р е ш
е н и е
№
гр. Плевен, 29.06.2021 г.
в
името на народа
Плевенски
окръжен съд, гражданско отделение, в откритото
заседание на първи юни през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Председател: Жанета
Димитрова
при секретаря кона дочева
при прокурора
като разгледа докладваното от
съдията Жанета Димитрова гражданско дело № 917 по описа на съда за 2021 г.,
на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, съобрази следното:
Постъпила е искова молба /ИМ/, поправена с ИМ от
07.01.2021 г. от Министерство на отбраната, представлявано от министъра на
отбраната К.К. против Т.М.Х., с която са предявени два обективно съединени иска
с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК за признаване за установено по отношение
на ответника, че дължи: сумата от 38 217,64
лв., представляваща разходи за издръжка, обучение, квалификация и/или
преквалификация за времето на обучението в НВУ „Васил Левски“, изчислени по
реда на Наредба № Н- І/14.01.2013 г. пропорционално на срока на неизпълнение на
задължението за изпълнение на военна служба, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК –
29.01.2020 г. до окончателното заплащане на сумата, както и сумата от 3 492,61 лв., представляваща мораторната лихва върху
главницата за периода от 08.03.2019 г. до 29.01.2020 г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 147 от ГПК по
ч.гр.д. № 466/2020 г. по описа на Плевенския районен съд.
Ищецът
твърди, че е инициирал заповедно производство пред ПлРС, издадени са заповед №
252/30.01.2020 г. по ч.гр.д. № 466/2020 г. на ПлРС за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист №
618/31.01.2020 г., но на 28.10.2020 г. е получил разпореждане №
261857/13.10.2020 г. по ч.гр.д. № 466/2020 г. на ПлРС, с което му е указано да
предяви иск относно вземането си поради постъпило възражение от страна на
длъжника.
Ищецът
твърди, че между страните е сключен договор за военна служба на основание чл.
142 ал. 2 от ЗОВСРБ № 1-25-36/426/14.08.2010 г., като за ищеца договорът е
сключен чрез упълномощеното лице началник на НВУ „Васил Левски“ и в раздел І т.
2 от договора е определен срок на изпълнение на военната служба след завършване
на обучението като професия - 10 години. Твърди, че по отношение на ответника с
МЗ № КВ-273/22.07.2015 г. е налице зачисляване във „Випуск 2015 г.“,
присвояване на първо офицерско звание „лейтенант“ и назначаване на длъжност,
като срокът на изпълнението на задължението на ответника за военната служба е
започнал да тече на 24.04.2015 г. и
е следвало да изтече на 24.04.2025 г..
Твърди, че с МЗ №КВ-29/23.01.2019 г. договорът за военна служба между страните
е прекратен на основание чл. 163 от ЗОВСРБ с предизвестие от военнослужещият до
министъра на отбраната – рапорт рег. № 30-22-4/07.01.2019 г., както и че със
заповед № ЛС-18/07.02.2019 г. ответникът е отчислен от списъчния състав на Военно
формирование /ВФ/ 28 000 – ***, считано от 08.02.2019 г. и неизпълнението на първоначалния срок на договора за
военна служба съгласно чл. 142 ал. 5 от ЗОВСРБ е определено съгласно т. 4 от заповедта в
размер на 2 358 дни. Ищецът
твърди, че в негова полза е възникнало право по чл. 260 ал. 1 от ЗОВСРБ да
получи от ответника при предсрочно прекратяване на договора за военна служба
преди изтичане на срока по чл. 142 ал. 5 от ЗОВСРБ възстановяване на разходите
за издръжка,
обучение, квалификация и/или преквалификация пропорционално на срока на
неизпълнението. Твърди също, че редът и начинът за изчисляване на тези разходи
е уреден съгласно чл. 260 ал. 4 от ЗОВСРБ с Наредба № Н- І/14.01.2013 г. за реда
и начина за изчисляване на разходите за издръжка, обучение, квалификация и/или
преквалификация на военнослужещите от Министерството на отбраната, структурите
на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия /отм. ДВ, бр.
63 от 17.07.2020 г., в сила до 17.07.2020 г./. Твърди, че видно от справка рег.
№ 3-787/06.02.2019 г. за определяне на разходите, подлежащи за възстановянане
по чл. 260 ал. 1 от ЗОВСРБ и чл. 19 ал. 1 от цитираната Наредба ответникът дължи сумата от 38 217,64 лв., определена пропорционално на
неспазения срок на военна служба. Твърди, че на основание чл. 260 ал. 5 от ЗОВСРБ и чл. 18 ал. 1 от
цитираната Наредба в изпълнение на заповед № ЛС-18/07.02.2019 г. на командира
на ВФ
28 000 – *** са удържани дължимите обезщетения и вземания в размер на 7 264,51 лв., които са дължими на
ответника при прекратяване на договора за военно служба, от които 5 251,56 лв., дължими на основание
чл. 227 ал. 1, чл. 228 ал. 1 и чл. 234 от ЗОВСРБ, 450 лв.,
дължими като годишен лимит за вещево доволствие за 2018 г., 62,47 лв., дължими като годишен лимит за вещево
доволствие за 2019 г. и 1 500 лв.,
дължими на основание чл. 199 от ЗОВСРБ за обезщетение за неползван платен
годишен отпуск. Твърди се, че с покана за доброволно плащане рег. №
3-833/08.02.2019 г., получена от ответника на същата дата, същият е поканен в
едномесечен срок за заплати остатъка от 30 953,13
лв., но в определения срок до 08.03.2019 г. ответникът не е заплатил
доброволно дължимата сума, което породило правният интерес за ищеца да потърси
защита на правата си по съдебен ред.
В срока по
чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Т.М.Х. чрез
пълномощника му адвокат И.К. от ЛАК, с който се оспорва допустимостта и
алтернативно основателността на исковете. Според ответника ищецът не е активно
легитимиран да предяви исковете, тъй като не е работодател на ответника, а
такъв е ВФ 28 000 – с. ***, обл. Пловдив. Според ответника исковете са
недопустими и поради наличие на друго образувано дело със същият предмет, а
именно гр.д. № 7733/2020 г. по описа на СГС по иск предявен от ответника за
признаване за установено, че Т.М.Х. не дължи на ВФ 28 000 – с. ***, обл.
Пловдив сумата от 30 953,13 лв.,
представляваща разходи за издръжка, обучение, квалификация и/или
преквалификация за времето на военослужещите, изчислени съобразно Наредба № Н-
І/14.01.2013 г. пропорционално на срока на неизпълнение на задължението за
изпълнение на военна служба, ведно със законната лихва върху тази сума, което
дело е изпратено по подсъдност на РС Пловдив. Ответникът сочи също, че е налице
образувано гр.д. № 33813/2020 г. по описа на СРС по иск на Т.М.Х. с правно
основание чл. 227 ал. 1, чл. 228 ал. 1, чл. 234, чл. 224 и чл. 199 от ЗОВСРБ за
сумата от 7 264,51 лв.,
представляваща дължими на ответника обезщетения при прекратяване на военната
служба. Според ответника при сборуване на двете суми по тези искове се получава
сумата от 38 217,64 лв. –
главница по предявения иск с правно основание чл. 422 от ГПК, т.е. налице е
преходно образуван висящ спор между същите страни със същия предмет, поради
което настоящото дело следва да бъде прекратено. Алтернативно се излага
следното становище по основателността на исковете: Признава се, че ответникът е
работил по договор за военна служба с Министерство на отбраната на длъжност
„старши пилот“ в четвърто авиационно звено на изтребителна авиационна ескадрила
във ВФ 28 000 – ***, както и че със заповед на министъра на отбраната №
КВ-29/28.01.2019 г. договорът между страните е прекратен поради подадено
предизвестие от страна на ответника. Признава се, че в заповедта за
прекратяване на договора за военна служба е посочено, че командирът на ВФ
28 000 – *** следва да удържи на ответника сумата за направени разходи за
издръжка, обучение и квалификация пропорционално на срока на неизпълнение.
Според ответника същият не дължи посочените в заповедта парични суми, тъй като
с решение № 8962/07.07.2020 г. по адм. дело № 1654/2020 г. на ВАС е отменена
Наредба № Н- І/14.01.2013 г. за реда и начина за изчисляване на разходите за
издръжка, обучение, квалификация и/или преквалификация на военнослужещите от
Министреството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на
отбраната и Българската армия във връзка с възстановяването им в случаите на
чл. 260 ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на
Република България, обнародвана в ДВ бр. 8/29.01.2013 г., като решението на
съда е окончателно. Ответникът се позовава на мотивите на съдебния акт,
съгласно които при издаване на подзаконовия нормативен акт не са спазени
законовите разпоредби на чл. 26 и чл. 28 от ЗНА и това нарушение съставлява
съществено нарушение на административно- производствените правила. Посочва се,
че Наредбата е дала основание за претенцията за удръжка на паричните суми,
предмет на иска за главницата, поради което след постановяване на решението на ВАС ответникът е предявил
отрицателен установителен иск позовайки се на отмяната й, че не дължи тези
суми. В заключение според ответника посочената в справка рег. №
3-787/06.02.2019 г. обща сума за възстановяване е недължима, тъй като този
размер е определен съгласно отменен
нормативен акт, който е страдал от пороци при приемането му. С отговора се иска
в случай, че съдът не уважи възражението му за недопустимост на иска да спре на
основание чл. 229 ал. 1 т. 4 от ГПК производството по делото до приключване на
посочените в отговора две граждански дела, чиито решения според ответника имат
съществено значение за решаване на настоящия спор. С отговора се иска при
прекратяване на производството по делото в полза на ответника да бъдат
присъдени разноски за оказаната правна помощ и алтернативно в полза на
ответника същите да бъдат присъдени при отхвърляне на исковете.
В с.з. ищецът чрез пълномощника си
главен експерт - юрист М.Г. поддържа предявените искове и претендира
направените по делото разноски. В о.с.з. на 06.04.2021 г. ищецът чрез
пълномощника си признава възникването на вземането на ответника в размер на 7 264,51 лв. при прекратяване на
договора за кадрова военна служба, но счита, че сумата не се дължи на ответника,
тъй като по силата на закона – чл. 260 от ЗОВСРБ следва да се извърши
прихващане между вземанията на двете страни.
Ответникът чрез пълномощника си адвокат
И.К.
от ЛАК оспорва предявените искове. В о.с.з. на 06.04.2021 г.
ответникът уточнява възраженията си, заявени в отговора на ИМ, а именно:
възражение относно правилното изчисляване на дължимата сума съгласно цитираната
в ИМ Наредба и при условие на евентуалност за прихващане на вземането на
ответника към ищеца за сумата от 7 264,51
лв.. Претендират се направените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение по реда на чл. 38 ал. 2 от ЗА. В определения от съда срок са
депозирани писмени бележки от адвокат И.К., в
които се излага становище за нередовност на исковата молба, както и се поддържа
становище за неоснователност на исковете. Ответникът счита, че ищецът не е
активно легитимиран да предяви исковете, тъй като в негова полза не е
възникнало вземане към ответника, а надлежна страна по исковете за
възнаграждение и обезщетение е поделението, разпоредител с бюджетни средства, в
което ответникът е назначен съгласно чл. 61 ал. 2 от КТ, а не Министерство на
отбраната. Според ответника министърът на отбраната е орган по назначението на
кадровите офицери, но възнагражденията и обезщетенията, свързани с изпълнението
на службата се дължат от поделението, разпоредител с бюджетни средства, в които
офицерът е назначен и по аргумент от противното, исковете и в конкретният
случай във връзка с обезщетение за разходи за издръжка и обучение на
военослужещият следва да бъдат предявени от поделението. Позовава се на
практика на ВКС в тази насока, както следва: решение № 128/29.04.2011 г. по
гр.д. № 1356/2009 г., ІV г.о. на ВКС, решение № 416/26.10.2012 г. по гр.д. №
271/2012 г., ІV г.о. на ВКС, решение № 470/28.02.2014 г. по гр.д. № 3253/2013
г., ІV г.о. на ВКС. Алтернативно се поддържа, че с оглед отмяната на Наредба № Н-
І/14.01.2013 г. с решение на ВАС към датата на предявяване на иска не е
съществувало основание за дължимост на вземането по заповедта за изпълнение. С писмените бележки се представя за сведение на съда решение №
470/28.02.2014 г. по гр.д. № 3253/2013 г., ІV г.о. на ВКС.
Съдът,
като съобрази становищата на страните и представените по делото доказателства,
прецени ги по реда на чл. 12 и 235 ПК поотделно и в тяхната съвкупност и прие
за установено от фактическа и правна страна следното:
Плевенският окръжен съд е
сезиран от ищеца Министерство на
отбраната с
искове против ответника Т.М.Х. с правно основание чл. 422 ал. 1 от ГПК вр. чл. 260 ал. 1 от ЗОВСРБ и чл.
86 от ЗЗД, както следва: искове за установяване съществуването на вземанията на
ищеца към ответника за сумата от 38 217,64
лв., представляваща непогасена главница, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК – 29.01.2020 г. до
окончателното заплащане на сумата и за сумата от 3 492,61
лв., представляваща мораторната лихва
върху главницата за периода от 08.03.2019 г. до 29.01.2020 г., за които е издадена заповед за незабавно изпълнение № 252 от 30.01.2020 г.
по ч.гр.д. № 466/2020 г. по описа на ПлРС.
Ответникът е направил следните
възражения за недължимост на сумите: липса на активна легитимация от страна на
ищеца, респ. възникване на вземания в полза на ищеца на посоченото в ИМ
основание, оспорване на вземането за главница по размер с оглед правилното му
изчисляване, при условие на евентуалност погасяване на вземането за главницата
поради отмяна
на Наредба № Н-І/14.01.2013 г. с влязло в сила решение на ВАС и отново при
условие на евентуалност възражение за прихващане между вземанията на страните
за главници с паричното вземане на ответника в размер на 7 264,51 лв., възникнало при прекратяване на договора за
кадрова военна служба.
В тежест на ищеца е да докаже, че са
налице съществуващи парични вземания, дължими от ответника в размерите и на
основанието, посочени в заповедта за незабавно изпълнение № 252 от 30.01.2020
г. по ч.гр.д. №466/2020 г. по описа на ПлРС, а в тежест на ответника е да
докаже възраженията си по основателността на иска.
При съобразяване на становищата на
страните и представените по делото доказателства съдът приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
По допустимостта на исковете и редовността на ИМ:
Установява се от приложеното към доказателствата по делото заповедно
производство по ч.гр.д. № 466/2019 г. по описа на ПлРС, че въз основа на
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, подадено на 29.01.2020 г. от заявителя Министерство
на отбраната /МО/ на РБ против длъжника Т.М.Х. и представените със същото документи ПлРС е издал заповед за незабавно
изпълнение № 252/30.01.2020
г., с която е разпоредил на длъжника на заплати на МО следните парични суми:
- сумата от 38 217,64 лв., представляваща
главница, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК – 29.01.2020 г. до окончателното
заплащане на сумата
- сумата от 3 492,61 лв., представляваща мораторната лихва върху
главницата за периода от 08.03.2019 г. до 29.01.2020 г..
Установява
се от заповедта, че вземанията на заявителя произтичат от счетоводна справка за
начислено вземане рег. № 3-787/06.02.2019 г. на командира на ВФ 28 000 във
връзка с неизпълнение на договор за военна служба – възстановяване на разходите
за обучение пропорционално на срока на неизпълнението съгласно чл. 260 ал. 1 от
ЗОВСРБ. Установява се, че въз основа на заповедта е издаден изпълнителен лист №
618/31.01.2020 г., получен от заявителя на 07.08.2020 г.. Установява се от
приложената в заповедното производство в препис покана за доброволно изпълние
по изп. дело № 475/2020 г. по описа на СИС при РС Плевен, че същата, ведно с
препис от заповедта по чл. 417 от ГПК са връчени на длъжника Т.М.Х. на
02.10.2020 г. и в срока по чл. 414 от ГПК на 12.10.2020 г. същият е депозирал
пред ПлРС възражение по чл. 414 от ГПК за недължимост на вземенията по
заповедта по чл. 417 от ГПК. Установява се, че с разпореждане № 261857/13.10.2020 г. по ч.гр.д.
№ 466/2020 г. ПлРС е указал на заявителя да предяви иск относно вземането си в
срока по чл. 415 ал. 4 от ГПК и същото е връчено на заявителя чрез негов
служител на 28.10.2020 г..
Исковете с правно основание чл. 422
ал. 1 ГПК вр. 260 ал. 1 от ЗОВСРБ и чл. 86 от ЗЗД са предявени с ИМ, депозирана
в Плевенския ОС на 23.11.2020 г.
/поправена с молба от 07.01.2021 г./ и с оглед заявените в ИМ обстоятелства и предявяването
им в срока по чл. 415 ал. 4 от ГПК са допустими. Същите са предявени от активно
легитимирана страна, в случая лицето, което е снабдено със заповед за незабавно
изпълнение по реда на чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 466/2020 г. по описа на РС –
Плевен против пасивно легитимирана страна, в случая длъжника по заповедта за
незабавно изпълнение. Нередовностите по движение на ИМ са отстранени от ищеца в
срока по чл. 129 ал. 2 от ГПК. Неоснователни са възраженията на ответника за
нередовност на ИМ, респ. за недопустимост на предявените искове поради липсата
на активна легитимация от страна на ищеца с оглед липсата на качество на
работодател на ответника, като според съда тези възражения касаят
основателността на иска, респ. възникване и съществуването на вземанията в
полза на ищеца към ответника, а не редовността и допустимостта на исковете.
Неоснователни според съда са и възраженията за недопустимост на исковете при
условията на чл. 126 ал. 1 от ГПК поради наличие на други две образувани и
висящи граждански дела между ответника и ВФ 28000, гр. Игнатиево, а именно: гр.д. № 33831/2020 г. по описа на СРС и гр.д. №
7733/2020 г. по описа на СГС и двете прекратени и изпратени по подсъдност на РС Пловдив, тъй като не е
налице идентичност на страните по споровете.
Установява се от представеното по делото определение от 12.11.2020 г. по гр.д.
№ 7733/2020 г. по описа на СГС, че същото е образувано по ИМ, подадена от Т.М.Х. против ВФ 28 000 – с. ***, обл. Пловдив, с която
е предявен отрицателен установителен иск за недължимост на сумата от 30 953,13 лв. съгласно заповед №
ЛС-18/07.02.2019 г. на Министъра на отбраната за направени разходи за издръжка,
обучение и квалификация на военнослужещият. Установява се от представеното по
делото определение от 19.03.2021 г. по гр.д. № 33831/2020 г. по описа на СРС,
че същото е образувано по ИМ, подадена от Т.М.Х. против ВФ 28 000 – с. ***, обл. Пловдив, с която е предявен осъдителен
иск за сумата от 7 264,51 лв., представляващи
дължими му обезщетения и др. парични суми при прекратяване на договора за
военна служба. Съдът приема също, че споровете по тези дела имат връзка с настоящият
спор, но не са образувани преди него, доколкото според твърденията на ответника
са образувани след отмяната на Наредбата, т.е. 17.07.2020 г. и не са
преюдициални за него, на което основание съдът е отказал спиране на
производството по реда на чл. 229 ал. 1 т. 4 от ГПК.
По основателността на исковете:
Установява се от представения по делото /л.12-15/ и неоспорен от страните договор за военна служба № 1-25-36/426/14.08.2010 г., сключен
между Министерство на отбраната /МО/, представлявано от бриг. ген. Ц.Х. чрез
пълномощника му началник на НВУ „Васил Левски“ и ответника Т.М.Х., че
същият е сключен на основание чл. 142 ал.
2 от ЗОВСРБ и има предмет, посочен в чл. 1 от договора - уреждане на
отношенията между страните във връзка с обучение на курсанта във висше учебно
училище за подготовка и изпълнение на военна служба като професия и задължение
за последващо изпълнение на военна служба. Установява се от чл. 2 на договора,
че същият е сключен за срок от 15 години,
от които 5 години обучение по
учебния план за придобиване на висше образование при условията на чл. 1 и 10 години изпълнение на военна служба
като професия след завършване на обучението. Установява се от чл. 3 от
договора, че МО е поело задължение да организира и проведе обучение за
придобиване на висше образование на образователна – квалификационна степен
„бакалавър“ по посочена специалност, да присвои на курсанта офицерско звание
„лейтенант“ и да го назначи на длъжност за изпълнение на военна служба в МО,
структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната или БА, да осигури на
курсанта здравословни и безопасни условия за обучение, да осигури на курсанта
за сметка на държавния бюджет общежитие във военното училище, храна по ред и
условия, определени от министъра на отбраната, униформено облекло и отличителни
знаци по ред и условия, определени в акт на министъра на отбраната, медицинско
обслужване и стипендия по ред, определен с акт на министъра на отбраната. Установява се от чл. 7 т. 1 от договора, че договорът се прекратява по
писмено изразено съгласие на страните, наред с посочените в същият член в т. 2
до 6 вкл. други условия за прекратяване на договора. Установява се от чл. 9 т.
12 от договора, че курсантът има право след успешно завършване на обучението да
му бъде присвоено офицерско звание „лейтенант“ и да бъде назначен на вакантна
офицерска длъжност в МО, структурите на пряко подчинение на министъра на
отбраната или Българската армия в съответстние с придобитата воеднноотчетна
специалност при условията и по реда на Правилника за прилагане на ЗОВСРБ. Установява
се от чл. 9, чл. 10 и чл. 11 на
договора, че при прекратяване на договора на основание чл. 7 т. 2, 3, 5 и 6
курсантът възстановява на НВУ „Васил
Левски“ разходите за издръжка и обучение за периода, за който е бил обучаван,
като размерът на издръжката се изчислява въз основа на базовия норматив за
издръжка на един обучаем по професионалното направление „Военно дело“,
определен с акт на МС, а вземането се събира по реда на ГПК въз основа на
извлечение от счетоводните книги на НВУ.
Установява се от представената по
делото /л.17-27/ и неоспорена от страните заповед № КВ-273/22.07.2015 г. на
министъра на отбраната, че със същата на основание чл. 146 т. 2 от ЗОВСРБ и чл.
3 ал. 1, чл. 16 ал. 1 и чл. 32 т. 2 б. „а“ от Правилника за прилагане на ЗОВСРБ
и във връзка с успешното завършване на пълния курс на обучение в НВУ „Васил Левски“, ответникът е зачислен във випуск
2015 г., присвоено му е първо офицерско звание „лейтенант“ и е назначен,
считано от 24.07.2015 г. на длъжност
„младши пилот“ в четвърто изтребително авиационно звено на изтребителна
авиационна ескадрила на ВФ 28 000 – ***.
Установява се от представената по делото /л.29/ и неоспорена от страните
молба от ответника с вх. № 2-3111/13.12.2018 г., че същият е поискал да бъде
прекратен договорът за военна служба между страните и да бъде освободен от
военна служба на основание чл. 163 от ЗОВСРБ с писмено предизвестие от три
месеца, като на основание чл. 168 от ЗОВСРБ е заявител, че не желае да спазва
срока на предизвестието и е съгласен да изплати на МО обезщетение в размер на
БТВ за неспазения срок на предизвестието.
Установява се от представената по
делото /л.28/ и неоспорена от страните заповед №
КВ-29/23.01.2019 г. на министъра на отбраната, че със същата на основание чл.
146 т. 2,чл. 161 т. 2, чл. 163 вр. чл. 168 от ЗОВСРБ
е прекратен договора с ответника за военна служба, ответникът е
освободен от длъжност и е зачислен в запаса, като е постановено ответникът да
заплати дължимото обезщетение за неспазен срок на предизвестието при прекратяване
на договора, както и на основание чл. 260 ал. 1 и ал. 5 от ЗОВСРБ командирът на ВФ 28 000 – *** да
удържи от обезщетението и другите вземания, които ответникът има право да
получи сумата за направените разходи за издръжка, обучение и квалификация,
пропорционално на срока на неизпълнението.
Установява се от представената по
делото /л.14,15/ и неоспорена от страните заповед №
ЛС-18/07.02.2019 г. на командира на ВФ 28 000 – ***, че
със същата ответникът е отчислен от списъчния състав на военното формирование, считано от 08.02.2019 г. и са определени дължимите
на ответника обезщетения, както следва: на основание чл. 227 ал. 1, чл. 228 ал.
1 и чл. 234 от ЗОВСРБ в размер на три брутни
заплати на стойност 5 251,56 лв., на
основание V чл. 19 т. 1 от Наредба №
Н-9/04.04.2018 г. и посочени т. от МЗ № ОХ-1165/08.11.2017 г. полагащият се и
неусвоен годишен лимит за вещово доволствие за 2018 г. на стойност 450 лв. и полагащият се и неусвоен
годишен лимит за вещово доволствие за 2018 г. на стойност 62,47 лв., на основание чл.
199 от ЗОВСРБ парично обезщетение за
неползван годишен отпуск чистата сума от 1 500,48
лв. за 20 дни непозван платен годишен отпуск за 2018 г.. Установява се от
заповедта, че срокът на договора за военна служба на ответника е опреден на 3 653 дни, от които неизпълнената
част е 2 358 дни, обезщетението
за които е определено в размер на 38 217,64 лв., като на основание чл. 18 от Наредба
№ Н- І/14.01.2013 г. за реда и начина за изчисляване на разходите за издръжка,
обучение, квалификация и/или преквалификация на военнослужещите от Министерството
на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и
Българската армия е разпоределено на гл. счетоводител във ВФ 28 000 – *** да
удържи сумата от 7 264,51 лв..
Установява се от заповедта, че със същата е разпоредено на ответника да се
връчи покана за доброволно плащане в едномесечен срок от връчването й на сумата
от 30 953,13 лв., дължима на основание чл. 260 от ЗОВСРБ, ведно със справка относно
начисляване на сумата. Установява се от надлежното отбелязване върху заповедта, че същата е
връчена на ответника на 08.02.2019 г..
Установява се от представената по
делото /л. 9/ и неоспорена от страните справка
рег. № 3-787/06.02.2019 г., подписана от командира на ВФ 28 000 – ***, че
със същата са определени разходите, подлежащи на възстановяване по чл. 260 ал.
1 от ЗОВСРБ съгласно чл. 19 ал. 1 от Наредба № Н- І/14.01.2013 г. от
ответника, както следва: неизпълнен първоначален срок на военна служба 2 358 дни, размер на разходите по
чл. 3 т. 1 във висше военно училище за времето на обучение като курсант в
размер на 59 206,54 лв., сума пропорционална на неизпълнения първоначален
срок на военната служба, подлеща на възстановяване 38 217,64 лв..
Установява се от представената по делото /л. 11/ и
неоспорена от страните покана за доброволно изпъленение рег. № 3-833/08.02.2019
г., от командира
на ВФ 28 000 – ***, че със същата
ответникът е поканен доброволно да заплати в едномесечен срок от връчването й дължимото обезщетение по чл. 260 от ЗОВСРБ в размер на 30 953,13
лв.. Установява
се от надлежното отбелязване върху поканата, че същата е връчена на ответника
на 08.02.2019 г..
Установява се от приетото по делото и
неоспорено от страните заключение на съдебно-икономическа експертиза, изготвено
от вещото лице Т.И., което като компетентно и безпристрастно изготвено съдът
възприема, че на базата на касовите отчети на Военен университет Велико Търново
и изготвените справки се установяват данните за отделните периоди на обучението
на ответника при съобразяване на броя на обучаемите за всяка от петте учебни
години от 2010 г. до 2015 г. вкл,. общите разходи за един обучаем, които за
периода за ответника са в общ размер от 24 495,67
лв., издръжката на 1 обучаем, които по отношение на ответника са в размер
на 2 605,58 лв. и други
разходи, невключени по параграфите на финансовите отчети, които по отношение на
ответника са в размер на 32 105,29
лв.. Вещото лице посочва, че броят на обучаемите в колона 1 касае привеждане на общ брой обучаеми към
студенти в редовна форма на обучение за съответните периоди, а посочените данни
в колони 2, 3 и 5 са получи като общия брой на разходите са раздели на броя на
обучаемите, формирайки сумата в колона 5. Посочено е, че колона 4 касае
разходите за ГСМ и боеприпаси, като разходите са за реално изразходени от
ответника горива и смазочни материали при отчитане на данните за нальота от
летателната книжка на ответника, а изчислението е направено като са имат
предвид летателните часове, цената на горивото на Jet1 и разходната норма на учебния самолет Пилатос. При
съобразяване на гореизложеното вещото лице определя разходите за обучение на
ответника в размер на 7 179,01 лв. за 2010/2011 г., в размер на
8 603,21 лв. за 2011/2012 г., в размер на 11 759,25 лв. за 2012/2013
г., в размер на 17 074,09 лв. за 2013/2014 г. и в размер на 14 590,98
лв. за 2014/2015 г. и заключава, че общият размер на разходите за обучението на
ответника за периода 2010 г. до 2015 г. вкл. е в размер на 59 206,54 лв.. При съобразяване на неизпълнения срок на
договора от ответника в размер на 2 358 дни, вещото лице установява, че
неустойката за неизпълнение за 1 ден е в размер на 16,22009 лв., а за целия период на неизпълнението в размер на 38 249,04 лв..
Съгласно ал. 1 на чл. 260 от ЗОВСРБ военнослужещите,
освободени от военна служба на основание чл. 163 и 165 преди
изтичането на първоначалния срок на военната служба по чл. 142, ал. 5, чл. 143, ал. 1 и чл. 144, ал. 3 и на удължения срок
по чл.
145, ал. 1 дължат възстановяване на разходите за издръжка, обучение, квалификация
и/или преквалификация пропорционално на срока на неизпълнението. Съгласно
ал. 5 на същата разпоредба сумата по ал. 1 се
удържа изцяло от обезщетението и другите вземания, които задълженото лице
има право да получи. Съгласно ал. 6 на същата разпоредба, в случай че сумата по
ал. 1 и не може да се събере по реда на
ал. 5 вземането се събира по реда на ГПК въз основа на извлечение от счетоводните книги
или документ, установяващ размера на вземането, издаден по реда на ал. 4. Съгласно ал. 4 на същата разпоредба министърът
на отбраната определя реда и начина за изчисляване на разходите за издръжка,
обучение, квалификация и/или преквалификация, като в конкретният случай това е
станало с
Наредба № Н- І/14.01.2013 г. за реда и начина за изчисляване на разходите за
издръжка, обучение, квалификация и/или преквалификация на военнослужещите от
Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на
отбраната и Българската армия.
|
Съгласно чл. 3 т. 1 на цитираната по-горе Наредба разходите по чл. 260 ал. 1 от ЗОВСРБ са разходи
във висше военно училище за времето на обучение като курсант. Съгласно чл. 6 ал. 1 и ал. 2 от Наредбата разходите за времето на обучение
като курсант се изчисляват по начина, посочен в приложението с отчитане на
показателите по таблици 1 и 2, като при изчисляването на разходите по чл. 3 т. 1 за времето на обучение като курсант не се включват
разходите за издръжка по таблица 1 от приложението по ал. 1 за срока, който
се признава за наборна военна служба. Съгласно чл. 19 ал. 1 от Наредбата за
определяне на разходите, подлежащи на възстановяване по чл. 260 ал. 1
ЗОВСРБ, се изготвя справка, в която
се посочват: 1. неизпълненият първоначален и/или неизпълнените удължени
срокове на военната служба поотделно; 2. размерът на разходите по чл. 3 поотделно; 3. сумата, пропорционална на
неизпълнения първоначален и/или неизпълнените удължени срокове на военната
служба за всеки един подлежащ на възстановяване разход поотделно; 4.
неиздължената сума по чл. 5 към
датата на прекратяване на договора за военна служба; 5. сборът от сумите по
т. 3 и 4. Установява се, че в Приложението към Наредбата е посочен начина на
изчисляване на разходите по чл. 3 т. 1 – 4, чл. 4 и чл. 5 от Наредбата. Съгласно т. 1 от Приложението разходите за издръжка на курсантите,
слушателите, кадетите и докторантите във военните училища (ВУ) и военната
академия (ВА) се определят като сбор от разходите, отнасящи се до личната
издръжка на съответната категория обучаеми, включващи разходите за храна,
облекло, основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения с
постоянен характер, задължителни осигурителни вноски от
работодателя,стипендии, пътни пари, застраховки срещу злополука и
компенсационни суми. Съгласно т. 2 от Приложението разходите
за обучение се формират от следните
групи разходи, извършвани от ВУ и ВА: а) общи разходи - за материали,
енергоносители, вода, външни услуги, командировки, застраховки и други; б)
разходи за учебен процес, поддръжка и развитие на учебно-материалната база,
както следва: ба) извършвани за всички обучаеми; бб) извършвани само за
обучаемите от конкретна специалност (специализация); в) разходи за издръжка
на административния, академичния, инструкторския състав и обслужващ персонал.
Съгласно т. 3 от Приложението разходите
за издръжка се пренасят изцяло в общия размер на разходите по чл. 3, т. 1 - 4, чл. 4 и 5, а разходите за обучение се разпределят между
обучаемите, за които са извършени. Съгласно т. 4 от Приложението общият размер на разходите по чл. 3, т. 1, чл. 4 и 5 на един курсант за една учебна година се
определя по формулата: РОБЩ
= РИ + РОСП + РСП. РЕС + РООТН, където: РОБЩ са разходи по чл. 3,
т. 1 - 4, чл. 4 и 5 на един обучаем (курсант, слушател, кадет или докторант)
за една учебна година; РИ -
разходи за издръжка; РОСП
- разходи по т. 2, буква "бб", извършени за обучаемите от конкретна
специалност (специализация), разпределени между обучаемите по специалността
(специализацията); РСП. РЕС
- стойността на изразходваните ресурси и гориво-смазочни материали в процеса
на изпълнение на учебния план, извършени за обучаемите от конкретната
специалност (специализация), които не са включени в сумите по съответните
параграфи за бюджетните разходи на военните училища, като например
боеприпаси, имитационни средства и други материални средства, доставени по
начин, различен от покупко-продажба; РООТН
- разходи по т. 2, с изключение на тези по т. 2, буква "бб",
разпределени между всички обучаеми в съответния факултет, ВУ или ВА. Безспорно е установено по делото, че с
решение № 8962/07.07.2020 г. по адм. дело № 1654/2020 г. на ВАС/ публ. ДВ,
бр. 63 от 17.07.2020 г./ Наредба № Н- І/14.01.2013 г. за реда и начина за
изчисляване на разходите за издръжка, обучение, квалификация и/или
преквалификация на военнослужещите от Министерството на отбраната, структурите
на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия е отменена,
считано от 17.07.2020 г.. Съдът съобрази спорните по делото
обстоятелство във връзка с възникването
и погасяването в полза на МО на право на обезщетение по реда на чл. 260 ал. 1
вр. ал. 5 от ЗОВСРБ с оглед отмяната на
Наредба № Н- І/14.01.2013 г., считано от 17.07.2020 г. и приема следното: По силата на сключения между страните през 2010 г.
договор за военна служба, предвиден в разпоредбата на чл. 142 ал. 2 от ЗОВСРБ
за всяка от страните по него са възникнали права и насрещни задължения,
поради което всяка от тях при неизпълнение на задълженията си дължи
обезщетение за неизпълнение на договора. Назначаването на ответника със
заповед на министъра на отбраната, считано
от 24.07.2015 г. на длъжност
„младши пилот“ във ВФ 28 000 – *** съставлява изпълнение на задълженията
на ищеца, произтичащи от договора за военна служба и не променя страните по
първоначално възникналото договорно правоотношение по договора за военна
служба, респ. възникналите насрещни задължения за всяка от тях, произтичащи
от договора. Съдът съобрази цитираната от ответника съдебна практика на ВКС,
но намира, че същата е неотносима към предмета на спора, тъй касае
легитимацията на работодателя по трудови спорове, произтичащи от трудово
правоотношение, в това число този за положен извънреден труд, а според съда
договорът по чл. 142 ал. 2 от ЗОВСРБ не е трудов договор, като наред с това
длъжността, заемана от ответника до прекратяване на договора за военна служба
не е сред длъжностите по чл. 61 ал. 1 от КТ. С оглед гореизложеното съдът
приема, че считано от датата
на прекратяване на договора за военна служба – 08.02.2019 г. в полза на МО
като изправна страна по договора, при условията на чл. 260 ал. 1 от ЗОВСРБ е
възникнало право да претендира и получи
пропорционално на срока на неизпълнението възстановяване на разходите за
обучение, издръжка и квалификация за ответника поради предсрочното
освобождаване на ответника като военнослужещ от военна служба по негова
молба. Към този момент съгласно законовата делегация разходите за издръжка и
обучение се определят съобразно цитираната Наредба № Н- І/14.01.2013 г., издадена
от министъра на отбраната на основание чл. 260 ал. 4 от ЗОВСРБ, поради
което определянето на размера им следва да се извърши по методиката,
разписана в същата. Неоснователни са доводите на ответника, че правото на
ищеца на обезщетение по чл. 260 ал. 1
от ЗОВСРБ е погасено, тъй като към момента на подаване на ИМ цитираната
Наредба е отменена. Наредбата е
подзаконов нормативен акт и отмяната й по предвидения в АПК ред като
незаконосъобразен подзаконов нормативен акт има действие занапред. Съгласно
разпоредбата на чл. 195 ал. 1 от АПК подзаконовият нормативен акт се
смята за отменен от деня на влизането в сила на съдебното решение. Съгласно
разпоредбата на чл. 194 ал. 1 от АПК съдебното
решение, с което се обявява нищожност или се отменя подзаконовият нормативен
акт и срещу което няма подадени в срок касационна жалба или протест или те са
отхвърлени от второинстанционния съд, се обнародва по начина, по който е бил
обнародван актът и влиза в сила от деня на обнародването му. При съобразяване
на датата на обнародване на решението на ВАС, с което е отменена посочената
Наредба – 17.07.2020 г. може да се
направи обоснован извод, че същата е отменена след подаване на заявлението по
чл. 417 от ГПК – 29.01.2020 г., от
която дата с оглед особените правила на заповедното производство искът по чл. 422 от ГПК се счита предявен. Наред с това следва да се посочи, че доколкото
разпоредбата на чл. 260 ал. 1 от ЗОВСРБ не е отменена и е действаща както към
момента на възникване, така и към момента на прекратяване на договорното
правоотношение между страните дори при липса на определена с подзаконов
нормативен акт методика на изчисляване на разходите за обучение и издръжка на
курсантите във висшите учебни заведения не може да се направи извод, че
същите не дължат обезщетение по чл. 260 ал. 1 от ЗОВСРБ. В този случай същото
следва да бъде определено от съда при условията на чл. 162 от ГПК, в която
насока е и установената съдебна практика на съдилищата. При тези изводи и като съобрази представените по
делото писмени доказателства, съдът приема за доказано по делото, че ответникът
не е изпълнил задължението си за военна служба в системата на МО в рамките на
определения от договора за военна служба първоначален срок от 10 години,
поради което на основание чл. 260 ал. 1 от ЗОВСРБ дължи на ищеца обезщетение за
неизпълнение в размер на направените разходи за издръжка, обучение,
квалификация и/или преквалификация, пропорционално на срока на неизпълнение
на договора, който срок е в размер на
2 358 дни. Установи се с помощта на СИЕ, че размерът на
обезщетението, дължимо от ответника, изчислено съгласно разпоредбите на Наредбата
и Приложението към нея за срока на неизпълнението му е в размер на 38 249,04
лв., поради което следва да се
приеме, че на 08.02.2019 г. в
полза на ищеца е възникнало претендираното право да получи от ответника
обезщетение по чл. 260 ал. 1 от
ЗОВСРБ в размер на сумата от 38 217,64
лв.. С оглед разпоредбата на чл. 260 ал. 5 от ЗОВСРБ съдът приема, че по
силата на закона за ищеца е възникнало и право да прихване част от дължимата
му сума от насрещното паричното вземане на ответника в общ
размер на 7 264,51 лв., подробно описано по-горе и възникнало също на датата на
прекратяване на договора за военна служба между страните, а с оглед и направеното
от ищеца писмено волеизявление за прихващане, за което ответникът е уведомен
със заповед на командира на ВФ 28 000 – ***, действащ като пълномощник
на министъра на отбраната, както и направеното от ответника при условие на
евентуалност възражение за прихващане в тази насока следва да се приеме, че считано
от 08.02.2019 г. двете насрещни вземания са погасени при условията на чл. 104
от ЗЗД до размера на по-малкото от тях. При тези изводи съдът приема, че към
датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК в полза на ищеца
съществува вземане към ответника в размер на 30 953,13 лв., а не в посоченият в заповедта по чл. 417 от
ГПК размер от 38 217,64 лв.. При съобразяване на гореизложеното съдът приема, че
с оглед връчената на ответника покана за доброволно изпълнение по реда на чл. 84 ал. 2 от ЗЗД на 08.02.2019 г. от командира на ВФ 28 000 – ***,
действащ като пълномощник на министъра на отбраната, ответникът е изпаднал в
забава на 08.03.2019 г. по
отношение на плащането на сумата от 30 953,13
лв., поради което при условията на чл. 86 от ЗЗД дължи обезщетение за
забавено плащане на паричната сума в размер на законната лихва за периода на
забава от 08.03.2019 г. до 29.01.2020 г. – датата на постъпване на
заявлението по чл. 417 от ГПК в ПлРС. С помощта на онлайн счетоводна програма
съдът при условията на чл. 162 от ГПК установи, че размерът на законната
лихва върху сумата от 30 953,13
лв. за периода от 08.03.2019 г. до 29.01.2020 г. е в размер на 2 820,40 лв.. При тези изводи
съдът приема, че към датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК в
полза на ищеца съществува вземане към ответника в размер на 2 820,40 лв., а не в посоченият
в заповедта по чл. 417 от ГПК размер от
3 492,61 лв.. При тези правни изводи, съдът приема, че искът с
правно основание чл. 422 ал. 1 от ГПК вр. чл. 260 ал. 1 от ЗОВСРБ за установяване
съществуването на вземането на ищеца към ответника за сумата от 38 217,64
лв., представляваща непогасена главница се явява частично основателен и доказан за сумата
от 30 953,13 лв., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението
по чл. 417 от ГПК – 29.01.2020 г. до окончателното заплащане на сумата, а за
разликата до предявения размер се явява неоснователен поради извършеното
прихващане на насрещното парично вземане на ответника в размер на сумата от 7 264,51 лв.. Искът с правно
основание чл. 422
ал. 1 от ГПК вр. чл. 86 от ЗЗД за установяване съществуването на вземането на
ищеца към ответника за сумата от 3 492,61 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане в размер на
законната лихва върху непогасената главницата за периода от 08.03.2019 г. до
29.01.2020 г. се явява частично основателен и доказан за сумата от 2 820,40 лв., а за разликата до
предявения размер искът се явява неоснователен. |
|||||
Съгласно
т. 12 от ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСТГК на ВКС съдът, който разглежда иска по реда на чл. 422 вр. чл. 415 ал. 1 ГПК следва да се произнесе за дължимостта на разноските,
направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за
разноските както в исковото, така и в заповедното производство.
С оглед изхода на спора при
условията на чл. 78 ал. 1 от ГПК в полза на
ищеца следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за заповедното и
исковото производство, за които са представени доказателства по делото относно
извършването им съразмерно уважената част от исковете, както следва: 675,70 лв. за държавна такса, заплатена
в заповедното производство и 1 117,94
лв. за държавна такса, възнаграждение на вещо лице и юрисконсултско
възнаграждение – направени разноски в исковото производство. При условията на
чл. 78 ал. 8 от ГПК съдът приема, че на ищеца следва да бъдат определени
разноски по делото в размер на 100 лв.
за юрисконсултско възнаграждение, тъй като фактическата и правна сложност на
спора не налагат определяне на размер на възнагражденито над минимално
предвидения в чл. 25 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
На основание чл. 38 от ЗА и чл. 7 ал. 2
т. 4 от Наредба № 1 от 2004 г. на ВАС за
минималните размери на адвокатските възнаграждения с оглед защитаваният интерес
дължимото възнаграждение в полза на адвокат К. следва да бъде определено в
размер на 1 781,32 лв.. С оглед частичното отхвърляне на исковете в полза на пълномощника на
ответника следва да бъдат присъдено възнаграждение за оказаната по делото
безплатна правна помощ само по отношение на отхвърлената част от исковете в
размер на 338,45 лв..
Водим
от горното, Съдът
Р е ш и:
Признава за установено на основание чл. 422 ал. 1 от ГПК вр.
чл. 260 от ЗОВСРБ по иск на Министерство на отбраната, представлявано от Министъра
на отбраната, а в производството от главен експерт - юрист М. Г. против Т.М.Х.,
ЕГН ********** ***, че Т.М.Х., ЕГН ********** дължи на Министерство
на отбраната по договор за военна служба
№ 1-25-36/426/14.08.2010 г., сключен между страните следните парични суми:
сумата
от 30 953,13 лв., представляваща
разходи за издръжка, обучение, квалификация и/или преквалификация за времето на
обучението в НВУ „Васил Левски“, изчислени по реда на Наредба № Н- І/14.01.2013
г. пропорционално на срока на неизпълнение на задължението за изпълнение на
военна служба, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК – 29.01.2020 г. до окончателното
заплащане на сумата,
сумата
от 2 820,40 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата от 30 953,13 лв. за периода от
08.03.2019 г. до 29.01.2020 г.,
които суми са част от паричните суми, за които е издадена заповед № 252/30.01.2020 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 466/2020 г. по описа на РС Плевен.
Отхвърля
като неоснователен предявеният
от Министерство на отбраната против Т.М.Х., ЕГН ********** иск с правно основание
чл. 422 ал. 1 от ГПК вр. чл. 260 от ЗОВСРБ за разликата над сумата от 30 953,13 лв. до сумата от 38 217,64 лв. в размер на
7 264,51 лв. поради извършено прихващане с насрещни парични
вземания на ответника Т.М.Х., от които 5 251,56 лв. - дължими на основание чл. 227 ал. 1, чл. 228 ал. 1 и чл. 234 от ЗОВСРБ, 450 лв. - полагащ се и неусвоен годишен
лимит за вещово доволствие за 2018 г., 62,47
лв. - полагащ се и неусвоен годишен лимит за вещово доволствие за 2018 г., 1 500,48 лв. – дължими на основание чл. 199 от ЗОВСРБ като парично обезщетение за 20 дни непозван платен годишен
отпуск за 2018 г..
Отхвърля като неоснователен предявеният от Министерство на отбраната против Т.М.Х.,
ЕГН ********** иск с правно основание чл. 422 ал. 1 от ГПК вр. чл. 86 от ЗЗЗД
за разликата над сумата от 2 820,40
лв. до сумата от 3 492,61 лв. в размер на 672,21 лв., представляваща
обезщетение за забавено плащане на непогасената главница на обезщетението по
чл. 260 ал. 1 от ЗОВСРБ за периода
от 08.03.2019 г. до 29.01.2020 г..
Осъжда
на основание чл. 78 ал. 1 ГПК Т.М.Х., ЕГН ********** *** да заплати на Министерство
на отбраната направените в заповедното производство по ч.гр.д. № 466/2020 г. по описа на РС Плевен разноски за държавна такса в размер от 675,70 лв. и направените в настоящото исково производство
разноски по делото в общ размер от 1117,94
лв. съобразно уважената част от исковете.
Осъжда на основание чл. 38 ал. 2 от
ЗА Министерство на отбраната на РБ, представлявано от Министъра на отбраната на
РБ да заплати
на адвокат И.С.К. *** сумата от 338,45
лв. за адвокатско възнаграждение по делото при оказана безплатна правна
помощ съобразно отхвърлената част от исковете.
Решението
подлежи на обжалване пред Великотърновски апелативен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните, с въззивна жалба.
Окръжен съдия: