№ 483
гр. Пазарджик, 19.10.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
при участието на секретаря Лилия Г. Церовска
Сложи за разглеждане докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно
гражданско дело № 20225200500510 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
Страните не се явяват, редовно призовани.
На второ повикване в 10:05 ч.
Не се явяват страните.
Постъпила е писмена защита от ответника по делото Г. Л. В. чрез
процесуалния му представител адвокат Х. Х. И., в която изразява становище
по хода на делото и по съществото на спора. Представя се договор за правна
защита и съдействие и списък на разноските.
Съдът, при условията на чл.142 ал.1 от ГПК,
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
На основание чл.268 ал.1 от ГПК, ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО:
С решение на Пазарджишки районен съд №743 от 04.07.2022г.
постановено по гр.д.№20215220104214 по описа на съда за 2021г., е признато
за установено, че ищецът Г. Л. В., ЕГН **********, от гр. ***, не дължи на
ответника „Банка ДСК“ АД - гр. София, ЕИК ***, поради погасяване по
1
давност следните суми: главница в размер 9004,48 лв., 1254,13 лв. договорна
лихва за периода от 20.01.2014 г. до 20.05.2015 г. и лихва 15,95% годишно
върху неплатената главница за времето от 20.05.2015г. до изплащането на
главницата - задължение, за което е бил издаден изпълнителен лист от
16.01.2021 г. въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 410 от
ГПК с номер*** г. по ч.гр.д. 1469/2015 г. на Пазарджишкия районен съд и е
образувано изпълнително дело № 2 от 2021 г. на ЧСИ *** - Пазарджик.Със
същото решение „Банка ДСК“ АД - гр. София е осъдена да заплати по
сметката на Пазарджишкия районен съд държавна такса в размер 410,35лв, а
в полза на на Х. Х. И., адвокат от Софийска адвокатска колегия, да заплати
възнаграждение в размер 1118 лв. на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за
адвокатурата.
Решението се обжалва изцяло в срока по чл.259 ал.1 от ГПК от „Банка
ДСК“АД, ЕИК-***, със седалище и адрес на управление в гр.София чрез
пълномощника старши юрисконсулт Л. *, с вх.№15131 от 22.07.2022г. с
доводи за порочност като постановено в нарушение на материалния
закон,неправилно и незаконосъобразно. Повтарят се част от фактите и
обстоятелствата изложени по делото от банката, за страните по сключения на
04.03.2013г. договор за кредит Експресо от 11000лв, със срок за погасяване до
20.03.2018г. при уговорено олихвяване на главницата по кредита; за пълно
преустановяване обслужването на кредита от потребителя Г. Л. В., проведено
заповедно производство по чл.410 от ГПК за вземането на кредитора и
издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист за паричното вземане-
9004.48лв-главница;1254.13лв договорна лихва за периода от 20.01.2014г. до
20.05.2015г.,законна лихва от 15.95% неплатената главница от 20.05.2015г.-
постъпване на заявлението до окончателното й изплащане, и издаден
изпълнителен лист от 21.01.2016г. по ч.гр.д.№1469/2015г., като на
14.01.2021г. е подадена молба до ЧСИ за образуване на изпълнително
дело.Жалбоподателят продължава да твърди, че материално-правният
институт на погасителната давност представлява бездействие на носителя на
едно гражданско право /вземане/ да го упражни или да поиска
принудителното му изпълнение през определен от закона срок, което води до
погасяване на възможността за принудителното му осъществяване.Направен е
извод, че изтичането на погасителната давност не води до прекратяване или
погасяване на вземането, че то продължава да съществува като естествено и
2
длъжникът продължава да дължи, но че възможността вземането да бъде
изпълнено е ограничена единствено до доброволното му изпълнение. В тази
връзка разбирането на потребителя ищеца, че след погасяването по давност
кредиторът губи субективното си право на вземане, а длъжникът не дължи,
противоречи на нормативната уредба на института на погасителната давност
защото изтеклата давност не води до прекратяване или погасяване на
субективното право на кредитора.Според жалбоподателя възражението за
погасителна давност по същността си представлява признати от страна на
длъжника на вземането на кредитора и че чрез релевирането му длъжникът
цели прекратяване на държавното съдействие относно принудителното
събиране на вземането и че подобно признание се съдържа и в исковата
молба въз основа на която е образувано настоящото дело, с което се навежда
извода за изначална неоснователност на предявения иск с предмет
установяване несъществуване на едно вземане,което самият ищец
признава.Цитира съдебна практика на СРС в изложения смисъл-предвид
превръщането на съществуващото вземане в резултат на позоваването на
ищеца на погасителна давност, води до придобиване на вземането на ново
качество—станало е естествено вземане,което е достатъчно за отхвърляне на
доводите ,че изтичането на давността води до основателност на отрицателен
установителен иск на съществуването на вземането,което е погасено по
давност; че отрицателния установителен иск няма конститутивни последици,
а такива има само конститутивния иск и че няма норма в закона която да
овластява длъжниците да предявяват искове за погасяване по давност на
вземанията си по който да бъде постановен диспозитив, че погасява по
давност задълженията на А към Б.Моли да се приеме за установено, че
предявеният иск за установяване несъществуването на вземането на
кредитора е неоснователен защото дори да се приеме,че е изтекъл
давностния срок по отношение на процесното вземане на Банка ДСИ ЕАД, то
продължава да съществува. Претендра присъждане на разноски.
В срок е постъпил писмен отговор от насрещната страна Г. В. чрез
пълномощника си адв. Х. И. в който въззивната жалба се квалифицира като
неоснователна.Повтарят се мотивите на първоинстанционния съд според
което е установено, че за период повече от 5г. не са налице действия,които да
прекъснат давността по смисъла на чл.116, б.“в“ от ЗЗД тъй като за периода
от 24.10.2015г. до образуване на изпълнителното производство на
3
14.01.2021г. кредиторът не предприел никакви действия за принудително
събиране на вземането си.Повтарят се факти и обстоятелства изложени от
ищеца в исковата молба относно образуването на изпълнителното
производство по издаден на 21.01.2016г. изпълнителен лист по ч.гр.д.
№1469/2015г. по описа на РС-Пазарджик и въз основа на влязла в сила
заповед за изпълнение на 23.10.2015г. ,като е получил ПДИ на
23.04.2021г. по ИД №2/2021г. по описа на ЧСИ Бараков от
14.01.2021г.Подъдржа, че от изискуемостта на вземанията както за главница
така и за лихви, до налагане на първата обезпечителна мярка-29.01.2021г. са
минали повече от 5г. поради което съгласно чл.110 от ЗЗД и чл.111 б.“в“ ЗЗД,
правото на принудително събиране на непогасените притезания по договор
за кредит Експресо №87515/332236 от 04.03.2013г. е погасено. Твърди ,че
погасителната давност е настъпила и по отношение на описаните в
изпълнителния лист договорни лихви за периода 20.01.2014г. до 20.05.2015г.
при настъпила погасителна давност на 20.05.2018г. Поддържа се, че и
предсрочно изискуемата главница по кредита е погасена по давност
доколкото преимуществото на срока на договора е отнето с ПДИ №144 от
09.05.2014г. и на 09.05.2019г. възможността за принудително събиране на
предсрочно изискуемата главница е погасено. Акцентира се на бездействието
на кредитора за принудителното събиране на вземането продължило близо
6години; че подаването на молба за издаване на изпълнителен лист не е част
от исковия процес и не прекъсва давността, че подаване на заявление до
заповедния съд по чл.410 или чл.417 от ГПК също не е част от исковия
процес, че независимо кога е издаден ИЛ банката-ответник е имала повече от
5г. за да инициира действия по събирането на вземането си и което не е
сторено довело до погасяване на правото на принудително вземане.
Акцентира се, че факта на изтичане на 5г.срок в който „Банка ДСК“ АД не е
предприела никакви принудителни действия спрямо длъжника-ищец, е
признат изрично по делото от страна на банката в отговора на исковата молба,
-цитира “Банката ДСК ЕАД не е отричала извънсъдебно факта на изтичане на
давностния срок по отношение процесното вземане, с което според страната е
налице съдебно признание на този факт от банката. Посочва ново оспорване
на вземането с прилагане на чл.3 т.2 от ЗМДВИП за периода 13.03.2020г. до
14.05.2020г. за спиране теченето на давностните срокове, който довод
страната твърди, че не следва да бъде обсъждан поради настъпила преклузия
4
и се касае за ново оспорване, което не е въведено до момента в процеса и не
следва да бъде разглеждано. Според страната давността би изтекла на през
м.декември 2020г., а изпълнителното производство е образувано на
14.01.2021г. Моли да се отхвърли жалбата.
Страните не сочат нови доказателства по реда на чл.266 от ГПК пред
въззивната инстанция.
Съдът счете делото за изяснено, затова
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ:
Съдът счете делото за разяснено, затова
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИКЛЮЧВА устните състезания.
СЪОБЩАВА на страните, че ще обяви решението си в срок до
19.11.2022 год.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 10:10
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
5