55 лв., обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху главницата за периода 25.10.2019 г. – 27.02.2020 г., за които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 16.02.2021 г. по гр.д. № 5224/2021 г.
по описа на СРС, 26 състав.
Ответникът Л. Г. М. оспорва исковете, като твърди, че между страните липсва облигационно
правоотношение и той не е обитавал процесното жилище през посочения период, нито е
консумирал ВиК услуги на претендираната стойност. Поддържа, че е продал имота на
1
20.12.2019 г. и никога не е живял в него. Оспорва начина на отчитане на количествата вода
през процесния период, като навежда и възражение за изтекла погасителна давност.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 198о, ал. 1 ЗВ:
За основателността на предявените искове в тежест на ищеца е е да установи, че ответникът
е потребител на В и К услуги по възникнало между страните облигационно
правоотношение, че в процесния период ищецът е доставял В и К услуги в претендираните
количества в посочения обект, чиято стойност възлиза поне на претендираните суми. При
установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил
претендираните вземания.
От представените по делото писмени доказателства (справка от имотния регистър,
нотариален акт № 69, том III, рег. № 3725, дело № 344/2019 г.) се установява, че собственик
на процесния имот, представляващ апартамент № 62, находящ се в гр. С--, е бил В-- П- М.,
който го е завещал на Л. Г. М.. Завещанието е обявено и вписано в книгите на Служба по
вписванията на 07.12.2018 г., като въз основа на него ответникът се е снабдил с констативен
нотариален акт за имота на 26.07.2019 г., а на 20.12.2019 г. го е продал на трети лица – С- и
П-. Следователно, установява се, че през част от исковия период от 24.09.2019 г. до
20.12.2019 г. ответникът е бил собственик на жилището. Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал.
1, т. 2 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи,
потребители на услугите В и К са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право
на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна
собственост. Следователно, ответникът се явява потребител на водоснабдителни и
канализационни услуги в процесния имот през посочения период от 24.09.2019 г. до
20.12.2019 г.
Предоставянето на В и К услуги на потребителите срещу заплащане се осъществява от В и
К оператори, като в границите на една обособена територия само един оператор може да
извършва тази дейност – арг. чл. 198о, ал. 1 и ал. 2 ЗВ. В настоящия случай е безспорно, че
оператор на В и К услуги на територията на гр. София е ищцовото дружество. Съгласно
разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г., получаването на услугите В и К се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от
собственика (собствениците) на водоснабдителните и канализационните системи или от
оправомощени от него (тях) лица и от съответния регулаторен орган, като не се предвижда
сключването на отделен писмен договор с всеки потребител. Тези общи условия се
публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник и влизат в сила в
2
едномесечен срок от публикуването им в централния ежедневник (чл. 8, ал. 2 и ал. 3 от
наредбата). В случая несъмнено е, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в
сила, доколкото са били публикувани и са одобрени с решение на ДКЕВР, като за процесния
период приложение намират действащите и към настоящия момент ОУ, одобрени с решение
на КЕВР от 13.07.2016 г. и влезли в сила на 28.08.2016 г. Съответно според нормата на чл. 8,
ал. 4 от наредбата в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите,
които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното предприятие заявление, в
което да предложат различни условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито
има данни, че ответникът е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия.
Поради изложеното, съдът приема, че между страните по делото са били налице
облигационни отношения по неформален договор за продажба на водоснабдителни и
канализационни услуги за питейно-битови нужди с включените в него права и задължения
на страните, съгласно Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване
на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи и
съгласно приложимите към съответния период Общи условия.
Съгласно разпоредбата на чл. 32, ал. 2 във връзка с чл. 25 от ОУ от 2016 г., доставянето на
питейна вода и/или пречистване и/или отвеждане на отпадъчни води в сгради – етажна
собственост се заплаща въз основа на измереното количество изразходвана вода от
водоснабдителната мрежа, като същото се разпределя въз основа на отчет на общия
водомер, монтиран на водопроводното отклонение от В и К оператора, и отчетите по
индивидуалните водомери, с включени всички разходи и загуби на вода в сградната и
вътрешната водопроводна инсталация. Отчитането на показанията на водомерите се
извършва от служител на оператора на В и К услуги в присъствието на потребителя или на
негов представител (чл. 23, ал. 4 от ОУ от 2016 г.), като клаузата на чл. 24, ал. 1 от ОУ от
2016 г., регламентира задължението на потребителя да осигурява свободен и безопасен
достъп на легитимните длъжностни лица на В и К оператора за извършване на отчети на
индивидуалния водомер, монтиран в процесния имот, с оглед определяне на точното
количество изразходвана питейна вода. В случаите, когато водопроводната инсталация е
проектирана така, че индивидуални водомери в жилищата не могат да бъдат монтирани,
разпределението на изразходваното количество питейна вода се извършва съобразно броя на
обитателите в жилищата, като при липса на индивидуални водомери или неизправни такива,
месечното количество изразходвана питейна вода се определя, както следва – по 6 куб.м.
при топлофицирано жилище и по 5 куб.м. при нетоплофицирано жилище за всеки обитател
(чл. 25, ал. 4 и ал. 8, т. 1 от ОУ от 2016 г.).
По делото се установява спазване на описаната процедура за разпределение на количеството
доставени В и К услуги в процесния имот. От приетото и неоспорено от страните
заключение на СТЕ е видно, че процесният имот е водоснабден (намира се в жилищна
сграда, която е в експлоатация, в жилищен комплекс с изградена водопроводна и
канализационна мрежа), като доставяните до него В и К услуги са начислявани на база за
един живущ, тъй като през 2015 г. е констатирана изтекла валидност на метрологичната
3
проверка на водомерите – видно от приложения талон за пломбиране от 16.04.2015 г. (л. 7 от
делото), двата водомера са били с изтекла метрологична проверка (последната такава е била
извършена през 1989 г.), но е бил пломбиран нов водомер само за студена вода, а този за
топла вода не е бил подменен. Липсват данни впоследствие да са били предприети
необходимите действия от потребителя за привеждане в годност и на втория монтиран в
жилището водомер, поради което на основание чл. 39, ал. 5 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г.,
респ. чл. 25, ал. 4 и ал. 8, т. 1 от ОУ от 2016 г., ищецът правилно е определял количеството
доставени В и К услуги на база, според броя обитатели, доколкото монтираните в имота
водомери са били неизправни – съобразно предписания от закона начин на изчисление на
потребените ВиК услуги на база и според отговорите на вещото лице в открито съдебно
заседание, при едно годно и едно негодно средство за техническо измерване в имота не е
възможно отделно изчисление на потреблението за студена и топла вода, като следва да се
приложи разпоредбата на чл. 39, ал. 5 от наредбата за топлофицирано жилище – по 6 куб.м.
за всеки обитател. Ето защо, по делото се установява, че в полза на ищеца срещу ответника
са възникнали изискуеми вземания за стойността на потребени В и К услуги през периода
24.09.2019 г. – 20.12.2019 г., изчислени на база за един обитател, които съобразно
заключението на СТЕ са на стойност 106,36 лв. (таблица № 2 на стр. 3 от заключението).
За пълнота на изложението следва да се отбележи, че от заключението на СТЕ се установява,
че претендираната по иска сума за главница в размер на 1839,58 лв. включва както
начислената стойност на доставени В и К услуги през процесния период от 24.09.2019 г. до
27.02.2020 г. по новосъздаден за имота клиентски номер -- (с титуляр Л. Г. М.), така и
префактурирани суми за предходни отчетни периоди от 03.02.2015 г. до 19.12.2019 г. (по
стари фактури, издадени по стария клиентски номер за имота с № ********** с титуляр
предишен собственик В-- П- М.), за които е издадена нова фактура на името на ответника –
фактура № 91840090/24.09.2019 г. на стойност 1455,64 лв. Сумата по тази фактура излиза
извън предмета на дело, очертан ясно със заявлението за издаване на заповед за изпълнение
и последвалата искова молба по реда на чл. 422 ГПК – претендират се задължения за
доставена и потребена вода през периода от 24.09.2019 г. до 27.02.2020 г., поради което
присъждането на суми, касаещи потребление извън този период, е недопустимо – същото
представлява произнасяне на съда извън предмета на делото, „свръхпетитум“, което ще
доведе до недопустимост на съдебното решение в тази част. Вземанията не се
индивидуализират чрез посочване на периода, в който са фактурирани на името на
ответника, а чрез посочване на периода, за който услугите са доставени, доколкото
противното би лишило ответната страна от възможността за адекватна защита, като релевира
съответни възражения при съществуващата неяснота през кой период се твърди да са
потребени услуги на посочената стойност. Ето защо, в настоящото производство исковете
следва да бъдат разгледани по същество единствено за начислените суми за доставени В и К
услуги през точно определения исков (отчетен) период – от 24.09.2019 г. до 27.02.2020 г.
