Р Е Ш Е Н
И Е
260114/15.9.2020г.
гр.Варна, 15.09.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Варненският районен съд, първи наказателен състав, в открито
съдебно заседание
на двадесети
август през две хиляди
и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВЕЛИНА
ДИМОВА
при секретаря Петя Георгиева, като разгледа докладваното
от председателя АНД № 2701 по описа за 2020 год., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Настоящото
производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Подадена е
жалба от М.В. *** срещу Наказателно постановление № 122/11.06.2020г. на зам.
кмет на Община Варна, с което на лицето било наложено административно наказание
“глоба” в размер на 50 лева, на основание чл.33, ал.3, вр.
с чл.67, ал.3 от Наредба на ОбС Варна за обществения
ред.
Жалбоподателят счита обжалваното
наказателно постановление за необосновано и за постановено при нарушения на
материалния закон и на процесуалните правила. Моли съда да постанови решение, с
което да отмени изцяло наказателното постановление.
В съдебно
заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява лично. Представлява се от адв.Койчева,
която поддържа жалбата. Твърди, че наказващият орган не е посочил точно
нарушената правна норма. Привежда доводи за неправилно приложение на
материалния закон, като намира, че е наложена санкция, без да са установени
обективни елементи от състава на нарушението. Счита за евентуално приложима
нормата на чл.33, ал.2 от Наредбата, а не тази на ал.3 от същата разпоредба. Претендира
присъждане на направени разноски.
Въззиваемата страна, редовно уведомена, не изпраща представител и
не изразява становище по жалбата.
Жалбата е
подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от надлежна страна и е процесуално
допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна, по
следните съображения:
Въз основа всички събрани по делото доказателства,
съдът установи от фактическа страна следното: На 18.05.2020г.
жалбоподателят управлявал специален автомобил –бетоновоз
марка “Мерцедес 3234” с ДК№ В 7701 РР по бул.“Васил Левски“ в посока бул.“Осми
приморски полк“ в гр.Варна. Около 16,50 часа същият бил спрян за проверка от
служители на Група „Общинска полиция“ при ОД на МВР-Варна, които поискали
водачът да им представи копие от заверен маршрут, издаден от Община Варна за
осъществявания от него превоз. В. обаче не разполагал с такъв за преминаване по
посочения булевард.
Във връзка с тези констатации на същата дата бил
съставен акт за установяване на административно нарушение на В. за това, че
управлява посочения бетоновоз, без да притежава копие
от заверен маршрут, издаден от Община Варна. Актът бил съставен в присъствието
на жалбоподателя, бил предявен и подписан с възражения, че е представил
маршрутен лист. Писмени такива не били депозирани в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН.
Въз основа на съставения акт на 11.06.2020г. било издадено и атакуваното
наказателно постановление, с което на жалбоподателя била наложена глоба в
размер на 50,00 лева за нарушение на чл.33, ал.3 от Наредба на ОбС Варна за обществения ред.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за
установена въз основа на събраните по делото доказателства- основно от разпита
на свидетеля А.К.Е., както и приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени
доказателства. Показанията на разпитания свидетел следва да бъдат кредитирани
като последователни, безпротиворечиви и логични, като
липсват основания за съмнение в тяхната достоверност. Същият не се е намирал в
някакви особени отношения с жалбоподателя и не извлича ползи от твърденията си,
при което за съда не съществува основание за съмнение в достоверността на
неговите показания. Макар и свидетелят да не си спомня всички подробности около
проверката, фактическите изводи на съда се подкрепят от приобщеното писмо от
Община Варна от 13.01.2020г., в което се сочи, че Дирекция Инженерна
инфраструктура и благоустрояване не е издала нито един маршрут за преминаване
на товарни автомобили по бул.“Васил Левски“. Обръща се внимание на контролните
органи, че с цел опазване на новоизградената
инфраструктура е необходимо да се извършва контрол на преминаващите товарни
автомобили и налагане на санкции на нарушителите.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: В настоящото
производство съдът следва да извърши проверка на законността на оспореното
пред него наказателно постановление, като следва да прецени правилно ли са приложени процесуалният и материалният
закон, с оглед описаните в НП факти и обстоятелства, както и съответстват ли те на приложената
от административнонаказващия
орган санкционна норма.
Според разпоредбата на чл.33, ал.1 от Наредбата на ОбС Варна за
обществения ред превозването на строителни материали, отпадъци или насипни
товари следва
да се извършва с превозни средства, снабдени с контейнери или добре уплътнени
каросерии и здрави покривала, по определени
от Община Варна маршрути за превозването им. От своя страна третата алинея на
цитираната норма задължава водачите на МПС, превозващи такива материали, да притежават заверен пътен лист
и копие от заверения маршрут. Безспорно е установено по делото, а и не се оспорва от
страна на жалбоподателя, че на визираната в НП дата същият е управлявал
специален автомобил по бул.“Васил Левски“ в гр.Варна. От вида на
автомобила и от приложените по делото копия от Маршрут за движение на товарни
автомобили и списък на механизация е видно, че с автомобила са транспортирани
бетонови смеси и разтвори от Завод за бетон „КУЛ“ ООД в Западна промишлена зона
в посока- к.к.“Златни пясъци“. Жалбоподателят се е
движел в това направление и следователно е превозвал именно бетонови смеси и
разтвори, т.е.-строителни материали. Поради това същият е бил задължен да се движи само по определен от Община Варна
маршрут, както и да притежава копие от заверен маршрут при извършването на
превоза. От
показанията на свидетеля, кредитирани изцяло от съда, се установява, че В. не е
притежавал копие от заверен маршрут за преминаване по бул.“Васил Левски“.
Същият и не би могъл да притежава такова копие, предвид данните, че Дирекция
Инженерна инфраструктура и благоустрояване не е издала нито един маршрут за
преминаване на товарни автомобили по посочения булевард. По този начин жалбоподателят
действително виновно е нарушил нормата на чл.33, ал.3 от Наредбата, за което правилно и
законосъобразно е санкциониран с атакуваното наказателно постановление.
При извършената цялостна служебна
проверка с оглед задължението си по чл.314, ал.1 НПК съдът установи, че при
издаването на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени
процесуални нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна. Наказателното
постановление е издадено от компетентен орган, видно от приложеното копие на
Заповед № 0505/07.02.2020г. на кмета на Община Варна, в шестмесечния преклузивен срок. Описанието на нарушението е
достатъчно пълно и ясно, като позволява на санкционираното лице да разбере
извършването на какво нарушение му е вменено и да организира адекватно защитата
си. Действително, в Наказателното постановление не е посочено изрично, че
жалбоподателят е превозвал именно строителни отпадъци. Предвид вида на управляваното
от жалбоподателя превозно средство (бетоновоз) обаче
трудно би могло да се счете, че последният е бил затруднен да разбере какви
материали се твърди, че е превозвал. Нарушението на процесуалните права е
съществено само ако е довело до реално накърняване на правото на защита на
санкционираното лице, но не и когато се явява несъществена непрецизност. Следва да се отбележи също, че не е било
възможно актосъставителят лично да установи вида на
превозвания товар, доколкото се касае за автомобил от затворен тип.
Неоснователни са доводите,
изложени от процесуалния представител на жалбоподателя, за приложимост в случая
на нормата на чл.33, ал.2 от Наредбата, тъй като последният бил представил
маршрутен лист, но се бил отклонил от разрешения му маршрут. Св.Е. няма
конкретни спомени при проверката да е бил представен маршрутен лист за
преминаване по други пътища. Дори и обаче да бъдат кредитирани твърденията, че
водачът е представил при проверката копие от Маршрут за движение на товарни автомобили и списък на механизация от Завод
за бетон „КУЛ“ ООД в Западна промишлена зона в посока- к.к.“Златни
пясъци“, това не би обусловило приложимостта на чл.33, ал.2 от Наредбата,
предвиждащ санкция при отклонение на пълно
със строителни отпадъци и/или изкопни земни маси
МПС от определения маршрут. Жалбоподателят е превозвал
строителни материали, а не строителни отпадъци и/или изкопни земни маси. При това положение посочената норма е
безспорно неприложима, а наказващият орган правилно е издирил и посочил
приложимия закон. Съдът не намира основания да се съгласи и с твърденията, че в
НП липсва задължителен реквизит, а именно- не е посочена законната разпоредба, която е
нарушена виновно, а само е отразена нормата, въз основа на която е наложена
санкцията. В практиката на съдилищата се приема, че подобни норми,
освен санкционни, са и материалноправни, защото в себе си
съдържат и описание на нарушението,
за което се предвиждат посочените
в тях санкции (Решение от 01.04.2009г. по к.а.н.д. №52/2009г. на ШАС). Поради това с посочването само на чл.33, ал.3 от Наредбата се конкретизира както нарушената норма, установяваща
дължимото поведение, така и основанието за налагане на съответната санкция.
По изложените съображения съдът
приема, че наказващият орган правилно е констатирал наличието на процесното административно нарушение; надлежно е издирил
приложимия закон, като е наложил законосъобразно наказание, при спазване на изискванията на ЗАНН.
Не са налице основания случаят да бъде счетен за маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като същият не се отличава с по-малка тежест от обичайните нарушения от
този вид. Напротив, от обсъденото
по-горе писмо от Община Варна от 13.01.2020г. е видно, че преминаването на товарни
автомобили по процесния булевард застрашава с
увреждане новоизградената инфраструктура, при което
нарушението трудно би могло да бъде счетено за маловажно. Липсват и някакви
конкретни извинителни причини за извършването му, които да обусловят извода за
приложението на цитираната норма.
Предвид изложеното искането за
отмяна на наказателното постановление се явява неоснователно. Наказателното
постановление следва да бъде потвърдено като законосъобразно, а жалбата- да
бъде оставена без уважение.
С оглед изхода
на делото искането на жалбоподателя за
присъждане на разноски следва да бъде оставено без уважение. Не следва да се
присъждат разноски и на въззиваемата страна, предвид
липсата на съответно искане.
Водим от горното и на основание
чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ изцяло Наказателно постановление № 122/11.06.2020г. на зам. кмет
на Община Варна, с което на М.В. ***, ЕГН:**********,
на основание чл.33, ал.3, вр.
с чл.67, ал.3 от Наредба на ОбС Варна за обществения
ред, е наложено административно наказание “глоба” в размер на 50.00 лева, като
незаконосъобразно.
Решението подлежи на
касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му пред Административен съд – Варна.
След влизане в сила на съдебното решение,
АНП да се върне на наказващия
орган по компетентност.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: