Р Е Ш Е Н И Е
№1946
28.10.2019 г., гр. Пловдив
В
И М Е Т О НА Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XXI
наказателен състав, в открито съдебно заседание на тридесети септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕОРГИ ГЕТОВ
при
секретаря Славка Иванова, като
разгледа докладваното от съдията АНД № 5039/2019 г. по описа на съда, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „ГБС – Пловдив“ АД, ЕИК: ***,
със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от С.Н.Н. против Наказателно постановление №
36-0000349/30.07.2019 г., издадено от А.В.Г. – *** на областен отдел
„Автомобилна администрация“ Пловдив, с което на основание чл. 96г, ал. 1,
предл. 1 от Закона за автомобилните
превози (ЗАвП) на жалбоподателя е наложена „имуществена
санкция“ в размер на 3 000 (три
хиляди) лева за нарушение по чл. 7а, ал. 2, предл. 3 от ЗАвП.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на
атакуваното наказателно постановление (НП). Жалбоподателят твърди в НП да не е
бил посочен единният идентификационен код на дружеството, а в акта за
установяване на административно нарушение (АУАН) той да е сгрешен, поради което
субектът на нарушението да не е надлежно индивидуализиран. Поддържа да е
приложена неотносима към вмененото на жалбоподателя нарушение санкционна
разпоредба. Взема становище да липсва и надлежно описание на нарушението,
включително да липсват твърдения как е извършено изпълнителното деяние на
нарушението. Сочи лицето, на което е бил връчен препис от АУАН, да не е разполагало
с пасивна представителна власт за това действие. Моли наказателното
постановление да бъде отменено. В условията на евентуалност поддържа да е
налице хипотеза на маловажен случай по смисъла на чл. 28 ЗАНН. В съдебно
заседание жалбоподателят се представлява от адв. И.К., който поддържа жалбата и
наведените с нея възражения.
Въззиваемата страна в съпроводителното писмо с вх. № 53007/14.08.2019
г., с което препраща жалбата и административната преписка, изразява становище
наказателното постановление да е издадено в съответствие с материалния и с
процесуалния закон, а извършването на нарушението да е установено по безспорен
начин. В съдебно заседание, редовно призована, не се представлява. С писмо
становище, постъпило с вх. № 59270/17.09.2019 г. моли наказателното
постановление да бъде потвърдено като излага подробни съображения в подкрепа на
изводите си за законосъобразност и правилност на атакувания административен
акт.
СЪДЪТ, след като
обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателствени материали,
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата е подадена от „ГБС – Пловдив“ АД, спрямо което
юридическо лице е наложена „имуществената санкция“, т.е от субект с надлежна
процесуална легитимация. Екземпляр от наказателното постановление е връчен на
жалбоподателя на 02.08.2019 г., установено от приложеното по преписката известие
за доставяне, а жалбата е подадена на 08.08.2019 г. (пред Районен съд – Пловдив
и препратена за окомплектоване на административнонаказващия орган), поради
което седемдневният срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН е спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по същество,
същата е основателна, поради което
атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено по следните
съображения:
От фактическа
страна съдът приема за установено следното:
Жалбоподателят „ГБС – Пловдив“ АД притежавал лиценз за
превоз на товари на територията на Република България с № ***, със срок на
валидност до 26.06.2026 г.
На 03.04.2019 г. в гр. Пловдив от *** транспорт при
„ГБС-Пловдив“ АД била издадена Заповед № 07005/03.04.2019 г. за извършване на
превоз на товари за собствена сметка от водача В.Г.Й. и с МПС с рег. № ***.
Около 08:10 часа на същата дата водачът Й. започнал извършването на превоза.
На 09.06.2019 г. било издадено удостоверение за
психологическа годност на водача В.Г.Й..
При извършване на комплексна проверка на дейността на „ГБС
– Пловдив“ АД свид. Д.Н.Я. – *** при ОО „Автомобилна администрация“ Пловдив, установил,
че към датата на превоза – 03.04.2019 г., водачът В. Й. не е имал издадено
удостоверение за психологическа годност. Въз основа на тези си констатации на
10.07.2019 г. свид. Я. съставил акт за установяване на административно
нарушение с бл. № 264635 против жалбоподателя „ГБС-Пловдив“ АД. Актът бил
съставен в присъствието на свидетел и на пълномощник на дружеството, на когото
бил връчен препис от акта срещу разписка.
Въз основа на така съставения АУАН и на останалите
материали по административната преписка било издадено и обжалваното в
настоящото производство наказателно постановление.
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът прие за
установена въз основа на събраните гласни доказателствени средства, както и на
писмените доказателства по делото.
От показанията на свид. Д.Н.Я. се установява, че АУАН
е съставен въз основа на проверка по документи на дейността на жалбоподателя,
при която било установено, че извършилият процесния превоз водач не е имал
издадено удостоверение за психологическа годност. Изяснява се още, че
извършеният превоз е бил такъв на товари и за собствена сметка. Свидетелят
пояснява, че именно поради липсата на посоченото удостоверение е приел, че
водачът не е отговарял на изискванията за психологическа годност и е съставил
акта за установяване на административно нарушение. Съдът дава вяра на
показанията на свид. Я., в тях той възпроизвежда обстоятелства, които
непосредствено е възприел в хода на извършената проверка. Показанията му са
вътрешно непротиворечиви и последователни, като изцяло се подкрепят и от
събраните по делото писмени доказателства, които са обективен източник на
доказателствена информация и служат за проверката на свидетелските показания.
От Заповед № 07005/03.04.2019 г. на *** транспорт при
„ГБС-Пловдив“ АД се изяснява, че е било разпоредено да се извърши превоз за
собствена сметка на дружеството-жалбоподател, с МПС с рег. № *** и от водача В.Г.Й..
От разпечатка от картата на водача В.Г.Й. от дигитален
тахограф, приложена по преписката, се установяват датата и часът на извършения
превоз - 08:10 часа на 03.04.2019 г., имената на водача - В. Й., и
регистрационният номер на превозното средство, с което е осъществен превозът - ***.
От справка в Регистър на психологическите изследвания
на водачите за явяванията на психологическо изследване относно водача В.Г.Й.,
ЕГН: ********** се изяснява, че на същия е било издадено удостоверение за
психологическа годност № 537421 (О) на дата 09.06.2019 г., валидно до
09.06.2022 г., а срокът на валидност на предходно издаденото му удостоверение е
изтекъл на 02.02.2019 г.
От Заповед № РД-08-249/15.05.2015 г. на министъра на
транспорта, информационните технологии и съобщенията и Заповед № 864/20.05.2019
г. на *** на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ се установява, че
НП е издадено от надлежно оправомощено лица, което е действало в рамките на
своята материална и териториална компетентност. Компетентността на
актосъставителя произтича пряко от разпоредбите на чл. 37, ал. 1 от ЗАНН вр.
чл. 92, ал. 1 от ЗАвП.
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
Актът за установяване на административно нарушение е
съставен от оправомощено лице, предявен е за запознаване със съдържанието му на
представител на нарушителя и му е връчен препис срещу разписка. В 6-месечния срок
по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е издадено и обжалваното НП от материално и
териториално компетентен орган.
Въпреки това настоящият съдебен състав приема, че при
издаването на наказателното постановление са допуснати съществени процесуални
нарушения, които не могат да се санират във въззивното производство и влекат
незаконосъобразност на обжалвания административен акт. На първо място
основателно е възражението за неправилно приложение на санкционната разпоредба.
С обжалваното НП жалбоподателят е бил санкциониран от фактическа страна за
това, че на посочените датата и място е допуснал водача В.Г.Й. да извърши
превоз на товари за собствена сметка, въпреки че не е отговарял на изискванията
за психологическа годност. За това му деяние е била наложена имуществена
санкция на основание чл. 96г, ал. 1, предл. 1 ЗАвП. Съгласно правилото по чл.
96г, ал. 1 ЗАвП: „който назначи на работа или допусне водач, който не отговаря
на някое от изискванията, определени с този закон и с подзаконовите нормативни
актове по прилагането му, да управлява превозно средство за обществен превоз
или превоз за собствена сметка на пътници или товари, се наказва с глоба или
имуществена санкция в размер 3000 лв.“. Цитираната разпоредба предвижда две
различни форми на съставомерно поведение, при осъществяването на което настъпват
предпоставките за санкциониране на дееца на основание чл. 96г, ал. 1 от ЗАвП. С
оглед приложената санкционна разпоредба (предложение първо на чл. 96г, ал. 1
ЗАвП) имуществената санкция на жалбоподателя е наложена на правното основание,
с което е въздигнато в административно нарушение поведението по назначаване на работа на водач, който не
отговаря на някое от изискванията, определени с ЗАвП и с подзаконовите
нормативни актове по прилагането му. С АУАН и НП обаче на жалбоподателя не е
предявено такова обвинение и той не се е бранил срещу такива факти. Напротив,
вмененото му деяние е за допускане извършването на превоз на товари за
собствена сметка от водач, неотговарящ на изискванията за психологическа
годност. Това поведение също съставлява административно нарушение, но то е наказуемо
на различно от посоченото в НП правно основание. Имуществената санкция е
следвало да бъде наложена по предложение второ на чл. 96г, ал. 1 ЗАвП. След
като административнонаказващият орган сам е посочил и конкретно предложение от
приложената санкционна разпоредба, то по този начин отново сам той е изключил
приложното поле спрямо процесния казус на останалите предложения на чл. 96г,
ал. 1 ЗАвП. Налице е съществено и непреодолимо противоречие между описанието на
нарушение и санкционната разпоредба. Съдът не разполага с правомощие да изменя
за пръв път с въззивното решение правната квалификация на деянието, нито да
приложи нова и различна санкционна разпоредба. Допуснатото процесуално
нарушение е съществено, защото недопустимо е ограничило правото на защита на
жалбоподателя и представлява самостоятелно основание за отмяна на обжалваното
наказателно постановление.
На следващо място съдът намира, че е допуснато и друго
съществено процесуално нарушение – такова по чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН,
влечащо нередовност на задължителен реквизит на съдържанието на наказателното
постановление - описанието на нарушението. Административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя е ангажирана за нарушение по чл. 7а, ал. 2, предл.
3 от ЗАвП, предвиждащ, че „лицензираните превозвачи и лицата, извършващи
превози за собствена сметка, могат да осъществяват превоз на пътници и товари
само с водачи, които отговарят на изискванията за минимална възраст,
правоспособност за управление на моторни превозни средства от съответната
категория и за психологическа годност, определени с наредбите по чл. 7, ал. 3 и
чл. 12б, ал. 1 от този закон и чл. 152, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по
пътищата“. В случая административнонаказващият орган е приел, че от фактическа
страна на посочените в НП време и място жалбоподателят е допуснал извършването
превоз на товари за собствена сметка с водача В.Г.Й., който не е отговарял на
изискванията за психологическа годност. При така
направеното описание на нарушението настоящият съдебен състав приема, че е
допуснато нарушение при реализиране на отговорността на жалбоподателя, като при
съставянето на АУАН и при издаването на НП не са спазени изискванията относно
задължителното съдържание на тези актове, регламентирани съответно в чл. 42, т.
4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, указващи на актосъставителя и на АНО да
направят описание на нарушението. В тази връзка следва да се посочи, че
отбелязването, че водачът „не отговаря на изискването за психологическа
годност“ не представлява твърдение на актосъставителя за конкретен факт, нито
посочва какви факти от обективната действителност наказващият орган е приел за
установени. Напротив, посоченото отбелязване представлява извод и правна
квалификация, която се прави въз основа на подвеждането на определени факти от
обективната действителност под съответна правна норма, при което вече се
извършва преценката дали водачът е отговарял или не на изискването за
психологическа годност. Така например в настоящото производство от показанията
на свид. Я. се установи, че при извършената проверка той е констатирал, че
водачът В.Г.Й. не е имал издадено удостоверение за психологическа годност към датата
на извършване на превоза и именно въз основа на този факт е направил правния си
извод, че водачът не отговаря на изискванията за психологическа годност. Нито в
АУАН, нито в НП обаче се съдържа твърдение за този факт – че водачът В.Г.Й. не
е имал издадено удостоверение за психологическа годност. Вместо това жалбоподателят
е поставен изначално в положение да се защитава срещу правната квалификация, че
водачът не е отговарял на изискването за психологическа годност, без въобще да
е посочено кое е това изискване, къде е регламентирано то и поради каква
причина е прието, че водачът не е отговарял на него (така Решение № 1563 от 04.07.2018 г. по к.а.н.д. № 1569/2018 г. на
Административен съд – Пловдив). Отбелязването, че АУАН и НП са издадени
след направена справка в регистър за психологическите изследвания на водачите
не санира констатираните пороци, тъй като не е уточнено какъв е бил резултатът
от тази справка, нито какво точно обстоятелство е било проверявано при нея.
Посочването на конкретните факти, установени при
проверката и от които е направен изводът за извършеното административно
нарушение, не е единствено въпрос на доказване, но и на описание на
нарушението. Тъй като санкционираното лице се защитава както по правото, така и
по фактите, то следва още от началото на производството лицето да бъде
уведомено какви конкретни факти се твърди, че е извършило и под състава на
какво административно нарушение се подвеждат тези факти. Правните норми,
описващи състава на конкретно административно нарушение, си служат с общи и
абстрактни правни понятия, за да могат да имат повтарящо се действие неограничен
брой пъти, когато се осъществят фактите, предвидени в хипотезата им, и спрямо
широк кръг адресати. Задължение на актосъставителя и на наказващия орган е да
запълнят тези общи понятия с твърдения за конкретни факти, индивидуализирани по
време, място и начин на извършване. В конкретния случай настоящият състав
приема, че това изискване не е изпълнено при описанието на процесното деяние,
тъй като не е посочено въз основа на какви факти е прието, че водачът не е
отговарял на изискването за психологическа годност. Констатираното нарушение е
съществено, тъй като то е ограничило изначално правото на защита на
жалбоподателя, като го е лишило от възможността да разбере какво точно се
твърди да е извършил или в случая какво изискване е пропуснал да изпълни.
Всичко това обуславя основателност на възражението на жалбоподателя за липса на
надлежно описание на нарушението.
Допълнителен порок – пряка последица от допуснатото
нарушение, е, че по този начин АУАН и НП не са изпълнили и функцията си да
очертаят кръга на подлежащите на доказване факти в производството. Така съдът
изначално е поставен в положение, при което е неясно въз основа на какви факти е
била направена преценката, че водачът не е отговарял на изискванията за
психологическа годност. Едва след разпита на свид. Я. се установи, че този факт
е липсата на издадено удостоверение за психологическа годност на водача. Все в
тази връзка трябва да се посочи, че самите изисквания за психологическа годност
на водачите са регламентирани в глава втора на Наредбата № 36 от 15.05.2006 г.
за изискванията за психологическа годност и условията и реда за провеждане на
психологическите изследвания на кандидати за придобиване на правоспособност за
управление на МПС, на водачи на МПС и на председатели на изпитни комисии и за
издаване на удостоверения за регистрация за извършване на психологически
изследвания (загл. доп. ДВ, бр. 89 от 2010 г.), издадена от Министерството на
транспорта (обн. ДВ, бр. 46 от 06.06.2006 г., изм.). Съгласно чл. 2, ал. 1 и
ал. 2 от цитираната наредба изискванията за психологическа годност се отнасят
до познавателната, психомоторната и личностната сфера на психиката, като те
включват качествени и количествени критерии за годност. В чл. 3, ал. 2 - ал. 4
от Наредбата са изброени и конкретните изисквания, като видно е, че те са значителен
брой. Това мотивира и съдът да приеме, че нарушението при описанието е
съществено, тъй като ако беше предвидено само едно изискване за
психологическата годност, би могло да се приеме, че жалбоподателят е наясно
какво изискване се твърди да не е изпълнил, както и че и съдът може да прецени
какви факти подлежат на доказване.
На следващо място разпоредбата на чл. 7а, ал. 2 от
ЗАвП, която административнонаказващият орган приема да е била нарушена от жалбоподателя,
не съдържа конкретно изискване за психологическа годност. Това от своя страна
предполага при квалификация на нарушението да се посочи точно кой текст на
приложимия подзаконов акт е нарушен. Така дадената квалификация на
административното нарушение е неправилна и несъответна на закона, с което е
нарушено изискването на чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН, което е абсолютно
основание за отмяна на наказателното постановление, тъй като на практика липсва
правна квалификация, което води до ограничаване правото на защита на
санкционираното лице и прави невъзможно надлежното упражняване на съдебен
контрол. В този смисъл е и Решение №
1185 от 11.06.2015 г. по к.а.н.д. № 900/2015 г. по описа на Административен съд
– Пловдив.
Следва да се отбележи, че в случая административнонаказващият
орган не само не е посочил на какво изискване за психологическа годност не е
отговарял водачът В. Й., но дори и къде се съдържа правната регламентация на
тези обществени отношения. В разпоредбата на чл. 7а, ал. 2 ЗАвП законодателят
препраща към чл. 152, ал. 1, т. 2 ЗДвП, съставляващ законовото основание за
издаване на Наредба № 36 от 15.05.2006 г. и за продължаващата дейност по
регулиране на обществените отношения на ниво подзаконов нормативен акт. Това
обаче не отменя задължението на административнонаказващите органи да посочват
конкретния нормативен акт, който приемат да е бил нарушен от наказаното лице. Разпоредбата
на чл. 7а, ал. 2 ЗАвП е бланкетна и този бланкет следва да бъде запълнен чрез
препращане към конкретно правило за поведение, което се приема да е било
нарушено.
В заключение следва да се обърне внимание и за това,
че наличието или липсата на издадено удостоверение за психологическа годност
съгласно глава шеста от Наредба № 36 от 15.05.2006 г. само по себе си не представлява
изискване за психологическа годност, а съставлява удостоверителен документ,
имащ единствено доказателствена функция. Психологическата годност се установява
с психологическо изследване, което завършва със заключение за психологическа
годност и при положително заключение на изследваното лице се издава
удостоверение за психологическа годност. Видно от така регламентирана процедура
е, че издаването на посоченото удостоверение е дейност, последваща на
психологическото изследване, а именно при него съгласно чл. 6 от Наредбата се
преценява дали лицето отговаря на изискванията за психологическа годност.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че от
събраните по делото доказателствени материали се установява, че към датата на
извършване на превоза – 03.04.2019 г., водачът В.Г.Й. не е имал издадено
удостоверение за психологическа годност, като същото му е било издадено
по-късно, на 09.06.2019 г., т.е. след датата на превоза, както и че от
фактическа страна жалбоподателят е допуснал извършването на превоз на товари за
собствена сметка от този водач. Възраженията за непосочване в наказателното
постановление на ЕИК на дружеството-жалбоподател, за погрешното му изписване в
акта и за твърдяната липса на представителна власт на лицето, на което е бил
връчен препис от АУАН, съдът намира за неоснователни, тъй като същите са
оборени от доказателствените материали по делото.
Въпреки това, поради констатираните съществени
процесуални нарушения при издаването на обжалваното наказателно постановление,
то се явява незаконосъобразно и като такова трябва да бъде отменено, а искането
за неговата отмяна, формулирано с жалбата, е основателно и трябва да бъде
уважено.
Така мотивиран и на основание чл. 63, изр. 1, ал. 1, предл. трето от ЗАНН,
съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 36-0000349/30.07.2019
г., издадено от А.В.Г. – ***на областен отдел „Автомобилна администрация“
Пловдив, с което на „ГБС – ПЛОВДИВ“ АД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление: ***, представлявано от С.Н.Н., ЕГН: **********, на основание чл.
96г, ал. 1, предл. 1 от Закона за
автомобилните
превози е наложена „имуществена санкция“
в размер на 3 000 (три хиляди) лева
за нарушение по чл. 7а, ал. 2, предл. 3 от Закона за автомобилните превози.
РЕШЕНИЕТО може да
се обжалва с касационна жалба на основанията, посочени в
Наказателно-процесуалния кодекс, по реда на Административнопроцесуалния кодекс
пред Административен съд – Пловдив в 14-дневен срок от получаване на
съобщението от страните, че решението е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
С.И.