Решение по дело №480/2020 на Районен съд - Велинград

Номер на акта: 260005
Дата: 8 юли 2024 г. (в сила от 16 септември 2024 г.)
Съдия: Лилия Георгиева Терзиева
Дело: 20205210100480
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 23 юли 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

гр. Велинград, 08.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД ВЕЛИНГРАД, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди и двадесет и четвърта година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛИЛИЯ ТЕРЗИЕВА-ВЛАДИМИРОВА

при участието на секретар М. Димитрова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 480, по описа на съда за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е във фаза по извършване на делбата.

Предявен е иск за делба с правно основание чл. 34 ЗС от Н.А.Г. -ЕГН ********** и К.Г.Г.- ЕГН- **********, и двамата с постоянен адрес:***- „Ст.Караджа„ № 2, против М.И.Й., ЕГН **********,*** и В.В.П., с постоянен адрес *** ******, с искане да бъде допуснат до делба съсобствения им поземлен имот с идентификатор 23008.8.527 по КККР на с. Дорково - община - гр.Ракитово при съседи : имоти с идентификатори № 23008.8.529, № 23008.8.528, № 23008.8.9567, № 23008.8.525, и № 23008.8.526, който e допуснат с влязло в сила решение  при квоти: общо -1/2 ид.ч. общо за ищците, 3/8 ид.ч за М.И. X=и 1/8 ид.ч. за В.В.П..  

В първото по делото съдебно заседание, след допускане на делбата е прието искането на Н.А.Г. и К.Г.Г., с правно основание чл. 349, ал. 2 ГПК за възлагане на делбения имот на съделителите.

След като прецени събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото е приета, като неоспорена от страните съдебно-техническа експертиза, относно пазарната цена на делбения имот и неговата реална поделяемост. Съгласно заключението на вещото лице, допуснатият до делба имот, представляващ поземлен имот с идентификатор 23008.8.527, област Пазарджик, община Ракитово, с. Дорково, ул. ********№ 2, вид територия Урбанизирана, НТП Ниско застрояване (до 10 т), с площ от 469 кв. м., квартал 47, парцел XIII- 796, съгласно Заповед за одобрение на КККР № РД-18-17/25.03.2010 г. на ИД на АГКК е неподеляем на два и повече дяла, а действителната  му пазарна цена е 21 360лв.( 1/2 = 10 680лв., 1/8 = 2 670лв., 3/8 = 8 010лв.). Посочено е, че процесният имот е реално неподеляем, съгласно чл.19, ал.1, т.4 от ЗУТ за дворното място /минимум за самостоятелен дял най малко 500м.кв. за повърхност и най-малко 16м.л. за лице/.

По предявената претенция за възлагане по реда на чл. 349, ал. 2 ГПК на делбения имот на съделителите Н.А.Г. и К.Г.Г.

          Съгласно влязлото в сила решение по допускане на делбата е установено, че съсобственици на процесния имот към момента на приключване на устните състезания в първата фаза на делбеното производство са ищците с общо 1/2 ид. ч. по силата на договор за покупко продажба, обективиран в нотариален акт № 19 от 11.12.1997 г., а ответниците  на 1/2 ид. ч. общо, като последните са придобили правото на собственост върху имота на основание договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт №27, дело 56 от 13.01.1976 г. и наследяване. От изложеното следва, че съсобствеността между съделителите не е възникнала по силата на наследствено правоприемство, а по силата на придобивна сделка в режим на СИО и наследяване, което я прави смесена.

С ТР № 1/2004 г. по тълк. д. № 1/2004 г., ОСГК е прието, че само възникналата в резултат на наследяване съсобственост попада под диспозицията на чл. 288, ал. 3 ГПК (отм.), сега  чл. 349, ал. 2 ГПК. При нито една хипотеза на смесена съсобственост не може да се извърши делбата на основание чл. 288, ал. 3 ГПК (отм.), респ.  чл. 349, ал. 2 ГПК. Съгласно разясненията, дадени в т. 8 на същото ТР от обхвата на способа за извършване на делбата, визиран в чл. 288, ал. 3 ГПК, се изключва всяка друга съсобственост, освен тази, която е възникнала в резултат на наследяване. Комбинирана съсобственост е тази, възникнала в резултат на повече от един юридически факт - прекратена СИО, сделка с част от имота и наследяване и др. Предвид изложеното претенцията на ищците Н.А.Г. и К.Г.Г. следва да бъде отхвърлена.

Съдът счита, че допуснатия до делба имот между съделителите недвижим имот, като неподеляем, следва да бъде изнесен на публична продан. На осн.чл.354 ал.1 от ГПК всеки от съделителите може да участва в публичната продан и да изкупи имота. Сумата, получена от проданта следва да се раздели между страните, според правата им в съсобствеността. В случая не са налице основания за възлагане по чл.349 ал.1 и 2 от ГПК., тъй като делбеният имот не е съпружеска имуществена общност по ал.1, нито е придобит чрез наследяване, а на следващо място не представлява и жилище, за да е допустимо възлагане по реда на чл.349 ГПК. При смесена съсобственост, както и при положение, че имотът няма характеристиката на жилище, то посочената разпоредба е неприложима. Съгласно чл. 348 от ГПК, когато един имот е неподеляем и не може да бъде поставен в един от дяловете, единствения способ за прекратяване на съсобствеността по отношение на същия е изнасянето му на публична продан. Установи се, че допуснатият до делба недвижим имот е неподеляем, претенцията за възлагането му е неоснователна, при което и на осн. чл.348 от ГПК, съдът счита, че делбата следва да се извърши като имотът бъде изнесен на публична продан, при което всеки съделител ще получи паричната равностойност на своя дял.

По разноските

Разпоредбата на чл.355 изр.първо от ГПК предвижда страните да заплащат разноските за делбата съобразно стойността на дяловете си.  Следователно всеки от съделителите следва да бъде осъден да заплати на основание чл. 8 от Тарифа за държавните такси събирани от съдилищата по ГПК по сметка на Районен съд Велинград в полза на бюджета на съдебната власт държавна такса, определена върху установената в настоящата инстанция актуална пазарна стойност на делбената вещ съобразно стойността на дела му. Предвид пазарната стойност на делбената вещ и квотите на съделителите в съсобствеността ищците Н.А.Г. и К.Г.Г. следва да бъдат осъдени да заплатят държавна такса в размер на 427,20 лева, ответницата М.И.Й. сумата 320,40 лв., а ответницата В.В.П., държавна такса в размер на 106,8 лева.

Поради горното, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ претенцията на Н.А.Г. -ЕГН ********** и К.Г.Г.- ЕГН- **********, и двамата с постоянен адрес:***- „Ст.Караджа„ № 2, с правно основание чл. 349, ал. 2 ГПК, като неоснователна.

ИЗНАСЯ на публична продан недвижим имот, представляващ: поземлен имот с идентификатор 23008.8.527 по КККР на с. Дорково - община - гр.Ракитово при съседи : имоти с идентификатори № 23008.8.529, № 23008.8.528, № 23008.8.9567, № 23008.8.525, и № 23008.8.526

Дяловете на съсобствениците са: Н.А.Г., с ЕГН: ********** и К.Г.Г., с ЕГН: ********** - общо 1/2  идеална част и М.И. Йоцева, с ЕГН: ********** – 3/8 идеална част и  В.В.П. – 1/8 идеална част или общо 1/2 идеална част.

          ОСЪЖДА Н.А.Г. -ЕГН ********** и К.Г.Г.- ЕГН- **********, и двамата с постоянен адрес:***- „Ст.Караджа„ № 2, ДА ЗАПЛАТЯТ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд Велинград държавна такса в размер на 427,20 лв..

          ОСЪЖДА М.И.Й., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд Велинград държавна такса в размер на 320,40 лв..

ОСЪЖДА В.В.П., с постоянен адрес *** ******, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд Велинград държавна такса в размер на 320,40 лв..

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен дневен срок, от съобщаването му на страните, пред Пазарджишки окръжен съд.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:                      

ЛИЛИЯ ТЕРЗИЕВА-ВЛАДИМИРОВА