Р
Е Ш Е Н И Е
№132 18.06.2020
год. гр. Стара Загора
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорски
административен съд, публично съдебно
заседание на двадесет и осми май две хиляди и двадесета год., в
състав
Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА
Членове: ДАРИНА
ДРАГНЕВА
МИХАИЛ РУСЕВ
при секретаря Пенка
Маринова и
в присъствието на прокурора Маргарита Димитрова, като разгледа
докладваното от Михаил Русев КАН дело №95 по описа
за 2020 год., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на чл.208
и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63, ал.1,
изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна
жалба на ТД на НАП – гр. Пловдив, чрез процесуалния си представител юриск. Т.Т.
против Решение №16/14.01.2020 год., постановено
по АНД №1304/2017 год. по описа на Районен съд Казанлък, с което е отменено наказателно постановление №F351144/20.11.2017 год.
издадено от Заместник директор ТД на НАП – гр. Пловдив с наложена на А.А.К., в
качеството му на управител „Мети холц“ЕООД глоба в размер на 200.00 лв. на
основание чл.74, ал.1, предл. първо от Закона за счетоводството. В касационната
жалба се твърди, че решението е постановено при неправилно приложение на ЗАНН и
на ЗСЧ и се иска от съда да бъде отменено като вместо него се постанови друго
за потвърждаване на наказателното постановление. Изразява несъгласие с изводите
на съдът за наличието на предпоставките на чл.3, ал.2 от ЗАНН, макар и от
01.01.2018 год. за дружествата, които не са осъществявали дейност през
предходната година да са освободени от публикуването на ГФО в търговският
регистър. Доводите са, че за всяко нарушение се прилага онази разпоредба, която
е била в сила към датата на извършването му. В конкретния случай както към
датата на извършване на административното нарушение – 01.07.2017 год., така и
към датата на издаване на наказателното постановление – 20.11.2017 год. е
налице нарушение на чл.38, ал.1, т.1 от ЗСч. Прилагането на по-благоприятен
закон се свързва с хипотезите, при които или се изключва наказуемостта на даден
вид деяния, третирани до този момент като
административни нарушения или се предвижда по-леко по размер и вид
наказание за деяния, които представляват административни нарушения по стария
закон. За търговците които не осъществяват дейност през предходната година
остава задължението да си публикуват ГФО е трансформирано в задължение по
чл.38, ал.9 от ЗСч за публикуване на декларация, която се подава по същия ред и
пред същата администрация, като за неизпълнението на това задължение е
предвидена същата по размер санкция. Това според изложеното в жалбата
предполага липсата на предпоставките за приложението на чл.3, ал.2 от ЗАНН. Направено
е искане за отмяна на решението е постановяване на друго, с което да се
потвърди наказателното постановление.
Ответникът по
касационната жалба – А.А.К.
***, чрез
процесуалния си представител адв. Д. изразява становище за
неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението на районния
съд е правилно и законосъобразно и претендира направените разноски пред
касационната инстанция.
Представителят на Окръжна
прокуратура Стара
Загора дава заключение за
неоснователност
на жалбата и предлага да бъде оставено в сила решението на Районен
съд – Казанлък.
Касационният
състав на съда като взе предвид събраните по делото доказателства, наведените
основания от жалбоподателя, мотивите към обжалваното решение и след служебна
проверка по реда на чл.218, ал.2 от АПК на решението
по АНХД №1304/2019 год. на Районен съд Казанлък, прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, вр. чл. 63, ал.1 ЗАНН и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, се явява
неоснователна.
Районният съд Казанлък е
отменил обжалваното наказателно постановление №F351144/20.11.2017 год. издадено от Заместник директор ТД
на НАП гр. Пловдив с наложена на А.А.К. глоба в размер на 200.00 лв. на
основание чл.74, ал.1, предл. второ от Закона за счетоводството за нарушение на
чл.38, ал.1, т.1, предл. първо от Закона за счетоводството. Образуването на
административнонаказателната преписка е станало въз основа на акт за
установяване на административно нарушение № F351144, съставен на 09.10.2017 год. От фактическа страна
е прието от наказващият орган, че А.А.К. в качеството си на управител на „Мети холц“ЕООД –
предприятие по смисъла на ЗСч и търговец по смисъла на Търговският закон, като
е бил задължен не е публикувал годишния си финансов отчет на дружеството /ГФО/
за 2016 год. в Търговския регистър при Агенцията по вписванията в
законоустановеният срок до 30 юни на следващата година, т.е. до 30.06.2017 год.
Търговското предприятие не е извършвало дейност през отчетния период 2016 год.,
видно от подадената в ТД на НАП Пловдив годишна данъчна декларация по чл.92 от ЗКПО с вх.№244351700325051/24.03.2017 год. ГФО на дружеството за 2016 год. е
заявен за вписване на 04.09.2017 год. в Търговският регистър към Агенцията по
вписванията. Нарушението е извършено на 01.07.2017 год., установено е на
19.07.2017 год. – датата, на която НАП е уведомена от АП.
За да отмени наказателното
постановление Районен съд Казанлък е приел, че деянието е установено по
безспорен начин и е съществувало задължение на търговското дружество за
публикуването на ГФО в Търговският регистър. Приел е, че се касае за маловажен
случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като дружеството е подало за
публикуване ГФО за календарната 2016 год.. Приел е също така, че са налице
предпоставките на чл.3, ал.2 от ЗАНН, тъй като разпоредбите на чл.38, ал.1 –
ал.8 не се прилагат, считано от 01.01.2018 год. по отношение на търговци, които
не са осъществявали дейност през предходният отчетен период. Това го е
мотивирало да приеме, че се касае за по-благоприятен закон и е отменил
обжалваното наказателно постановление.
Районният съд Казанлък
не е допуснал релевираните в касационната жалба нарушения на материалния закон
и решението му е правилно по своя краен резултат.
Настоящата
съдебна инстанция не споделя доводите на въззивния съд за наличието на
основание по чл.28 от ЗАНН за освобождаване на нарушителя от административнонаказателна
отговорност, поради факта, че дружеството не е извършвало търговска дейност и с
публикуването на ГФО в част счетоводен баланс не би се постигнала целта на
задължението за публикуване, нито бездействието да се заяви ГФО за публикуване
накърнява охранявания от същото задължение обществен интерес. Преценката
относно наличие на основанията на чл.28 от ЗАНН е следвало да се извърши от
административнонаказващия орган и от съдът, като се вземе предвид тежестта на
нарушението, настъпилите вредни последици от нарушението и другите смекчаващи
вината обстоятелства. От събраните по делото доказателства се установява, че
дружеството не е извършвало никаква дейност и не е отчело нито приходи, нито
разходи за дейността си през 2016 година, което се установява и от подадената
от него Годишна данъчна декларация по чл.92 от ЗКПО. С оглед на това от
нарушението не са настъпили никакви вредни последици, нито са засегнати
финансовите интереси на държавата. Тези обстоятелства, както и факта, че
нарушението е извършено за пръв път, не дават основание същото да се третира
като такова с по – ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на нарушения на ЗСч, поради което е следва да се приеме
извода на наказващият орган за липса на основания за прилагането на чл.28 от ЗАНН. Нарушението е отстранено непосредствено след полученото уведомление от
страна на ТД на НАП Пловдив и преди съставянето на АУАН.
Предвид на
това обстоятелство, че от 2018 год. разпоредбата на чл.38, ал.9 от ЗСч е
изменена и на основание т.2 предприятия, които не са осъществявали дейност през
отчетния период са освободени от задължението за заявяване за вписване и
представяне за обявяване в търговския регистър на ГФО, като обстоятелство за
неосъществяване на дейност, се декларира с декларация, която се публикува в
търговския регистър в срок до 31 март на следващата година. Съдът не споделя
изложеното в касационната жалба, че не са налице предпоставките за приложението
на чл.3, ал.2 от ЗАНН. Ответника по касация е санкциониран, за това, че не е
заявил за публикуване ГФО на управляваното от него търговско дружество, което
задължение е отпаднало с измененията на Закона за счетоводство, считано от
01.01.2018 год. Задължението за подаване ГФО за търговци, които не са
осъществявали дейност през отчетната година е отпаднало, като е предвидено ново
задължение за подаване на декларация за това обстоятелство. Ирелевантно е че
новото задължение предвижда подаването на такава декларация пред същата
администрация и е за неизпълнението й е предвидена същата санкция от 200.00 лв.
Касае се различно задължение, чийто фактически състав е различен от фактическия
състав на чл.38, ал.1, т.1 от ЗСч.
Съдът намира
за неоснователно и изложеното в касационната жалба, че не са налице данни за
реалното заплащане на договореното и присъдено в тежест на касатора адвокатско
възнаграждение. В кориците на делото е приложен договор за правна защита и
съдействие, съгласно който е договорено и заплатено в брой възнаграждение в
размер на 350.00 лв. Изричното отразяване на факта за плащане на
възнаграждението в брой, е основание за приемането на договор и като разписка
за осъщественото плащане. От друга страна, в хода на производството пред Районен
съд Казанлък не е направено възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, поради което и правилно съдът е присъдил разноски в
претендирания размер от 350.00 лв.
В настоящата
инстанция на основание чл.63 от ЗАНН, отново се претендират направените
разноски от страна на касатора в същия размер. С оглед на заявеното възражание
от страна на касатора за прекомерност на заплатеното възнаграждение и с оглед
фактическата и правна сложност на делото, то съдът намира, че същото следва да
бъде присъдено в предвиденият минимален размер от 100.00 лв., определен по реда
на чл.18, ал.2 във връзка с чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1 от 9.07.2004 год. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горните мотиви и на
основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен
съд
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №16/14.01.2020 год., постановено по АНД №1304/2019
год. по описа на Районен съд Казанлък.
ОСЪЖДА Националната агенция за приходите, ЕИК *********, гр. София, бул.„Княз
Дондуков“№52 представлявана от Директора Г.Д. да заплати на А.А.К., ЕГН ********** *** сумата от 100.00 /сто/ лв.,
представляващи направените разноски по делото.
Решението не подлежи на
обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.