Р Е Ш Е Н И Е
№
25
28.01.2020г. град
Кюстендил
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Кюстендилският
административен
съд
на
двадесет и седми януари
две хиляди и двадесета година
в открито съдебно заседание в
следния състав:
Административен съдия: МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
при
секретаря Антоанета Масларска
като
разгледа докладваното от съдия Алексова-Стоилова
административно дело № 112 по описа
на съда за 2019г.
и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда
на чл.225а, ал.1 от ЗУТ.
А. К. С., ЕГН ********** *** обжалва
заповед №РД 04-94/29.01.2019г. на кмета на община Дупница. Релевира основанието
за оспорване по чл.146, т.4 от АПК. Нарушението на материалния закон свързва с
неправилна преценка на органа за вида на изградения обект. Жалбоподателят твърди
наличие на преместваем обект, а не на строеж, поради което не са дължими
одобряване на инвестиционен проект и издаване на РС. Моли за отмяна на
заповедта и присъждане на деловодни разноски.
В с.з. жалбоподателят не изразява
становище по жалбата.
В писмен отговор и с.з. пълномощникът
на ответния кмет на община Дупница намира жалбата за неоснователна.
Кюстендилският административен съд,
след запознаване с жалбата и събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установена следната фактическата обстановка по
спора:
С оспорената заповед №РД 04-94/29.01.2019г.
на основание чл.225а, ал.1 във вр. с чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ и във вр. с
чл.223, ал.1, т.8 от ЗУТ поради установен незаконен строеж, изграден без
необходимите строителни книжа и документи кметът на община Дупница е наредил на
А. К. С. като извършител на строежа в петмесечен срок от влизане в сила на
заповедта да премахне строеж: „Постройка на допълващото застрояване – навес с
барбекю“, изграден в УПИ VIII-5576
и на страничната регулационна линия с УПИ IX-5575 в кв.180 по регулационния план
на гр.Дупница. Фактите в заповедта са установени от Констативен акт №13/20.11.2018г.,
съставен от служители на общината за проверка на имота със скица на незаконното
строителство. Установено е, че УПИ VIII-5576 е собственост на Божидар
Асенов С. и Е. Д. Х. и съответства на ПИ с идентификатор 68789.18.256 по КККР
на гр.Дупница. Процесният строеж е изграден на около 1.00м от северната
фасада на 2МЖ, изградена в УПИ VIII-5576 и на
страничната регулационна линия с УПИ IX-5575 в кв.180 по рег.план на гр.Дупница, с размери
3.90/2.16м. Към УПИ IX-5575
строежът има масивна стена с височина 1.60м и дължина 2.16м и още една масивна
стена с дължина 1.00м и височина 1.60м. Над масивните стени и другата стена на
навеса, която е от ОSВ
плочи от дървени частици, са поставени ОSВ плочи от дървени частици. Покривът
е едноскатен, дървен, покрит с ламарина, поставени улуци и е монтирано барбекю.
В нотариално заверена декларация рег.№2769/31.07.2018г. С. е декларирал, че
навесът с барбекюто е изградил през 2011г. Органът е възприел констатациите в
становище на главния архитект на общината от 29.10.2018г., че по местоположение
строежът е недопустим съгласно чл.42, ал.1 и ал.2 от ЗУТ. Органът е приел, че
строежът е реализиран в нарушение на чл.137, ал.3, чл.148, ал.1 и чл.169, ал.1
от ЗУТ, което го квалифицира като незаконен по чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ.
Жалбоподателят е присъствал при
проверката на място, въз основа на която е съставен Констативен акт №13/12.11.2018г.
и е подписал същия без забележки, като
не е подал писмени възражения в законовия срок.
Заповедта е връчена на жалбоподателя
на 08.02.2019г., а жалбата е подадена на 21.02.2019г.
Административното производство е
образувано по повод подадено заявление вх.№94-Д-400/15.06.2018г. от Д. Г. М. за
извършено незаконно строителство до община Дупница. М. е представила нотариален
акт за покупко-продажба на недвижим имот №150, том I, рег.№1550, дело №143/2001г. на
нотариус Сийка Милева с район на действие – Районен съд гр.Дупница и рег.№058
на НК за собственост върху сграда и част от дворното място в УПИ IX-5575 в
кв.180 по рег.план на гр.Дупница. Въз основа на заявлението служители от
общината са извършили първоначална проверка на изнесените данни, обективирана в
Констативен протокол от 12.07.2018г. със снимков материал към него, които
документи потвърждават изнесените факти в оспорената заповед на органа.
От приетата съдебно-техническа
експертиза на вещо лице арх.Д.Д.С. се установява, че процесният обект
представлява постройка от допълващо застрояване – навес, тристранно ограден с
ограждащи стени и освободен от север, откъдето е отворен към дворното
пространство. В план постройката има форма на неравнобедрен трапец. Същият се
допира до северната фасада на „Лека постройка за отоплителни материали, котелно
и инвентар“ и по оградата със съседния УПИ IX-5575. От жилищната сграда в УПИ VIII-5576
отстои северно на 1.50м, като размерите на обекта са посочени в Приложение №1
към заключението и същите съответстват на описаните такива в Констативен акт
№13/20.11.2018г. Постройката е изградена от дървена конструкция – дървени
колони и греди, а по границата с УПИ IX-5575 има изградена плътна стена от газобетон YTONG с
дебелина на зида 10см. Стената от газобетон продължава частично и по южната
фасада на навеса. Останалата част от южната фасада и югоизточната фасада на
навеса са облицовани с ОSВ
плочи върху дървена конструкция. Покривната конструкция е дървена и ляга върху
дървени колони, а от запад – върху бетоновите колове на оградата между имотите.
Покривното покритие е от ондулин върху дървена обшивка. Покривът е едноскатен –
с наклон на север. Отводняването се извършва посредством ПВЦ улук и е изцяло в
имота. Под навеса е монтирано барбекю без изграден комин над покривната
конструкция на навеса. Според вещото лице, дървената конструкция от която е
изграден обекта би могла да се разглоби на съставни елементи и да се изгради
отново, но наличието на плътни стени от газобетон между двата имота и частично
по южната фасада на навеса определят обекта като трайно прикрепен на терена,
т.к. без тяхното наличие и без наличието на бетоновите колове на оградата,
обектът би изгубил конструктивна цялост при евентуално преместване в
пространството. На Приложение №1 към заключението вещото лице е представило
снимка на строежа с изглед от дворното пространство.
Заключението на вещото лице съдът
намира за обективно и достоверно, т.к. съответства на писмените доказателства
по делото. Страните не го оспорват.
Горната фактическа обстановка се
установява и доказва от посочените по-горе доказателства.
С оглед така установената фактическа
обстановка, съдът намира жалбата за допустима. Жалбоподателят е лице с правен
интерес от оспорването. Заповедта на кмета на общината е индивидуален
административен акт по см. на чл.214, т.3 от ЗУТ с утежняващ за адреса
характер, т.к. създава задължение за премахване на конкретно посочен строеж.
Жалбата е подадена в срока по чл.215, ал.4 от ЗУТ пред компетентния
административен съд съгласно чл.215, ал.1 от ЗУТ.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
С оглед предмета на съдебна проверка по чл.168, ал.1 от АПК във вр. с чл.228 от ЗУТ, оспорената заповед е законосъобразен административен акт.
Заповедта е издадена от оправомощен
орган. Обектът по заповедта като строеж се отнася към 6-та категория, т.к
попада в регламентацията на чл.137, ал.1, т.6 във вр. с чл.147, ал.1, т.1 от ЗУТ. Съгласно чл.225а, ал.1 от ЗУТ компетентен административен орган за
издаване на заповедта е кметът на общината или упълномощено от него длъжностно
лице.
Заповедта е издадена при спазване на
установената за нея писмена форма. ЗУТ не въвежда особени правила за съдържанието
на заповедта, поради което са приложими общите изисквания за форма на
индивидуалните административни актове по чл.59, ал.2 от АПК. В заповедта е
посочено фактическо и правно основание за нейното издаване, органът - издател,
адресатът на акта, датата на издаване, налице е разпоредителна част с ясно
формирано волеизявление на органа, посочен е реда за оспорване и фигурира
подпис на издателя.
При издаване на заповедта са спазени
разписаните в чл.225а, ал.2 от ЗУТ административнопроизводствените правила.
Заповедта е издадена въз основа на Констативен акт, съставен от служители за
контрол по строителството в общината. Констативният акт е връчен на адресата,
който не се е възползвал от правото на възражения в законния срок.
Административният орган е спазил и общото правило по чл.35 от АПК за изясняване
на релевантните за случая факти и обстоятелства, като служебно е събрал всички
относими доказателства във вр. с правомощието по чл.36 от АПК. Изяснените от
органа обстоятелства са надлежно обективирани в оспорената заповед. Описанието
на строежа съответства на установеното от вещото лице на място. Размерите в
план и предназначението на строежа са посочените такива в Констативния акт. Органът
е установил извършителя на строежа в лицето на жалбоподателя посредством
надлежно доказателствено средство – декларацията от С.. Жалбоподателят е надлежен
адресат на разпореждането за премахване на строежа. По аргумент от чл.225а,
ал.5, т.3 от ЗУТ собствеността върху УПИ-то, респ. ПИ по КККР е без правно
значение по делото. Заявлението от Д. Г. М. за наличие на незаконно
строителство в имота е ирелевантно, т.к. има характер на сигнал и с него не се
поставя началото на административното производство. Преписката на органа
съдържа множество действия след подаване на заявлението, но административното
производство по издаване на заповедта се счита за образувано с издаване на
Констативен акт №13/20.11.2018г. Спазен е принципа за истинност по чл.7 от АПК.
Заповедта е съответна на материалния
закон.
Правното основание за издаване на
заповедта е чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ. От декларацията на С. е видно, че
строежът е изграден през 2011г., за което обстоятелство страните не спорят. С
оглед годината на изграждане, строежът е незаконен поради липса на издадено разрешение
за строеж по чл.148, ал.1 във вр. с чл.147, ал.1, т.1 от ЗУТ. Неприложима е
регламентацията по чл.151, ал.1 от ЗУТ. Липсата на издадено разрешение за
строеж е достатъчно основание за незаконност на строежа. Освен това се
установи, че при изграждането на постройката от допълващото застрояване са
нарушени правилата на чл.42, ал.1 и ал.2 от ЗУТ. Строежът е изграден на
страничната регулационна линия без свързано застрояване в съседния имот и не
опира до плътна ограда.
Неоснователно жалбоподателят твърди
за изграден преместваем обект. Съгласно заключението на вещото лице,
разпореденият за премахване обект в размери по план, местонахождение, начин на
изграждане и строителни материали съвпада с описанието му в КА
№13/20.11.2018г., които данни органът е възприел изцяло в оспорената заповед.
Изграждането на част от обекта във вид на плътни стени /едната изцяло, а
другата – частично/ и включването на бетонови колове от оградата в неговата конструкция
го правят трайно прикрепен към терена на имота. Обектът не може да се премести
в пространството без да загуби своята конструктивна цялост, поради което е
изключен от легалната дефиниция за преместваем обект по §5, т.80 от ДР на ЗУТ. Правилна
е преценката на органа, че изграденото представлява строеж по см. на §1, т.38
от ДР на ЗУТ.
Строежът
не е търпим. За да е налице търпимост по §16, ал.1 ПР на ЗУТ е необходимо
строежът да е изграден до 07.04.1987г., което не е налице по делото. Хипотезата
по §16, ал.2 ПР ЗУТ е свързана с незаконен строеж, започнат в периода
08.04.1987г. - 30.06.1998г., а тази по §16, ал.3 ПР ЗУТ – със започнат строеж
след 30.06.1998г. И в двете хипотези е необходимо деклариране на строежите от
техните собственици пред одобряващите органи до 31.12.1998г. /ал.2/ и в
6-месечен срок от обнародване на ЗУТ, т.е. до 31.09.2001г. /ал.3/.Неприложима е
възможността за узаконяване по §184 ПЗР ЗИД ЗУТ, която изисква строежът да е
изграден преди 2003г. и да има подадено заявление от собственика в срока по §184,
ал.2. Разпоредбата на §127, ал.1 ПЗР ЗИД ЗУТ /обн. ДВ, бр.82/26.10.2012г., в
сила от 26.11.2012г./ е материалноправна. Липсата на придадено с преходна
разпоредба обратно действие на същата, обосновава извод за приложимостта й
занапред. Нормата е допълнение на условията за търпимост на незаконните строежи
по §16 ПР ЗУТ, като въвежда нов период – за строежи, извършени незаконно за
времето от 01.07.1998г. до 31.03.2001г., какъвто процесния не е.
Заповедта е съответна с целта на ЗУТ за недопускане на строителство без издадено разрешение
за строеж. Извършването на незаконно строителство е тежко нарушение и
премахването му е в унисон с принципа на съразмерност по чл.6 от АПК.
На основание чл.172, ал.2,
пр.последно от АПК във вр. с чл.228 от ЗУТ съдът ще отхвърли оспорването.
Поради изхода от спора оспорващият
няма право на деловодни разноски.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ оспорването в жалбата на А. К.
С. /с посочени лични данни/ срещу заповед №РД 04-94/29.01.2019г. на кмета на община
Дупница.
Решението
подлежи на касационно обжалване от страните пред ВАС в 14-дневен срок
получаване на съобщенията за изготвянето му.
Решението да се съобщи на страните
чрез изпращане на преписи от същото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: