Р
Е Ш Е Н И Е
№
............
05.12.2018 г., гр.Плевен
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, единадесети
наказателен състав в публично съдебно заседание на шестнадесети ноември през
две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА
НАЧЕВА
При
участието на секретар Тинка Гюрецова като разгледа докладваното от съдията Начева
АНД № 2206 по описа на същия съд за
Постъпила е жалба от Т.Ц.К.,***, с
ЕГН **********, чрез адв. В.Н.Н. от *** АК, против НП № 18-0938-002766/11.06.2018
г. на Началник Сектор към ОД-МВР -гр.Плевен, Сектор „ПП“- Плевен, с което на
жалбоподателя на основание чл. 183, ал. 7 от ЗДП са наложени административно
наказание глоба в размер на 300 лева и административно наказание лишаване от
право да управлява МПС за срок от един месец. Твърди се, че НП е незаконосъобразно
по изложени в жалбата съображения като се моли неговата отмяна.
В съдебно заседание жалбоподателят,
редовно призован, явява се лично и с адв. В.Н. ***, който ангажира становище в
което потвърждава изложеното в жалбата и
моли за отмяна на НП.
Ответникът по жалбата – Началник
Сектор към ОД-МВР -гр.Плевен, Сектор „ПП“- Плевен, редовно призован не се
представлява и не изразява становище по нея.
Съдът като съобрази изложените в
жалбата доводи, събраните по делото доказателства и Закона, установи следното:
ЖАЛБАТА Е ПОДАДЕНА В
ЗАКОНОУСТАНОВЕНИЯ СРОК И ОТ ЛЕГИТИМИРАНО ЛИЦЕ, ПОРАДИ КОЕТО СЕ ЯВЯВА ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.
РАЗГЛЕДАНА ПО СЪЩЕСТВО СЕ ЯВЯВА НЕОСНОВАТЕЛНА
В АУАН бл. №0660535 е посочено че на
29.05.2018г. около 10:10 часа в гр. Плевен,
ул. „***срещу № *** към хотел ***, жалбоподателят Т.Ц.К., като водач на
лек автомобил „Киа Рио”, с рег. № ***, държава ***, който не е негова собственост, нарушил временната организация
на движението въведена с цел обезпечаване на ремонтна дейност, като е
навлязъл и се движел след пътен знак „В
2“, с допълнителна табела „А 22“ – участък от пътя в ремонт, поставена на
преносими стойки на пътното платно. Временното ограничение на движение е било
въведено със заповед № РД-12-130/21.03.2018 г. на Община – Плевен. Поради това
св. С.Л.К. в присъствието на св. П.Г.Г. след като установили горното нарушение,
съставил гореописания АУАН с който вменил на ж-ля нарушение по чл. 6, т.1 от ЗДП.
Актът
бил съставен в присъствието на жалбоподателя, който се запознал със
съдържанието му и го подписал с възражение.
В срока по чл. 44 ал. 1 от ЗАНН от
страна на жалбоподателя Т.К. не е било депозирано писмено възражение.
Въз основа
на акта, Началник Сектор към ОД-МВР
-гр.Плевен, Сектор „ПП“- Плевен издал Наказателно постановление НП №
18-0938-002766/11.06.2018 г. с което на основание 183 ал. 7 от ЗДП наложил на жалбоподателя Т.К.
административни наказания глоба в размер на 300лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от един месец. При
разглеждане на административно наказателната преписка наказващия орган
констатирал, че нарушението е извършено за първи път.
Горната фактическа обстановка се
извежда от показанията на свидетелите С.Л.К. и П.Г.Г., ценени от съда като обективни и
логични, и съставения АУАН бл. № 0660535/29.05.2018 г. на л. 7, чиято
презумптивна доказателствена сила не е опровергана, докладна записка рег. №
316р-25284/26.07.2018 г. на л. 4, справка за нарушител/водач на л. 9 и л. 10 от делото.
Свидетелите полицейски служители си спомнят детайлно сочения период както и че
ж-лят не е бил единствен нарушител в процесния ден и период. Твърдят че е имало
и други нарушители които са се опитвали да влязат в забранения участък, като
табелите със забраняващ характер били поставени на преносими стойки с поставени
върху тях пътни знаци В2 и А23 на видимо място по средата на платното и не са
били местени, в т.ч. през нощта. Посочват че стойките с табелите са били
заобикаляни в т.ч. от настоящия ж-л, тъй като не обхващали цялото платно. Св.К.
си спомня в детайли и самия нарушител и нарушението и заявява че той бил
поискал двете стойки да обхващат със синджири платното от единия до другия край
тъй като иначе било неразбираемо. Съдът кредитира напълно показанията на
двамата полицейски служители и ги възприема като обективни, логични и
последователни. Същите са депозирани под страх от наказателна отговорност за
лъжесвидетелстване и няма никаква индиция за тяхната заинтересованост.
Съдът не
кредитира показанията на свидетелката М.И.Ц., тъй като констатира
съществени противоречия между показанията й и тези на свидетелите К. и Г.,
както и индиция за заинтересованост предвид обстоятелството, че същата е в
колегиални отношения с жалбоподателя, работят в една и съща институция, а
именно във Фондация „***“. Освен това свидетелката през цялото време говореше в
разпита си за две конкретни дати без тогава да бъде питана за тях и въпреки
задаваните въпроси впоследствие от страна на съда дали само тогава е бил
свободен за движение според нея достъпа в района, при положение и че заяви че
работи в близост, не можа да даде логичен отговор.
Съобразно
разпоредбата на чл. 6 т.1 от ЗДП,
съгласно който „Участниците в движението: 1. съобразяват своето поведение със
сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират
движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с
пътната маркировка”.
Видно от НП отговорността на жалбоподателя е
ангажирана за нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП за това, че като участник в
движението не е съобразил поведението си с пътните знаци. От събраните по
делото доказателства, включително от показанията на свидетелите С.Л.К. и П.Г.Г.,
на които съдът изцяло даде вяра, се установи, че на посочените в НП време и място
жалбоподателят е управлявал лек автомобил „Киа рио“ с рег. № ***, поради което
е имал качеството на „участник в движението“ по смисъла на ЗДвП и е бил годен
субект на административното нарушение, за което е наказан. На следващо място
установява се от обективна страна, че на пътната лента, по която се е
предвижвал жалбоподателят, е имало поставен пътътен знак В2 Видно от
разпоредбата на чл. 47 ал. 3 от Правилник
за прилагане на Закона за движението по пътищата със знак В-2 се забранява
влизането на пътни превозни средства в двете посоки. Т.е. същият е със
задължетелно предписание и наименование.
Установява се
още, че на пътната лента по която се е предвижвал жалбоподателя е имало и
поставен предупердителен знак А 23, съобразно който това е „участък от пътя в
ремонт“. Следуемо от това за жалбоподателя е възникнало задължението да
съобрази поведението си с поставените пътни знаци В2 и А23, като същият не е
сторил това, а продължил движението си направо след знаци. С това нарушението
се явява довършено от обективна страна, тъй като същото е на просто извършване,
без да е налице необходимост от настъпването на някакъв последващ
изпълнителното деяние резултат. Съдът намира, че деянието е съставомерно и от
субективна страна, като същото е извършено виновно и при форма на вината пряк
умисъл. Видно от твърденията на жалбоподателя в жалбата и от възраженията му в
АУАН, той е възприел пътните знаци и тяхното задължително предписание, но
въпреки това съзнателно се е отклонил, като е продължил движението си направо
след знаците. За лишено от логика съдът възприема твърдението на ж-ля че е
следвало да има синджири обхващащи преносимите стойки и не поставя под съмнение
грамотността на водачите без да е небходимо да бъдат физически възспирани от
синджири.
С оглед тези съображения, настоящият
съдебен състав намира, че по делото са
събрани достатъчно доказателства, от които може да се направи извод, че Т.К. е
извършил нарушението на чл. 183, ал. 7 от ЗДвП вр. чл. 6, т. 1 от ЗДвП.
Санкцията в чл. 183 ал. 7 от ЗДвП е фиксирана и е в размер на 300.00 /триста/ лева,
поради което наказващия орган е приложил правилно санкционната норма и е
наложил на жалбоподателя наказание в законоустановения размер.
Съдът не възприема като основателно възражението на
ж-ля за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Действително в
НП е посочена като нарушена разпоредбата на чл. 5 т.1 от ЗДвП. И от формална
страна нарушение има. То обаче в конкретния случай не е съществено и не е
накърнило правото на ж-ля да разбере за какво е санкциониран, доколкото
санкционната разпоредба в конкретния случай съдържа и правилото за поведение. А
вписването на чл.5т.1 вместо чл.6т.1 както е в АУАН е единствено и само
техническа грешка на дл.лице набирало текста, тъй като и текстовата част на
посочената като нарушена разпоредба съответства напълно на цифровата и
текстовата част на санкционната/чл.187, ал.3 от ЗДвП/.
Всичко
гореизложено очертава неоснователността на жалбата на жалбоподателя Т.Ц.К.,
респективно правилността и законосъобразността на обжалваното наказателно
постановление, ето защо същото следва да бъде потвърдено.
Водим от горното и
на основание чл.63 ал.І от ЗАНН,съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА НП
№ 18-0938-002766/11.06.2018 г. на Началник Сектор към ОД-МВР -гр.Плевен, Сектор
„ПП“- Плевен, с което на Т.Ц.К.,***, с ЕГН ********** на основание чл. 183, ал.
7 от ЗДП е наложено административно
наказание глоба в размер на 300 /триста/ лева и административно наказание лишаване
от право да управлява МПС за срок от един месец, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва по реда на АК пред Административен съд – гр.Плевен в 14-дневен срок от получаване на съобщенията
за постановяването му от страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: