Р Е Ш Е Н И Е
№..........................
гр. София, 02.07.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-15 с-в в публично съдебно заседание на четиринадесети март
две хиляди и осемнадесета година в състав:
СЪДИЯ: ПЕТЪР ТЕОДОСИЕВ
при
секретаря Галина Стоянова, разгледа търговско дело № 997 по описа за 2017г. и
взе предвид следното:
Производството е по предявени от „Б.К.“ ЕООД
срещу „Б.И.“ ООД при условията на обективно кумулативно съединяване:
1) осъдителен иск с правно основание чл. 240,
ал. 1 ЗЗД за сумата 12 000,00 лв. – главница, дължима по договор за
паричен заем от 31.05.2013г.;
2) осъдителен иск с правно основание чл. 240,
ал. 2 ЗЗД за сумата 6 480,00 лв. – възнаградителна лихва, дължима по
договора за паричен заем от 31.05.2013г. за периода 03.06.2013г. –
03.06.2014г.;
3) осъдителен иск с правно основание чл. 92,
ал. 1 ЗЗД за сумата 3 000,00 лв. – мораторна неустойка, дължима по
договора за паричен заем от 31.05.2013г. за периода 04.06.2014г. –
14.03.2017г.;
4) осъдителен иск с правно основание чл. 240,
ал. 1 ЗЗД за сумата 35 000,00 лв. – главница, дължима по договор за
паричен заем от 16.07.2014г.;
5) осъдителен иск с правно основание чл. 240,
ал. 2 ЗЗД за сумата 1 575,00 лв. – възнаградителна лихва, дължима по договора
за паричен заем от 16.07.2014г. за периода 17.07.2014г. – 17.07.2015г.;
6) осъдителен иск с правно основание чл. 92,
ал. 1 ЗЗД за сумата 8 750,00 лв. – мораторна неустойка, дължима по договора за
паричен заем от 16.07.2014г. за периода 18.07.2015г. – 14.03.2017г.;
7) осъдителен иск с правно основание чл. 240,
ал. 1 ЗЗД за сумата 4 000,00 лв. – главница, дължима по договор за паричен заем
от 08.06.2015г.;
8) осъдителен иск с правно основание чл. 240,
ал. 2 ЗЗД за сумата 2 160,00 лв. – възнаградителна лихва, дължима по договора
за паричен заем от 08.06.2015г. за периода 08.06.2015г. – 08.06.2016г.;
9) осъдителен иск с правно основание чл. 92,
ал. 1 ЗЗД за сумата 1 000,00 лв. – мораторна неустойка, дължима по договора за
паричен заем от 08.06.2015г. за периода 09.06.2015г. – 14.03.2017г.
Ответникът оспорва исковете с възражения за
нищожност на процесните договори поради противоречие с разпоредбите на чл. 430,
ал. 1 ТЗ, вр. чл. 2 и чл. 13, ал. 1 ЗКИ, възражения за нищожност на договорите
поради заобикаляне на цитираните разпоредби, възражения за нищожност на
договорите поради липса на съгласие (мотивирани с липса на решение на общото
събрание на съдружниците в ответното дружество за сключване на договорите, но
също и с обстоятелството, че едноличният собственик на ищцовото дружество е
съдружник в ответното дружество) и възражения за унищожаемост на договорите
поради сключването им при крайна нужда и явно неизгодни условия.
Оспорва иска за възнаградителни лихви по
договора от 31.05.2013г. и с възражение за изтекла погасителна давност по чл.
111, б. „в“ ЗЗД.
Сключването на процесните три договора за
заем от управителите на ищцовото и ответното дружество със съдържанието,
твърдяно в исковата молба относно размер и срок за връщане на заемите, размер
на уговорените възнаградителни лихви и размер на уговорените неустойки за
забава, както и предоставянето на сумите по договорите на посочените в исковата
молба дати не се оспорват с отговорите на ответника, поради което и по аргумент
от обратното на чл. 153 ГПК не се нуждаят от доказване в производството по
делото, но се и установяват от писмените доказателства, представени с исковата
молба.
Заявените възражения от ответника за
нищожност на договорите за заем поради нарушение (евентуално поради
заобикаляне) на разпоредбите на чл. 430, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 2 и чл. 13, ал. 1
ЗКИ при сключване на договорите се явяват неоснователни, тъй като цитираните
разпоредби не предвиждат забрана за сключване на договори за паричен заем между
търговски дружества, а ответникът не е ангажирал доказателства, от които да се
установява, че
действията на ищеца по сключване и изпълнение на договорите представляват
банкова дейност по смисъла на чл. 2 и чл. 13, ал. 1 ЗКИ (включително доказателства
за осъществяване от ищеца на първия основен елемент от дейността на банките и
кредитните институции по чл. 2, ал. 1 ЗКИ – а именно публично привличане на
влогове).
Неоснователни са и възраженията на ответника
за нищожност на договорите за заем, мотивирани с липса на решения на общото събрание
на съдружниците в ответното дружество за сключването им, тъй като макар и с
клаузата на чл. 19, ал. 1, т. 11 от дружествения му договор да е предвидено, че
общото събрание на дружеството взема решения за получаване на кредити и
предоставяне на заеми на трети лица, то клаузата произвежда действие само във
вътрешните отношения между управителите и дружеството, не и по отношение на
третите лица, поради което и нарушаването й от управителите на дружеството не
обусловя недействителност на договорите, сключени с трети лица (изрично в този
смисъл мотивите към т. 1 от тълкувателно решение №3 от 15.1.2013г. по тълк.д.
№3/2013г. на ВКС, ОСГТК).
Нищожност на договорите поради липса на
съгласие или поради друго основание по чл. 26 ЗЗД не следва и от
обстоятелството, че едноличният собственик и вписан управител на ищцовото
дружество е съдружник в ответното дружество, тъй като законът не предвижда обща
забрана за сключване на договори между свързани лица по смисъла на §1 ТЗ, а
основания, при които определени договори между свързани лица могат да бъдат
обявени за недействителни в изрично регламентирани хипотези, каквито обаче нито
се твърдят, нито се установяват от ответника.
Възражения на ответника за унищожаемост на процесните
договори за заем поради сключването им при крайна нужда и явно неизгодни
условия са неоснователни и само с оглед разпоредбата на чл. 297 ТЗ, която
изключва приложението на правилата на чл. 33 ЗЗД по отношение на двустранните
търговски сделки.
Неоснователни са и възраженията на ответника
за изтекла погасителна давност, заявени по отношение на иска за възнаградителни
лихви по договора за заем от
31.05.2013г. С договора е предвиден месечен размер на възнаградителната лихва,
дължима за ползване на предоставения заем, не и самостоятелни падежи на
задължението на ответника за плащане на лихвата, поради което вземането на
ищеца за възнаградителна лихва е станало изискуемо най-рано на уговорения падеж
на задължението за връщане на главницата (365 дни от предоставяне на заема
съгласно чл. 4 от договора), тоест на 03.06.2014г. Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД
давността по отношение на вземането е започнала да тече от посочената дата и
дори да се приеме, че вземането се погасява с изтичане на краткия тригодишен
давност срок по чл. 111, б. „в“ ЗЗД, то този срок не е изтекъл към датата на
подаване на исковата молба (14.03.2017г.), когато давността е прекъсната
съгласно чл. 116, б. „б“ ЗЗД.
По изложените съображения и при липса на
доказателства, но и твърдения от ответника за извършени плащания в пълно или
частично погашение на задълженията му по процесните три договора за заем,
предявените осъдителни искове за връщане на главниците по договорите се явяват
основателни и следва да бъдат уважени за пълните им размери, което се отнася и
за исковете за възнаградителни лихви и мораторни неустойки, чиито размери,
изчислени съобразно клаузите на чл. 6 и 7 от договорите и за периодите, за
които са предявени исковете, възлизат
именно на сумите, претендирани с исковата молба.
С оглед изхода на делото и съгласно чл. 78,
ал. 1 ГПК в тежест на ответника е да възстанови разноските, които ищецът е
направил за исковото производство, включително за производството по
обезпечаване на исковете по реда на чл. 390 ГПК.
Така мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „Б.И.“ ООД с ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление *** да заплати на „Б.К.“ ЕООД с ЕИК*******, със
седалище и адрес на управление *** на основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД сумата
12 000,00 лв. – главница, дължима по договор за паричен заем от
31.05.2013г., ведно със законната лихва от 14.03.2017г. до изплащането, на основание
чл. 240, ал. 2 ЗЗД сумата 6 480,00 лв. – възнаградителна лихва, дължима по
договора за паричен заем от 31.05.2013г. за периода 03.06.2013г. –
03.06.2014г., на основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД сумата 3 000,00 лв. –
мораторна неустойка, дължима по договора за паричен заем от 31.05.2013г. за
периода 04.06.2014г. – 14.03.2017г., на основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД сумата
35 000,00 лв. – главница, дължима по договор за паричен заем от
16.07.2014г., ведно със законната лихва от 14.03.2017г. до изплащането, на
основание чл. 240, ал. 2 ЗЗД сумата 1 575,00 лв. – възнаградителна лихва,
дължима по договора за паричен заем от 16.07.2014г. за периода 17.07.2014г. –
17.07.2015г., на основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД сумата 8 750,00 лв. – мораторна
неустойка, дължима по договора за паричен заем от 16.07.2014г. за периода
18.07.2015г. – 14.03.2017г., на основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД сумата 4 000,00
лв. – главница, дължима по договор за паричен заем от 08.06.2015г., ведно със
законната лихва от 14.03.2017г. до изплащането, на основание чл. 240, ал. 2 ЗЗД
сумата 2 160,00 лв. – възнаградителна лихва, дължима по договора за паричен
заем от 08.06.2015г. за периода 08.06.2015г. – 08.06.2016г., на основание чл.
92, ал. 1 ЗЗД сумата 1 000,00 лв. – мораторна неустойка, дължима по договора за
паричен заем от 08.06.2015г. за периода 09.06.2015г. – 14.03.2017г., а на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 10 576,10 лв. – съдебни разноски.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ: