РЕШЕНИЕ
№ 247
гр. Севлиево, 23.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на седемнадесети
декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Христо Н. Христов
при участието на секретаря СТАНИСЛАВА М. ЦОНЕВА
като разгледа докладваното от Христо Н. Христов Гражданско дело №
20214230100360 по описа за 2021 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 143, ал. 2 СК и
чл. 149 СК.
Делото е образувано по искова молба от ИВ. ПЛ. П., с ЕГН **********, действаща
като майка и законен представител на малолетното си дете Андрей Й.П., с ЕГН **********,
двамата от гр. Севлиево, ул. Благой Янев № 6, ет. 3 срещу Й. АЛ. П., роден на **********
г. в Република Румъния, с адрес: Обединено Кралство: 298 Links Street, Kirkcaldy, United
Kingdom, KY1 1SG. В исковата молба се твърди, че ответникът е баща на малолетното дете
Андрей Й.П., родено на 23.05.2017 г. в гр. Севлиево. Родителите живели заедно до края на
декември 2020 г., откогато били разделени. Оттогава за детето се грижела майката ИВ. ПЛ.
П., която давала и цялата му издръжка, с помощта на родителите си, тъй като доходът й не
бил висок. Детето посещавало първа група в детска градина „Щастливо детство" гр.
Севлиево. Родителите нямали други деца. Бащата живеел и работел в Шотландия, където
седмичният му доход бил около 500-600 британски лири, поради което не бил затруднен да
изплаща за детето месечна издръжка от 400 лв.. Предвид гореизложеното ищеца иска
осъждане ответника да заплаща по 400 лв. месечна издръжка за детето Андрей чрез неговата
майка и законен представител ИВ. ПЛ. П., считано от 01.01.2021 г. до настъпване на
основания за изменение или отпадане на определената издръжка, платима ведно със
законната лихва при просрочие. Претендира разноски.
В законния срок не е постъпил писмен отговор от ответника.
В съдебно заседание ищеца, чрез процесуалния си представител, поддържа исковата
молба, по доводите изложени в същата. Признава, че след завеждане на делото, ответника е
1
започнал да заплаща на майката по 300,00 лв., за които заявява, че ще се приспаднат.
В съдебно заседание ответника не се явява и не се представлява.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
От удостоверение за раждане от 15.04.2019 г. на Андрей Й.П., с ЕГН **********, е
видно, че същият е роден на 23.05.2017 г., като негови родители са ИВ. ПЛ. П. и Й. АЛ. П..
Видно от удостоверение от 02.03.2021 г., издадено от „Ненови – Милен Ненов 1“
ЕООД, че майката е получила брутен доход през периода март 2020 г. – февруари 2021 г.
сумата 6509,62 лв. или средно месечно 542,47 лв..
От социален доклад от Д "СП" Севлиево, приложен по делото, е видно следното: в
хода на производството грижи за детето, измежду родителите е полагала майката, като
бащата е пребивавал основно в чужбина, поради което социалните работници не са могли да
осъществят контакт с него; майката живее в гр. Севлиево в апартамент заедно с бабата и
прабабата на детето по майчина линия, които оказват помощ в отглеждането му; в
жилището има, необходимите материални условия за отглеждане на дете; майката заявява,
че от 13.09.2021 г., работи като детска учителка и получава трудово възнаграждение 1100
лв., месечно.
От показанията на свидетелката Симона Георгиева се установява следното:
свидетелката познава майката Ивелина от много години; само тя се грижи за детето;
ответника й пращал пари когато на него му е удобно; когато се завело делото, започнал
редовно да изпраща по 300,00 лв.; страните не живели заедно, пробвали да живеят годината
преди заседанието, но не се получило; детето ходело на детска градина; ответника Йонут
ходел на бригади в Шотландия, където живяла и свидетелката; в Шотландия на седмица се
изкарвали по около 300,00 – 400,00 паунда.
При така установените обстоятелства съдът прие следното от правна страна:
Налице са предвидените в чл. 143, ал. 2 СК основания за присъждане на издръжка на
малолетния Андрей Й.П., в размер на 400,00 лева месечно, от предявяване на исковата
молба – 15.03.2021 г. до настъпване на основание за изменение и прекратяване на
издръжката.
Задължението за издръжка към ненавършило пълнолетие дете се отличава със своя
абсолютен характер, като в разпоредбата на чл. 142, ал. 2 СК е определен минималният
размер на тази издръжка: 1/4 от минималната работна заплата за страната или същата
възлиза на 162,50 лева.
Съобразявайки нуждите и потребностите на детето с оглед неговата възраст /3
години/, както и възможностите на всеки от родителите: майката получава среден месечен
доход около 542,47 лева, като след 13.09.2021 г., получава трудово възнаграждение 1100,00
лв., месечно, а бащата реализира трудови доходи около 300,00 – 400,00 паунда, седмично,
съдът намира, че двамата родители следва да осигуряват ежемесечно общо 550,00 лева за
2
издръжката на детето. От необходимата сума за издръжка на детето следва ответника да
заплаща 400,00 лева, а майката 150,00 лева. Съдът отчита и обстоятелството, че
непосредствените грижи за отглеждането и възпитанието на детето, се полагат от майката.
Определянето на дължимата от ответника издръжка за детето с 237,50 лева, над минималния
размер е с оглед обстоятелството, че същият работи в Шотландия (обстоятелство
установено от показанията на свидетелката Симона Георгиева), като в посочената държава е
ноторно известно, че минималната работна заплата, е значително по – висока от
установената в Р България, като бащата е трудоспособен и следва да си осигурява доход
поне в размер на минималната работна заплата.
Предвид изложеното, при съобразяване на липсата на оспорване на иска от ответника
и неподаването на отговор от същият, претендирания размер на издръжка е основателен,
дължимата от бащата ежемесечна издръжка е в размер на 400,00 лева за детето, считано от
предявяване на иска, до настъпване на законна причина за изменение или прекратяване на
издръжката. Дължимата издръжка за периода от 15.03.2021 г. - предявяване на иска до
17.12.2021 г. – датата на приключване на съдебното дирене е частично погасена с плащане в
хода на делото на 300,00 лева месечно, поради което в тази част следва да се отхвърли
предявения иск за заплащане на издръжка, като погасен чрез плащане. Плащания от
ответника след посочената дата -17.12.2021 г. следва да се съобразят в изпълнителното
производство, а при спор между страните в производство по иск по чл. 439 ГПК. С оглед
изложеното следва да се присъди издръжка в размер на 100,00 лева месечно, считано от
15.03.2021 г. до 17.12.2021 г., както и по 400,00 лева месечна издръжка за детето, от
18.12.2021 г. до настъпване на основание за изменение или прекратяване на издръжката,
ведно със законната лихва от датата на забавата до окончателното погасяване на
задължението, като се отхвърли предявения иск за заплащане на месечна издръжка в размер
на разликата над сумата 100,00 лева до сумата 400,00 лева за периода от 15.03.2021 г. до
17.12.2021 г., като погасен чрез плащане. Основателно е и следва да се уважи и искането за
присъждане на законна лихва върху всяка просрочена месечна вноска от издръжката в
уважения размер, а искането за присъждане на законна лихва върху издръжката в
отхвърлената част е неоснователно и следва да се отхвърли.
Основателен до размер от 400,00 лева, месечно е и предявеният иск с правно
основание чл. 149 СК за присъждане на издръжка за минало време на малолетния Андрей
Й.П.. Установи се, че малолетния Андрей е живял при майка си в гр. Севлиево, като се е
нуждаел от същият, като посоченият по - горе месечен размер на издръжка за посрещане на
нуждите си. Установи се, че издръжката се дължи, както и възможността на ответника да я
дава и неплащането й от това задължено лице. В тежест на ответника бе да докаже, че е
давал издръжка през процесният период, но доказателства в тази насока не се събраха.
Издръжка в посочения месечен размер – 400,00 лева се дължи от ответника за периода от
01.01.2021 г. до 14.03.2021 г. – деня предхождащ предявяване на иска, за който също са
налице предпоставките на чл. 143, ал. 2 СК. Основателно е и следва да се уважи и искането
за присъждане на законна лихва върху всяка просрочена вноска в посочения размер.
3
На основание чл. 242, ал. 1 ГПК, съдът следва да допусне предварително изпълнение
на решението в частта, относно присъдената издръжка.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответника следва да бъде
осъден да заплати на ИВ. ПЛ. П., направените разноски по делото за адвокатско
възнаграждение в размер на 300,00 лева.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 6 вр. чл. 83, ал. 3 вр. ал. 1, т. 2
ГПК ответника следва да бъде осъден да заплати на РС държавна такса в размер на 50,00
лева върху присъдената издръжка за минало време и държавна такса върху тригодишните
платежи на определената за детето издръжка в размер на 576,00 лева или общ размер на
държавните такси, които ответника следва да бъде осъден да заплати по сметка на РС -
Севлиево - 626,00 лева.
Мотивиран от изложеното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Й. А. П., роден на ********** г. в Република
*************************** да заплаща на малолетното си дете А. Й.П., с ЕГН
**********, чрез майката на детето и законен представител И. П. П., с ЕГН **********,
двамата от гр. ***************, месечна издръжка: за минало време за периода от
01.01.2021 г. до 14.03.2021 г., в размер на сумата по 400,00 лева месечно, ведно със
законната лихва от датата на забавата до окончателното погасяване на задължението; в
размер на сумата по 100,00 лева месечно, считано от 15.03.2021 г. до 17.12.2021 г., ведно със
законната лихва от датата на забавата до окончателното погасяване на задължението; както
и по 400,00 лева месечно, считано от 18.12.2021 г. до настъпване на основание за изменение
или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва от датата на забавата до
окончателното погасяване на задължението, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за заплащане
на месечна издръжка в размер на разликата над сумата 100,00 лева до сумата 400,00 лева, за
периода от 15.03.2021 г. до 17.12.2021 г., като погасен чрез плащане.
ДОПУСКА, на основание чл. 242, ал. 1 ГПК, предварително изпълнение на
решението, в частта за присъдената издръжка.
ОСЪЖДА Й. А. П., роден на ********** г. в
******************************************************************** да заплати
по сметка на Севлиевския районен съд държавна такса в общ размер 626,00 лева.
ОСЪЖДА Й. А. П., роден на ********** г. в Република***********, с адрес:
********************************************************** да заплати на И. П. П., с
ЕГН **********, от гр. ***************************, направени разноски по делото за
адвокатско възнаграждение в размер на 300,00 лева.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок, считано от 23.12.2021 г. пред
4
Габровски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Севлиево: _______________________
5