СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш Е Н И Е
13.05.21г.
Софийски градски
съд І-12 състав с:
Председател:
Георги Иванов
Разгледа в съдебно
заседание на 15.04.21г. /с участието на секретаря Х. Цветкова/ гражданско дело № 8279/19г. и констатира следното:
Предявен е иск от Б.
А. против Прокуратурата на РБ с правно основание чл. 2б от ЗОДОВ за сумата
100 000 лева /обезщетение за неимуществени вреди/. Претендира се и
законната лихва върху посочената главница за периода – след завеждане на
делото.
Съображенията на страните
са изложени по делото.
Искът
се явява процесуално допустим /по съображенията, изложени в определението на
САС от 14.11.19г.; където се съдържат принципни съображения и конкретни такива
- във връзка с легитимацията на ищеца по чл. 75 от НПК и неприложимостта на
предварителното производство по чл. 8, ал. 2 от ЗОДОВ/.
Искът
е основателен – до размера на сумата 50
000 лева:
Не
се спори /а такъв извод налага и съдържанието на събраният по делото писмен
доказателствен материал – преценен в съвкупност/, че: ищецът е бил обект на
принудителни /репресивни/ мерки /действия/; че: спрямо Б. А. е била приложена /оказана/
физическа и психологическа принуда /по време на т. нар. „възродителен процес“/,
че: именно във връзка с този процес е било образувано процесното наказателно
производство - сл. д. № 1/91г., преобразувано в сл. д. № 780 – II/98г. на
ВОП – София, сега ДП № II
– 048/99г. на ВОП – София /започнало още през 91г./ и, че: последното все още е
висящо /не е приключило с влязъл в сила прокурорски или съдебен акт/.
Фактът,
че: процесното наказателно производство не е приключило и към настоящият момент
удостоверява пряко /еднозначно – категорично/ предпоставката на чл. 2б от ЗОДОВ. Абсолютно незащитимо /и правно – юридически и житейски/ е да се приеме /каквито
и преценки да се направят в контекста на правилото по чл. 2б, ал. 2 от ЗОДОВ/,
че визираният в закона „разумен срок“ /за приключване на наказателния процес/
все още не е изтекъл. С оглед това: председателят на състава не излага
конкретни аргументи /съображения, доводи, мотиви/ в последната /релевантна/
насока /в контекста на правилото по чл. 2б, ал. 2 от ЗОДОВ/.
Надлежен
ответник в случая /по смисъла на чл. 7 от ЗОДОВ/ е именно ПРБ - органът, който
е образувал процесното наказателно производство и който е следвало да обезпечи
възможността /чрез съответни, своевременни процесуално – следствени действия/
за финализиране на процеса в разумен срок. Отговорността на ответника не може
да бъде дерогирана – изключена /с оглед правилото на чл. 122 от ЗЗД/ дори да се
приеме, че и съдът /като държавен орган – част от процеса/ е допринесъл /съпричинил
– по смисъла на чл. 54 от ЗЗД/ процесното забавяне /отделно от това –
отговорността на съдебен орган може да бъде ангажирана принципно само след
проведено производство по чл. 419 и следващите от НПК/.
Процесуалната
/съответно и материално-правната/ легитимация на ищеца да заяви /да претендира/
процесното обезщетение произтича пряко от обстоятелство /което не е спорно и е
надлежно доказано – съобразно изложеното по-горе/, че Б. А. е бил /в лично качество/ обект
на физическа и психическа репресия. Именно поради това: за ищеца /като пряко
пострадал от посочената репресия/ е налице правен /и преди всичко житейски – морален/ интерес /право/ да иска
приключване на наказателното производство със справедлива присъда.
Възприемането на противната /обратната/ логика би лишила пострадалия от
всякаква правна защита – настоящото производство /по чл. 2б от ЗОДОВ/ се явява
на практика единствената правна възможност /правен ред/ за защита на правата на
ищеца /доколкото: иск с каквато и да е друга правна квалификация би се явил –
погасен по давност/.
Председателят
на настоящият съдебен състав намира принципно, че:
В
процесната хипотеза – обстоятелството, че Б. А. е
претърпял неимуществени вреди /следствие от продължаващата висящност на
процесното наказателно производство, която висящност именно причинява –
поддържа фактическа и правна невъзможност да бъде получено морално възмездие за
причинените на ищеца физически и психически страдания - следствие от
упражнената спрямо него физическа и психическа принуда/ следва да се презумира.
Отделно от това – в същата връзка /досежно процесното релевантно обстоятелство/
по делото са събрани и конкретни доказателства /свидетелски показания и
експертиза/.
Процесното
обезщетение се определя по размер при условията на чл. 52 от ЗЗД: в контекста
на горните принципни съображения и в контекста на съдържанието на конкретните /събрани
по делото/ доказателства /свидетелски показания и експертиза/.
На
последно място /принципно/:
Председателят
на настоящия съдебен състав намира, че: решение /по същество/ като настоящото
може да бъде постановено само в хипотеза /като процесната/ когато самият ищец
/в лично качество/ е бил обект на репресия по време на т.нар. „възродителния“
процес или когато – наследодател на ищец е бил обект на такава репресия. При
отсъствие на една от тези предпоставки - следва да се постанови отхвърлително
решение. Възприемането на друга логика /различна от посочената/ би позволила
/на практика/ всяко физическо лице /без значение на: националност, етнос,
религия и т.н./ да заяви обезщетение при условията на чл. 2б от ЗОДОВ /заради
висящността на процесното наказателно производство/.
Съдът,
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА
Прокуратурата на Република България да плати на Б.Р.А. ЕГН ********** сумата 50 000
лева /обезщетение за неимуществени вреди/ - на основание чл. 2б от ЗОДОВ;
законната лихва върху тази сума от 21.06.19г. до цялостното й изплащане и 10
лева – държавна такса.
ОТХВЪРЛЯ иска за
сумата над 50 000 лева.
Решението подлежи
на обжалване пред САС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Председател: