№ 13665
гр. София, 22.03.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЛОРА ЛЮБ. Д.ВА ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. Д.ВА ПЕТКОВА Гражданско
дело № 20241110111472 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Постъпила е молба с вх. № 396489/06.12.2024 г. от „С. Г. ГРУП“ ЕАД, подадена чрез
адв. М., с която се иска да бъде постановено изменение на постановеното по делото Решение
№ 20517/13.11.2024 г. в частта за разноските. Искането на молителя е да не бъдат
присъждани разноски на ищеца поради направеното от него в качеството му на ответник
признание на иска, както и довода, че не е дал повод за завеждане на делото.
В срока по чл. 248 ГПК не е постъпил отговор.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
С разпоредбата на чл. 248 ГПК е предвидена възможността всяка от страните да
поиска съдът да се произнесе по искането й чрез допълване или изменение на съответния акт
в частта за разноските, при наличието на определени предпоставки. В случая се касае до
искане за изменение на съдебния акт в частта за разноските.
Молбата е допустима, спазен е срокът по чл. 248, ал. 1 ГПК.
По същество молбата неоснователна.
В постановеното Решение № 20517/13.11.2024 г. по гр.д. № 11472/2024 по описа на
СРС, 88 с-в съдът е осъдил ответника „С. Г. ГРУП“ ЕАД да заплати на ищеца Д. М. С.
сумата от 470, 75 лв. съдебни разноски. В мотивите на решението е посочено, че
присъдената сума представлява сбор от държавна такса в размер на 70, 75 лв. и адвокатско
възнаграждение в размер на 400 лв. Съдът е съобразил направеното от ответника
възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.
В допълнение и с оглед изложените в сезиращата молба доводи следва да се посочи,
следното: съгласно чл. 78, ал. 2 ГПК ако ответникът с поведението си не е дал повод за
завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. В случая
1
ответникът в отговора по чл. 131 ГПК действително е признал иска. В исковата обаче молба
се твърди, а и са представени доказателства, че срещу ищеца е било образувано
изпълнително дело и това обстоятелство не се оспорва от ответника. При това положение и
независимо, че по изпълнителното дело може да е настъпила перемпция, съдът не може да
приеме, че ответникът не е дал повод за завеждане на делото.
В константната практика на ВКС по приложението на чл. 78, ал. 2 ГПК е възприето
разрешението, че за да се разпределят разноските според правилото на чл. 78, ал. 2 ГПК,
следва да са осъществени две кумулативни предпоставки ответникът с поведението си да не
е дал повод за завеждане на делото и да е признал иска, като преценката за наличие на
първата предпоставка винаги е обусловена от фактите по конкретното дело. Съгласно
определение № 534/06.12.2019 г. по ч. гр. д. № 4484/2019 г. на ВКС, ІІІ г. о., по повод спор за
приложението на чл. 78, ал. 2 ГПК в хипотезата на предявен отрицателен установителен иск,
основан на твърдения за изтекла погасителна давност на вземане, за което е издаден
изпълнителен лист, е прието, че отговорност за разноски би възникнала за кредитора -
ответник само в случай, че той предприеме действия за събиране на погасеното по давност
вземане или оспори иска; Кредиторът не следва да отговаря за разноските, ако признае
иска, а длъжникът не се е възползвал от възможността да поиска извънсъдебно от него
да зачете давността, за да бъде избегнат съдебният процес; Отговорност за разноски би
възникнала за кредитора, ако той предприеме съдебни мерки срещу длъжника или ако
оспори предявения основателен иск за несъществуване на вземането поради изтекла
погасителна давност. В случая от събраните по делото доказателства се установява, че
ответникът е образувал изпълнително дело срещу ищеца, т.е. смята вземането си за
дължимо. Ето защо и ищецът разполага с правото да защити по съдебен ред твърдението си,
че вземането е погасено по давност.
Ето защо съдът намира, че няма основание за изменение на решението в частта за
разноските.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 396489/06.12.2024 г. от „С. Г. ГРУП“ ЕАД,
подадена чрез адв. М., с която се иска да бъде постановено изменение на постановеното по
делото Решение № 20517/13.11.2024 г. в частта за разноските.
Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните, съобразно чл. 248, ал. 3 ГПК.
ДА СЕ ДОКЛАДВА делото след влизане в сила на определението по чл. 248 ГПК за
2
произнасяне по молба от 10.01.2025 г.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3