С оглед на изложеното, съдът намира, че по делото се доказва възникнало между страните
облигационно правоотношение за част от исковия период от 24.09.2019 г. до 20.12.2019 г.,
4
през който ответникът е потребил ВиК услуги на стойност 106,36 лв. За посочената сума
главният иск е основателен и следва да се уважи, а за разликата до пълния предявен размер
от 1839,58 лв. и за периода 21.12.2019 г. – 27.02.2020 г. – да се отхвърли, предвид липсата на
доказателства за съшествуване на облигационно правоотношение между страните през този
период, доколкото след 20.12.2019 г. собственици на водоснабденото жилище са били трети
лица. За основателната част от иска вземането не е погасено по давност (съобразно
наведеното от ответника възражение), тъй като заявлението за издаване на заповед за
изпълнение (от когато се считат предявени установителните искове – арг. чл. 422, ал. 1 ГПК)
е подадено на 28.01.2021 г., като по този начин тригодишната давност за главницата,
започнала да тече от възникване на първото месечно задължение за процесния период
(доколкото падежът според ОУ на ищцовото дружество настъпва след издаване на фактура
от оператора, т.е. след покана – арг. чл. 114, ал. 2 ЗЗД) – 25.10.2019 г., е прекъсната преди
изтичането й – арг. чл. 116, б. „б“ ЗЗД.
По иска с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
По този иск в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на
длъжника в забава и размера на обезщетението за забава. Съгласно клаузата на чл. 44 от ОУ
от 2016 г., при неизпълнение в срок на задължението за плащане на ползваните услуги,
потребителят дължи на В и К оператора обезщетение в размер на законната лихва, считано
от първия ден след настъпване на падежа. Договорната клауза съответства на правилото на
чл. 84, ал. 1 ЗЗД – денят за изпълнение на задължението е определен (30 дни след издаването
на фактура, съгласно клаузата на чл. 33, ал. 2 от ОУ от 2016 г.), поради което длъжникът
изпада в забава след изтичането му. Следователно, ответникът дължи обезщетение за забава
върху дължимите от него суми за главница, считано от 07.11.2019 г. (30-дневният срок за
изпълнение по първата фактура за периода, издадена на 07.10.2019 г., е изтекъл на
06.11.2019 г.), като до заявената от ищеца крайна дата 27.02.2020 г. в тежест на ответника се
е натрупала мораторна лихва върху дължимата от него главница от 106,36 лв. в размер на
3,76 лв., за която сума акцесорният иск следва да се уважи, а за разликата до пълния
предявен размер от 4,55 лв. и за периода 25.10.2019 г. – 06.11.2019 г. следва да се отхвърли.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца (заявител) следва
да бъдат присъдени направените от него разноски по делото съобразно уважената част от
исковете в размер на сумата от 5,19 лв., държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в
заповедното производство, както и в размер на сумата от 29,06 лв., платени държавна такса,
депозит за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение в исковото производство. На
основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на направените от него разноски в
производството съобразно отхвърлената част от исковете, но предвид липсата на искане от
страната за присъждане на разноски (такова не се съдържа нито във възражението по
5
заповедното дело, нито в отговора на исковата молба) съдът не следва да ги присъжда в
тежест на ищцовата страна.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете, предявени от „С-----” АД, ЕИК -, със
седалище и адрес на управление: гр. С------, Бизнес -, ет. 2 и 3, срещу Л. Г. М., ЕГН
**********, с адрес: гр. С---, с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. с
чл. 198о, ал. 1 ЗВ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Л. Г. М. дължи на „С-----“ АД сумата от 106,36 лв.,
представляваща стойност на доставени В и К услуги през периода 24.09.2019 г. – 20.12.2019
г., в обект, находящ се в гр. С---, с клиентски номер -- и с договорна (съдебна) сметка към
клиентския номер ---, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 28.01.2021 г., до окончателното й изплащане, както и сумата
от 3,76 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за периода 07.11.2019 г. – 27.02.2020 г., за които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 16.02.2021 г. по гр.д. № 5224/2021 г.
по описа на СРС, 26 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 198о, ал. 1 ЗВ за разликата над уважения размер от 106,36
лв. до пълния предявен размер от 1839,58 лв., главница за периода 21.12.2019 г. – 27.02.2020
г., както и иска с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над
уважения размер от 3,76 лв. до пълния предявен размер от 4,55 лв., лихва за забава за
периода 25.10.2019 г. – 06.11.2019 г.
ОСЪЖДА Л. Г. М., ЕГН **********, с адрес: гр. С---, да плати на „С-----” АД, ЕИК -, със
седалище и адрес на управление: със седалище и адрес на управление: гр. С------, Бизнес -,
ет. 2 и 3, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 5,19 лв., разноски в заповедното
производство, както и сумата от 29,06 лв., разноски в исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6